ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
гр. Силистра , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на двадесети юли, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно частно
гражданско дело № 20213400500184 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД с
ЕИК ********* срещу Разпореждане № 898 от 29.04.2021 г. по ч.гр.д.№
583/2021 г. на Силистренския районен съд, с което частично се отхвърля
заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М.М. К., относно заявената
сума за лихва за забава в размер на 357.31 лв.. дължима от 16.12.2019г.до
03.02.2021г.
Жалбоподателят изтъква, че районният съд е излязъл извън обхвата на
служебната проверка в заповедното производство, като неправомерно се е
произнесъл по валидността на сделката, от която заявителят черпи права-
Намира, че съдът неправилно е отхвърлил заявлението и досежно лихвата за
забава. Същата не представлява неравноправна клауза. Кредиторът има право
да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това
срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото
плащане
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането, като вместо него се
постанови издаване на заповед за изпълнение относно обжалваното вземане
на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД, претендирано със заявлението по
чл.410 ГПК. Претендира разноски
За да се произнесе, Силистренският окръжен съд съобрази следното:
Частната жалба е допустима, но неоснователна.
1
С новата ал. 3 на чл. 410 от ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019 г.) е въведено
изискване, че когато вземането произтича от договор, сключен с потребител,
към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма. Целта на
разпоредбата е да се направи проверка от заповедния съд дали заявените
вземания съответстват, макар и формално, на клаузите по договора; а
последните, от своя страна – дали противоречат на закона или добрите нрави,
или са неравноправни, или има обоснована вероятност да са такива – чл. 411,
ал. 2, т. 3 и т. 4 ГПК. Тази проверка е дължима от съда служебно, на
основание чл. 7, ал. 3 ГПК, тъй като със заповедта за изпълнение биха се
засегнали потребителските интереси. Сключването на договор за
потребителски заем, чиито клаузи са в противоречие с императивните
разпоредби на Закона за потребителския кредит, е нарушение, което в
определени хипотези (чл. 22 ЗПК) води до невалидност на сделката; а този
порок най-силно засяга потребителския интерес. Ето защо в заповедното
производство съдът поначало разполага с правомощие да провери
валидността на сделката, от която заявителят черпи права срещу длъжника
потребител. Тази проверка обаче е само за целите на заповедното
производство – за да разпореди или да откаже да издаде заповед за
изпълнение.Разпореждането по този въпрос няма сила на пресъдено нещо.
Затова е неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че РС Силистра се е
произнесъл по валидността на сделката.
В случая за да постанови обжалвания акт районният съд е направил
анализ на част от клаузите на приложения договор за потребителски кредит и
е приел, че по същество услугите по т.нар. пакети с допълнителни услуги
„фаст“ и „флекси“ повдигат въпроси доколко предоставянето на
допълнителните услуги по договора за заем са били задължително условие за
неговото сключване (в който случай сумите за допълнителни услуги следва
да се третират като подлежащи на включване в ГПР и надхвърлящи
максималния му размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК), като дори да се приеме, че те са
били свободно договорени с длъжника, остава обоснованата вероятност, че
клаузите, които ги предвиждат, са включени в договора без потребителят да е
разполагал с възможност да прецени икономическите последици от тяхното
действие – в хипотеза на чл. 143, ал. 2, т. 19 ЗЗП, предишен чл. 143, т. 18 ЗЗП,
съставляваща предпоставка за отхвърляне на заявлението досежно
възнаграждението за допълнителните услуги и обезщетението за забава върху
него. Поради тези причини съдът е отхвърлил и искането за издаване на
заповед за изпълнение за законна лихва за периода от 16.12.2019 г. до
03.02.2021 г. в размер на 357,31 лв., тъй като същата е начислена върху
всички вземания по договора преди предсрочната изискуемост на главницата-
уважена в заявения размер, така че съдът не би могъл да разграничи в
рамките на общата сума начислената само върху вноските по кредита лихва,
както и за законна лихва за периода от 03.03.2021 г. до 28.04.2021 г. (след
обявяване на предсрочната изискуемост) за размера над 68,88 лв., изчислена
чрез он-лайн калкулатор единствено върху главницата по договора за кредит.
Изложените от въззивника и коментирани по горе въззивни аргументи
2
не кореспондира с мотивите на заповедния съд. Въззивникът коментира други
неподдържани от първостепенния съд мотиви, които не са били развити и не
са сочени, като основание за отхвърляне на претенция относно заявената сума
за лихва за забава в размер на 357.31 лв.. дължима от 16.12.2019г.до
03.02.2021г.Отделно – той не обжалва разпореждането в частта за отхвърляне
на заявлението досежно възнаграждението за допълнителните услуги.
Независимо от това съгласно Тълкувателно решение № 6/2017 от
15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 на ВКС, ОСГТК ограниченията относно
обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК,
не се прилагат в производството по частна жалба. Окръжният съд в
настоящото производство действа в условията на „пълен въззив“ и може да се
позове на непосочени в жалбата обстоятелства, за да я уважи. В случая обаче
подробно изложените мотиви на заповедния съд, с които е отхвърлил
искането за издаване на заповед за изпълнение, въззивната инстанция
преценява като правилни и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК,
без необходимост да ги повтаря.
Като е отказал да издаде заповед за изпълнение в полза на ПРОФИ
КРЕДИТ България ЕООД против длъжника М.М. К., относно заявената сума
за лихва за забава в размер на 357.31 лв.. дължима от 16.12.2019г.до
03.02.2021г., Силистренският районен съд е постановил правилен съдебен
акт, който следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част Разпореждане № 898 от
29.04.2021 г. по ч.гр.д.№ 583/2021 г. на Силистренския районен съд, с което
частично се отхвърля заявлението на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника М.М.
К., относно заявената сума за лихва за забава в размер на 357.31 лв.. дължима
от 16.12.2019г.до 03.02.2021г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3