№ 335
гр. Перник, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Гражданско дело № 20231720105375 по описа за 2023 година
Производството е по Глава втора от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба вх. № 23908/15.11.2023 г., подадена от М. Ц. Д., ЕГН -
********** с адрес: гр. **** против Е. А. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****.
Към молбата е приложена декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН.
В депозираната молба се изтъкват доводи за извършен акт на домашно насилие,
изразяващо се в емоционално, психическо и икономическо насилие от страна на Е. А.
М. – бивш съпруг на молителката, с твърденията, че на 04.11.2023г. в Република
Турция, Б. ответникът, след като е бил уведомен по надлежния ред, че е длъжен не се е
явил заедно с детето им Д. на адреса за предаване в Бююкчекмедже на 04.11.2023 в
10.00 часа, като детето не било доведено на мястото на предаване до 10.40 часа, поради
което не е могло да се осъществи предаването на детето.
Твърди се в молбата, че за осъществяване на предаването на детото молителката
ангажирала български и турски адвокат, както и организирала и заплатила пътуването
и престоя си в чуждата държава.
В следствие на отказа на ответника да й предеда детето им Д. Е.в М.
молителката изпаднала в депресия, имала паническо разстройство, не можела да спи и
да се храни имала повишено кръвно налягане и живеела в непрекъснат стрес.
В съдебно заседание молителката М. Ц. Д., лично и чрез упълномощения
процесуален представител поддържат молбата.
Ответникът Е. А. М., чрез назначения му особен представител адв. Т. П. оспорва
подадената молба. Моли съда да остави молбата без уважение, като приеме, че не е
извършван акт на домашно насилие.
Съдът, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз
1
основа на вътрешното си убеждение /чл. 12 ГПК/ и закона /чл. 5 ГПК/, прави следните
фактически и правни изводи:
Съгласно чл. 2 ЗЗДН "Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство".
Няма спор между страните, а и от представените по делото писмени
доказателства, а именно Решение № 261198/17.11.2021г. се установява, че страните са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод, както и че имат общо дете.
В случая молбата е подадена от лице, което твърди лично да е пострадало от
домашно насилие, поради което и на основание чл. 8, т. 1 ЗЗДН молбата е подадена от
процесуално легитимирано да търси защита лице. Молбата е подадена срещу лице, с
което молителката е била в сключен граждански брак, и от което има дете, предвид
което ответникът попада сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.
2 ЗЗДН, т. е. молбата е подадена срещу лице, процесуално легитимирано да отговаря
по нея.
Описания в молбата акт представлява акт на домашно насилие по смисъла на чл.
2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено емоционално, психическо,
икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права. Молбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 10, ал. 1
ЗЗДН, тъй като се твърди акт на домашно насилие, извършен на 04.11.2023г., а молбата
до съда е подадена на 15.11.2023 г., поради което е допустима.
По делото са представени декларации по чл.9, ал.3 от Закона от молителите, в
които е декларирано, че на 04.11.2023г., в следствие на отказа на бившия и съпруг да й
предаде детето им Д. Е.в М. молителката изпаднала в депресия, имала паническо
разстройство, не можела да спи и да се храни имала повишено кръвно налягане. Имала
пристъпи на аритмия, била разстроена и с лоша концентрация.
Изложеното в декларацията се потвървърждава от представените по делото
писмени доказателства – Протокол за непредадено дете от 04.11.2023г., представен в
превод на български език, както и приложените към молбата медицински документи и
събрани гласни доказателства.
Представени са по делото Дисциплинарна заповед за арест, на 6-ти граждански
съд по семейни дела на Бюйюкчекмедже по съдебно дело 2023/512, на Е.Г. за
задържане, както и Решение за мярка за защита на основание закон № 6284, на 1-ви
семеен съд, по дело № 2023/6808 с молител М. Д. против Е.Г. и С.Г..
По делото е приета и Справка за съдимост на лицето Е. А. М., от която е видно,
че същия не е осъждан.
Други годни доказателства по делото не са представени, по делото не бяха
ангажирани доказателства от ответника за оборване на декларираните обстоятелства от
молителката.
Предвид всичко гореизложеното и анализа на доказателства съдът намира
молбата за защита за основателна.
В представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителката е описала описали
твърдяните актове на домашно насилие, осъществени от ответника спрямо нея на
04.11.2023 г., която декларация, предвид предвидената наказателна отговорност за
неистинност и с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН, съдът цени като
2
доказателство за осъщественото от ответника поведение, доколкото изложеното в
декларацията се подкрепя и от събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства.
Съгласно дефинитивната правна норма на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН като домашно
насилие се определя всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се
намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. В
закона липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и
дефиниция за понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат
окачествени всички действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху
психиката на едно лице - пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават
да ги подтиска и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат
да бъдат вербалното насилие /крещене, обиждане, псуване/, отхвърляне на
присъствието, унижение, предизвикване на страх, изолация. Преценка дали е налице
емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се
изследват отношенията между страните, техните физически и психически особености и
съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Поради изложеното според настоящия състав безпротиворечиво се установява
по делото, че ответникът Е. А. М. е упражнил емоционално, психическо,
икономическо насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права спрямо М. Ц. Д., чрез осъществяването на изложения в
депозираната искова молба акт на домашно насилие.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗДН, със заповедта за защита съдът
налага една или повече мерки за защита, което води до извод, че последният не е
обвързан от искането на страните, както и от вече определените мерки с предходно
издадена заповед за незабавна защита, в случай че има такава. По отношение на срока
за който се налагат мерките за защита настоящия състав намира, че същите не следва
да бъдат налагани за максималния срок, а срок около средния. Предвид на което и
срока на мерките следва да бъде определен на 12 месеца.
С оглед изложеното, съдът счита, че спрямо ответника, като извършител на
емоционално, психическо, икономическо насилие, принудителното ограничаване на
личния живот, личната свобода и личните права по отношение на молителката, следва
да бъде приложена мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, чрез която ще се даде защита на
пострадалото лице. За лагането на тази мярка не е предвиден срок, тъй като съгласно
КРБ и НК никой няма право да нарушава правата, каквото е правото на здраве и
неприкосновеност, на другите физически лица.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН (в приложимата редакция изм. ДВ, бр. 102 от 2009 г.,
в сила от 22.12.2009 г.), при уважаване на молбата за защита, съдът е длъжен да
наложи на извършителя на домашното насилие глоба, но с оглед измененията на ЗЗДН
в сила от 01.01.2024г., намира, че в приложното поле на § 30 не попада разпоредбата за
налагане на глоба, поради което такава не следва да бъде налагана, доколкото тази
разпоредба има санкционен характер.
На основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, вр, чл. 16 Тарифата за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд - Перник дължимата за производството държавна такса в размер
на 25,00 лева.
3
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН на молителките следва да бъде издадена заповед
за защита.
С оглед изхода на спора в полза на молителката М. Ц. Д. следва да се присъдят
сторените разноски в размер на 1 000,00 лева – реално заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Перник
сторените разноски за заплащане на възнаграждение за особен представител в размер
на 180,00 лв..
Предвид горното и на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН, съдът
РЕШИ:
НАЛАГА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА срещу Е. А. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр.
*****, за осъществено на 04.11.2023г. ДОМАШНО НАСИЛИЕ по отношение на М.
Ц. Д., ЕГН -********** с адрес: гр. **** , като
ЗАДЪЛЖАВА Е. А. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр. ***** ДА СЕ
ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие по отношение на М. Ц. Д., ЕГН -
********** с адрес: гр. ****;
ЗАБРАНЯВА на Е. А. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр. *****, ДА
ПРИБЛИЖАВА М. Ц. Д., ЕГН ********** с адрес: гр. ****, както и жилището й, на
адрес гр. ****, местоработата на молителката, местата за социални контакти и отдих на
молителката на по - малко разстояние от 100 /сто/ метра.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита, в която да се впише предупреждението по чл.
21, ал. 2 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Е. А. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр. ***** да заплати по сметка на
Районен съд Перник сумата от 25,00 лева - държавна такса, както и сумата от 180,00
лева - адвокатско възнаграждение на особен представител от бюджетните суми на
Районен съд Перник, като му УКАЗВА, че може да заплати така посочените суми в
едноседмичен срок, считано от влизане на решението в сила, като в противен случай
съдът ще издаде служебно изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително
събиране на вземането.
ОСЪЖДА Е. А. М. с ЕГН ********** и с адрес: гр. ***** да заплати М. Ц. Д.,
ЕГН ********** с адрес: гр. ****, сумата от 1000.00 /хиляда лева/ - сторени по делото
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се връчат на страните и на полицейските
управления по настоящия и постоянен адрес на страните.
РЕШЕНИЕТО и заповедта подлежат на НЕЗАБАВНО изпълнение /чл.20
ЗЗДН/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Перник в
седемдневен срок от деня, в който е посочено, че решението ще бъде обявено (чл. 17,
ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4