Р
Е Ш Е Н И Е
№ 38/21.1.2022г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XI състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ГЕОРГИ ПЕТРОВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ
при
секретаря Антоанета Метанова
и с участието на прокурора Даниела
Петърнейчева, като разгледа докладваното от съдия Бабаков касационно
административнонаказателно дело № 1315
по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и
е образувано по касационна жалба на О.Б.А.
***, чрез адв. Н.Р. против Решение № 663/29.10.2021 г. постановено
по АНД № 20215220201113/2021 г. по описа на Районен съд гр.Пазарджик.
С обжалваното решение е потвърдено НП № 21-1006-001340 от 22.06.2021 г. на начални група в сектор „ПП” при ОД
на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал.З от ЗДП, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
В касационната жалба се излагат
аргументи за незаконосъобразност на решението, като се сочи, че неправилно е
игнорирано възражението за налични нарушения при прилагането на принципа non bis in idem, въведен с нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК.
Иска се отмяна на решението на съда и отмяна на обжалваното НП. В съдебно заседание
касационния жалбоподател се представлява
от адв. Б..
В съдебно заседание ответникът С-р „Пътна Полиция“ при ОДМВР Пазарджик не се представлява.
Прокурорът сочи че обжалваното решение
на РС Пазарджик следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Административен
съд Пазарджик, като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и
посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При
проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е
валидно и допустимо. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи
фактическата обстановка. При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е
допуснал съществени нарушения на процесуалните правила.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление НП № 21-1006-001340 от 22.06.2021 г. на начални група в сектор „ПП” при ОД
на МВР-Пазарджик, с което на основание чл.175 ал. З от ЗДП, за нарушение на
чл.140 ал.1 от ЗДП е наложена глоба в размер на 200лв. /двеста лева/ и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата
обстановка по делото, а именно:
Жалбоподателят /касатор в настоящото производство/ бил санкциониран за
това, че на 30.07.2020 г., около 17:10 часа, в гр. Пазарджик, по ул.”Мильо
войвода“, около входа на оризарната е управлявал МПС - т.а. „Мерцедес 313 ЦДИ“,
без поставени регистрационни табели с номера на рамата WDB9036131R682608, собственост на Б.А., което МПС не било регистрирано по надлежния ред. Гореописано
съставлявало нарушение съответно на чл.140 ал.1 от ЗДП, съгл. която разпоредба: „По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са
с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места”.
Въпросното нарушение било установено от автопатрул на сектор „ПП” при ОД на
МВР-Пазарджик, в състава на който бил полицейският служител К.Н., който
съставил АУАН против жалбподателя.
Установено било, че преди да бъде спрян за проверка, А. се намирал в с.
Главиница, откъдето тръгнал за да отиде до автомивка, находяща на в гр.
Пазарджик на ул.“Рила“, в близост до ОУ “Димитър Ганев. Той преминал по
ул.“Първа“ в с. Главиница, навлязъл в гр. Пазарджик, след което продължил по
ул.“Царица Йоанна“ в посока „Зоната на здравето“, а когато стигнал на ул.“Мильо
Войвода“, в близост до закусвалня „Бон Марше“, бил спрян от полицейските
служители.
АУАН, който бил съставен в хода на проверката, впоследствие бил изпратен в
РП-Пазарджик за преценка дали извършеното не съставлява престъпление по чл.345
ал.2 от НК. От страна на прокуратурата било образувано ДП № 146/21 г. по описа
на РУМВР-Пазарджик, по което било проведено разследване. С постановление на
прокуратурата от 16.06.2021г. /влязло в сила/ по пр. вх. № 722/19г.,
образуваното ДП било прекратено. Материалите по преписката били върнати на
сектор „ПП“ при ОДМВР- Пазарджик по компетентност и за преценка дали да се
ангажира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя по реда на
ЗДвП. По този повод и на основание чл.36 ал.2 от ЗАНН, било издадено
атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 30.06.2021 година, а
жалбата против него била подадена чрез АНО на 02.07.2021 година, т.е. в срока
по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима, като подадена в срок
и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП.
В
мотивите си съдът е приел, че е безспорно доказано осъществяването на това
нарушение. Посочил е, че са неоснователни възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения и е изложил аргументи защо счита това.
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от жалбоподателя административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на АУАН и НП факти по никакъв начин не са
въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно
нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема
осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения
и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния
процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното нарушение както в АУАН, така и
в обжалваното наказателно постановление е конкретизирано в достатъчна степен,
поради което и не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователни
са възраженията, подробно аргументирани
в касационната жалба, за това, че е
нарушен принципа non bis in idem, въведен с нормата на чл. 24 ал.1 т.6 от НПК. Както сочи
и първоинстанционния съд, наказателното постановление е издадено на основание
чл. 36 ал.2 от ЗАНН, съгласно която е предвидена възможност наказващия орган да
издаден НП, ако прокуратурата прекрати наказателното производство. Срокът по
чл. 34 ал.3 от ЗАНН тече от издаване на постановлението за прекратяване и този
срок в настоящия случай не е изтекъл. Принципът non
bis in idem / не два пъти за едно и също нещо/ безспорно би бил
нарушен, ако на нарушителя за констатираното деяние бяха наложени два вида
санкции- наказателна и административна. При положение, че нарушителят не е бил
санкциониран по наказателноправен ред и че процесното
административно-наказателно производство е образувано на основание чл. 36 ал.2
от ЗАНН следва да се приеме, че административно- наказателното производство е
своеобразно „продължение“ на вече прекратеното наказателно такова и на дееца се
налага само една санкция по реда на
ЗАНН. Цитираните в писмените бележки на касатора решения на ВКС и ЕСПЧ
касаят различни казуси и те биха били приложими в случай на двойно
санкциониране на касатора, а както се каза, последният е санкциониран само за
извършено административно нарушение. От
друга страна, след като на лицето вече е наложена административна санкция,
принципът за правна сигурност и визирания по- горе принцип non
bis in idem биха изключили всякаква
възможност върху лицето да бъде реализирана последваща наказателна репресия за
същите факти и ако поради някакви причини наказателното производство бъде
възобновено, то не би могло да продължи, без да отпадне наложената
административна санкция.
С
оглед на всичко сочено дотук следва да се приеме, че тези възражения на
касатора са неоснователни.
Предвид
на изложеното, настоящата инстанция
намира, че следва да се остави в сила
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен
съд Пазарджик,
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 663/29.10.2021 г.
постановено по АНД № 20215220201113/2021 г. по описа на Районен съд
гр.Пазарджик.
Решението
е окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2./п/