Решение по дело №432/2019 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 214
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Ива Тодорова Гогова
Дело: 20195630200432
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

            град Харманли       17.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляда и деветнадесета година, в състав:

                                                      

                                                                                                             Съдия: Ива Гогова

 

при секретаря: Антония Тенева

и с участието на прокурора:

като разгледа докладваното от съдия Гогова административно - наказателно дело № 432 по описа на РС-Харманли за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН, вр. чл.416, ал.6 от КТ.

 

         Обжалвано е Наказателно постановление №26-000770 от 04.10.2019г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Хасково, с което на „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр.Хасково, ул. „Видин” №., вх.А, ап.., ет.5, представлявано от управителя К.Р.Г., на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ

         Недоволен от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателят „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД, поради което обжалва същото в законоустановения срок с оплаквания за незаконосъобразност и неправилност, поради несъответствие с действителното фактическо положение. Моли за отмяна на НП.

          В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез управителя си поддържа жалбата по изложените съображения.

         Административнонаказващият орган /АНО/, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк.Г. оспорва жалбата като неоснователна.

         Районна прокуратура – Харманли, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

 

         Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

 

          Не е спорно по делото, че на 13.08.2019г. в гр.Харманли, ул. „Ханска”, в района на автогарата, на обект магазин за дрехи втора употреба „Скарлет”, стопанисван и управляван от „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД, е била извършена проверка от „Инспекция по труда”-Хасково, като също така е била извършена и проверка по документи в „ИТ”-Хасково на 16.08.2019г. по повод на сигнал от РУ-Харманли. Установено е, че лицето П. В. К., ЕГН:********** от гр.Харманли е работила без трудов договор като „продавач-консултант” в горепосочения обект от 20.02.2019г. до 02.07.2019г. срещу трудово възнаграждение от 500 лв. месечно.  

            При проверката по документи на 16.08.2019г. в Д-я „ИТ”-Хасково жалбоподателят не е представил трудов договор с П. В. К..

            За така установеното е бил съставен протокол за извършена проверка от 16.08.2019г. от Д-я „ИТ”-гр.Хасково.

          С оглед на така установеното е бил съставен АУАН №26-000770 от 18.09.2019г. от Е.Л. – гл.инспектор при Д-я „ИТ”-Хасково, в присъствието на св.Н.Д., като е прието за извършено от „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД, в качеството му на работодател, нарушение на чл.61, ал.1 от КТ – несключване на трудов договор с П. В. К., ЕГН:********** от гр.Харманли преди постъпването й на работа, осъществено на 20.02.2019г. в гр.Харманли, ул. „Ханска”, в района на автогарата, на обект магазин за дрехи втора употреба „Скарлет”, и установено при проверка по документи в Д”ИТ”-Хасково на 16.08.2019г.

          Актът е редовно и надлежно връчен на жалбоподателя, като същият е подписан с възражения.           

            Административнонаказващият орган също е приел, че „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД, в качеството му на работодател, е извършил нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, като не е сключил трудов договор с П. В. К., ЕГН:********** от гр.Харманли преди постъпването й на работа на 20.02.2019г. в обект магазин за дрехи втора употреба „Скарлет”, находящ се в гр.Харманли, ул.„Ханска”, в района на автогарата, поради което и на основание чл.416, ал.5 от КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ му е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000 лв. АНО е посочил, че нарушението е извършено на 20.02.2019г. в обект магазин за дрехи втора употреба „Скарлет”, находящ се в гр.Харманли, ул. „Ханска”, в района на автогарата и е установено при проверка по документи в Д”ИТ”-Хасково на 16.08.2019г. По еднакъв начин с описаното в АУАН е отразена в НП фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е осъществено нарушението.

            Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването му – протокол за извършена проверка от 16.08.2019г., писмо с вх.№19089586 от 07.08.2019г. на РУ-Харманли, жалба от Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД от 08.07.2019г., обяснения от К.Г., сигнал-жалба от П.К. от 11.07.2019г., обяснения от П.К. и Р.К., съобщение от К.Г. до Д-я „ИТ”-Хасково от 16.08.2019г., както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели Н.Д. и Е.Л.,***, които съдът кредитира с доверие като логични, вътрешно непротиворечиви, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

 

             При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

 

             Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежното лице. Разгледана по същество е неоснователна.

            АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН, вр.чл.416, ал.1 от КТ и чл.47, ал.1, б.”б” от ЗАНН, вр.чл.416, ал.5 от КТ, което не се и оспорва от страните.  

           При издаването на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на Наказателното постановление (НП) са спазени предвидените от разпоредбите на чл.34 от ЗАНН срокове.

           Спазена е изцяло административно-наказателната процедура по съставяне на Акта и издаване на обжалваното НП, като не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето и връчването им. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН. 

           По същество, за да се прецени дали е осъществено процесното нарушение по чл.61, ал.1 от КТ, е необходимо да се установи дали между лицата, посочени в НП като работодател и работник, към датата на нарушението, е било налице трудово правоотношение. Съдът счита за доказано по несъмнен и категоричен начин, че в случая е било налице именно такова трудово правоотношение между жалбоподателя „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД, в качеството му на работодател, и П. В. К., ЕГН:********** от гр.Харманли, в качеството й на работник, задължително обуславящо прилагането на чл.1 ал.2 от КТ, съгласно който отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. Следователно приложим е и чл.61, ал.1 от КТ, въвеждащ задължение за сключване на трудов договор между работодателя и работника преди постъпването му на работа в изискуемата по чл.62, ал.1 от КТ писмена форма, което задължение в случая не е изпълнено с оглед доказателствата по делото и неоспорването на този факт от самия жалбоподател.

            За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение, т.е. за да се окачестви едно правоотношение като трудово по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ, е нужно наличието на редица белези съгл. чл.66 от КТ, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е договорено възнаграждение за престиран труд, вкл. периодичността на изплащането му, да е уговорена длъжността и характера на работата, мястото и характера на работата, датата на сключване и начало на изпълнение, времетраенето, продължителността на работния ден или седмица, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът/служителят да спазва установената от работодателя трудова дисциплина, работникът/служителят да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя и т.н.

            Наличието на такива белези се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства - протокол за извършена проверка от 16.08.2019г., жалба от „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД от 08.07.2019г., обяснения от К.Г., сигнал-жалба от П.К. от 11.07.2019г., обяснения от П.К. и Р.К., съобщение от К.Г. до Д-я „ИТ”-Хасково от 16.08.2019г., непротиворечивите показания на свидетелите Н.Д. и Е.Л.. От същите се установиха основните елементи на трудовото правоотношение, а именно доказа се, че П.К. е работила в периода от 20.02.2019г. до 02.07.2019г. при уговорено възнаграждение от 500 лв. месечно, на длъжност „продавач-консултант” в обект магазин за дрехи втора употреба „Скарлет”, находящ се в гр.Харманли, ул. „Ханска”, в района на автогарата. Т.е. правоотношението между жалбоподателя „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД и лицето П. В. К. следва да се окачестви като трудовоправно, а не като гражданскоправно. Тук следва да се отбележи, че разликата между трудов и граждански договор се състои в техния предмет - с трудовия договор се уговаря осъществяването на трудова функция, а с гражданския договор се уговаря определен резултат, като при трудовия договор се дължи работна сила, а по гражданския договор се дължи т.нар. осъществен труд - постигане на определен резултат. Също така при трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя, докато при гражданския договор изпълнителят е независим от възложителя и му дължи само "изработване на нещо" - на уговорения резултат. В случая, и имайки предвид гореизложеното, естеството на полагания труд изисква явно наличие на трудов договор, предвид така доказаното наличие на основните белези на трудовото правоотношение. Доколкото такъв трудов договор не се доказа да е бил сключен с работодателя „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД преди постъпването на работа на служителя П.К. на 20.02.2019г., а и липсват такива твърдения по делото, то безспорно следва да се приеме за осъществен състава на нарушението по чл.61 ал.1 от КТ.                 

             Съгл. разпоредбата на чл.414 ал.3 от КТ за така извършеното нарушение се налага наказание „имуществена санкция” от 1500 лв. до 15 000 лв. За извършеното нарушение наказващият орган е наложил имуществената санкция на юридическо лице – работодател  над нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват мотиви за налагането на конкретната санкция. По преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран с други влезли в сила НП. Съдът приема, че конкретното нарушение е първо за жалбоподателя и намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 414, ал.3 от КТ минимум- 1500 /хиляда и петстотин/ лева, като намира, че именно тази санкция е съответна на допуснатото нарушение.

              Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав

 

Р  Е  Ш  И  :

 

              ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №26-000770 от 04.10.2019г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Хасково, с което на „Бизнес маркетинг солюшънс” ЕООД, ЕИК: ., със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул. „Темида” №., представлявано от управителя К.Р.Г., за нарушение на чл.61, ал.1 от КТ, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 от КТ, е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 лв., като НАМАЛЯВА размера на наложената  имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

 

 

                                                                                                         СЪДИЯ :