№ 7600
гр. ***, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110157935 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ** „*** срещу
****, с правно основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че **** дължи следните суми: сумата от 968,54 лева, представляваща регресно
вземане за изплатено застрахователно обезщетение, ведно с ликвидационни разноски по
щета № *** за ПТП, настъпило на 19.12.2018г. около 11:45 часа при движение по бул. "***"
в посока от ул. "***" към ул. "***, срещу блок № ** и на около 50 метра от светофарната
уредба, при което лек автомобил "***", модел "***", рег. № **, е попаднал в необезопасено
и несигнализирано препятствие-дупка, и на автомобила, застрахован по застраховка "Каско"
при ищеца, са нанесени имуществени вреди, ведно със законна лихва за период от
24.07.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата 303,47 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 20.07.2020г. до 20.07.2023г., за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 41387/2023г. по описа на СРС, 25-ви състав.
Ищецът твърди, че на 19.12.2018г., около 11.45 ч., на територията на ****, при
движение по бул. „***“ в посока от ул. „***“ към ул. „***“, срещу блок № ** и на около 50
метра от светофарната лек автомобил марка „***“, модел „***“ с ***, собственост на „***“
АД, преминал през несигнализирана и необезопасена неравност /дупка/ на пътното платно,
като реализирал ПТП с материални щети по автомобила. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие била образувана щета № *** по имуществена застраховка „Каско
на МПС“, полица № ********** със срок на валидност от 13.07.2018г. до 12.07.2019г. Сочи,
че вложените части и материали за извършване на ремонт на лек автомобил „***“, модел
„***“ с **** възлизат на 958,54 лева. Сумата била изплатена с платежно нареждане № ***
Поддържа, че с изплащането на обезщетението встъпва в правата на увреденото лице и
придобива право на регрес срещу отговорното за настъпване на увредата лице - ****, за
сумата о т 968,54 лева, включително 10,00 лева за извършени ликвидационни разноски по
претенцията. Твърди, че ответникът бил поканен да възстанови изплатеното обезщетение с
покана, получена на 29.01.2019г., като до настоящия момент плащане не било извършено.
Претендира лихва за забава в размер на 303,47 лева за периода от 20.07.2020г. до
20.07.2023г. Излага съображения, че се касае за реализирано ПТП на път, стопанисван от
****. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **** подава отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете като неоснователни. Оспорва да е налице дупка на пътното платно, която
да е станала причина за твърдяното в исковата молба увреждане. Посочва, че съставеният
протокол за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила относно описания
механизъм и щетите. Счита за недоказано наличието на процесното препятствие. Оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между механизма на ПТП, вредите и поведението
на ответника. Оспорва процесните вреди да са настъпили от описаното в исковата молба
ПТП. Релевира възражение за съпричиняване с оглед което оспорва иска и по размер като
необосновано завишен. Сочи, че водачът на увреденото МПС не е управлявал същото със
скорост, съобразена спрямо пътния участък и условия. Оспорва получаването на регресна
покана от ищеца. Искането към съда е да отхвърли предявените искове, респективно за
присъждане на сумата в намален размер поради съпричиняване. Претендира присъждане на
разноски. Прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ищцовото дружество адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ангажирането на отговорността по 410 КЗ вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД е
обусловено от установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното обезщетение от страна на
дружеството-ищец; 3/. предпоставките по чл. 49 от ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени
от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени
вследствие противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.
2 от ЗЗД.
В настоящия случай с определение от 02.02.2024г. по чл. 140 ГПК, в което е
обективиран проектът за доклад по чл. 146 ГПК, обявен за окончателен в проведеното
съдебно заседание на 08.04.2024г., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК наличието на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и водача на увредения автомобил,
извършеното от ищеца плащане на обезщетение в размер на 958,54 лева, както и че бул.
„***“ се стопанисва и поддържа от ****.
Освен безспорния им характер гореописаните обстоятелства се установяват и от
приетия препис от Комбинирана застрахователна полица ********** за застраховки Каско и
Злополуки /*** от 12.07.2018г., видно от която лек автомобил „***“, модел „***“ е бил
застрахован при ищцовото дружество с клауза „Пълно каско“ и допълнителни
договорености- Автомобилен асистанс за чужбина, със срок на застрахователно покритие от
13.07.2018г. до 12.07.2019г., както и от платежното нареждане от 10.01.2019г. за извършен
превод в полза на собственика на лекия автомобил.
Спорни между страните са обстоятелствата, касаещи механизма на настъпване на
вредите, размерът на същите, както и вината за настъпване на процесното ПТП. По тези
въпроси съдът намира следното:
2
Въпросът за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието се изяснява от
приетото писмено доказателство – протокол за ПТП № ** от 19.12.2018г., съставен от
служител на КАТ ОПП СДВР. Видно от протокола, местопроизшествието е посетено на
място от служителя на КАТ и така представеният протокол е съставен от длъжностно лице в
рамките на неговите правомощия, поради което представлява по своята същност официален
удостоверителен документ относно направените от длъжностното лице констатации. В
частност от така приетия протокол за ПТП се установява, че на 19.12.2018г. около 11:00 часа
лек автомобил „*** ***“, рег. № *** се движи по бул. „***“ с посока от ул. „***“ към ул.
„***“ и срещу № **, превозното средство е преминало през несигнализирана и
необезопасена дупка на пътното платно. Видимите увреждания по МПС съгласно протокола
за ПТП са: предна дясна гума и **на дясна гума. Механизмът се установява и от
изслушаните по делото свидетелски показания на водача на увредения автомобил- И. М..
Свидетелят М. е посочил, че управлявал лек автомобил ***, попаднал в дупка, обадил се на
КАТ и дошла патрулна кола. Твърди, че имал две наранени гуми, като мисли че признали
само едната. Сочи, че ПТП-то настъпило през светлата част на деня, близо до кръстовище-
имало две ленти, едната за направо, а другата за наляво. Дупката била някъде на средата на
пътното платно като не била сигнализирана.
Съдът кредитира свидетелските показания като достоверни и добросъвестно дадени с
оглед тяхното съответствие по отношение на механизма на ПТП с протокола за ПТП,
останалите писмени доказателства по делото, както и с експертното заключение по
назначената САТЕ.
С оглед гореизложеното съдът намира наличието и механизма на ПТП за безспорно
установени по делото.
Относно причинно-следствената връзка между процесното ПТП и претендираните
вреди, съдът кредитира изцяло изготвеното експертно заключение по допуснатата САТЕ,
като пълно, ясно и компетентно изготвено и съответстващо на останалия доказателствен
материал по делото. Според заключението на вещото лице щетите по лек автомобил „***
***“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 19.12.2018г.
произшествие в гр. ***.
По делото се установи и размерът на причинените от ПТП вреди. Обезщетението
трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Експертът
е посочил, че към датата на събитието лек автомобил „*** ***“ бил на 5 месеца и 16 дни от
датата на първоначалната регистрация. Вещото лице е посочило, че стойността, необходима
за възстановяване на увредения лек автомобил, изчислена на база пазарни цени към датата
на ПТП е 1150,25 лева.
На следващо място по делото е безспорно обстоятелството, че улицата, на която е
реализираното произшествието, представлява част от уличната мрежа на населеното място
съгласно чл. 77 ЗУТ – публична общинска собственост по смисъла на 3, ал. 2 ЗОС, поради
което следва да се приеме, че **ължен да осъществява дейностите по поддържането и
ремонта на улицата е именно ответникът ****. В случая ПТП-то е настъпило на бул. „***“,
3
което е общински път и пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск е именно
ответникът. Според § 1, т. 19 ППЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. В случая, установената дупка представлява препятствие
по смисъла на посочената разпоредба, която е създавала опасност за движението. Според чл.
52, ал. 1 от ППЗДвП, пътен знак Г11 се поставя пред препятствие на пътя, когато водачите
могат да заобиколят препятствието отдясно или отляво, за да продължат движението си,
какъвто в случая не се установи да е имало, а в тежест на ответника е да установи това
обстоятелство с оглед доказаното съществуване на процесната дупка на собствения на
ответника път. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя, вкл. във връзка с възлагане
извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до завършването им, е довело
и до неизпълнение на **ължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди при процесното
ПТП.
Относно възраженията на ответника, че не било отчетено овехтяването на
автомобила, както и твърденията, че липсват данни увредените части да са били в изрядно
състояние преди настъпването на ПТП, съдът намира, че с оглед на обстоятелството, че към
датата на ПТП автомобилът е бил на 5 месеца и 16 дни от датата на първоначалната
регистрация вредите по него не са настъпили вследствие на овехтяване на гумите, респ.
липсват доказателства за това по увредените части да е имало увреждания преди инцидента.
На последно място, релевираното от ответника възражение за съпричиняване на
вредите е неоснователно. На първо място, въведеното от ответника възражение е бланкетно,
доколкото се твърди, че ако е имало препятствие на пътя, то същото е било видимо и е
следвало да бъде избегнато от водача, ако същият е управлявал с подходяща скорост.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД има винаги, когато с поведението си пострадалият
е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди /или
необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/. В конкретния случай
в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и
доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на
увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е в
доказателствена тежест на ответника, разпределена му с проекта за доклад. По делото не се
установи, че водачът на автомобила е управлявал същия с несъобразена скорост, респ. че е
могъл да предотврати реализирането на пътно-транспортно произшествие.
Доколкото се установиха фактите, че процесното ПТП е причинено в следствие на
необезопасена дупка, намираща се на улица от уличната мрежа в гр. ***, от което ПТП са
настъпили процесните вреди, които са били обезщетени от застрахователя- ищец, то на
4
основание чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД застрахователят встъпва в правата застрахования срещу
**** за вредата до размера на платеното обезщетение. В настоящата хипотеза стойността на
нанесените вреди по средни пазарни цени към датата на ПТП, посочена от вещото лице,
надвишава претендираната от ищеца, поради което при спазване на принципа на
диспозитивно начало предявеният иск следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
**ължението на делинквента към застрахователя по имуществената застраховка е
**ължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не
може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД. В случая моментът на извършеното
плащане има значение само за възникване на регресното право, а длъжникът изпада в забава
след покана (арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД). По делото се установява, че ищцовото дружество е
отправило до ответника покана за изпълнение на паричното му **ължение, получена от
последния на 29.01.2019г. /видно от печат на **** № СОА19-ТД26-1409, положен върху
регресна покана с изх. № Л-827 от 28.01.2019г. по описа на ** „***/. След получаване на
поканата **** е изпаднала в забава и за периода от 20.07.2020г. до 20.07.2023г. дължи
мораторно обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 968,54 лева
/представляваща застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 10
лева/. Съдът изчисли обезщетението по реда на чл. 162 ГПК и използвайки лихвен
калкулатор на сумата от 303,47 лева, колкото е и размерът на предявения иск, който също
следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ищецът. В заповедното
производство заявителят /сега ищец/ е сторил разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в общ размер от 75,44 лева, които следва да му се присъдят. В исковото
производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 100 лева, депозит за
свидетел в размер на 80 лева, депозит за САТЕ в размер на 250 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП вр.
чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Т.е. в исковото производство следва да се присъдят на ищеца разноски в общ размер от 530
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 410 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ****, ЕИК **, с адрес: гр. ***, ул. „***,
дължи на ** „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, сумата от
968,54 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение,
ведно със сторените ликвидационни разноски по щета № *** за ПТП, настъпило на
19.12.2018г. около 11:45 часа при движение по бул. "***" в посока от ул. "***" към ул. "***,
срещу блок № ** и на около 50 метра от светофарната уредба, при което лек автомобил
5
"***", модел "***", рег. № **, е попаднал в необезопасено и несигнализирано препятствие-
дупка, ведно със законна лихва за период от датата на подаване на заявление по чл. 410
ГПК- 24.07.2023г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 303,47 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 20.07.2020г. до 20.07.2023г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 41387/2023г. по описа на СРС, 25-ви
състав.
ОСЪЖДА ****, ЕИК **, с адрес: гр. ***, ул. „***, да заплати на ** „***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 75,44 лева, представляваща разноски по ч.гр. дело № 41387/2023г. по описа на СРС, 25-ти
състав и сумата от 530 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6