№ 189
гр. гр.Несебър, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Гражданско дело №
20222150101433 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От ищеца „********” ЕАД срещу „********“ ЕООД са предявени искове по чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на: сумата в размер на 3695,43 лв., представляваща
стойността на ползвана електрическа енергия за периода 09.01.2016г. – 07.04.2016г. за обект кафе-
аперитив, с клиентски номер ********* на адрес в гр. **********, частично задължение по
фактура № ********** от 15.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата от 1896,37 лв. – лихва за забава за
периода 04.05.2016г. – 14.10.2022г. Ищецът излага, че ответното дружество е било регистрирано
като небитов клиент за ползване на електрическа енергия до обект кафе-аперитив, с клиентски
номер ********* на адрес в гр. **********. Излагат се доводи, че с влязло в сила решение по гр.д.
№ 31243/2016г. на Софийски районен съд е отхвърлен отрицателен установителен иск от
„********“ ЕООД срещу „**********“ АД (правоприемник на който е ищецът) за сумата от
3910,63 лв. по фактура № ********** от 15.04.2016г. Навежда се, че въпреки това сумата не е
заплатена. С тези доводи се иска да бъде призната силата на пресъдено нещо на решението на
Софийски районен съд и да бъде уважен предявеният иск за главница до претендирания размер.
Претендират се лихва за забава и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника „********“ ЕООД не е депозиран отговор на исковата
молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, достигна до извод, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение спрямо ответника. Съображенията за
този извод са следните:
Съобщението до ответника, изпратено до адреса на седалището на дружеството (ведно с
препис от исковата молба и приложенията), се е върнало в цялост с отбелязване, че адресът е
1
посетен на 13.12.2022г., 01.01.2023г. и 13.01.2023г., но не е открито лице, което да получи
книжата, като на 16.01.2023г. е залепено уведомление. В дадения срок не се е явило лице, което да
получи книжата. С Разпореждане № 277 от 03.02.2023г., постановено по делото, съдът е приел, че
съобщението е редовно връчено по реда на чл. 50, ал. 4 вр. чл. 47, ал. 1 ГПК на 30.01.2023г. В
предвидения срок не е подаден отговор на исковата молба. От изложеното може да се направи
извод, че въпреки редовното връчване на книжата по делото ответникът не е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. За насроченото открито съдебно заседание до ответника е
изпратена призовка, която се е върнала в цялост с отбелязване, че адресът е посетен на
08.03.2023г., 26.03.2023г. и 03.04.2023г., но не е открито лице, което да получи книжата.
Съобразно трайната практика на ВКС в такива случаи не е необходимо да се залепва ново
уведомление (Определение № 168 от 04.05.2020г. по ч.гр.д. № 969/2019г. по описа на III гр. о. на
ВКС и Определение № 407 от 25.09.2019г. по ч.т.д. № 1985/2019г. по описа на I търг. отделение на
ВКС). Поради тази причина с разпореждане № 869 от 13.04.2023г., постановено по делото, съдът е
приел, че призовката до ответника за откритото съдебно заседание е редовно връчена. Въпреки
редовното си призоваване ответникът не е изпратил представител в съдебно заседание, като не е
депозирал по делото молба за разглеждането му в негово отсъствие. Същевременно в първото по
делото съдебно заседание ищецът е поискал постановяването на неприсъствено решение (с
изрична молба вх. № 3622 от 12.04.2023г. по описа на Районен съд Несебър). Т.е. всички
предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК са налице. При това положение съдът достигна до извод, че
са изпълнени изискванията на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение
спрямо ответника (като за тези последици той е бил уведомен с редовно връченото разпореждане
№ 3370 от 08.12.2022г.).
Освен това предявеният иск е вероятно основателен, тъй като посочените в исковата молба
обстоятелства (описани по-горе) се подкрепят от представените писмени доказателства – фактура
от 15.04.2016г. (на л. 13 от делото), Решение № 20035463 от 12.05.2022г. по гр.д. № 31243/2016г.
по описа на Софийски районен съд, влязло в сила на 23.06.2022г. (задължително за настоящия
съдебен състав и страните на основание чл. 297 и чл. 298, ал. 1 ГПК). Така описаните
доказателства установяват (по начина, предвиден в чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК) фактите от
фактическите състави на предявените искове, за които е разпределена и доказателствена тежест на
ищеца.
Описаните по-горе доказателства установяват по вероятно основателен начин претенциите
на ищеца за заплащането на главница от 3695,43 лв. и сумата от 1896,37 лв. – лихва за забава за
периода 04.05.2016г. – 14.10.2022г..
С оглед изложеното съдът счита, че са налице всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение спрямо ответника, поради което предявените искове следва да се уважат
изцяло. Настоящото решение не следва да се мотивира по същество на основание чл. 239, ал. 2
ГПК.
При този изход на спора в полза на ищеца следва да се присъдят направените от него
разноски. Ищецът е направил разноски от 223,67 лв. – платена държавна такса. Наред с това, съдът
намира, че при определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена
нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната
2
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25, ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност по настоящото производство и като се вземе предвид ниският размер на претендираната
сума, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално
представителство в полза на заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал.
8 от ГПК в размер на 100 лв. Следователно на ищеца следва да се определи дължимо
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Т.е. общият размер на осъществените от
ищеца разноски в исковото производство е 323,67 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „********-БН“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
********, ул. "******" № 4, комплекс "******** ********", ет. 1, ап. *******, да заплати на
„********” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ********, бл.
********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 3695,43 лв., представляваща
стойността на ползвана електрическа енергия за периода 09.01.2016г. – 07.04.2016г. за обект кафе-
аперитив, с клиентски номер ********* на адрес в гр. **********, частично задължение по
фактура № ********** от 15.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 08.12.2022г., до изплащане на вземането, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 1896,37 лв. – лихва за забава за периода 04.05.2016г. – 14.10.2022г., а на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 323,67 лв., представляваща разноски в настоящото производство, от
които 223,67 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на ищеца и ответника.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
3