РЕШЕНИЕ
№ 4109
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20225330107902 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Имотна Борса.БГ“ ЕООД, с ЕИК: *********
против Н. Г. Н., ЕГН: **********, с която е предявен установителен иск с правно основание
по чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че страните сключили договор от ***** г. за поръчка за
предлагане и посредничество при продажба на недвижим имот, находящ се в с. С., общ. Б.,
обл. П. и представляващ празно дворно място с планоснимачен № ** в парцел * от 92 кв.м
по плана на с. С., съответстващ на УПИ ***** с площ 1403 кв.м., по който ищецът бил
изправна страна. Твърди, че изпълнил всички поети задължения, но ответникът водил
преговори с други купувачи и осъществил продажба на 11.12.2020 г., без участие на
Агенцията, съответно - без да плати възнаграждение, с което нарушил задълженията си по
т.4.5 от договора. На основание чл. 5.4 дължал неустойка в размер на 1000 лева, с оглед
прекратяване на договора, за което бил уведомен.
За сумата ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
9289/20.04.2022 г. на ПдРС, срещу която в срок постъпило възражение за недължимост, от
което произтичал и правния интерес от предявяване на иска. Моли за уважаването му, ведно
със законната лихва от постъпване на заявлението в съда – 08.02.2022 г. до окончателното
погасяване и претендира присъждане на направените в настоящото и в заповедното
производство разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца в
писмена защита.
1
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва иска.
Твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка, поради неизпълнение на
предвиденото в чл. 4.5 от договора задължение е неравноправна по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП. Нормата на чл. 143, ал. 2, т. 2 от ЗЗП предвиждала особена хипотези на
неравноправност на клауза, която изключва или ограничава правата на потребителя,
произтичащи от закона, като клаузата на чл. 4.5 била именно такава.
Посочва се, че правото на собственост било гарантирано в чл. 17 от Конституцията
на Р. България. В конкретният случай правото на собственика свободно да се разпорежда с
правото си на собственост, било ограничено. Счита, че клаузата не била уговорена
индивидуално между страните, поради което следва да намери приложение разпоредбата на
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Доколкото ищецът претендирал заплащане на уговорената неустойка за
неизпълнение по неравноправна клауза, респ. нищожна, то не било налице основание за
начисляването й, поради което претенцията била неоснователна.
Неравноправна била и клаузата на чл. 5.4 от договора, предвиждаща заплащане на
неустойка. В процесния случай в договора за поръчка било предвидено, че при
неизпълнение на задълженията на потребителя по т.4.4, 4.5 и 5.1 от договора същия да
дължи неустойка в размер на 4 % от продажната цена, фиксирана в договора за поръчка, но
не по-малко от 1000 лева. Предвид така определеният размер, двойно по-голям от
дължимото при изпълнение възнаграждение от 2 % от продажната цена, то тази неустойка се
явявала необосновано висока по см. на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Клаузата, предвиждаща
неустойка била неравноправна и на осн. чл. 143, ал. 2 т. 15 от ЗЗП, тъй като налагала на
потребителя да изпълни своите задължения, дори и ако търговецът или доставчикът не
изпълни насрещните си задължения по договора. Не се предвиждала възможност за
потребителя да изиска конкретно изпълнение, нито да прекрати договора предсрочно.
Счита клаузата за нищожна и поради противоречие с добрите нрави по см. на чл. 26,
ал. 1, предл. 3, тъй като нарушавала принципа на справедливост, излизала извън присъщите
и обезпечителна и обезщетителна функции. Счита, че предвидения размер на неустойката е
прекомерен. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е налице спор, а и от приетите по делото писмени доказателства
се установява, че между ищцовото дружество и ответника е сключен договор за поръчка при
продажба на недвижим имот от 22.10.2020г. Посредством същия ответника е възложил на
ищеца срещу възнаграждение /в размер на 2% без ДДС от продажната цена на имота, но не
по-малко от 1000 лева/, да намери купувач и посредничи за покупка на имот, находящ се в с.
С., Община Б., област П., представляващ празно дворно място, пл. № **, който участва с
**** в парцел * в кв. 92 по плана на с. С. за продажната цена от 9000 лева. Предвидено е в
договора, че възнаграждението се дължи от клиента в цялост поради факта на свързване на
клиента и купувача, представен от агенцията, включително когато е подписан
предварителен договор и клиентът е получил капаро, когато последния не е единствен
собственик на имота или се е отказал от предложените услуги на агенцията по поръчката.
Съгласно разпоредбата на чл. 5.4 от Договора при пълно неизпълнение, забавено или
2
частично изпълнение от клиента на задълженията му по чл. 4.4, 4.5 и 5.1 от поръчката,
агенцията има право да прекрати едностранно договора с уведомление, изпратено на
посочения адрес и в този случай клиентът дължи неустойка в размер на 4% от продажната
цена фиксирана в договора за поръчка, но не по-малко от 1000 лева.
Страните не спорят относно факта на сключване на договора, правата и задълженията
предвидени в него, както и относно това, че агенцията е извършвала огледи. Ответникът не
оспорва, а и от приложения на л. 9 от делото Нотариален акт се установява, че същия е
продал собствения си имот на 11.12.2020г. без посредничеството на ищцовото дружество.
От приложената на л. 7 от делото покана се установява, че ищцовото дружество е
изпратило до ответника покана за доброволно заплащане на сумата от 1000 лева,
представляваща неустойка по договора в тридневен срок от получаване на поканата по
посочена в същата банкова сметка на ищеца. Няма спор също, че сумата не е заплатена от
ответната страна, поради което ищецът е инициирал ч.гр.д. № 1803/2022г. по описа на
Пловдивския районен съд, 10-ти гр. състав и съдът е издал Заповед за изпълнение за
претендираната сума.
С оглед въведените от ответника възражения за нищожност на процесния договор,
респективно на клаузата предвиждаща заплащането на неустойка, съдът следва да се
произнесе по същите.
Безспорно е в случая, че в правоотношението си с ищцовото дружество ответникът
има качеството на потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като същият е
физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност, и което лице действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя.
Клаузата на чл. 5.4 от процесния Договор е неравноправна и в този смисъл нищожна
поради противоречие със закона- чл. 146 ЗЗП, във вр. с чл. 143 от ЗЗП. На първо място
единствено по отношение на икономически по-силната страна- търговеца или доставчика на
услугата е предвидена възможност едностранно да прекрати договора с уведомление, докато
потребителя- в случая ответната страна е обвързан с договора за срок от 36 месеца, през
които е ограничено правото му да се разпорежда със собствения си имот самостоятелно или
чрез посредничеството на други лица, както намери за добре, произтичащо от правото му на
собственост и свободата на договаряне. Нещо повече, процесния договор предвижда
ограничаване на тези права, дори след изтичане на 36 месечния срок- в продължение на
шест месеца след прекратяването му. Отделно от това същата предвижда дължимост на
неустойка от страна на потребителя в размер на 4% от продажната цена, фиксирана в
договора за поръчка, но не по-малко от 1000 лева. Тази неустойка е необосновано висока по
смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като е в двойно по-голям размер от предвиденото в
договора възнаграждение за предоставената услуга, но и няма присъщата на неустойката
обезщетителна или обезпечителна фунция, а напротив. Тя е неравноправна, защото налага
на потребителя да заплати двукратния размер на предвиденото в договора възнаграждение
дори ако търговецът не изпълни насрещните си задължения.
На следващо място неравноправна е и клаузата от договора, предвиждаща дължимост
на възнаграждението „поради самия факт на свързване на страните по сделката“, тъй като
същата е явно неизгодна за потребителя, който следва да заплати възнаграждение и при
липса на изпълнение на задълженията на търговеца – посредник в уговорения обем. По този
3
начин горецитираната клауза влиза в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД и нарушава принципа на справедливост. Подобна неустойка цели да
санкционира потребителя и заплащането й би довело до неоснователно обогатяване на
посредника за сметка на възложителя, дори и при липса на извършена работа от посредника,
което е в разрез с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се толерира от
законодателя.
По гореизложените съображения съдът намира за неоснователен предявения иск за
установяване на вземането за неустойка, за което е издадена процесната Заповед за
изпълнение на парично задължение, поради което и същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски има
ответната страна, но такива не се претендират и не са налице доказателства да са направени.
Ответникът е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той не е заплатил
хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото възнаграждение на
основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. По делото в представения договор за
правна защита и съдействие на ищеца е посочено, че той се представлява безплатно от адв.
С. М.. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед цената на осъдителния иск
тук следва да бъде изчислено съгласно нормите от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действали
към момента на сключване на договора, предвиждащи минимален размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лева.
Поради изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Имотна Борса.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 20261100, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет. 3, офис 12,
представлявано от Н. Д. М. против Н. Г. Н., ЕГН: **********, с адрес в с. С., ул. **** № **,
Община Б., Област П. иск с правна квалификация чл. 422, ал.1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 92 ЗЗД за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 1000
лева, представляваща неустойка дължима поради прекратяване на договор за поръчка от
22.10.2020г. относно посредничество при продажба на недвижим имот, за която е издадена
Заповед №1859 от 11.03.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 1803/2022г. по описа на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. състав, като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Имотна Борса.БГ“ ЕООД, с ЕИК: 20261100, със седалище и адрес на
управление в гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ № 68, ет. 3, офис 12, представлявано от Н.
Д. М. да заплати на адв. С. П. М., с личен № ******, със съдебен адрес в гр. П., ул. „С. В.“ №
*, ет. *, офис * сумата от 300 лева /триста лева/ представляващо определено от съда
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4