Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 03.07.2023г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II-„А”
въззивен състав, в открито съдебно заседание на осми ноември през двехиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева, въззивно гражданско
дело № 13785 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно
производство реда на гл. чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Община Казанлък срещу
решение от 24.04.2020г., постановено по гр.д. № 70934/2015г. на СРС, 59 състав,
с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу ПП „Съюз на
демократичните сили“ иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 82 ЗД за сумата 9.592. 70 лв., представляваща
разликата между пазарната цена и данъчната оценка на недвижим имот – магазин,
находящ се в поджилищното пространство на двуетажна жилищна сграда, построена в
имот с пл. № 5975 в кв. 190, ул. Скобелев по плана на гр. Казанлък, продаден с
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 13.10.95г.,
като неоснователен и недоказан.
Въззивникът – ищец обжалва решението, с оплаквания за неправилност
и необоснованост. Поддържа, че решението е постановено при липса на мотиви.
Излага доводи, че изводите на първоинстанционния съд за нищожност на процесната
клауза от договор, въз основа на която се претендира процесната сума, са
неправилни. Сочи, че процесната клауза не ограничава правото на собственост и е
в рамките на свободата на договаряне. Твърди, че ответникът е признал наличието
на задължение да предложи имота обратно за продажба на община Казанлък, но
поради субективни причини не го е сторил. Моли съда да отмени решението и да
уважи иска.
Въззиваемият – ответник не заявява становище по
жалбата.
Софийският
градски съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и
доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното:
При извършената служебна проверка по чл. 269, изреч. 1
от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка правилността на първоинстанционното
решение, съгласно разпоредбата на чл. 269, изреч. 2 от ГПК, въззивният съд намира,
че решението е правилно.
Предявен е иск с правно основание чл. 82 вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 9 592. 70 лв., представляваща обезщетение
за договорно неизпълнение - пропуснати ползи, поради неизпълнение на
задължението на ответника по пункт ІІІ от договор за продажба на недвижим имот
от 23.10.95г., съизмерими с разликата между пазарната цена и данъчната оценка
на имота.
Съгласно представения по делото договор за продажба на
недвижим по реда на НДИ от 23.10.95г., ищецът община Казанлък е продал на
ответника недвижим имот, представляващ магазин, сега клуб на СДС, находящ се в
гр. Казанлък, ул. Скобелев. Съгласно т. ІІІ от договора, купувачът се задължава
при евентуална продажба на закупения имот да го предложи първо на община Казанлък по базизни цени към
датата на продажбата и след това на друго лице.
По делото не са ангажирани доказателства от ищеца,
чиято е доказателствената тежест, че процесния имот е продаден на трето за
спора лице през 2014г., каквито са твърденията в исковата молба.
Фактическият състав за уважаване на предявения иск за
заплащане на обезщетение за договорно неизпълнение е обусловен от
установяването на следните предпоставки: облигационна връзка между страните с
валидно договорно задължение, от което да възниква задължение за изпълнение;
виновно неизпълнение на договорното задължение; вреди, настъпили от
неизпълнението, в случая под формата на пропуснати ползи и причинна връзка
между неизпълнението и настъпилите вреди.
В случая релевиранияj фактически състав не е налице.
С оглед релевираното в срока по чл. 131 ГПК от
ответника възражение за давност, следва да се отбележи следното: Съгласно чл.
111, б. „б“ ЗЗД, вземанията за обезщетения за неизпълнен договор се погасяват с
изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от момента, когато
вземането е станало изискуемо – арг. от чл. 114 ЗЗД. В случая исковата молба е
подадена през 2015г. и към този момент не е изтекла давността, считано от
2014г., когато имотът е продаден според твърденията на ищеца и следва да
настъпи изискуемостта на вземането. Ответникът не твърди и доказва по-ранен
момент на продажба, поради което следва, че възражението за давност е
неоснователно.
Основателно е възражението на ответника за нищожност
на клаузата на т. ІІІ от договора, въз основа на която ищецът обосновава
възникването на вземането за обезщетение. Противно на твърденията в жалбата, са
налице мотиви в обжалвания акт за нищожност на процесната клауза на основание
чл. 26, ал.1 ЗЗД, макар и кратки. В случая определеният в процесната клауза
начин за бъдещо разпореждане с имота от купувача е в нарушение с прокламирания
в чл. 17, ал. 3 Конституцията на РБ принцип за неприкосновеност на частната
собственост. След сключване на договора за продажба на имота по реда на НДИ,
имотът е излезнал от патримониума на общината и е придобил статут на частна
собственост. Предвид горното, ограничаването на правото на бъдещо разпореждане
с имота от собственика – юридическо лице, чрез определяне на цена и бъдещ
купувач от предходния продавач, е в противоречие на закона. Липсва законово
основание за подобно ограничение и в
ЗОбС. Правото на собственост е основно конституционно право на
гражданскоправните субекти, има абсолютен характер, поради което собственикът
може свободно да се разпорежда с него, при спазване на законовите изисквания за
това. С оглед изложеното, дори се приеме, че е налице продажба на имота от
ответника през 2014г. на трето за спора лице, същата би била изцяло
действителна. Клаузата на т. ІІІ от договора за продажба от 1995г. е изцяло
нищожна и не може да породи правото на претендираното обезщетение за ищцовата
община. Предвид изложеното, искът е изцяло неоснователен, отделно и недоказан.
По изложените съображения, въззивният съд намира, че
жалбата е неоснователна и първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Въззиваемият не претендира разноски и такива не следва
да бъдат присъдени за настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение 24.04.2020г., постановено по гр.д. № 70934/2015г.
на СРС, 59 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1 - месечен срок от
съобщенията до страните пред ВКС, при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.