№ 184
гр. Пазарджик, 07.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Димитър Б. Бишуров
Асен В. Велев
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
като разгледа докладваното от Коста Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20245200600413 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI - чл. 318 и сл. НПК.
С присъда №4 , постановена по н.ч.х.д. №20225210200332 по описа за2022
година Велинградският РС, НО, постановена на 25.01.2024 г. подсъдимият И.
Г. В. е бил признат за за ВИНОВЕН в това, че на 20.04.2022 г., във Велинград,
кв. Каменица, площад „Възраждане“, чрез нанасяне на удари с юмруци по
главата и лицето и чрез душене с двете си ръце, е причинил на А. С. А., ЕГН:
********** от гр. Велинград разстройство на здравето, извън случаите на чл.
128 и чл. 129 НК- охлузия на горен клепач на лявото око с диаметър около 4-5
мм, две охлузии на брадичката отдолу вляво - централно с диаметър около 1
см, едното и
другото с диаметър 7-8 мм, бледорозави хематоми на шията странично,
единият вдясно с дължина около 3 см и ширина около 2 см и другият вляво с
диаметър около 1,5 см, разкъсно-кунтузна рана на 2- ри пръст, средна
фаланга на лява ръка с дължина около 7-8 мм и ширина 1-2 мм и на 3-ти
пръст на базалната фаланга с диаметър около 5 мм, хематоми на шията
1
двустранно, разкъсно-контузни рани на 2-ри и 3-ти пръсти на лявата ръка,
представляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, като
на основание чл. 78А НК го ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност за
престъпление по чл. 130, ал. 1 НК и му налага административно наказание
глоба в размер на 1 000 лв.
О С Ъ Д И Л, на осн. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, И. Г. В., с ЕГН
**********, с адрес: град Велинград, ул. „***“ № 20, да заплати
на А. С. А., ЕГН **********, живущ в гр. Велинград, ул.
„К.“ № 16 обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания в резултат на престъпление по чл. 130, ал.
1 от НК в размер на 1000 лв., ведно с лихва за забава, считано от 20.04.2020г.,
до окончателното плащане на сумата, като отхвърля иска за разликата над
присъдената сума до претендираната от 2000 лв.
ОСЪДИЛ, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК, И. Г. В., българин, български
граждани, живущ гр. гр. Велинград, ул. „***“ № 20 да заплати на А. С. А.,
ЕГН **********, живущ в гр. Велинград, ул. „К.“ № 16 разноски по н. ч. х. д.
332/2022г. по описа на Районен съд-Велинград в размер на общо 1026,42 лв.
О С Ъ Д И Л на осн. чл. 189, ал. 3 НПК И. Г. В., с ЕГН **********, с
адрес: град Велинград, ул. „***“ № 20, да заплати по сметка на Районен съд
Велинград държава такса в размер на 50 лв., съобразно размера на уважения
граждански иск.
Против така постановената присъда са постъпили въззивна жалба и
допълнително изложение към същата, от защитника на подсъдимия И.
В.- адв. Р. П.-АК Пазарджик, с искане за нейната отмяна, като
неправилна и постановяване на нова оправдателна.
В съдебно заседание жалбата се поддържа със заявеното в нея искане.
Частният тъжител,лично и чрез повереникът си не подкрепя жалбата,
против уважаването й е.
Окръжен съд Пазарджик, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното в жалбата, като изслуша явилите се в съдебно
2
заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като
прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши
цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда
на чл. 314, ал. 1 от НПК, намери жалбата за допустима, разгледана по
същество- за неоснователна.
Първоинстанционният съд,в производството развило се пред него въз
основа на извършения задълбочен и внимателен анализ на събраните и
проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена
фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е
прието за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият И. Г. В. е роден на 19.07.1976 г. в гр.
Велинград, живее в гр. Велинград на ул. „***“ № 20, български
гражданин, женен, не е осъждан. Не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78А НК. Работи в Република Северна Ирландия.
Подсъдимият и настоящата съпруга на тъжителя- свидетелката С.
Г. А. /К./ съжителствали на семейни начала в
продължение на повече от десет години, до края на 2021 година. По време на
съжителството им се родили две деца-момче и момиче, които подсъдимият
В. припознал. Около 4-5 години, преди да се раздели с подсъдимия,
А. започнала паралелна връзка с тъжителя А.. През това време И. В. работел в
Република Северна Ирландия. Понеже
А. предполагала, че биологичен баща на второто й дете може да е
А. А., решила да се раздели с И. В. и му казала, че го
напуска. Признала му за връзката си с тъжителя и му споделила подозренията
си, че той е биологичен баща на по-малкото й дете. През февруари 2022 г.
тримата решили да направят ДНК тест за установяване на бащинство.
Резултатите от теста показали, че действително биологичен баща на второто
дете на С. А. е тъжителят А. А..
След като узнал резултата, В. се върнал в Северна Ирландия.
3
Прибрал се в страната на 19 срещу 20 април 2022 година.
На 20 април, около обяд, подсъдимият отишъл в заведението „При
Шопа“ в центъра на кв. Каменица в гр. Велинград. Там бил и свидетелят
П.К., с когото се познавали. Свидетелят К. седнал на масата
на В. и двамата се заговорили. Подсъдимият му споделил, че жената, с
която е живял го е напуснала заради друг мъж и че двамата не му позволяват
да вижда децата. Поискал от свидетелят К. да му услужи с мобилния си
телефон, понеже нямал българска Сим карта, за да се обади на А..
К. му услужил с телефон и В. звъннал на бившата си съжителка.
Поискал да дойде в заведението, за да разговарят.
През това време, тъжителят, който работел като таксиметров шофьор,
пристигнал на стоянката за таксиметрови автомобили в кв. Каменица, която
се намирала в близост до заведението. Спрял таксиметровия автомобил и
останал в него. Подсъдимият, като видял автомобила на тъжителят, тръгнал
към него. Отворил шофьорската врата, хванал А. за яката и му
казал:…“Ей, ***, ти няма да ми командваш семейството… “, ударил в
областта на главата и започнал да го дърпа, за да го изкара от автомобила.
При излизането А. се спънал в прага на автомобила и паднал на
земята по гръб. В. застанал над него и продължил да го удря по главата.
Хванал го за шията. А. избутал В. и успял да се освободи.
Двамата се изправили. А. отишъл до багажника на автомобила си,
извадил оттам дървена дръжка от брадва, замахнал с нея да удари В.,
който вдигнал ръце над главата си, за да се предпази. Ударът попаднал в
ръката на И. В.. След това А. продължил да го удря с
дръжката от брадвата по вдигнатите над главата му ръце. Нанесъл му
няколко удара. В. побягнал, а тъжителят го подгонил между паркираните
наоколо автомобили. Подсъдимият се качил в автомобила на свидетеля
Д.К. и казал, че таксиметров шофьор му е счупил ръката.
4
Поискал да го закара до болницата, защото много го боли. Казал му, че са се
спречкали и сборичкали с таксиметровия шофьор, но не споменал за какво,
нито кой кого е ударил пръв.
К. откарал подсъдимият в МБАЛ „Здраве“ и го оставил там.
Не го изчакал. Обадил се на брат му-свидетелят В. Г. В.,
който отишъл в болницата и разбрал, че ръката на подсъдимия е счупена.
За случилото се бил подаден сигнал на ЕЕНСП 112 от свидетелката
Б.Д. У.а, която съобщила за двама мъже, които се бият, от
свидетеля В. Г. П., който е съобщил, че двама се гонят между
колите и че единият държи кол и гони другия и от тъжителя А.,
който е съобщил, че го е нападнал И. В., който го е изкарал от
автомобила му и е започнал да го налага с юмруци.
На подадения сигнал се отзовали полицейските служители-свидетелите
Н.С., И.З. и В.Р.. Заварили на място
тъжителя, с когото разговаряли. Установили, че подсъдимият е приет в МБАЛ
„Здраве“ с фрактура на ръцете и му предстои операция. А. бил
задържан на срок от 24 часа със Заповед за задържане № 367зз-
76/20.04.2022г. за времето от 11:30 до 18:30 часа и отведен в РУ Велинград,
за да даде сведения.
На следващия ден 21.04.2022г. тъжителят посетил д-р Радослав
Сапунджиев, който при прегледа констатирал охлузия на горен клепач на
ляво око с диаметър 4-5 мм., две охлузии на брадичката отдолу
влявоцентрално с диаметър приблизително 1 см. едното и другото с диаметър
приблизително 7-8 мм.; бледорозов хематом на шията странично единият
вдясно с дължина приблизително 3 см. и ширина приблизително 2 см. и
другият вляво с диаметър приблизително 1,5 см.; разкъсно-контузна рана на
втори пръст, средна фаланга на лява ръка с дължина около 7-8 мм. и ширина
1-2 мм.; подобна рана на трети пръст на базална фаланга с диаметър 5 мм.
5
От назначената и приета от съда съдебно-медицинска експертиза,
неоспорена от страните, се установява, че на А. А. е причинено
травматично увреждане, изразяващо се в контузия на главата, охлузване по
кожата на горен клепач на лявото око с диаметър 4-5 мм.; две охлузвания по
кожата на брадичката отдолу вляво и централно с диаметър -см. и диаметър
7-8 мм.; бледоморави хематоми /кръвонасядания/ по кожата на шията
странично-вдясно 3 х 2 см. и вляво 1,5 см.; разкъсно-контузна рана по кожата
на втори плъст, по средна фаланга на лява ръка /7-8 х 1-2 мм./;
разкъсноконтузна рана по кожата на трети пръст на базалната /първа/ фаланга
с диаметър 5 мм. на лявата ръка.
Според вещото лице травматичните увреждания в областта на главата
са причинени от действието на твърд тъп предмет, чрез удар с или върху
такъв или неговото тангенциално действие и добре отговарят да са от
нанесени удари с ръце, свити в юмруци в областта на лицето към
инкриминираната дата, в момент когато подсъдимият и пострадалият са се
намирали един срещу друг. Разпитан в съдебно заседание вещото лице д-р
Пеев уточнява, че описаните в медицинското свидетелство разкъсно-контузни
рани в областта на пръстите на лявата ръка е възможно да се получат при
падане на земята, при което пострадалият се е подпрял на лявата си ръка.
Експертът изключва възможността травмите в областта на главата да са
причинени при падане на терена, тъй като биха се получили и охлузвания,
освен на брадичката, на носа и на други части на лицето, каквото не са
описани в издадената на пострадалия медицинска документация.
Според вещото лице изключено е хематомите в областта на шията да са
причинени по друг начин освен при въздействието на твърд тъп предмет чрез
притискане.
Кръвонасяданията в областта на лицето са станали видими в рамките на
половин до един час от травматичното въздействие, като цветът им се
променя, но категорично на следващия ден могат да бъдат установени и
описани в издаденото медицинско свидетелство.
6
Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната
съдебен акт подробно, систематизирано и последователно, по същество и по
отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с
наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на
правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на
съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически
положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка
на доказателствените материали и стигна до същите, т. е. до изложените по
горе фактически констатации.
Фактическата обстановка по делото не се променя от факта,че пред
настоящата инстанция се разпита св. С. Г. А.,която се постави с очна ставка
със св.В. Г. В..
Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е
обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията
на всички свидетели, обсъдени са обясненията на подсъдимия,както и
приетите писмени доказателства. Събраните в хода на проведеното от
първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и
категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в
мотивите към присъдата фактически констатации. При анализ и проверка на
всички доказателства и доказателствени средства, необходими за изясняването
на относимите и включени в предмета на доказване по това дело
обстоятелства, се установява, че въпросните обстоятелства са изяснени
напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както
извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата
инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и
обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно
фактите. В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил
изводите си относно фактите, респ. приел е за установена изложената
фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетелите , а също и въз основа на приложените в производството писмени
доказателства.
При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните по
делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения
7
процесуален ред, районният съд е приел, че с извършеното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна признаците на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК. Обоснован е и изводът на районният
съд ,че при извършване на деянието той е действал с пряк умисъл, което се
потвърждава от начина на осъществяване на деянието.
Принципно положение е, че мотивите към постановения съдебен акт
следва да обективират вътрешното убеждение на съда. Проверката
констатира, че мотивите към присъдата са аналитични и убедителни, което
позволява както на страните, така и на контролните инстанции да проследят
начина, по който е формирано вътрешното убеждение. Затова и въззивният
съд не е длъжен да обсъжда подробно всичко онова, което е задължително за
мотивите на първоинстанционната присъда, след като не е достига до
различни фактически изводи въз основа на доказателствата.
Травмите, получени от частният тъжител, са документирани в
резултатите от медицинските прегледи на следващия ден.
Наведените в жалбата доводи ,поддържани и в съдебно заседание
отразяват собственото виждане на подсъдимия и на защитата му относно
достоверността и значимостта на доказателствените източници, като упреците
им за отказа на доверие на обясненията му в насока/ че с тъжителя са имали
пререкания, но оспорва, че го нападал, удрял и че се е опитвал да го души, че
го е хванал за яката, докато е бил в автомобила си и опитвайки се да излезе А.
се е спънал, паднал е и се е самонаранил/. и на показанията на брат му-св. В. Г.
В. в насока,че когато посетил брат си в болницата засякъл св.А. и частния
тъжител, че не е видял наранявания по него. Явно е че подсъдимият и
защитата му не отчитат резултатите от подробния им анализ още от районния
съд, свързано с останалите гласни доказателствени средства, събраните
писмени доказателства и заключението на СМЕ, които не се оспорва.
По несъмнен и категоричен начин е установено цялостното поведение
на подсъдимият във връзка с увреждането, причинено на тъжителят, изведени
от действията му, на които свидетели са били множество граждани.
От показанията на свидетелите Б.Д. У.а, Е. А.ов С., К.Н.Б., отчасти от
показанията на свидетелите Д.И.Д. и П.Б. К. се установява, че подсъдимият
И. Г. В. е нанесъл на пострадалия А. С. А. удари в областта на главата,
първоначално докато е седял на шофьорската седалка в паркирания в центъра
8
на кв. Каменица в гр. Велинград таксиметров автомобил, започнал е да го
дърпа, за да излезе от автомобила, при което А. се е спънал и паднал на
земята, а В. е бил над него и е продължил да му нанася удари в областта на
лицето. Разпитаните свидетели са се намирали по това време на мястото,
където се е случил инцидентът и всеки от тях е възприел лично и
непосредствено различни факти от обективната страна на престъплението,
които са възпроизвели пред съда.
Настоящата инстанция не кредитира показанията на св.В. доколкото
противоречат на представения амбулаторен фиш от 20.04.2022г. от
извършения на А. медицински преглед в 18:00 часа, по времето,когато
все още е бил задържан за срок от 24 часа, в който са описани
нанесените травми по лицето , амбулаторен лист от 21.04.2022г.,
медицинско свидетелство за пред съда от 21.04.2022г., където са описани
охлузни рани по окото,брадичката и рана на втори и трети пръст на лявата
ръка, бледоморави хематоми на шията странично, както и от показанията на
свидетелите Р.С. и С. А..
Позоваването от защитата на показанията на св. С. А. в насока,в колко
часа се била обадила на тъжителят/според нея в 11:26 часа, а това показвало
на телефона й,както самата пред настоящата инстанция заявява/а първия
сигнал за инцидента е извършен от свидетелката У.а в 11:20:46 часа,по
никакъв начин не значи,че фактът на упражнено насилие от страна на
подсъдимият върху телесната неприкосновеност на тъжителят не се е случило.
Неоснователно е оплакването ,че съдът не бил направил достатъчен
анализ на показанията на полицейските служители св.Ив.З. и Н. С.
пристигнали,около 10 минути след приключване на инцидента и обаждането
на св.Б. У.а и които не забелязали следи от побой по лицето на
тъжителя.Такива доводи са правени и пред РС,на които той е дал убедителен
отговор. Те са пристигнали на мястото на извършване на престъплението в
сравнително кратък срок след нанасяне на ударите.Съвсем логично е да не са
ги видели ,тъй като според вещото лице следите от описаните травматични
увреждания биха се проявили след половин до един час, след като са
нанесени.
Неоснователни са доводите, че съдът е излязъл извън изложените факти,
9
обстоятелства и искането (диспозитива) в ЧТ, представляваща по същество
„обвинителен акт"", и е постановил присъдата с разлика в броя и вида на
увредите, посочени в писмените доказателства (МУ) и СМЕ, което поставя
под съмнение механизма на тяхното причиняване и причинно-следствената
връзка с поведението на подсъдимия.От разпита на вещото лице става много
ясно,че следите от описаните травматични увреждания биха се проявили по
късно.
Развитите в съдебно заседание доводи че, следва да се вземат в предвид
протоколи за разпит по ДП № 213/ 2022г., а именно на: а/ С. К. от 20.04.2022г.;
б/ А. А. от 20.04.2022г.; 2/ протокол за очна ставка между А. А. и И. В. от
18.01.2023г. и 3/ СПЕ на в.л. д-р Дора А.а и Елена Тимева – психолог, тройна
СППЕ на в.л. д-р В.
К., д-р Теодора Щерева и Гергана Кехайова – психолог по никакъв начин
не могат да опорочат формирането на вътрешното убеждение на настоящата
инстанция по фактите,основана на събраните по делото доказателства,тъй
като те не могат да се ценят и касаят друго производство.
При проверка на присъдата въззивният съд констатира,че в случая
действително са налице предпоставките на чл.78А ал.I НК,поради което и
правилно подсъдимият е освободен от наказателна отговорност за
извършеното деяние по чл.130 ал.1 от НК.
При определяне размерът на административното наказание глоба от
1000лева,съдът се е съобразил със степента на вината на подсъдимият.
Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимият да заплати на гражданския ищец сума в
размер на 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените в резултат
на извършеното престъпление неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 20.04.2020г до окончателното й изплащане.
Присъденото обезщетение за неимуществени вреди съответства на
критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложен на основата на
конкретните обстоятелства, свързани с увреждането .
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите,които е
причинил другиму.Момента на настъпване на вредите е този на извършване на
увреждането,от който те произтичат. Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на
10
изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана т.е. той е в забава от
момента на причиняването на вредите.Вземането за вреди е парично вземане
и за забавянето му се дължи и законната лихва съгласно чл.86 ЗЗД.
В случая обаче момента на настъпване на вредите е този на извършване
на увреждането,от който те произтичат е 20.04.2022г,а не както е приел РС
20.04.2020г .Това налага да се измени присъдата в гражданско правната й част
и да се осъди подсъдимият да заплати присъденото обезщетение от 1000лева
ведно със законовата лихва считано от 20.04.2022г до окончателното
изплащане на сумата.
ДТ е правилно изчислена.Съдът правилно е процедирал и с разноските
по делото.
При извършената служебна проверка настоящата инстанция не
констатира първоинстанционния съд да е допуснал съществени процесуални
нарушения при разглеждането и решаването на делото, които да налагат
отмяна на присъдата на това основание.
При този изход на делото,следва да се възложат в тежест на
подсъдимия направените от тъжителят разноски в размер на 600лева за
адвокатско възнаграждение /втора инстанция-договор за правна защита и
съдействие на лист 23 от ВНЧХД/.
Ръководен от казаното на основание чл. 337 ал.3 и чл. 338 НПК Окръжен
съд – Пазарджик
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда №4 от 25.01.2024 г., постановена по н.ч.х.д.
№20225210200332 по описа за 2022 година на Велинградският РС в
гражданско правната й част:
ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. В., с ЕГН
**********, с адрес: град Велинград, ул. „***“ № 20, да заплати на А. С.
А., ЕГН **********, живущ в гр. Велинград, ул. „К.“ № 16 законовата лихва
върху присъденото обезщетение от 1000лева считано от 20.04.2022г до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
11
ОСЪЖДА подсъдимия И. Г. В., с ЕГН **********, с адрес: град
Велинград, ул. „***“ № 20, да заплати на А. С. А., ЕГН **********, живущ в
гр. Велинград, ул. „К.“ № 16 сумата от 600лева /шестстотин лева/направените
от тъжителят разноски за адв.хонорар.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12