РЕШЕНИЕ
№ 126
гр. Бургас, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Михаела К. Петрова
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Търговско дело
№ 20232100900207 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Банка ДСК“ АД с ЕИК с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.
“Московска” № 19, представляван заедно от всеки двама измежду Славейко
Любомиров Славейков, Боян Филипов Стефов, Доротея Николаева Николова-Илчева,
Тамаш Хак-Ковач, Димитър Иванов Дилов, Михаил Руменов Комитски и Цветослав
Найденов Димов, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Тихомир Желев,
против С. Г. Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. С., бл. **,
вх. **, ет. *, ап. ***, с която се претендира установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на
документ № 3357/24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 8162/2021 г. по описа на Бургаския районен
съд, а именно: сума в общ размер от 39 999. 35 лева, дължима на основание договор за
кредит -овърдрафт № 4998/17.04.2018 г., и представляваща сбор от 34 722. 27 лева –
главница, 2 750. 63 лева – договорна лихва за периода 10.04.2020 г. - 24.10.2021 г., 2
165. 32 лева – лихвена надбавка за забава /обезщетение за забава/ за периода 08.02. -
24.10.2021 г., 241. 13 лева – обезщетение за забава за периода 25.10. - 18.11.2021 г., и
120 лева – такси за връчване на нотариални покани, ведно със законната лихва върху
главницата от 34 722. 27 лева, начиная от 23.11.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и
на юрисконсултско възнаграждение и на тези за заповедното производство.
1
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за
наличието на валидно договорно правоотношение между страните по горния договор,
анексите към него и договор за поръчителство, по които ответникът имал качеството
на поръчител и съобразно уговорките тях са останали дължими търсените в
настоящото производство суми, като се излагат подробни доводи в тази връзка. Излага
се също така, че сумите се търсят въз основа на обявена предсрочна изискуемост,
настъпилата на 25.10.2021 г., поради забава в плащанията на 14 месечни вноски с
настъпил падеж. При условията на евентуалност се излага, че длъжникът-поръчител
следва да се счита за уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с получаваното
на исковата молба, ведно с приложенията към нея.
Правното основание на предявените искове е чл. 422 във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника,
чрез назначения му особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК
адвокат Катъров, с който исковете се оспорват, като се излагат подробни доводи в тази
насока. Навеждат се и доводи относно неправилното изчисляване на размера на
претендираните суми, както и твърдяната дата на обявяване на предсрочната
изискуемост. Възразява се по отношение на обявяването на предсрочната изискуемост
с връчването на исковата молба, предвид качеството на особения представител, до
който същата е достигнала.
С допълнителната исковата молба ищецът е изложил как се формират търсените
от него лихви и какво е основанието за тяхното начисляване. По отношение на
предсрочната изискуемост е заявил настъпването й с датата на достигане на
изявлението до длъжника.
С допълнителния отговор ответникът е оспорил представителна власт на
упълномощения юрисконсулт на банката, като направените оспорвания не се споделят
от съда, при все че упълномощителите имат качеството на законни представители на
ищцовото дружество към датата на упълномощаването. Изложил е доводите относно
формиране на претендираните лихви.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исковата молба и допълнителната
такава, изложените в тях факти и обстоятелства, становището на ответната страна и
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа
на документ № 3357/24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 8162/2021 г. по описа на Бургаския
районен съд е разпоредено длъжниците „СТО-77“ ЕООД с ЕИК *********,
представлявано от С. Г. Я., и ответникът С. Г. Я. да заплатят солидарно на ищцовото
2
дружество паричните суми - предмет на установяване в настоящото производство.
Заповедта е приета за връчена на длъжника – физическо лице по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК и предвид дадените от съда указания на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за
предявяването на иск по чл. 422 от ГПК, съдът приема, че за ищеца-заявител е налице
интерес от воденото на исковете – предмет на делото.
С договор за кредит – овърдрафт № 4998, сключен на 17.04.2018 г. между
банката и кредитополучателя „СТО - 77“ ЕООД, последният е получил кредит –
овърдрафт с максимален договорен размер от 50 000 лева, който се усвоява от
разплащателна сметка на кредитополучателя BG70STSA93000025179739. Съгласно чл.
5.1 кредитът се предоставя за срок от 12 месеца, с крайна падежна дата на 17.04.2019 г.
За предоставения кредит кредитополучателят заплаща годишна лихва, формирана в
размер на 1M SOFIBOR плюс договорена надбавка в размер на 8 процентни пункта,
като размерът на годишната лихва не може да бъде по-голям от 8 % /чл. 11.1/.
Промяната на 1M SOFIBOR се отразява на лихвения процент по кредита ежемесечно,
на датата, на която се изплаща лихвата по чл. 11.3. За първия лихвен период – от
датата на първото усвояване по кредита до деня, предхождащ първата дата, на която се
плаща лихвата, се прилага стойността на 1M SOFIBOR към датата на договора.
Промените по тази клауза са задължителни за страните до окончателното издължаване
на кредита по настоящия договор /чл. 11.1.1/. В случай на отпадане на 1M SOFIBOR
като пазарен индекс, страните ще уговорят друга съпоставима и пазарно определена
лихва, за което ще сключат анекс към договора, като до сключването му се прилага
лихвата, която е действала преди отпадане на лихвения индекс /чл. 11.1.2/.
Разпоредбите на чл. 11.2 - 11.5 от договора предвиждат, че в срока за ползване по чл.
5.1 и чл. 5.2 лихвата по кредита се изчислява на базата на 360 дни на година, начислява
се ежедневно върху действително усвоената и непогасена част от кредита за реалния
брой дни на ползването му и е платима на 10-то число на месеца, като ако е неработен
ден в следващия работен такъв. Кредитополучателят дава съгласие, в случай че на
месечната падежна дата на разплащателната му сметка не са осигурени средства за
покриване на дължимата лихва, кредиторът да я погаси служебно за сметка на
неусвоената част от кредита. Чл. 20 от договора предвижда, че при неизпълнение от
страна на кредитополучателя на задълженията по настоящия договор, кредиторът по
своя преценка може: а. до отстраняване на нарушението или окончателно да
преустанови по-нататъшното предоставяне на суми от кредита; б. до отстраняване на
други нарушения, освен при нарушение на задължението за плащане, да приложи
санкцията по т.21, б. „б“; в. да превърне кредита в предсрочно изискуем и да
предприеме действия за събиране на вземането си по този договор. Предвидено е също
така кредиторът да приложи задължително следните санкции: а. в срока за погасяване
по погасителен план при неплащане на част или цяла погасителна вноска по
главницата по кредита в уговорените срокове събира от кредитополучателя лихва
3
върху размера на просрочената главница, включваща договорената по т. 11.1. лихва и
наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта. Наказателната надбавка се
дължи за времето на забавата до окончателното плащане на дължимите суми или до
предявяване на молба от кредитора за събиране на вземането по съдебен ред;б. при
неплащане на част или цялата дължима лихва по кредита в уговорените срокове,
събира от кредитополучателя лихва върху размера на главницата, включваща
договорената по т. 11.1. лихва и наказателна надбавка в размер на 7 процентни пункта.
Наказателната надбавка се дължи за времето на забавата до окончателното плащане на
дължимите суми или до предявяване на молба за събиране на вземането по съдебен
ред; в. при изискуемост на кредита на крайния падеж или предсрочно, събира от
кредитополучателя лихва върху размера на неиздължения остатък, включваща
договорената по т. 11.1 лихва и наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Чл. 22
предвижда възможност за кредитора да превърне кредита, заедно с лихвите, в
предсрочно изискуем, в следните случаи: а. когато по разплащателната сметка на
кредитополучателя не са постъпвали суми за срок от 3 месеца и погасяването на
дължимата лихва за този период е извършвано за сметка на неусвоения лимит; както и
при наличие на неплатени дължими суми за лихви и/или главница;
С договор за поръчителство, сключен между банката и поръчителя С. Г. Я. от
17.04.2018 г., последният се е съгласил да отговаря солидарно за задълженията на
„СТО-77“ ЕООД по горния договор за кредит, като са възпроизведени и основните
елементи на същия.
С анекс № 1 от 11.05.2018 г., сключен между банката и кредитополучателя е
намалена договорната надбавка при формирането на лихвения процент в размер на 6.5
%, а с анекс № 2 от 27.05.2020 г. отново е увеличен на 8 %. С анекс № 3 от същата дата
са постигнати уговорки във връзка с обявеното извънредно положение, в частност и
предоставен гратисен период от 10.04.2020 г. до 10.09.2020 г. След изтичането му
главницата по кредита включва неплатената такава, включително и по време на
гратисния период, както и текущо дължимата лихва съгласно договора, и натрупаната
и непогасена по време на гратисния период лихва, които се погасяват съгласно нов
погасителен план - приложение към анекса и неразделна част от него и от договора за
кредит. Крайният срок за погасяване на всички дължими по договора за кредит суми се
продължава до 17.10.2022 г.
На 27.05.2020 г. е сключен анекс № 1 между банката и поръчителят, съгласно
който С. Г. Я. се е съгласил да отговаря солидарно за задълженията на „СТО-77“
ЕООД по горния договор за кредит, и всички анекси към него.
С нотариална покана банката е уведомила длъжници, че поради забава в
плащанията по процесния договор за кредит, банката обявява кредита за предсрочно
изискуем, като изрично посочва и че от датата на получаването на поканата цялата
4
неплатена главница става дължима и върху нея се начислява законна лихва. Същата е
връчена на кредитополучателя на 26.09.2021 г. по реда на чл. 50 от ГПК по адреса на
управление на дружеството, както и на поръчителя на 26.09.2021 г. по реда чл. 47, ал. 5
от ГПК на 26.09.2021 г. по постоянния и настоящия адрес на същия.
От заключението на вещото лице по изпълнената съдебно-икономическа
експертиза, която съдът изцяло кредитира като обективно и безпристрастно изготвена
от лице с нужните специални знания и като неоспорена от страните, допълнена с
изявленията на експерта в съдебно заседание се установява, че съгласно представеното
извлечение от сметката, обслужваща кредита, на дата 23.04.2019 г. е отразено
усвояване на сумата от 49 734. 96 лв. За периода 22.05.2019 г. - 15.09.2021 г. по кредита
са отнесени като платени следните суми: главница - 15 012,69 лв.; възнаградителна
лихва - 4 121. 63 лв.; наказателна лихва - 656,70 лв.; такси управление - 1 083. 32 лв.;
такса забава - 71,28 лв. или общо сумата от 20 945.62 лв.
След датата на предсрочната изискуемост - 24.10.2021 г. са платени още 6 379. 82
лв. – главница и съдебни разноски – 499. 64 лв. Експертът е категоричен, че допусната
забава на плащанията, като неизплатените месечни вноски по главница са от
10.10.2020 г. до 10.10.2021 г. и за възнаградителна лихва от 10.05.2021 г. до 10.10.2021
г. Спрямо датата 19.11.2021 г. - датата на извлечението от счетоводните книги, е
налице забава от 405 дни.
Неизплатената главница към 19.11.2021 г. – датата на изпращане на заявлението
по чл. 417 от ГПК в съда, възлиза на 34 722. 27 лв., от които: 18 055. 57 лв. по
падежирали вноски за периода 10.10.2020 г. - 10.10.2021 г. и 16 666. 70 лв. по
останалите непадежирали вноски до края на срока на договора, като такъв е и размерът
на главницата по заявлението по чл. 417 от ГПК и съответно по заповедта за незабавно
изпълнение.
След депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК на 19.11.2021 г. са отразени
платени суми по главницата в общ размер на 6 379. 82 лв., като са извършвани отдели
плащания в периода от 21.01.2022 г. до 21.02.2023 г., посочени от експерта в табличен
вид. При това положение към датата на изготвяне на експертизата оставащата
неизплатена главница възлиза на 28 342. 45 лв.
Експертът е извършил и съответни изчисления на уговорените по договора
лихви, като по отношение на възнаградителната лихва за периода 10.05.2019 г.-
24.10.2021 г. е посочил дължимата такава в размер на 4 947. 14 лв. От нея са платени са
4 121. 63 лв. Остава неизплатена възнаградителна лихва в размер на 825. 51 лв. за
периода 10.05.2021 г. - 24.10.2021 г.
По отношение на лихвената надбавка за забава в периода от 10.10.2020 г. -
24.10.2021 г., по кредита е начислена лихва в общ размер на 1 751. 28 лв. Платени са
5
656. 70 лв. на 08.02.2021 г. Остава неизплатена лихвена надбавка за забава в размер на
1 094. 58 лв. за периода 10.02.2021 г. - 24.10.2021 г.
Заплатените такси за връчването на нотариалните покани са в размер на 120 лв.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
Съществувалите между страните договорни отношения се установяват от
горните договори, като липсва оспорване на същите. При наличието на твърденията за
забава в плащанията над 400 дни и липсата на опровергаващи твърдения и
доказателства в обратния смисъл, се налага извода, че банката, съобразно уговорките
по договора, цитирани по-горе, е обявила вземанията по кредита за предсрочно
изискуеми, за което е уведомила кредитополучателя на 26.09.2021 г., и поръчителя на
същата дата, при което се налага извода, че предсрочната изискуемост е настъпила на
тази дата. Така и съобразно дадени в т. 18 от тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения по този въпрос, за да настъпи
предсрочната изискуемост на вземанията, следва да е налице волеизявление от
банката-кредитор в този смисъл и съответно същото да е достигнало до длъжника
преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК, което в случая е спазено.
По отношение на възраженията за ненадлежно връчване на нотариалната покана
следва да се отбележи, че същата е надлежно връчена на кредитополучателя по реда на
чл. 50 от ГПК, както и на длъжника – физическо лице по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
съгласно Общите правила на ГПК, установяващи законова фикция за надлежно
връчване, приложими към Нотариалните производства по глава XV от същия кодекс,
сред които е и връчването на нотариални покани /чл. 569, т. 3 от ГПК/. При това съдът
намира, че надлежно обявената предсрочна изискуемост е настъпила на 26.09.2021 г.
т.е. преди депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК на 19.11.2021 г. От
експертното заключение се установява, че към този момент е дължима главница от
34 722. 27 лв. След обявяването на предсрочната изискуемост, в периода от 21.01.2022
г. до 21.02.2023 г. обаче са извършвани частични плащания на главницата в общ размер
на 6 379. 82 лв., които съгласно разпоредбата на чл. 253, ал. 3 във връзка с чл. 422, ал.
1 от ГПК следва да бъдат отчетени. При това положение към настоящия момент остава
неизплатена и съответно дължима главница в размер на 28 342. 45 лв., при все че
липсват твърдения и доказателства за нейното погасяване. Ето защо искът за главница
следва да се уважи за сумата от 28 342. 45 лв. и да се отхвърли за горницата над
уважения размер до пълния заявен такъв от 34 722. 27 лв., поради извършените
плащания след депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК т.е. в хода на делото,
предвид нормата на чл. 422, ал. 1 от ГПК, която предвижда, че искът за установяване
съществуването на вземането се смята за предявен от момента на подаване на
заявлението.
6
Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва за забава
върху уважената част от главницата, считано от 23.11.2021 г. – датата на образуване на
заповедното производство, до окончателното й изплащане.
Съобразно уговорките между страните са дължими и уговорените договорни
лихви – възнаградителна лихва и лихвена надбавка за забава. В тази връзка експертът е
посочил, че е останала неизплатена възнаградителна лихва в размер на 825. 51 лв. за
периода 10.05.2019 г. - 24.10.2021 г. От същата обаче следва да се приспадне сумата от
120.38 лв. за вноската с падеж на 11.10.2021 г., тъй като предсрочната изискуемост,
както и сама е посочила банката в уведомлението си до длъжниците, настъпва с
достигането на изявлението на кредитора до длъжниците т.е в случая на 26.09.2021 г.
По принцип договорните лихви са дължими до датата на настъпване на предсрочната
изискуемост. Този извод се налага, тъй като съгласно тълкувателно решение №
27.03.2019 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по тълк. дело № 3/2017 г., размерът на
вземането при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се
определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична
сума /главницата/ и законната лихва за забава от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. При това положение дължимата такава към
датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК е в размер на 705. 13 лв.
При това положение искът за договорната /възнаградителна/ лихва следва да се
уважи за сумата от 705. 13 лв. и да се отхвърли за горницата над уважения размер до
пълния заявен такъв от 2 750. 63 лв.
По отношение на лихвената надбавка за забава в периода от 10.10.2020 г. -
24.10.2021 г., по кредита е начислена такава в общ размер на 1 751. 28 лв. Платени са
656. 70 лв. на 08.02.2021 г. Остава неизплатена лихва в размер на 1 094. 58 лв. за
периода 10.02.2021 г. - 24.10.2021 г. Поради изложените по-горе съображения от
същата следва да се приспадне сумата от 101. 79 лв. за вноската с падеж на 11.10.2021
г. При това положение дължимата такава към датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 от ГПК е в размер на 992. 79 лв.
При това положение искът за лихвената надбавка за забава следва да се уважи за
сумата от 992. 79 лв. и да се отхвърли за горницата над уважения размер до пълния
заявен такъв от 2 165. 32 лв.
За пълнота на изложение следва във връзка с дължимостта на така установените
суми да се отбележи, че разпоредбите на ЗПК не се прилагат по отношения на
процесния договор, тъй като съгласно чл. 3, ал. 2 от същия разпоредбите на закона се
прилагат и за договори за кредит под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да
бъде погасен в срок, по-дълъг от три месеца. В случая срокът е минимум 1 година, като
явно след това е бил продължен с още 2 години, предвид обявяването на извънредното
положение и уговорения гратисен период, който всъщност отсрочва плащането на
7
дължимите суми, а не ги опрощава. Наред с това, с оглед правно естество на договора,
следва да се отбележи, че кредитът овърдрафт се усвоява по разплащателната сметка в
лева или валута, до разрешения лимит и може да се ползва изцяло или отчасти, като
кредитополучателят е длъжен да осигурява средства за погасяване на кредита. При
овърдрафта не се изготвя предварително погасителен план, както при потребителските
и ипотечни банкови кредити, тъй като няма как отнапред да бъде известно каква част
от разрешените средства ще бъдат усвоени и въобще дали ще има усвоявания. Но и
при този вид кредит се определя месечна падежна дата, размер на минималното
погасяване от формирания дълг и дължима лихва за ползването на средствата, които в
случая са посочени ясно в договора. Така определените лихвени проценти не
противоречат на закона, морала или добрите нрави, тъй като максимален размер на
възнаградителната лихва не е предвиден и в Закона за задълженията и договорите, нито
е бил определен от Министерския съвет на основание чл. 10, ал. 2 от ЗЗД. В съдебната
практика се приема, че максималният размер на възнаградителната лихва е ограничен
единствено от разпоредбата на чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да
определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави.
Според съдът уговореният между страните размер на възнаградителната лихва от 8 %
не противоречи на добрите нрави, тъй като не надхвърля нормалния и справедлив
размер на възнаграждението на кредитора за това, че е предоставил за ползване свои
средства на потребителя.
Дължима съответно е и мораторната лихва в размер на 241. 13 лв. – обезщетение
за забава за периода от 25.10.2021 г. до 18.11.2021 г., както е заявен, върху неплатена
към този момент главница от 34 722. 27 лв. Изчислена с помощта сумата възлиза на
241. 13 лв., какъвто е и заявения размер. Дължими са 120 лв. – заплатени такси за
връчване на нотариални покани.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са част от направените в заповедното производство разноски в размер
на 827. 58 лв., съобразно уважената част от исковете, които съгласно дадените
указания в т. 12 от тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да
бъдат присъдени в настоящото производство. При определянето им съдът съобрази и
извършеното частично плащане в хода на делото, което не следва да влияе по
отношение на отговорността за разноските по аргумент за противното от нормата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК.
При този изход на спора се явява частично основателна претенцията на ищеца за
заплащане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му
заплати сумата от 3 430. 41 лв. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съобразно уважената
част от исковете. При определянето им съдът взе предвид внесената държавна такса от
905. 54 лв., депозита за особения представител в размер на 1 925 лв., депозит за
8
експертизата от 600 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съобразно материалния интерес и степента на
фактическа и правна сложност на спора.
При определянето им съдът съобрази и извършеното частично плащане в хода на
делото, което не следва да влияе по отношение на отговорността за разноските по
аргумент за противното от нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Или общата дължима сума за разноски от страна на ответника възлиза на 4 257.
99 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че С. Г. Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес:
гр. Б., ж.к. С., бл. **, вх. **, ет. *, ап. ***, дължи на “Банка ДСК“ АД с ЕИК с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул.
“Московска” № 19, представляван заедно от всеки двама измежду Славейко
Любомиров Славейков, Боян Филипов Стефов, Доротея Николаева Николова-Илчева,
Тамаш Хак-Ковач, Д. Иванов Дилов, Михаил Руменов Комитски и Цветослав
Найденов Димов, част от сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 3357/24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 8162/2021 г.
по описа на Бургаския районен съд, а именно: сума в общ размер от 30 401. 50 лева,
дължима на основание договор за кредит-овърдрафт № 4998/17.04.2018 г., договор за
поръчителство към него от същата дата и анексите към тях, и представляваща сбор от
28 342. 45 лева – главница, 705. 13 лева – договорна лихва за периода 10.04.2020 г. -
26.09.2021 г., 992. 79 лева – лихвена надбавка за забава /обезщетение за забава/ за
периода 08.02. - 26.09.2021 г., 241. 13 лева – обезщетение за забава за периода 25.10. -
18.11.2021 г., и 120 лева – такси за връчване на нотариални покани, ведно със
законната лихва върху главницата от 28 342. 45 лева, начиная от 23.11.2021 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля исковете за главницата над уважения
размер от 28 342. 45 лева до пълния заявен размер от 34 722. 27 лева, ведно със законна
лихва за забава върху отхвърлената част на иска, за договорна /възнаградителна/ лихва
над уважения размер от 705. 13 лева до пълния заявен размер от 2 750. 63 лева и иска
за лихвената надбавка за забава над уважения размер от 992. 79 лева до пълния заявен
такъв от 2 165. 32 лева.
Осъжда С. Г. Я. с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ж.к. С.,
бл. **, вх. **, ет. *, ап. ***, да заплати на “Банка ДСК“ АД с ЕИК с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. “Московска” №
9
19, представляван заедно от всеки двама измежду Славейко Любомиров Славейков,
Боян Филипов Стефов, Доротея Николаева Николова-Илчева, Тамаш Хак-Ковач, Д.
Иванов Дилов, Михаил Руменов Комитски и Цветослав Найденов Димов, сумата от
4 257. 99 лв. /четири хиляди двеста петдесет и седем лева и 99 ст./ за направените по
делото разноски, от които 827. 58 лв. по ч.гр.д. № 8162/2021 г. по описа на Районен
съд – Бургас и 3 430. 41 лв. по настоящото т.д. № 207/2023 г., двете по описа на
Бургаския окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
10