№ 13645
гр. София, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.А
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г.А Гражданско дело №
20241110105416 по описа за 2024 година
Предявени са от „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . – изпълнителен директор, срещу Л. Н. Г. с ЕГН: **********
и адрес: гр. София, Ж.К. . 3, бл.373, вх.4, ет.1, ап.2, чрез адвокат Н. И., със съдебен адрес: гр.
София, ул. Гургулят № 31, офис партер, за установяване дължимостта на главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 25,00 лв. за периода от 01.05.2020 г.
до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 19.09.2023 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г. до 04.09.2023 г. в размер на 72,16 лв.
(седемдесет и два лева и 16 стотинки), мораторна лихва върху главницата за услуга дялово
разпределение в размер на 16.88 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 04.09.2023 г. в размер на
3,55 лв. (три лева и 55 стотинки) - искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на чл.153, ал. 1 от Закона за енергетиката за имот, находящ се гр. София, ж.к. . 3,
бл.373, вх.4, ет.1, ап.2, аб.№ . за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., включително, но не
е изпълнил задължението си да заплати доставената в имота му топлинна енергия за битови
нужди в процесния период. Моли за присъждане на разноски.
Ответната страна е подала в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба,
чрез процесуален представител. Оспорва иска като неоснователен. Оспорва, че ответникът е
собственик на посочения топлоснабдяем имот или да е вещен ползвател по отношение на
същия. Оспорва иска за лихви, както и иска за сума за дялово разпределение и мораторна
лихва за забава върху тази сума. Прави възражение за погасяване на вземанията чрез
1
изтичане на погасителна давност. Моли исковата молба да бъде отхвърлена. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК срещу ответника за вземанията си, като
е образувано ч.гр.д. № 51663/2023 г. на СРС, 120 състав срещу ответника и . Н.а Г.а, като
същото е било уважено срещу ответника, а срещу . Г.а е отхвърлено, поради това, че лицето
няма настоящ адрес и местопребиваване в страната. Ответникът, в качеството си на
длъжник, е подал възражение по чл. 414 от ГПК в законовия срок, като е оспорил конкретни
суми от вземането по заповедта, а именно – 25 лв., начислени и претендирани за периода
месец май – месец юни 2020 г., мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия в
размер на 72.16 лв., мораторна лихва в размер на 3.55 лв., претендирана за периода
16.10.2020 г. до 04.09.20203 г. Не оспорва и признава сумата от 847.21 лв. главница за
топлинна енергия, претендирана за периода месец юли 2020 г. – месец 19.09.2023 г., сумата
от 16.88 лв. за главница за извършена услуга дялово разпределение. Предвид възражението
за част от вземането, съдът е дал указания на заявителя за предявяване на иск за вземането
си. Това обуславя правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство срещу
ответника.
От представените писмени доказателства се установява, че ответникът и . Н.а Г.а-
Ризова за закупили самостоятелен обект от сграда с идентификатор № 68134.4083.267.8.75,
представляващ Апартамент № 2, находящ се в гр. София, ж.к. . 3, бл. 373, вх. 4, ет. 1, с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 90, том I, дело № 65 от 24.10.2014 г. В
самото възражение, депозирано по реда на чл. 414 от ГПК в заповедното производство
длъжникът и настоящ ответник признава частично вземанията, а с това и качеството си на
потребител за процесния топлоснабдяем имот, като това признание е направено пред съда за
същото вземане, поради което съдът приема за установено в отношенията между страните,
че ответникът е потребител в качеството му на собственик на ½ идеална част от процесния
топлоснабдяем имот.
Приетата по делото съдебно-техническа експертиза установява, че на адреса, на
който се намира сградата в етажната собственост, в която се намира и апартаментът на
ответника, количеството топлинна енергия за абонатната станция се измерва и отчита
съгласно ЗЕ от средство за търговско измерване общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Топломерът се отчита от служители на ищеца в началото на всеки месец по
електронен път чрез преносим терминал на първо число на месеца. Етажната собственост е
сключила договор за услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ищцовото
дружество, което е извършвало разпределението на топлинна енергия след отчет на уредите
за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите в
СЕС. През процесния период фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите и
водомерите за топла вода в имота, попълнени са отчетите за главен отчет, подписани от
потребител и са коректно отразени в изравнителните сметки. В имота не е имало монтирани
2
отоплителни тела и топлоразпределители. Има щранг-лира за отопление в банята, за която се
изчислява служебно ТЕ, отдадена от щранга, съгласно НТ. В имота е ползвана топла вода,
като потреблението се отчита чрез два водомера за топла вода. Установено е от
експертизата, че за процесния период сумата за изразходвана топлинна енергия за отопление
в имота е 625.00 лв. и за подгряване на топла вода –1181.37 лв., или общо – 1806.37 лв.
Извършвани са периодични проверки на топломера в абонатната станция.
От изслушаната и приета по делото като компетентно изготвена и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към датата на проверката в
счетоводството на ищеца има извършени плащания на 11.01.2024 г. и на 28.03.2024 г., като е
погасена сума в общ размер на 1000 лв., от които главница от 640.33 лв. и законна лихва от
151.43 лв. Непогасената сума остава в размер на 1137.86 лв. - главница за топлинна енергия,
както и главница за такса дялово разпределение – 33.77 лв. Лихвите в размер на 151.43 лв.
са погасени.
Предвид изложеното, съдът счита, че качеството на потребител на ответника се
установява безспорно от събраните писмени доказателства – ответникът е собственик на
топлоснабдяемия имот, поради което и съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, се
явява потребител на топлинна енергия, доставяна в имота, като договорът за доставка на
такава е сключен при общи условия, публично известни и одобрени от КЕВР. Възражението
на ответника, че не е консумирал топлинна енергия на претендираната стойност в имота е
неоснователно, тъй като техническата експертиза е извършила съответните изчисления и е
установила коректната стойност на потребената топлинна енергия в имота.
При събраните доказателства, Съдът приема за установено по безспорен начин от
СТЕ, че непогасена главница за топлинна енергия, доставяна в имота за периода възлиза на
1137.86 лв., каквато е установената сума от счетоводната експертиза, констатирала частично
плащане. Сумата за услугата дялово разпределение е в размер на 33.77 лв. Тъй като се касае
за вземане, за което ответникът отговаря, съразмерно на квотата си от собствеността, която е
½ идеални части от имота, сумата, за която отговаря ответника е в размер на 568.93 лв.
Ответникът е оспорил във възражението си по чл. 414 от ГПК сума от 25 лв. главница
за периода месец май – месец юни 2020 г., като погасена по давност. Производството по
делото е исково, но се явява продължение на заповедното, което е започнало с входирането
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда на 19.09.2023 г. На тази дата теченето на
давностния срок е спрян до приключване на съдебното производство. Тъй като процесните
вземания имат характер на периодични, то същите се погасяват с кратката тригодишна
давност, предвидена в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и в конкретния случай, погасени по давност
биха били всички вземания, станали изискуеми три години преди подаване на заявлението в
съда. Следва обаче да се съобрази и спирането на давностните срокове по време на
извънредното положение, обявено през месец март 2020 г., считано от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. Тъй като вземанията към ищцовото дружество стават изискуеми 45 дни след
публикуването на фактурите, то погасени от кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“
от ЗЗД биха били суми, станали изискуеми до края на месец май 2020 г. Такива се явяват
3
вземанията за главница за топлинна енергия от 28.50 лв. Тъй като искът е предявен за сумата
от 25 лв., същият следва да бъде отхвърлен, поради погасяване на вземанията чрез изтекла
погасителна давност. По отношение на иска за лихви върху главницата за топлинна енергия
и за главницата за услугата дялово разпределение, съдът счита, че същите следва да бъдат
отхвърлени, тъй като е установено от ССЕ, че това задължение е погасено чрез направено
плащане.
При този изход от спора, само ответникът има право на разноски в настоящото
производство, а в производството по ч.гр.д. № 51663/2023 г. по описа на СРС, 120 състав –
съразмерно на отхвърлената част от исковете по настоящото производство.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство в общ размер на 44.33 лв., а
в исковото – в общ размер на 625.00 лв., в това число за държавна такса, за депозити за
вещи лица и 100 лв. за юрисконсултското възнаграждение в настоящото производство,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Общо разноските на ищеца в двете производства
възлизат на 669.33 лв. Същият има право на разноски само в заповедното производство,
съразмерно на признатата част от вземанията, а именно – 39.90 лв.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част в настоящото
производство, извършени в исковото и заповедното производства. В заповедното
производство, същият е бил представляван от адвокат, който му е предоставил безплатна
правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, като претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лв. Съдът не е обвързан с претендираното по този ред
възнаграждение, доколкото същото не е реално извършен разход, а дължимо
възнаграждение за предоставена безплатна за получателя на услугата. Съгласно Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, минималният размер на възнаграждение, съобразно
стойността на вземането по заповедта, възлиза на 400 лв., като съразмерно на отхвърлената
част от исковете, на адвокат Л.ов следва да се присъди сумата от 40 лв.
В исковото производство ответникът е представляван от процесуален представител,
който му е предоставил безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата,
като претендира адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв. Съдът не е обвързан с
претендираното по този ред възнаграждение, доколкото същото не е реално извършен
разход, а дължимо възнаграждение за предоставена безплатна за получателя на услугата.
Съгласно Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, минималният размер на
възнаграждение, съобразно цената на иска, възлиза на 400 лв., като съразмерно на
отхвърлената част от исковете, на адвокат И. следва да се присъди сумата от 40 лв. Делото
не е с фактическа и правна сложност, разгледано и е обявено за решаване в едно открито
съдебно заседание, поради което и не следва възнаграждението за адвокат да се определя
над минималния размер, визиран в Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., представлявано от . и ., със седалище и
адрес на управление: ГР.СОФИЯ, УЛ.. №23Б, срещу Л. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, Ж.К. . 3, бл.373, вх.4, ет.1, ап.2, чрез адвокат Н. И., със съдебен адрес: гр. София, ул.
Гургулят № 31, офис партер, искове с правна квалификация чл.422 от ГПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с чл.150 от ЗЕ за установяване дължимостта на главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева) за
периода от 01.05.2020 г. до 30.06.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 19.09.2023 г.
до изплащане на вземането, поради погасяването на възможността за принудително
събиране на това вземане с изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, мораторна
лихва за периода от 15.08.2021 г. до 04.09.2023 г. в размер на 72,16 лв. (седемдесет и два лева
и шестнадесет стотинки), мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение
в размер на 16.88 лв. за периода от 16.10.2020 г. до 04.09.2023 г. в размер на 3,55 лв. (три
лева и петдесет и пет стотинки), поради погасяване чрез заплащане на лихвите, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Л. Н. Г. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, Ж.К. . 3, бл.373, вх.4, ет.1,
ап.2, да заплати на “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от ., сумата от 39.90 лв. (тридесет и девет лева и деветдесет
стотинки) за разноски в заповедното производство, съразмерно на признатата част от
вземането, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат . Л.ов Л.ов с ЕГН **********, с адрес
на кантората: гр. София, ул. Гургулят № 31, етаж 1, офис-партер, сумата от 40 (четиридесет)
лева за предоставена безплатна правна помощ в полза на длъжника Лобомир Н. Г. в
заповедното производство, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА “. София” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. . № 23Б, представлявано от . да заплати на адвокат Н. И. И. с ЕГН **********, с адрес на
кантората: гр. София, ул. Гургулят № 31, етаж 1, офис-партер, сумата от 40 (четиридесет)
лева за предоставена безплатна правна помощ в полза на длъжника Лобомир Н. Г. в
настоящото производство, на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5