Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като разгледа частно търг. дело № 716/2019
г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 74 ТЗ.
Образувано
е по искова молба, вх. № 53639/19.04.2019 г., предявена от И.К.Г., ЕГН **********,
срещу „И.-Г., К.И СИЕ“ СД за отмяна на взетите от общото събрание на съдружниците
решения, обективирани в протокол от 25.07.2018 г..
При
служебно дължимата проверка за редовност на исковата молба, съдът е констатирал,
че същата не отговаря на изискванията на чл. 128, т. 2 ГПК, тъй като не е
внесена дължимата от държавна такса в размер на 80 лева, съгласно чл. 3
ТДТССГПК. От друга страна оспорването на решения на общо събрание на търговско
дружество изисква ищецът да разполага с процесуална легитимация, която
произтича от наличието на членствено правоотношение към датата на вземане на
решенията. Определение на САС по процесуален въпрос по никакъв начин не
установява възникнало членство, ето защо ищецът следва да изложи фактически
твърдения към кой момент е приет от Я.К.И.за съдружник в „И.-Г., К.И СИЕ“ СД,
съгласно т. 26 във връзка с т. 18 от дружествения договор. Предявяването на иск
за отмяна на решения на общото събрание е ограничено с преклузивен срок
3-месечен срок от провеждането му, поради което ищецът следва да обоснове правен
интерес за предявяване на иска много след изтичането на установения срок, като
съобрази, че изложените факти не обуславят нищожност на оспорваните решения,
която може да бъде релевирана без срок.
При тези констатации, на ищеца с разпореждане от 30.04.2019
г.
са дадени указания за
привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията за редовност, като
на ищеца са разяснени и последиците от неизпълнението им – връщане на исковата
молба.
В рамките на срока за изпълнение на указанията ищецът е
депозирал молба, в която обосновава, че в случая се касаело за встъпване на
наследниците на починал съдружник, а не за приемането на ищеца като нов
съдружник. Ако се приемело, че волеизявление на другия съдружник е необходимо,
то ищецът имал качеството на трето лице, което има интерес да иска прогласяване
нищожността на взетите решения. Исковата молба била предявена с оглед
депозираното от Я.К.искане за вписване на промени по партидата на дружеството.
Съдът намира, че изявленията в уточнителната молба не обуславят
процесуалната допустимост на предявената искова молба. Ищецът няма качеството
съдружник в „И.-Г., К.И СИЕ“ СД, тъй
като не твърди съдружникът Я.К.да е обективирал волеизявление за приемането му,
а същото е необходимо с оглед предвидената в т. 26 от дружествения договор
възможност наследниците на починал съдружник да бъдат приети по реда, установен
в т. 18 от договора – с общо съгласие на учредителите, което очевидно при
настъпила смърт на единия от тях не може да бъде формирано. Това обаче не
означава, че другият съдружник (учредител) не следва да волеизяви относно
приемането на наследниците на починалия. Те могат да придобият качеството
съдружник само след приемането им от съдружника К.– без негово волеизявление
членствено правоотношение с дружеството не би могло да възникне. Такова
волеизявление не се твърди от ищеца и не се установява – представеното
изявление на К.назовано „предварителна позиция“ сочи на съществуващ спор
относно приемането на И.Г. като съдружник. При невъзникнало качество на ищеца
съдружник в „И.-Г., К.И СИЕ“ СД същият не разполага с процесуална легитимация
да оспорва решения на общото събрание на дружеството. Искът с правна
квалификация чл. 74 ТЗ е уреден като процесуално средство за защита на
членствени права – ако такива не се притежават от ищеца, същият не разполага и
с активна правоцесуална легитимация за провеждане на иска. По тази причина
предявените искове са процесуално недопустими. Възможност за предявяването им
не е предоставена в полза на трети лица, както се твърди в уточнителната молба
на ищеца.
Исковете имат за предмет отмяна на решения на съдружника К.поради
това, че при вземането им ищецът не е бил поканен да участва, а е имал това
право в качеството си на наследник на починалия съдружник, съответно при
вземане на решенията била нарушена
разпоредбата на т. 18 от дружествения договор.
По
отношение недействителността на решенията на органите на търговски дружества,
регистрирани в Република България, е налице задължителна съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, в което е
прието, че квалифицирането на порочните решения на върховен орган на търговско
дружество като нищожни, е допустимо единствено по критериите на Търговския
закон, като приложимостта на общите правила за недействителност на
гражданскоправните сделки е изключена. Останалите решения на общото събрание са
единствено отменяеми и то само при посочените в Търговски закон основания, в
рамките на установени преклузивни срокове и по иск на член на дружеството.
В
същото тълкувателно решение е прието, че нищожност на решение на Общото
събрание, което в случаите на събирателно дружество се замества от решение на
съдружниците, може да се релевира безсрочно чрез иск и от всяко лице, което има
правен интерес когато съответното решение засяга конкретни негови субективни
права, като нищожни са решенията и в хипотезите на чл. 75 ТЗ, липсващите (невзети)
решения, както и решенията, взети извън пределите на компетентност на
съответния орган.
В
настоящия случай, изложените от ищеца твърдения са за нарушено право на участие
при вземане на решенията и противоречието им с дружествения договор досежно правилата
за единодушното приемане на нов съдружник в събирателно дружество. Тези
твърдения не обуславят порок на решенията от категорията нищожност, макар и така
да са квалифицирани от ищеца, а касаят тяхна процесуална и материална
незаконосъобразност, следователно твърдените в исковата молба пороци правят
решенията незаконосъобразни и затова отменяеми, а не нищожни. Вземане на
решенията от съдружник без участието на ищеца не сочи на решение, взето при
липса на компетентност, тъй като приемането на съдружници в събирателното
дружество по аргумент от чл. 87 ТЗ и т. 14 и т. 18 от дружествения договор се извършва
именно с решение на съдружниците в събирателното дружество, следователно не се
касае за решение, взето при липсата на компетентност. Не са релевирани и
твърдения за липсващо (невзето) решение.
От
друга страна дори ищецът да разполагаше с активна процесуална легитимация за
провеждане на исковете (каквато не е налице), то същите са преклудирани. В чл.
74 ТЗ е установен кратък срок за оспорване на решенията, взети от върховния
орган на търговско дружество, който е изтекъл много преди предявяване на
исковата молба. Оспорваните като незаконосъобразни решения са взети на
25.07.2018 г., а исковата молба е предявена на 19.04.2019 г., като за
преклудирането на правото на иск е без значение в кой момент е депозирано
заявление за вписване на промени по партидата на „И.-Г., К.И СИЕ“ СД, основани
на тези решения.
Предвид
изложеното исковата молба следва да бъде върната като процесуално недопустима –
предявена от ищец без активна процесуална легитимация и след изтичане на
преклузивния 3-месечен срок по чл. 74, ал. 2 ТЗ.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р
А З П О Р Е Д И:
ВРЪЩА искова молба, вх. №
53639/19.04.2019 г., предявена от И.К.Г., ЕГН **********, срещу „И.-Г., К.И СИЕ“
СД за отмяна на взетите от общото събрание на съдружниците решения,
обективирани в протокол от 25.07.2018 г..
РАЗПОРЕЖДАНЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
СЪДИЯ: