Р Е
Ш Е Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV касационен състав, в открито съдебно заседание на втори юни две хиляди
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при участието на секретаря Деница
Кръстева и прокурора от ВОП Александър Атанасов, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело № 1052
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, вр.
чл.208 и сл. от АПК и чл.348 от НПК.
Образувано е по касационна жалба
на заместник-директора на ТД на НАП - Варна, подадена чрез главен юрисконсулт К
Л Т Д, срещу решение № 415/24.03.2022 година, постановено по анд. № 3742/2021
година по описа на Районен съд – Варна, с което е отменено наказателно
постановление /НП/ № 568287/593658/29.03.2021 г. на зам. директора на ТД на НАП
– Варна.
Релевира се допуснато нарушение
на закона- касационно основание по чл. 348, ал.1 ,т.1 и 2 НПК във вр. с чл. 63в
от ЗАНН. Твърди се погрешна преценка на районния съд за „маловажност“ на
случая, предвид правилно установените и възприети от съда факти, касаещи съставомерността на
извършеното нарушение. Извършването на нарушението за първи път обуславя
единствено и само налагане на санкция по чл. 74, ал. 1 от ЗСч. Според касатора
мястото на извършване на нарушение, описано като Агенция по вписванията –
Търговски регистър, където дружеството не е публикувало ГФО за 2019г., е точно
предвид необходимостта от подаване на информация чрез ел. подпис и на ел. сайт,
администриран от АВ със седалище гр. София и клонове в областните градове на
страната.
Отправеното искане към касационния
съд е за отмяна на решението на ВРС и потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски в полза на касационния
жалбоподател .
В депозирани чрез процесуалния
представител писмени бележки, касационната жалба се поддържа изцяло на
посочените в нея основания и в допълнение се прави искане за връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на ВРС, предвид допуснато съществено
процесуално нарушение, изразяващо се разглеждане на недопустима жалба. Последното
е обосновано с факта, че процесното НП е влязло в законна сила на основание
чл.58, ал.2 от ЗАНН видно от приложените доказателства по делото.
Ответникът по касация – „Девня
Транс“ ЕООД, не се представлява в съдебно заседание , но в писмен отговор на
касационната жалба я оспорва поради преценка за нейната неоснователност.
Отправя искане за оставяне в сила решението на ВРС като правилно и постановено
при правилно приложение на материалния закон.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
пледира решението на ВРС да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени
към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна страна:
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на „Девня Транс“ ЕООД против НП № 568287/593658/29.03.2021
г. на зам. Директора на ТД на НАП - Варна, с което на дружеството на основание
чл. 74, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ е наложена
имуществена санкция в размер на 3058.02 лв.
От
фактическа страна районният съд е приел за установено, че „Девня Транс“ ЕООД до
30.09.2020г. не е изпълнило задължението да публикува чрез подаване на
заявление за вписване и представяне за обявяване в Търговския регистър, ГФО за
2019 г. в законоустановения срок , който съгласно §33 от ПЗР на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на
НС от 13,03.2020 г. и за преодоляване на последиците, е бил удължен до
30.09.2020 г.
На
08.02.2021г. дружеството е подало ГДД по чл.92 ЗКПО за отчетната 2019 г. ,
декларирайки нетни приходи от продажби в размер на 3058266.06 лв.
На
23.02.2021 г. бил съставен АУАН №F593658, в който било отразено, че на
01.10.2020г. „Девня Транс“ ЕООД е извършило нарушение по чл.38, ал.1, т.1 и т.2
ЗСч. На 29.03.2021 г. било издадено и оспореното НП №568287/593658, с което
фактическите и правни констатации от АУАН били изцяло възприети и възпроизведени
и на дружеството била наложена „имуществена санкция“ в размер 3058.02 лв.
Издаденото НП било надлежно връчено на упълномощено лице на 01.09.2021 г.
При правният си анализ ВРС е счел издаденото
НП за незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в непосочване на място на извършване на нарушението както в АУАН,
така и в НП. При изследване на материалноправната законосъобразност на НП,
въззивният съд приел, че независимо от категорично установеното извършване на нарушението
от дружеството, същото представлява „маловажен“ случай. Като доводи за
последното съдът се позовал на ниската степен на обществена опасност на
деянието и дееца, наличието на смекчаващи обстоятелства - извършено нарушение
за пръв път, отстраняване на нарушението, липса на вреди за фиска. Приел също,
че предвидената имуществена санкция дори в минималния регламентиран размер от
3058.02 лв. се явява несъразмерно висока спрямо конкретната степен на
обществена опасност на формалното и своевременно отстранено нарушение, от което
няма настъпили вредоносни последици.
В депозирано по делото писмено становище от касационния
жалбоподател се релевира недопустимост на обжалваното съдебно решение поради просрочие на въззивнатата жалба . При
задължителната съдебна проверка за допустимост на решението съобразно обхвата ,
зададен по чл. 218 , ал.2 АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН , съдът прецени атакуваното съдебно решение за допустимо .
Предходната съдебна инстанция макар и в лаконични мотиви е изложила своята
позиция за допустимост на жалбата на „Девня транс“ ЕООД , понеже издаденото НП е било връчено на пълномощник на дружеството на
01.09.2021г. , а жалбата до ВРС е била
подадена на 08.09.2021г. Правилно РС-Варна не се е съобразил с отбелязването
върху НП от заместник-директора на ТД на НАП-Варна за неговото връчване при
условията на чл. 58, ал.2 от ЗАНН на 29.07.2021г.
Съгласно
цитираната правна норма когато нарушителят или поискалият обезщетение не се
намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият
орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено
от деня на отбелязването.
Приложените по
преписката писма с обратни разписки до дружеството са с отметка ,че няма никой
на адреса, но органите по приходи не са извършили посещение на адреса на
управление на дружеството. Няма събрани сведения от наказващия орган за
актуален адрес на управление и седалище на дружеството според търговския
регистър към датите на изпращане на съобщенията
за издаване на НП и в тази връзка няма представени доказателства от наказващия
орган , че е извършено търсене на нов адрес и че същият е неизвестен. Неясно
остава защо е вписана датата 29.07.2021 г. като дата на връчване на НП , след
като двете писма с обратни разписки са били върнати в цялост на наказващия
орган на 09.04.2021г. и на 24.06.2021г. Неясни остават и мотивите на органа
защо на 01.09.2021г. е връчил НП на упълномощено лице на дружеството, след като
е приел, че същото е връчено на 29.07.2021г. при условията на чл. 58, ал.2 ЗАНН.
Касационната инстанция счита обжалваното съдебно
решение за валидно и допустимо, но неправилно поради погрешно тълкуване и
прилагане на материалния закон.Погрешно е разбирането на ВРС за допуснато в
хода на административнонаказателното производство съществено процесуално
нарушение поради непосочване мястото на извършване на нарушението съобразно
чл.42, ал.1, т.3, пр.1 и чл.57, ал.1, т.5, пр.3 от ЗАНН. Цитираните правни
норми изискват посочването на мястото на
извършване на нарушението като елемент от съдържанието на АУАН и НП с цел правилното определяне на местната
компетентност на актосъставителя и административнонаказващия орган / арг. чл.
47 и чл. 49 от ЗАНН.
Няма нормативна опора разбирането, че всяко едно
нарушение на процедурата е съществено. Според регламентацията на чл. 348, ал. 3
от НПК, приложима на основание чл. 63 от ЗАНН, нарушение на процесуалните
правила е съществено, само когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните. В случая правото на
защита на санкционирания субект
не е нарушено, защото той е узнал от описаните в АУАН и НП факти , че
подлежи на санкция заради неподаден ГФО
за 2019 г. в срок до 30.09.2020 г. Относно тези факти той е могъл да се защити
, като представи доказателства не само в досъдебната, но и в съдебната фаза
на административнонаказтелния процес. На
следващо място , данните по конкретното дело свидетелстват, че дружеството
ефективно е организирало своята защита , представяйки своевременно писмени
доказателства по повод административнонаказателното обвинение и това
обстоятелство опровергава тезата за нарушено право на защита.
Освен това, съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН НП се
издава и когато е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и
неговата вина. Тази правна норма също задава критерий за разграничаване на
съществени и несъществени нарушения на разписаната процедура и обосновава
съждение, че непосочването на мястото на извършване на нарушение не
представлява съществено процесуално
нарушение.
Възражението на наказаното дружество в насока , че
се касае за допусната грешка от Златка Костадинова по сканиране и изпращане в търговския
регистър на ГФО за 2019 г. на „Девна
Транс Ойл „ ЕООД вместо на „Девня транс
„ ЕООД само дава информация за причината , заради която е извършено
нарушението, но не променя факта на неподаване на годишния финансов отчет на дружеството за 2019г. и поради тази причина не е валидно правно основание
за освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност , още
повече че се санкционира юридическо лице, чиято отговорност е обективна , като
съдът не изследва наличието на вина при
реализиране на правонарушението.
Неправилна е тезата на районния съд за маловажност
на случая. Не са налице нито много на брой смекчаващи отговорността
обстоятелства , нито има изключителни по
своя характер смекчаващи отговорността обстоятелства по казуса. Извършеното
противоправно деяние не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид по арг. от чл.
93, т. 9 от НК.
Нарушението е формално - на просто
извършване и вредите не са негов
съставомерен признак от обективна страна. В този контекст липсата на
вредни последици не е смекчаващо отговорността обстоятелство с оглед формалния
характер на осъщественото административно нарушение. Фактът, че нарушението е
първо по ред за дружеството също не може да мотивира приложение на чл. 28 от ЗАНН, но правилно е било съобразено от АНО при определяне размера на
имуществената санкция с налагане на минимума по санкционната разпоредба на чл.
74, ал.1 от ЗАНН. Освен това е налице отегчаващо отговорността обстоятелство,
понеже нарушителят не е подал ГФО за 2019г., който срок е бил удължен от
законодателя до 30.09.2020г. Дори и след този изтичане на този удължен срок
дружеството не е предприело действия по подаване на финансовия отчет още четири
календарни месеца. Подобна продължителност на противоправно бездействие не може
да обоснове маловажност на случая.
В обобщение
подадената касационна жалба е основателна и следва да бъде уважена като се
отмени обжалваното съдебно решение и
вместо него се постанови друго, с което да се потвърди издаденото НП.
При този изход на правния спор
съдът трябва да удовлетвори искането на касационния жалбоподател за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение за две
съдебни инстанции , което следва да бъде в размер от по 80 лв. за всяка на основание чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 63д, ал.45 от ЗАНН и чл. 37 от ЗПП.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият
състав на Административен съд - Варна
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 415/24.03.2022 година, постановено по анд. №
3742/2021 година по описа на Районен съд – Варна и вместо него постановява :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление 568287/593658/29.03.2021 г. на зам. директора на ТД
на НАП – Варна, с което на „Девня Транс“ ЕООД, ЕИК *****, на основание чл. 74,
ал.1 от Закона за счетоводството е наложена „имуществена санкция“ в размер на
3058.02 лв.
ОСЪЖДА „Девня Транс“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. Д,
жк. „////“ бл.//, вх. // ет. /, ап. // да заплати на национална агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 /сто и шестдесет /
лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.