РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Варна, 24.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110204957 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН въз
основа на постъпила в съда жалба от „Мели Транс“ ЕООД ЕИК *********
представлявано от М. Ю. А., чрез адв. И.Г., против НП № 23-
0000586/11.06.2021г. на Директора на РД „АА“ Варна, с което на основание
чл. 105, ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на ЮЛ е било
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер от
200лв. за нарушаване нормата на чл. 32, §1, изр. 1, пр.2 от регламент (ЕС) №
165/2014 вр. чл. 33, §3, изр. 1 от същия регламент.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно тъй като
неправилно била отразена фактическата обстановка, неправилно бил
приложен материалния закон като били допуснати и съществени нарушения
на процес. правила. Моли НП да бъде отменено като претендира присъждане
и направените разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивното дружество се представлява от адв. И.Г.,
които заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да
бъде отменено като преповтаря в резюме аргументите изложени в жалбата –
1
неправилно определен субект на адм.нарушение, неправилно приложение на
материалния закон, в частност приложение на санкционната норма на чл. 105
от ЗАвтП. Отправя искане за присъждане на направените по делото разноски.
В съдебното заседание на основание чл. 61 от ЗАНН (в редакцията в
сила от 23.12.2021год.) като въззиваема страна в процеса е конституиран
АНО – Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“
Варна. Същият е редовно призован, не се явява и не се представлява.
Варненска районна прокуратура, редовно призована за датата на
съдебното заседание, не изпраща представители не изразява становище по
жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 11.01.2021г. до въззивното дружество, извършващо обществен
превоз на товари и разполагащо с лиценз на Общността № 12427, била
изпратена покана от директора на РД „АА“ Варна с оглед извършване на
проверка на документите относно транспортната му дейност за периода от
01.07.2020 г. до 30.09.2020г. Поканата била връчена на упълномощено от
представляващата дружеството лице на 20.01.2021год.
Б.Г. извършил проверка на представените от въззивника документи, при
която от товарителница CMR от 0б.08.2020г. и разпечатка на информацията
извлечена от картата на водача И. М. А. ЕГН**********, установил
последният, при извършване на международен автомобилен превоз на товари,
с влекач марка "Ивеко АС 440", K3T.N3, с рег.№ В8811СА, собственост на
"Алианц лизинг България" - клон Варна, ЕИК: 1752009150033, с монтиран
дигитален тахограф марка "Continental", тип 1381.12161, сер.№ **********,
одобрен тип е1-84, попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, не е
използвал приспособлението за ръчно въвеждане на данни в картата на водача
за периода от 01:48ч. на 07.08.2020г до 14:38ч. на 07.08.2020г. с което е
регистрирал в същата карта 12 часа и 50 минути непознати дейности.
При тези данни св. Г. приел, че въззивното дружество е осъществило
нарушение на чл. 32, § 1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. вр. чл.
33, § изр.1 от същия регламент, тъй като на 07.08.2020год. в гр.Варна не било
осигурило правилното използване на картата на водача И. М. А.
ЕГН**********, при извършване на международен автомобилен превоз на
2
товари, видно от товарителница CMR от 0б.08.2020г., с влекач марка "Ивеко
АС 440", K3T.N3, с рег.№ В8811СА, собственост на "Алианц лизинг
България" - клон Варна, ЕИК: 1752009150033, с монтиран дигитален тахограф
марка "Continental", тип 1381.12161, сер.№ **********, одобрен тип е1-84,
попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) 561/2006, не е използвал
приспособлението за ръчно въвеждане на данни в картата на водача за
периода от 01:48ч. на 07.08.2020г до 14:38ч. на 07.08.2020г., съгласно
разпечатка на информацията извлечена от картата на водача, с което е
регистрирал в същата карта 12 часа и 50 минути непознати дейности.
За това нарушение на 18.02.2021год. св. Г. съставил срещу въззивното
дружество АУАН бл.№ 289277, който бил предявен и връчен на
упълномощено от управителя на дружеството лице.
Писмени възражения срещу АУАН не постъпили в предвидения в чл.
44, ал. 1 от ЗАНН срок и на 11.06.2021год. директорът на РД „АА“ Варна
издал атакуваното НП. В него АНО приел изцяло фактическата обстановка
отразена в акта, приел че въззивното дружество е нарушило чл. 32, § 1, изр. 1,
пр. 2 от Регламент (ЕС) № 165/2014г. вр. чл. 33, § изр.1 от същия регламент и
на основание разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗАвтП му наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 200лв.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан
актосъставителя Б.Г., който в показанията си възпроизвежда констатациите
изложени в акта и сочи че нарушението било установено по документите
представени от въззивното дружество.
Като писмени доказателства по делото са приобщени заповед № РД – 08
- 30 от 24.01.2020г. на министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията; покана до въззивното дружество, протокол от
контролна проверка, справка от програма „лицензи“, информация от карта на
водача, информация от тахограф, CMR, СРМПС пълномощно, справка за
нарушител по правно основание на нарушението.
Съдът кредитира свидетелските показания на св. Б.Г. като обективни и
достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на събраните по
делото писмени доказателства.
Съдът кредитира и всички посочени по-горе писмени доказателства
3
като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства както писмени
така и гласни и ВДС, които преценени поотделно и в своята съвкупност не
водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение
на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното
наказание, прави следните изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че както в
АУАН така и в НП липсва описание на вмененото на въззивното дружество
обвинение от обективна страна. В същите е посочено че дружеството не било
осигурило правилното използване на картата на конкретен водач без яснота
как, по какъв начин, какво е следвало да направи за да го осигури. На
практика в обст. част на формулиран само един правен извод, който по
никакъв начин не се извежда от някакво поведение (действия или бездействия
на въззивника. В случая следва да се отбележи, че в посочения като нарушен
Регламент 165/2014год. е налице изрична разпоредба озаглавена
„Отговорност на транспортните предприятия“ в която са вменени и
конкретни задължения на превозвача във връзка с осигуряване на правилното
използване тахографите и тахографските листи (карти) като от обст. части не
става ясно ке точно от тези задължения не е изпълнено.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес.
основание, тъй като води до грубо нарушаване правото на защита на
наказаното лице, същото е лишено от възможността да разбере в
извършването на какво нарушение е обвинено, при какви приети за
установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
Доколкото с НП на въззивника е наложена санкция на основание чл.
105, ал. 1 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл. 32, § 1, изр. 1, пр. 2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014г., вр. чл. 33, §3, изр.1 от същия регламент съдът
счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по следните
съображения:
Нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП предвижда санкция за нарушения на
4
този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е
предвидено друго наказание. В случая на въззивника е повдигнато обвинение
за нарушение на Регламент поради което санкционната разпоредба на чл. 105,
ал.1 от ЗАвтП е изобщо неприложима.
Вярно е, че спазването на регламент 165/2014 г. от страна на превозвача
е негово задължение съгласно нормата на чл. 78, ал. 1, т. 2 от ЗАвтП, но
такова юридическо, а и фактическо обвинение не е повдигнато на въззивника.
В наказателното постановление е посочено, че въззивното дружество е
нарушило нормата на чл. 32, § 1, изр. 1, пр. 2 от Регламент 165/2014год.,
съгласно която транспортните предприятия и водачите осигуряват
правилното функциониране и използване на дигиталните тахографи и на
картите на водача.
Тълкуването на посочената разпоредба налага анализ и на следващите
две разпоредби – чл. 33 и чл. 34 от Регламент 165/2014 год., които
разпределят отговорността и задълженията по правилното използване на
картите на водача между транспортните предприятия и водачите.
Нормата на чл. 33 от Регламент 165/2014 г. с наименование
"Отговорност на транспортните предприятия", посочва, че отговорността на
превозвача за правилното използване на тахографите и тахографските листи
се свежда до това: да осигурят на техните водачи подходящо обучение и
инструктаж относно правилното функциониране както на дигиталните, така и
на аналоговите тахографи; да провеждат редовни проверки, за да се уверят,
че техните водачи използват правилно тахографите и да не предоставят на
техните водачи никакви преки или непреки стимули, които биха могли да
насърчат злоупотребата с тахографи; да издават достатъчно на брой
тахографски листове на водачите на превозните средства, оборудвани с
аналогов тахограф, като вземат предвид както факта, че тахографските
листове са лични по своя характер, така и продължителността на
експлоатационния срок на уредите и евентуалното задължение за заменяне на
тахографските листове, които са повредени или са били иззети от
оправомощен служител на контролен орган; да издават на водачите само
листове по одобрен образец, подходящ за използване в уреда, монтиран в
превозното средство; да съхраняват тахографските листове и разпечатките,
когато разпечатките са направени с цел спазване на член 35, в хронологичен
5
ред и в четлива форма най-малко една година след тяхното използване и да
издават копия на съответните водачи при искане от тяхна страна; да издават
копия на данните, извлечени от картите на водача, на съответните водачи при
искане от тяхна страна, както и разпечатки на хартиен носител на тези копия;
да представят или предават при поискване от страна на оправомощен
служител на контролен орган тахографските листове, разпечатките и
извлечените данни.
Нормата на чл. 34 от Регламент 165/2014 г. с наименование "Използване
на карти на водача и тахографски листи", в §.1, т. 3, б. „б“ регламентира като
задължение на всеки водач когато в резултат на отсъствие от превозното
средство не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство
е оборудвано, да вписва периодите, посочени в параграф 5, буква б),
подточки ii), iii) и iv) в картата на водача, като използва приспособлението за
ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство
е оборудвано с дигитален тахограф.
При анализа на приложимата нормативна уредба съдът намира, че само
водачите на съответните пътни превозни средства могат да носят отговорност
за надлежното вписване в картата на водача на изискуемите от Регламент
165/2014г. реквизити. Следователно транспортните предприятия не могат да
бъдат субекти на нарушение по чл. 32, § 1, изр. 1, пр. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014г. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Варна -
Решение № 635 от 26.03.2019г. по к. а. н. д. № 100/2019 г.; Решение №1466 от
9.07.2018г. по к. а. н. д. № 1397/2018 г.; Решение № 1422 от 3.07.2018г. по к.
а. н. д. № 1450/2018 г.; Решение по к. а. н. д. № 1740/2019г.; Решение по
к.а.н.д № 215/2020год.; Решение по к.а.н.д. № 4432/219год. и др..
От друга следва да бъде посочено още, че действително посочената в
АУАН и НП норма на чл. 33, §3 от Регламент 165/2014год. предвижда
отговорност за транспортните предприятия за нарушения на Регламент,
извършени от техни водачи или от водачи, намиращи се на тяхно
разположение. В същия член обаче изрично е отбелязано, че тази
отговорност може да се обуслови само от наличието на нарушение от
страна на транспортното предприятие на параграф 1, първа алинея от
настоящия член (чл. 33) и на член 10, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО)
№ 561/2006. С други думи за да се ангажира отговорността на превозвача
6
следва той да е нарушил задълженията вменени му с чл. 33 – да осигури на
водачите си подходящо обучение и инструктаж относно правилното
функциониране както на дигиталните, така и на аналоговите тахографи; да
провежда редовни проверки, за да се уверят, че техните водачи използват
правилно тахографите и не предоставят на техните водачи никакви преки или
непреки стимули, които биха могли да насърчат злоупотребата с тахографи,
да издава достатъчно брой тахографски листи и т.н., за каквото деяние не е
повдигнато обвинение на въззивника.
На следващо място следва да бъде посочено още, че по начало общата
разпоредба на чл. 105 от ЗАвтП намира приложение само в случаите когато
не е предвидено друго наказание, а в случая в нормата на чл. 104 от ЗАвтП са
предвидени различни състави на административни нарушения извършени от
превозвачи във връзка с неизпълнение на задълженията им по чл. 33, §1 и §2
от Регламент 165/2014год.. В случая относима разпоредба се явява тази на
чл.104, ал.3 от ЗАвтП предвиждаща адм. наказание имуществена санкция в
размер на 1000лв. за превозвач или на лице по чл. 12б, ал.1, извършващо
превози за собствена сметка, които не са осигурили правилното
функциониране на тахографа.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на материалния закон, същото страда и от пороци,
които го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса както от въззивника
така и от въззиваемата страна, като и двете искания са направени
своевременно, до приключване на делото пред настоящия съд, а въззиваемата
страна е направила и възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
По искането на въззиваемата страна.
Искането е направено в придружителното писмо с което е изпратена
АНП. С оглед изхода на делото обаче (НП подлежи на отмяна) съдът счете
същото за неоснователно, още повече, че в случая АНО не е бил
представляван от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
По искането на въззивника.
7
С оглед крайния изход на делото съдът счете, искането се явява
основателно доколкото разноски му се дължат съобразно разпоредбата на чл.
63д, ал.1, от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.1 от АПК.
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. В тази насока е
представения договор за правна защита и съдействие сключен на
06.08.2021год. между въззивника и адв. И.Г.. Видно от същия в него е
договорено възнаграждение в размер на 300лв. като е налице и изявление, че
сумата е платена в брой. Налице са и подписи на упълномощител и
упълномощен в договора за правна защита, поради което и в тази част
договора има характер на разписка и съобразно константната съдебна
практика, в това число и такава със задължителен за съдилищата характер –
ТР №6/2012год. на ОСГТК на ВКС, удостоверява, че страната не само е
договорила, но е и заплатила договореното възнаграждение. И като взе
предвид, че договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско
възнаграждение е равна по размер на минималното адвокатско
възнаграждение за този тип дела определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредбата №1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът счете, че направеното от страна на въззиваемата
страна искане за определяне на разноски в по-нисък размер се явява
неоснователно, а на въззивника следва да бъдат присъди разноски за
адвокатско възнаграждение в пълен размер – 300лв.. Посочената по-горе сума
следва да бъде заплатена на въззивника от РД „АА“ Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-0000586/11.06.2021г. на Директора на РД „АА“
Варна, с което на основание чл. 105, ал.1 от ЗАвтП на „Мели транс“ ЕООД
ЕИК ********* е наложено административно наказание "имуществена
санкция " в размер от 200лв. за нарушаване нормата на чл. 32, §1, изр. 1, пр.2
от регламент (ЕС) № 165/2014 вр. чл. 33, §3, изр. 1 от същия регламент.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „ Автомобилна администрация“ Варна
да заплати на „Мели Транс“ ЕООД ЕИК *********, представлявано от М. Ю.
А., със седалище и адрес на управление с. Войводино, общ. Вълчи дол,
8
обл.Варна, сума в размер на 300лв. представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9