Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№329

0505.2023 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                                 2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар: Ивелина Въжарска

Прокурор: Евгения Стефанова

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №120 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Хасково, представлявана от директора А. Н., против Решение №156/14.11.2022 г., постановено по АНД №392/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд било неправилно, поради неправилно тълкуване на материалния закон. Основният мотив на съда за отмяна на електронния фиш бил, че същият е неправилно издаден спрямо разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН, а и не ставало ясно къде точно се е движел автомобилът към момента на заснемането му. Сочи се, че вероятно ставало въпрос за чл.39, ал.4 от ЗАНН, но и там нямало никакво ограничение за размера на налаганата глоба, както и съгласно чл.189, ал.13 от ЗДвП. В случая имало извършено нарушение с МПС с рег. №СВ****КА по чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП била наложена глоба 50 лв. Същото било надлежно описано в издадения електронен фиш серия К номер *******, издаден от ОДМВР Хасково. Описанието на нарушението било ясно и недвусмислено – движение със скорост, след приспаднат толеранс, от 61 км/ч при ограничена такава за населено място от 50 км/ч, като ясно и точно било посочено конкретно мястото на извършването в гр.Димитровград. Това описание било достатъчно ясно и конкретно, без възможност за неразбиране, или превратно разбиране на мястото на нарушението, даващо достатъчна информация и възможност за локализирането му. Това било видно и от предоставения снимков материал. Моли се да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и да бъде потвърден електронния фиш като законосъобразен, издаден в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила при издаването и връчването му, предвидени в ЗДвП.

Ответникът по касационната жалба, С.Н.К., не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за основателна. Счита че решението на Районен съд – Димитровград е неправилно и незаконосъобразно, и следва да бъде отменено.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното Решение №156/14.11.2022 г., постановено по АНД №392/2022 г., Районен съд – Димитровград е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*******, издаден от ОДМВР Хасково, с който на С.Н.К., за нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП се налага глоба в размер на 50.00 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че електронният фиш е неправилно издаден. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Минимумът в чл.39, ал.2 бил 50 лева, поради което издаване на електронен фиш за тази сума било незаконосъобразно. Съдът е развил  съображенията си, поради които не споделя становището, че след като в ЗДвП ограничение за издаване на ЕФ липсва в чл.189ж, то не е пречка такъв да се издаде и извън параметрите на чл.39, ал.3, вр. ал.2 от ЗАНН. Приел е, че в случая оспореният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

Решението е неправилно.

Настоящата инстанция не приема решаващите изводи на районния съд за отмяна на  електронния фиш като неправилно издаден с оглед разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН (вероятно поради техническа грешка в решението се сочи ал.3, вместо цитираната ал.4). Тезата на въззивния съд, че тази разпоредба изключва възможността нарушения, установени и заснети с техническо средство или система в отсъствие на контролен орган, за които е предвидено наказание в размер от 50 лв., да се санкционират чрез издаване на ЕФ, не може да бъде споделена.

Следва да се има предвид, че фишът по чл.39, ал.2 от ЗАНН (както и този по ал.2а от същата норма), се издава от контролен орган, което съществено го отличава от електронния фиш, визиран в чл.39, ал.4 от ЗАНН, при който нарушението се установява в отсъствие на такъв. Предвид последното, разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН е в систематическа връзка с предходните му алинеи, но не и със следващата ал.4 от същия член.

Съгласно чл.39, ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш.

Така разписаното не игнорира възможността за нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган, наказанието за което е в размер на 50 лв., да се издаде електронен фиш. Подобна забрана разпоредбата не въвежда. Според чл.85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл.39, ал.4 (т.е. в отсъствие на контролен орган), се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С оглед това законово препращане, пряко приложима е разпоредбата на чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В тази връзка единственото ограничение за издаване на електронен фиш касае случаите, когато за нарушението е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки (чл.189, ал.4 от ЗДвП), какъвто процесният случай не е. Ето защо неправилно е прието от съда, че Електронен фиш Серия К №******* е издаден в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна само на основание, че  размерът на наложената с него глоба не надвишава 50 лв.

Касационната инстанция приема, че конкретното нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е безсъмнено доказано от представените по делото писмени доказателства, както и чрез приложения снимков материал – клип №*****. Превишаването на скоростта в случая е заснето с техническо средство и се установява от снимковия материал, приложен към делото. Мястото, където е констатирано превишението на скоростта безспорно попада в зоната на въведеното ограничение, като и в обхвата на действие на АТСС, видно от данните, попълнени в Протокола по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, както и от посоченото в клип №*****. Доказателства, които да опровергават факта на извършеното нарушение, за което е издаден процесния фиш, нито са сочени от жалбоподателя, нито е искано тяхното събиране пред районния съд, а приетите и събрани от районния съд такива са напълно достатъчни, за да обосноват извод за доказаност на нарушението.

Предвид представените пред районния съд доказателства, касационната инстанция намира, че при установяване на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба от 50 лева съответства на нормативно предвидения в чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение в този участък на пътя.

По изложените съображения, касационната инстанция намира, че обжалваното решение не съответства на материалния закон, поради което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което обжалваният електронен фиш да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Решение №156/14.11.2022 г., постановено по АНД №392 по описа на Районен съд – Димитровград за 2022 г., вместо което

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система Серия К №*******, издаден от ОДМВР Хасково, с който на С.Н.К., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във връзка с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, се налага глоба в размер на 50.00 лв.

Решението е окончателно.

 

 

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                    2.