Р Е Ш Е Н И Е
№ …………../30.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети
януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9551
по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от Ф.Х.Ч., ЕГН **********,
с адрес *** срещу «В.И. ЕООД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление:***,
офис 4, представлявано от управителя Н.И.Г., обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ; чл.224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 1572.49 щ.д., представляващи неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м. септември 2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 421.92 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 18.10.2015г. до 07.06.2018г.;
- 838.32 щ.д., представляващи неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 224.93 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 18.10.2015г. до 07.06.2018г.;
- 267.30
щ.д., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 10 дни за 2015г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 71.72
щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 18.10.2015г. до
07.06.2018г..
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Полагал е труд по
индивидуален трудов договор сключен на 28.05.2015г. с ответника «В.И. ЕООД на
длъжност „фитер на кораб” в периода
28.05.2015г.-17.10.2015г.. Уговореното трудово възнаграждение било в размер
1700 щ.д. Твърди, че е работил на м/к „С.”, ИМО ***** плавал към него момент
под български флаг като моряк по смисъла на чл.2, т.1, б F от Морската трудова
конвенция 2006 на Международната организация на труда. Учреденото между страните трудово
правоотношение е било прекратено със Заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение № 404/17.10.2015г., считано от тази дата, на основание чл.328,
ал.1, т.1 КТ. През релевирания период, ищецът е
полагал труд в ответното дружество, което от своя страна не му е заплатило
дължимото трудово възнаграждение в исковия размер, както и дължимото й
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. В тази връзка обективира искане за осъждане на ответника - работодател да
престира посочените суми.
Въпреки предоставения му срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по
обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу
исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават,
както и не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще
доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално
разполага. На основание чл. 133 ГПК и предвид липсата на данни по делото, че
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на
цитирания текст, съдът приема, че ответникът е загубил възможността да упражни
тези си права в хода на предстоящото разглеждане на спора.
В хода на проведеното по делото съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявените искове и
моли за постановяване на неприсъствено решение по делото, с което бъдат
уважени.
Въпреки предоставената му възможност, в срока
по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е
явил, нито е изпратил представител в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
СЪДЪТ, като взе предвид, че на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 вр. чл. 239 от ГПК. Ето защо решението по делото следва да
бъде основано на положителната преценка за наличие на предпоставките за
постановяване на неприсъствено такова.
По отношение на разноските:
Ищецът не е поискал присъждане на разноски.
Съгласно формираната воля на съда по
предявените искове и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ВРС сумата в общ размер на 232.65 лева, представляваща дължимата държавна такса
върху уважените искове, на основание чл. 1 от Тарифа № 1 за държавните такси
събирани от съдилищата по ГПК.
На основание чл.242, ал.1 ГПК съдът следва да
допусне предварително изпълнение на решението относно присъдените суми за
възнаграждения за работа и обезщетение, ведно с дължимите лихви.
Мотивиран от така изложените съображения,
Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА «В.И. ЕООД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ на Ф.Х.Ч., ЕГН **********, с адрес *** следните суми:
- 1572.49 щ.д., представляващи неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м. септември 2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 421.92 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 18.10.2015г. до 07.06.2018г.;
- 838.32 щ.д., представляващи неплатено нетно трудово
възнаграждение за положен труд през м. октомври 2015г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба -
11.06.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 224.93 щ.д., представляващи лихва за
забава за периода от 18.10.2015г. до 07.06.2018г.;
- 267.30
щ.д., представляващи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 10 дни за 2015г. ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба - 11.06.2018г. до окончателното
изплащане на задължението, както и 71.72
щ.д., представляващи лихва за забава за периода от 18.10.2015г. до
07.06.2018г., на основание чл. 128, т. 2 КТ; чл.224, ал.1 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА «В.И. ЕООД, ЕИК ****
със седалище и адрес на управление:***, офис 4 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС
сумата от 232.65 /двеста
тридесет и два лева и 0.65 ст./ лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Постановява
предварително изпълнение на решението, на основание чл. 242, ал.1 ГПК в частта, относно присъдените суми за възнаграждения
за работа и обезщетение, ведно с дължимите лихви.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на
основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: