№ 87
гр. Бургас, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20242120204316 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. И. Р., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 24-0769-003082 от ********г., издадено от началник група в ОД на МВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 1, т.4
ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП са му наложени наказание „глоба“ в размер
на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно, като в жалбата се излагат
възражения в тази насока. Жалбоподателят, редовно уведомен не се явява, представлява се
от адв. М., която поддържа жалбата. Сочи, че на ******** г. в 16:02 часа жалбоподателят е
бил задържан от полицейски служители. Моли НП да бъде отменено. Претендира разноски
за платено адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител. В
депозирано становище оспорва жалбата и отправя възражение за прекомерност на
претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Свидетелят Х. К. служител в сектор „Пътна полиция“ гр. Бургас към ОД на МВР-
1
Бургас е съставил срещу жалбоподателя АУАН на ******** г. за това, че на ******** г.
около 17:43 часа управлявал собствения си автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № СВ9043ВС
по автомагистрала Тракия, в посока от гр. Бургас км. 359+475 към гр. София, като на
подаден светлинен сигнал и със стоп-палка от контролните органи, жалбоподателят не е
спрял, а продължил движението си в посока пътен възел гр. Българово. Впоследствие на
******** г. е било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
жалбоподателят е бил наказан за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП.
Същевременно на ******** г. в 16:02 часа жалбоподателят е бил задържан, като
свидетелят К. е съставил Заповед за задържане на лице рег. № ********/******** г. След
задържането на жалбоподателя на ******** г. в 16:02 часа е бил извършен и личен обиск на
лицето, като е бил съставен протокол, в който са описани намерените при обиска лични
вещи на жалбоподателя. На ******** г. жалбоподателят е бил освободен от задържането.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените от съда факти.
От правна страна:
Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради
което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за
законност, констатира, че при съставяне на АУАН и издаването на наказателното
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния, които обуславят
отмяна на обжалвания акт.
От събраните по делото писмени доказателства –заповед за задържане, протокол за
личен обиск и разписка за връщане на лични вещи, представени от процесуалния
представител на жалбоподателя в съдебно заседание се установява, че неправилно е била
ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено на ******** г. около 17:43 часа
нарушение по чл. 103 от ЗДвП. Видно от заповед за задържане на лице рег. №
********/******** г. жалбоподателят е бил задържан от свидетеля К. - полицейски
служител в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –Бургас на ******** г. в 16:02 часа.
След задържането жалбоподателят е бил освободен на следващия ден – ******** г., което
обстоятелство се установява от изготвена на ******** г. разписка за връщане на личните
вещи на жалбоподателя при освобождаването му. Ето защо след като на ******** г. в 16:02
часа жалбоподателят е бил задържан и е бил освободен на ******** г, обективно
невъзможно е на ******** г. около 17:43 часа да извърши процесното нарушение, като не
спира управляван от него автомобил на подаден сигнал от контролния орган. Най-вероятно
се касае за допусната грешка в изписване на часа на нарушението в АУАН и съответно в НП,
но допуснатата неточност се явява съществено процесуално нарушение, което не може да се
2
санира в хода на съдебното производство по обжалване на санкционния акт. Времето на
извършване на нарушението е съществен елемент от обективната страна на деянието. В тази
връзка, за да бъде наказан нарушителят, този елемент следва да бъде ясно и недвусмислено
установен в хода на административнонаказателното производство. Т.е не следва да е налице
съмнение относно обстоятелството кога е било извършено нарушението. В случая от
събраните по делото доказателства по мнение на настоящия състав, не може да се изведе
безспорно заключение, кога е било извършено от жалбоподателя нарушението по чл. 103
ЗДвП на ******** г. Без съмнение обаче след като е бил задържан в 16:02 часа и това е било
отразено в заповедта за задържане от свидетеля К., и е бил освободен на ******** г.,
следвайки житейската логика, не е възможно от фактическа страна около 17:43 часа да не е
спрял управлявания от него автомобил на подаден сигнал за извършване на проверка.
Предвид установените от съда допуснати съществени процесуални нарушения при
съставяне на АУАН и НП, описани по-горе в изложението, обжалваното наказателно
постановление се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното
наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се
заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от
представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в
брой 1600 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. При направено
надлежно възражение за прекомерност на претенцията за разноски по чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН
(в становище на л. 35 от делото) и като взе предвид действителната фактическа и правна
сложност на делото и реално положения от адвоката труд, съдебният състав намира, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размера от 700 лв.
Възнаграждение в такъв размер отговаря на действителната фактическа и правна сложност
на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0769-003082 от ********г., издадено от
началник група в ОД на МВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на Р. И. Р., ЕГН
**********, на основание чл. 175, ал. 1, т.4 ЗДвП за извършено нарушение по чл. 103 ЗДвП
са му наложени наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на Р. И. Р., ЕГН **********, сумата от 700
лева, представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен
срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4