Р Е Ш Е Н И Е

№ 340

град Горна Оряховица, 07.10.2020 година

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

            ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав :

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                   Членове : ……………………………….

                                                                                                    ……………………………….

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……………………, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 474 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Предявен е иск с правно основание чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, 

 

 

 

 действащ към момента на причиняване на имуществените вреди от водача на МПС, а по сега действащия Кодекс за застраховането, в сила от 01.01.2016г., – чл.558,ал.7 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2,б."а" от КЗ.

Ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С., чрез адв. Н.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че Гаранционният фонд, на основание чл.288,ал.1,т.2,б.„а" от КЗ (отм.), сега чл.557,ал.1,т.2,б."а" от КЗ, е изплатил по щета № 110417/28.04.2016г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2716 лева, за увреден лек автомобил „Ауди А4” с ДКН ВТ 4338 ВТ, от ПТП, настъпило на 14.11.2015г. в с. Драганово. Твърди, че виновен за катастрофата е Е.И.М. с ЕГН **********, който е управлявал л.а. „Опел Кадет” с ДКН Р 1716 РХ, без сключена към датата на ПТП задължителната застраховка „Гражданска отговорност”. Заявява, че управлявайки л.а. „Опел Кадет” с ДКН Р 1716 РХ,по улица „Трети март” в с. Драганово, неурегулирано кръстовище, ответникът не пропуска намиращия се от дясната му страна и движещ се по път с предимство лек автомобил „Ауди А4” с ДКН ВТ 4338 ВТ, собственост на и управляван от П.Д.Ч., като така причинява процесното ПТП. Твърди, че виновният водач е бил неправоспособен към момента на ПТП, а управляваният от него лек автомобил не е имал задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП – 14.11.2015г. Посочва, че причинените имуществени вреди на пострадалия автомобил са подробно описани по количество и стойност в приложената техническа експертиза по щета № *********, в която експертът е описал по пера 27 увредени елемента и е остойностил същите в размер от 5402.23 лв. Заявява, че нанесените имуществени вреди по автомобила представляват тотална негова щета, а отнесени към действителната стойност на автомобила към момента на ПТП, възлизат на 2716 лв. Твърди, че Гаранционен фонд е платил сумата от 2716 лв. на собственика на увредения автомобил П.Д.Ч., на 22.06.2016г. с преводно нареждане. Заявява, че е поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си.

Моли съда, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.288,ал.12 от КЗ (отм.), сега чл.558,ал.7 от КЗ, да осъди Е.И.М. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 2716 лева, представляваща изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110417/28.04.2016г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата, както и разноски за юрисконсултско възнаграждение. Посочва банкова сметка ***ионен фонд в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”, IBAN: ***, Банков идентификационен код – BIC: ***.

В съдебно заседание, ищецът ГАРАНЦИОНЕН ФОНД град София, чрез процесуалния си представител – адв. Н.И. от ВТАК, поддържа изцяло исковата молба. Моли съда да уважи предявения иск в пълния му размер. Излага съображения. Претендира направените по делото разноски, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Моли съда да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките, предвидени в закона.

Ответникът Е.И.М. с ЕГН **********, с адрес ***, не депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че е предупреден за последиците от неподаването на такъв.

            В съдебно заседание, ответникът Е.И.М., редовно призован, не се явява, не се представлява. Не прави искане делото да се разгледа в негово отсъствие и не изразява становище по предявените искове.

Съдът, след като взе предвид направеното от ищеца, чрез процесуалния си представител – адв. Н.И. от ВТАК, искане по реда на чл.238,ал.1 от ГПК, и след като прецени изискванията на закона за постановяване на неприсъствено решение, счита, че в случая са налице предпоставките да бъде постановено такова решение. Видно от данните по делото, с разпореждането си по чл.131 ГПК от 14.05.2020г., съдът е разяснил на ответника последиците от неподаване на отговор на исковата молба и от неявяването му в първото по делото съдебно заседание. Разпореждането е редовно връчено на ответника на 24.06.2020г. В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, въпреки че са му разяснени последиците от неподаването на такъв.

Видно от данните по делото, ответникът Е.М. не се явява и не се представлява в първото по делото съдебно заседание, въпреки редовното му призоваване, като същият не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Наред с това, от приетите по делото писмени доказателства и с оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, 

 

 

 

 действащ към момента на причиняване на имуществените и неимуществените вреди от водача на МПС, а по сега действащия Кодекс за застраховането – чл.558,ал.7 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2,б."а" от КЗ, в сила от 01.01.2016г., се явява вероятно основателен. Налице е и искане, предявено надлежно от ищеца преди приключване на съдебното дирене по делото, с което същият претендира съдът да се произнесе с неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК. Искането е уважено от съда с протоколно определение от 29.09.2020г.

При тези обстоятелства, съдът счита, че са налице предпоставките по чл.239,ал.1,т.1 и т.2,пр.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съответствие с изискванията на чл.239,ал.1 от ГПК, на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. Наред с това, предявеният от ищеца иск с правно основание чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, 

 

 

 

 действащ към момента на причиняване на имуществените и неимуществените вреди от водача на МПС, а по сега действащия КЗ – чл.558,ал.7 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2,б."а" от КЗ, в сила от 01.01.2016г., е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства – твърдения за липсата на сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Опел Кадет” с ДКН Р 1716 РХ, управляван от водача Е.И.М., към дата 14.11.2015г.; за липсата на правоспособност на водача – ответникът Е.М., да управлява МПС към дата 14.11.2015г.; за настъпило застрахователно събитие на 14.11.2015г., в с. Драганово, община Горна Оряховица, на улица ..”, на неурегулирано кръстовище, причинено от ответника, като водач на лек автомобил „Опел Кадет” с ДКН Р 1716 РХ на 14.11.2015г.; за настъпването на имуществени вреди за лек автомобил „Ауди А4” с ДКН ВТ 4338 ВТ, собственост на и управляван от П.Д.Ч.,  на процесната дата, на стойност 2716 лв.; за изплащане на дата 22.06.2016г. от Гаранционен фонд на посоченото в исковата молба обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 2716 лв. в полза на пострадалото лице П.Д.Ч.,; за наличието на основанията, визирани в чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, 

 

 

 

 действащ към момента на причиняване на имуществените вреди от водача на МПС, за изпадането на ответника в забава, както и изложените от ищцовата страна обстоятелства за дължимост на претендираното парично вземане.

Вероятната основателност на предявения иск се обосновава в случая и от приетите по делото многобройни писмени доказателства : заверени преписи от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 469/14.11.2015г., наказателно постановление № 15-0268-001434 от 27.11.2015г., АУАН № 1486/17.11.2015г., наказателно постановление № 15-0268-001432 от 24.11.2015г., АУАН № 1487/17.11.2015г., справка от базата данни на Информационен център към ГФ, уведомление за имуществени вреди вх. № 24-00-223/28.04.2016г., доклад по щета за имуществени вреди № 11 0417/28.04.2016г., заключителна техническа експертиза по щета № 110417/2016г., техническа експертиза по щета № *********, опис на претенция № 70-06010-00012/15/30.11.2015г. и фотоалбум към него, свидетелство за регистрация част I № *********, изд. на 19.06.2015г., преводно нареждане от 22.06.2016г., покана за плащане изх. № 235-GF-972, разписка за куриерска пратка.

Твърденията на ищеца за неизпълнение от ответника на задълженията му да възстанови претендираната по делото сума на Гаранционен фонд гр. София, във връзка с настъпване на застрахователното събитие, посочено в исковата молба, са за отрицателни факти, поради което в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил сочените парични задължения. Такива доказателства по делото не са представени до приключване на съдебното дирене, въпреки възложената доказателствена тежест върху ответната страна с определението по чл.140 от ГПК.

С оглед разпоредбата на чл.239,ал.2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът не излага подробни мотиви по реда чл.236,ал.2 от ГПК. При тези обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.239,ал.2 от ГПК.

Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема, че по делото са доказани всички необходими предпоставки, за да бъде уважен искът по чл.288,ал.12 във вр. ал.1,т.2,б.”а” от КЗ /отм. ДВ бр.102 от 29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г./, 

 

 

 

 действащ към момента на причиняване на имуществените вреди от водача на МПС, а по сега действащия КЗ – чл.558,ал.7 от КЗ във вр. чл.557,ал.1,т.2,б."а" от КЗ, в сила от 01.01.2016г., в пълния предявен размер. Поради това, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2716 лв., представляваща размера на изплатеното от Гаранционен фонд обезщетение по щета № 110417/28.04.2016г. за претърпени имуществени вреди от увредения лек автомобил „Ауди А4” с ДКН ВТ 4338 ВТ, собственост на и управляван от П.Д.Ч.,, изплатено на 22.06.2016г., претърпени от ПТП, настъпило на 14.11.2015г. в с. Драганово. В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба – 28.04.2020г. до окончателното й изплащане.

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за платена държавна такса в размер на 108,64 лв., както и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 420,12 лв., т.е. общо 528,76 лв., които следва да се възложат в тежест на ответника, съразмерно на уважената част от исковете.

            Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

            ОСЪЖДА Е.И.М. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, телефон : 9806672, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С. С., със съдебен адрес *** – адвокат Н.И. от ВТАК, СУМАТА от 2716 лв. /две хиляди седемстотин и шестнадесет лева/, представляваща изплатено на 22.06.2016г. обезщетение за претърпени имуществени вреди от увредения лек автомобил „Ауди А4” с ДКН ВТ 4338 ВТ, собственост на и управляван от П.Д.Ч.,, претърпени от ПТП, настъпило на 14.11.2015г. в с. Драганово, по образувана щета № 110417/28.04.2016г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 28.04.2020г. до окончателното й изплащане, по банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”, IBAN: ***, Банков идентификационен код – BIC: ***.

            ОСЪЖДА Е.И.М. с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище и адрес на управление : гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет.4, телефон : 9806672, представляван заедно от изпълнителните директори Б.М. и С.С., със съдебен адрес *** – адвокат Н.И. от ВТАК, СУМАТА от 108,64 лв. /сто и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото разноски за платена държавна такса, както и СУМАТА от 420,12 лв. /четиристотин и двадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, по банкова сметка *** „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”, IBAN: ***, Банков идентификационен код – BIC: ***.

 

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

           

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……………………………..