ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 583
гр. Благоевград, 23.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в закрито заседание на двадесет и
трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Пандев
Членове:Маргарита Пл. Алексиева
Моника Христова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211200600953 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 249, ал. 3 вр. с чл.
248, ал. 1, т. 3 от НПК.
Образувано е в Окръжен съд – Б. по частен протест от прокурор при
Районна прокуратура - Благоевград, ТО - П. срещу протоколно определение
№ 896 от 23.11.20. г., постановено по НОХД № 1407/20. г. по описа на
Районен съд – Б., с което е прекратено съдебното производство и делото е
върнато на прокурора поради констатирани в мотивите на определението
съществени процесуални нарушения. В протеста се твърди, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт изключително обстойно са
описани всички факти и обстоятелства, свързани с осъщественото на
инкриминираната дата престъпление. Подробно били посочени, както
присъстващите лица, така и действията на всеки един от тях в търговския
обект, действията на подсъдимия и пострадалия, както и реакциите на
останалите лица. В обвинителния акт терминологията е била съобразена с
посоченото в заключението на вещите лица, поради което не е налице
твърдяното от защитата непосочване на фактическата обстановка и
действията на подсъдимия, респ. механизма на причиняване на телесната
увреждане, още по-малко за неяснота на обвинението. Твърди се, че в
конкретния казус посочените от районния съд като нарушения на
процесуалните правила, не попадат в хипотезите на ТР № 2/07.10.2002 г. като
основания за връщане на делото. Предвид изложеното счита, че не са
допуснати отстрани съществени процесуални нарушения, които да са довели
до ограничаване правото на защита на обвиняемия, които да са основание за
връщане на делото на прокуратурата. Само на едно единствено място в
обвинителния акт – в първото изречение, обвиняемият е посочен като Б.М. И.,
вместо В., но същото не е основание за връщане на делото, а се касае за явна
1
фактическа грешка.че протестираното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Иска се отмяна на определението, с което е прекратено
съдебното производство и делото върнато на РП Б., ТО П., като неправилно и
незаконосъобразно.
Окръжен съд – Б. след преценка на частния протест, атакуваното с него
определение и относимите към предмета на делото материали от досъдебното
производство, счете частният протест за допустим, доколкото е подаден в
срока по чл. 342, ал. 1 от НПК, от надлежна страна в наказателния процес и
има необходимата форма и съдържание. Разгледан по същество, частният
протест е неоснователен по следните съображения:
С обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 1407/20.
г. по описа на РС – Б., ответника по протеста и подсъдим БЛ. М. В. е обвинен
за това, че на 19.03.2021 г. вечерта след 21.00 ч. (около 21.17 ч.) в гр. П. на ул.
,,Л. М.“ в бар ,,Л.“, чрез блъскане, спъване и компресионно-импресионен
натиск, насочен аксиално по надлъжната ос на долен ляв крайник – ляв крак е
причинил на В. ЛЮБ. К. от гр. П. средна телесна повреда, изразява се в
открито счупване на костите са лява подбедрица, а именно: счупване на
голямопищялна кост на ниво горна средна трета довела до трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от
тридесет дни, като деянието е извършено повторно след като е бил осъден с
влязла в сила присъда – с решение № 4534/21.10.20. г. по ВНОХД № 321/20.г.
по описа на ОС – Б., с което е изменена присъда № 220/02.04.20. г. по НОХД
№ 640/20. г. по описа на РС – П. за престъпление по чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от
НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7 от НК вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК и във вр. с чл. 28, ал. 1 от НК.
В разпоредително заседание, проведено на 23.11.2021 г. защитникът на
подсъдимия - адв. П.Х. е взела становище по въпросите, посочени в чл. 248
НПК, като същата е направила възражение за допуснати на досъдебната фаза
на процеса съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на
защита на обвиняемия, свеждащи се до неразбираем за подсъдимия
механизъм на причиняване на телесната повреда. Посочва се, че неговото
описание е привнесено от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена на досъдебното производство, който е останал
неразбираем за обвиняемото лице, което не е длъжно да притежава специални
познания и да разбира специфичната медицинска терминология, използвана
от експертите. В обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт,
на подсъдимото лице е вменено поведение, описано по следни начин:
блъскане, спъване и компресионно-импресионен натиск насочен аксиално по
надлъжна ос на долен ляв крайник, ляв крак, с което се твърди, че
подсъдимият е причинил на пострадалия В.К. средна телесна повреда,
подробно описана като травматично увреждане.
С протестираното определение, първоинстанционният съд е прекратил
съдебното производство и върнал делото на прокурора, след като
2
констатирал, че на досъдебното производство са допуснати следните
отстрани съществени процесуални нарушения, ограничаващи процесуалните
права на обвиняемия:
1. С начина на описание на механизма, който е взет като термини от
извършената съдебно-медицинска експертиза и поради тази причина съдържа
и специфични понятия на експертите със специални знания, което прави
неразбираем заради тези специфични термини използвани от експертите,
вменения на подсъдимия механизъм и твърдяно негово поведение за
причиняване на сочената в обвинителния акт телесна повреда, тъй като
същият не е задължен да притежава специални знания, за да може да
разтълкува този термин;
2. Липса на описание на конкретните действия, с които се е стигнало до
този натиск, който се поддържа от прокуратурата, ведно с блъскането и
спъването, че са довели до твърдените травматични увреждания и оттам до
причинената средна телесна повреда на пострадалия.
В обобщение на изложеното, според първостепенния съд не ставало
ясно, както за подсъдимия, така и за съдебния състав по какъв начин Б.В. е
осъществил сочения натиск - чрез крайници, горни, долни, чрез тяло или
едновременно с тяло и горни и долни крайници, доколкото в
обстоятелствената част на обвинителния акт няма данни за ползване на
крайник, но пък е посочено, че в определена част от времетраенето на
причиняване на твърдяната телесна повреда, подсъдимият се е намирал върху
пострадалия, който вече е бил паднал на земята. Предвид изложеното,
първостепенният съд е посочил, че това категорично затруднявало
възможността, както подсъдимият да организира защитата си, така и
съдебният състав да си изясни механизма на причиняване и оттам да извърши
преценка е ли налице причинно-следствена връзка между този механизъм и
нанесените телесни увреждания и не на последно място – да прецени кои са
относимите доказателства за изясняване на този механизъм.
Окръжен съд – Б. намира за законосъобразно протестираното
протоколно определение, тъй като споделя изцяло извода на БлРС за
допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения,
ограничаващи правото на защита на подсъдимия. Правилно БлРС е
констатирал, че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал.
2 от НПК. Това е така, защото е налице неяснота относно начина на
извършване на вмененото на обвиняемото лице престъпление. Не става ясно в
обвинителния акт с какви конкретни действия се е стигнало до този натиск,
наред с посочените от държавното обвинение ,,блъскане и спъване”. Следва
да се конкретизира от прокурора по какъв начин се е стигнало до този натиск,
дали чрез крайници, горни, долни, чрез тяло или едновременно с тяло и горни
и долни крайници, доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт
няма данни за ползване на крайник, но пък е посочено, че в определена част
от времетраенето на причиняване на твърдяната телесна повреда,
3
подсъдимият се е намирал върху пострадалия, който вече е бил паднал на
земята. Горепосочената неяснота възниква предвид описанието на действията
на подсъдимия в обстоятелствената част на обвинителния акт: ,,блъснал К. и в
същото време докато го блъснал, умишлено го спънал при което той паднал
на земята. След като паднал на земята обвиняемият съзнавайки, че ще му
причини телесна увреда, веднага осъществил по отношение на К.
компресионно-импресионен натиск, насочен аксиално по надлъжната ос на
левия му крак, което е довело до открито счупване на костите на лява
подбедрица“. При така формулираните в обстоятелствената част на
обвинителния акт фактически твърдения, действително не става ясно по какъв
начин пострадалият В.К. е получил съставомерните увреждания – счупване на
голямопищялна кост на ниво горна средна трета довела до трайно
затруднение в движението на левия долен крайник за срок по-голям от
тридесет дни, респ. защо представителят на държавното обвинение счита, че
същите са в пряка причинно-следствена връзка с описаните действия,
извършени от подсъдимия. Неяснотата в тази връзка рефлектира негативно
върху правото на защита на обвиняемото лице, доколкото същото не е в
състояние да научи въз основа на какви фактически твърдения
представителят на прокуратурата е приел, че е налице пряко причинна-
следствена връзка между противоправното поведение на В. и настъпилия
вредоносен резултат, за който той следва да отговаря според прокурора.
Отстраняването на констатираната непълнота ще обуслови и корекция в
словесното описание на престъплението в диспозитива на обвинителния акт,
като прокурорът посочи действията, с които се е стигнало до този натиск.
По изложените съображения атакуваното протоколно определение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Съдът не
споделя разсъжденията на прокурора за липса на нарушаване правата на
обвиняемия при непосочване в пълен обем на обстоятелствата относно
начина на извършване на престъплението.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 вр. с чл. 334, т. 6 от НПК,
Окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 896 от 23.11.2021 г.,
постановено по НОХД № 1407/20. г. по описа на Районен съд – Б., с което е
прекратено съдебното производство и делото върнато на прокурора за
отстраняване на съществени процесуални нарушения.
Определението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5