Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. София,               2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, І-ви въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ Н.

                                                                                             АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА

 

при секретаря Ваня Гаджева, като разгледа докладваното от съдия Крънчева ВНЧХД № 4669 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 313 и сл. НПК.

           

            С присъда от 19.10.2017 г. на Софийският районен съд (СРС), Наказателно отделение (НО), 114-ти състав, постановена по НЧХД № 11975/2015 г. по описа на СРС, НО, 114-ти състав, подсъдимият Р.Р.Б. е признат за виновен в това, че на 15.01.2015 г., в предаването „Здравей, България”, излъчено по „Нова телевизия“, по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител С.Т.М., в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор, с думите – „реши да използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал” и  „Дневник” – престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 78а от НК, подс. Б. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева, а на основание чл. 304 от НПК е признат за невиновен в това деянието да е извършено в условията на чл. 26 от НК, както и на 15.01.2015 г., в предаването “Здравей, България”, излъчено по „Нова телевизия“, по темата “Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха “Капитал” със 150 хил. лева”, да е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител С.Т.М. с думите “Г-н М. видимо се озлоби след тези разкрития“, както и да е разгласил позорни обстоятелства и да е приписал публично на частния тъжител С.Т.М. в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор, престъпление с думите :  ”....В едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н М. – неговите подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици”; „Разкриха, че г-н М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б.. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик”, както и на 16.01.2015 г., в предаването „Шоуто на Слави”, излъчено по БТВ, да е разгласил позорни обстоятелства и приписал публично на частния тъжител С.Т.М. в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор, престъпление с думите „Между другото общото между нас с „Медиапул” и „Бивол”, бяхме единствените медии, заедно с „Дневник”, който е от нашата група, които разкриха появата на г-н М. като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик......Може би има логично обяснение, но не пожела да дойде в съда, въпреки, че беше призован на няколко пъти”.

            С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Б. е осъден да заплати на частният тъжител С.Т.М. направените по делото разноски в размер на 316.60 лева (триста и шестнадесет лева и шестдесет стотинки).

            С присъдата и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият Б. е осъден за заплати по сметка на Софийски районен съд, направените по делото разноски в размер на  300.00 (триста)  лева.

            С присъдата и на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, подсъдимият Б. е осъден да заплати държавна такса в размер на 10.00 (десет) лева, в полза на Софийски районен съд, за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.

 

            Срещу така постановената присъда, в наказателно-осъдителната й част, е депозирана жалба от адв. Д.Д. – от САК, в качеството й на упълномощен защитник на подс. Р.Р.Б..         В така депозираната от адв. Д. жалба се твърди, че атакуваната първоинстанционна присъда в осъдителната й част, е необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а наложеното наказание – явно несправедливо. Защитата посочва, че ще мотивира подробно оплакванията си след запознаване с мотивите към присъдата.   

           

            Постъпила е и въззивна жалба с допълнение към нея и от частният тъжител С.Т.М., чрез надлежно упълномощения му повереник адв. Б.К. – от САК, срещу така постановената първоинстанционна присъда, в нейната оправдателна част. С така депозираната въззивна жалба се сочи, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необоснована. Моли се за отмяната й в оправдателната й част, и постановяване на нова присъда, с която подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатите му обвинения.

            В постъпилото допълнение към въззивна жалба се развиват доводи, че неправилно и необосновано първият съд е приел, че подсъдимия не е осъществил от субективна страна всички деяния – предмет на частното обвинение, тъй като се касае до негови изводи и интерпретации. Прави се анализ на признаците от състава на престъплението „клевета“, като се акцентира, че самият факт, че подсъдимият разпространява публично твърдение, че частният тъжител М. участва в престъпни схеми или улеснява престъпни прояви чрез свое поведение, е основание да се приеме, че е осъществил състава на обсъжданото престъпление, доколкото по делото не са събрани доказателства относно това, че твърденията на подсъдимия отговарят на истината. Навеждат се и доводи за приложимост на института на продължаваното престъпление.

 

            В съдебно заседание защитата но подс. Б. – адв. Д. – от САК, поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения и пледира за оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му частно обвинение, отмяна на присъдата на СРС в осъдителната й част и потвърждаване – в оправдателната. Изтъква, че с решение от 19.02.2016 г., постановено от СРС, НО, 17-ти състав по НАХД № 1508/2015 г., потвърдено с решение на АССГ, наказателното постановление, издадено от заместващия изпълняващия правомощията на Зам. председател на КФН, с което на „И.“ АД е наложена имуществена санкция в размер на 100 000 лева, е било отменено като незаконосъобразно. Също като незаконосъобразни са били отменени и други наказателни постановления, издадени от КФН, с което са били санкционирани „А.П.“ ЕООД – за статия във вестник „Зов нюз“ и „К.Н.“ ООД. Оттук прави извод, че актовете на КФН са доказано незаконосъобразни и насочени към издателите на медии, а наложените санкции са драстични по характер и са от естество да възпрепятстват по-нататъшното издаване на въпросните медии. Изтъква, че обществената реакция срещу актовете на КФН е била значителна и широко отразена, като в тази насока цитира публикация под заглавие „Финансовият цензур в опит да прикрие бездействието си, КФН започна саморазправа с медиите“ от 11.07.2014 г., поместена във вестник „Капитал“, в която е отразено становище и на Й.Г.и А.К.; журналистически материал под заглавие „КФН наложи рекордна глоба на вестник „Капитал“ от 14.01.2015 г.; становище на мрежата за свободно слово под заглавие „Санкциите на КФН срещу медии са цензура“, поместено във вестник „Дневник“ на 15.01.2015 г. и публикация от 15.01.2015 г. във вестник „Капитал“, от която става ясно, че партия „Зелените“ настоява за оставка на управителя на БНБ И. И. и на председателя на КФН С.М.; публикация в сайта „Нюз БГ“, информация, разпространена от „Дойче веле“ и други публикации и становища след тази дата. Посочва, че никъде в цитираните публикации и становища не се споменава заместникът на С.М., а се споменава институцията КФН и С.М.. В този контекст намира, че подс. Б., в изказването си по „Нова телевизия“ всъщност възпроизвежда тези оценки и материали, което изключва субективната страна на вмененото му деяние. Изтъква, че с деянието си подс. Б. не е осъществил състав на престъпление и от обективна страна, тъй като е използвал неутрална лексика, с която е изразил позиция по отношение на представляваната от М. институция – КФН, а не е казал, че М. е подписал издадените наказателни постановления. Посочва, че позицията му може да се окачестви като негативна, но не представлява нито обида, нито клевета. Изтъква, че изразяването на оценка за дейността на тъжителя по повод наложените санкции на „И.“ АД, не представлява злоупотреба с гарантираната свобода на словото, а израз на лично мнение, гарантирано от чл. 39 от Конституцията на Р България и чл. 10, ал. 1 ЕКПЧ. Акцентира, че налагането на подобни драстични санкции се схваща от всички журналисти, множество общественици и политици, сред които е и Б., като репресия, която изхожда от институцията, на която тъжителят е ръководител с правомощията по чл. 14 ЗКФН и която олицетворява. Изтъква, че фактът, че заместникът на тъжителя е подписал наказателните постановления, няма никаква връзка с оценката, която се дава за дейността на ръководителя на КФН от широката общественост.

 

            Подсъдимият Р.Р.Б., при упражняване правото си на лична защита, поддържа доводите на защитника си, като посочва, че всичко започнало през 2013 г., когато изданието „Дневник“ отразило съдебно заседание по делото срещуЕ.Б., за което станало ясно, че тъжителят М. е призован като свидетел. Посочва, че колегата, който е присъствал на заседанието, не бил сигурен, че става въпрос за С.М. и след като последният бил потърсен за коментар, отрекъл да става дума за него. Впоследствие съдът на няколко пъти се опитвал да го призове, и в крайна сметка прокуратурата се отказала от разпита му. Изтъква, че за ролята на тъжителя М. в дейността наЕ.Б. има множество публикации, които предшестват инкриминираното изказване на подсъдимия от 2015 г. и в които са изложени достатъчно факти, произтичащи от материалите по съдебното дело, които са дали правото на подсъдимия да изрази мнението, че М. има отношение към дейността на осъдения Б..

            Подсъдимият изтъква, че през 2015 г., когато срещу „И.“ АД били издадени две наказателни постановления, в редакцията си дали сметка, че няма как да мълчат, а трябва да обяснят пред обществото за какво става дума. Посочва, че връзката, която тогава направили, не датирала от 2015 г., а от година – година и половина по-рано, а именно – след публикациите за призоваването на М. по делото срещу Б., когато започнали действия от страна на КФН към съиздателя на вестник „Капитал“ – И.П., бизнесите, в които участва и срещу фирмата – издател на вестниците „Капитал“ и „Дневник“. Посочва, че това е причината да се съгласят да учавстват в предаванията, за да се защитят по легитимен начин от санкциите, които могли сериозно да затруднят работата на „И.“ АД, и реално до доведат до гражданската й смърт. Посочва, че става дума за телевизионни предавания, в които времето за участие е изключително малко, поради което подсъдимият не е имал възможност да изложи всички доказателства, които С.зад изразеното от него становище и е препратил към публикациите във вестниците „Капитал“ и „Дневник“, от които може да се събере повече информация за това, как е достигнал до изразените становища. Изтъква, че не смята, че е извършил престъпленията, посочени в тъжбата и това, за което е осъден на първа инстанция, поради което моли да бъде оправдан изцяло.

            В последната си дума моли да бъде оправдан.

 

            Повереникът на частния тъжител – адв. К. – от САК, поддържа въззивната жалба по съображенията, изложени в нея, и моли първоинстанционната присъда в обжалваната от тъжителя част, да бъде отменена и вместо нея да бъде постановена друга, с която подс. Б. да бъде признат за виновен по всички повдигнати срещу него обвинения. Намира, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че по отношение на изявлението на подсъдимия – „… г-н М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдимиятЕ.Б. чрез свои действия, е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик. В едно от съдебните заседания стана ясно, че подписите на г-н М. присъстват под пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици – разкриха появата на г-н М., като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик“ – не е осъществен състав на престъплението „клевета“, тъй като ставало дума за изводи и интерпретации на подсъдимия, основаващи се на публикации в пресата и случилото се в съдебната зала по време на воденото наказателно производство срещу лицето Б.. Посочва, че като журналист с богата практика, подс. Б. е следвало да прояви дължимата грижа и да провери верността на изнесените от него факти. Изтъква, че твърдението, че председателят на КФН има отношение към престъпна схема за изпиране на пари от наркотрафик, не отговаря на истината, като по делото е останало недоказано тъжителят да познаваЕ.Б., а още по-малко да участва в каквато и да било форма на забранена от закона дейност. Според повереника, без значение за съставомерността на деянието е обстоятелството, дали и други медии са публикували подобна негативна информация, свързана с тъжителя. Акцентира, че подсъдимият не е пресъздал конкретно случилото се в съдебната зала, по повод призоваването на тъжителя М. като свидетел по делото, водено срещу Б., а умишлено е внесъл съмнение за съществуването на връзка между двамата. Апелира разгласяването на подобна неистинска информация да не се толерира, тъй като това е довело до накърняване на репутацията на тъжителя М., като публична личност. Пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда в наказателно осъдителната й част, като намира, че фактът на издадените актове срещу „А.Ф.Х.“ АД, срещу представляващия го П.и Г.П., не обосновават извод, че М. е оказвал репресия върху посочените в справката лица.

 

            Частният тъжител С.Т.М., редовно призован, не се явява и не ангажира становище по постъпилите въззивни жалби и по фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

           

            Съдът, като прецени изложените в жалбата доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

           

            За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства, показанията на св. А.Г.Г., К.Р.К.и В.С.П., снети в о.с.з. на 30.09.2016 г.; разпечатка от информационна агенция „Фокус“ на предаването „Здравей, България“, излъчено на 15.01.2015 г. по „Нова телевизия“ (л. 11 – 13 от съд. п-во); разпечатка от  информационна агенция „Фокус“ на предаването „Шоуто на Слави“, излъчено на 16.01.2015 г. по „БТВ“ (л. 14 – 21 от съд. п-во); писмо от „БТВ М.Г.“ АД до СРС изх. № 1328/26.10.2015 г. (л. 35 от съд. п-во); протоколи от съдебни заседания, проведени на 10.12.2012 г. и 14.02.2013 г. по НОХД № 1030/2010 г. по описа на СГС, НО, 27-ми състав (л. 67 – 101 от съд. п-во); наказателно постановление № Р-10-1/06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на зам.председател на КФН, срещу „И.“ АД (л. 134 – 142 и л. 219 – 227 от съд. п-во); наказателно постановление № Р-10-2/06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на зам.председател на КФН, срещу „И.“ АД (л. 143 – 153 и л. 209 – 218 от съд. п-во); писмо от „И.“ АД до СРС, изх. № 068/16.11.2016 г., ведно с приложения – заверени копия на статии, публикувани на сайта www.dnevnik.bg във връзка със С.М., а именно: „Делото срещуЕ.Б. – Б.за пране на пари е пред финал“ от 30.01.2013 г., „Шефът на КФН С.М. е призован като свидетел по делото срещу Б.“ от 01.02.2013 г. и „Часове до присъдите за „роднинската група“ на Б.за пране на пари“ от 14.01.2013 г. (л. 166 – 177 от съд. п-во); писмо от „Н.Б.Г.“ АД до СРС изх. № 385/17.05.2017 г. (л. 190 от съд. п-во); справка за съдимост на подс. Б. (л. 164 от съд. п-во); заключенията на назначените и изготвени съдебно – техническа експертиза (л. 51 – 55 от съд. п-во) и допълнителна съдебно – техническа експертиза (л. 106 – 127 от съд. п-во), и разясненията на изготвилото ги вещо лице в съдебно заседание, както и веществените доказателствени средства по делото – 1 бр. оптичен носител на информация (л. 37 от съд. п-во).

 

            При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло така събраните гласни и писмени доказателствени средства, като е приел, че същите са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на доказване в производството. Съдът е кредитирал изцяло и заключенията на назначените и изготвени съдебно – технически експертизи, като е преценил, че са изготвени от вещо лице със специални знания в съответната област.

           

            Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено, от фактическа страна, че на 30.01.2013 г. „И.“ АД, чрез сайта www.dnevnik.bg, публикувало статията „Делото срещуЕ.Б. – Б.за пране на пари е пред финал“. На 01.02.2013 г. „И.“ АД, чрез сайта www.dnevnik.bg, публикувало статията „Шефът на КФН С.М. е призован като свидетел по делото срещу Б.“. На 14.01.2013 г. „И.“ АД, чрез сайта www.dnevnik.bg, публикувало статията „Часове до присъдите за „роднинската група“ на Б.за пране на пари“ от 14.01.2013 г.

            В статията „Шефът на КФН С.М. е призован като свидетел по делото срещу Б.“, е посочено, че „в процеса срещу разследвания за пране на париЕ.Б. – Б.“, като свидетел е призован шефът на Комисията за финансов надзор (КФН) С.М.“, както и че „в сряда М. не се е явил, а е представил болничен лист“. Посочва се, че М. е „бил редовно призован и уведомен, че ще бъде разпитан като свидетел на прокуратурата“ във връзка с дейността на фирми, в които е имал участие преди години. В материала се посочва още, че от протокола за съдебното заседание ставало ясно, че „прокурор М.С.заявила, че „от представените болнични листове, същите не отговарят на изискванията, че лицата не могат да участват в съдебно заседание. Държа на разпита на свидетеля М., доколкото има негови подписи на документи, представени от „К.В.“ и „Ф.Е.“, включително и документи, с които е дадено упълномощаване на Д.Д.и В.Д.“ да представляват дружествата по банковите сметки на „Еръм банк“. В статията е отбелязано още, че „в четвъртък сутринта по повод публикацията на „Дневник“ за заседанието по делото, шефът на КФН заяви, че името му е неправилно споменато в текста и той няма нищо общо с делото“. Посочено е още, че „първоначалната проверка на Дневник с репортера и сравнение с другите медии, отразявали делото показа, че има объркване на имена и цитиране на свидетеля като С.Г., затова до изясняване на казуса – в публикацията името беше сменено. След като днес имаме доказателства, че С.М. наистина е бил призован за свидетел, материалът е обновен с коректната информация“. В статията е посочено, че в разпита си пред съда, свидетелят С.И.заявява: „С.Т.М. го познавам. С него сме работили във връзка с тази дейност, която току що описах. Българското дружество, в което работих, се казваше „О.К.Б.“ и беше местен представител на „О. И.“, базиран на остров Ман. Това е една от най-големите фирми за регистрация на компании и ние бяхме представители за България и региона. Лицето А.Г.Г. също го познавам. Той беше мой колега в същото дружество „О.К.Б.“. Известно ми е дружеството „Ю.К.“. Това също е дружество за консултантски услуги, което е предоставяло юридически и счетоводни услуги и аз съм работил в него.“. В материала е посочено също така, че свидетелят Исаев уточнил, че „колегата М. беше адвокат. Той беше действащ адвокат и ми възлагаше работата“. В статията е посочено, че това са цитати от съдебните протоколи. В материала е посочено, че „според официалната му биография, С.М. е бил основател и управляващ съдружник в „Ю.К.“ от юни 1996 г. до 2006 г., както и че дружеството било регистрирано с предмет на дейност правни услуги и консултации в областта на данъчното право, данъчно планиране, търговско право, облигационно и договорно право, защита на чуждестранните инвестиции, защита на конкуренцията, делови консултации, услуги в сферата на счетоводството, одиторска заверка на счетоводни баланси, консултации в сферата на счетоводството, консултации в сферата на приватизацията, всякакви други дейности, незабранени със закон“.

            На 06.01.2015 г. с наказателно постановление № Р–10–2 от 06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН, протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на „И.“ АД, с ЕИК*********е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 11, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ, за това, че на 27.06.2014 г., в гр. София, „И.“ АД е разпространило чрез www.capital.bg статия със заглавие „Паниката е по-голяма от проблема“, която е информация, която може да създаде подвеждаща представа относно акциите от капитала на „П.И.Б.“ АД, когато е било длъжно да знае, че информация, е контролирани от Д.П.строителни фирми, а именно – дружества като „В.**“ АД, „Промишлено строителство – Х.“ ЕАД, „Т.“ ЕАД, както и „цигарените операции“ „под команда“, е трябвало спешно да си изтеглят парите си в „петък“ е невярна“.

            На 06.01.2015 г. с наказателно постановление № Р–10–1 от 06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН, протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на „И.“ АД, с ЕИК*********е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 11, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ, за това, че на 13.05.2014 г., в гр. София, „И.“ АД е разпространило чрез www.capital.bg статия със заглавие „С. планира да разпредели над 30 млн. лева дивидент“, в която се съдържала информация, която може да създаде подвеждаща представа относно финансовите инструменти на „С.“ АД, когато „И.“ АД било длъжно да знае, че тази информация за предвидения за разпределение дивидент в размер над 30 млн. лева, е невярна.

            На 15.01.2015 г. в предаването „Здравей, България“ било направено директно включване от редакцията на вестник „Капитал“, като бил излъчен разговор на водещите в студиото чрез видеоконферентна връзка с Г.П. – изпълнителен директор на „И.“ АД, Н.С.– редактор „Финанси и компании“ във вестник „Капитал“, Д.Н.– журналист във вестник „Капитал“ и Р.Б. – журналист във вестник „Капитал“, по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал“ със 150 хил. лева“.

            Във връзка с обсъжданата тема, на въпрос на водещия В.Н.„А може би Г.П. да коментира аргументите на Комисията за финансов надзор, имаме уверение че…“, журналистът Р.Б. казва: „…господин М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б., чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик. Явно това не се е харесало на господин М., който първо…“. По-нататък на реплика на водещия В.Н.„Обяснете по-точно какво е това обвинение“, журналистът Р.Б. отговаря: „Ами, става дума за делото срещу Б., което беше в градския съд и с негови роднини, по които той е подсъдим за пране на пари от наркотрафик, беше осъден на първа инстанция, делото сега е нагоре по горните инстанции и в едно от съдебните заседания стана ясно, че господин М., негови подписи, присъстват по пълномощни, през които, пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици“. След това на въпрос на водещатаА.Ц.: „Всъщност, Вие предполагате, че санкциите, които Ви е наложил С.М., в качеството си на председател на Комисията за финансов надзор, са нещо като отмъщение към позициите, които изказвате във вестника, информациите, които сте изнесли за отношенията Б.– М., така ли?“, журналистът Р.Б. отговаря: „Факт е, че никой друг не говореше за тези отношения, а господин М., така видимо се озлоби след тези разкрития, които първоначално отричаше, а след това се опита да потърси защита в съда, но след като не успя, реши да използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал“ и „Дневника“- а, и върху мен“.

            Във връзка с наложените глоби от Комисията за финансов надзор на вестник „Капитал“, на 16.01.2015 г. в „Шоуто на Слави“ по БТВ било излъчено интервю, в което взели участие журналистите от вестник „Капитал“ Д. Н.а, Р.Б. и изпълнителният директор на издателство „И.“ АД Г.П.. В хода на проведения разговор Р.Б. заявява: „Между другото, общото между нас с „Медиапул“ и „Биволь“, бяхме единствените медии, заедно с „Дневник“, който е от нашата група, които разкриха появата на господин М. като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик“, като впоследствие добавя: „Може би има логично обяснение, но не пожела да дойде в съда, въпреки че беше призован на няколко пъти“.

            Двете предавания били гледани по телевизията от св. К.К.и А.Г., които възприели казаното от подс. Р.Б.. След предаванията, двамата разговаряли с частния тъжител М., който бил обиден, разстроен, разгневен и подтиснат от излъченото и от думите на Р.Б.. Това наложило той постоянно да дава опровержения на излъченото.

 

            При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си, подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като на 15.01.2015 г., в предаването „Здравей, България”, излъчено по Нова телевизия по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител С.Т.М., в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор, с думите – „реши да използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал” и  „Дневник”. Съдът е приел, че подсъдимият е осъществил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК – същият е съзнавал обществено-опасния му характер, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването им. Ето защо и на основание чл. 78а, ал. 1 НК, подсъдимият Б. е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.

            С присъдата, първоинстанционният съдебен състав е признал подсъдимия за невиновен в това, че на 15.01.2015 г., в предаването „Здравей, България”, излъчено по Нова телевизия по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител С.Т.М., в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор с думите – “Г-н М. видимо се озлоби след тези разкрития“, като е преценил, че в случая се касае до изказано мнение, което по същество представлява субективна оценка за психическото състояние на тъжителя, а не твърдение за факт, поради което е приел, че деянието не осъществява от обективна страна състава на престъплението „клевета“.

            СРС е приел, че с деянието си, изразяващо се в това, че на 15.01.2015 г., в предаването „Здравей, България”, излъчено по Нова телевизия по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, подс. Б., на въпрос на водещия В.Н.„А може би Г.П. да коментира аргументите на Комисията за финансов надзор, имаме уверение че…“, журналистът Р.Б. казва: „….господин М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б., чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик. Явно това не се е харесало на господин М., който първо…“, а по-нататък на реплика на водещия В.Н.„Обяснете по-точно какво е това обвинение“, журналистът Р.Б. отговаря: „Ами, става дума за делото срещу Б., което беше в градския съд и с негови роднини, по които той е подсъдим за пране на пари от наркотрафик, беше осъден на първа инстанция, делото сега е нагоре по горните инстанции и в едно от съдебните заседания стана ясно, че господин М., негови подписи, присъстват по пълномощни, през които, пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици“, подсъдимият не е осъществил състав на престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като е приел, че не се касае до твърдения за факти, а за изводи и интерпретации на подсъдимия, свързани с дейността на тъжителя М., по времето, по което е бил управляващ съдружник в „Ю.К.“, формирани на база на публикации в пресата и случилото се в съдебната зала, и в частност – изявленията на прокурор М.С., което изключва умисъла му за неверността на тези факти.

            Първият съд е оправдал подсъдимия Б. и по обвинението за това, на 16.01.2015 г., в предаването „Шоуто на Слави”, излъчено по БТВ, да е разгласил позорни обстоятелства и приписал публично на частния тъжител С.Т.М., в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор, престъпление с думите „Между другото общото между нас с „Медиапул” и „Бивол”, бяхме единствените медии, заедно с „Дневник”, който е от нашата група, които разкриха появата на г-н М. като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик......Може би има логично обяснение, но не пожела да дойде в съда, въпреки, че беше призован на няколко пъти”, като е преценил, че не се касае до твърдения за факти, а за изводи и интерпретации на подсъдимия, свързани с дейността на тъжителя М., формирани на база на публикации в пресата и случилото се в съдебната зала, което изключва умисъла му за неверността на тези факти.

            С присъдата подсъдимия е осъден да заплати направените по делото разноски и държавни такси в гореупоменатия размер.

 

            В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция са събрани, в качеството им на писмени доказателствени средства решение от 19.02.2016 г. по НАХД № 1508/2015 г. на СРС, 17-ти състав; решение № 3860/07.06.2016 г. по КНАХД № 4029/2016 г. на АССГ, ІІ-ри касационен състав; решение от 21.03.2016 г. по НАХД № 2156/2015 г. на СРС, 19-ти състав; решение № 5335/22.07.2016 г. по КНАХД № 4567/2016 г. на АССГ, ІХ-ти касационен състав; решение от 18.06.2015 г. на РС – Враца по НАХД № 220/2015 г.; решение № 345/23.10.2015 г. на АС – Враца по КНАХД № 380/2015 г.; заверени копия извадки от медийни публикации – съгласно описа, както и превод извлечение от английски език на извадка от главата „Медийна свобода“ от доклада на Държавния департамент  за състоянието на човешките права в Р България за 2016 г.; позиция на международната организация „Репортери без граници“ от 21.01.2015 г.; извадка от главата „Правна среда“ от доклада на неправителствената организация „Freedom House“ за свободата на словото в Р България за 2016 г., както и описа на актове за установяване на административни нарушения, издадени от КФН срещу „А. Ф.Х.“ АД, „Б.“ ЕАД, Ю.К.и И.П..

            При формиране на изводите си по фактите, съдът взе предвид събраните в хода на съдебното следствие пред първата инстанция и в хода на проведеното въззивно съдебно следствие гласни и писмени доказателствени средства, които послужиха на съда при формиране на изводите му по фактите.

           

            Настоящият въззивен състав, след цялостна проверка на доказателствената съвкупност по делото, споделя изцяло фактическите констатации на първоинстанционният съд. Съображенията в тази връзка са следните:

            СГС в този си състав, изцяло споделя изводите на СРС, относими към личността на подсъдимия Б. и служебната му ангажираност към инкриминираните дати, като прецени, че същите са формирани въз основа на правилен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства, и в частност – показанията на св. Попова и приложеното по делото свидетелство за съдимост на подсъдимия, които по отношение на посочените обстоятелства са напълно единни, еднопосочни и взаимнодопълващи се.

            Настоящата инстанция няма основание да не сподели изводите на решаващия първоинстанционен съд относно факта на участието на подс. Б. в предаването „Здравей България“, излъчено на 15.01.2015 г. по „Нова телевизия“ по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал“ със 150 хил. лв“, както и относно съдържанието на репликите на подс. Б., в отговор на журналистически въпроси на водещите журналисти, като прецени, че същите намират категорична доказателствена опора в показанията на св.К.иГ., и в заключенията на назначените и изготвени съдебно – техническа експертиза (л. 51 – 55 от съд. п-во) и допълнителна съдебно – техническа експертиза (л. 106 – 127 от съд. п-во), които настоящият съдебен състав изцяло кредитира като обективни, компетентни, ясни, пълни и точни.

            Районният съд е установил фактите и обстоятелствата, свързани с участието на подс. Б. в предаването „Шоуто на Слави“ по БТВ на 16.01.2015 г., като правилно и обосновано се е позовал отново на показанията на св.К.иГ., и на заключението на назначената и приета като доказателство по делото съдебно – техническа експертиза (л. 106 – 127 от съд. п-во), които е преценил за едновременно необходими и достатъчни, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Настоящата инстанция няма основание да ревизира изводите на първия съд по фактите в обсъжданата част, като намира, че същите са изградени на по същество правилен и задълбочен анализ на събраните по делото еднопосочни и взаимнодопълващи се доказателствени средства.

            Събраните по делото доказателствени източници, както правилно е приел и районният съд, позволяват убедителния извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираните изявления с посоченото в тъжбата съдържание. В тази насока са и категоричните заключения на назначените и изготвени съдебно –технически експертизи, както и показанията на св.К.иГ.. Авторството на подсъдимия по отношение на инкриминираните фрази, не се оспорва от страните.

            Правилно и законосъобразно, въз основа на представените писмени доказателствени средства – наказателно постановление № Р-10-1/06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на зам. председател на КФН, срещу „И.“ АД (л. 134 – 142 и л. 219 – 227 от съд. п-во), наказателно постановление № Р-10-2/06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на зам. председател на КФН, срещу „И.“ АД (л. 143 – 153 и л. 209 – 218 от съд. п-во), които настоящата инстанция намира, че следва да кредитира изцяло, първият съд е установил упражнената санкционна дейност на финансовия регулатор – КФН по отношение на „И.“ АД. Въз основа на представените пред настоящата инстанция писмени доказателствени средства и в частност – на решение от 19.02.2016 г., постановено по НАХД № 1508/2015 г. по описа на СРС, 17-ти състав, оставено в сила с решение № 3860 от 07.06.2016 г., постановено по КНАХД № 4029/2016 г. по описа на АССГ, ІІ-ри касационен състав, се установява безспорно обстоятелството, че наказателно постановление № Р-10-2/06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на зам. председател на КФН, срещу „И.“, е отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Фактите и обстоятелствата относно обществената реакция срещу наложените санкции, съдът установи въз основа на показанията на св. Попова, както и приложените и приети като доказателства в хода на въззивното съдебно следствие, препис извлечения от публикации в периодичен и електронен печат, които също кредитира.

            Въззивният съд изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд по отношение на съдържанието на публикациите, публикувани от „И.“ АД, чрез сайта www.dnevnik.bg в периода 14.01.2013 г. – 01.02.2013 г., по повод развитието на делото срещуЕ.Б. и призоваването на тъжителя М. за участие, в процесуалното качество на свидетел, като прецени, че същите са формирани на базата на задълбочен и правилен анализ на приложените по делото писмени докаказателствени средства – заверени преписи от посочените публикации.

            Правилно и законосъобразно съдът е установил психичното състояние на тъжителя М. след изявленията на подс. Б. и негови колеги в предаванията по „Нова телевизия“ и „БТВ“, като в тази насока се е позовал на показанията на св.К.иГ., които правилно е кредитирал като напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, непротиворечиви, необорени от останалите, събрани по делото, доказателства и поради това обективно и добросъвестно депозирани. СГС в този си състав, изцяло споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд в този смисъл.

            Като цяло, първият съд е положил нужните процесуални усилия за събиране на необходимите необходимите и възможни доказателства и доказателствени средства за установяване на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, а събраните такива е подложил на внимателен, обективен и задълбочен анализ, като въз основа на същия е достигнал до правилни и доказателствено обосновани изводи по фактите, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Първият съд не е допуснал непълнота на доказателствената съвкупност или превратното й тълкуване. Събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателствени източници, не разколебават изводите на първия съд по фактите, а позволяват тяхното допълване и доразвИ.е. 

            Правилно СРС е дал вяра на така събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и способи на доказване – експертизи, като е преценил, че същите са напълно единни и взаимно допълващи се. Измежду така събраните доказателствени източници досежно горепосочените факти и обстоятелства, не се констатират каквито и да било съществени противоречия, които да налагат подробното им и задълбочено обсъждане, по реда на чл. 305, ал. 3 от НПК.

            Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е формирал правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт, които настоящата инстанция изцяло споделя, поради което и не намира за нужно да преповтаря. По така установената от първия съд и изцяло възприета от въззивната инстанция фактическа обстановка, страните не спорят.

 

            При така установената фактическа обстановка, настоящата съдебна инстанция изцяло споделя крайния извод на СРС, че подс. Б. е осъществил от обективна страна състава всички признаци от състава на престъплението „клевета“ по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, макар и да достигна до различни правни изводи по отношение на конкретните изрази, чрез които подсъдимият е осъществил състава на престъплението с посочената правна квалификация.

            За да бъде осъществен съставът на престъплението „клевета“ по смисъла на чл. 147, ал. 1 и сл. НК, е необходимо от обективна страна да бъде установено, че субектът на престъплението по този законов текст е разгласил неистинско позорно обстоятелство за пострадалото физическо лице или му е приписал неизвършено от него престъпление.

            Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 от НК, форма на изпълнително деяние на престъплението „клевета“ – разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия – относно неговото минало или настоящо поведение, укорими от гледна точка на господстващия морал (вж. Р 464-81-І) прояви от личния му живот, негови служебни или обществени изяви или отрицателни качества, които са от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга – са от естество да накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.

            Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в разпоредбата на чл. 147, ал. 1 НК – приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в в действителност не е извършил (вж. Р 464-81-І и Р 80-98-І).

            Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения по-горе смисъл, да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.

            От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (вж. Р 745-91-ІІІ). Когато клеветата се извършва с пряк умисъл, деецът е сигурен, че позорното обстоятелство е неистинско или че приписваното му престъпление не е извършено от пострадалия, като цели твърденията му да достигнат до съзнанието на поне едно трето лице. Когато клеветата се извършва с косвен умисъл, деецът може да не е сигурен в действителното положение, но въпреки това да прави съответното твърдение, или да не е сигурен, че неговите твърдения могат да бъдат възприети от трето лице, но да се примирява с тази възможност.

            При обективната и субективна съставомерност на дадено деяние по горепосочените признаци на престъпния състав, за дееца възниква отговорност за осъществен състав на престъплението „клевета“.

            Квалифицираният състав на престъплението „клевета“ по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК е налице, когато клеветата е разгласена публично, а именно, когато разгласяването на позорните обстоятелства или приписването на престъпление е извършено по такъв начин, че да дава възможност да бъде възприета от предварително неопределен брой лица, без да е необходимо задължително да е възприета от трети лица.

            Клеветата е осъществена „по друг начин“, по смисъла на чл. 148, ал. 2, т. 2, пр. 2 от НК, когато разпростра­ня­ва­не­то й е до­ве­де­но до зна­нието на по-ши­рок кръг хо­ра, ка­то то­ва ста­ва най-често чрез ра­дио, ви­со­ко­го­во­ри­тел­на уред­ба, те­ле­ви­зия и др. начини за масово осведомяване, различни от печатните произведения (вж. ре­ше­ние № 28/15.01.1972 г. по н. д. № 622/1971 г., II н. о.).

            Клеветата е осъществена по отношение на длъжностно лице, когато пострадалият притежава длъжностно качество, на някое от основанията, посочени в чл. 93, т. 1, б. „а“ или б. „б“ от НК.

            В контекста на направения анализ на обективните и субективни признаци на престъплението „клевета“, настоящият съдебен състав намира, че правилно и законосъобразно подс. Б. е признат за виновен да е осъществил състава на престъплението с посочената правна квалификация с това, че на 15.01.2015 г., в предаването „Здравей, България”, излъчено по „Нова телевизия“, по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител С.Т.М., в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор, с думите – „реши да използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал” и  „Дневник“.

            В конкретния по делото случай безспорно се установява, че при участието си в предаването „Здравей, България”, излъчено на 15.01.2015 г. по „Нова телевизия“, по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, в отговор на въпрос на водещатаА.Ц.: „Всъщност, Вие предполагате, че санкциите, които Ви е наложил С.М., в качеството си на председател на Комисията за финансов надзор, са нещо като отмъщение към позициите, които изказвате във вестника, информациите, които сте изнесли за отношенията Б.– М., така ли?“, журналистът Р.Б. отговорил: „Факт е, че никой друг не говореше за тези отношения, а господин М., така видимо се озлоби след тези разкрития, които първоначално отричаше, а след това се опита да потърси защита в съда, но след като не успя, реши да използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал“ и „Дневника“- а, и върху мен“.

            Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд, че подсъдимият е визирал именно частния тъжител М., въпреки, че го е посочил само с фамилията му. Този извод е безспорен предвид, от една страна, споменаването на тъжителя като свидетел по делото срещуЕ.Б., а също и общия контекст на разговора, касаещ наложените на „И.“ АД финансови санкции от страна на длъжностно лице при КФН, чиито председател към онзи момент е бил тъжителят М..

            Основният въпрос, на който следва да дадат отговор съдилищата по същество е, дали употребените изрази – посочените по-горе, са клеветнически по своя характер, или не.

            За да формира изводите си относно виновността на подсъдимия по този пункт от обвинението, решаващият съд – СРС, НО, 114-ми състав, е приел, че подсъдимият прави твърдение за обективно съществуващ факт, свързан с личността на тъжителя М., отнасящи се до негови действия в миналото, свързани със служебната му дейност, а именно, че в качеството си на председател на КФН е решил да използва представляваната от него институция, за да репресира вестниците „Капитал“ и „Дневник“, което твърдение е невярно.

            Настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия първоинстанционен съд в този смисъл, като намира, че съдът правилно е приел, че в конкретния случай се касае до твърдение, направено от подс. Б., за факти и обстоятелства от действителността, а именно – за неправомерно поведение на тъжителя М. по служба. Твърдението е позорящо, тъй като охарактеризира тъжителя в негативна светлина като лице, което използва представляваната от него институция за репресия, за упражняване на неправомерен натиск върху изданията "Капитал“ и „Дневник“.

            Твърденията на подсъдимия в горния смисъл са изцяло неверни, тъй като по делото не се установи тъжителят М. да е упражнявал репресия върху изданията "Капитал“ и „Дневник“, а и върху личността на подсъдимия. Вярно е, че с наказателно постановление № Р–10–2 от 06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на „И.“ АД – издател на вестниците „Капитал“ и „Дневник“ е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 100 000 (сто хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 11, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ, както и че с наказателно постановление № Р–10–1 от 06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, на „И.“ АД, с ЕИК ********, е било наложено административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева, за извършено нарушение на чл. 11, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗПЗФИ, но също така е вярно, че не тъжителят, а лицето от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“, е издало наказателните постановления. Не се установява лицето Д. да е действал при изпълнение на указанията на тъжителя М., нито последният да е указвал натиск или каквото и да било въздействие върху Д. в насока упражняване на санкционните му правомощия по отношение на дружеството. В обобщение, не се установява тъжителят М. да е извършил каквото и да било действие, насочено срещу вестниците „Капитал“ и „Дневник“ или срещу личността на подс. Б., което да е от естество такова, че да може да се приравни на „репресия“, в какъвто смисъл са твърденията на подсъдимия, поради което и същите следва да се квалифицират като изцяло неверни.

            Не могат да бъдат споделени доводите на защитата на подсъдимия в смисъл, че подс. Б. е употребил името на тъжителя като олицетворение на институцията КФН, която представлявал с правомощията по чл. 14 от ЗКФН. Макар по делото да не се спори, че към 15.01.2015 г. именно тъжителят М. е заемал длъжността председател на КФН, то това не означава, че същият следва да отговаря за всеки акт, в т.ч. и за всеки незаконосъобразен санкционен акт (какъвто безспорна се явява издаденото наказателно постановление № Р–10–2 от 06.01.2015 г., издадено от А.А.Д., в качеството му на заместващ, съгласно решение на КФН по протокол № 61 от 12.12.2014 г., изпълняващия правомощията на заместник – председател на КФН, ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност“ срещу „И.“ АД) на длъжностни лица на представляваното от него ведомство.

            Действително, председателят на Комисията организира и ръководи дейността на комисията и нейната администрация, с изключение на онези дейности, които с този или с друг закон са предоставени в изключителна компетентност на друг член на комисията (чл. 14, ал. 1 от ЗКФН);  представлява комисията в страната и в чужбина и организира, ръководи и контролира дейността на администрацията (л. 14, ал. 3, т. 1 и т. 5 от закона), предвид което следва да се приеме, че осъществява общо ръководство на дейността на КФН, но изложеното не е относимо към осъществяването на административно- наказващата дейност на длъжностни лица от комисията, изрично натоварени с правомощия на наказващи органи, доколкото тази дейност се подчинява на особени правила – тези по ЗАНН, и се осъществява единствено и само при условията на оперативна самостоятелност. Упражнените санкционни правомощия от страна на наказващия орган, не подлежат на преразглеждане или друга санкция от страна на председателя на КФН, а на оспорване пред съд, което е и сторено. При липсата на каквито и да било доказателства за упражнен натиск или друго неправомерно мотивационно въздействие от страна на тъжителя върху вътрешното убеждение на наказващия орган, категорично според този съд, не може да се говори за дейност на председателя на ведомството, респ. за съпричастност на тъжителя М. по отношение на санкционната дейност на друго лице с правомощия на наказващ орган – правомерна или не. В този контекст, изцяло неоснователни се явяват съображенията на защитата в насока незаконосъобразност на издадените наказателни постановления от длъжностни лица в КФН.

            По делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че с обективирането на инкриминираните изявления от страна на подсъдимия, на инкриминираната от частното обвинение дата – 15.01.2015 г., престъплението е било довършено. Начинът на обективиране на изявленията – в ефира на „Нова телевизия“, в предаването „Здравей, България“ – това обстоятелство дава основание на съда да квалифицира клеветата като нанесена публично,  тъй като твърденията на подсъдимия са станали достояние на много голям брой лица, както и разпространена „по друг начин“, който дава възможност за многО.тно възприемане на съдържанието на твърденията, по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НК.

            Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съдебен състав, че деянието, осъществено от подсъдимия и инкриминирано с тъжбата, е обективно съставомерно и по квалифицирания състав на клеветата по чл. 147, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като пострадалият, заемайки длъжността председател на КФН, е притежавал качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК.

            Настоящата инстанция изцяло споделя и изводите на СРС досежно субективната съставомерност на деянието, осъществено от подс. Б., по този законов текст. Същият е съзнавал както неистинността, така и позорящия характер на разпространените твърдения; съзнавал е и обстоятелството, че разгласява позорните обстоятелства за тъжителя публично, по друг начин, както и че същият е бил длъжностно лице, по смисъла на закона.

            Не намират основание доводите на защитата, изтъкнати пред настоящата съдебна инстанция, че подсъдимият се е присъединил и споделил крайно отрицателна обществена реакция след издаване на посочените наказателни постановления, обективирана в множество публикации и изявления на журналисти и общественици – установени от представените извлечения от статии и материали пред настоящата инстанция. Внимателният прочит на така представените и приети от съда писмени доказателствени средства сочи, че преди датата на осъществяване на деянието – 15.01.2015 г., в публичното пространство са били налице осем публикация само и единствено в засегнатите от санкционната дейност на КФН медии – „Финасовият цензор. В опит да прикрие бездействието си КФН започна саморазправа с медиите“ – в. „Капитал“ от 11.07.2014 г.; „КФН наложи рекордна глоба на „Капитал“. Институцията, ръководена от С.М., влезе в ролята на медиен цензор и санкционира „И.“ и мениджърите й със 160 хил. лв.“ – в. „Капитал“ от 14.01.2015 г.; „Санкциите на КФН срещу медиите са цензура, обяви Мрежата за свободно слово“ – в. „Дневник“ от 15.01.2015 г.; „КФН глоби със 100 хил. лв. и врачанския „Зов нюз“. Местният вестник вижда атака към себе си и „опит за разчистване на територията от страна на медиите и КОЙ“ – в. „Капитал“ от 15.01.2015 г., „Зелените поискаха оставките на И. и М.. Р.К.вижда основания за смени в КФН заради използването на регулатора като бухалка срещу медии“ – в. „Капитал“ от 15.01.22015 г., „Коментари Дейли 15 – Комисията за медиен надзор (КФН) – в. „Капитал“ от 15.01.2015 г., „КФН глоби със 150 хил. лв. „И.“. Санкцията е наложена заради пазарни манипулации, посочват от регулатора“ – news.bg от 15.01.2015 г. и „Санкциите на КФН срещу медии са цензура, обяви Мрежа за свободно слово“ – в. „Дневник“ от 15.01.2015 г. Тези материали, обаче, не се цитират като източници от подс. Б., а и внимателният преглед на същите не сочи личността на М. да се свързва с конкретни обвинения срещу М. да е издал процесните наказателни постановления.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно подс. Б. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за осъществен състав на квалифицирана клевета, по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, посредством употребеният по-горе израз.

            Настоящата инстанция намира, че изразяването на твърдения със съдържание като посоченото по-горе, което не кореспондира с обективната действителност и са позорящи по характер, категорично не попада в обхвата на свободата на словото, защитена от разпоредбите на Конституцията и ЕКПЧ, и в обхвата на медийната свобода, доколкото медиите са призвани да информират вярно и точно обществото, а не да разгласяват невярна и неточна информация за определени лица.

 

            Иначе правилно и законосъобразно подсъдимият е бил оправдан от първия съд за това на 15.01.2015 г., в предаването „Здравей, България”, излъчено по Нова телевизия по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, да е разгласил позорно обстоятелство за частния тъжител С.Т.М., в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор с думите – “Г-н М. видимо се озлоби след тези разкрития“, като е преценил, че в случая се касае до изказано мнение, което по същество представлява субективна оценка за психическото състояние на тъжителя, а не твърдение за факт, поради което е приел, че деянието не осъществява от обективна страна състава на престъплението „клевета“.

            За разлика от фактите и обстоятелствата, които имат обективно изражение в действителността, мнението и оценката на фактите и обстоятелствата не подлежат на възражение за истинност или не. Те са изцяло в обсега на правото на гражданите да изразяват свободно личното си мнение, убеждението си и оценката си за дадено лице или явление. Позорящите факти и/или обстоятелства трябва обективно да са заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, а не да се извеждат като форми на субективна психическа дейност на разгласителя им.

            Практиката на ВС и ВКС приема, че предмет на престъплението клевета могат да бъдат единствено твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за конкретно определено обстоятелство или за конкретизирано явление, което трябва да предизвиква от гледище на общоприетия морал и добри нрави безусловно отрицателна оценка на обществото, или да приписва извършването на престъпление. Приложението на тези критерии по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминираният с тъжбата израз, изложен по-горе, за който подсъдимият е бил оправдан от първия съд, не се съдържа твърдение за позорящи честта и достойнството на тъжителя обстоятелства. Той е мисловен израз на лична оценка и лична позиция в обсега на свободата на правото на изразяване на личността, поради което не представлява клеветническо твърдение. Позицията на подсъдимия има оценъчен, мисловен характер и за нея той не следва да носи наказателна отговорност (вж. решение № 299/8.08.2012 г. по н. д. № 679/2012 г., ІІІ н. о.).

            Предвид изложеното въззивният съд намира така постановената присъда, в оправдателната й част, по отношение на този инкриминиран израз, за правилна и законосъобразна, а възраженията на повереника на тъжителя в противния смисъл са неоснователни.

 

            Въззивният съд, обаче, намира, че следва да ревизира присъдата на СРС, касателно наказателно оправдателната й част, по отношение на повдигнатото частно обвинение срещу подс. Б. за това на 15.01.2015 г., в предаването “Здравей, България”, излъчено по „Нова телевизия“, по темата “Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха “Капитал” със 150 хил. лева”, Б. да е разгласил приписал престъпление за частния тъжител С.Т.М. с думите „…господин М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б.. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик ”.

            С деянието си подс. Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК, и това е така по следните съображения.

            В конкретния по делото случай безспорно се установява, че при участието си в предаването „Здравей, България”, излъчено на 15.01.2015 г. по „Нова телевизия“, по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, на въпрос на водещия В.Н.„А може ли Г.П. да коментира аргументите на Комисията за финансов надзор, имаме уверение че…“, журналистът Р.Б. казва: „….., че господин М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б.. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик. Явно това не се е харесало на господин М., който първо…“.

            Настоящата инстанция изцяло споделя доводите на решаващия първоинстанционен съд, че подсъдимият е визирал именно частния тъжител М., въпреки, че го е посочил само с фамилията му. Този извод е безспорен предвид, от една страна, споменаването на тъжителя като свидетел по делото срещуЕ.Б., а също и общия контекст на разговора, касаещ наложените на „И.“ АД финансови санкции от страна на длъжностно лице при КФН, чиито председател към онзи момент е бил тъжителят М..

            С инкриминирания израз подсъдимият е приписал на тъжителя М. престъпление, а именно – помагачество към изпиране на пари, по смисъла на чл. 253 и сл. от НК. По делото не са налице каквито и да било данни тъжителят да е осъждан за подобна дейност, или дори да е бил обвиняем за такава. Липсват доказателства за съпричастност на тъжителя по отношение на схеми за изпиране на пари.

            Вярно е, че тъжителят М. е бил призован за участие по НОХД № 1030/2010 г. по описа на СГС, НО, 27-ми състав, по което подсъдими са били лицатаЕ.Н. Б., Д.А.Д., М.А.Д.и С.П.К.(видно от протоколи от о.с.з. от 10.12.2012 г. и от 14.02.2013 г. – л. 67 – 101 от съд. п-во пред СРС). Вярно е и това, че в о.с.з. по НОХД № 1030/2013 г. по описа на СГС, НО, 27-ми състав, прокурорът при СГП – М.С., при обосноваване на доказателственото си искане за разпит на М. е посочила, че „…има заверки от страна на М. на пълномощни на Д. и на Д. Д.а…“, а в съдебно заседание, проведено по същото дело, на 14.02.2013 г. св. А.Г. е посочил, че „С.М. всъщност е създател и основател на фирма „Ю.К.“, като в отговор на искане от страна на представителя на СГП да се предяви документ, представляващ копие от паспорт на В.С.Д., заверено с правоъгълен печат от 17.08.2004 г. на „Ю.К.“ и подпис на С.М., св.Г. е посочил, че подписът прилича на този на М.. От изложеното, обаче, в никакъв случай не следва извод за съпричастност на тъжителя М. към схема за изпиране на пари, в какъвто смисъл е твърдението на подс. Б.. При това се налага еднозначния извод, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 147, ал. 1 от НК.

            По делото се установява по несъмнен и категоричен начин, че с обективирането на инкриминираните изявления от страна на подсъдимия, на инкриминираната от частното обвинение дата – 15.01.2015 г., престъплението е било довършено. Начинът на обективиране на изявленията – в ефира на „Нова телевизия“, в предаването „Здравей, България“ – това обстоятелство дава основание на съда да квалифицира клеветата като нанесена публично,  тъй като твърденията му са станали достояние на много голям брой лица, както и разпространена „по друг начин“, който дава възможност за многО.тно възприемане на съдържанието на твърденията, по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 от НК.

            Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционният съдебен състав, че деянието, осъществено от подсъдимия и инкриминирано с тъжбата, е обективно съставомерно и по квалифицирания състав на клеветата по чл. 147, ал. 1, т. 3 от НК, тъй като тъжителят, заемайки длъжността председател на КФН, е притежавал качеството на длъжностно лице, по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „а“ от НК.

            Подсъдимият Б. е осъществил деянието виновно, с форма на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал както неистинността, така и позорящия характер на разпространените твърдения; съзнавал е и обстоятелството, че приписва престъпление на тъжителя публично, по друг начин, както и че същият е бил длъжностно лице по смисъла на закона.

            Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че следва да измени присъдата на СРС, доколкото се касае за едно и също престъпление спрямо това, за което подс. Б. е бил осъден от първата инстанция,  в който смисъл да признае подс. Б. за виновен и по обвинението за това, че при участието си в предаването „Здравей, България”, излъчено на 15.01.2015 г. по „Нова телевизия“, по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, е приписал престъпление на С.Т.М. – с израза „….господин М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б.. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“, като клеветата е разпространена публично, по друг начин – чрез „Нова телевизия“ и по отношение на длъжностно лице – заемащо длъжността председател на Комисията за финансов надзор – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

            В конкретния по делото случай, с признаването на подс. Б. за виновен в това да е извършил престъпление клевета чрез израза : „….., че господин М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б.. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“, не се касае за по-тежко наказуемо престъпление от това, предявено с частното обвинение и за което подс. Б. е бил признат за виновен от първата инстанция, а за приложение на закон за същото и еднакво, извършено на една и съща дата престъпление, по смисъл на който подс. Б. е бил подведен под наказателна отговорност, което приложение следва да бъде осъществено чрез изменение на първоинстанцианната присъда с решението на въззивния съд.

            Същевременно, в конкретния по делото случай не се касае до самостоятелно деяние, по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК, което да обуславя приложението на института на продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от Нк, а до едно единно деяние, осъществено от подсъдимия, от което се явява пострадал тъжителят М., с което подсъдимият е осъществил едновременно двете форми на изпълнително деяние на престъплението клевета – разгласяване на позорящо обстоятелство – с израза „реши да използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал” и  „Дневник“, и приписване на престъпление – с израза „….че господин М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б.. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“, при наличието на едни и същи квалифициращи обстоятелства.

 

            Вън от изложеното по-горе, настоящата инстанция се солидаризира с правните изводи на решаващия първоинстанционен съд, в смисъл, че с деянието си, подс. Б. не е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъплението „клевета“ с това на 15.01.2015 г., в предаването “Здравей, България”, излъчено по „Нова телевизия“, по темата “Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха “Капитал” със 150 хил. лева”, да е разгласил позорни обстоятелства и да е приписал публично на частния тъжител С.Т.М. в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор, престъпление с думите :  „В едно от съдебните заседания стана ясно, че г-н М. – неговите подписи, присъстват по пълномощни за офшорни дружества, през които са минавали сумите, които са били изпрани от трафик на наркотици”, макар и не по съображенията, наведени от първия съд.

           

            Правилно и законосъобразно първият съд е приел и че с деянието си, осъществено на 16.01.2015 г., в предаването „Шоуто на Слави”, излъчено по БТВ, подсъдимият не е разгласил позорни обстоятелства и приписал публично на частния тъжител С.Т.М. в качеството му на длъжностно лице – председател на Комисията за финансов надзор, престъпление с думите „Между другото общото между нас с „Медиапул” и „Бивол”, бяхме единствените медии, заедно с „Дневник”, който е от нашата група, които разкриха появата на г-н М. като правен консултант в една схема за пране на пари от наркотрафик......Може би има логично обяснение, но не пожела да дойде в съда, въпреки, че беше призован на няколко пъти”.

 

            Правилно първият съд е преценил, че с изложените по – горе изрази, не се касае до твърдения за факти, а за изводи и интерпретации на подсъдимия, свързани с дейността на тъжителя М., формирани на база на публикации в пресата и случилото се в съдебната зала, което изключва умисъла му за неверността на тези факти. Вярно е, че тук отново личността на тъжителя М. се свързва със схема за пране на пари от трафик на наркотици, но не се сочи на неговата причастност – както в изявлението на подсъдимия, направено на 15.01.2015 г., на това да е улеснил извършването на престъплението, а на такава на множество, неконкретизирани лица – в насока, че тъжителят е бил правен консултант, което не е равнозначно на участник в престъпната дейност. С израза на тъжителя не е приписано престъпление, нито е разгласено позорно обстоятелство, тъй като осъществяването на правни консултации, независимо по отношение на какви лица, в т.ч. и съпричастни към престъпно деяние, е правомерна дейност. Възраженията на повереника на тъжителя в противния смисъл, СГС намира за неоснователни.

                       

            При този изход на делото, СГС в този си състав изцяло споделя и изводите на решаващия първоинстанционен съд, че са налице предпоставки за освобождаване на подс. Б. от наказателна отговорност, по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК, с налагане на административно наказание. И това е така, тъй като за извършеното от него престъпление с посочената правна квалификация е предвидено наказание “глоба” или “обществено порицание”; подсъдимият не е осъждан, нито освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на глава VІІІ от Общата част на НК; от извършеното от него престъпление не са причинени имуществени вреди.

            Настоящата инстанция извърши служебен преглед на първоинстанционния съдебен акт и в частта му относно наложеното на подсъдимия административно наказание и в тази насока съобрази следното.

            За да определи конкретния размер на следващото се на престъпния деец административно наказание, първоинстанционният съд е преценил като смекчаващи отговорността му обстоятелства чистото му съдебно минало. Съдът не е отчел отегчаващи отговорността му обстоятелства, поради което е преценил, че на подсъдимия Б. следва да бъде определено административно наказание „Глоба“ в минималния, предвиден от законодателя, размер от 1000,00 лева.

            Настоящият съдебен състав намира, че като смекчаващо отговорността на обвиняемия обстоятелство следва да се отчете още изминалия продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното деяние – 15.01.2015 г. и тази на постановяване на окончателния съдебен акт. Същевременно, като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчете извършването на деянието при наличието на три самостоятелни квалифициращи признака.

            При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, въззивната съдебна инстанция намира, че следващата се на подсъдимия санкция следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, но в по-висок от минималния, предвиден в закона размер. При липса на съответна жалба от страна на частния тъжител в тази връзка, обаче, въззивният съд не разполага с правомощието да измени присъдата на СРС в този смисъл. Категорично, обаче, не са налице предпоставките за определяне на следващото се на Б. административно наказание „Глоба“ в размер под установения в закона – в чл. 78а, ал. 1 НК, минимум от 1000 (хиляда) лева, предвид императивната законова забрана за това.

 

            Въззивният съдебен състав споделя и обосновката на СРС в частта относно направените по делото разноски, като прие, че правилно подс. Б. е осъден да заплати разноските по водене на делото в упоменатия в атакувания съдебен акт размер.

           

            Тъй като при цялостната служебна проверка на присъдата, въззивният съд не констатира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон, необоснованост или непълнота на доказателствата, които да налагат отмяната на атакувания съдебен акт, то съдът счете, че същият следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл.

            Така мотивиран и на основание чл. 338, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2, вр. чл. 334, т. 3 НПК, Съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

            ИЗМЕНЯ присъда от 19.10.2017 г., постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав, по НЧХД № 11975/2015 г. по описа на СРС, НО, като ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Р.Б. – ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 15.01.2015 г., в предаването „Здравей, България”, излъчено по „Нова телевизия“, по темата „Опит за цензура или заслужено наказание? Глобиха „Капитал” със 150 хил. лв.”, е приписал престъпление на С.Т.М., ЕГН ********** – с израза „…., че господин М. има отношение към схемата за пране на пари, по която подсъдим еЕ.Б.. Чрез свои действия той е улеснил изпирането на сума, придобита от наркотрафик“, като клеветата е разпространена публично, по друг начин – чрез „Нова телевизия“, и по отношение на длъжностно лице – заемащо длъжността председател на Комисията за финансов надзор – престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2, пр. 2 и т. 3, вр. чл. 147, ал. 1 от НК.

 

            ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.10.2017 г., постановена от Софийският районен съд, Наказателно отделение, 114-ти състав, по НЧХД № 11975/2015 г. по описа на СРС, НО – в останалата й част.

 

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

           

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1/

 

 

                                                                                                           2/