Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Д., 12.03.2020
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет
и първи състав, в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря С.Б., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №4374 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на К.И.А.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв. М.С. от ДАК, със съдебен адрес:***,
офис ** срещу „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул.
”**” №**, представлявано от изпълнителния директор С.К., за признаване на
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 7410.00 лв. – главница,
представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 06.12.2017г. до
06.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.10.2019г.
до окончателното и изплащане задължението. Исковете са с правно основание
чл.422, ал.1 от ГПК във вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.225, ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.
В ИМ ищецът твърди, че е работил в
ответното дружество, но на 06.12.2017г. трудовият му договор бил прекратен. К.И.
обжалвал заповедта за уволнение и с решение №302/10.04.2018г. по гр. д. №517/2018г.
по описа на ДРС, /влязло в сила на 22.03.2019г./ съдът отменил заповедта и
приел, че уволнението на ищеца е незаконосъобразно.
От датата на прекратяване на трудовия
му договор с ответника /06.12.2017г./ И. не е работил при друг работодател и е
бил регистриран в Бюрото по труда като безработен.
В ответното дружество ищецът получавал
месечно трудово възнаграждение в размер на ***лв., или за периода от
06.12.2017г. до 06.06.2018г. /когато изтичал максималния 6-мес. срок по чл.225,
ал.1 от КТ/, в който работникът останал без работа, обезщетението му възлизало
на 7410.00 лв.
Ищецът подал заявление до ДРС на 24.10.2019г. по реда на чл.410 от ГПК,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. №3855/2019г. и била издадена
заповед за парично изпълнение срещу ответника за сумата от 7410.00 лв. –
главница, представляваща обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от
06.12.2017г. до 06.06.2018г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 24.10.2019г. до окончателното и изплащане задължението и 100.00 лв.
–адвокатско възнаграждение. Длъжникът е получил заповедта и заповедният съд на
осн. чл.415 от ГПК указал на заявителя да предяви искове срещу „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД за установяване на вземането си. Кредиторът в дадения му
1-мес. срок подал настоящата искова молба срещу ответника.
Ищецът претендира съдът да приеме за
установено в отношенията между страните, че длъжникът му дължи сумите, предмет
на заповедта за парично изпълнение по ч. гр. д. №3855/2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2019г. до окончателното и
изплащане задължението. Претендира съдебни разноски.
С разпореждане от 18.12.2019г. ДРС е
изпратил на ответната страна препис от исковата молба и от доказателствата към
нея, което е било получено от представител на дружеството на 19.12.2019г.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в
който оспорва исковете по основание и размер, респ. в условия на евентуалност,
/ако искът на ищеца бъде уважен/ прави възражение за прихващане със суматаот
3798.56 лв., представляваща изплатено от ответника на ищеца обезщетение по
чл.224 от КТ.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
се съобрази с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства е
видно, че ищецът е бил в ТПО с ответното дружество. Работил е на длъжност „***”.
Със Заповед №ЛС-100#1/04.12.2017год. работодателят е
прекратил ТПО Ск. И., считано от 06.12.2017год., на основание чл.328, ал.1, т.2,
предл. второ от КТ – съкращаване в щата. Ищецът е получил заповедта лично на 07.12.2017г.
и в срок я е обжалвал пред ДРС.
С Решение №302/10.04.2018г., постановено по гр. д. №517/2018г. по описа
на ДРС, съдът е уважил обективно съединените искове на К.А. с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, за признаване уволнението за незаконно и отмяна на
Заповед №ЛС-100#1/04.12.2017год. на изп. директор
на ответното дружество и
за възстановяване на предишната работа, като основателни и доказани.
Ответникът е обжалвал това решение
пред ДОС, като въззивната инстанция с Решение №147/27.06.2018г., постановено по
в. гр. д. №237/2018г. е потвърдила акта на ДРС.
Решението на първоинстанционния съд е влязло в законна сила на 22.03.2019г,
тъй-като не е било допуснато до касационно обжалване решението на въззивната
инстанция, видно от Определение №212/22.03.2019г. по гр. д. №3322/2018г. по
описа на ВКС, ІІІ г.о.
От представените фишове на
работна заплата /л.23-24/ се установява, че размерът на последното получено от
ищеца брутно трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди
уволнението е **.00 лв., при което дължимото обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ
е в размер на 7410.00 лв., за периода от 06.12.2017г. до 06.06.2017г.
От представеното извлечение от трудова книжка /л.8-9/ на
ищеца се установи, че същият е работил в ответното дружество от 10.05.2010г. до
06.12.2017г., когато трудовото му правоотношение е прекратено, на основание
чл.328, ал.1, т.2, предл. второ от КТ. След тази дата в нея има ново вписано ТПО
от 09.07.2019г. с работодател „Ч.**” ЕООД, /там ищецът е работил на длъжност „**”/,
което е прекратено на 03.10.2019г. Горното обстоятелство се потвърждава от
служебно изисканата и приложена /на л.32 по делото/ справка от НАП за трудова заетост
на К.И..
Ищецът е представил и регистрационна карта от Бюрото
по труда гр.Д. /л.6-7/, от която е видно, че за периода от 06.03.2018г. до 07.01.2019г.
е бил безработен.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му
трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, поради това
уволнение, но за не повече от 6 месеца. Предпоставки за това обезщетение са: признаване
на уволнението за незаконно, вредата, подлежаща на обезщетяване, която се
измерва с пропуснатото БТВ на работника или служителя за времето след
уволнението, поради това, че е останал без работа и причинна връзка между
незаконното уволнение и оставането без работа.
Както се посочи по-горе, с Решение №302
от 10.04.2018г. по гр. д. №517/2018г. по описа на ДРС, влязло в законна сила на
22.03.2019г. уволнението на ищеца е
признато за незаконно и той е възстановен на предишната заемана от него
длъжност в ответното дружество на осн. чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ. От
констатациите в трудовата книжка на ищеца и от регистрационната карта от Бюрото
по труда-Д. се установи, че К. А. след датата на уволнението в процесния период
от 06.03.2017г. до 06.06.2018г. не е започвал работа при друг работодател и е
бил без работа. Следователно, К.И. като незаконно уволнен има право на
обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение /**
лв./ за последния пълен отработен месец преди уволнението за времето от 06.03.2017г.
до 06.06.2018г. на осн. чл.225, ал.1 от КТ.
При тези съображения съдът намира, че
искът е основателен и доказан и следва да се уважи, като ответникът бъде осъден
да заплати на ищеца сума в размер от 7410.00 лв. /****лв./, ведно със законната
лихва, считано от 24.10.2019г. /датата на подаване на заявлението по реда на
чл.410 от ГПК в ДРС/ до окончателното изплащане.
Относно възражението за прихващане
на ответника със сумата от 3798.56 лв. платена на ищеца при уволнението на осн.
чл.224, ал.1 от КТ, направено с отговора по исковата молба, съдът счита, че същото
е неоснователно, защото не е налице изискуемост и ликвидност на две насрещни вземания. В съдебната практика
безпротиворечиво се приема, че обезщетенията по чл.220, ал.1 от КТ и чл.222,
ал.1 от КТ не могат да се кумулират с обезщетението по чл.225, ал.1 от КТ,
поради което първите подлежат на връщане при последващото отпадане на
основанието за тяхното заплащане – чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В случая обаче,
ответникът иска прихващане с изплатено на ищеца при уволнението обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ /за неползвани платени годишни отпуски за 2015г. -22 работни
дни, 2016г. – 22 работни дни и 2017г. – 20 работни дни/ в размер на 3798.56 лв.
На първо място следва да се отбележи, че по делото не се представиха каквито и
да било доказателства за направено изплащане на сумата от 3798.56 лв. в полза на ищеца. На следващо място, трябва
да се уточни, че обезщетението по чл.
224, ал. 1 КТ се дължи при прекратяване на трудовия договор, като без
значение е основанието, на което прекратяването е извършено. Ако договорът е
прекратен поради уволнение на някое от предвидените в КТ основания, което
в последствие се отмени като незаконно, работникът или служителят вече не може
да претендира за реално ползване на отпуската. С оглед на това няма основание
същият да връща полученото обезщетение за неизползван отпуск, поради което
полученото като обезщетение не следва да се прихваща с дължимото обезщетение по
чл. 225, ал.1 от КТ. В този смисъл са: Решение № 271 от 17.10.2012 г. на ВКС по гр.
д. № 409/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 104 от 5.06.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 860/2011 г., III г. о., ГК; Решение № 948 от 21.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
3128/2008 г., III г. о., ГК.
При така изложените правни съображения,
искът на ищеца е основателен и доказан, вкл. и по размер и подлежи на
уважаване.
Съдът, който разглежда предявен иск по
чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство
разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедния и в исковия
процес, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР №
4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. При уважаване на исковата претенция,
разноските в заповедното производство по ч. гр. д. №3855/2019г. са в размер на 100
лв. за адв. възнаграждение, които следва да се присъдят на ищеца-заявител.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело съдебни разноски
в размер на 1000.00 лева за адвокатско възнаграждение /договор за правна защита
и съдействие от 06.12.2019г. и пълномощно от същата дата, л.10/.
При този
изход на делото, ответното дружество трябва да бъде осъдено да заплати по
сметка на ДРС и държавната такса в настоящия
процес в размер на 50,00 лв.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.225, ал.1 КТ, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422 от ГПК в отношенията между
страните, че ответникът „Водоснабдяване
и канализация Д.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
бул. ”**” №**, представлявано от изпълнителния директор дължи на ищеца К.И.А., ЕГН **********,*** сумата от 7410.00 лв. /седем хиляди четиристотин и
десет лева/, представляваща
обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за времето, през което К.И. е останал без работа,
поради незаконно уволнение за периода от 06.03.2017г. до 06.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 24.10.2019г. /датата на подаване на заявление по реда на чл.410 от ГПК/ до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело №3855/2019г. по описа на РС-Д..
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация Д.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул.
”**” №**, представлявано от изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.А.,
ЕГН **********,*** сумата
от 1000.00 лв. /хиляда
лева/, представляваща направените по
делото разноски в настоящото производство по чл.422 от ГПК за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”**” №**,
представлявано от изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ на К.И.А.,
ЕГН **********,*** направените в заповедното производство по ч. гр. д. №3855/2019г. на ДРС съдебни разноски в размер на 100.00 лв. /сто лева/ – адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Д.” АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр.Д.,
бул. ”**” №**, представлявано от изпълнителния директор, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Д. сума в размер на 50,00 лв. /петдесет лева/ - държавна такса.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок пред ДОС от уведомяването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: