РЕШЕНИЕ
град Стара Загора
09.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на Девети Септември през Две хиляди и Двадесета година
в състав:
Председател: Р.
Чиликов
Съд. Заседатели :
при секретаря Н. Георгиева и в присъствието на прокурор ………… като разгледа докладваното от съдията
Чиликов А.Н.Д. № 1180 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано е наказателно
постановление № К -0048309 / 30.04.2020 година на Директора на РД при КЗП.
Жалбоподателят недоволен от
наложената имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се с допуснати
процесуални нарушения и че не е извършено нарушение.
В с.з.чрез юрисконсулт Т.
поддържа жалбата.
Въззиваемата страна редовно
призована не изпраща представител в с.з. и не взема становище по делото.
От събраните по делото
доказателства установени с доказателствени средства –показанията на свидетеля,
писмени– преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна
проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено
следното :
Жалбата е подадена в
срок и от лице имащо право на жалба,
поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е
допустима .
Разгледана по същество
жалбата е основателна макар и на друго основание.
Административно-наказващият
орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за
установено, че жалбоподателят „ Профилактика, Рехабилитация и отдих „ ЕАД със
седалище и адрес на управление град София в с. Старозагорски минерални бани
извършва деност в обекта „ ПРО „ ЕАД, като хотелът е с утвърдена категорлия „
една звезда“.
При извършената проверка на
14.02.2020 г. е установено, че хотелът е с 4 етажа и няма асансьор, няма
телефонна инсталация с единен вътрешен телефонен номер за връзка с рецепцията,
няма автомат за почистване на обувки,обособената стая за хора с намалена
подвижност се намира на втори етаж и до нея няма достъпен маршрут.
Хотелът не отговаря на
изискванията за съответната категория.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на св. А.К. ,заповед
№397ЛС/22.04.2015 година на Председателя на КЗП; заповед №676/21.08.2019 година
на Председателя на КЗП; наказателно постановление № К-0048309/30.04.2020
година; справка от Търговския регостър; АУАН №К-0048309/13.03.2020 година;
протокол за проверка на документи; договор №11-1/06.03.2019 година; анекс към
договор 02.10.2018 година; справка за паричен превод; удостоверение за
професионално обучение; диплома; сертификат; удостоверение за професионално
обучение; диплома; удостоверение за
професионално обучение; диплома; свидетелство за зрялост и квалификация;
констативен протокол; работно време; копие на справка за свободни стаи за определен
период; ценоразпис; схема; справка от интернет; временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране на туристически обект №11/05.03.2020
година; заявление – декларация; приложение към констативен протокол;
удостоверение за категоризация; копие на ваучер от Грабо.
При така установената
фактическа обстановка административно – наказващият орган е приел, че жалбоподателят е нарушил чл. 114 т.
2 от ЗТ и на основание чл. 208 от ЗТ е наложил имуществена санкция в размер на
1 100 лв.
Посочените в обстоятелствената
част на наказателното постановление липси / асансьор, достъп до стая на хора
със затруднено предвижване, телефонна централа, машина за почистване на обувки
/ установени по време на проверката безспорно водят до несъответствие с
категорията на обекта съгласно Наредбата за изискванията към местата за
настаняване, заведенията за хранене и развлечения и на реда за определяне на
категория, отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на категорията.
Посочената правна квалификация на
административното нарушение / чл. 114 т.
2 ЗТ / не може да се възприеме безрезервно.
Разпоредбата на чл. 114 т. 2 ЗТ е
абстрактна и бланкетна – няма самостоятелно приложение.Същата препраща към
Наредбата по чл. 121, ал. 5 ЗТ, където са доразвити конкретните изисквания в
подзаконовите нормативни актове – Наредбата по чл. 121, ал. 5 ЗТ и Наредбата за изискванията към местата за настаняване,
заведенията за хранене и развлечения и на реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране действието и прекратяване на категорията.
И това е така най-малкото защото
изискванията за съответните обекти за настаняване следва да имат конкретно,
ясно и точно съдържание.
В конкретният случай
административно-наказващият орган е следвало да конкретизира правната
квалификация на деянието като препрати /превърже / разпоредбата на чл. 114 т. 2
ЗТ с разпоредбата на чл. 121, ал. 5 ЗТ и със съответните разпоредби от
подзаконовияа нормативен акт / Наредбата /.
Следователно претендираната от
административно-наказващият орган правна квалификация на деянието / чл. 114 т.
2 ЗТ / е непълна и няма самостоятелно приложение.
Посочените дължими изисквания, на
които следва да отговаря проверявания
обект за настаняване следва да намерят своята конкретизация и в правна
квалификация.
Това обаче не е сторено, с което
е нарушен чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН и съдът е поставен в невъзможност да
осъществи контрол вменените изисквания свързани с категорията на обекта до
колко съответстват на правната квалификация .
С посочените пропуски не са
изпълнени изискванията на законодателя в чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН, което
опорочава и формата на наказателното
постановление като акт на административно-наказателния процес и съществено е
ограничено правото на защита на нарушителя.Последното е функция на конкретно,
ясно и точно формулирано административно обвинение.
Съответствието между
обстоятелствената част на наказателното постановление / чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН
/ и правната квалификация на деянието / чл. 57, ал. 1 т. 6 ЗАНН / е от решаващо
значение за форма и законосъобразност на всеки административен акт,което в
случая липсва.
Посочените процесуални
нарушения могат да бъдат окачествени единствено като съществени, неотстраними в
съдебната фаза и опорочаващи атакуваното наказателно постановление, което е
повод за отмяната му.
Направеното искане от
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно.Същият представя и списък с направените по делото
разноски с доказателства за транспортни разходи.
Съгласно 63, ал. 5 ЗАНН
във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл. 27 е от Наредбата за заплащане на
правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с
оглед фактическата и правна сложност на делото в полза на жалбоподателя следва
да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лева, разходи за командироване / пътни и дневни / или общо 226,83 лева
,които да се заплатят от въззиваемата страна, поради основателност на жалбата.
Водим от горните мотиви
съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №
№ К -0048309 / 30.04.2020 година на Директора на РД за областите Пловдив,
Смолян, Пазарджик, Хасково, Стара Загора при КЗП, с което е наложена
имуществена санкция в размер на 1 100 / ХИЛЯДА И СТО / лева на „
Профилактика, Рехабилитация и отдих „ ЕАД със седалище и адрес на управление-
град София, община Столичвна, район Средец, ул. „ Ангел Кънчев „ № 2, ЕИК –
********* .
ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА
ПОТРЕБИТЕЛИТЕ да заплати на „ Профилактика, Рехабилитация и отдих „ ЕАД
направените по делото разноски в размер на 226,83 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :