№ 207
гр. Б.С., 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20231410100282 по описа за 2023 година
Предявена е искова молба от Р. Б. А. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 33,
чрез пълномощника му адв.Ж. Д. от АК-Х., с адрес за съобщения и призовки гр.В.Т.,
ул.“В.Л.“ № 3, ет.1 против ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и
адрес на управление гр.С., ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от Изпълнителните директори
С.С.П. и К. Д. К.ов, с която е поискал съдът да постанови решение, по силата на което да
осъди ответника, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а.марка „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР 2899 СА, чийто водач С. С. П. с
ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.“М.“ № 6 е виновен за настъпилото ПТП състояло се
на 12.02.2022г. около 21:40 ч. в гр.Б.С. на кръстовището между ул.“З.С.“ и ул. „Я.С.“, да
заплати на ищеца сумата от 4000,00 лв.(четири хиляди лева)-главница за причинените му
неимуществени вреди, представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на молба до ответното застрахователно
дружество-04.12.2022г. до окончателното й изплащане, както и направените съдебно-
деловодни разноски в настоящето производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.432,ал.1 от КЗ вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД -С., чрез
пълномощника му адв.М. Г. е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова
молба, с който оспорил иска по основание и размер по изложените в него съображения.
Навежда твърдения за съпричиняване от страна на пострадалото лице, като твърди, че
няма никакви медицински документи за претърпените травми, оспорва продължителността
1
на оздравителният процес, както и изживеният стрес и душевни страдания.
Не възразява по допускането на САТЕ и СМЕ, като поставя допълнителни задачи на
вещите лица, които да отговорят в заключението си.
Възразява срещу допускането на СПЕ на ищеца по изложените съображения.
Желае съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявеният от Р. Б. А. против
ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.С.,
ул.“Д.Б.“ № 87, иск за сумата 4000,00 лв. главница за причинените му неимуществени вреди,
представляващи болки и страдания, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
датата на подаване на молба до ответното застрахователно дружество-04.12.2022г. до
окончателното й изплащане, както и направените съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, като неоснователен.
Моли да се присъдят в полза на ЗД „БУЛ ИНС“ АД направените по делото разноски.
Алтернативно желае съдът да намали размера на претендираното обезщетение.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допуснати са и изслушани
САТЕ и СМЕ, които заключения не са оспорени от страните и възприети от съда, като
обективни и обосновани.
Съдът като се съобрази с доводите на страните по делото и събраните
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът твърди, че на 12.02.2022г., около 21:40 часа в гр.Б.С. на кръстовището между
ул.“З.С.“ и ул.“Я.С.“ водачът на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА, С. С. П. с
ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В. ул.“М.“ № 6 при движение със скорост, несъобразена с
пътните условия, за да спре при възникнало препятствие на пътя и предприемайки маневра
„Изпреварване“ блъска с предната част лявата странична част на движещият се пред него
л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ в областта на задната лява врата, тялото и задния ляв
калник, управляван от Д. В. Т. с ЕГН **********, който предприел маневра „завой на ляво“,
като настъпва ПТП-то.
Произшествието е документирано в КП за ПТП с пострадали лица рег.№ 248р-
4227/07.03.2022г., като срещу виновния водач на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ВР 2899
СА е образувано ДП № 248зм-118/2022г. по описа на РУ-Б.С..
Поддържа се, че вследствие на ПТП-то ищеца, който бил пътник на задна дясна
седалка в л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ВР 2899 СА получил контузия на лява
подбедрица, неопасно за живота и временно разстройство на здравето, съпроводено с болки
и страдания по време на оздравителният процес. Освен физическите травми, ищеца посочва,
че получил и душевни такива, изразяващи се в основателен страх за живота си, сънувал
кошмари, не могъл да спи спокойно, често си спомнял за инцидента и изпитвал постоянна
тревога.
Въз основа на така описаните неимуществени вреди, ищеца на 04.12.2022г. сезирал
2
ответното застрахователно дружество, в което л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег. № ВР 2899 СА
имал застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG /02/121003133280 със срок на
валидност от 01.11.2021г. до 31.10.2022г., като поискал заплащане на обезщетение в размер
на 5000,00 лв. за претърпените от него вреди, с посочване на банкова сметка и по този начин
спазил изискванията на чл.380,ал.1 от КЗ.
Ответното дружество завело щета № **********, като с писмо изх.№ НЩ-
01289/27.02.2023г. отказало изплащане на поисканото застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна
защита обективирана в петитумната част на исковата молба.
В срока за писмен отговор по чл.131 от ГПК ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД -С., чрез
пълномощника си адв.М. Г. оспорил иска по основание и размер по изложените в него
съображения.
Навежда твърдения за съпричиняване от страна на пострадалото лице, като твърди, че
няма никакви медицински документи за претърпените травми, оспорва продължителността
на оздравителният процес, както и изживеният стрес и душевни страдания.
Желае съдът да отхвърли предявеният от ищеца Р. Б. А. иск против ответното
застрахователно дружество, като неоснователен и да му се присъдят направените по делото
разноски.
Алтернативно желае съдът да намали размера на претендираното обезщетение.
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица рег.№ 248р-
4227/07.03.2022г. се установява, че на 12.02.2022г. около 21:40 ч. в гр.Б.С. на кръстовището
между ул.“З.С.“ и ул.“Я.С.“ е настъпило ПТП с участници: л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№
ВР 2899 СА, собственост и управляван от С. С. П. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В.
ул.“М.“ № 6 (участник № 1) и л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ собственост и
управляван от Д. В. Т. с ЕГН ********** (участник № 2) с видими щети по двата
автомобила и пострадали лица, описани поименно в КП.
По делото е приложена преписка от относими материали от образуваното по случая
ДП № 248зм-118/2022г. по описа на РУ-Б.С. (л.66 от делото), приключило с Постановление
за прекратяване от 28.04.2023г. на РП-В., ТО-Б.С. на основание чл.243,ал.1,т.1 от НПК
вр.чл.24, ал.1,т.9 от НПК по искане на пострадалото лице.
От приложените протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбума по ДП №
248зм-118/2022г. по описа на РУ-Б.С. (л.136 и сл. от делото) се установява, че ПТП е
настъпило в гр.Б.С. на кръстовището между ул.“З.С.“ и ул.“Я.С.“ вечерта около 22,00 часа,
на прав пътен участък с двупосочно движение, при улично осветление с фенери, сухо време
и видимост. Подробно са описани местоположението на автомобилите, щетите и
пострадалите лица.
Не е спорно между страните, че л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА,
собственост и управляван от С. С. П. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В. ул.“М.“ № 6 е бил
3
застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица № BG
/02/121003133280 сключена със ЗД „БУЛ ИНС" АД, със срок на действие от 01.11.2021г. до
31.10.2022г.
В подкрепа защитната теза на страните по делото са разпитани свидетелите: на ищеца-
св. А.Д.Н. и Е.Т. И. и на ответното дружество С. С. П. и Д. В. Т..
От показанията на св.А.Н./майка на ищеца, която пожелала да свидетелства, въпреки
разясненото й право на отказ от съда за свидетелстване/ заявила, че тя не е пряк очевидец на
ПТП-то, но узнала за него от телефонен разговор, който мъжът й провел с приятел на синът
й.
Р. бил транспортиран до болницата в гр.Б.С., като съпругът й веднага отишъл при него
и впоследствие се завърнали вкъщи двамата.
Видимо Р. бил много изплашен и плакал. Лявото му коляно било ударено и имал кръв.
Споменал, че има болки в гърба, кракът, ръцете и раменете от сблъсъка.
Св.Н. не знае точно на коя седалка седял синът й-предна или задна, но по негови данни
бил с предпазен колан.
След като Р. се прибрал от болницата, майка му дала обезболяващо прахче и му
намазала кракът с лекарствата, които му изписали с рецепта.
Р. не могъл да спи спокойно, ставал от сън и плакал, като това състояние продължило
около един месец. Други лекари специалисти ищеца не е посещавал, с цел да не бъде
стресиран повече.
По данни на св.Н., синът й Р. вече е възстановен физически и психически.
Другият свидетел Е.Т. И., посочил, че не бил участник в ПТП-то, но узнал за него от
своя брат, който минавал по улицата и видял катастрофата.
По думи на брат му, причината за ПТП-то била, че черното БМВ, в което се возил Р.
започнало да изпреварва другата кола, която била спряла, не подала сигнал, че ще завива в
обратен завой и при изпреварването настъпило произшествието.
При разговор със свидетеля, ищеца Р. му казал, че се возил на първата седалка до
шофьора и бил с колан. Той имал наранявания на лявото коляно, но други наранявания
свидетелят не е забелязал. Не споменавал пред св. И. дали от болницата са му изписали
медикаменти, които да приема, но пиел някакви хапчета.
Р. известно време не излизал от домът си, не желаел и отказвал да се вози от страх в
други коли и това било около един месец.
Свидетелят И. и ищеца Р. А. са израснали от деца и посочва, че преди ПТП-то, ищеца
бил жизнерадостен, добродушен и усмихнат, но след инцидента станал по-затворен.
Ищеца споменал пред св.И., че ще посещава психолог, защото не могъл да спи нощно
време, но не знае дали е посещавал такъв специалист.
Р. към настоящият момент не работи, а преди инцидента работил с баща си в
4
строителството.
Свидетелят Д. Д. (без родство със страните по делото) посочил, че е участник в
процесното ПТП извършено на 12.02.2022г. в гр.Б.С. на ул. „З.С.“. Той бил водач на BMW
320 с рег.№ ВР 2641 СВ, като заедно с него в колата имало още трима души. Той се движил
пред другия автомобил, който също бил марка BMW. Спомня си, че правел ляв завой и бил
подал ляв мигач преди да предприеме маневра „завой на ляво“. Движил се с около 20
км/час, като бил на кръстовището и почти спрял, когато усетил удара отзад отляво на заден
ляв панел и задна лява врата. Щетите по неговият автомобил били тотални и всички
пасажери в него били пострадали.
Не е видял изобщо другият автомобил, че е зад него. ПТП-то е реализирано вечерта
около 21:40 - 22:00 ч., при сухо време и сух път, но пътни знаци не си спомня да е имало.
При удара колата му се завъртяла няколко пъти и се ударила в железобетонен стълб,
след което се върнала отново на пътя. Другият автомобил бил спрял на около 100 метра и
момчетата от него им се притекли на помощ, като на местопроизшествието пристигнали
линейка, пожарна и полиция. Тествали двамата шофьори за алкохол и наркотици, но
пробите им били отрицателни.
Св.Д. заявил, че не е получавал от полицията фишове, актове и др. документи.
Другият свидетел С. П. (далечни роднини с ищеца Р. А.) заявил, че той бил участник в
ПТП-то реализирано вечерта около 21:00 часа на 12.02.2022г. в гр.Б.С.. Бил водач на
л.а.BMW с рег.№ ВР 2899 СА, който е негова собственост и се движил в посока болницата
в гр.Б.С.. В автомобила били четири момчета, едното от които е ищеца Р., който седял до
шофьора на предна дясна седалка и не бил поставил предпазен колан, както и всички
останали момчета били без предпазни колани.
Св.П. се движил зад другата кола, като имало дистанция между колите приблизително
от 100 до 200 метра. Не си спомня с каква скорост се движил, но при видимостта на мостче,
по което следвало да премине, П. набрал скорост, за да се изскачи по него и тогава видял
колата пред него, като помислил, че тя ще спира.Тогава той минал в лявата лента на
платното, с цел да заобиколи другият автомобил. В последния момент шофьора на другата
кола предприел маневра „ляв завой“, без да е подал десен мигач за спиране, респ. ляв мигач
за ляв завой или обратен завой. П. натиснал спирачка и завъртял волана на автомобила в
дясно, с цел да избегне удара, но въпреки това ПТП е реализирано, като ударил намиращият
се пред него автомобил в задната му част. При удара аербеците/въздушните възглавници/ на
неговият автомобил гръмнали, като колата спряла сама и загубила спирачната система.
Не е видял Р. да има видими наранявания, но бил много изплашен. Всички участници
в ПТП-то посетили спешната помощ в болницата в гр.Б.С., като Р. не е останал на
стационарно лечение. След инцидента той споменавал пред св.П., че има уплаха и
дискомфорт, но не споделил дали пие успокоителни хапчета.
От заключението на вещото лице инж.Т. по изготвената съдебна автотехническа
експертиза, неоспорена от страните, приета от съда за компетентно изготвена, се установява
5
на 12.02.2022г., около 21:40 часа в тъмната част на денонощието в гр.Б.С. на плътното за
движение на ул.“З.С.“ към кръстовището с ул.“Ст.К.“ се движил л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с
рег.№ ВР 2899 СА управляван от С. С. П. със скорост 111 км/час. В същото време л.а. „БМВ
320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ управляван от Д. В. Т. се движил пред него в района на
кръстовището е предприел маневра „завой на ляво“, без да е подал своевременно ляв мигач.
Водачът на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА възприел л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№
ВР 2641 СВ, като опасност намирайки се пред него около 70 метра и предприел аварийно
спиране, за да избегне удара. Достигайки мястото на удара, л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№
ВР 2899 СА, поради липса на време и разстояние е блъснал с предната част лявата
странична част на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ в областта на задната лява врата,
тялото и задния ляв калник. След удара л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ под
действието на инерционните сили се завъртял около 80 градуса посока обратно на
часовниковата стрелка и продължавайки движението си напред и в ляво се блъснал с
дясната си странична част в железобетонен стълб, след което се установил с предната си
част насочена в посока към десният тротоар.
След удара л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА е продължил движението си
напред по посока на огледа на 75 метра, след което се установил с предната си част
насочена по посока на движение.
Експерта изготвил мащабна скица на ПТП-то, приложена към заключението.
На местопроизшествието няма пътни знаци, нито хоризонтална маркировка, а има само
прекъсната осева линя, която разрешава пресичане и разрешава ляв завой. По принцип няма
забрана и за обратен завой. Кръстовището има площадка и може да се направи обратен
завой.
От техническа гледна точка скоростта на движение на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№
ВР 2899 СА преди ПТП-то е била 111 км/час, а в момента на удара с л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.
№ ВР 2641 СВ е била 89 км/час.
От техническа гледна точка скоростта на движение на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР
2641 СВ преди ПТП-то и в момента на удара с л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА
е била 16 км/час.
Водачът на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА при движение със скорост 111
км/час не е имал техническа възможност да предотврати настъпилото ПТП, чрез аварийно
спиране при своевременно реагиране на опасността, защото л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР
2641 СВ е попаднал в опасната му зона спиране.
Експерта в заключението и в с.з. обяснил, че причината за настъпилото ПТП е
комплексна: това са субективните действия на водача на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР
2899 СА с органите на управление довели до движение на автомобила със скорост 111
км/час и субективните действия на водача на л.а. „БМВ 320 Д“ с рег.№ ВР 2641 СВ, който е
предприел маневра „завой на ляво“ в района на кръстовището, без да е подал своевременно
ляв мигач, с което сами са се поставили в невъзможност да предотвратят ПТП-то.
6
Експерта в с.з. посочил, че аербеците/въздушните възглавници/ при катастрофа винаги
се отварят, независимо дали предпазният колан е поставен или не. Ако не е поставен
предпазния колан, тялото от инерцията тръгва напред при удар, а въздушната възглавница
го подпира и целия удар от инерцията от теглото на тялото се поема от въздушната
възглавницата и се получава така наречения „камшичен удар“. За това е предвидено при
поставяне на колана, въздушната възглавница да бъде на границата да омекоти малко, но не
изцяло да поеме удара.
От заключението на вещото лице д-р Ф. Т. по изготвената съдебно-медицинска
експертиза, неоспорена от страните, приета от съда за компетентно изготвена, се установява,
че ищецът посетил филиал на спешна медицинска помощ в гр. Б.С. по повод на процесното
ПТП, като получил контузия на лява подбедрица (натъртване на меките тъкани), за което
увреждане няма данни да е проведено медицинско лечение.
Описаното увреждане по механизъм отговаря да бъде получено от удар с/или върху
твърд тъп предмет и може да бъде получено в условията на ПТП, т.е. налице е причинна
връзка между претърпяното ПТП и настъпилото увреждане. Няма медицински данни с оглед
получената травма и посочения механизъм на ПТП ищецът Р. А. да е бил с поставен
обезопасителен колан. Увреждането е причинило на А. болка и страдание, като
оздравителният период е от порядъка на 7-10 дни, при липса на усложнение, като няма
медицинска документация за извършени последващи прегледи по повод настъпили
усложнения от травмата.
От свидетелските показания се установило, че ищеца бил седящ на предна дясна
седалка. Предпазният колан има превантивна стойност при скорост до 60 км/час при челен
сблъсък. Експерта не променил заключението си, че в случая значение има отстоянието от
предна дясна седалка на автомобила. Посочил, че ако в момента на движение на лекия
автомобил преди сблъсъка, подбедрицата и коляното на возещия се в автомобила А. е бил
опрян в таблото на същия, би могла да бъде получена контузията. В случая се касае за
незначителна травма на ищеца, която би могла да се получи и при поставяне на
обезопасителен колан, така и при непоставянето му.
Поради морфологията на нараняването и изминалият давностен период, както и че не
претендират усложнения, не се налага извършване преглед на ищеца.
От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.2016г./, увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, при спазване на изискванията на
чл. 380 от КЗ. Фактическият състав на иска по чл.432, ал.1 от КЗ се свързва с пълното и
главно доказване от ищеца на реализирането на процесното ПТП, виновното причиняване
на същото от деликвента, като вината на деликвента се предполага до установяването на
противното, наличието на валидно застрахователно правоотношение между последния и
7
ответното дружество, към момента на ПТП, претърпяните по вид и обем неимуществени
вреди /телесни увреждания, болки, страдания и негативни преживявания/, причинната
връзка между тях и деликта, размера на дължимото обезщетение за тях и изпадането в
забава на ответника.
В тежест на ответната страна е да докаже положителните факти, на които основава
твърденията и доводите си, в това число и възраженията за съпричиняване, както и
евентуално при успешно проведено доказване от ищеца - че му е изплатил застрахователно
обезщетение за претърпените увреждания.
Обезщетението за неимуществени вреди според чл. 52 от ЗЗД, се определя от съда по
справедливост - след преценка на вида и характера на увреждането, начин на причиняването
му, последиците за здравето, продължителността на оздравителния процес, причинените
морални страдания.
Съобразно събраните доказателства по делото, съдът намира за установено наличието
на всички елементи от фактическия състав, пораждащ претендираните права на ищеца.
По произшествието и застрахователната отговорност:
По делото е безспорно, а и от събраните по делото писмени доказателства, се
установява съществуването към 12.02.2022г. - датата на процесното ПТП на застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното
дружество и собственика на лек автомобил марка „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА,
по полица № BG /02/121003133280 със срок на валидност от 01.11.2021г. до 31.10.2022г.,
което ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Изготвеният констативен протокол за ПТП с пострадали лица е един от трите
предвидени в чл.2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009г. (заглавие изм. Д.В.бр.19/2017г.) за
документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за
информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор
и Гаранционния фонд, способи за документиране факта и последиците от настъпило ПТП
/приложение № 1 от Наредбата/.
При дадената законова регламентация не възниква съмнение, че протоколът по чл.3,
ал.1 и ал.2 от Наредбата, съставен при условията на разпоредбата, се ползва с
доказателствена и обвързваща застрахователя стойност. Представеният в случая протокол за
ПТП с пострадали лица рег.№ 248р-4227/07.03.2022г., който разкрива изискванията на чл.3
от Наредбата, притежава обвързваща доказателствена сила, до доказване на противното, по
отношение на факта на настъпилото ПТП с пострадали лица, уврежданията по МПС-та,
местоположението на автомобилите спрямо пътното платно и датата и часа на тези факти.
Относно наличие на причинна връзка между инцидента и травмите, получени от ищеца е
приета автотехническа експертиза, заключението по която се кредитира от съда в цялост. В
нея е описан механизмът на произшествието. При съвкупния анализ на приобщения по
делото доказателствен материал, съдът намира за доказан заявения в случая деликтен
8
фактически състав, обезвредата на последиците от който следва да се възложи в тежест на
ответника, предвид безспорното му качество на застраховател по „Гражданска отговорност“
на автомобилистите с деликвента, към деня на произшествието.
В този смисъл искът се явява доказан по основание.
Относно размера на неимуществените вреди:
Претендира се от ищеца обезщетение в размер на 4000 лв. Когато увреждащото
действие е едно (един правопораждащ факт), а не отделни такива, предявеният иск е един и
за него се дължи едно обезщетение. Критерият за определяне броя на деликтите не е броят
на телесните увреждания, а дали те са направени (обективирани) по едно и също, или по
различно време и място.
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Вредите са неблагоприятни изменения в правната сфера на ищеца и се изразяват в
увреждане на неимуществено благо, обект на абсолютното субективно право - здравето му -
обект на правото на лична /физическа/ неприкосновеност. Здравето е такова състояние на
човешкия организъм, което го характеризира от гледна точка физиологично функциониране
на съвкупността от тъкани, органи и системи. Обект на правна закрила е здравето на всяко
физическо лице, независимо от медицинското му състояние към момента на увреждането.
От приложения към исковата молба лист за преглед на пациент е видно, че след ПТП
на 12.02.2022 г. ищеца Р. А. е постъпил в ЦСМП при МБАЛ гр.Б.С., където при снемане на
анамнезата е отразено, че има контузия на лява подбедрица, бил в добро общо състояние,
бяд дроб и сърце-б.о., пулс 86/мин., артериално(кръвно) налягане 130/80. Назначена е
рьография на лява подбедрица, но по делото не е приложен снимков рентенов материал.
Изписан е без да се определя лечебна терапия.
В заключението на изслушаната по делото СМЕ, която не е оспорена от страните по
делото е отразено, че описаното увреждане по механизъм отговаря да бъде получено от удар
с/или върху твърд тъп предмет и може да бъде получено в условията на ПТП, т.е. налице е
причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилото увреждане. Няма медицински
данни с оглед получената травма и посочения механизъм на ПТП ищецът Р. А. да е бил с
поставен обезопасителен колан. Увреждането е причинило на А. болка и страдание, като
оздравителният период е от порядъка на 7-10 дни, при липса на усложнение, като няма
медицинска документация за извършени последващи прегледи по повод настъпили
усложнения настъпили от травмата.
В случая се касае за незначителна травма на ищеца, която би могла да се получи и при
9
поставяне на обезопасителен колан, така и при непоставянето му.
Вещото лице посочило, че А. е напълно възстановен, тъй като по делото няма данни да
е провеждано допълнително лечение във връзка с настъпили усложнения.
Няма данни по делото ищеца да е посещавал психолог във връзка с оплакванията му,
че е стресиран и не могъл нощно време да спи спокойно. От показанията на свидетелката
А.Н., която е майка на ищеца се установява, че синът й Р. не могъл да спи спокойно, ставал
от сън и плакал, което състояние продължило около един месец. По нейни данни, Р. вече се
възстановил физически и психически.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Е. И., който установява, че след
инцидента Р. известно време не излизал от домът си, не желаел и отказвал да се вози от
страх в други коли и това продължило около един месец.
Свидетелят посочва, че преди ПТП-то, Р. А. бил жизнерадостен, добродушен и
усмихнат, но след инцидента станал по-затворен.
Свидетелят С. П. посочва, че по време на ПТП-то Р. не е имал видими наранявания, но
бил много изплашен, но не бил хоспитализиран на стационарно лечение. След инцидента
ищеца споменавал пред св.П., че имал уплаха и дискомфорт, но не споделил дали приема
успокоителни хапчета.
Съдът приема за достоверни показанията на свидетелите, тъй като преценени във
връзка с останалите събрани по делото доказателства, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са и пресъздават непосредствени възприятия относно здравословното
състояние на ищеца А. и изживените след пътния инцидент физически и психически болки и
страдания. Като взема предвид вида на получените от Р. А. травматични увреждания,
свеждащи се единствено до контузия на лява подбедрица (натъртване на меките тъкани);
краткият възстановителен период за тези увреди 7-10 дни; липсата на болнично лечение;
възрастта на пострадалият, който е бил на 21 години при настъпване на процесното
застрахователно събитие, което предполага относително бързо възстановяване от травмите;
настъпилото пълно възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване
на оздравителния процес настъпилите увреждания не биха оказали влияние върху
здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания вследствие на
настъпилото ПТП възлиза на сумата от 1000,00 лв.
При определянето на този размер съдът отчита и факта, че освен физическото
неразположение, ищеца е претърпял и негативни психически и емоционални изживявания –
тревожност, дисконфорт, проблеми със съня, страх при пътуване. Размерът е съобразен и с
обществено икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – 2022 г., и наложилите се морални норми в обществото, респ.
съдебната практика справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при
подобни травматични увреждания.
Съдът намира, че не следва да бъде определян по-висок размер на обезщетението, тъй
10
като не се доказаха твърдения на ищеца за проведено лечение с медикаменти, касаещи
телесните увреждания, не са налице съпътстващи лечебни процедури и посещения на
лечебни заведения, както и психологически проблеми, налагащи лечение при специалист
психолог.
В конкретния случай обезщетение в размер на 1000,00 лв. е съответстващо на
изискванията на справедливостта.
Предвид гореизложеното съдът намира, че така предявеният от ищеца иск против
ответното дружество следва да бъде уважен за сумата от 1000,00 лв., а за разликата над тази
сума до пълният претендиран размер от 4000,00 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По възражението за съпричиняване:
С отговора на исковата молба и в срока по чл. 133 ГПК ответникът е въвел възражение
за съпричиняване – твърди, че ищецът бил без поставен предпазен колан при настъпването
на инцидента.
Възражението на ответника е неоснователно, поради следните съображения:
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като вината на последния не е елемент от
фактическия състав на чл.51, ал.2 ЗЗД. От значение за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването на
причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на
водача на моторното превозно средство, доколкото намаляване обезщетението за вреди от
деликт не може да е по предположения. Затова и решаващият съд, при въведено възражение
за съпричиняване, винаги следва да прецени дали конкретните установени при условията на
пълно и главно доказване, действия на пострадалия са допринесли за така настъпилата
вреда– създали са условия или са я улеснили, и въз основа на тях да определи обективния
принос на последния. Процесуалното задължение (доказателствената тежест) за
установяването на твърдения правнорелевантен факт принадлежи на страната, която
навежда това частично правоизключващо възражение, като доказването трябва да е пълно
(несъмнено, безспорно) съобразно правилата, предписани в правната норма на чл. 154, ал. 1
ГПК.
По делото от свидетелските показания на св.С. П. (участник в процесното ПТПК и
водач на л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА) се установи, че ищеца Р. А. седял до
шофьора на предна дясна седалка и не бил поставил предпазен колан, както и всички
останали момчета в автомобила били без предпазни колани.
Вещото лице по СМЕ в заключението си и в с.з. посочил, че в случая се касае за
незначителна травма на ищеца, която би могла да се получи и при поставяне на
обезопасителен колан, така и при непоставянето му. Според приетата по делото СМЕ е
налице причинна връзка между претърпяното ПТП и настъпилите увреждания у ищеца.
Вещото лице отговорило на зададените от процесуалният представител на ищеца въпроси в
11
съдебно заседание, че това негово нараняване може да се получи както при поставяне на
обезопасителен колан, така и при непоставянето му, тъй като е незначително с получената
малка кинетична енергия. Ако в момента на движение на лекия автомобил преди сблъсъка,
подбедрицата и коляното на возещия се в автомобила човек е бил опрян в таблото на същия,
би могло травмата да бъде получена.
Според САТЕ л.а. „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“ с рег.№ ВР 2899 СА е оборудван с предпазни
колани за всички седалки, като използването на колани при установения механизъм на ПТП
намаляват риска от наранявания и смъртни случаи за водача и пътниците на предните и
задните седалки.
Експерта в с.з. пояснил, че аербеците/въздушните възглавници/ при ПТП винаги се
отварят, независимо дали пътника е с поставен колан или не. В случай, че не е поставен
предпазния колан, тялото на човека от инерцията тръгва напред при удар, а въздушната
възглавница го подпира, като омекотява удара, но не го поема изцяло.
Освен посоченото, съпричиняване, по смисъла на чл. 51 ал.2 ЗЗД, е налице когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици,т.е. когато
приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му
като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на ЗДвП и виновно. За да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия
следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и
главно доказване от страната, която го е въвела.
Съдът намира, че застрахователят не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, направеното от същия възражение за съпричиняване, поради което и
възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е неоснователно.
Относно искането за присъждане на законна лихва върху дължимата сума:
Върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде присъдена лихва за забава. В
случая обаче лихвата не се дължи от датата на увреждането, както би била
изискуема от прекия причинител на деликта. Лихвата е дължима с изтичане на 15 - дневен
срок от датата на сезиране на застрахователя с извънсъдебна претенция от страна на
пострадалия – аргумент от чл. 497 от КЗ. Законът свързва задължението на застрахователя
да заплати лихва с датата, на която изтича срокът за представяне на всички необходими
доказателства или с изтичане на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя (която
от двете настъпи по-рано).
В конкретния случай ищецът твърди, че е депозирал претенция за доброволно
изплащане на парична сума в размер на 5000,00 лв. на 04.12.2022г./л.13 от делото/, но
същата не съдържа дата, нито пощенско или куриерско клеймо, удостоверяващо датата на
изпращане. Освен това не е представил всички изискуеми доказателства, указани му с
писмото на застрахователя № НЩ-7944/09.12.2022г. и в писмо изх.№ НЩ 0859/09.02.2023г.,
12
които писма са изпратени в срока по чл.496,ал.1 от КЗ.
В предвид горното лихвата върху дължимото обезщетение се определя считано от
датата на предявяване на исковата молба в съда-09.03.2023 год. до окончателното й
изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът Р. А. с Определение № 188/17.03.2023г. на основание чл.83,ал.2 от ГПК е
освободен от задължението за заплащане на държавна такса и разноски по производството и
не претендира такива, поради което ответното дружество не му дължи разноски.
От пълномощника на ищеца своевременно е поискано присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна
правна помощ на ищеца. Видно от приложените пълномощно и договор за правна защита и
съдействие сключени между адв. Ж. Д. от АК-Х. и ищеца, че е уговорено безплатно
процесуално представителство и защита по настоящото дело № 282/2023г. по описа на
БСлРС на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата, вр. чл.5,т.1 от НМРАВ, т.е.
осъществяване на безплатна адвокатска защита на лице, което е в материално затруднение.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато е осъществена безплатна адвокатска помощ в тази
хипотеза, ако насрещната страна дължи разноски, както е в случая, адвокатът има право на
възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
Това е възнаграждение, което при наличие на законовите предпоставки се присъжда в
полза на самия адвокат, оказал безплатната помощ и съдействие и за да упражни адвокатът
това свое право, той следва да представи сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание
някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗА. В конкретния случай хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА е налице, което е видно от представените от ищеца документи във връзка с искането
му за освобождаване от държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, които
документи са подробно обсъдени от съда в
постановеното по делото Определение № 188/17.03.2023г. В случая, съразмерно на
уважената част от иска, възнаграждението следва да бъде определено по чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
което е в размер на 400,00 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на пълномощника на ищеца
адв.Ж. Д. от ХАК.
Ответника ЗД „Бул Инс“ АД претендира разноски по списък по чл. 80 ГПК, от които:
840,00 лв. адвокатско възнаграждение, с включено ДДС съгласно у-ние за регистрация в
НАП/л.45-47от делото/, 80,00 лв. за 2 бр. свидетели/л.85 и л. 151 от делото/ и 600,00 лв. за
САТЕ и СМЕ./л.94-96 от делото/.
Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски
13
по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и
разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда – чл. 78, ал. 6 ГПК, но съразмерно
с уважената част от исковете (така Решение № 311/08.01.2019 г. на ВКС по гр.д. №
1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1159/2017 г., IV г. о.).
Следователно, доколкото ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК вр.чл.1 от Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Б.С. сумата от 50,00 лв. държавна такса и
сумата от 100,00 лв. направени от бюджета на съда разноски за възнаграждението на вещите
лица по САТЕ и СМЕ, съразмерно с уважената част от иска.
В останалата част разноските за възнагражденията на вещите лица в общ размер на
300,00 лв. остават за сметка на съда, изводимо от разпоредбата на чл.83,ал.3 от ГПК.
При отхвърляне частично на иска на ищец, освободен от заплащане на такси и
разноски по производството по реда на чл.83,ал.2 от ГПК, разноските, направени
от ответника по иска за събиране на доказателства, допуснати по негово искане, както и
разноските за заплатено от него адвокатско възнаграждение се дължат на общо основание
при приложение на нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК. В случая иска на ищеца е отхвърлен
частично, поради което и съобразно изхода от делото същият дължи заплащане на ответното
дружество сторените от него разноски по воденето на делото, вкл. и за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Предвид крайния изход на материално правния спор по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, ищецът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника,
претендираните от последния разноски за адвокатско възнаграждение за защитата му пред
настоящата съдебна инстанция и направените разноски за възнаграждението на вещите лица
и свидетелите, съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно – сума в общ размер от
1140,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.
Д. К.ов, чрез пълномощника му адв.М.Г. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Б. А. с ЕГН
********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 33, чрез пълномощника му адв.Ж. Д. от АК-Х., с
адрес за съобщения и призовки гр.В.Т., ул.“В.Л.“ № 3, ет.1, на основание чл.432,ал.1 от КЗ
вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, сумата от 1000,00 лв. /Хиляда лева/ представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки и
страдания, при настъпило ПТП на 12.02.2022г. около 21:40 ч. в гр.Б.С. на кръстовището
между ул.“З.С.“ и ул.„Я.С.“, в качеството на ответника на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на л.а.марка „БМВ 3 ЕР РЕИХЕ“, с рег.№ ВР 2899 СА, ведно със
14
законната лихва върху главницата, начиная от 09.03.2023г./датата на подаване на исковата
молба в съда/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над
1000,00 лв. до пълният претендиран размер от 4000,00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.
Д. К.ов, чрез пълномощника му адв.М.Г. от САК, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Ж. Д. от АК-
Х., с адрес за съобщения и призовки гр.В.Т., ул.“В.Л.“ № 3, ет.1, на основание чл.78,ал.1 от
ГПК,вр. чл.38, ал.2,вр. чл.38,ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 400.00
лв./Четиристотин лева/, за безплатно процесуално представителство и защита на ищеца Р. Б.
А. с ЕГН ********** от гр.Б.С., обл.В., ул.”Л.” № 33, в исковото производство по гр.д.№
282/2023г. по описа на РС-Б.С., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца Р. Б. А. с ЕГН ********** от гр.Б.С.,
обл.В., ул.”Л.” № 33, чрез пълномощника му адв.Ж. Д. от АК-Х., с адрес за съобщения и
призовки гр.В.Т., ул.“В.Л.“ № 3, ет.1 ДА ЗАПЛАТИ на ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД
ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр.С., ул.“Д.Б.“ № 87,
представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К. Д. К.ов, чрез пълномощника му
адв.М.Г. от САК, направените деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в
общ размер на 1140,00 лв./Хиляда сто и четиридесет лева/, съразмерно отхвърлената част
на иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД ЕИК/БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр.С., ул.“Д.Б.“ № 87, представлявано от Изпълнителните директори С.С.П. и К.
Д. К.ов, чрез пълномощника му адв.М.Г. от САК да заплати полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на РС-Б.С. държавна такса в размер на 50,00 лв. и разноски за
възнагражденията на вещите лица по САТЕ и СМЕ в общ размер на 100,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от
уведомяването на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
15