Решение по дело №4330/2021 на Софийски градски съд

 

 

 

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

№

 

  гр. София, 06.10.2021 г.

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: М. МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-

                                                                                     МЛАДЕНОВА

при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от младши съдия Костадинова-Младенова въззивно гр. дело № 4330 по описа за 2021г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

С Решение № 20227945 от 17.10.2020г., постановено по гр. д. № 8067/2020г. по описа на СРС, 158 състав, е издадена на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,  следната заповед за защита  на М.С.Д., ЕГН ********** срещу Е.П.К., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.С.Д.; задължава на основание чл. 5, ал. 1 т. 5 ЗЗДН Е.П.К. да посещава специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията“ при Асоциация „Д.“ гр. София, за срок от три месеца; Предупреждава Е.П.К., ЕГН ********** при констатирано от полицейските органи неизпълнение  на настоящата заповед, ще бъде задържан и предаден на прокуратурата като неизпълнението на нестоящата заповед представлява  престъпление по чл. 296, ал. 1 НК; заповедна за защита подлежи  на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН8. Налага на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН на Е.П.К.  глоба в размер на 200 лв. и го осъжда на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН да заплати в полза на СРС държавна такса в размер на 25 лв.

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Е.П.К., чрез пълномощника си адв. И.И. от САК, с която се обжалва изцяло посоченото съдебно решение само в частта в която е въззивникът е задължен да посещава  специализирана програма в +Център за превенция на правонарушенията „Д.“ гр. София. Въззивникът твърди, че страда от заболяване,  което е довело до тежка вяла квадрипареза – почти палагия на краката, което го прави напълно неподвижен, поради което се придвижва само с инвалидна количка. Освен това сочи, че страдал от захарен диабет, което наалагало да се храни по три пъти на ден и да му се поставят инсулинови инжекции по четири пъти дневно. Всичко това прави невъзможно изпълнение на задължението, което му е вменено с  първоинстанционното решение да посещава специализирана програма. Не се сочат нови доказателства пред въззивната инстанция. Моли да се отмени обжалваното решение в обжалваната част и да се постанови друго, с което се отмени вмененото му задължение да посещава специализирана програма.

В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна М.С. Д.  не е депозирала отговор. В съдебно заседание е направила изявление, че счита въззивната жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне като такава и потвърждаване на обжалваното решение,

В открито съдебно заседание въззивникът, чрез упълномощения представител, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения и не сочи нови доказателства. В хода на устните състезания излага доводи, че от приложеиите към делото доказателствата по делото се установява, че въззивникът страда от заболяване, което не му позволява за напуска дома си, поради което не може да изпълни вмененото му задължение да посещава специализирана програма за лица, изцвършващи домашно насилие.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на М.С.Д.,  за защита от домашно насилие, извършено на 13.02.2020г. и е заявено, че  в предходните два месеца преди декларацията по чл. 9  ал. 1 от ЗЗДН от 14.02.2020г. ответникът Е.П.К.  ежедневно се заканвал, че ще я унищожи, че ще изпрати двама да я пребият, погребвал и изпращал в гробищата. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, от които се установява извършването на акт на домашно насилие от страна на ответника по отношение на молителката.

С обжалваното Решение № 20227945 от 17.10.2020г., постановено по гр. д. № 8067/2020г. по описа на СРС, 158 състав, е издадена на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,  следната заповед за защита  на М.С.Д., ЕГН ********** срещу Е.П.К., ЕГН ********** да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на М.С.Д.; задължава на основание чл. 5, ал. 1 т. 5 ЗЗДН Е.П.К. да посещава специализирана програма в „Център за превенция на правонарушенията“ при Асоциация „Д.“ гр. София, за срок от три месеца.

 

Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство, съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за установено следното :

Въззивният съд споделя установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка, не счита за необходимо да я преповтаря и препраща към нея. Същата се установява от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства. Предмет на въззивната жалба е само взмененото с обжалваното решение задължение на въззивника да посещава специализирани програми в „Център за превенция на правонарушенията Д.“ гр. София.

 По делото е постъпило становище  от „Център за превенция на правонарушенията Д.“ гр. София. В него заявяват, че една от услугите, които предоставят е програма „Специализирана програма за извършители на домашно насилие“ в изпълнение на мярка, постановена от съда по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН. Тя включва избор на 24 индивидуални и групови сесии и поредица от 12 посещения и има за цел  да повиши информираността на участниците в проблемите на домашното насилие (форма, превенции, справяне); да повиши чувствителността на участниците към насилието като такова -  разпознаване и формиране на толерантно отношение на половите роли в обществото и семейството и да подпомогне формиране на алтернативни модели на ненасилническо поведение у извършителите. При невъзможност за извършване на място, участието може да бъде осъществено и онлайн чрез определена платформа. Според становището на Центъра за превенция на правонарушения предлаганите услуги от о“Асоциация Д.“ могат да бъдат предоставени на въззивника Е.П.К., съобразени със спецификата на неговото здравословно състояние като същият следва да осъществи контакт с асоциацията.

 

Въззивният съд, при тази фактическа установеност, и съобразно приложимия закон, по свое убеждение достигна до следните правни изводи:

Ваззивната жалба е неоснователна по изложените в нея доводи. 

Настоящият съдебен състав изцяло споделя прецизните правни изводи за доказаност на молбата, изложени от първоинстанционния съд в мотивите към обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях на основание § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН във връзка с чл. 272 от ГПК. Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Целта на закона е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от закона, като същият защитава правото на лична неприкосновеност. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката М.С.Д. са били извършени действия, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие.

 С оглед оплакванията в жалбата, следва да се отбележи следното :

Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че задължението да посещава специализирана програма го затруднява, защото здравословното му състояние не позволява да изпълни това съдебно нареждане. Мерките по защита, предвидени в чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, представляват не наказание за извършителя, налагани от съда принудителни административни мерки по см. на чл. 22 ЗАНН. Основната им цел е да защита на пострадалото лице чрез отнемане  възможността на извършителя да извърши друг акт на  насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 ЗЗДН/. Специализираната програма, в която следва да се включи въззивникът, съгласно обжалваното решение, има за цел да повиши информираността на участниците в проблемите на домашното насилие, да повиши чувствителността към насилието като такова; да подпомогне формирането на алтернативни модели на ненасилническо поведение у въззивника като извършител на домашно насилие.

В настоящия  случая с оглед  характера на извършеното от въззивника настоящият състав намира, че е напълно подходяща наложената мярка за защита по чл. 5, ал. 1 и т. 5 – задължаване на ответника да посещава специализирани програми. Съдът намира по отношение на мярката по чл. 5, ал. 1. Т. 5 ЗЗДН с оглед постигане на целта на същата, че е подходящ срок от шест месеца, което съдът намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от страна на ответника и изграждане  на подходящ модел на общуване. От представените пред въззивната инстанция доказателства несъмнено се установи, че здравословното състояние на въззивника не е пречка за включване в такива програми, поради което въззивната жалба се явява напълно неоснователна.

 При тези аргументи и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете инстанции, атакуваното решение следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваната му част, законосъобразно и обосновано, а подадената въззивна жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-ти брачен въззивен състав, на основание чл. 17, ал. 5, предложение І от Закона за защита срещу домашното насилие,

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20227945 от 17.10.2020г., постановено по гр. д. № 8067/2020г. по описа на СРС, 158 състав в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЧЛЕНОВЕ:1.  2.