№ 86
гр. Велико Търново, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ Г. МИНЧЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20214110200856 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Депозирана е жалба от "Данекс Петролиум" ЕООД, гр. ***, представлявано от
управителя Й.Й.В. и по пълномощие от адв. Г. от САК против НП КГ-2374/19.05.2021 г.,
издадено от Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с
което на жалбоподателя на основание чл. 34, ал. 2 вр. ал. 7 от ЗЧАВ е наложена
"Имуществена санкция" в размер на 20 000 лева, в качеството му на краен разпространител
по смисъла на паргр. 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и парг. 1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК за
нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от Наредбата за
изискванията за качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол.
Със същото НП са възложени на жалбоподателя и сторените разноски по вземане и
изпитване на пробата в размер на 720 лева, от които 340 лева за изпитване в Лаборатория за
изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТ гр. София, 340
лева за изготвяне на експертизи и 40 лева за вземане на проба на основание чл. 25, ал. 2 от
НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11/обнр. ДВ, бр. 50/99 г., послд. изм. ДВ, бр. 33/2020
г./.
В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата по
изложените същата мотиви и я доразвива в посока - незаконосъобразност на атакуваното
НП, сочейки подробно съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
неправилно приложение на материялния закон. В тази връзка претендира отмяна на НП,
1
като незаконосъобразно и направените в производството разноски.
Въззиваемата страна - редовно призована не изпраща представител, но заема писмено
становище по същество, с което претендира оспореното НП да бъде потвърдено изцяло.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
На 08.09.2020 г. при извършена планова проверка в обект - бензиностанция,
стопанисвана от "Данекс Петролиум" ЕООД гр. ***, ул. "***", № 100, от бензиноколнка №
2, свидетелите Д.Ш. - Началник отдел в РО "ПККТГ - Северна България" в ГД "ККТГ" при
ДАМТН и А.М. - главен инспектор в ДАМТН и двамата с месторабота гр. Русе, взели проба
от разпространяваното течно гориво за дизелови двигатели, с протокол за проверка и
вземане на проба от течно гориво № Рс - 091/08.09.2020 г. Констатирали, че последната
доставка на течното гориво е в количество 6 862 литра, по издадена фактура №
263232/02.09.2020 г., ведно с приемо - предавателен протокол № 692770/02.09.2020 г. и с
Декларация за съответствие № 1696/20.08.2020 г., издадена от "САКСА" ООД, за партида №
R-DF-20820, в общо количество 8 344 тона. Св. М. взела контролна и арбитражна проба от
течно гориво за дизелови двигатели за изпитване, в съответствие с чл. 18 от НИКТГУРНТК
от дозиращия накрайник на бензинокаланка № 2, с помощта на удължител за гориво на
дизелови двигатели, чиито обем на резервоара, свъзран с бензинокаланката е бил 10 352
литра и с налично количество от 6 141 литра /приложен Протокол № Рс-091/08.09.2020 г./.
Преди да вземат пробата източили 4.5 литра от горивото, през дозиращия накрайник
и удостоверили с касов бон /приложен по делото/. Пробата била взета в 6 броя чисти,
еднолитрови, метални съдове за еднократна употреба, като всеки един от тях бил запълнен
около 80 % от обема му. Пробата от течното гориво била разпределена, затворена,
етикетирана и пломбирана съобразно изискванията на чл. 20 от НИКТГУРНТК.
Разпределили съдовете с пробата както следва - 4 броя - с контролна проба, от които 3 броя -
за ГД ККТГ и 1 брой - за проверяваното дружество и 2 броя - с арбитражна проба за ГД
ККТГ. В общото количество взета проба от 5.4 литра, по касов бон, е било включено и
горивото изразходвано за промивка на всеки един от металните съдове за еднократна
употреба, преди неговото запълване с гориво.
Съдовете с контролната и арбитражната проби, били затворени, етикетирани и
пломбирани с еднократна пластмасова пломба съответно с № 106701 и обозначение ГД
ККТГ.
Един от тях /съд с контролна проба/ бил предоставен на жалбоподателя, който
следвало да послужи за изпитване при процедура, по спор на етап I от Приложение № 12
към чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК. Същата следвало да се съхранява от дружеството-
жалбоподател при подходящи условия, а именно: на тъмно, сухо и хладно място, за да бъде
запазена нейната цялост, съответно с информацията необходима за идентифицирането и, в
случай на извършване на изпитването.
След изпитването на контролната проба, в стационарна акредитирана лаборатория
2
ЛИ на ГСМП-ГД ККТГ-ДАМТН гр. София със Сертификат за акредитация от ИА БСА рег.
№ 35ЛИ/26.11.2018 г., валиден до 30.09.2020 г., е издаден Протокол от изпитване № С-0439-
2/14.09.2020 г. След извършената експертиза и получените резултати от същата, бил
изготвен Констативен протокол за съответствие на течно гориво с изискванията за качество
№ КП-0642/14.09.2020 г. Протоколът от изпитването и констативния протокол били връчени
на основание чл. 22, ал. 8 от НИКТГУРНТК, на представител на дружеството-жалбоподател,
с писмо изх. № 84-01-691/14.09.2020 г. и известие за доставяне от 24.09.2020 г. От
изготвения Констативен протокол се установило, че разпространяваното течно гориво -
гориво за дизелови двигатели, не съответства на изискванията на чл. 6, т. 2. Приложение №
2 от НИКТГУРНТК, а именно - полученият резултат от изпитването се отклонява от
допустимите гранични стойности както следва:
по показател - "Съдържание на сяра" (mg/kg) -
Полученият резултат от изпитването е 12.6 mg/kg, при максимална норма 10.0 mg/kg.
- констатирано е отклонение от 2.6 mg/kg над максимално допустимата стойност. След
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съобразно БДС
EN 4259-2 - "Нефтопродукти и сродни продукти. Прецизност на методите за измерване и на
резултатите - Част 2: Тълкуване и приложение на данните за прецизност относно методите
за изпитване", при получен резултат от изпитването над 11.8 mg/kg, контолният орган приел,
че продуктът не съответства на изискванията за качество по този показател.
по паказател - "Пламна температура" (°С):
Полученият резултат от изпитването е 51.5 °С, при норма над 55.0 °С. След
прилагане на критериите за прецизност на използвания метод за изпитване, съобразно БДС
EN 4259-2 и при получен резултат от изпитването под 52.9 °С, контроният орган и по този
показател заключил, че продуктът не съответства на изискванията за качество. Достигнал до
заключение, че изпитването на контролната проба е показало несъответствие на
разпространяваното течно гориво - гориво за дизелови двигатели по посочените показатели
с изискванията към него в Приложение № 2 от НИКТГУРНТК.
Протоколът от изпитване и констативния такъв били изпратени на основание чл. 22,
ал. 8 от НИКТГУРНТК на жалбоподателя /писмо изх. № 84-01-691/14.09.2020 г. и известие
за доставяне от 24.09.2020 г./, респективно получени.
По искане на жалбоподателя, входирано при ответника с № 84-01-691-1/18.09.2020 г.,
на основание чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, е стартирана процедурата по спор - Етап І от
Приложение № 12 - за показатели: "Пламна температура" и "Съдържание на сяра".
Представен е Протокол от изпитване - Сертификат № 1373СН/24-09-2020/24.09.2020 г. на
контролната проба, предоставена на проверяваното лице по чл. 20, ал. 1 от НИКТГУРНТК
от акредитирана лаборатория - Изпитвателен център "Сейболт-България" към "Сейболт-
България" ЕООД, гр. Бургас, Сертификат за акредитация perистрационен № 10 ЛИК,
издаден на 14.11.2019 г. и валиден до 31.05.2020 г. /удължен съгласно Заповед № А
490/12.08.2020 г. до 30.11.2020 г./, издаден от ИА БСА.
3
След прилагане на Етап І от процедурата по оспорване на резултати с Експертиза №
Ек - 001/08.10.2020 г., е достигнато до заключение, че при условията на буква „б" от
Процедурата - не може да бъде установено дали течното гориво - Гориво за дизелови
двигатели, съответства или не, на изискванията за качество по оспорения показател -
"Съдържание на сяра". След това, заинтересованата страна е преминала към Етап ІІ от
Процедурата и съответно е уведомила ГД ККТГ за решението си с писмо вх. № 84-01-691-
4/22.10.2020 г. Проведено е Арбитражното изпитване, в изпитвателна лаборатория за
нефтопродукти при "СЖС България" ЕООД гр. Бургас, Сертификат за акредитация
perгистрационен № 146 ЛИ/18.12.2019 г. и валиден до 31.05.2022 г., издаден от ИА БСА,
като е издаден Протокол от изпитване № 7151/06.11.2020 г. С Експертиза № Еа-
004/13.11.2020 г. и след прилагане на Етап ІІ, е достигнато до заключение, че при условията
на буква „б" от Процедурата течното гориво - Гориво за дизелови двигатели, не съответства
на изискванията за качество по оспорения показател "Съдържание на сяра". Заключението за
несъответствие на изискванията по оспорения показател е прието за окончателно.
Също така с Експертиза № Ек-002/08.10.2020 г., след прилагане на Етап І от
Процедурата при оспорване на резултати, е достигното до заключение, че при условията на
буква „б" от Процедурата не може да бъде установено дали течното гориво - Гориво за
дизелови двигатели, съответства или не, на изискванията за качество по оспорения
показател - "Пламна температура". В изложения смисъл, заинтересованата страна е
преминала към Етап ІІ от Процедурата, като е уведомила ГД ККТГ за решението си с писмо
вх. № 84-01-691-4/22.10.2020 г. Арбитражното изпитване е било проведено в изпитвателна
лаборатория за горива при „БТ" ООД гр. Стара Загора, Сертификат за акредитация
perистрационен № 233 ЛИ/29.09.2017 г., валиден до 29.09.2021 г. от ИА БСА и съответно е
издаден Протокол от изпитване № 394/05.11.2020 г.
След прилагане на Етап ІІ, е направено заключение с Експертиза № Еа-003/13.11.2020
г., че при условията на буква „б" от Процедурата течното гориво - Гориво за дизелови
двигатели, не съответства на изискванията за качество по оспорения показател - "Пламна
температура". Заключението за несъответствие на изискванията по оспорения показател е
окончателно.
С писмо-покана изх. № 84-00-149/14.09.2020 г., връчена с разписка от 14.09.2020 г.,
управителят на дружеството-жалбоподател, е бил поканен да се яви за съставяне и връчване
на АУАН /стр. 98-99 от делото/.
На посочената в поканата дата - 20.11.2020 г., управителят на жалбоподателя или
упълномощено от него лице не се явило, но било изпретно Уведомление от проверяваното
дружество, че поради обективни причини - самокарантиниране, поради контакт с лице с
констатиран Ковид - 19, до 25.11.2020 г. , ще се яви представител офиса на
администраивнонакзавщия орган на дата - 26.11.2020 г. - стр. 100 от делото.
На 20.11.2020 г. св. Д.Ш. на длъжност началник отдел, в ГД "ККТГ", РО "ПККТГ
СБ", оправомощен по силата на Заповед № А-114/14.02.2020 г. на Председателя на ДАМТН,
на основание чл. 40, ал. 2, ал. 4 от ЗАНН и заключение на Констативен протокол за
4
съответствие на течно гориво с изискванията за качество № КП-0642/14.09.2020 г., издаден
от ГД "ККТГ" и в присъствието на св. А.М. - главен инспектор в ДАМТН с месторабота гр.
Русе, съставил АУАН № А-110/20.11.2020 г.
Актът бил надлежно връчен, лично на Й.Й.В., управител на "Данекс Петролиум"
ЕООД, гр. *** на 26.11.2020 г., отразено върху същия и в разписка приложена на стр. 106 от
делото. В АУАН отразил, без конкретика, че проверяваното лице има възражения, които ще
изложи в срок. Действително такива постъпили в законоустановения срок - възражение с вх.
№ 84-02-58-2/01.12.2020 г. от дружеството-жалбоподател /стр. 111 до 115, вкл. от делото/.
Административнонаказващият орган преди да се произнесе по преписката и в
изпълнение на императивното си задължение по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, проверил АУАН с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост, като включително се произнесъл
мотивирано по възраженията на жалбоподателя и обсъдил събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства и доказателствени средства.
Изложил обосновано, че не приема възраженията по съображения, че: На първо място - В
Етап І , съгласно приложение № 12 по чл. 22, ал. 9 от НИКТГУРНТК, ГД ККТГ е приел
протокола за изпитване на контролната проба, предоставен от праверяваното лице, в който
показателя "Съдържание на сяра" е бил изпитан по друг метод, различен от този приложен
от стационарната лаборатория на ГД ККТГ. Отразил е, че и двата метода - БДС EN ISO
20846 и БДС EN ISO 20884 са приложими, съгласно Приложение 2 от НИКТГУРНТК.
Отразил, че изчисленията са извършени въз основа на точностните характеристики на двата
метода, които са близки по стойности. Посочил, че в Ек-001/08.10.2020 г. са изчислени
възпроизводимостите и на двата метода, които са използвани за определяне на новите
допустими граници на показателя, като и в двата случая се удоволетворявало условието на
буква „б" от Етап І, при които приел, че не може да бъде установено съответствие или
несъответствие на течното гориво. Тъждествено заключение е дадено и по показател
"Пламна температура" и съответно е отговорил, че за окончателно заключение, относно
съответствието или несъответствието на течното гориво се пристъпва към Етап ІІ -
изпитване на арбитражна проба, в трета акредитирана лаборатория.
В стандарт БДС EN ISO 2719 - „Определяне на пламна температура, Метод на
„Pensky-Martens" със затворен тигел." в т. 6.1. "Апарат за пламна температура" е отразено,
че в случай на спор, определянето на "Пламната температура" по арбитражния метод, се
прилага чрез използване на източник на запалване с пламък. Акредитираната лаборатория
към „СЖС България" ЕООД е използвала електрически източник на запалване, поради което
не отговаря на условията за провеждане на арбитражно изпитване по този показател.
В отговор на възраженията на проверяваното лице възприел, че въвеждането на
процедурата за оспорване на резултатите в НИКТГУРНТК се мотивирал с изискването в т.
5.7.1 на БДС EN 590:2013 - "Автомобилни горива. Гориво за дизелови двигатели.
Изисквания и методи за изпитване" относно методите за изпитване на гориво за дизелови
двигатели, като е възпиел "Всички методи за изпитване, позовани по този европейски
стандарт имат установена прецизност. В случай на спор за разрешаването му и тълкуване на
5
резултатите, на база прецизността на методите за изпитване, се използват процедурите,
описани в EN ISO 4259.". В този смисъл заключил, че начинът за разрешаване на спорове, е
нормативно определен - БДС EN ISO 4259:2008 е заменен с БДС EN ISO 4259-2:2018. Приел,
че всички математически изчисления от Приложение № 12 от НИКТГУРНТК се основават
на т. 7 от "Процедура при спор" от БДС EN ISO 4259-2:2018.
Предвид горното административнонаказващият орган приел, че жалбоподателят на
08.09.2020 г. като разпространявал течно гориво- Гориво за дизелови двигатели, за което на
14.09.2020 г. с Констативен протокол № КП-0642/14.09.2020 г. е било установено
несъответствие на горивото с изискванията за качество съобразно Приложение № 2 от
НИКТГУРНТК и същото е окончателно установено с Експертизи за арбитражно изпитване -
№ Еа-004/13.11.2020 г. и Еа-003/13.11.2020 г., жалбоподателят - "Данекс Петролиум" ЕООД,
в качеството му на краен разпространител по смисъла на парагр. 1, т. 20 от ДР на ЗЧАВ и
парагр. 1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК, е осъществил нарушение по чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ вр.
чл. 6, т. 2 Приложение № 2 от НИКТГУРНТК за което и на чл. 83, ал. 1 от ЗАНИ и чл. 43а,
ал. 3 от ЗЧАВ, с атакуваното НП № КГ-2374/19.05.2021 г. наложил на "Данекс Петролиум"
ЕООД, гр. *** с ЕИК: ********* "Имуществена санкция" в размер на 20 000 лева, на
основание чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ, при съблюдаване разпоредбата на чл. 34, ал. 7 от същия
закон.
Със същото НП възложил в тежест на "Данекс Петролиум" ЕООД сторените разходи
за вземане и изпитване на пробата, в размер на 720 лева, от които 340 лева - за изпитване в
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ,
ДАМТН гр. София; 340 лева за изготвяне на експертизи и 40 лева - за вземане на проба на
основание чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11 /обн. ДВ, бр. 50/1999 г.,
актуална към ДВ., бр. 33/2020 г./.
По делото е допусната и изслушана съдебно-химическа експертиза според
заклюението, на която в процедурата по установяване на съответствието с изискванията за
качество на процесното течно гориво са допуснати основни слабости и пропуски, които се
изразяват в неправилно вземане на пробата, неправилно осредняване на резултати от
изпитвания и от там грешни стойности за възпроизводимостите и границите на съответствие
на горивото с изискванията за качество. Същата е оспорена от ответника по жалбата -
подробно приложено писмено становище.
Горната фактическа обстановка се изведе от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, приобщени по предвидения за
това ред.
При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява
неоснованетлна, по следните съображения:
Показанията на актосъставителя и свидетеля по акта напълно подкрепят отразените
6
фактически констатации в АУАН, включително и тези в протокол № Рс-091/08.09.2020 г. за
проверка и вземане на проба от течно гориво - "… Взета е проба от гориво, съгласно чл. 18
от НИКТГУРНТК от дозиращия накрайник на бенизноколонка № 2, с помощта на
удължител за гориво дизелови двигатели…". Този факт се потвърждава и от разпитания в
съдебно заседание свидетел В.Г., присъствал на проверката и не изиразил възражение по
време на същата относоно компрометиране на нанакрйниците. Подписал протокола от
08.09.2020 г. без да изложи възражения в тази посока. Показанията на актосъставителя и св.
М. съдът кредитира изцяло поради тяхната добросъвестност, логична последователност и
непротиворечивост, относоно начина на извършване на провекарата и вземането на пробите
от бенизоноколките. Съдът кредитира показанията на св. Г. в частта им относно времето,
мястото, начина на извършване на проверката - "… Вземането на проби става по следния
начин - те си носят собствени съдове - шишета. Носят ги в хладилни предполагам чанти...
Проточиха част от горивото, преди да вземат самата проба, след което изплакват самите
съдове, в които се пълни горивото. Така направиха…" Показанията на св. Г. бяха
кредитирани и в частта им, че бутилките са били поставени в чанти. Показанията и на
другия свидетел, също работещ при жалбоподателя -С., бяха кредитирани по отношение на
време, място и начин на ивършване на проверката. При анализ на двете групи свидетелски
показания, тези от страна на административнонакзващият орган и служителите при
жалбоподатела, се наблюдава идентичност на възприетото и изложено от тях по отношение
на времето, мястото и начина на извършване на проверката, както и обстоятелството, че към
момента на проверката е нямало моторни превозни средства, които да зареждат гориво.
Показанията на двамата свидетели - Г. и С., служители на дружеството-жалбоподател, не
бяха кредитирани, в частта им относно твърденията, че накрайниците, с които е било
извършено пробонабирането от бензиноколонките не са били стерилни и се долавяла
миризма на бензин от същите. На първо място в тази насока показанията са колебливи и не
толкова категорични, както по отношение на другите относими и значими за изясняване на
обективната истина факти. На следващо място - ако свидтелетие Г. и С., първият подписал
процесния протокол са имали възражения относно този факт, то както бе споменато вече, те
не са оспорили/възразили при съставянето на място, че накрайниците не са били стерилни.
На следващо място - свидетелите са служители на дружеството-жалбоподател и са в
иерархична зависимост от упарвителя на същото дужество, което допълнително поставя под
съменение изложеното от тях в тази връзка. Същото се отнася и до обстоятелството
бутилките били ли са поставени в хладилни чанти. Следва да се отбележи, че показанията на
актосъставителя и св. М. са последователни, категорични, ясни, точни пълни и подробни и
напълно кореспондират с установената фактическа обстановка от останалите събрани
писмени доказателства и доказтателствени средства.
Предвид горното съдът намира от правна страна, че НП е правилно, обосновано и в
този смисъл законосъобразно. Като такова подлежи на потвърждаване по следните
съображения:
На първо място - съгласно чл. 83 от ЗАНН на юридически лица може да се налага
7
имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата при осъществяване на
тяхната дейност. Този вид отговорност е безвиновна такава т.е. вината не е необходим
елемент от деянието, за да бъде то съставомерно. В случая е достатъчно наличието на
нарушаване на законоустановена забрана от юридическото лице, при осъществяване на
дейността му, а именно - забраната да се разпространява течно гориво за дизелови
двигатели, за което е установено, че не съответства на някои от изискванията за качество,
обективирани в съответните правни норми. В тази връзка съдът прие, че санкционираното
дружество е нарушило законоустановена забрана при осъществяване на дейността си и по -
точно установената такава в чл. 8, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух -
забрана за разпространението на течни горива, които не отговарят на изискванията за
качество, утвърдени с наредбата по чл. 8, ал. 1 от посочения нормативен акт. Изискванията
за качество на разпространяваните горива са установени с Наредба за изискванията за
качество на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол. Съгласно
разпоредбата на чл. 6, т. 2 от Наредбата, горивата за дизелови двигатели трябва да отговарят
на характеристиките за качество, съдържащи се в приложение № 2. Видно от цитираното
приложение един от показателите за качество на горивото е по показател - "съдържание на
сяра" с минимално допустима стойност 10,0 mg/kg, а полученият резултат от изпитването на
взетата проба е 12.6 mg/kg, при норма 10.0 mg/kg. Друг показател за качеството на горивото
е "Пламна температура" с установен минимум над 55 градуса по Целзий, като изследваната
проба е достигнала температура 51.5 градуса по Целзий. На следващо място - в конкретния
случай е безспорно,че е на лице "разпространение на течни горива" съобразно легалната
дефиниция на понятието, отразена в парагр. 1, т. 23 от ДР на Закона за чистотата на
атмосферния въздух - "движението на течните горива по веригата от производител,
съответно от вносител, до крайния разпространител, включително транспортиране,
предоставяне на складови услуги и съхранение на течни горива в местата по чл. 3, ал. 1, т. 5
/резервоарите за съхраняване и използване на течни горива, петролните бази, терминалите,
бензиностанциите, авто- и жп- цистерните, резервоарите на танкери, шлепове и други, с
изключение на резервоарите на моторните превозни средства/. Санкционираното
юридическо лице отговаря и на легалната дефиниция на понятието "краен разпространител",
посочена в парагр. 1, т. 20 от ДР на Закона за чистотата на атмосферния въздух -
"бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните
резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации
/резервоари/ за съхранение на тези горива". В тази посока са и доводите на въззиваемата
страна - в писмено становище, което се възприема изцяло от съда.
Съдът изцяло споделя и изразеното становище от въззиваемата страна, че
изпитването на взетите проби от дизеловото гориво е осъществено при спазване на
законоустановените изисквания и в съответни акредитирани лаборатории, поради което и
съобразно чл. 30в ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 от ЗЧАВ тези резултати се считат за окончателни и са
доказателствено средство при съдебно разрешаване на спора. Настоящият съдебен състав
изцяло споделя и доводите, че АУАН е издаден при условията на чл. 40, ал. 4 вр. ал. 2 от
ЗАНН - въз основа на официални документи - констативни протоколи, протоколи за
8
изпитване и експертизата и са спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Независимо, че по делото е допусната съдебно-химическа експертиза, съдът не
кредидитира същата по следните съображения:
Дадените в заключението на изслушаната по делото съдебно-химическа експертиза
отговори на поставените въпроси не опровергават констатациите в АУАН и НП.
Поставените въпроси имат изцяло правен характер и не са от компетентността на експерта,
поради което следва да бъдат критично възприети от съда, а именно същата не следва да се
кредитира. На следващо място - въведената процедура създава условия за прозрачност и
обективност при разрешаване на спор, включително и в случаи на получени гранични
стойности и в този смисъл максимално да се намали риска от вземане на неправилно
решение, относно съответствието/несъответствието на течното гориво. Нещо повече, при
вземане на решение за разрешаване на спор участват резултатите на всички страни в спора -
контролния орган, проверяваното лице с предоставената му контролна проба, както и
резултата от третата акредитирана лаборатория, съгласувана между първите две страни, а
при необходимост от изпитване на арбитражна проба - Етап ІІ от Приложение № 12, какъвто
е настоящия случай. В този смисъл е било възможно спорът да се реши на Етап І в полза на
заинтересованата страна, ако обаче се установи съответствие на горивото, при условията на
б. "а". Формулите от стандарт EN ISO 4259-2 са приложени механично, без да се вникне в
същността на стандарта, и не са съобразени с броя на взетите проби и броя на наличните
акредитирани лаборатории.
Твърденията на жалбоподателя, че процесът по пробонабиране е нарушен, тъй като
контролните органи не били приложили правилата на БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171
/които са регламентирани чл. 17 от НИКТГУРНТК/ и домогвайки се чрез поставените в
експертизата въпроси да се установят тези факти, не могат да бъдат възприети от съда.
Разпоредбата на чл. 17 от НИКТГУРНТК сочи, че пробите от течни горива от резервоари и
тръбопроводи се вземат съгласно тези два стандарта - БДС EN ISO 3170 и БДС EN ISO 3171.
Безспорно в случая пробите са взети от бензиноколонка, а не от резервоар или тръбопровод.
В този случай обаче са приложими правилата за вземане на проби от бензиноколонки,
уредени в чл. 18 от НИКТГУРНТК, в която липсва препращане към посочените стандарти.
Предвид това, съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че следва да
се прилагат тези старнадарти, отразени в чл. 17 от НИКТГУРНТК и коментирани от
експертизата. Същите не следва да се прилагат и при вземането на проби от
бензиноколонки, тъй като е налице отделен стандарт за вземане на проби гориво от
дозаторните помпи на бензиностанция и други търговски обекти - БДС EN 14275, при което
следва да се прилагат с предимство точно специалните, а не общите правила /както е сторил
контролният и административнонаказващият орган, в случая/. От събраните по делото
доказателства се установява, че изцяло е спазена процедурата, регламентирана в чл. 18, 19 и
20 от НИКТГУРНТК. Съгласно парагр. 1, т. 10 от ДР на НИКТГУРНТК, "представителна
проба" е проба с физични или химични характеристики, идентични на средните
характеристики на целия обем, от който се взема проба. В разпоредбата на чл. 18 от
9
НИКТГУРНТК се сочи, че проби от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата
(накрайника на ръкохватката на дозиращата помпа) директно в еднолитрови метални съдове
за еднократна употреба с помощта на удължител, непозволяващ разплискване, до запълване
на около 85 на сто от съда, което по никакъв начин не противоречи на изискванията за
вземане на проби от течни горива. С оглед цитираните норми и поради липса на спор
относно това, че пробите при извършената на 08.09.2020 г. проверка са взети от самите
колонки, без да има разливане, е достатъчно, за да се приеме, че същите са представителни.
Безспорно по делото е установено от приетите протоколи, че взетите проби са
предадени за изпитване в акредитирани лаборатории. Фактът, че същите са транспортирани
до лабораториите, с която ДАМТН има сключен договор, не представлява нарушение на
правилата разписани в наредбата. От доказателствата се установява, че при вземането на
пробите са спазени нормативните изисквания за това, включително и тези по чл. 20, ал. 2 от
НИКТГУРНТК. От представените протоколи за изпитване е видно, че пробите са
предоставени в лабораториите, така както са взети и запечатани, съгласно протокол № Рс-
091/08.09.2020 г. или същите се намират във вида, в който са били взети от проверяващите
органи. По делото липсват данни и каквито и да било доказателства пробите да са били
компрометирани - било от представител на контролните органи, било от куриер при тяхното
транспортиране.
По отношение на наложената санкция.
Съгласно чл. 34, ал. 2 от Закона за чистотата на атмосферния въздух подлежи на
санкция краен разпространител, който разпространява течни горива, които не съответстват
на някое от изискванията за качество, установени в цитираната по-горе Наредба,
независимо от наличието или липсата на декларация са съответствие. Предвидената санкция
за юридически лица е "Имуществена санкция" и е в размер от 10 000 лева до 100 000 лева.
Съобразно чл. 34, ал. 7 от ЗЧАВ размерът на наложените имуществени санкции нараства
пропорционално спрямо минималния им размер, в зависимост от броя на установените
несъответствия с изискванията за качество определени в Наредбата - в конкретния случай са
установени две несъответствия - по показател "пламна температура" и показател
"съдържание на сяра". Освен това отклонението от посочените по-горе показатели за
качество води до нарушаване качеството на гориво-въздушната смес и създава опасност от
повреждане, свързано е с пожаро-техническата безопасност на моторните превозни
средства, а несъответствието на горивото с показателя "съдържание на сяра" създава реална
опасност от увреждане на човешкото здраве и чистотата на атмосферния въздух и околната
среда, поради въздействието на серния диоксид върху тези фактори. В този смисъл съдът
прие, че така определената и наложената "Имуществена санкция" в размер на 20 000 лева се
явява законосъобразно определена и съдът не намира основания да изменя същата.
Наложената от административнонаказващия орган имуществена санкция е правилно
определена, в съответствие с предвиденото в закона. Не са налице основания за
приложението на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, доколкото случаят не може да бъде квалифициран
като маловажен. Крайният разпространител носи отговорност за качеството на горивото,
10
независимо от това как е настъпила промяната в неговото качество освен в случая, когато
промяната на качеството е станала при вземането на пробата, каквото не се доказа по
делото. Крайният разпространител е бил длъжен да положи необходимата грижа, за да
разпространява само гориво, което отговаря на изискванията на Наредбата.
Законосъобразно се явява НП и в частта му, с която на основание чл. 43 а, ал. 3 от
ЗЧАВ са възложени разноските по вземането и изпитването на пробите, тъй като същите
следват и от разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 Тарифа № 11/99 г., изм.
ДВ бр. 33/2020 г.
По изложените съображения атакуваното НП като законосъобразно, подлежи на
потвърждаване.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП КГ-2374/19.05.2021 г., издадено от Председателя на Държавна
агенция за метрологичен и технически надзор, с което на от "Данекс Петролиум" ЕООД, гр.
***, на основание чл. 34, ал. 2 вр. ал. 7 от ЗЧАВ е наложена "Имуществена санкция" в
размер на 20 000 лева, в качеството му на краен разпространител по смисъла на паргр. 1, т.
20 от ДР на ЗЧАВ и парг. 1, т. 19 от ДР на НИКТГУРНТК за нарушение по чл. 8, ал. 2 от
ЗЧАВ вр. чл. 6, т. 2 от Приложение № 2 от Наредбата за изискванията за качество на течните
горива, условията, реда и начина за техния контрол и са му възложени направените разноски
по вземане и изпитване на пробата, в размер на 720 лева, от които 340 лева за изпитване в
Лаборатория за изпитване на горива, смазочни материали и присадки към ГД ККТГ, ДАМТ
гр. София, 340 лева за изготвяне на експертизи и 40 лева за вземане на проба на основание
чл. 25, ал. 2 от НИКТГУРНТК и чл. 25 от Тарифа № 11/обнр. ДВ, бр. 50/99 г., послд. изм.
ДВ, бр. 33/2020 г./, като законосъобразно
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр. Велико
Търново в 14-дневен срок от обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11