Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер………………………08.05.2019 година……………..Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД……….…Седми граждански състав
На………девети
април………….………………...…….……..……..Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВИЛЕН ЖЕКОВ
Секретар
Ралица Д.………………………………………………………
Прокурор………………………………………………..…………………………..
като
разгледа докладваното от………………………………съдия Св. ЖЕКОВ
гражданско
дело номер 4500…по описа за………….….…………2018 година
и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 103 -
257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание – 1/ по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК за сумата от 6787,39 лв., представляваща неплатена главница по
договор за предоставяне на потребителски кредит с № 2324531/24.06.2016 г., за
сумата от 471,40 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода
21.04.2017 г. – 20.11.2017 г. и за сумата от 170,19 лв. представляваща лихва за
забава за периода 21.04.2017 г. – 01.03.2018 г., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение, както и 2/ при условията на евентуалност кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
следните неизплатени по процесния договор суми, а именно: за сумата от 6787,39
лв., представляваща неплатена главница по договор за предоставяне на
потребителски кредит с № 2324531/24.06.2016 г., за сумата от 471,40 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода 21.04.2017 г. – 20.11.2017 г. и
за сумата от 170,19 лв. представляваща лихва за забава за периода 21.04.2017 г.
– 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба.
Ищецът твърди, че е подал против ответника С.П.Г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 1046/2018 г., по описа на Старозагорски районен
съд и издадена заповед за изпълнение. Ответникът бил уведомен за издадената
заповед за изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са предявени настоящите установителни искове срещу С.П.Г.,
при евентуалност обективно съединени осъдителни искове за същите суми.
Ищецът сочи, че претендираните вземания вземане
произтичат от сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитор/ и С.П.Г.
ЕАД договор за потребителски кредит № 2324531/24.06.2016 г. Договорът бил
сключен и на основание Общите условия /ОУ/, при които „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД предоставя потребителски кредити, като ОУ били неразделна част
от договора за кредит.
В изпълнение на договора кредиторът предоставил на
ответника потребителски кредит с главница /общия размер на кредита/ от 7 695,81
лв., която сума включва чистата стойност на кредита от 7 000 лв., комисионна
/такса за разглеждане на кредита/ от 210,00 лв. и застраховка с еднократна
застрахователна премия от 485,81 лв., като чистата стойност на кредита от 7 000
лв. била преведена на 24.06.2016 г. по посочената от ответника банкова сметка.
***. 6, ал. 1 от ОУ към договора, усвоената парична
сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечният размер на която е плаващ и се формира от сбора на тримесечния
SOFIBOR плюс фиксирана надбавка от 10,85 % /десет цяло и осемдесет и пет стотни
процента/. Лихвата се начислявала от датата на отпускане на кредита, като
страните са договорили, към датата на подписване на Договора, годишен лихвен
процент в размер на 10,99 % /десет цяло и деветдесет и девет стотни процента/.
Следователно към датата на подписване Договора, страните са постигнали съгласие
възнаградителната лихва да е в общ размер на 2 368,95 лв.
Задължението на кредитополучателя било да върне заемната
сума ведно с начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани
в договора, на вноски, чиито брой, размер и падежи били посочени в погасителен
план, който бил неразделна част от договора за кредит. Общата сума, която
ответникът се е задължил да върне била в размер на 10 064,76 лв., която
съгласно клаузите на договора била платима на 60 броя анюитетни месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 167,75 лв., без последната изравнителна
вноска, в размер на 167,51 лв. Първата погасителна вноска била дължима на
21.07.2016 г., а последната била с падеж на 21.06.2021 г. Размерът на всяка
месечна погасителна вноска включвал съответната част от главницата на
отпуснатия кредит и договорната лихва върху нея към момента на предоставяне на
кредита /чл. 3, ал. 2 от ОУ към Договора/.
Ищецът изяснява, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ОУ към
договора, при забава в плащанията на дължимите от кредитора суми, ответникът
дължи, освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за
забава в размер на годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден
на забава, изчислена върху просрочената дължима главница. На посоченото
основание, на длъжника било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в общ размер на 170,19 лв. за периода от 21.04.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда.
Действително страните по договора за кредит били
договорили, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
21.06.2021 г., но предвид обстоятелството, че кредитополучателят не е
изпълнявал задължението си за заплащане в срок на погасителните вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“
от ОУ към Договора, съгласно които кредиторът има право да обяви всичките си
вземания по предоставения кредит, в т. ч. изтекли и непогасени вноски,
остатъчна главница и остатъчни лихви, за забава, такси и комисионни за
предсрочно изискуеми в пълен размер при неплащане на две последователни
погасителни вноски по кредита /главница и лихва/. Ищецът в уведомлението за
цесия по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, изпратено до ответника бил съобщил на
ответника, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни вноски по
договора го кани да изплати или разсрочи задължението си. Твърди, че
уведомлението за цесията и за обявяване на предсрочната изискуемост е получено
от ответника на 13.02.2018 г.
Въпреки това ответникът не бил заплатил изцяло
дължимия паричен заем към ищеца. Ищецът признава, че погасената сума била в общ
размер на 1 516,31 лв., като други плащания не били извършени.
На 20.11.2017 г. между ищеца и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД бил сключен Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания, ведно с Приложение 1 от същата дата, сключен на основание чл. 2.1 от
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г.,
по силата на които вземането на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД от С.П.Г.,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 2324531 от 24.06.2016
г. било прехвърлено на ищеца.
Съгласно чл. 4.3. от рамковия договор за цесия,
ищецът, в качеството си на цесионер се е задължил от името на цедента и за своя
сметка да изпраща уведомления за извършената цесия, за което „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД имала изрично пълномощно от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД. Поради това до ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-П-УКФ/2324531 от 28.11.2017 г. на
„Български пощи“ ЕАД с известие за доставяне, което писмо се е върнало в цялост
с отбелязване „Пратката не е потърсена от получателя“. На ответника било
изпратено и второ уведомление за извършената цесия с изх. № УПЦ-С-УКФ/2324531
от 07.02.2018 г. посредством куриерска фирма „Лео Експрес" с товарителница
№ 67664850 и известие за доставяне, което писмо отново се е върнало в цялост с
отбелязване: „Няма връзка с получател“. Тъй като „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД не бил информиран от ответника за промяна в адреса му, писмата
били изпратени до ответника на посочения от него в Договора за кредит адрес за
кореспондения, а именно: гр. Стара Загора, бул. „Цар Симеон Велики“, бл. 282,
ет. 9, ап. 51.
Към настоящата искова молба ищецът също е представил
заверени копия от уведомленията за извършената цесия от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД с изх. № У ПЦ-П-У КФ/2324531 от 28.11.2017 г. и с изх.
№ УПЦ-С-УКФ/2324531 от 07.02.2018 г., за да бъдат връчени на ответника с
исковата молба.
Моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи следните суми: 6 787,39 лв. - представляваща неизплатената главница от
неплатените месечни погасителни вноски за периода от 21.04.2017 г. до
21.06.2021 г.; 471,40 лв. -
договорна/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 21.04.2017 г. до
20.11.2017 г.; 170,19 лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода
от 21.04.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда ведно със
законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателно погасяване на
дълга.
В условията на евентуалност, в случай че съдът не
уважи кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни
искове срещу С.П.Г., моли, съдът да осъди ответника да заплати на ищеца
горепосочените суми, а именно – сумата от 6 787,39 лв. - представляваща
неизплатената главница от неплатените месечни погасителни вноски за периода от
21.04.2017 г. до 21.06.2021 г.; сумата от 471,40 лв. договорна/възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 21.04.2017 г. до 20.11.2017 г.; сумата от 170,19
лв. - лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.04.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, като сочи, че по отношение на евентуалните
осъдителни искове, уведомява ответника за предсрочната изискуемост на непадежиралите
към 31.08.2018 г. главници по вноски от № 27 до № 60, включително, съгласно
погасителния план към договора, както и за извършената цесия. Претендира разноски
в исковото и заповедното производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
чрез назначения му особен представител е подал отговор на исковата молба, като
заема становище за неоснователност на предявените искове, главни и евентуални с
възражението, че длъжникът не е бил уведомен за извършената цесия, тъй като
писмата до него са се върнали като непотърсени. Поради това не било налице
валидно уведомяване за извършеното прехвърляне на вземането. Моли за отхвърляне
на исковете.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Депозира молба, с която заявява, че поддържа
исковата молба и няма възражения по доклада. Моли съда да уважи предявените искове
и да му присъди направените разноски.
В съдебното заседание особеният
представител на ответника адв. Д. заема становище за неоснователност на
исковете.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между
страните по делото, че между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, като кредитодател, и ответника С.П.Г., като кредитополучател,
е сключен на 24.06.2016 г. договор за потребителски кредит № 2324531,
като сумата по кредита била реално предоставена от кредитора и усвоена от
длъжника /така и т. 1 от заключението на съдебно-счетоводната експертиза/.
Съгласно представения по делото договор за потребителски
паричен кредит № 2329914/30.06.2016 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника С.П.Г., ведно с приложените към него Общи условия
на кредитора и погасителен план, страните са уговорили предоставяне на кредит в
размер на 7000,00 лв., с начин на усвояване – превод по сметка на клиента, с
уговорени такса за разглеждане на кредита 210,00 лв., застрахователна премия
485,81 лв., с фиксиран годишен лихвен процент 10,99%, и начин на връщане: 60
месечни вноски, всяка от които по 167,75 лв., с краен срок на погасяване –
21.06.2021 г. В приложения към договора погасителен план /л. 11 от делото/, в
същия са посочени падежите на отделните вноски и размерите на главницата и на
договорната лихва, които се включват във всяка отделна месечна вноска в общ
размер на 167,75 лв., като общият размер на уговорената договорната лихва
възлиза на 2368,95 лв.
Представени са също по делото рамков договор от
20.12.2016 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.11.2017 г., сключен между
същите страни, като съгласно Приложение 1 от 20.11.2017 г. към индивидуалния
договор, вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД, произтичащо от
договор № 2324531/24.06.2016 г. с длъжник - ответника, е било прехвърлено на
ищеца, с отбелязване, че прехвърлената главница е 6787,39 лв., а лихвата е
496,44 лв. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е упълномощило „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер по договора за
прехвърляне на вземания от 20.11.2017 г. от свое име и за своя сметка да
уведоми длъжниците за извършената цесия /така пълномощно, на л. 26 от делото/.
До ответника е било изпратено от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД чрез
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2324531
от 28.09.2017 г. за станалата продажба, за задължението на длъжника към дата
28.11.2017 г. и ответникът е бил поканен да заплати сумата посочена в писмото
до пет дни от получаване на писмото или да се свърже с цесионера. От известие
за доставяне /л. 38/ се установява, че писмото не е било доставено и е
отбелязано: „пратката не е потърсена от получателя“. Било е изпратено второ по
ред уведомително писмо, което съгласно обратна разписка към товарителница /л.
41/ също не е достигнало адресата, като е отбелязано, че „няма връзка с
получателя“.
Ищецът признава, че по горепосочения договор за кредит
ответникът е изплатил сумата общо в размер на 1516,31 лв. – девет погасителни
вноски, което се установява и от т. 3.1 от заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че непогасената главница възлиза
на 6787,39 лв., непогасената договорна лихва за периода 21.04.2017 г. –
20.11.2017 г. възлиза на 471,40 лв., и непогасената лихва за забава за периода
21.04.2017 г. – 01.03.2018 г. възлиза на 170,19 лв.
От приложеното ч.гр.д. № 1046/2018 г. по описа на Старозагорски
районен съд, се установи, че съдът е издал в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу С.Г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: сумата от 6787,39 лв., представляваща главница по договор за
потребителски паричен кредит № 2324531/24.06.2016 г.; сумата от 471,40 лева -
договорна /възнаградителна/ лихва, начислена за периода от 21.04.2017 г. до
20.11.2017 г.; сумата от 170,19 лв. - обезщетение за забава за периода от
21.04.2017 г. до 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.03.2018 г. до окончателно плащане на вземането, както и за
разноските по заповедното производство в размер на 148,58 лв. за държавна такса
и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил
открит на известните му адреси, съобщението до него е било приложено по делото,
на основание чл. 47, ал. 5 и ал. 6 ГПК и съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите
искове за установяване на вземанията по заповедта.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя
дружеството като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно на страните по делото, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответникът са били в договорни правотоншения възникнали от
договор за потребителски кредит № 2324531/24.06.2016 г. и заемната сума е била
предоставено на ответника. Представеният по делото договор за паричен кредит,
установява възникналото заемно правоотношение между кредитора „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и кредитополучателя – ответника, по силата на което
ответникът е получил сумата в размер на 4000 лева /с преводно нареждане по
банков път на 30.06.2016 г./ и се е задължил да я върне, заедно с договорна
лихва в общ размер на 967,53 лв., еднократна такса за разглеждане на кредита и
застрахователна премия, на тридесет месечни вноски в размер на 184,93 лв.
Представеният по делото погасителен план установява всяка погасителна вноска
какво вземане включва и в какъв размер /л. 11-12 от делото/. Ищецът признава,
че ответникът е заплатил по договора за кредит сумата общо в размер на 1516,31
лв. Не е спорно, че крайният срок за изпълнение на договора е 21.06.2021 г.
/т.е. падежът на последната вноска не е настъпил към датата на приключване на
съдебното дирене пред настоящата съдебна инстанция/.
След като по делото се установи възникналото валидно
облигационно правоотношение между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
кредитополучателя – ответника и предоставяне на заемната сума в размер на
7000,00 лв., преди да се произнесе по размера на дължимите суми по договора,
следва да даде отговор на въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, доколкото ищецът се позовава на нея и дали надлежно е цедирано
вземането на ищеца, с оглед оспорванията, направени от особения представител на
ответника.
Настоящият съд приема, че цесионерът не е уведомил
надлежно длъжника преди подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, както за настъпилата предсрочна изискуемост, така и за извършената
цесия, тъй като и двете известия за доставяне на изпратените до ответника
писма се установява, че писмата не са били получени от длъжника - от известие
за доставяне /л. 38/ се установява, че „пратката не е потърсена от получателя“,
а от обратна разписка към товарителница /л. 41/ е отбелязано, че „няма връзка с
получателя“. В тази връзка съдът взе предвид решение № 148/02.12.2016 г. на ВКС
по т.д. № 2072/2015 г., I т.о., както и
решение № 25/03.05.2017 г. на ВКС по гр.д. № 60208/2016 г., II г.о., в които е прието, че е допустимо да се фингира
недоставеното или само изпратено от банката съобщение до длъжника като получено
единствено в случай, че договорът между страните предвижда определени
предпоставки и/или фактически констатации, при наличие на които ще се счита, че
е положена дължимата грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на
банката, че е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем. В
случай, че договорът за кредит не обективира такава уговорка, уведомяването на
длъжника се извършва по реда на чл. 37-58 ГПК. А когато се използва като начин
за връчване на уведомлението препоръчана пощенска пратка, то връчването следва
да е удостоверено по реда на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от Общите правила, приети на
основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските съобщения. Удостоверителното
изявление на пощенския оператор за отсъствието на адреса и за неявяването в
пощенската служба по чл. 5, ал. 3 от Общите правила не презумира
недобросъвестно поведение на получателя, тъй като последният не е страна по
договора между подателя и пощенския оператор.
Нито в договора за потребителски кредит от 24.04.2016
г., нито в Общите условия към него е предвидено, че изявлението на едната от
страните ще се счита за достигнало до другата страна без фактически същото да е
получено, а и такава клауза, която фингира недоставено или само изпратено
съобщение като получено, би била в съответствие с принципите на добросъвестно
упражняване на правата на кредитора, ако ясно разписва определени предпоставки
и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена
дължимата грижа, както и според договора опитът за предаване на съобщението /на
адрес или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване. В настоящия
случай не е налице нито уговорка между страните по договора, нито разписани
критерии в смисъла на предходното изречение. Соченото от ищеца решение №
40/17.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 601/2014 г., I т.о. е неотносимо като
постановено по различни факти, тъй като от една страна е била реализирана
отговорност на поръчител и от друга страна връчването е било извършено на
търговец по неговото седалище и адрес на управление, а за търговците се
прилагат различни и по-строги правила при удостоверяване на връчването.
Въпреки изложеното редовно уведомяване на длъжника за
предсрочната изискуемост е налице по настоящото дело, тъй като такова изявление
е обективирано в уведомителното писмо до ответника за извършената цесия, което
макар да не е било връчено на ответника преди подаване на заявлението по чл.
410 ГПК, тъй като същият не е могъл да бъде открит на известните му адреси /както
не е открит да бъде призован и по настоящото дело/, е приложено към исковата
молба, отделно изявление в този смисъл е обективирано и в исковата молба, като
екземпляри от тези документи са връчени на назначения по делото особен
представител на ответника. Това
обстоятелство води до извода, че изявлението за настъпила предсрочна
изискуемост е надлежно извършено. Моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката/цесионера, че счита кредита за предсрочно изискуем,
е достигнало до длъжника - кредитополучател и то само, ако към този момент са
били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Съдът намира, че в случая, както обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита, е надлежно съобщена на длъжника чрез особения му представител,
назначен по делото. В тази връзка следва
да се посочи и т. 1 от Тълкувателно
решение № 8/02.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 8/2017 г., ОСГТК, в което е прието,
че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост
да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж
към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.
От посоченото Тълкувателно решение следва и
извода, че по отношение на вноските с ненастъпил падеж при наличие на
уведомяване с исковата молба за настъпилата предсрочна изискуемост те могат да
бъдат основание за предявяване на осъдителен иск какъвто е предявен в
настоящото производство в условията на евентуалност.
Изложеното в предходния абзац обаче не важи досежно
уведомяването за извършената цесия, като въпросът дали е възможно уведомяване
за извършена цесия да бъде прието от назначен по делото особен представител е
намерил отговор в актуалната практика на Старозагорски окръжен съд обективирана
в решение № 210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. №
1028/2019 г., решение № 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т.
д. № 1387/2018 г., решение № 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по
в.т.д. № 1342/2018 г./, като е прието, че това не е възможно. От
доказателствата по делото не се установява да са изпълнени изискванията на чл.
99 ЗЗД, за да породи договора за цесия действие по отношение на длъжника,
предвид на което ищецът не притежава вземане спрямо ответника и не е активно
материално легитимиран по настоящите искове.
С доклада на съда, с който е разпределена
доказателствената тежест между страните, на ищеца е указано, че за уважаване на
исковете в негова тежест е да установи наличието на валиден договор за
прехвърляне на вземания /цесия/, както и съобщаване прехвърлянето на вземането
на длъжника. Не е спорно по делото и се установява от представените писмени
доказателства наличието на сключен договор за прехвърляне на вземания – цесия,
по силата на който вземане на Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД спрямо
ответника С.П.Г. е преминало в полза на ищеца по делото. Цесията обаче не е
породила своето действие спрямо длъжника, тъй като същият не е бил уведомен,
както предвижда разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Съгласно константната съдебна практика, включително на
върховната съдебна инстанция /Тълкувателно решение № 142-7/11.11.1954 г. на
ОСГК на ВС, решение № 156/30.11.2015 г. на ВКС по т.д. № 2639/2014 г., II т.о.,
решение № 137/02.06.2015 г. на ВКС по гр.д. № 5759/2014 г., III г.о./, за да
породи извършената цесия действие по отношение на длъжника, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедента за прехвърляне на вземането.
В този смисъл е разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, съгласно която предишният
кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Действително няма спор, че по силата на принципа на свободата на договаряне предвидена в чл. 9 ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ може да упълномощи новия кредитор /цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, като това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД /така решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение № 96/17.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3049/2017 г., IV г.о., решение № 114/07.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 362/2015 г., II т.о./. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Такъв е и процесния случай, доколкото по делото е представено изрично пълномощно от цедента за уведомяване на длъжниците от цесионера „Агенция за събиране на вземания“ ООД.
