Присъда по дело №337/2021 на Районен съд - Силистра

Номер на акта: 46
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 13 октомври 2021 г.)
Съдия: Мирослав Стефанов Христов
Дело: 20213420200337
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 3 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 46
гр. С., 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и седми септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Г. Н.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Наказателно дело
частен характер № 20213420200337 по описа за 2021 година
и като взе предвид данните по делото на основание чл.301 и 303 от НПК,
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият ИЛ. СЮЛ. М., роден на 03.04.1947г. в с.И., обл.С., живущ
в с.Л., обл.С., ул.”В.” № 1, български гражданин с основно образование, женен, пенсионер,
неосъждан с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.05.2021г. около 07,30ч. в с.Д.,
обл.С., по ул.“Д.“, в близост до дом № 35 е причинил лека телесна повреда на С. Й. Б. от
с.Б., обл.С., ул.”С.” № 11, ЕГН ********** чрез нанасяне на удари с ръка в областта на
лявата лицева половина и врата и дърпане за лявата ръка, изразяваща се в контузия на
главата, лявата лицева половина, лявата шийна област, ляв горен крайник, умерено изразена
церебрастенна симптоматика, представляващи временно разстройство на здравето не опасно
за живота, поради което и на основание чл.130, ал.1 във вр.с чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1 000 / хиляда / лева.
ОСЪЖДА подсъдимият ИЛ. СЮЛ. М. от с.Л., обл.С., ул.”В.” № 1, ЕГН **********
да заплати по сметка на С. Й. Б. от с.Б., обл.С., ул.”С.” № 11, ЕГН ********** сумата от 1
400 / хиляда и четиристотин / лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в
изживени болка и страдание и изпитан стрес, срам и унижение за уронен авторитет,
причинени от извършеното престъпление по чл.130, ал.1 от НК срещу нея, ведно със
законната лихва от датата на причиняването, считано от 22.05.2021г. до окончателното
1
изплащане, като отхвърля предявения граждански иск в останалата му част до размера от
4 000 лева като неоснователен, необоснован и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият ИЛ. СЮЛ. М. от с.Л.,
обл.С., ул.”В.” № 1, ЕГН ********** да заплати по сметка на С. Й. Б. от с.Б., обл.С., ул.”С.”
№ 11, ЕГН ********** сумата от 712 / седемстотин и дванадесет / лева, представляващи
направени от нея разноски по делото за адвокатско възнаграждение за един адвокат, ведно с
разноски за явяване в съдебно заседание, съдебно- медицинска експертиза и ДТ за
завеждане на тъжба.
ОСЪЖДА подсъдимият ИЛ. СЮЛ. М. от с.Л., обл.С., ул.”В.” № 1, ЕГН **********
да заплати по сметка на РС-С. сумата от 56 / петдесет и шест / лева, представляващи ДТ
върху уважената част от предявеният граждански иск.

Присъдата подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в петнадесет дневен срок,
считано от днес.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ
към Присъда № 46/ 27.09.2021г.
по НЧХД № 337/2021год.
по описа на РС- С.


Подсъдимият ИЛ. СЮЛ. М. е предаден на съд за това, че на 22.05.2021г. около
07,30ч. в с.Д., обл.С., по ул.“Д.“, в близост до дом № 35 е причинил лека телесна повреда на
С. Й. Б. от с.Б., обл.С., ул.”С.” № 11, ЕГН ********** чрез нанасяне на удари с ръка в
областта на лявата лицева половина и врата и дърпане за лявата ръка, изразяваща се в
контузия на главата, лявата лицева половина, лявата шийна област, ляв горен крайник,
умерено изразена церебрастенна симптоматика, представляващи временно разстройство на
здравето не опасно за живота– престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
Тъжителят С. Й. Б. на основание чл.84 от НПК предяви и граждански иск срещу
подс.ИЛ. СЮЛ. М. на стойност 4 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в едно със законната лихва от датата на причиняването до
окончателното и изплащане. След изслушване становището на ответната страна съда счете
иска за допустим, своевременно предявен и го прие за съвместно разглеждане като
конституира тъжителя Б. и като граждански ищец в процеса срещу подс.М..
Тъжителя С.Б., редовно призована, явява се лично и с проц.представител- адв.П.Й.
при АК-С.. Процесуалният представител на тъжителят Б. пледира за осъдителна присъда
относно престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като указва на съда да наложи наказание по
справедливост на подс.М., гражданския иск да бъде изцяло уважен, претендира и разноски
по делото.
Подсъдимият М., редовно призован, не се явява, вместо него- защитник в лицето на
адв.Д.Стоянова при АК-С.. Чрез защитника си пледира за оправдателна присъда като излага
доводи в тази насока, не се признава за виновен. В тази връзка моли съда да отхвърли
предявения граждански иск от страна на тъжителя Б. изцяло като неоснователен и
недоказан.
В хода на съдебното производство бяха разпитани допълнително сочени и искани
от страните в процеса свидетели. Нови искания и възражения също се направиха.
Проц.представител на тъжителя направи искане за допускане до разпит на нови
свидетели, което съда след изслушване становището на ответната страна счете за допустимо
и основателно и допусна до разпит в качеството на свидетели АНГ. М. Т., Й. Б. Т., Гюлсевен
Ниязиева Якуб и Севим Салим Мехмед в условията на довеждане, които дадоха своите
показания добросъвестно и съда ги прие като доказателства по делото. От допуснатите и
разпитани свидетели Гюлсевен Якуб не може да възпроизведе абсолютно нищо на глас, вкл.
и името си, поради което от страна на проц.представител на тъжителя беше направено
изявление чрез което оттегли искането си за разпит в качеството на свидетел на лицето
Гюлсевен Якуб. С оглед направеното изявление съда изключи от списъка на свидетелите
1
Гюлсевен Ниязиева Якуб.
По искане на проц.представител на тъжителя беше допусната и назначена съдебно-
медицинска експертиза с вещо лице д-р Т.И.- съдебен лекар при МБАЛ- С., която следваше
да се произнесе относно причинените телесни повреди на тъжителя. Същата беше изготвена
и депозирана в срок от вещото лице, която съда след изслушване становището на страните
прие като надлежно доказателство по делото.
От страна на защитата на подс.М. беше направено искане за допускане до разпит в
качеството на свидетели, водени от тях две лица- Р. М. М.- съпруга на подс.М. и Нуртен
Илияз Галиб- дъщеря на подс.М.. Съдът след като изслуша становището на ответната страна
счете искането за допустимо и основателно и допусна до разпит в качеството на свидетели,
водените от страна на подс.М. две лица. Същите дадоха своите показания добросъвестно и
съда ги прие като доказателства по делото.
От страна на защитата на подс.М. бяха направени искания за провеждането на
следствен експеримент с цел да се установи дали има наклон по пътя, където е възникнал
инцидента; за назначаването на техническа експертиза на двата автомобила, участвали в
инцидента, както и за допускане до разпит в качеството на свидетел на съпруга на тъжителя
Б., които съда след изслушване становището на ответната страна счете за ирелевантни
спрямо предмета на спора, поради което и с мотивирани протоколни определения ги
отхвърли като неоснователни. Беше направено и искане за допускане на очна ставка между
св.Р.М. и св.А.Т. от една страна, и между св.Р.М. и св.Й.Т. от друга, което съда счете за
основателно предвид установените противоречия в техните показания и с мотивирано
протоколно определение допусна исканите очни ставки.
На основание чл.143, ал.1 от НПК съда проведе очни ставки между св.Р.М. и
св.А.Т., и между св.Р.М. и св.Й.Т..
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие по делото доказателства
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.05.2021г. около 07,00 часа тъжителя Б. управлявала семейния бус, като се
движила от с.Иширково към с.Б., обл.С.. В буса се намирали няколко лица- св.А.Т., св.Й.Т.,
св.Севим Мехмед и Гюлсевен Якуб, които били наети от тъжителя Б. за извършването на
селскостопански дейности. Били разположени съответно на предната пасажерска седалка,
където се намирала св.Й.Т., а на задната били седнали св.Севим Мехмед / зад св.Й.Т. /, до
нея в средата на задната седалка била св.А.Т., а зад водача- тъжителя Б. седяла Гюлсевен
Якуб, която не успя да даде своите показания. След като преминали през с.Йорданово,
тъжителя Б. продължила пътя си към с.Б., преминавайки през с.Л.. В селото преминали през
„легнал полицай“ като непосредствено преди него имало друга кола- „Шкода“, която подала
десен мигач и спряла. Виждайки това тъжителя Б. подала ляв мигач и минала покрай колата,
като я заобиколила, продължавайки пътя си. Видяла, че пред предния автомобил имало
преминаващо куче и си помислила, че автомобила е спрял заради това куче, но въпреки
рисковата маневра според показанията на свидетелите и изложеното в тъжбата, тъжителя Б.
успяла да избегне удара с предната кола и продължила пътя си. По показания на всички
свидетели, намиращи се в буса никой не е усетил или видял да е имало съприкосновение
между двата автомобила.
След като тъжителя Б. навлязла в с.Д., същия този автомобил, който изпреварила в
с.Л., идвайки зад нея я изпреварил и карайки пред нея я принудил да спре по ул.“Д.“, в
близост до дом № 35. След като успял да препречи пътя на буса, управляван от тъжителя Б.
и я принудил да спре, автомобила също спрял пред буса. Тогава от него излязъл мъж и
2
разгневен се насочил към буса на тъжителя Б.. Започнал да вика обидни думи към нея и да я
псува. Без да излиза от буса тъжителя Б. свалила своя прозорец, за да разбере какво се е
случило и защо е това отношение към нея от непознатия до тогава мъж. Приближавайки се
към отворения прозорец, непознатия мъж без видима причина и предупреждение нанесъл
удар с шамар в лявата лицева половина на тъжителя Б.. Продължил да вика на висок глас, че
тъжителя Б. го е ударила и не е спряла, като същевременно успял да нанесе още един удар с
юмрук в областта на лявата лицева половина на тъжителя Б.. Хванал я за дрехата и се опитал
да я изнесе извън буса, опитвайки се по този начин да я задуши, като същевременно
продължил да вика на висок глас и да псува не само спрямо тъжителя, а и срещу останалите
пътници в буса.
Виждайки как се развиват събитията свидетелите, намиращи се в буса започнали да
се опитват да го избутат от вратата на буса, за да спасят тъжителя Б. от последващи
действия. Всички жени, намиращи се в буса се опитвали да разтърват тъжителя Б. от
непознатия мъж чрез различни действия от тяхна страна, като тя от своя страна му се молила
да спре да я удря и се опитвала да се отскубне от неговия захват. В крайна сметка успели да
отблъснат атаката на непознатия мъж, а тъжителя Б. запалила буса и потеглила, въпреки
уплахата си.
Докато се развивали тези действия по показания на свидетелите, намиращи с в буса,
в автомобила от който излязъл непознатия мъж се намирала и възрастна жена на предната
пасажерска седалка. През цялото време тя подтиквала мъжа да удря тъжителя Б. като викала
на силен глас думите „ур“, които на турски език означавали „удряй“. Тези действия и думи
били видяни от всички намиращи се в буса лица, тъй като вратата на колата пред буса била
отворена и въпреки, че жената, намираща се на предната пасажерска седалка в колата не
слязла, се чувало как тя подтиква мъжа да удря тъжителя.
След като успели да потеглят, тъжителя Б. продължила пътя си към с.Б., като през
цялото време на пътуването случката била обект на техните разисквания. Според
изложеното в тъжбата и свидетелските показания на лицата, намиращи се в буса, всички те
били възмутени от поведението на този възрастен непознат за тях мъж. От своя страна по
лицето на тъжителя Б. се появила синина от ударите, които мъжа нанесъл, същата
треперила силно и била много уплашена. След като оставила жените на нивата, която
трябвало да обработват, тъжителя Б. се прибрала в дома си. Споделила със своя съпруг за
случката, която се разиграла по-рано през деня и му се оплакала, че има силни болки, а до
вечерта лицето ѝ се подуло от ударите.
В първия възможен работен ден- 25.05.2021г. тъжителя Б. посетила личния си
лекар, който изготвил амбулаторен лист за преглед, а в последствие посетила и съдебен
лекар, където била освидетелствана чрез СМУ № 3121/ 25.05.2021г. В последствие чрез
техни познати установили и кой бил непознатия мъж, който нанесъл ударите, а именно-
подс. И.М..
По показания на св.Р.М.- съпруга на подс.М., на описаната дата двамата трябвало
да отидат в с.Ситово, за да колят теле. Тръгнали с техния автомобил, марка „Шкода“, като се
разбрали техните дъщери да дойдат с техните си коли и да ги настигнат по пътя. Карали
бавно, като в с.Л. минали през „легнал полицай“. Тогава зад тях дошъл бус, управляван
както стана ясно по-рано от тъжителя Б., който за да избегне удар с куче навлязъл в тяхната
лента за движение и ударил леко автомобила, управляван от подс.М.. Според показанията на
неговата съпруга- св.Р.М., която се намирала на предната пасажерска седалка, след като
буса ударил тяхната кола изобщо не спрял и продължил пътя си. Подс. М. спрял и огледал
пораженията от удара, след което продължили пътя си. Настигнали буса в с.Д., където
3
подс.М. спрял до буса и излязъл. Попитал тъжителя Б., която управлявала буса защо е
ударила колата му и не е спряла да изчакат полиция. Но тъжителя Б., която била отворила
прозореца си около 3-4 пръста не реагирала, а направо тръгнала с буса си. По показания на
св.Р.М., нейния съпруг не е удрял изобщо тъжителя Б..
По показания на св.Нуртен Галиб- дъщеря на подс.М., действително по това време
са имали уговорка с нейните родители да колят теле в с.Ситово. След като се видели в
с.Ситово, нейните родители казали за случката, а именно, че на идване към тях един бял
бус им е препречил пътя и е ударил колата на баща . Решили да отидат до полицейския
участък в с.Ситово, но той бил затворен и продължили работата си по коленето на телето.
След като се прибрали в дома си, продължили да разфасоват телето, когато отвън дошъл
непознат за нея мъж. Впоследствие разбрала, че това било съпруга на тъжителя Б., който
още с идването си казал на всички присъстващи, че трябва да се извинят на жена му и да
платят глоба 1000 лева, задето баща ударил техния бус. Скарали се и св.Галиб отказала да
му плати исканите от него пари, поради което той казал, че тогава ще се съдят. След това
си тръгнал, но от уплаха нейния баща- подс.М. след няколко дни получил инсулт.
Показанията на св.Й.Т., св.А.Т. и св.Севим Мехмед са в пълен синхрон и
потвърждават изцяло основните факти, изнесени в тъжбата. С оглед разминаванията между
тях и тези на съпругата на подс.М.- св.Р.М. беше поискано да се направи очна ставка, като
съда допусна и направи на основание чл.143 от НПК очна ставка между св.А.Т. и св.Р.М. от
една страна и от друга- между св.Р.М. и св.Й.Т.. По време на проведените очни ставки не се
направи промяна в така изяснената вече фактическа обстановка.
Според заключението на вещото лице д-р Т. И.- съдебен лекар при МБАЛ- С. по
назначената съдебно-медицинска експертиза е видно, че тъжителя Б. е получила телесни
увреждания, изразяващи се в контузия на главата, лявата лицева половина, лявата шийна
област, ляв горен крайник, умерено изразена церебрастенна симптоматика, представляващи
временно разстройство на здравето не опасно за живота. Горепосочените увреждания
представляват по смисъла на чл.130, ал.1 от НК „лека телесна повреда”. Във връзка с
разясненията на вещото лице по изготвената от него СМЕ е видно, че уврежданията на
тъжителя Б. са били причинени по механизмът на удари с или върху твърди тъпи предмети
и повърхности и може да бъдат получени по време, начин и място както е посочил
тъжителя, а именно- след удари с ръка в областта на лявата лицева половина и врата и
дърпане на лявата ръка.
Описаната фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства: депозираните показания на свидетелите А.Т., Й.Т.,
Севим Мехмед, Р.М. и Нуртен Галиб, както и заключението на съдебно-медицинската
експертиза и приетите като доказателства материали.
При оценката на целия доказателствен материал съдът констатира противоречие
между две групи доказателствени средства: от една страна защитната теза на подсъдимият
М., подкрепяща се частично от показанията на св.Р.М. / негова съпруга / и от друга –
изложените обстоятелства в показанията на останалите свидетели и тъжителя, заключението
по съдебно-медицинската експертиза и разясненията на вещото лице по нея, както и
приетите писмени доказателства.
В тази насока съдът кредитира относимите към главния факт показания на В.та
група свидетели, включително и изнесеното в тъжбата от тъжителя Б., касаещи обвинението
по чл.130, ал.1 от НК, тъй като същите са подкрепени помежду си, кореспондират с
останалия доказателствен материал по делото и са в взаимна връзка едно спрямо друго.
4
В тази връзка съдът не кредитира показанията на св. Нуртен Галиб, тъй като същата
освен, че не е била пряк свидетел- очевидец на инцидента, е и дъщеря на подс.М.. Нейните
свидетелски показания не следва да се кредитират във връзка с деянието по чл.130, ал.1 от
НК, тъй като същата не е била пряк свидетел-очевидец на инцидента, но е разбрала от
нейния баща- подс.М., че между него и тъжителя Б. е имало спречкване, тъй като тъжителя е
ударил автомобила на нейния баща, но не се е стигнало до удар от страна на подс.М. към
тъжителя Б..
Относно показанията на св.Р.М. / съпруга на подс.М. / съда следва да ги цени от
плоскостта на качеството на свидетеля, която като съпруга на самия подсъдим е
съпричастна към делото и не би искала да даде показания, които уличават съпруга в
извършването на престъпление. Отделно от това както стана ясно по време на разпита на
св.М. и проведените с нейното участие очни ставки, нейните показания са откъснати от
останалия доказателствен материал, не кореспондират с него и са противоречиви сами по
себе си. В тази връзка следва да се има предвид, че св.Р.М. заяви, че не е отваряла нито
вратата на колата им, нито прозореца си, но въпреки това е чувала и виждала какво си
говорят нейния съпруг и тъжителя Б.. Нещо повече- дори и при затворена врата и прозорец,
св.Р.М. е казала на тъжителя Б., че е щяла да мине отгоре им и къде отива. Съда не следва да
дава вяра на показанията на св.Р.М. в тази им част, тъй като е житейски невъзможно да се
чува през затворен прозорец и врата на кола как двама души на спокоен тон си говорят, тъй
като същата не заяви, че от страна на което и да е от двете лица е имало силни викове. В
тази връзка съда счита, че показанията на св.Р.М. са в достатъчна степен компроментирани
и не следва да се кредитират като достоверни, още повече и в предвид съпричастността
към изхода на делото, тъй като същата е съпруга на подс.М..
Поради изложеното по-горе съда като съпостави показанията на другите свидетели,
а именно тези на св.А.Т., Й.Т. и Севим Мехмед, които са и преки свидетели-очевидци на
инцидента, с останалия доказателствен материал и като не намери други доказателства,
освен показанията на св.Р.М., които отчасти да ги изключват, съдът мотивира фактическите
си изводи основно върху тях. Въпреки липсата на обяснения от страна на подсъдимият, но с
оглед защитната му теза, лансирана чрез неговия защитник, съдът преценява, предвид
обстоятелството, че освен доказателствено средство те са и средство за защита и определят
тяхната защитна позиция. Като доказателствено средство те следва да се ценят, от една
страна, във връзка с останалия доказателствен материал, а от друга – с оглед собствената им
убедителност, логичност, вътрешна последователност. И предвид разминаванията между
двете групи доказателствени средства, съда констатира противоречието между тях, а
именно- спорния факт, който е и ръководен за доказването на престъпление по чл.130, ал.1
от НК- нанесените удари от страна на подс.М. към тъжителя Б. е напълно доказан чрез
посочените по-горе свидетелски показания, които се подкрепят както от изложеното в
тъжбата, така и от изготвената СМЕ. Дори и хипотетично да се възприеме довода, че е
имало в по-ранен момент удар между двата автомобила, то е следвало разногласията между
двамата водачи- подс.М. и тъжителя Б. да се уредят според законовите норми, а не чрез
саморазправа и достигайки до извършването на престъпление. Ръководен от тези
положения, съдът направи извода, че първата група доказателствени средства / показанията
на св.Р.М.- съпруга на подс.М. / в частта си по отношение на самият удар / изпълнителното
деяние на престъплението по чл.130, ал.1 от НК за което е бил обвинен подсъдимият / не са
в единство с останалия доказателствен материал, поради което не следва да се кредитират в
тази им част. В останалата си част и с оглед установените противоречия с изяснената
фактическа обстановка, тези показания на св.Р.М. са ирелеватни и не кореспондират по
никакъв начин с останалия доказателствен материал по делото.
Извода си за наличието на нанесените удари по описания по-горе начин спрямо
5
тъжителя Б. в най-голяма степен съдът обосновава предвид заключението на съдебно-
медицинската експертиза и направените пояснения в с.з. от вещото лице. От същите е
видно, че подобни наранявания може да се получат по начина, описан от тъжителя Б. т.е. по
механизмът на удари чрез шамар и юмрук в областта на лицето. Съобразно приложените по
делото медицински документи вещото лице е приело, че същите може да са причинени по
време, начин и място, както е посочил тъжителя. Обективните находки за тези наранявания,
констатирани от вещото лице са били налице при първичния медицински преглед на
тъжителя Б., извършен непосредствено след инцидента т.е. още на първия възможен работен
ден- 25.05.2021г. Тъжителя Б. е била прегледана от вещото лице за което е било издадено
и съдебномедицинско освидетелстване № 3121/ 25.05.2021г. Упоменатите от страна на
защитата на подс.М. доводи, че обвинението срещу него не е доказано по безспорен начин
са неоснователни и са само в сферата на неговата защитна теза, без да се подкрепят от
никакви други доказателства по делото.
По време на съдебните прения защитникът на подс.М. поиска от съда да го признае
за невиновен в извършването на престъплението за което е бил обвинен, тъй като
обвинението срещу него не било доказано по безспорен и категоричен начин с оглед
установените противоречия между показанията на свидетелите, които са се намирали в буса
от една страна и показанията на съпругата на подс.М.- св.Р.М.. Настоящия съдебен състав
счита възражението от страна на защитата на подс.М. за неоснователно, тъй като от
наличните доказателства по делото може да се направи безспорен и категоричен извод, че
описаните по-горе наранявания, представляващи лека телесна повреда, съобразно нормата
на чл.130, ал.1 от НК са били причинени от подс.М. на тъжителя Б. в установената по делото
обстановка, време и място за което са налице безспорни както свидетелски показания, така и
съдебно-медицинска експертиза. Очевидно, причините поради които се е стигнало до
извършването на описаното по-горе престъпление са различни според различните тези на
двете страни в процеса- подсъдим и тъжител. Но в случая дори и хипотетично да се
възприеме довода, лансиран като защитна теза от страна подс.М., то за решаването на
спорове, причинени при управление на МПС следва да се решават по надлежния ред и чрез
уведомяване на надлежните органи за което е налице и национален телефонен номер 112.
Факт, който не се оспорва от никой по делото е, че такова уведомяване от страна на подс.М.
не е налице, като същия е предпочел вместо по указания от закона начин и ред да реши
проблемите си по незаконен начин, т.е. чрез саморазправа в следствие на която се е
достигнало по причиняването на лека телесна повреда от него спрямо тъжителя.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност налагат
следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият М. е
осъществил състава на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението по чл.130, ал.1 от НК са
обществените отношения, свързани с неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността. Предмет на престъплението са именно тези отношения.
Изпълнителното деяние съставлява система от действия върху организма на
другиго, което може да предизвика изменения в отделни органи, тъкани или системи на
организма на пострадалия или да предизвика промяна в тяхното функциониране, а именно и
в конкретния казус- контузия на главата, лявата лицева половина, лявата шийна област, ляв
горен крайник, умерено изразена церебрастенна симптоматика. Изпълнителното деяние на
това престъпление по чл.130, ал.1 от НК, което е от категорията на типичните резултатни
увреждащи престъпления е довършено, като е извършено чрез действие т.е. удари с юмрук и
6
шамар в областта на лявата лицева част и дърпане за лявата ръка.
От субективна страна: Деянието е осъществено при форма на вина пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, предл. 1 от НК - деецът е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е настъпването на неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението,
предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и е искал тяхното
настъпване, видно от поведението му преди, по време и след извършване на деянието.
Като обсъди въпросите по чл.301, ал.1 и чл.303 от НПК и като съобрази, че за
престъплението по чл.130, ал.1 от НК, което подсъдимият М. е извършил се предвижда
наказание лишаване от свобода до три години / наказанието е до 2 год. лишаване от свобода
или пробация /; че подсъдимият не представлява деец с голяма обществена опасност; че
подсъдимият не е бил осъждан или освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК; че няма причинени имуществени вреди и че целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК биха могли да бъдат постигнати и с освобождаването на деецът от наказателна
отговорност, и предвид наличието на предпоставките на чл.78а, ал.1 от НК, съдът освободи
подсъдимият от наказателна отговорност и му наложи административно наказание- глоба в
размер на 1 000 лева. При определяне на размера на глобата на подсъдимият М. съдът
прецени както обществената опасност на подсъдимият- сравнително ниска, и извършеното
от него / също сравнително ниска обществена опасност /, конфликта между него и тъжителя
Б., подбудите за извършване на престъплението и другите обстоятелства от значение за
индивидуализиране на наказателната им отговорност, както и липсата на такива, които да
препятстват реализирането на тази отговорност.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на правните норми
регламентиращи обществените отношения, свързани с неприкосновеността на физическата
цялост на личността и правото на свободно вземане на решение по вътрешно убеждение,
ниската правна култура на подс.М., както и назрялото напрежение в отношенията между
тъжителя Б. и подс. М..
С установените по представеният от съда начин действия на подсъдимия той е
увредил по недопустим начин здравето на тъжителя, причинил му е временно разстройство
на здравето не опасно за живота, поради което и на основание чл.45 от ЗЗД би следвало да
понесе деликтна отговорност. На репариране в конкретният случай подлежат
имуществените и неимуществените вреди / нанесените му телесни увреждания / на
пострадалият от извършеното спрямо него престъпление. Предвид тези обстоятелства и при
съблюдаване критерия за справедливост на чл.52 от ЗЗД съда приема, че описаните
неимуществени вреди най-пълно биха се възмездили с размер на обезщетението от 1 400
лева, тъй като нанесените телесни увреждания на тъжителя са уронили нейния облик в
обществото, накърнили са нейното самочувствие и са провокирали както стрес, така и срам
у нея от извършеното спрямо нея деяние. При определяне на размера се взе в предвид
начина по който са били извършени неимуществените вреди, обстоятелствата и
обстановката при които са били извършени, настъпилият вредоносен резултат и др. Относно
имуществени вреди- такива не се претендират от страна на тъжителя, не са налични и
доказателства за тяхното причиняване. Що се касае за акцесорното искане за законна лихва
от датата на увреждането, то то е напълно основателно, тъй като според чл.114, ал.3 от ЗЗД
вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на извършването когато дееца е
известен още тогава, а причинителя се смята в забава и без покана според чл.84, ал.3 от ЗЗД.
В останалата част иска до размера на претендираното обезщетение от 4 000 лева за
неимуществени вреди съдът отхвърля като неоснователен, необоснован и недоказан, тъй
като няма данни и доказателства от които да е видно, че на тъжителя Б. са били причинени
7
неудобства извън обичайните за тези наранявания, следващи по-високо обезщетение.
Подсъдимият следва да понесе и разноските по делото представляващи разноски по
делото за съдебно- медицинска експертиза и ДТ за завеждане на тъжба в размер на 112 лева,
като от тях 100 лв за съдебно-медицинска експертиза и 12 лв за ДТ за завеждане на дело
като ги заплати по негова сметка. Отделно от това и съобразно нормата на чл.189, ал.3 от
НПК подсъдимият следва да поеме разноските на тъжителя, касаещи направени от него
разходи за адвокатско възнаграждение като съобразно приетото по делото пълномощно на
адв.П.Й. при АК- С.- проц.представител на тъжителя Б., същото възлиза на 600 лева, поради
което съда осъди подс.М. да заплати и тази сума по сметка на тъжителя Б..
Подс.М. следва да заплати по сметка на РС-С. и ДТ върху уважената част от
гражданския иск, представляваща 4% върху сумата от 1 400 лв или ДТ в размер на 56 лева.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе своята възпираща,
превантивна и възпитателна роля.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /

8
Съобщи за изтекли лични данни