Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми юни през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Г., като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 5471/2020 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен
от Етажна собственост с административен адрес: ******, представлявана от
Управителя Л.Б.срещу С. В., гражданин на Руската федерация иск с правно осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС за заплащане на сумата от 844, 83
евро, чиято равностойност в лева възлиза на 1 652, 34 лв., претендирана
като неизплатена разходи за поддръжка и управление, необходими за управлението
и поддържането на общите части на сградата, съобразно решение на ОС, проведено
на 04.08.2017г., от което 179, 79 евро остатък за 2017г. и по 332, 52 евро за
2018г. и 2019г., дължими до 31 август на всяка една от години, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 01.06.2020г. до
окончателното изплащане на задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно
– деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Етажна собственост с
административен адрес: ******, представлявана от Управителя Л.Б.твърди, че
ответникът е собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на ЕС,
представляващ апартамент № 15, А 215 с площ от 30, 76 кв.м., ведно с 0, 8825 %
идеални части, равняващи се на 8, 36 кв.м. от общите части на сградата и от
правото на строеж.
Поддържа се, че с решение на ОС по т. 5,
проведено на 04.08.2017г., е прието че всеки собственик на самостоятелен обект
следва да заплаща 8, 50 евро на квадратен метър за жилищен обект.
Въз основа на взетото решение, ответникът
дължи за всяка една от посочените години до 31 август сумата от по 332, 52 евро
/39, 12 кв.м. РЗП * 8, 50 евро/ или общо 997, 56 евро, от която се претендира
сумата от 844, 83 евро, след приспадане на платената от 152, 73 евро такса за
2017г.
Ответникът С. В., чрез особения си
представител, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който
единственото допустимо и относимо възражение е това за погасяване на вземанията
чрез плащане.
Останалите възражения касаещи
законосъобразността на взетите решения и предхождащите го действия по свикване
и провеждане, не подлежат на разглеждане в това производство.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажираните
писмени доказателства сочат, че на 20.10.2008г. С.В. е придобила с договор за покупко – продажба, за който е съставен НА № **, том III, рег. № ****, дело № ***/2008г. правото на собственост
върху самостоятелен обект в жилищен комплекс „****“, находящ се в гр. Варна, ****на
втори етаж в тяло /блок/ „А“ в сграда № 7, представляващ апартамент № ****с
площ от 30, 76 кв.м., ведно с 0, 8825 %идеални части, равняващи се 8, 36 кв.м.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор № ********.
С
решение на ОС на ЕС, взето на 04.08.2017г., е определено всеки собственик да
заплаща такса за поддръжка в размер на 8, 5 евро на година на квадратен метър
застроена площ, включващо и общите части на жилищните обекти.
Така
взетото решение е влязло в сила, от който момент то е задължително за всички
етажни собственици, включително за тези които са гласували против, за не
участвалите във вземането им и за лицата, които по -късно ще станат етажни собственици
или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за лицата, които вече не
са етажни собственици или обитатели, дори да са гласували за тях.
Проверка
на законосъобразността на взетото решение на Етажната собственост в настоящото
производство е изключена, като заявените възражения, изложени в отговора на
исковата молба, са недопустими.
За
оспорване законосъобразността на взето решение на орган на управление на ЕС, е
предвиден нарочен иск по чл. 40 ЗУЕС и доколкото решението, касаещо
определяне размера на такса за поддръжка, не е отменено, то е обвързало всички
собственици, вкл. и С.В., явяваща се собственик на самостоятелен обект в
сградата в режим на ЕС, факт, който е безспорен между страните.
Въз
основа на влязлото в сила решение, г-жа В. дължи на ЕС сумата от 332, 52 евро
за 2017г. /30, 76 кв.м. + 8, 36 кв.м. от общите части * 8, 50 евро за 1
квадратен метър/. От посочената сума, ищецът претендира остатък от 179, 79 евро, след
извършено плащане.
За
2018г. и 2019г. ответникът дължи сумата от по 332, 52 евро за всяка една от
тях.
Правопогасяващото
възражение за плащане на сумата от общо 844, 83 евро, чиято равностойност в
лева възлиза на 1 652, 34 лв., остава недоказано, поради което предявеният
иск, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 01.06.2020г. до окончателното изплащане на задължението.
При
този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на
730 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Разноски
в полза на ответника не се присъждат поради липса на искане и доказателства за
извършването на такива.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Е.В., гражданка на Руската
федерация, родена на ***г., гр. Варна, ****, № ***, комплекс ******** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост с
административен адрес: ******, представлявана от Управителя Л.Б.сумата от 844, 83 евро /осемстотин четиридесет и
четири евро и осемдесет и три цента/, чиято равностойност в лева възлиза на
1 652, 34 лв., претендирана като неизплатена разходи за поддръжка и
управление, необходими за управлението и поддържането на общите части на
сградата, съобразно решение на ОС, проведено на 04.08.2017г., от което 179, 79
евро остатък за 2017г. и по 332, 52 евро за 2018г. и 2019г., дължими до 31
август на всяка една от години, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба – 01.06.2020г. до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 38, ал. 1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА С.Е.В., гражданка на Руската
федерация, родена на ***г., гр. Варна, ****, № ***, комплекс ******** ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост с
административен адрес: ******, представлявана от Управителя Л.Б.сумата от 730 лв. /седемстотин и тридесет лева/,
представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: