Решение по дело №2606/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 262070
Дата: 24 март 2021 г. (в сила от 29 март 2021 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20211100502606
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, ……...2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание в състав:

Председател: Георги Иванов

        Членове:Валерия Банкова

Десислава Зисова

 

като разгледа докладваното от съдия Банкова ч.гр.д. №2606/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

            Образувано е по жалба от „З.О.“ АД – длъжник по изп.д. №2020********** на ЧСИ Р.В.срещу постановление за разноските на съдебния изпълнител от 17.11.2020г., с което ЧСИ отказал да намали приетите разноски за адвокатско възнаграждение, след направено от длъжника възражение в този смисъл.

            Жалбоподателят поддържа, че адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя по делото, е прекомерно, както и че таксата по чл.26 от ТТРЗЧСИ е незаконосъобразно определена.

            Взискателят оспорва жалбата.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. По същество, въззивният съд намира следното:

1. Възраженията на жалбоподателя за прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя са основателни. Единственото процесуално действие, извършено от представителя на взискателя, е да подаде молба за образуване на изпълнителното производство, в която са посочени изпълнителни способи. Други действия по процесуално представителство, защита и съдействие по делото няма данни да са извършвани и правната помощ, предоставена от адвоката, се е изчерпала с образуване на делото и посочване на избрания способ за изпълнение. Сезирането на ЧСИ с конкретен изпълнителен способ е условие за редовност на молбата на взискателя, поради което в случая следва да се счита, че е налице основание за начисляване адвокатско възнаграждение само за образуване на изпълнително дело по чл. 10 т. 1 НМРАВ, а не и по т. 2 на същата разпоредба. По силата на чл.10, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 200 лв. Поради това адвокатското възнаграждение от 445,20 лв. се явява прекомерно и следва да се намали на основание чл.78, ал.5 ГПК до минималния размер съгласно Наредба №1/2004 г. – в размер на 200 лв.

2. Във връзка с исканията на жалбоподателя за коригиране на таксата по чл.26 от Тарифата: Размерът на дължимата такса се определя съобразно сбора на присъдените вземания, посочени в изпълнителния лист - при изчислението й (в размера на паричното вземане, от което се определя) не се включват разноските за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство на взискателя. Това следва пряко от забележките към чл.26 ТТРЗЧСИ и по-специално – т.4, съгласно която в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси. Авансовите такси, платими от взискателя, и направените от него разноски за адвокат имат един и същи характер – представляват разноски за изпълнителното производство, които той прави в рамките на изпълнителното дело и които съгласно чл.79, ал.1 ГПК са за сметка на длъжника. И макар да се събират от съдебния изпълнител в рамките на изпълнителното производство, те не се включват в „паричното вземане“, съобразно което се изчислява таксата по чл.26 от Тарифата. Ето защо таксата следва да се определи от сумата, посочена в изпълнителния лист, която възлиза на 943,24 лв. главница, законна лихва за периода 05.03.2019г. – 05.11.2020г. /датата на извършеното плащане/ в размер на 160,35 лв. и 510 лв. разноски или общо 1 613,59. Изчислена по реда на т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционалната такса възлиза на сума в размер на 149, 09 лв.

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно. Съдът намира, че разноски в производство по спор относно разноските в изпълнителното производство, не са дължими и не следва да се присъждат. Това е така, защото предмет на обжалване са действията на ЧСИ и когато същите се окажат незаконосъобразни, отговорността за това не може да бъде възлагана на взискателя.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ постановление за разноските на ЧСИ Р.В.от 17.11.2020г. по изп. дело №2020**********,  като вместо това постановява:

ОПРЕДЕЛЯ размер на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение -  сумата от 200 лв.

ОПРЕДЕЛЯ размер на таксата по чл.26 ТТРЗЧСИ - сумата от 149, 09 лв.

Решението е окончателно.

 

 

Председател:                                               Членове: 1.

 

                2.