Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.09.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия
Лора Димова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 14925 по
описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 20644/ 2014 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 68 състав, е отхвърлен изцяло като неоснователен
предявеният от З. "Б.И." АД- *** /ЕИК *******/ срещу И.В.А. /ЕГН **********/
установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК
вр. чл.274, ал.1, т.1 К3- 2005 г. /отм./ за признаване за установено, че И.В.А. дължи на З. "Б.И."
АД сумата 1 965.75 лв.,
представляваща застрахователното обезщетение, изплатено от дружеството- заявител по
щета № 090101000261/ 2009 г. по застрахователна полица № 0821822160397201 за
риска "Гражданска отговорност" с обект автомобил "Опел
Зафира" с peг.№ *******, на третото увредено дружество „Райфайзен Лизинг
България” АД за щетите на автомобил „Тойота Корола” с peг.№ *******, причинени
при пътно- транспортно произшествие, настъпило на 8.01.2009 г. в гр. София по
вина на ответника- като водач на застрахования автомобил "Опел
Зафира" с peг.№ *******, който след ПТП се отклонил от проверка за
алкохол, като е напуснал местопроизшествието, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-
14.03.2013 г., до окончателното й изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр. дело
№11366/ 2013 г. на СРС, 68 състав. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът З. „Б.И."
АД е осъден да заплати на ответника И.А.
сумата 500 лв.- разноски по делото /за платено
адвокатско възнаграждение/. На основание чл.77 ГПК ищецът З. „Б.И.“ АД е осъден да заплати по сметка
на СРС сумата 100 лв.-
депозит за възнаграждение на вещо лице.
Постъпила
е въззивна жалба от З. „Б.И.“ АД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на
горепосочената сума, ведно със законната лихва и разноските по делото.
Въззиваемата
страна И.В.А. /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС
решение като пправилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за
въззивното производство.
Предявен е установителен
иск по чл.422 ГПК вр. чл.274,
ал.1, т.1 К3- 2005 г. /отм./.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.1 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е
подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо.
По същество постановеното от СРС
отхвърлително решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съвкупната
преценка на събрания в първоинстанционното производство доказателствен материал
не може да обоснове извод на въззивния съд за наличие на визираните в чл.274, ал.1,
т.1, изр. последно КЗ- 2005 г. /отм./ материално- правни предпоставки за
ангажиране регресната отговорност на ответника И.А. за плащането на обезщетение
на ищеца З. „Б.И." АД- като застраховател по риска „гражданска
отговорност“, поради наличие на регламентираното в цитираната норма виновно
отклоняване от проверка за алкохол.
За
да отхвърли иска, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е активно
легитимиран да претендира процесното застрахователно обезщетение, тъй като не е
доказано по делото да е застраховател по риска „гражданска отговорност“ относно
лек автомобил "Опел Зафира" с peг.№ *******, при управлението на
който от ответника А.- според твърденията в исковата молба, си били причинени
процесните щети.
Съгласно изричната разпоредба на чл.295, ал.7 КЗ /отм./, вписаните в Информационния център към ГФ данни имат официално
оповестително действие и до доказване на противното издадените въз основа на
тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила съществуването и
прекратяването на договорите за задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. В случая данни за наличието на валидна към датата на ПТП-
8.01.2009 г., полица за застраховка „Гражданска отговорност“ относно автомобил
"Опел Зафира" с peг.№ *******в базата данни на Информационния център
към ГФ не се съдържат /посочено е, че няма валидна застраховка за л.а. към
8.01.2009 г./, поради което и ищецът е следвало да проведе дължимото в процеса
пълно главно доказване на това обосноваващо спорното материално право
обстоятелство, каквото доказване от негова страна не е проведено. При събраните
по делото доказателства се налага приемането на извод, че към датата на ПТП-
8.01.2009 г., З. „Б.И.“ АД не е отговаряло за причинените при управление на посочения
автомобил вреди, тъй като не се
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 14925/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
установява основание за ангажиране
гаранционно- обезпечителната му отговорност за причинени от И.А. при управление
на л.а."Опел Зафира" с peг.№ ******* върху паркирания л.а.„Тойота
Корола” с peг.№ ******* вреди.
В качеството на застраховател по имуществена
застраховка „каско“, заплатил застрахователно обезщетение на увреденото при ПТП
на 8.01.2009 г. лице, застрахователят- ищец не е материалноправно легитимиран
да реализира регресно право директно срещу причинителя на вредите на
основанията, визирани в нормата на чл.274 КЗ /отм./. Необходимо е между
застрахователя и делинквента да съществува валидно правоотношение по
застраховка „гражданска отговорност“, за наличието на каквото в настоящия случай
доказателства липсват. При това положение искът, основан на приложението на чл.274,
ал.1, т.1, изр. последно КЗ- 2005 г. /отм./, като недоказан и неоснователен
правилно е отхвърлен с обжалваното решение.
И в случай, че е
безспорно установено по делото наличието на застрахователно правоотношение по
риска „ГО” между застрахователя- ищец и управлявалия застрахования автомобил
ответник към датата на ПТП, не е безспорно установено по делото както плащането
на застрахователно обезщетение на увреденото при ПТП лице, така и участие на
ответника в твърдяното от ищеца пътно- транспортно произшествие, за което е
съставен приложеният към исковата молба протокол за ПТП /съставен от полицейски
служител, без да е посетено мястото на произшествието/, а също и виновно отклоняване
на последния от проверка за алкохол. Съгласно приложимата норма на чл.274,
ал.1, т.1, изр. последно КЗ /отм./ застрахователят не се освобождава от
задълженията си по договора за застраховка "Гражданска отговорност",
ако щетите са причинени от лице, което виновно се е отклонило от проверка за
алкохол, но има право на регресен иск срещу причинителя.
Правото на
застрахователя да иска от застрахованото лице, причинило вредите, плащането на
обезщетение след извършено в полза на третото увредено лице плащане, е регресно
право. То не е основано на съществуващото застрахователно правоотношение, а на
факта на изплащане на сумата на правоимащото лице по силата на застраховката и
на даденото от закона право на регрес. Във връзка с твърдението на ищеца, че е
заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в претендирания по
делото размер е представено само преводно нареждане от 27.02.2009 г., с което З.
„Б.И.“ АД е превело на „ТМ Ауто“ ЕООД сумата 200 905.90 лв.- „по щети
опис“, какъвто опис не е представен по делото, поради което и не може да се
приеме в случая, че плащането има за предмет и дължимата за отремонтиране на
процесния автомобил сума от 1 965.75 лв.
Не
е доказано с допустими от ГПК доказателствени средства и участието на ответника
А. в твърдяното от ищеца ПТП. Макар за настъпилото на 8.01.2009 г. ПТП да е
съставен протокол за ПТП, ползващ се с формална доказателствена сила, в него се
съдържат данни само за увредения лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ *******,
който бил паркиран, но няма никакви данни в него за втория участник в ПТП, от
когото са причинени вреди върху паркирания автомобил /полето за участник № 1 е
непопълнено/, както и данни съставилият го служител на КАТ да е предприел
действия по извършване на проверка за алкохол и водачът А. виновно да се е
отклонил от нея. Твърденията на ищеца,
че ПТП е било причинено при управлението на лек автомобил „Опел Зафира“ с рег.№
*******от ответника И.А. и че последният се отклонил от проверка за алкохол не са
подкрепени с никакви доказателства. За установяване на релевантните за предмета
на спора факти и обстоятелства съдържащите се в приложената по делото
административно- наказателна преписка по съставянето на АУАН на И.А. документи
нямат доказателствена стойност.
Установяване
участието на ответника И.А. в процесното ПТП и виновното му отклоняване от
проверка за алкохол, обосноваващо ангажиране на регресната му отговорност, е в
доказателствената тежест на ищеца, който не е установил при условията на пълно
доказване наличието на тези елементи от приложимия фактически състав. Сам по
себе си фактът на напускане на пътно- транспортното произшествие от участник в
него не може да се квалифицира като виновно отклоняване от проверка за алкохол /в
този смисъл- Решение № 183 от 22.11.2010 г. по т.д.№ 30/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК/. За доказване основателността на
регресния иск по чл.274, ал.1, т.1, изр. последно КЗ /отм./ застрахователят
следва да докаже отказ на застрахования да се подложи на проверка за алкохол
или наличие на вина у застрахования при отклонение от проверка за алкохол
Отказът на ответника
да се подложи на проверка за алкохол следва да бъде установен по реда на чл.6
или чл.11, ал.4 от Наредба № 30 от 27.06. 2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства, съобразно които отказът да се получи талон за медицинско
изследване се установява с подписа на един свидетел, респ. отказът на водача да
бъде изследван се отразява от лекаря в протокола за медицинско изследване,
което се удостоверява с подпис на изследвания и/или на свидетел. Такива
доказателства по делото не са ангажирани и събрани, при доказателствена тежест
за това на ищеца. Приложеният протокол изобщо не съдържа отбелязване
съставилият го служител на ПП- РУ- МВР да е предприел действия по извършване на
проверка за алкохол и водачът А. виновно да се е отклонил от нея. При липсата
на такива релевантни доказателства предявеният от З. „Б.И.” АД регресен иск
като недоказан и неоснователен следва да бъде отхвърлен.
При тези съображения,
поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното
първоинстанционно решение като правилно следва да бъде потвърдено.
При
този изход на въззивното производство на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски има въззиваемият А., от чието име е заявено искане за
присъждането на адвокатско възнаграждение за оказаната му безплатна адвокатска помощ. Липсва основание такива разноски да бъдат
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 14925/ 2019 г.- СГС,
ГК, ІV- Б с-в
възложени в тежест на въззивника, тъй като не
е представен договор за правна помощ, регламентиращ осъществяването на
безплатно процесуално представителство на въззиваемия във въззивното
производство и указващ основанието по чл.38 ЗАдв за това. При това положение
искането на въззиваемия за присъждането на разноски следва да бъде оставено без
уважение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 12.07.2019
г., постановено по гр.д.№ 20644/ 2014 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 68
състав.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.