О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 04.11.2020 г.
Софийският окръжен съд, ІІ- ри
въззивен граждански състав, в закрито заседание на 04.11.2020 г. в състав
Председател: Ирина Славчева
Членове: Ивайло Георгиев
Ваня И.
разгледа докладваното от съдия
Георгиев ч.гр.д. № 692 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното.
Производството е
по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба
на „П.к.Б.“ ЕООД срещу разпореждане, постановено по ч.гр.д. №
642/2020г. по описа на Ботевградския
районен съд, с което заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц.П.Ш. е отхвърлено
в частта за законната лихва от датата на предсрочната изискуемост на вземането
до окончателното изплащане на същото. Жалбоподателят цитира т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК, съгласно която
„размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата
на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането“. Изтъква, че
в подаденото от него заявление е заявена именно претенция за законна лихва от
датата на предсрочната изискуемост до изплащане на вземането. Счита, че
заявителят няма законово задължение да заплаща държавна такса върху
претендирания размер на законната лихва, тъй като вземането за лихва не се
прекратява с иницииране на съдебно производство, а продължава да тече до
заплащане на главното вземане. Заявява,
че е претендирал законната лихва като едно общо и неделимо вземане, което не
следва да се разделя на периоди и размери в настоящото производство. Твърди, че
не предявява самостоятелен иск за обезщетение за забава по чл. 86, от ЗЗД, в
който случай би се дължала държавна такса. Счита подхода на БРС за неправилен,
тъй като утежнява положението му на заявител, задължаващ го да индивидуализира
вземането си с параметри, които са извън законово определените изисквания. Позовава
се и на части от мотивите към Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС
по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, а именно, че „целта на
заповедното производство, продължение на което е производството по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
е да се реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на
кредитора не следва да бъде по - неблагоприятно вследствие инициирането на
заповедно производство, отколкото, ако той направо бе предявил осъдителен иск
за вземането си по общия ред.“ Акцентира върху факта, че в случая не е ясно,
кога задължението ще бъде погасено в цялост. Намира, че на този етап от
производството не следва да се определя периода и размера на претенцията за
законна лихва, нито да се заплаща държавна такса. Прави извод, че законната
лихва следва да бъде присъдена и за периода, предхождащ обявяването на
извънредното положение, а именно – от датата на предсрочната изискуемост на
вземането до датата на входиране на заявлението в съда. Моли съда да отмени
обжалваното разпореждане в частта му, с която се отхвърля неговото заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Вероника Манолева, като вместо това се постанови издаване на заповед за
изпълнение и за законната лихва от датата на предсрочната изискуемост на
вземането до датата на входиране на заявлението в съда. Претендира разноски.
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
За да са произнесе по съществото на спора, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Производството пред районния съд е образувано по заявление на „П.к.Б.“ ЕООД
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ц.П.Ш. за вземания
по договор за потребителски кредит, чиято предсрочна изискуемост е настъпила на
31.07.2019г. Със заявлението се претендира и законна лихва за период от датата на
предсрочната изискуемост (31.07.2019г.) до изплащане на вземането.
Първоинстанционният
съд е постановил Разпореждане № 2338/11.06.2020г. за издаване на заповед за
изпълнение за част от претендираните суми, ведно със законната лихва върху
главницата за периода от датата на подаване на заявлението (09.06.2020г.) до
окончателното й изплащане. Със същото разпореждане съдът е отхвърлил
заявлението за сумата 988,33лв., представляваща неплатено възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, както и за сумата 30 лв., представляващи
неплатени такси по тарифа за извънсъдебни събиране на вземането.
С молба от 02.07.2020г.
заявителят е поискал поправка на очевидна фактическа грешка в заповедта за
изпълнение, като се присъди законната лихва от датата на предсрочната
изискуемост на вземането (31.07.2019г.) до окончателното погасяване на
задължението от ответника.
В отговор на
молбата, ПРС е постановил обжалваното в настоящото производство Разпореждане № 3283/30.07.2020г.,
с което Разпореждане № 2338/11.06.2020г. е допълнено с изричен диспозитив за
отхвърляне на заявлението на „П.к.Б.“ ЕООД срещу Ц.П.Ш. за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в частта за законната лихва от 31.07.2019г. (датата на
предсрочна изискуемост на кредита) до 09.06.2020г. – датата на подаване на
заявлението в съда.
При така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав споделя
изложените от БРС мотиви и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК, като
не намира за необходимо да ги възпроизвежда отново.
В допълнение, както и в
отговор на наведените в жалбата доводи, съдът намира за неоснователно
позоваването на т. 2 от Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2017 г., ОСГТК. Действително,
според нея „размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора
парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на
предсрочната изискуемост до датата на плащането“. Следва да се има предвид,
обаче, че с това тълкувателно решение е разрешен противоречиво решавания в
практиката въпрос, как следва да се
определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по
договор за заем/кредит - дали само в размер на непогасения остатък от
предоставената по договора парична сума или в него се включва уговореното в
договора възнаграждение (възнаградителни лихви) и/или законните лихви.
Следователно, предмет на регулиране от това тълкувателно решение
е само обхватът на заявителската претенция в хипотеза на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, но не и начинът на нейното формулиране и претендиране по
съдебен ред. Неоснователно жалбоподателят черпи аргументи от така даденото
разрешение и по тези въпроси, като счита, че законната лихва от датата на
предсрочната изискуемост до окончателното изплащане на главницата съставлява
общо и неделимо вземане. Правилно БРС е приел, че мораторното обезщетение за
забавено изплащане на главницата за периода от предсрочната изискуемост до подаване
на заявлението, бидейки определямо, е следвало да бъде ясно индивидуализирано
от заявителя и по размер. Една от причините за това е необходимостта от внасяне
на яснота и определеност в материалните и процесуални отношения между страните.
Друга причина е необходимостта от заплащане на държавна такса върху всички
вземания, които са предмет на заявлението, а - за нейното правилно определяне -
те следва да бъдат с ясно посочен размер.
Неоснователно жалбоподателят се позовава и на частта
от мотивите към Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по т. д. №
8/2017 г., ОСГТК, съгласно които целта на
заповедното производство е да се реализират по облекчен ред правата на
кредитора, който в това производство не може да бъде поставян в по-
неблагоприятно положение, отколкото в производство по предявен от него осъдителен иск по общия ред за същото
вземане. Изискванията за редовност на искова молба и на заявление за издаване
на заповед за изпълнение са едни и същи (арг. от чл. 410, ал. 2 от ГПК). Както
в производството по общия исков ред ищецът е длъжен да индивидуализира ясно
исковата си претенция, вкл. и по размер (арг. от чл. 127, ал. 1, т. 3 и 5 от ГПК), така е длъжен да я индивидуализира и в заповедното производство. Поради
това изискването за такава индивидуализация в заповедното производство не го
поставя в по- неблагоприятно положение, отколкото в исково производство, а липсата
на индивидуализация по този признак прави заявлението нередовно, което е
достатъчно основание за отхвърлянето му в съответната част – както правилно е
постъпил Ботевградският районен съд.
По така изложените
съображения, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед изхода на делото, жалбоподателят няма право на разноски, поради
което не следва да му се присъждат такива.
По аргумент от т. 9 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, настоящият съдебен акт не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна
жалба с вх. № 4764/26.08.2020 г. в Ботевградския районен съд, подадена от „П.к.Б.“ ЕООД, срещу Разпореждане № 3283/30.07.2020г. по ч.гр.д. № 642/2020г. по описа на този
съд, с което заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Ц.П.Ш. е отхвърлено в частта за законната лихва за периода от
предсрочната изискуемост на кредита (31.07.2019г.) до датата на подаване на
заявлението в съда (09.06.2020г.).
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.