РЕШЕНИЕ№
гр. София, 03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-16
състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова
като разгледа докладваното търговско дело № 8147/2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Б.С.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище ***,
предявена срещу Областна администрация на област София, БУЛСТАТ ********, за
заплащане на сумата 40320 лева, представляваща възнаграждение за осъществена
без възлагане охрана на недвижим имот, публична държавна собственост през 2012
г., заедно със сумата 17738,59 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода от датата на извършване на разходите до
предявяване на исковата молба – 10.11.2016 г..
В исковата молба ищецът твърди, че след проведена
процедура по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени
поръчки (отм.), между страните бил сключен договор за извършване на охранителни
дейности № Д-17-001 от 10.01.2011 г., по силата на който се задължил да
извършва охрана на недвижим имот – публична държавна собственост, находящ се в
землището на район „Банкя“, Столична община, срещу месечно възнаграждение в
размер на 3360 лева. Имотът бил подробно описан в Акт за държавна собственост –
публична № 02799 от 2001 г., одобрен от областния управител на област София.
Срокът за изпълнение на договора бил за периода от 01.01.2011 г. до 31.12.2011
г., като до изтичането му не била проведена нова процедура по ЗОП (отм.). По
молба на ответника, ищецът „Б.С.“ ЕООД продължило да извършва охранителни дейности на недвижимия имот до 31.01.2013 г., без
сключване на нов писмен договор и при уговорените със стария договор условия.
За така извършените охранителни дейности били съставени констативни протоколи
за приемане на работата за всеки месец от 2012 г. и били издадени 12 броя
фактури, които били подписани от представител на ответника. Общата стойност на
извършените дейности възлизала на сумата 40320 лева, като въпреки многократните
покани, ответникът не изпълнил задължението си да я заплати. Счита, че
несключването на договор за охрана по реда на ЗОП (отм.) е препятствало възникването
на договорно правоотношение, но извършената охрана била в интерес на ответника
и той я одобрил, поради което и следвало да заплати необходимите и полезни
разноските за същата, заедно с обезщетение за забава от изразходването им. Това
обстоятелство обуславяло правния интерес на ищеца от провеждане на предявените осъдителни искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК от ответника Областна администрация на област
София не е депозиран отговор
на исковата молба.
В молба от 14.02.2016 г. Областна администрация на област София изразява становище, че предявените искове са недопустими поради наличие на друго
висящо между същите страни производство по търг. дело № 693/2014 г. по описа на
СГС, ТО, VІ – 5 състав, с предмет заплащане на същите суми, поради което и
настоящото производство следвало да се прекрати или евентуално да се спре до неговото приключване. В
съдебно заседание на 14.02.2017 г. възраженията са приети за неоснователни, тъй
като макар и да се търси защита на едно и също спорно материално право, в двете
производства се твърдят различни правопораждащи го факти - договор за изработка и извъндоговорен източник (гестия).
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Не се спори между страните и
от представения договор за възлагане на малка обществена поръчка, рег. №
Д-17-001/10.01.2011 г., сключен след проведена процедура по реда на чл. 2, ал.
2, т. 2 НВМОП (отм.), се установява, че ответникът – Областна администрация на
област София възложил на ищеца – „Б.С.“
ЕООД изпълнение на дейностите по организиране и осъществяване на денонощна
физическа охрана на обекти от системата на възложителя, срещу заплащане на месечно възнаграждение в размер на
2800 лева без вкл. ДДС, съответно 3360 лева, с вкл. ДДС. Възнаграждението било платимо в срок до 5-то число на
съответния месец, въз основа на представена фактура от страна на изпълнителя и
двустранно подписан протокол за приемане на извършената работа. Съобразно чл. 2
от договора, срокът за изпълнението му е периода 01.01.2011 г. - 31.12.2011
г..
Видно от 12 броя констативни
протоколи, подписани от представители на ищеца и ответника в периода от
01.02.2012 г. до 02.01.2013 г. във връзка със състоянието на недвижим имот,
находящ се в гр. София, район Банкя, ул. „********и качеството на изпълнение на
услугата от „Б.С.“ ЕООД по договор Д-17-007/10.01.2011 г., страните констатирали, че количеството и състоянието
на сградния фонд, движимите вещи в охранявания обект съответстват на клаузите в
договора, както и че охраняваният обект е оборудван с подръчни противопожарни
уреди и съоръжения. Охраната на обекта се
изпълнявала от охранители съгласно
договора, като охранителите имали отличителни знаци и униформено облекло, технически и помощни средства.