Спорен е въпросът достигнало ли е до длъжника
уведомлението за извършената цесия в хода на настоящото производство. Както
вече се посочи в конкретния случай по делото няма данни да е налице надлежно
връчване на съобщение на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането преди
образуване на исковото производство. Уведомлението за сключения договор за
цесия с предмет процесното вземане представлява приложение към исковата молба.
При опит за връчването му връчителят е установил, че ответникът не живее на
регистрираните постоянен и настоящ адреси и са събрани данни, че не е в
трудовото правоотношение. На ответника е бил назначен особен представител,
който притежава особено процесуално качество да защитава интересите на длъжника
в хода на съдебното производство. Затова в конкретния случай, приложеното към
исковата молба уведомление за цесия е връчено на назначения от съда /след
провеждане на процедура по чл. 47, ал. 5 ГПК/ особен представител на ответника.
Представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяване на
процесуалното представителство по конкретното гражданско дело, по което същият
е назначен, и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани
до представлявания от особения представител отсъстващ ответник. Особеният
представител може да извършва всички съдопроизводствени действия, освен тези,
свързани с разпореждане с предмета на делото – арг. от чл. 29, ал. 5 вр. чл.
34, ал. 3 ГПК, защото не е страната по спорното материално правоотношение.
Следователно получаването от негова страна на изявления, които принципно биха
довели до промяна в това материално правоотношение, като например заменянето на
предходния кредитор с нов, няма да произведе този ефект /така решение № 2350 от
7.04.2017 г. на Софийски градски съд по в.гр.д. № 5905/2016 г./. Следователно,
до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за прехвърляне на
вземането, с материалноправен ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е стигнало и
предаването на уведомлението на процесуалния представител не може да се
приравни на нотифициране на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл. 47, ал. 6 ГПК,
представител. Като взе предвид изложеното, съдът стига до извода, че длъжникът
не е валидно уведомен от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов
кредитор – ищецът, поради което правата на последния да търси вземанията си от
длъжника по процесния договор не са консолидирани, непротивопоставими са на
длъжника и цесионерът не може да претендира изпълнение на задълженията по
процесния договор за потребителски кредит. Настоящият съд намира, че не е
осъществено връчване на уведомление до ответника за прехвърляне на вземанията в
хода на производството с материалноправния ефект по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като
част от приложенията към исковата молба е получено от назначения от съда особен
представител и предаването му не може да се приравни на нотифициране на
длъжника предвид особения характер на представителството от назначения от съда
по чл. 47, ал. 6 ГПК процесуален представител и обема на неговите правомощия
/така и решение № 60/06.03.2019 г. на Сливенски окръжен съд по в.гр.д. №
64/2019 г./. Последният не представлява
упълномощен да получава материално-правни изявления представител на ответника.
Правомощията на особения представител се изчерпват с процесуално
представителство по конкретното дело, имащо за цел осигуряване защита на
интересите на ответника в исковото производство. Същите не обхващат
получаването на материалноправни изявления, адресирани до него. Предвид на това
получаването от негова страна на изявления, които принципно биха довели до
промяна в материално правоотношение, каквото е заменянето на предходния
кредитор с нов, не може да произведе ефект. Длъжникът не е валидно уведомен за
прехвърлянето на вземанията към него на нов кредитор - ищцовото дружество,
поради което правата му да търси вземанията си от него са непротивопоставими на
длъжника, спрямо който цесията има действие от момента, в който прехвърлянето
на вземанията бъде съобщено от предишния кредитор или от упълномощено от него
лице /така решение № 74/27.07.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. №
154/2017 г., което не е допуснато до касационно обжалване с определение №
567/18.09.2018 г. на ВКС по т.д. 3153/2017 г., II т.о., както и актуалната практика на Старозагорски окръжен съд
обективирана в решение №
210/19.04.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1028/2019 г.,
решение
№ 121/05.03.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в. т. д. № 1387/2018 г.,
решение
№ 43/22.01.2019 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1342/2018 г./.
В рамките на осъществените действия по чл.
47 ГПК не може да се изведе надлежно известяване на ответника, тъй като тази
норма не замества изискването на чл. 99, ал. 4 ЗЗД /така решение №
89/13.03.2019 г. на Хасковски окръжен съд по в.гр.д. № 51/2019 г., решение № 269/05.03.2019 г. на Пловдивски окръжен съд
по в. гр. д. № 2699/2018 г./. В
конкретния случай исковата молба е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и
ответника се представлява от особен представител, на когото са връчени
съдебните книжа. При това положение връчване на книжата, а от там и на уведомленията
за прехвърлянето на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, не се е
осъществило /така решение № 62/22.03.2019 г. на Ловешки окръжен съд по в. гр.
д. № 18/2019 г./.
Налице и второ самостоятелно основание за отхвърляне
на предявените искове. Според нормата
на чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, само ако
законът, договорът или естеството на същото позволяват това, а в случая
императивната норма на чл. 26, ал. 1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
не е позволявала на първоначалния кредитор „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД,
да прехвърли на ищеца с приложение № 1/20.11.2017 г. към рамковия договор за
цесия от 20.12.2016 г. процесните вземания срещу ответника по договора за потребителски
кредит от 24.06.2016 г. Последният, както се посочи и по-горе, представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, към който се
прилагат поради това и нормите на чл. 143-148 ЗЗП /чл. 24 ЗПК in fine/.
А според нормата на чл. 143, т. 15 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като дава възможност на
търговеца или доставчика без съгласието на потребителя да прехвърли правата и
задълженията си по договора, когато това може да доведе до намаляване на
гаранциите на потребителя, какъвто е случая.
В чл. 16, ал. 6 от общите условия на процесния договор
за кредит е предвидено, че кредиторът има право по всяко време да прехвърли
правата си по договора за кредит на трето лице, като в ал. 7 е предвидено, че с
подписване на договора потребителят се е съгласил изрично с тази клауза. Понеже
същата клауза не е уговорена индивидуално в текста на процесния договор за заем
/л. 6 от делото/, а само в общите му условия /чл. 146, ал. 2 ЗЗП/ - тя е
нищожна по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК. Поради това
несъществува в правния мир от датата на сключване на този договор на 24.06.2016
г. А в последния няма друга клауза, която да предвижда възможност за кредитора
да прехвърли вземанията си по него срещу ответника на трето лице /л. 6 от
делото/. Съгласно чл. 26 ЗПК обаче, кредиторът може да прехвърли на трето лице вземането
си по договора за потребителски кредит само при условие, че договорът за
потребителски кредит предвижда такава възможност. А в случая процесният договор
за кредит не предвижда такава възможност, защото в него това не е уговорено, а
клаузата на чл. 16, ал. 6 и ал. 7 от общите му условия, е неравноправна
съгласно чл. 143, т. 15 ЗЗП и поради това нищожна по силата на чл. 146, ал. 1
ЗЗП, във вр. с чл. 24 ЗПК, тъй като не е уговорена индивидуално, а друга такава
няма уговорена в него /така и решение
№ 149/30.03.2018 г. на Старозагорски окръжен съд по в.т.д. № 1021/2018 г.,
решение № 900/09.02.2018 г. на Софийски градски
съд по в.гр.д. № 7956/2017 г. /.
Изведеният правен извод не се променя от предвиденото
в чл. 16, ал. 7 от Общите условия „презумирано мълчаливо съгласие“ на
потребителя – с подписване на индивидуалния договор за кредит потребителят се
съгласява с прехвърлянето на вземанията на кредитора по него, тъй като тази
клауза заобикаля изискването на чл. 26, ал. 1 ЗПК за наличие на индивидуална
уговорка в договора. Разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ЗЗП предвижда, че
обстоятелството, че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва
прилагането на този раздел към останалата част от договора, а съгласно чл.
147а, ал.5 клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране на
получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя.
Съгласно трайно установената съдебна практика /напр.
решение № 98/25.07.2017 г. на ВКС по т.д. № 535/2016 г., I т.о./ индивидуално
уговорена клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП е клауза в потребителски договор,
която не е била изготвена предварително от търговеца или доставчика, или дори и
да е била изготвена предварително, потребителят е могъл да изрази становище по
нейното съдържание, доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел.
Индивидуално уговорена би могла да е и клауза, която се отнася до определяне на
основния предмет на договора, както и до съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката или услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП.
Подписването на договор за банков кредит от потребителя не освобождава банката
от задължението й да докаже, че намиращи се в договора клаузи, оспорени от
потребителя като неравноправни, са били индивидуално уговорени с него.
По делото не се представиха доказателства, че чл. 16,
ал. 6 и ал. 7 от Общите условия са индивидуално уговорени клаузи и на
кредитополучатея е дадена възможност да коментира тези уговорки, поради което и
на основание чл. 146, ал.1 ЗЗП следва да се приеме, че те са неравноправни и
тъй като не са уговорени индивидуално, са нищожни. Този извод не се променя
дори и кредитополучателят да бе
декларирал, че е запознат и приема Общите условия към договора за текущо
потребление, представляващ неразделна част към този формуляр, тъй като съгласно
чл. 147а, ал.5 клаузата за съгласие с общите условия на договора и деклариране
на получаването им от потребителя, включена в индивидуалните договори, не е
доказателство за действителното приемане на общите условия и получаване на
екземпляр от потребителя.
С оглед на така направения анализ следва да се приеме,
че доколкото в процесния договор няма изрична договорка, че кредиторът може да
прехвърли вземанията си срещу потребителя на друго лице, а уговорката в чл. 16,
ал. 6 и ал. 7 от ОУ представлява неравноправна клауза, следва да се приеме, че
вземането не е надлежно прехвърлено, то не е произвело целените правни
последици и ищецът не се намира в материалноправна връзка с ответника, поради
което само на това основание искът му се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен. Дори е неоснователно позоваването на чл. 99 и сл. от ЗЗД, тъй като в
случая той се явява общ закон по отношения на специалния Закон за
потребителския кредит, който изрично регулира договорите за предоставяне на
кредити за потребление в тяхната разновидност /така решение № 478/0 7.12.2017
г. на Пазарджишки окръжен съд по в. гр. д. № 685/2017 г., решение № 301/03.08.2015 г. на Пернишки окръжен съд по
в. гр. д. № 184/2015 г. /.
Горното води до извод, че договорът за цесия, с който
дружеството - ищец се легитимира като кредитор, не е породил действие спрямо ответника
– длъжник. Следователно ищецът не е активно материално-правно легитимиран да
търси изпълнение по отношение на спорното право, което води до неоснователност
на предявените от него искови претенции, които следва да бъдат отхвърлени /определение
№ 274/26.05.2015 г. на ВКС по т.д. № 2748/2014 г., II т. о. /.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява
искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи на ответника
направените от него разноски. Доколкото по делото не са претендирани и не са
представяни доказателства за направени такива от назначения особен
представител, разноски не следва да бъдат присъждани.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 1 ГПК, Старозагорски районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина
С. и Мартин Деспов, установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване
за установено по отношение на С.П.Г., ЕГН: ********** и адрес ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, за следните суми: 6787,39 лв., представляваща неплатена главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит с № 2324531/24.06.2016 г., за сумата от
471,40 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.04.2017 г. –
20.11.2017 г. и за сумата от 170,19 лв. представляваща лихва за забава за
периода 21.04.2017 г. – 01.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение до окончателното плащане, което вземане произтича от
неизпълнено задължение по договор за потребителски паричен кредит№
2324531/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и С.П.Г.,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 599/02.03.2018 г. по ч. гр. д. № 1046/2016 г. по описа на
Старозагорски районен съд, като неоснователни, както и
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на евентуалност от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина
С. и Мартин Деспов искове с правно основание чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на С.П.Г., ЕГН: ********** и
адрес ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД следните суми:
сумата от 6787,39 лв., представляваща неплатена главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит с № 2324531/24.06.2016 г., за сумата от
471,40 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода 21.04.2017 г. –
20.11.2017 г. и за сумата от 170,19 лв. представляваща лихва за забава за периода
21.04.2017 г. – 01.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба, които вземания
произтичат от неизпълнено задължение по договор за потребителски паричен
кредит№ 2324531/24.06.2016 г., сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и С.П.Г..
Решението може да бъде обжалвано пред Старозагорския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК, на страните да се връчи
препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: