Решение по дело №932/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 април 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20197240700932
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

   145                             13.04.2020 година              гр. Стара Загора

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Старозагорски административен съд в публично съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и двадесета година, в състав        

                                                                 

 

 

Председател:  БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                Членове:  ИРЕНА ЯНКОВА

                                                                                 РАЙНА ТОДОРОВА

                       

при секретаря Зорница Делчева

в присъствието на прокурора Константин Тачев,

като разгледа докладваното от съдия Ирена Янкова административно дело №932/2019 г., по описа на Административен съд гр. Стара Загора за да се произнесе, съобрази следното:

 

            Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета на АПК. Производството по делото е висящо за втори път пред Административен съд, гр. Стара Загора, тъй като с решение №16747 от 09.12.2019 г., постановено по административно дело №1089 по описа на Върховен административен съд /ВАС/ за 2019 г., на основание чл. 222, ал. 2 от АПК е отменено решение №398 от 17.12.2018 г, постановено по административно дело №531 по описа на Административен съд, гр. Стара Загора за 2018 г. С последното решение първоинстанционният съд е оставил без уважение подадения протест на прокурор при Окръжна прокуратура, гр. Стара Загора, с който са оспорени разпоредбите на чл. 10, чл. 11, чл. 34, ал.1, изречение второ и чл. 2 от ПЗР на „Наредба за организация и управление на гробищен парк Чирпан и гробищата в другите населени места на общината“ /Наредбата/, като неоснователен. С решението на Върховния съд са дадени конкретни указания по прилагането на относимото законодателство, като в частност вниманието на първоинстанционния съд е насочено към изясняване на въпросите свързани с извършване на цялостна проверка по законосъобразността на оспорените разпоредби на всички основания по чл. 146 от АПК, с оглед императивните изисквания на чл. 168, ал. 1 от АПК.

 

Производството е образувано по протест на Константин Тачев, прокурор в Окръжна прокуратура гр. Стара Загора, с който се оспорват, като незаконосъобразни, разпоредбите чл. 10, чл. 11, чл. 34, ал. 1, изречение второ и чл. 2 от ПЗР на „Наредба за организация и управление на гробищен парк Чирпан и гробищата в другите населени места на общината“, приета с решение №342 от 01.10.2002 г. от Общински съвет - Чирпан. По подробно изложени съображения за материална незаконосъобразност на разпоредбите, като противоречащи на акт от по-висока степен - Закона за общинската собственост е направено искане за отмяната, като незаконосъобразни на оспорените текстове.

Ответникът Общински съвет Чирпан, редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не взема становище по протеста.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че оспорването следва да бъде уважено като основателно, поддържайки изцяло първоначално подадения протест. Претендира сторените по делото разноски.

Съдът, като обсъди доводите, изложени в подадения протест и извърши проверка на законосъобразността на атакуваното решение, намира за установено  следното:

Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения, като ал. 2 на същата разпоредба, с оглед вменените му правомощия да осъществява надзор за законосъобразност, предоставя и право на прокурора да протестира съответния акт. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Във връзка с изложеното и с оглед характера на процесната Наредба, която безспорно се явява подзаконов нормативен акт /виж по-долу/, настоящото производство е образувано от активно легитимирана страна – Окръжна прокуратура, гр. Стара Загора, срещу текстове на административен акт, подлежащ на контрол за законосъобразност от съда. Постъпилият протест е допустим, като допустимо се явява и развиващото се понастоящем производство.

С решение №342 от проведено заседание на 01.10.2002 г. Общински съвет Чирпан на основание чл. 22, ал.1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ е приел „Наредба за организация и управление на гробищен парк Чирпан и гробищата в другите населени места на общината“. Съобразно наличния по първоинстанционното дело Протокол №34 от проведено на 01.10.2002 г. заседание на общински съвет, гр. Чирпан в гласуването са участвали 13 общински съветници, от които „за” са гласували – 12, а един се е въздържал. Наредбата е приета на базата на докладна записка с вх. №975/18.09.2002 г. от Председателя на  Общински съвет Чирпан, с която е направил предложение за приемането й. Същата е съгласувана с юрист, който е изразил особено мнение, като е предложил тя да се разгледа от ПК /вероятно постоянни комисии/ и да се подготви становище. Видно от съдържанието на т. 24 протокола, в проведените по гласуването на Наредбата оскъдни дебати са били прочетени становищата на Председателите на постоянно действащите в общината комисии, като тяхното съдържание и заключения не са отразени. По настоящото производство е изискано от Общински съвет, гр. Чирпан представянето на пълната, окомплектована преписка по приемането на Наредбата в т. ч. и предварителния проект на същата, както и доказателства за публикуването им в печата или огласяването им по друг, обществено достъпен начин. С писмо изх. №047 от 04.02.2020 г. по делото са постъпили следните документи: заверено копие на решение №342 от 01.10.2002 г. на Общински съвет, Чирпан; 2. Заверено копие на Наредбата; 3. Заверено копие на административната преписка по приемане на Наредбата. Последното съдържа единствено заверено копие на коментираната по-горе докладна записка с вх. №975/18.09.2002 г. от Председателя на  Общински съвет Чирпан с изразеното становище на юрист. По преписката липсва приложен първоначален или последващ проект на наредба, становищата на постоянно действащите комисии, становища на други лица и организации, документи обективиращи в себе си мотивите, наложили приемането на нормативния акт, както и доказателства за публичното оповестяване на проекта и окончателния вариант на наредбата. По настоящото дело е постъпило и изрично писмо с изх. №098 от 04.03.2020 г. на Председателя на Общински съвет, Чирпан, с което се заявява, че в архивите, съхранявани в съвета не са открити документи или други доказателства по отношение факта, дали проектът на Наредбата е бил огласен в печата или по друг начин, преди същата да бъде приета на проведената редовна сесия. С оглед последното съдът приема, че освен представените в настоящото производство писмени доказателства и тези, съдържащи се в кориците на адм. д. №531/2018 г. на АС-Стара Загора, други документи, свързани с процеса по приемане и обявяване на наредбата не са налични. 

Оспорените, съобразно заключителната част на протеста, текстове на Наредбата съдържат следното съдържание:

 

Чл.10. /1/ Гробищният парк на територията на гр. Чирпан, както и  намиращите се в него сгради и съоръжения, общинска собственост, се управляват, стопанисват и поддържат от специализирано общинско търговско дружество  “Обредни дейности  – Чирпан” ЕООД, регистрирано по Търговския закон с капитал 100% общинска собственост, наричано за краткост дружеството.

/2/ Гробищата в кметствата на територията на Община Чирпан са на методическо осигуряване от Дружеството и се управляват пряко от кмета и кметските наместници в населените места.

 

Чл.11. /1/ Дружеството по чл.10 осъществява дейност по реализация за погребенията  – определяне на ден, час, място, извършва изкопаване на гроб, полагане и заравяне на покойника, както и провеждането на траурни ритуали от името на общината. По желание на близките дружеството осигурява ковчег, надгробен знак, специализиран превоз, погребални потреби за траурни ритуали срещу заплащане. Дружеството произвежда и търгува с траурни атрибути и аксесоари в гробищния парк. Дружеството извършва комунална дейност.

/2/ Търговското Дружество извършва следните дейности:

1. Води регистър на покойниците по гробищни парцели, редове, гробни места;

2.  Извършва служебни погребения,  помени и други;

3. Извършва благоустрояване, почистване, поддържане, озеленяване на терените, както и стопанисване на обектите и съоръженията, общинска собственост в района на гробищата;

4. Определя строителните граници, нивото и разположението на оградите, паметниците и пътеките в Гробищния парк. Извършва други съпътстващи работи по строителството на паметници и огради – еднократно почистване, транспорт /пренасяне/ на строителни материали, доставка на вода и ел. енергия до гробното място.

5. Полага Грижи за опазване на общинската и лична собственост на гражданите.

/3/ За извършваните от Дружеството услуги от обществен интерес, свързани с траурната и цялостна дейност и с целите на настоящата наредба, Управителя му се отчита периодически пред Общинския Съвет и Кмета на Община Чирпан.

 

Чл.34. /1/, изр. 2. Търговското дружество, стопанисващо парка, може да извърши услугата срещу заплащане.

§2 Дружеството по чл.10 задължително снабдява населените места в Общината с ковчези и надгробни знаци, които се заплащат от близките на покойника.

 

В протеста оспореният текст на §2 от ПЗР е посочен като чл. 2 от ПЗР на Наредбата, но съдът намира, че в действителност се касае за §2 от ПЗР на Наредбата, каквото наименование е въведено с чл. 33 от Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, намиращ се в глава трета, „Строеж на нормативните актове“.

           Следва да се отбележи също, че с разглеждания протест и в частност с крайната му, диспозитивна част настоящият съдебен състав е сезиран да отмени разпоредбите на чл. 10, чл. 11, чл. 34, ал. 1, изречение второ и §2 от ПЗР на Наредбата. При разглеждането на протеста по същество се откриха несъответствия между изложените конкретни мотиви към някои от частите на оспорените текстове и крайната част на изявлението на прокурора, а именно: в обстоятелствената част от протеста не са изложени мотиви по отношение материалната незаконосъобразност на чл. 11, ал. 2, т. 5 и чл. 11, ал. 3 от Наредбата, респективно искане за тяхната отмяна. Съдът счита, че в конкретния случай следва да се придържа и съобрази при произнасянето си единствено и основно с крайната част на протеста, чрез която се иска отмяна на всички части на разпоредбата на чл. 11 от Наредбата.

 

           Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

 С оглед разпоредбите на чл. 168, ал. 1 от АПК настоящият съдебен състав следва да извърши проверка за законосъобразността на оспорените текстове от Наредбата на всички основания по чл. 146 от АПК, като установи дали е налице компетентност на съответния орган издал обжалвания акт, дали е спазена установената форма за постановяване на акта, дали е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването на акта, дали е налице противоречие с материалноправните разпоредби и дали актът е издаден в съответствие с целта на закона. Наличието, съответно липсата на някои от изброените по-горе основания следва да обоснове извод за наличие на предпоставки за обявяване на нищожността на административния акт или доведе но отмяната му, като незаконосъобразен.

           Съгласно относимите за периода на приемане на Наредбата редакции на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по- висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Аналогична е и разпоредбата на чл. 76, ал. 3 от АПК, според която общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение. Съобразно новелата на чл. 77 от АПК компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Съгласно действащата към момента на приемане на Наредбата редакция на чл. 21, ал.1, т.23 от ЗМСМА общинският съвет решава и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи. От посочените разпоредби е следно, че безспорно общинските съвети, като органи на местно самоуправление, разполагат с компетентност да уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения от местно значение, доколкото тези въпроси не са от изключителна компетентност на други органи. Безспорен е също и характерът на приетата с решение №342 от проведеното заседание на 01.10.2002 г. на Общински съвет, Чирпан Наредба, а именно: подзаконов, нормативен, административен акт, обективиран в писмена форма, съдържащ административноправни норми, отнасящи се до неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно правно действие спрямо същите тези адресати. В тази връзка спрямо административната процедура по приемане на Наредбата е приложима и нормата на чл. 20 от ЗНА, в относимата му редакция, чиято ал. 3 посочва, че при цялостното планиране на законопроектите в .ч. и процесната наредба, следва да се спазват и правилата, залегнали в указа по прилагане на ЗНА - Указ №883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Указът е приложим нормативен акт към предмета на спора, тъй като съдържа общи изисквания към проектите на нормативни актове, включително тези от местно значение. Според чл. 20 от Указа /редакцията обн. ДВ, бр. 39 от 1974 г./, при изготвяне на проекти за постановления, правилници, наредби и инструкции се прилагат съответно чл. 10, 11 и 13 – последните разпоредби систематично разположени в Глава втора от указа, наименована „Изготвяне на проектите на нормативни актове“. Настоящият съдебен състав приема, че всички правила, съдържащи се в тази част на указа, намират пряко приложение и следва да са изпълнени при провеждането на административните производства по приемане не само на процесната Наредба, а и на всички подзаконови нормативни актове по смисъла на чл. 76, ал. 3 от АПК.  

Нормата на чл. 10 от Указа регламентира, че в плана за изготвяне на законопроекта се определят: 1. наименованието на закона; 2. етапите и сроковете за изготвяне на законопроекта, съобразно чл. 13; 3. съставителят на законопроекта.  Разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Указа гласи, че изготвянето на законопроекта обхваща: 1. изготвяне на първоначален проект; 2. обсъждане на проекта; 3. изготвяне на втори проект, когато се наложат съществени изменения на първоначалния проект. Съобразно характера и обсега на предложените изменения могат да се изготвят и обсъждат и следващи варианти на проекта- чл. 13, ал. 2 от Указа. Производството по одобряване на проект за наредба, който да бъде представен на общинския съвет за гласуване, принципно обхваща следните фази: планиране, проектиране и обсъждане, включително неколкократно обсъждане в определени хипотези. Предвид чл. 9, ал. 1 от Указа, се налага извод, че планът по чл. 10 се съставя от органа, който трябва да издаде акта, а когато този орган е колективен – от неговия председател. Съгласно чл. 15 от Указа органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. Същият този орган може да поиска становище по законопроекта и от научни организации или специалисти по споразумение с тях. В процесния случай по делото не е приложен проект на Наредбата по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 20 от Указа и по никакъв начин не става ясно изготвян ли е такъв, какво е било неговото съдържание и кой е неговият съставител. Липсват каквито и да било други документи, съпътстващи нормалния, но по-скоро нормативно установен ред за подготовка и приемане на Наредбата. Липсва каквато и да било писмовна кореспонденция между Общински съвет, Чирпан и организации, ведомства, граждани и пр., която да съдържа индикации, че проект на Наредбата е изготвян, респективно е изпратен за съгласуване и предоставяне на становища от заинтересованите субекти. Липсват данни за получени възражения и предложения. Както бе коментирано по-горе на са представени и становищата на постоянно действащите комисии към Община Чирпан, макар, че от протокола по приемане на акта, може да се предположи, че такива са изготвяни. Обсъждането на проекта като цяло идва да  даде гласност, да се осигури достъп и възможност за ангажиране на становища от постоянни и временни комисии, както и от граждани – адресати на подзаконовия административен акт. Всичко по-горе изложено представлява в съвкупността си допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на Наредбата.

Тук е мястото да се разгледа и нормата на чл. 28 от ЗНА /в относима редакция/ във връзка с чл. 20 от Указа, съдържаща се в Глава трета – „Изготвяне на законопроекти“, съгласно която законопроектът се изготвя съобразно този закон и указа за неговото прилагане. Той се придружава от мотиви. Настоящият съдебен състав счита, че визираната норма е относима не само по отношение на законите, а и на подзаконовите нормативни актове. Това се потвърждава и от последвалите законодателни промени в нормата на чл. 28 от ЗНА, в духа на които правната тежест на мотивите, изготвени съобразно изискванията на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, е определена от законодателя с разпоредбата на ал. 3 на същия текст, която вменява забрана за обсъждане на предложението от компетентния орган в случай, че към него не са приложени мотиви. От една страна страна визираната норма отново въздига приложимостта на указа при изготвянето на нормативните административни актове, а от друга извежда наличието на мотиви, като съществена част от целия процес по приемане на актовете. В случая липсват мотиви за приемане на оспорената наредба. Това процесуално нарушение е самостоятелно основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт. ЗНА придава изключително значение на мотивирането на предложението за приемане на нормативни актове, както и на нормативните административни актове. Това е съществено изискване, залегнало в основите на административните производства въобще. Пълната липса на мотиви към внесеното предложението за проект на Наредба препятства възможността на заинтересованите лица да направят предложения и да изложат становища преди приемането му- чл. 27 от ЗНА. Процедурата, касаеща приемането на подзаконов нормативен акт е регламентирана императивно в защита на публичния интерес, като нарушаването й винаги е съществено. Мотивите безспорно имат съществено значение, обезпечават и гарантират ефективността на етапа на обсъждане. Мотивите обосновават и необходимостта от приемане на изцяло нов подзаконов нормативен акт, а не изменение на някой от текстовете засегнати от приети от законодателния орган на държавата актове от по-висока степен. За да се приеме нов нормативен акт е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че урегулирането на съответните обществени отношения коренно се различава от предходните правни позиции на законодателя, ако въобще има такива.

По отношение наличието или липсата на доказателства за публикуването /обнародването, разгласяването/ на проекта на Наредбата настоящият съдебен състав счита, че към 01.10.2002 г. в действителност не са налице разписани нормативни изисквания за извършването на подобни действия. Това става в най-ранен момент едва с приемането на чл. 2а от ЗНА /ДВ, бр. 55 от 2003 г., отм., бр. 46 от 2007 г., в сила от 1.01.2008 г./, чиято разпоредба гласи, че лицата, за които възникват задължения или ограничения по силата на нов нормативен акт, се уведомяват преди неговото приемане, като по-нататък в текста са посочени и начините за изпращането и разгласяването на проекта на акта. По-късно с разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и 3 от ЗНА се доразвиват и допълват правилата по отношение предварителното запознаване на заинтересованите субекти с проектите на нормативни актове.

Не така обаче стоят нещата с разгласяването на приетия нормативен административен акт. Съгласно действалата към този момент разпоредба на чл. 37 ал. 2 от ЗНА /в редакцията от ДВ 65/1995 г./, нормативните актове на народните съвети се обнародват в печата или се разгласяват по друг начин в района на съвета. Настоящата инстнация, с оглед липсата на представени доказателства, намира, че след приемане на Наредбата не е бил спазен редът за публикуването й в печата или разгласяването й по друг начин в района на съвета, каквито са били изискванията на чл. 37, ал. 2. Неспазването на горепосочената разпоредба представлява нарушение на императивна правна норма, съдържаща се в нормативен акт с по-висока степен, което се явява съществено, тъй като обнародването на нормативния акт е част от административнопроизводствена дейност с императивен характер. Дейността по издаване на нормативни административни актове е неотменимо задължение именно на органите, осъществяващи управлението и тази дейност следва да е подчинена на основните принципи на чл. 4чл. 8 и чл. 12 от АПК – за законност, равенство и достъпност, публичност и прозрачност. Именно публикуването на акта е началният момент, от който този акт произвежда действие. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, всички нормативни актове се публикуват, като влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Затова Наредбата, като нормативен административен акт, като необнародвана в печата или разгласена по друг начин на територията на общината няма правно действие. Тя е недовършен нормативен акт. Чрез обнародването на нормативния административен акт съдържащите се в него волеизявления се довеждат до знанието на правните субекти. Обнародването е елемент от процедурата по издаването на нормативните административни актове на общинските съвети и неизпълнението му е нарушение на процесуалните правила, защото е пречка актът да произведе правно действие. Приложен необнародван нормативен акт създава нежелана от правния ред привидност, че той има правно действие и валидно регулира обществените отношения. Затова допуснатото нарушение-липса на обнародване е особено съществено и такъв нормативен акт е незаконосъобразен. Това също е основание протестираните норми от Наредбата да бъдат отменени.

По аргумент от сега действащата разпоредба на чл. 26 от ЗНА във връзка с чл. 20 от Указа и останалите текстове, съдържащите се в Глава втора от указа, наименована „Изготвяне на проектите на нормативни актове“ е следно, че задължения на съставителя на проекта са императивно предвидени, с оглед гарантиране на основни принципи – принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Спазването на тези изисквания дава гаранции, че при формирането на волята на приемащия орган ще бъдат съобразени всички необходими обстоятелства, за да се приемат регулиращите определени обществени правила по един разумен, компетентен и стабилен начин. Вземането на решение от общинския съвет, без да е спазена процедурата по консултации със заинтересованите и нормативно определени субекти, без да са налице мотиви за приемане на текстовете, съответни на законовото изискване, както и без тези мотиви действително да са станали достояние на засегнатите лица, респективно да е налице  и проект на текстовете, за които се отнасят мотивите, представляват в същността си не просто нарушения на административнопроизводствените правила. Същите са съществени процесуални нарушения, защото касаят правила, които обезпечат принципи на производството по издаване на подзаконови нормативни актове.

Следва да се отбележи също, че в действителност, в случая от приемането на Наредбата е изминал дълъг период от време, но липсата на доказателства за  цялостния процес по изготвяне, обсъждане и обявяване на Наредбата не може да бъде обяснено с това обстоятелство. Съгласно от чл. 23 от Указа за всеки проект за нормативен акт се образува досие, което отразява хода на изготвяне на проекта и се попълва от съставителя, а когато съставителят е комисия – от нейния председател. На Общински съвет е вменено съхраняване на пълно досие- чл. 23, ал.3 от Указа. В този ред на мисли идва и заключението, че в тежест на органа е да докаже липсата на така установените пороци, като представи доказателства за наличието на проект на Наредба, осъщественото пълно обсъждане на проекта, както и оповестяването на акта. Административният орган е следвало да окомплектова в пълнота преписката по приемане на подзаконовия нормативен акт и да може във всеки бъдещ момент да представи доказателства за реда и вида на предприетите и изпълнени от него процесуални действия. Подобни доказателства, както многократно бе коментирано липсват, както по адм. д. №531/2018 г., по описа на АС-Стара Загора, така и по настоящото съдебно производство. Само за пълнота следва да се посочи, че приемането на нормативния акт от компетентния орган с необходимото мнозинство, както е в конкретния случай, е ирелевантно обстоятелство към задължението за осъществяване на административното производство по издаването му в съответствие със законовите изисквания.

 

Установените и анализирани по-горе пропуски съществено нарушават реда за приемане на подзаконови нормативни актове, който цели да гарантира обективността, безпристрастността и качеството на актовете. Същите нарушения съставляват основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, във връзка с чл. 196 от АПК. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяната на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част, поради което не се налага обсъждането и на другите твърдени основания за незаконосъобразността му /чл. 146, т. 4 от АПК/, поради което същият следва да се отмени.

 

По изложените съображения, съдът намира подаденият протест за основателен. Процесният, подзаконов, нормативен административен акт, в оспорената му част, а именно: чл.10, чл. 11, чл. 34, ал.1, изречение второ и §2 от ПЗР от „Наредба за организация и управление на гробищен парк Чирпан и гробищата в другите населени места на общината“ е приет при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което подаденият протест следва да бъде уважен.

 

При този изход на спора, искането на Окръжна прокуратура за присъждане на направените разноски по оспорването се явява основателно, като ответника Общински съвет, Чирпан следва да бъде осъден да заплати сумата от 20.00 лв., представляваща заплатена такса за извършено съобщаване за оспорването на нормативния акт по смисъла на чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК.

 

Водим от горните мотиви на основание чл. 193, ал. 1, предложение четвърто съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ по протест на прокурор при Окръжна прокуратура, гр. Стара Загора,  разпоредбите на чл. 10, чл. 11, чл. 34, ал. 1, изречение второ и § 2 от ПЗР на „Наредба за организация и управление на гробищен парк Чирпан и гробищата в другите населени места на общината“, приета с решение №342 от 01.10.2002 г. от Общински съвет – Чирпан, като незаконосъобразни.

 

ОСЪЖДА Общински съвет – Чирпан да заплати на Окръжна прокуратура, гр. Стара Загора сумата от 20.00 лв., представляваща заплатената такса за извършено съобщаване за оспорването на нормативния акт по смисъла на чл. 188 във връзка с чл. 181, ал. 1 и 2 от АПК.

 

Решението  подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

 

В случай на неподаване на касационна жалба или протест, или ако те бъдат отхвърлени - решението да се обнародва по реда на  чл. 37, ал. 3 от ЗНА и чл. 22, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 194  от АПК.                               

     

     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                              ЧЛЕНОВЕ:   1.     

 

                                                                                  2.