Във всеки от протоколите е отбелязано предложение да се заплати охраната на
обекта за съответния месец – от м. януари 2012 г. до м. декември 2012 г..
Във връзка с констативните
протоколи са представени и 12 броя двустранно подписани фактури, издадени от
ищеца с получател ответника, както следва: фактура № 12783/01.02.2012 г. за
сума в размер на 3360 лева с вкл. ДДС с посочено основание за издаването й – охрана по договор за м.
януари 2012 г.; фактура № 13033/01.03.2012 г. за сума в размер на 3360 лева с
вкл. ДДС, с посочено основание за
издаването
й – охрана по договор
за м. февруари 2012 г.; фактура № 13270/02.04.2012 г. за сума в размер на 3360
лева с вкл. ДДС, с основание за издаване – охрана по договор за м.
март 2012 г.; фактура № 13608/02.05.2012 г. за сума в размер на 3360 лева с
вкл. ДДС, дължима за охрана по договор за м. април 2012 г.; фактура № 13900/01.06.2012 г. за
сума в размер на 3360 лева с вкл. ДДС – охрана по договор за м. май 2012 г.;
фактура № 14261/02.07.2012 г. за сума в размер на 3360 лева, с вкл. ДДС, с посочено основание за издаването й – охрана по договор за м. юни 2012 г.; фактура №
14572/01.08.2012 г. за сума в размер на 3360 лева, с вкл. ДДС, с посочено основание - охрана по договор за м. юли
2012 г.; фактура № 4871/03.09.2012 г. за сума в размер на 3360 лева с вкл. ДДС, дължима за охрана по договор за м. август 2012 г.; фактура № 15163/01.10.2012 г. за
сума в размер на 3360 лева с вкл. ДДС – охрана по договор за м. септември 2012
г.; фактура № 15525/01.11.2012 г. за сума в размер на 3360 лева, с вкл. ДДС, за охрана по договор за м.
октомври 2012 г.; фактура № 15861/03.12.2012 г. за сума в размер на 3360 лева с
вкл. ДДС, с посочено основание за
издаване на фактурата – охрана по договор за м. ноември 2012 г. и фактура №
16161/02.01.2013 г. за сума в размер на 3360 лева с вкл. ДДС, с посочено основание за издаването й – охрана по договор за м.
декември 2012 г..
С писмо, изх. № 721 от
27.09.2012 г., получено от адресата на 28.09.2012 г., дружеството-ищец поканило
ответника да заплати дължимите суми, свързани с охраната на обектите, тъй като
извършената работа била приета без възражения с подписване на двустранните
констативни протоколи и подписването на издадените от ищеца месечни фактури за
стойността на извършената охрана. С последваща покана за доброволно уреждане на имуществените отношения, получена от
ответника на 05.11.2013 г., дружеството-ищец претендира заплащане в 7-дневен
срок на сума в размер от общо 53712 лева, включваща ДДС, представляваща
възнаграждение за осъществяване дейността по охрана на обектите - публична
държавна собственост, въз основа на издадени от ищеца 16 броя
данъчни фактури за периода м. 01.2012 г. до м. 12.2012 г. (в поканата е
посочена 2013 г., но това съдът приема да се дължи на допусната техническа
грешка) и периода м. 06.2013 г. - м. 09.2013 г., заедно със сумата 5567,25 лева
– натрупана законна лихва върху всяко дължимо месечно възнаграждение.
Не се спори между страните и
се установява от приетите в производството писмени доказателства, че на
25.02.2013 г., след проведена процедура по реда на глава VIII „А” ЗОП (отм.)
между страните е сключен нов договор за възлагане на обществена поръчка, според
който ответникът – Областна администрация на
област София възлага на ищеца – „Б.С.“
ЕООД изпълнение на дейностите по организиране и осъществяване на денонощна
физическа охрана на същите обекти държавна собственост от системата на
възложителя, като последният насрещно се задължава да заплаща до 5-то число на
съответния месец възнаграждение за изпълнената работа в размер на 2790 лева, без вкл. ДДС, след представяне на фактура и двустранно подписан протокол
за приемане на извършената работа. Съобразно чл. 2 срокът за изпълнение на
задълженията по договора е от 01.03.2013 г. до 01.03.2014 г..
В производството е прието
неоспорено заключение на съдебно-икономическа експертиза, което съдът няма
основание да не кредитира и въз основа на което приема за установено, че стойността (цената) на един
охранител -
невъоръжена охрана за
обект недвижим имот, с адрес гр. Банкя, м. „********”
№ 33, е в размер на 560 лева с
ДДС, а общата формирана цена за охрана с 6 броя охранители на този обект, е в размер на 2800
лева без ДДС, съответно с ДДС възлиза на 3360 лева. Вещото лице е посочило, че
необходимите и полезни разходи за обслужване с охрана на обекта включват
разходи за трудово възнаграждение на охранителите, необходимото оборудване,
екипировка и технически средства, обучение и административни разходи – гражданска
и професионална отговорност, транспортни разходи, застраховки – гражданска и
професионална отговорност, транспортни разходи, всички дължими осигуровки,
данъци и такси, както и начисления за нощен труд, съгласно действащото
законодателство, като данните са обобщени в таблична форма, в която в позиция 6
е включена и печалба в размер на 20 лева за охранител. Месечният размер на
задълженията на Областната администрация на област София за разходи за охрана на процесния обект за периода м. януари
2012 г. – м. декември 2012 г. с 6 охранителя, възлиза на
сума в размер на 2800 лева без ДДС.
Вещото лице при извършената
проверката е установило, че процесните фактури са надлежно осчетоводени както
при доставчика на услугата – „Б.с.” ЕООД, така и при получателя - Областна
администрация на област София. Общият размер
на обезщетението за забава, определен за всяка месечна главница до
предявяването на исковата молба, е в размер на 17735,75 лева.
С решение № 324/05.02.2016
г. по т. д. № 693/2014 г. на Софийски
градски съд, ТО, VІ-5 състав, е отхвърлен предявеният от дружеството - ищец в
настоящото производство, иск при квалификацията на чл.79 ал.1 ЗЗД за заплащане
на сумата 40320 лева, представляваща сбор от неизплатени главници за ползвани
охранителни услуги по представените и в настоящото производство фактури,
издадени във връзка с договор № Д-17-001/10.01.2011 г. за охрана на описания
недвижим имот, намиращ се в гр. Банкя,
м. „********” № 33.
Други доказателства от значение за спора не са
ангажирани.
По
отношение на главния иск, с правна
квалификация чл.61, ал.1 ЗЗД.
С оглед изложените от „Б.С.“
ЕООД твърдения, уточнени изрично в молба от 05.12.2016 г., съдебно предявеното
вземане за сумата 40320 лева, следва да се квалифицира по чл. 61, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на необходимите и полезни
разноски, направени от ищеца за предприета уместно в интерес на ответника чужда
работа, изразяваща се в осъществяване на охрана на недвижим имот, публична
държавна собственост, през 2012 година.
Фактическият състав на
гестията, правопораждащ вземането за необходими и полезни разноски, е извъндоговорен източник на облигационно
правоотношение и по дефиниция предполага липсата на постигнато между страните
съгласие за извършването на действия, полезният ефект от които да се отрази в
чужда правна сфера. Следователно, за да е налице водене на чужда работа без
мандат е необходимо да е предприета работа (правни или фактически действия) в
чужд интерес, т. е. благоприятните последици от тези действия да настъпват не в
правната сфера на извършилото ги лице; действията да са предприети с намерение
да се управлява чужда работа и доброволно – без съществуването на
правоотношение
(независимо от правопораждащия го фактически състав), което да поражда задължение за извършването им.
При тези предпоставки, за субекта, в чиято правна сфера са резултирали
действията, законът предвижда да се поражда задължението, ако работата е
предприета уместно и е била добре управлявана, да изпълни задълженията, които
управителят е сключил от негово име, да го обезщети за личните задължения,
които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски, заедно с
лихвите от деня на изразходването им (чл.61, ал.1 ЗЗД).
Развилите се отношения между
страните обаче
изключват възможна
приложимост на института на гестията, с оглед разяснените й характеристики. Няма съмнение, че между ищеца и Областна администрация на
област София на 10.01.2011 г., след проведена процедура по
реда на чл. 2, ал. 2, т. 2 НВМОП (отм.), е сключен договор за осъществяването
на охрана на недвижим имот, публична държавна собственост, предоставен за
управление на ответника, находящ се в Столична Община, район „Банкя”, гр.
Банкя, м. „********” № 33. Правоотношението, възникнало от договора е уговорено
като срочно и поради това с изтичане на крайния му срок - 31.12.2011 г. е
прекратено, без да е било необходимо проявлението на допълнителен юридически
факт. Независимо от настъпилото прекратяване на договорната връзка, ищецът
продължил да обективира поведение, съставляващо точно изпълнение на вече
прекратеното задължение за осъществяване на охрана на имота, което изпълнение
ежемесечно е приемано без възражения от страна на Областна администрация на област София, като страните не само обективирали воля
предоставяната охрана да съответства на сключения договор от 2011 г., но
ответникът надлежно отразявал в счетоводството
си издаваните му от „Б.С.“
ЕООД данъчни фактури за стойността на предоставената престация (физическа
охрана). Всяка от процесните фактури е двустранно подписана и с посочено
основание – охрана по договор за съответен календарен месец от 2012 година.
Фактурата е първичен
счетоводен документ, чието предназначение е да документира стопанските операции
във връзка с изискването за пълно и точно водене на счетоводната отчетност в
предприятието на търговеца. Тя е частен свидетелстващ документ, който
удостоверява предоставянето на определена стока или услуга, когато е подписана
от получателя. Съдебната практика е последователна в разбирането си, че
фактурата не е основание за плащане, основанието е извършването на материалната
престация, а фактурата само удостоверява този факт.
Съгласно уеднаквената практика, формирана по
реда на чл.290 ГПК, която има задължителен характер, изразена в решение № 23 от
07.02.2011 г. по т. д. № 588/2010 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение № 166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 96 от 26.11.2009 г. по т.д. № 380/2008 на ВКС, І т.о. и решение
№ 46 от 27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008 г. на ВКС, ІІ т.о., както и решение №
42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., фактурата може да се
приеме като доказателство за възникнало договорно правоотношение между
страните, доколкото в самата фактура се съдържа описание на предоставената услуга по вид, стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и
място на издаване. Само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството
на ответника представлява признание на
задължението и доказват неговото съществуване.
Ето защо, всяка от страните е обективирала воля (съгласие), която е
насрещна и припокриваща се и би изпълнила фактическия състав на договор за
изработка, за който не е предвидена форма за действителност. Такъв договор би
бил напълно валиден и
би обвързал страните,
ако не се касаеше за предоставянето на охрана на обект – публична държавна
собственост.
По силата на чл.3,
ал.1, т.2 ЗОП (отм., но приложим към процесното правоотношение) обект на
обществена поръчка е предоставянето на услуги в полза на органите на държавна власт (чл.7, ал.1), къкъвто безспорно е Областна администрация на област София, а детективските и охранителни услуги са
посочени в т.4 от Приложение № 5 към чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗОП (отм.), които
разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 ЗОП (отм.) изисква да се възлагат чрез ограничена процедура или процедура на договаряне с обявление.
Действително, законът в чл.14, ал.4, т.2 ЗОП (отм.)
допуска възможност възложителите да не провеждат
процедурите по закона, при обществени поръчки с обект по чл. 3,
ал. 1 на стойност без ДДС: за доставки или услуги - от
20 000 до 66 000 лева, но са длъжни да
прилагат условията и реда на глава осма "а" ЗОП (отм.). Нормите на закона са императивни и
противоречието със същите има за последица нищожност на сключения договор,
включително и когато не е била проведена процедура за възлагане по чл. 3 ЗОП
(отм.) за обект на обществена поръчка, за който законът е
приложим - в този смисъл са решение № 138 от 08.11.2013 г. по т. д. № 103 по описа за 2012 г. на ВКС,
ТК, решения № 19/23.02.09 г. по т. д.№ 474/08 г. на ВКС, І Т.О. и решение №
183/02.11.11 г. по т. д. № 209/11 г. на ВКС, ІІ Т.О., постановени по реда на чл.290 ГПК.
В случая, насрещните волеизявления на
страните не изпълват фактическия състав на договор за обществена поръчка, тъй
като не е спазена процедурата за сключване на такъв, предвидена в специалния
закон – ЗОП (отм.), в който са определени принципите, условията и реда за
възлагане на обществените поръчки с цел осигуряване на ефективност при
разходването на бюджетните и извънбюджетните средства и на средствата, свързани
с извършването на определени в закона дейности с обществено значение – чл.1 ЗОП
(отм.). Затова при всички положения, предоставянето на охранителни услуги на
орган на държавна власт, макар и при постигнато от страните съгласие относно
съществените му елементи, сочат на сключен в противоречие със закона – чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД договор, който е
нищожен. Нищожният договор не поражда правни последици,
съответно от същия за ответника не е възникнало задължение за престиране на
възнаграждение за предоставената охрана. Не се касае и за хипотеза на
продължаване срока
на първоначално сключеният договор от 2011 г., предвид разпоредбата на чл.43,
ал.1 ЗОП (отм.), според която страните по договор за обществена поръчка не
могат да го изменят,
включително и по отношение срока му на действие.
От изложеното следва, че макар и да е налице съвпадане на волеизявленията
на двете насрещни страни за осъществяване охрана на недвижимия имот за 2012 г.,
то договорно правоотношение не е валидно
възникнало, тъй като договорът е сключен в противоречие с императивните правни
норми на ЗОП (отм.).
От страна на изпълнителя по нищожния договор
е извършена материална престация – охрана на недвижим имот, който е публична
държавна собственост, който факт не е спорен по делото. В решение № 181 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 96/2012 г., Г. К., ІІ Г. О.
на ВКС и решение № 6 от 01.06.2011 г по гр. дело № 833/2009 г. на
ВКС, ІV ГО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че съгласно чл. 14, ал. 1 ЗДС /ред. ДВ бр. 124/98 г./ държавните юридически лица упражняват правото на държавна собственост
върху предоставените им за управление недвижими имоти от свое име, за своя сметка и на своя отговорност в пределите на
закона. С предоставянето на управлението на имота, публичното тяло, което
упражнява правото на държавна собственост се явява процесуален субституент на
държавата във формата на процесуална суброгация. След като управлението върху обекти, имоти и вещи - държавна собственост включва правото на ведомствата и общините да ги
владеят, ползват и подържат от името на държавата, но за своя сметка и на своя отговорност, то
материалната престация - предоставянето на охрана на имот - публична държавна собственост, настъпва в патримониума на публичното
тяло, на което е предоставен за управление. Същото публично тяло е
и страната - възложител, обективирала волеизявление по нищожния договор за охрана.
В решение № 181 от 14.06.2012 г. по гр. д. № 96/2012 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС, решение № 219 от 04.02.2014 г. по т. д. № 871/2012 г., Т. К., І Т. О. на ВКС и решение № 224 от 11.04.2016 г. по т. д. № 19/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, формиращи задължителна практика за съдилищата, е разяснено, че само в хипотезата на договор за изработка, който е обявен за нищожен, но резултатът от изпълнението му е постъпил в патримониума на собственика на имота, който не е страна по договора, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика за доставяне на материалното благо (охрана), следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие. В решение № 179 от 16.12.2016 г. по т. д. № 2235/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е обобщено, че в хипотезата на договор за изработка, който е обявен за нищожен, но резултатът от изпълнението е постъпил в патримониума на собственика на имота, вземането на изпълнителя в размер на спестените разходи от собственика следва да се реализира по правилата за водене на чужда работа без пълномощие - решение № 12/28.02.14 г. по т. д. № 1037/12 г. на І т.о. Това разрешение е приложено и по претенция за заплащане на предоставяне на услуга без сключен договор със собственика на имота - решение № 89/17.08.15 г. по т. д. № 770/14 г. на ІІ т.о. В посочените решения на ВКС е направено разграничение относно лицето, в чийто патримониум е настъпил резултатът от извършената престация. Правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД се прилагат, когато между собственика на имота и извършилия престацията не съществуват договорни отношения; правилата за неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, се прилагат догато престацията е извършена в имот на възложителя по нищожен договор или извън предмета на сключения договор, а правилата за подобряване на чужд имот по чл. 74 ЗС, когато престацията (с веществен характер) е извършена от владелец.
При извършена охрана от изпълнител по възлагане от публично тяло, на което е предоставено управлението на недвижим имот – публична държавна собственост, но без сключен договор по предвиден в закона ред, респ. по нищожен договор, възложителят отговаря по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка. Обогатяването представлява спестяване на разходи и включва стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи, включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя, ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и труда, които са вложени за предоставянето на охраната и други обичайни разходи във връзка с нея, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране на печалба за изпълнителя. Отговорността на правния субект, управляващ имота, който е и възложител на работата по нищожния договор, е в размер на по-малката сума между обогатяването и обедняването (чл.59 ЗЗД).
По правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание е длъжен да го върне. В ППВС № 1 от 28.05.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. са дадени разяснения по прилагането на правилата на чл. 55 ЗЗД за неоснователното обогатяване, като първият фактически състав се прилага и когато е получено нещо въз основа на нищожен акт. Тази разпоредба се тълкува и във връзка с нормата на чл. 34 ЗЗД, според която, когато договорът бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата всичко, което е получила от нея.
В случаите на получаване по нищожния договор на вещи, права или парични суми на връщане ще подлежи даденото. При изпълнение на нищожния договор, когато престацията на едната от страните е за осъществяване на резултат, полученото по договора /резултатът/ не би могло да се върне фактически на другата страна. Ако договорът е за изработка и престацията на изпълнителя няма веществен резултат /физическа охрана/, то възложителят е спестил разходи, поради което за изпълнителя възниква вземане, но не и възможност да претендира връщане на полученото. С оглед на характеристиката на престацията на изпълнителя по договора за изработка правилата по чл. 55 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД не биха могли да се приложат, поради невъзможността в патримониума на изпълнителя да се върне даденото, а от друга страна резултатът ще се задържи от получилия го по нищожния договор. По тези съображения ВКС приема, че вземането на изпълнилата задълженията си страна по договора следва да се реализира по правилата на неоснователното обогатяване за чужда сметка по чл. 59 ЗЗД.
Няма как обаче възложител по нищожния договор, в чийто патримониум е настъпил резултатът от престираната охрана да отговаря по правилата на гестията, тъй като към момента на предприемане на работата е налице натоварване от страна на ответника и задължаване от страна на изпълнителя - ищец.
Институтът на воденето на
чужда работа без пълномощие в разновидността му, уредена в нормата на чл. 61,
ал. 1 ЗЗД има за присъща своя характеристика наличие на знание и съгласие, но
само у гестора
- лицето, което е
предприело воденето на чуждата работа (в случая охраната за определен период от
време на обект публична държавна собственост, предоставен за управление на ответника), но категорично
осъществяването на чужда работа не може да бъде
последица и на дадено съгласие от доминуса (Областна администрация на Област
София), в чиито интерес се извършва работата чрез нарочно възлагане на работата.
С оглед принципа на
диспозитивност,
доминиращ гражданския процес, съдът следва да разгледа претенцията на ищеца за вземане, възникнало от водене на чужда работа без
пълномощие, каквата не е възникнала, с оглед отношенията между страните, които в нарушение на
ЗОП (отм.) са сключили нищожен договор за охрана. Вземането за сторени разноски за осигуряване
охраната на обекта, управляван от ответника Областна администрация на област София, ищецът следва да реализира по пътя на неоснователното обогатяване.
Такава претенция обаче не е предмет на настоящия спор. Предявеният главен иск
за заплащане на сумата в размер на 40320 лева – представляваща дължимо парично
обезщетение по повод водена чужда работа без пълномощие, е неоснователен и
следва да се отхвърли.
По отношение на акцесорния иск, с правна квалификация чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за законна лихва
възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение,
настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това
вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно
причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на
неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
В случая, съдът прие
недължимост на главното вземане, поради което и неоснователен се явява
акцесорният иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата
17 738,59 лева – обезщетение за забавено изпълнение на задължението за
престиране на сторените необходими и полезни разноски за водена чужда работа
без пълномощие, тъй като при липсата на главно вземане, не се поражда отговорност за престиране на
обезщетение за забавеното му изпълнение.
С оглед изхода на спора,
право на присъждане на разноските за производството възниква в полза на
ответника
Областна администрация
на област София, съгласно чл.78, ал.3 ГПК, но същият не претендира реализирането на отговорността за разноски на
ищеца и
затова съдът не му присъжда разноски.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Б.С.” ЕООД, ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, представлявано от управителя А.В.Т., срещу ОБЛАСТНА АДМИНИСТРАЦИЯ НА ОБЛАСТ СОФИЯ, Булстат ********, със седалище и адрес
на управление ***, обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация чл. 61, ал. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 40320 лева - необходими и полезни
разноски, извършени за осъществена за периода м. 01.2012 г. - м.12.2012 г.
охрана на недвижим имот, публична държавна собственост, находящ се в Столична
Община, район „Банкя”, гр. Банкя, м. „********” № 33 и сумата 17 738,59
лева – обезщетение за забава върху
главницата от момента на извършване на разноските до предявяването на исковата
молба – 10.11.2016 г..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: