Р Е
Ш Е Н
И Е №168
гр.Шумен,23.Х.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд,в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември 2017г. г.в състав:
Председател:Лидия Томова
Членове:1.Свилен
Станчев
2.Теодора Димитрова
като разгледа в.гр.д.163/2017г. на Шуменския окръжен съд,за да се
произнесе,взе предвид :
Производството
по настоящото въззивно дело е образувано по въззивна жалба на Я.М.Л.,ЕГН
**********,***,
против Решение № 261 от 24.ІV.2017г. по гр.д. №
3300/2016г. на Шуменския районен съд,в ЧАСТТА с която
жалбоподателят и ответник в първоинстанционното производство е осъден да
заплати на ищеца „Евротранс”ЕООД,ЕИК ***,седалище и
адрес на управление:гр.Д...,съд.адрес:***,
сумата от 7480,96 лева-обезщетение за имуществни вреди,на основание
чл.203ал.2 от ,ведно със законната лихва,считано от 30.ХІІ.2014г. до окончателното плащане,както и сумата от 2115,66 лева-направени
от ищеца деловодни разноски.
Оплакванията в жалбата са за
необоснованост и незаконосъобразност на първоинстанцонното
решение в обжалваната му част.Моли за отмяна на решението в осъдителната му част,като вместо
това да бъде постановено друго,с което исковите претенции да бъдат изцяло о..върлени,като
му се присъдят направените деловодни разноски.Няма
нови доказателствени искания.
Постъпил
е писмен отговор
от насрещната страна по въззивната жалба и ищец в първоинстанционното
производство „Евротранс”ЕООД-Д...,с който оспорва изцяло жалбата
като неоснователна и недоказана и моли да бъде потвърдено първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно и в обжалваната му част.Няма
нови доказателствени искания.
Настоящият въззивен съдебен състав,като обсъди оплакванията по жалбата ,възраженията по
нея на другата страна,всички доводи и аргументи на
страните и събраните по делото доказателства,както и приетите
в първоинстанционното производство заключения по СТЕ и ССЕ, установи следното:
Въззивната
жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице-ответник в първоинстанционното
производство, в срока по чл.259ал.І от ГПК и отговаря на изискванията по 260,т.1,2,4 и 7 от ГПК и
чл.261 от с.з. , поради което е редовна и допустима.
Разгледана по същество,въззивната жалба е неоснователна и
недоказана,поради следното:
Първоинстанционното производство по гр.д. №
3300 за 2016г. на Шуменския районен съд,чието решение
е предмет на настоящото въззивно обжалване ,е
образувано по искова молба на „Евротранс”ООД,с посочените
по-горе данни,срещу ответника и жалбоподател в
настоящото производство Я.М.Л.,с горните данни,с предявен
иск на основание чл.203,ал.2,пр.1 от КТ вр. с чл.45 от ЗЗД и цена 8401,76 лева-за
заплащане обезщетение за претърпяна от ищеца-работодател имуществена вреда,причинена
умишлено от ответника в качеството му на негов работник.
Ищецът излага в исковата си молба,че с
ответника били в трудови правоотношения,като ищецът
се явявал работодател,а ответникът бил нает от него
да изпълнява работа като шофьор на товарен автомобил/международни
превози/,на каквато длъжност бил назначен с безсрочен трудов договор № 37 от
9.ХІ.2012г.,считано от 12.ХІІ.2012г.
При постъпване на работа, на ответника бил зачислени товарен камион с ремарке и карта на ДКВ за плащане на гориво и
магистрални такси.
На
12.ХІІ.2012г. ответникът отпътувал от посоченото в исковата молба място в И. ,с
натоварена преди това стока от испанска фирма,за
разтоварването й в друго населено място,посочено в
иска ,също в И.,с определена дата за доставка-17.ХІІ.2012г. При изпълнението на
това задание ответникът се отклонил от маршрута по свое усмотрение и пребивавал
известно време във Франция,в район извън маршрута.През това време
ищецът поддържал постоянна телефонна мобилна връзка с ответника и
последният го уведомявал и уверявал непрекъснато,че
се движи по графика,но проверките показвали,че
два дни ответникът не се е движел по възложения и определен маршрут и нарушавал графика.С няколко
електронни съобщения от България ищецът възложил на ответника още два адреса за
товарене и разтоварване на стоки.Междувременно ищецът
получил съобщение от фирмата –спедитор в И.,че ответникът не е товарил стока на
нито един от посочените адреси и не се е
явявал там.През цялото време последният продължавал да заблуждава работодателя си като за своето местонахождение,така и за извършената работа.Впоследствие,докато
все още бил зад граница, ответникът изключил и телефоните си,като
престанал да се обажда на работодателя си,въпреки
опитите на последния да се свърже с него.
Всички
дати ,маршрути и разговори в процесния период са описани в исковата молба.
След
служебна справка се установило,че в периода от
14.ХІІ.2012г.до 18.ХІІ.2012г. ,ответникът заредил около 3000 л.гориво на бензиностанции в И.,Ф.и
И.на поверения му автомобил,което
количество превишавало изключително много пробега,който следвало да осъществи по конкретно
определените му курсове,свързани с възложените му
служебни задачи.
За дестинацията,по която бил изпратен ответника с поверения му
камион, било необходимо количество гориво,с 1045,80 л
по-малко от зареденото преди това в пълния обем на резервоарите.Впоследствие
обаче ответникът с поверената му карта на ДКВ продължил да зарежда,от
което според ищеца следвало ,че вече пълните преди това резервоари са източвани със съответните литри гориво,с цел продажбата им. С извънредно зареденото и
липсващо гориво в размер на 2976,80 л на стойност 4329,29 евра
с ДДС/без ДДС-3588,08 евра/,
ответникът извършил умишлена злоупотреба ,с цел лично облагодетелстване и
нанесъл имуществена вреда на ищеца в размер
на посочената в исковата молба стойност,в български лева
равна на сумата 7927,28лв.
Извънредно платените от ответника магистрални такси в резултат от
отклоняването на зададения му маршрут възлизали на183,48лв,което също
съставлявало умишлено нанесена на ищеца щета.
На 20.ХІІ.2012г.,по косвен път
работодателят успял да се свърже с ответника на личния му телефон и на въпроса
къде се намира ,последният отговорил,че пътува на автостоп,като не уточнил къде в У. е оставил поверения му
автомобил.
На
20.ХІІ.2012г. служител на ищцовата фирма предприел
пътуване до У. с личния си автомобил за установяване местонахождението на
изоставените от ответника поверени му камион и ремарке. С помощта на полицията,те били открити на паркинг близо до К.,У..При
огледа бил съставен полицейски протокол с констатации,че
камионът е намерен заключен без повредени или счупени ключалки. Липсвал оригиналният от производителя МАН
хладилник на влекача,намиращ се в кабината на камиона,както и два броя капаци на задните калници и тахо-шайбите на шофьора ,от започване на
работа-12.ХІ.2012г. до 21.ХІІ.2012г.Стойността на 2 броя калници възлизала на
124 лева,а на фабрично монтирания хладилник-145 лева.Липсващото антикражба
устройство за резервоар струвало 22 лева.В кабината
на камиона била намерена дадената на ответника ДКВ карта за зареждане на гориво,която ищецът блокирал още на 18.ХІІ.2012г.,около 17ч. Резервоарите
на влекача били намерени с разбити предпазни решетки,с
цел преднамерено зареждане преди това на гориво.Полицията
установила пълна липса на гориво в резервоарите.
Ремаркето
на процесния
камион било открито и конфискувано от полицията в С.на
22.ХІІ.2012г., изоставено без надзор на бензиностанция до С-Гграница.Впоследствие
то е предадено от полицията на представители на ищцовата
фирма.
Общият
размер на нанесените умишлено от ответника на ищеца вреди в процесния
случай бил на стойност 8401,76 лева,за заплащането на
която сума като обезщетение ищецът претендира с предявения срещу ответника иск.
Има претенция и за заплащане на деловодните разноски.
С писмен отговор по исковата молба,депозиран по реда и в срока по чл.131 от ГПК ,ответникът
оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли да бъде о..върлен изцяло същия,като
претендира и за присъждане на направените деловодни разноски.
Не оспорва факта,че
бил в трудови правоотношения с ищеца,както е посочено
в исковата молба.Възразява в писмения си отговор,че работодателят не му е задавал маршрути,а само конкретна дестинация за зареждане и разтоварване.Не бил извършвал неоснователни зареждания с гориво,а при потеглянето на курса камионът не бил зареден
изцяло с гориво,което наложило да се зареди в И. близо до Ф.,поради по-ниската
цена на горивата.Нямал качеството на МОЛ,а предоставената му карта служела за безкасово
зареждане с гориво.Управляваният от него автомобил
имал по-висок разход на гориво от обичайното и за това ответникът неколкократно
уведомявал работодателя си.При тръгването на
ответника обратно за България му било наредено да остави ремаркето в С,за да не тежи и съответно да се пести горивото.За липсата
на хладилника ответникът не бил знаел.Калниците на
камиона били махнати още на тръгване.Камионът оставил
в У. поради спор между него и ищеца,но ответникът уведомил служителя на ищцовата фирма Г.С. за точното местонахождение на
автомобила.
Както с писмения отговор,така
и в съдебните заседания,ответникът не сочи и не представя писмени доказателства.Поискал
е да бъде допуснат и разпитан свидетел при режим на призоваване,но
не внесъл необходимата за това сума,както му е било
указано от съда.
Районният съд не е дал
правна квалификация на предявения иск,както го задължават разпоредбите на ГПК и
задължителната съдебна практика в тази връзка,а в
началото на решението си е изложил,че е предявен иск
С ПОСОЧЕНО основание по чл.203ал.2,пр.1 от КТ вр.
с чл.45 от .Тази посочена от ищеца правна квалификация не обвързва решаващия съд,сезиран с иска,но така или
иначе е правилна, а районният съд е разгледал и решил спора като иск именно на
това основание.
За да разреши спора,районният
съд,след като
отделил спорното от безспорното,е събрал всички допустими,необходими
и относими доказателства,които
са му представени от страните.Приел е и заключение по
СТЕ и ССЕ.
Безспорен факт по
делото е ,че двете страни се намирали в трудово правоотношение, като с
безсрочен трудов договор № 37 от 9.ХІ.2012г. ответникът е назначен в ищцовото дружество на длъжност „шофьор на товарен автомобил/международни превози/”.
Не се спори също,че на същия ответник, при
постъпването му на работа е зачислен единствено и само на него товарен камион ..,с рег.№
.. 4199 ..,ремарке .. 8401 ..и карта ДКВ за плащане на гориво и магистрални
такси.”
Първоинстанционният съд е
направил пълен и правилен анализ на
събраните по делото доказателства ,като фактическата обстановка въз
основа на така събрания и анализиран доказателствен материал е
изцяло изяснена.При
така събраните доказателства друга
действителна обстановка,различна от установената от районния съд,не
може да се приеме .Ответникът не доказа възраженията си,направени
по предявената срещу него искова претенция.Затова,като
намира фактическите изводи на районния съд за обосновани и правилни и ги споделя,въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща
към мотивите на районния съд в тази връзка.
При тази изцяло и правилно
изяснена фактическа обстановка,районният съд е
изложил законосъобразни правни
съображения и изводи.
Правилно е прието от
първоинстанционния съд,че в процесния
случай са установени всички предпоставки за ангажиране имуществена отговорност
на работника-ответник по делото за умишлено
причинени от него вреди на работодателя-ищец
по същото дело, именно: вреда и наличие на причинна връзка между действията на
ответника и щетите,за които се претендира обезщетение,като те са пряка и непосредствена последица от
противоправното поведение на работника.Към това
следва да се добави и несъмненият при съществуващите доказателства умисъл у ответника за причиняване на вредите.
Обосновано и
законосъобразно е изложеното от районния съд,че след
като на ответника е възложено от ищеца
да изпълнява длъжността „шофьор на товарен автомобил/международни
превози/“, според длъжностната му характеристика
основните му отговорности са – „…материална във връзка с опазване на повереното
МПС и имущество и отчетническа отговорност във връзка с поверените му парични и
материални ценности“, а сред основните задължения са спазване разписанието на
движение установено от работодателя и недопускане разхищение на гориво.Оттук
ответникът ,като е нарушил съзнателно тези свои служебни задължения и отговорности,е
осъществил виновно противоправно поведение,което е в
причинна връзка с претърпените от работодателя вреди,както е
посочено в мотивите на
първоинстанционното решение,които се споделят и от
настоящия въззивен съдебен състав, а именно:
– отклонението от
зададения маршрут е довело до допълнително заплащане на магистрални такси;
_ повреждането на устройството ,монтирано на
резервоара, препятстващо източването на гориво, е позволило присвояването му и като е заредено количество два пъти
надминаващо вместимостта на резервоара, при невъзможност да е изгорено за
преминатите километри; Както се
посочи не се установи изминатия маршрут да е по разпореждане на работодателя,
както и безнадзорното изоставяне на поверено имущество, нито се доказа по-висок
от обичайния разход на гориво от
управлявания автомобил, позволяващ изразходване на 2,6 т гориво за изминатите
километри или ползване на предоставената му карта за зареждане на друг
автомобил, което даже и да е така, също е нарушение на ответните трудови
задължения.
Установеното процесно поведение
на ответника,свързано с останалите доказани
релевантни факти по делото изключват
извод за друга форма на вина различна от посочената в състава на чл. 203, ал. 2
от КТ, а именно-умисъл.
Аналогично е положението и с липсващи вещи от
самия автомобил. Нито житейски нито юридически е възможно отговорността за
липсата им, при описаната фактическа обстановка, да е нечия друга, освен на
ответника. При тези обосновани и
законосъобразни правни изводи, правилно е прието от районния съд,че предявеният иск е напълно основателен.
По отношение размера
на претендираните вреди и тези който следва да се
приемат за реално настъпили,районният съд се е
позовал на заключението по СТЕ и ССЕ. Ответникът не представя нито в първата
съдебна инстанция,нито във въззивното
производство допустими доказателства,опровергаващи
констатациите по тези заключения и водещи до други фактически и правни изводи.
С оглед и във връзка с всичко изложено по-горе,въззивният съд намира,че
обжалваното първоинстанционно решение е изцяло правилно-обосновано
и законосъобразно.Поради това ,предявената против
същото решение въззивна жалба на ответника е
неоснователна и недоказана.Ето защо обжалваното
първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора,на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски за въззивното производство,които са
платими от жалбоподателя и възлизат на 1000/хиляда/ лева.
Водим от горното,Шуменският
окръжен съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
261 от 27.ІV.2017г. по гр.д. № 3300/2016г. на
Шуменския окръжен съд.
ОСЪЖДА жалбоподателя Я.М.Л.,с ЕГН **********,***,да
заплати на въззиваемата страна „Евротранс”ЕООД,ЕИК
***,седалище и адрес на управление:гр.Д...,съд.адрес:***,
сумата 1000/хиляда/ лева-направени от нея деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:
Членове: 1. 2.