№ 30011
гр. София, 08.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20221110149817 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Л. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.вр, ул.“ТУ“ № 3 и
съдебен адрес гр.София, ул.“НГ“ № 61, ет.1, офис 1, за признаване за установено по
отношение на БЕДК" ООД, ЕИК 22, гр.София, ул. „НЕ” 25, ет.5, представлявано от БККБ и
СИГ, че сключеният между страните договор за кредит с номер МАХ ********* от
02.03.2018 г. е нищожен като противоречащ на императивните изисквания на Закона за
задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския
кредит и за осъждине на ответника да заплати на ищцата сума в общ размер на 310.10 лева,
платена по договора, извън отпуснатия размер на заема.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
С исковата молба са представени следните документи, които се иска да бъдат приети
като писмени доказателства: договор за кредите номер МАХ ********* от 02.03.2018 г.,
сключен с "БЕДК" ООД, ведно с общи условия към него; стандартен европейски формуляр;
общи условия; сертификат № *********; споразумение за предсрочно погасяване от
10.05.2018 г., 5 бр. касови бонове.
В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на
редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и
възражения на страните, намира, че следва да се произнесе с определение по всички
предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.
По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с исковата молба
документи като относими към предмета на спора.
В същото време, съдът намира, че за изясняване на спора от фактическа страна,
следва служебно, съобразно правомощията си по чл.195, ал.1 от ГПК, да назначи съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на следните въпроси: 1/ Погасен
ли е от ищцата процесния кредит – кога, в какъв размер и с всяка вноска какви вземания са
погасени? и 2/ Какъв е размерът на годишния процент на разходите по кредита ако в същия
не се включва стойността на допълнителните услуги по допълнителен пакет „Доверие“ и
какъв е размерът на годишния процент на разходите ако в него се включва включва
стойността на допълнителните услуги по допълнителен пакет „Доверие“?. Доколкото
тежестта за установяване на фактите обстоятелствата, предмет на експертизата е за ищцата,
то разноските по събиране на това доказателствено средство следва да бъдат възложени на
1
нея.
Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявен е иск от Л. И. А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес гр.вр, ул.“ТУ“ № 3 и съдебен адрес гр.София, ул.“НГ“
№ 61, ет.1, офис 1, за признаване за установено по отношение на БЕДК" ООД, ЕИК 22,
гр.София, ул. „НЕ” 25, ет.5, представлявано от БККБ и СИГ, че сключеният между страните
договор за кредит с № МАХ ********* от 02.03.2018 г. е нищожен като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на
потребителите и Закона за потребителския кредит и за осъждине на ответника да заплати на
ищцата сума в общ размер на 310.10 лева, платена по договора, извън отпуснатия размер на
заема.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са страни и по договор за кредит
№ МАХ ********* от 02.03.2018 г., по силата на който на ищцата са предоставени 600.00
лв., а тя трябва да върне за 11 месеца сума в размер на 1276.00 лева при ГПР от 45.20 %.
Според ищцата, размера на плащанията, които е направила по процесния договор при
предсрочно погасяване са в размер на 910.10 лева, като претендира връщане на недължимо
платена сума в размер на 310.10 лева.
В тази насока излага твърдения, че от една страна процесния договор попада под
уредбата на ЗПК. От друга страна отбелязва, че към договора е включен и допълнителен
пакет „Доверие“, възнаграждението за който не е включено в ГПР, а ако е включено в него,
посочения в договора ГПР не би бил 45,20%, а по-висок. Според ищцата, услугите, за които
се дължи това възнаграждение, представляващо „доброволен пакет Доверие“, са такива,
свързани с усвояването и управлението на кредита, което становище обосновава с
разпоредбата на чл.19 от процесния договор - изпращане на представител на дружеството,
на когото да се извърши плащане, отлагане на вноска. Поради това твърди, че клаузата, с
която е уговорено заплащане на възнаграждение за същите от договора е нищожна на
основание чл. 21, ал.1 от ЗПК, тъй като същото е договорено в противоречие на чл.10а, ал.2
от ЗПК. В исковата молба подробно се развиват съображения за същността на включените в
допълнителния пакет услуги
Отделно от това се обръща внимание, че заплащането на възнаграждението за тези
услуги е предварително, т.е. същото е дължимо само за "възможността за предоставянето"
на услугите, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на
действие на сключения договор, доколкото е посочено, че възнаграждението за
предоставянето на посочените допълнителни услуги става изискуемо с подписването му,
като изискуемостта му е в пълен размер, дори и да не е ползвана и една от тях. Според
ищцата, процесното споразумение за „доброволен пакет Доверие“ безспорно е сключено в
нейна вреда, като потребител по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и кредитополучателя. Обосновава
се извод, че съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи са нищожни, ако не са
уговорени индивидуално, като за наличието на такива клаузи съдът следи служебно, а в
случая липсва индивидуално договаряне.
В исковата молба се оспорва действителността на пакета от допълнителни услуги към
договора за кредит и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се
третира икономически по-слабата страна в оборота, като се използва недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Обръща се внимание и че
2
с предоставянето на този пакет се заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК ГПР да не
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва или 50%.
Ищцата се позовава на съдебна практика, според която изключително голямата
разлика в престациите по двустранните договори противоречи на добрите нрави, доколкото
те определят границите па свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Сочи, че извън
предоставения кредит в размер на 600 лв., не е получила друга услуга, а в сключения
договор са включени клаузи за заплащане на значително по- голямо от обичайното
възнаграждение, с което е нарушена разпоредбата на чл,19. ал.4 ЗПК. Освен това ищцата
навежда доводи, че според практиката на ВКС. договорен размер на възнаградителна лихва,
надвишаващ трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като
икономически по-слабата страна в договорното правоотношение не може да бъде третирана
неравноправно за сметка на облагодетелстването на кредитора.
В исковата молба се съдържа и анализ на практиката на Съда на ЕС по приложението
на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.1 V. 1993 г. относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР
на ЗЗП, според която националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния
характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и
по този начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и
продавача или доставчика. Като неравноправни клаузи са квалифицирани всички уговорк
във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до
значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя и не са индивидуално уговорени.
Според ищцата, процесният договор за кредит не е индивидуално договорен, като
индикация за това е липсата на еквивалентност на престациите, а също така и съвпадението
на клаузи и номера на членове в процесините договори с други потребители.
Ищцата поддържа становище, че липсата на индивидуално договаряне на
параметрите в договора за паричен заем, както и неконкретизирано формиран ГПР,
съответно уговорен ГЛП, правят въпросните договорни клаузи неравноправни, а на
основание чл.146 ал.1 ЗЗП и нищожни.
В исковата молба се твърди, че посочения в договора ГПР от 45,20% не отговаря на
реалния размер на ГПР по договора, който би се получил ако всички възнаградителни
плащания бяха включени при изчисляването му, което представлява нарушение на чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК, което пък съгласно чл.22 от ЗПК прави договорът за кредит изцяло
недействителен. В частност ищцата се позовава на това, че лихвения процент по кредита и
ГПР са посочени само като абсолютни стойности; липсва ясно разписана методика на
формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посочения в договора ГПР/; липсва посочване на взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР, както е изискването на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК.
Ищцата отбелязва, че съгласно чл.26 ал.4 от ЗЗД нищожността на отделни части не
влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на
закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части, а според нея в случая не е налице нито една от тези две хипотези,
тъй като нищожните клаузи не могат да бъдат заместени по право и договорът не би бил
сключен без клаузата за ГПР. Предвид на това в исковата молба се твърди, че нормата на
чл.26, ал.4 от ЗЗД не е приложима и нищожността на оспорената клауза по договора
обуславя недействителността на целия договор.
Според ищцата и разпоредбата, с която е уговорен годишния лихвен процент от
37.71% също е нищожна, тъй като навдишава трикратния размер на законната лихва, а
именно 30%, което становище е утвърдено в съдебната практика.
3
С оглед на това, в исковата молба се изразява становище, че ищцата следва да върне
само сумата, която й е предоставена в заем, без да дължи договорените лихва и
възнаграждение за „доброволен пакет Доверие“, тъй като договорът за кредит е нищожен.
Отделно от това се оспова като нищожна и клаузата на чл.25 от договора, съгласно
която е предвидена възможност за настъпване на предсрочна изискуемост, тъй като това не
е възможно при този вид кредити. Ищцата твърди, че е необходимо обявяване на длъжника
на кредита за изцяло предсрочно изискуем от кредитора, в каквато насока са мотивите на ТР
№ 4/201З г. на ОСГТК на ВКС.
По така изложените съображения от съда се иска да уважи предявените искове.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявения иск.
Ответникът признава, че между страните е сключен договор за кредит
МАХ_300697054/2018 г., но твърди, че с него не се накърняват добрите нрави. Особновава
становище, че не е в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и
добросъвестност, както и с правилата за поведение установени в обществото. Ответникът
обръща внимание на принципите за доброволност при договарянето в рамките на
установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност на насрещните престации
на договарящите при двустранните договори, които според него не са етични, а правни
принципи, скрепени с правни норми, като евентуалното противоречие с тези принципи би
могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със закона или липса на
съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26,
ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В тази насока ответникът се позовава на решение № 272 от 31.03.2009
г., постановено по гр.д.№ 1115/2008 г. по описа на Апелативен съд - София, ГК, I състав.
Отделно от това ответникът отбелязва, че в решенията, в които се приема, че
нееквивалентностга на престациите противоречи на добрите нрави не се посочва на кои
добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила подобна
сделка противоречи, а лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се обясняват
теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценява еквивалентността въз
основа на критерии, които съдът сам определя.
В отговора се твърди, че ищеца, като страна по договора за
потребителски кредит сам е пожелал допълнителен пакет „Доверие”, т.е. че всички тези
действия, които кредитора е предоставил са били по желание на
потребителя. Сочи се, че никога допълнителните действия не са били задължителна
предпоставка за отпускане на кредит от страна на „БЕДК” ООД. Според ответника, самият
пакет присъсва в Стандартния Европейски формуляр (СЕФ) като цена, т.е не може да се
твърди, че ищеца не е разбрал за тях и съответно, че не са уговорени индивидуално.
По отношение твърденията на ищеца, че допълнителни действия са реално част от
ГПР, но не са калкулира в ГПР, се твърди, че в допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена
легална дефиницията за общ разход по кредита, в която се съдържат и разходите за
допълнителни услуги, но само когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита. В случая, според ответника допълнителния пакет
„Доверие“ никога не е бил задължителна предпоставка за отпускане на кредита.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения -
ищецът претендира права от облигационно правоотношение с ответника по договор за
кредит;
- правна квалификация – предявените главни искове са с правно основание чл.26
4
ЗЗД, чл.146 от ЗЗП и чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД;
- права и обстоятелства, които се признават – сключен договор за кредит между
страните;
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване - сключен договор за кредит
между страните;
- разпределение на доказателствената тежест - ответникът следва да установи, че
клаузите по процесния договор са индивидуално уговорени, че е изпълнил задължението си
да представи необходимата преддоговорна информация на ищеца, че клаузите на договора
осигуряват равнопоставеност на страните по него; ищецът следва да установи размера на
извършените плащания по договора.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
ПРИЕМА следните писмени доказателства: договор за кредите номер МАХ
********* от 02.03.2018 г., сключен с "БЕДК" ООД, ведно с общи условия към него;
стандартен европейски формуляр; общи условия; сертификат № *********; споразумение за
предсрочно погасяване от 10.05.2018 г., 5 бр. касови бонове.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице СС
тел.0889 55 88 75, която като се запознае с данните по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на поставените в обстоятелствената част на определението въпроси.
Определя депозит за изготвяне на експертизата в размер на 400.00 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Да се призове вещото лице след представяне на доказателства за внесения депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да представи заключението си не по-късно от
една седмица преди датата на съдебното заседание.
УКАЗВА на ищцата, че в случай, че не внесе посочения депозит, съдът ще отмени
определението си за допуснате на експертизата и ще приключи производството без
събиране на това доказателствено средство.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.01.2023 г. от
10.15 ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице след представяне на
доказателства за внесения депозит.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОРАЗУМЕНИЕ и към МЕДИАЦИЯ.
Препис от настоящето определение да се връчи и на двете страни, а на ищеца и
препис от отговора на ответника.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5