РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9086 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД срещу Е.П.Д. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 325,20
лв., представляваща дължима главница по Договор за паричен заем №
5462427/18.08.2018 г., сключен между „Вива кредит”
ООД и Е.П.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.01.2020
г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 93,80 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение; сумата от 93,80 лв., представляваща такса за
експресно разглеждане на документи, както и сумата от 195 лв., представляваща
разходи и такси за извънсъдебно събиране, като вземанията по договора за кредит
са прехвърлени в полза на ищеца по силата на Приложение № 1/01.08.2019 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016 г.,
които суми са предмет на Заповед № 329/29.01.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 939/2020 г. по описа на Районен
съд – Варна, 14 състав.
В
исковата си молба и уточняващата молба към нея от 11.09.2020 г. ищецът излага,
че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д.
№ 939/2020 г. по описа на ВРС, ХIV състав. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение по чл. 414 ГПК
от длъжника, поради което счита, че има правен интерес от депозирането на
настоящата искова молба за установяване на претендираните
вземания. Твърди, че на 18.08.2018 г. между „Вива кредит” ООД (заемодател) и Е.П.Д.
(заемополучател) е сключен договор за паричен заем №
5462427, по силата на който дружеството е предоставило на ответника сумата 400
лв., като същият се е задължил да я върне, ведно с уговорената лихва. Посочва,
че кредиторът е изпълнил договорните си задължения и е предоставил на ответника
уговорената сума. Поддържа, че ответната страна не изпълнява задълженията си по
договора, като извършените по договора плащания са в общ размер от 135,14 лв.
Съгласно разпоредбите на договора, заемателят е
заявил, че доброволно ще се ползва от допълнителната услуга пои експресно
разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, поради което дължи и
съответна такса. Твърди, че заемателят се е задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му, а именно – поръчител физическо лице, което да
отговаря на посочените в договора условия или валидна банкова гаранция, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия му срок.
Поради неизпълнение на тези задължения, е начислена съответна неустойка.
Поддържа, че кредитополучателят се е запознал с Тарифата на „Вива кредит“ ООД. В последната е посочено, че при забава на
плащане на погасителна вноска, ответникът дължи на кредитора определени суми,
представляващи направени разходи за провеждане на телефонни разговори,
изпращане на писма, покани и електронни съобщения за събиране на просроченото
вземане, както и разходи за събиране, включващи дейността на лице/служител,
което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. В тази
връзка твърди, че ответникът дължи и съответни разходи и такси за извънсъдебно
събиране на просроченото задължение. Посочва, че вземанията по договора са
изискуеми на краен падеж – 15.01.2019 г. Излага, че на 01.08.2019 г. между „Вива кредит” ООД и „А.з.к.н.п.з.“ ЕООД е подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия)
от 01.12.2016 г., предмет на което са и процесните
вземания. Счита, че насрещната страна следва да се счита уведомена за цесията с
получаване на препис от настоящата искова молба. По изложените съображения моли
предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендира присъждане на сторените
в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.П.Д.. Поддържа
становище за допустимост, неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва наличието на
облигационна връзка между страните по договора за кредит. Оспорва получаването
на заетата сума от страна на ответника, съответно дължимостта
ѝ. Оспорва автентичността на представения с исковата молба писмен
документ – договор за паричен заем от 18.08.2018 г. Оспорва обстоятелството, че
е извършвал парични плащания по договора за заем. Твърди, че в случая липсва
разбиване по пера на задълженията на заемополучателя,
от което да е ясно какъв е дължимият размер на главницата, лихвите и
допълнителните разходи по заема, съответно липсва информация с плащането на
всяка отделна вноска каква част от кое задължение се погасява. Счита, че
таксата за експресно разглеждане на документите и неустойката за неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение следва да бъдат отразени в
погасителния план, тъй като същите се заплащат на равни вноски и се включват в
размера на всяка погасителна вноска. Поддържа, че процесният
договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 ЗПК. Посочва,
че таксата за експресно разглеждане на документите е в нарушение на чл. 19, ал.
1 ЗПК и не е включена в ГПР. Ако това беше сторено, то последният би надвишил
допустимия размер по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва като нищожни клаузите,
предвиждащи дължимостта на вземанията за разходи,
такси и неустойки. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства и заключението по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Възникването
на претендираното от ищеца спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на валидна облигационна връзка по
договор за кредит, сключен между „Вива Кредит” ООД и
ответника; 2) кредитът да е усвоен от ответника, изискуемост на вземането за
главница в посочения размер; 3) наличието на валидна клауза за неустойка и в
посочения размер; 4) наличието на валидна клауза за такса за експресно
разглеждане на документи в посочения размер, както и на разходи и такси за
извънсъдебно събиране, както и техния размер; 5) наличието на валидно сключен
договор за цесия, по силата на който в полза на ищеца са прехвърлени валидно процесните вземания, както и че длъжникът е надлежно
уведомен за извършената цесия.
Установява
се от представения по делото Договор за паричен заем „Вивакредит
План“ № 5462427/18.08.2018 г., представляващ потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, че между „Вива кредит“ ООД и ответника Е.П.Д.
е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът
е получил от кредитора сумата от 400 лв., със задължение да я върне при
условията на договора. Недоказано остана оспорването от страна на ответника за
липса на облигационна връзка между страните по договора за кредит, тъй като не са
ангажирани никакви доказателства от ответната страна в тази връзка.
Според чл.
2, ал. 1 от договора за кредит страните по него са се съгласили да се
рефинансира текущ заем на кредитополучателя по Договор за паричен заем с КИД
5461781 от 15.08.2018 г., като се погаси задължението му в размер на 103,80 лв.
и след извършеното прихващане (ал. 2 на същата разпоредба) остатъкът от
заемната сума по процесния договор се изплаща на кредитополучателя.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора с подписването му ответникът удостоверява, че
е получил от кредитора заемната сума, като договорът има силата на разписка за предаването,
респ. получаването на сумата. Според уговорените в чл. 3, ал. 1, т. 4 от
договора дати на плащане, крайният срок за връщане на кредита е 15.01.2019 г.
Съгласно
клаузата на чл. 3, ал. 1 от договора за кредит, уговореният размер на
погасителната вноска е 111,69 лв., фиксираният годишен лихвен процент е 40,31%,
а годишния процент на разходите по заема е 49,48%. Според чл. 3, ал. 1, т. 3 от
договора заемът следва да бъде издължен на 5 броя равни месечни вноски по
111,69 лв., включващи главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Уговорката за връщане на получен
кредит на месечни вноски с непроменлив размер и падежи изключва необходимост и от съставяне на нарочен
погасителен план. Лихвеният процент е фиксиран, затова и няма основание да се изисква
оповестяване на план, в който да
се уточнява последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти (чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК), тъй като само при
уговорена променливост на възнаграждението на кредитора размерът
му би варирал
в различните моменти от изпълнението на договора.
Представени
са следните писмени доказателства – Рамков договор за продажба и прехвърляне на
задължения (цесия) от 01.12.2016 г., Приложение № 1/01.08.2019 г. към същия
рамков договор и потвърждение от „Вива Кредит“ ООД за
прехвърлянето на ищеца вземанията, които има, посочени в Приложение № 1/01.08.2019
г., в т. ч. и спрямо кредитополучателя Е.П.Д. по процесния
договор за потребителски кредит, от които главница в размер на 325,20 лв.,
договорна лихва в размер на 27,76 лв., и такси/неустойки/разходи за забава в
размер на 382,60 лв. Представено е и пълномощно (л. 22 от делото), с което цедентът е упълномощил цесионера
да уведоми, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, всички длъжници за сключения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на задължения (цесия) от 01.12.2016 г.
При
съвкупния анализ на цитираните доказателства се установява, че вземанията,
дължими от страна на кредитополучателя, са прехвърлени на настоящия ищец чрез
цитирания договор за цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д №
12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на
І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но
приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Следователно, с факта на
редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея,
включващи договора за цесия, пълномощното и уведомление за извършената цесия,
изходящо от цедента чрез неговия пълномощник,
длъжникът е бил редовно уведомен за извършената цесия. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за
спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Наред с
лихвата, посочена по-горе, потребителят се е задължил да заплати и такса,
начислена за договорено с кредитополучателя при подаване на заявление за
отпускане на заема ползване на платена допълнителна услуга за приоритетно разглеждане
на кандидатурата му, т.н. „такса за експресно разглеждане“, която е била
посочена като фиксиран размер в договора – 117,25 лв. и оповестена като разход
в ГПР, съответно стойността ѝ е била включена в уговорената месечна
вноска – чл. 3, ал. 1, т. 1 от договора.
Допълнително
в чл. 5, ал. 2 от договора е уговорена компенсаторна неустойка като фиксирано
по размер обезщетение от 117,25 лв. за неизпълнение на специално поето
задължение за предоставяне на поръчителство или банкова гаранция. Това вземане
не е оповестено като предварителен сигурен разход, но също е начислявано текущо
като добавка към размера на основната месечна погасителна вноска.
На трето място кредиторът е начислявал и отделно задължение за компенсиране на направени разходи поради допусната от кредитополучателя забава при всяка погасителна вноска, както и за заплащане на допълнителна
дейност по събиране на просрочени
задължения, съгласно
Тарифа на „Вива кредит“ ООД
Настоящият
съдебен състав намира, че уговарянето на тези допълнителни основания на
задължения противоречат на императивни норми, ограничаващи свободата на договаряне
на кредитна услуга.
Договореното
като неустойка вземане несъмнено следва да се квалифицира като уговорена
отнапред компенсация за вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника,
които кредиторът би понесъл поради неполучено обезпечение, а не за неполучена
договорена престация. Посочената неустойка не
обезпечава същинско задължение по договора за кредит. Начисляването ѝ не
е свързано в претърпени вреди от неизпълнение на главното задължение на
кредитополучателя за връщане на заетата сума. По съществото си тази договорна клауза прехвърля риска от неизпълнение на
задължението на кредитора за предварителна оценка на платежоспособността на
длъжника, вменено му с нормата на чл. 16 ЗПК, върху длъжника. Наред с
изложеното, съдът намира, че краткият срок за осигуряване на обезпечението и
утежнените условия, на които същото следва да отговаря, цели да създаде
предпоставки за начисляване на неустойката и допълнително да увеличи размера на
задълженията по кредита, като във всяка от месечните вноски е включена част от
нея – т.е. води до оскъпяване на кредита. Уговорката по естеството си позволява
на заемодателя да получи сигурно завишено плащане и то в размер двукратно надвишаващ
възнаградителната лихва, без това оскъпяване да е
надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните
норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране,
регламентирани в чл. 19 ЗПК. Представянето като неустойка за неизпълнение на
действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на
кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий,
ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. В този
смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение
№ 468 от 8.03.2021 г. на Окръжен съд – Варна, постановено по в. гр. д. №
3671/2020 г.
Изложеното
налага извод, че разглежданата клауза от договора противоречи, както на закона
(ЗПК), така и на принципа за справедливост и целта на уговорената неустойка
излиза извън присъщите ѝ по закон функции, което я прави нищожна поради
противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Подобна е и
функцията на таксата за експресно разглеждане на заявка за отпускане на паричен
заем. Кредиторът е посочил тази такса предварително в тарифата си във варианти,
определяеми според обема на кредитирането и периода на ползване, а не според
времетраенето на евентуалното експресно допълнително проучване на риска, както
следва да бъде, ако действително се касаеше за допълнителна услуга, а не за
допълнителна цена, събирана от доставчика без да предлага реално ново благо на
своя клиент. Така уговорената такса не съответства на изискването на чл. 10а,
ал. 3, вр. ал. 1 ЗПК.
Съобразно
правилото на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Уговорките
в тарифата на кредитора, към която препраща чл. 12 от процесния
договор за кредит, че при забава на погасителна вноска заемателят
дължи на заемодателя разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочените
задължения имат за цел заобикаляне на посоченото правило. Доколкото дължимостта на тези такси е обусловена единствено от настъпила
забава в плащанията, с начисляването им на практика се достига до начисляване
на допълнително обезщетение за забава над допустимия съгласно чл. 33, ал. 2 ЗПК
размер. Систематичното тълкуване на чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и чл. 33 ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето
от кредитора, предоставящ потребителски кредит на условия,
при които освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други
плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер
разходи, ако те не са
съответна насрещна престация за реална допълнителна финансова или друга услуга.
При така изложените правни съображения съдът намира
разглежданите клаузи от договора за кредит, въз основа на които се претендира
заплащането на сумата от 93,80 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане на документи, сумата от 93,80 лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение и сумата от
195 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране на
задълженията по кредита, за нищожни, поради противоречие с посочените
разпоредби на ЗПК. Следователно, предявените установителни
искове за тези вземания като неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
Тези правни
изводи налагат коригиране на установените по счетоводните записвания на
кредитора остатъчни размери от дълга. Видно от заключението на назначената по
делото и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза е, че плащането на длъжника
е отчетено според уговорката
в чл. 15 от кредитния договор в поредност: разходи, такса, неустойка, договорна лихва и главница. Вещото лице е установило, че след като
е погасено задължението на кредитополучателя по
Договор за паричен заем № 546181/15.08.2018 г. и същият е получил в брой сумата
от 296,20 лв. с РКО № 50/18.08.2018 г., е извършено едно плащане в размер на
135,14 лв. на 20.09.2018 г. Със заплащането на тази сума кредиторът е усвоил за
главница 74,80 лв., за договорна лихва 13,44 лв., за неустойка 23,45 лв., за
такса за експресно разглеждане 23,45 лв. и за разходи по събиране на кредита 10
лв. Така от заплатената сума от 135,14 лв. са усвоени само 88,24 лв. за
погасяване на вземанията по валидната част от сделката – за главница и
договорна лихва. Останалата част от сумата е използвана за погасяване на недължими
вземания за неустойка, такса и разходи или общо 46,90 лв., внесени от
кредитополучателя не са отчетени правилно за погасяване на задълженията му. Изяснява
се от заключението на вещото лице, че при правилното отчитане на плащането на
кредитополучателя дължимата от него главница възлиза на 289,22 лв. и в този
размер претенцията на ищеца се явява основателна и следва да бъде уважена, като
за горницата над този размер до признатата в заповедта сума от 325,20 лв. за
главница установителния иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
При този
изход на спора съобразно уважената и отхвърлена част от исковете на основание
чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените от него разноски в исковото производство, за които
е представен списък по чл. 80 ГПК, а именно сумата от 296,25 лв.,
представляваща сбор от заплатена държавна такса, депозит за ССчЕ
и юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 30,65
лв., представляваща направени в заповедното производство съдебни разноски. Настоящият
съдебен състав преценява възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК на ответника за
прекомерност на претендираното от ищцовото
дружество юрисконсултско възнаграждене
за неоснователно, предвид действителната правна и фактическа сложност на делото
и кумулативно обективно съединените, същото се явява към минималния размер,
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в тежест на
ищеца следва да бъдат възложени съдебни разноски за сумата от 206,98 лв.,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство на адвоката,
предоставил безплатната правна помощ на ответника в исковото производство, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен съд
– Варна
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в
отношенията между страните, че Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата от 289,22 лв. (двеста осемдесет и девет лева и двадесет и две стотинки),
представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем №
5462427/18.08.2018 г., сключен между „Вива кредит”
ООД и Е.П.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 27.01.2020
г. до окончателното изплащане на задължението, като вземането по договора е
прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължение“ ЕООД с Приложение
№ 1/01.08.2019 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от 01.12.2016 г., сключен между „Вива кредит”
ООД, ЕИК *********, и „А.з.к.н.п.з.” ЕООД, която сума е предмет на Заповед № 329/29.01.2020
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 939/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния претендиран размер от 325,20 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.К.Н.П.З.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу Е.П.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 9, ал.
1 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД да бъде
прието за установено в отношенията между страните, че Е.П.Д. дължи на „Агенция
за контрол на просрочени задължение“ ЕООД следните суми: сумата от 93,80 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение по Договор за паричен заем № 5462427/18.08.2018 г.,
сключен между „Вива кредит” ООД и Е.П.Д.; сумата от 93,80
лв., представляваща такса за експресно разглеждане на документи, както и сумата
от 195 лв., представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране, като
вземанията по договора за кредит са прехвърлени в полза на „Агенция за контрол
на просрочени задължение“ ЕООД по силата на Приложение № 1/01.08.2019 г. към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължение (цесия) от 01.12.2016 г.,
които суми са предмет на Заповед № 329/29.01.2020 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
939/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 14 състав.
ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 296,25 лв. (двеста
деветдесет и шест лева и двадесет и пет стотинки), представляваща сторени
съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати н. „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
сумата от 30,65 лв. (тридесет лева и
шестдесет и пет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „А.З.К.Н.П.З.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат В.К.Д., вписана в Адвокатска колегия – Варна, личен номер на
адвокат № **********, с адрес гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“
№ 61, офис 35, сумата от 206,98 лв. (двеста
и шест лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена в полза на ответника Е.П.Д. безплатна адвокатска
помощ в исковото производство на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: