РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Ловеч, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
в присъствието на прокурора Св. Ив. Ив.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20214300100414 по описа за 2021 година
Производство по чл.2,ал.1,т.3,вр.с чл.4 от ЗОДОВ.
Постъпила е искова молба от Д. СТ. СТ. от гр.Троян, чрез пълномощник по реда
на чл.32,т.2 от ГПК- И.П. Р.- С.а, срещу Прокуратурата на РБългария,с посочено правно
основание чл.2,ал.1,т.3,пр.І-во,вр.с чл.4 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
Излага,че е претърпял вреди-имуществени и неимуществени,които са пряка и
непосредствена последица от незаконно повдигнатото му обвинение по чл.343б,ал.3 от
НК,от Районна прокуратура-Троян, с внесен Обвинителен акт от 12.03.2019г. и образувани
две наказателни дела- НОХД №118/2020г. на РС-Троян и НОХД №225/2020г.на РС-Троян.
Позовава се на ТРеш.№5/2015г.на ОСГК на ВКС и сочи, че по исковете с правно основание
чл.2,ал.1,т.3,пр.І-во от ЗОДОВ е отговорна само Прокуратурата. Счита, че е без значение кои
правозащитни органи-съд, прокуратура или разследващи органи и в каква степен са
допринесли за увреждането.Твърди,че Държавата,чрез своя процесуален субституент-
Прокуратурата на РБългария, не може да се освободи от отговорност,нито да бъде
намалена,в случаите когато цялостното увреждане е причинено от други държавни органи,
извън Прокуратурата. Без значение е дали действията им са били процесуално
законосъобразни и вината на длъжностните лица.
1
Обяснява,че на 22.09.2018г. е образувано ДП №289/2018г.по описа на РУ на МВР-
Троян, срещу С.,като след събиране на доказателствата е предаден на съд с обвинение за
извършено престъпление по чл.343б,ал.3 от НК-за това, че на 22.09.2018г.,около 13.30ч.,в
с.Орешак,Ловешка област, по ул.“Стара планина“№245,с посока на движение от с.Орешак
към с.Черни Осъм, е управлявал лек автомобил с марка „БМВ 530Д“,с рег.№ *******,
негова собственост, след употреба на наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин,
установено по надлежен ред със Съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх.№И-
9208/06.11.2018г. на Специализирана токсикологична лаборатория към „ВМА“-София.
Твърди,че в проведеното досъдебно производство са допуснати многобройни
процесуални нарушения-съществени и несъществени,отстраними и неотстраними, празноти
в събрания доказателствен материал и го описва подробно. На С. е отнето английското
свидетелство за правоуправление на ППС и е прекратена регистрацията на лизинговия му,
регистриран в Англия,лек автомобил. Последната мярка е била отменена по реда на
инстанционния контрол от състав на ВАС. По образуваното НОХД №118/2019г.на РС-
Троян С. е признат за виновен, а след обжалване присъдата е отменена от въззивния съд и
делото върнато за ново разглеждане. По образуваното НОХД №225/2020г. РС-Троян е
постановил оправдателна Присъда №4/28.01.2020г.по описа на съда. Поради неотстраняване
в срок на нередовности подаденият от РП-Троян протест е върнат обратно,а присъдата е
влязла в законна сила на 19.05.2021г.
Затова счита,че е налице фактическият състав на чл.2,ал.1,т.3,пр.І-во от ЗОДОВ и
условията за предявяване на иска. Обосновава наличието на предпоставките на специалния
закон. Излага,че наказателното производство е продължило почти 3 години(32) месеца, в
което време ищецът е имал качеството на обвиняем, съотв. подсъдим, за умишлено
престъпление и с незаконно постановена мярка за неотклонение „подписка“. Заради мярката
за неотклонение е следвало да пътува от Великобритания за действията по разследване и
съдебното производство. Твърди,че е претърпял имуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение,по което е оправдан, за периода от 22.09.2018г. до 19.05.2021г.-
т.е.от образуване на досъдебното производство,с което е нарушено правото му на
труд,отнето е свидетелството му за управление на МПС, като резултат - транспортната му
фирма,с дейност в тази държава, е фалирала.
Твърди,че е претърпял имуществена вреда в общ размер от 209 876лв. Обяснява,
че живее със семейството си и работи във Великобритания. Регистрирал е собствена
транспортна фирма „М. Т. Л." ЕООД от 09.11.2016г., с предмет на дейност- пътен транспорт
за товарни превози, притежава лек автомобил на изплащане, къща под наем и счетоводител.
Поради отнемане на английското му СУМПС на 22.09.2018г. със ЗПАМ за 18 месеца, до
изясняване на случая и потвърден срок от 18 месеца с Присъда № 4/28.01.2020г., и
образувано досъдебно производство, С. не е могъл да се върне на работа, да изпълнява
задълженията си като **** в едноличната си транспортната фирма и така е обрекъл
семейството и бизнеса си на труден финансов период и риск от фалит. От тези правно-
релевантни факти произтичат и претърпените имуществени вреди, описани в т. 7 и т. 8,
2
изменени в хода на процеса като размер и период по реда на чл.214, ал.1, изр.З от
ГПК,прието от съда, а именно:
1. За периода от 22.09.2018г. до 01.11.2018г. (40 дни) ищецът остава без работа и
доходи, поради образувано досъдебно производство №289 на 22.09.2018г. и отнето
свидетелство за управление на МПС, със ЗПАМ №18-0359-000539/22.09.2018г. и
невъзможност да се върне и работи във Великобритания. От него се изисква от РУ
„Полиция" –Троян да е на разположение по постоянния си адрес и при необходимост ще
бъде призован за разпит. Вредата за С. от това определя в размер на 16 614.46лв. Сумата се
формира на база средномесечното му трудово възнаграждение за месец август 2018г., въз
основа на седмичната му трудова заработка (по какъвто начин е заплащането във
Великобритания). Обяснява,ч е ищецът издава седмични фактури от кочан на фирмата си
(ЕООД), на фирмата за която работи, и тя му превежда всеки петък отчетената и заработена
сума на фирмената му банкова сметка. Фактурите се осчетоводяват от назначен от него
счетоводител и заплаща на държавата изчислените годишни данъчни задължения. За
изчисление използва месец август 2018г., защото това е месецът, предхождаш и е
последният работен месец преди увреждането. Прилага издадените Фактура №
13/05.08.2018г. - за 1116.00 GBP, Фактура № 14/12.08.2018г.- 1296.00 GBP и Фактура М
15/19.08.2018г. - 924.00 GBP. Общата сума по трите фактури за месец август 2018г. е в
размер на 3336 GBP. Работени са 18 дни, защото след 20-и август С. пътува за България. При
което 3336.00 GBP : 18 дни - 185.00 GBP (средна заработка за 1 ден). От 22.09.2018г. до
01.11.2018г. са 40 дни, за които се дължи 7 400.00 GBP(185.00 GBP х 40 дни = 7 400.00 GBP)
При курс на БНБ за 01.11.2018г. - 2.21817 ,окончателната сума е 16 614.46лв. (7 400.00 GBP
х 2.21817 = 16 614.46лв.)
Следващите имуществени вреди са направените от С. разходи за билети за
пътуванията му България-Великобритания,във връзка с досъдебното и съдебни
производства. Претенциите са заявени от т.2 до т.5.
Ищецът сочи,че на 01.11.2018г. е отпътувал от страната със самолетен полет на
„RYANAIR“ до Великобритания (най-евтиният полет, тъй като се запазва и плаща месец по-
рано и няма такса за ферибот, която е по-голяма от стойността на билета при сухоземен
транспорт). Сочи,че друг начин няма за отпътуване от страната, защото е с отнето
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. За самолетния билет
заплаща 264.31 евро, които по курса на БНБ за 01.11.2018г. се равняват на
516.95лв.,съгл.приложения валутен калкулатор. Вредата му от това е в размер на 516.95
лева. Прилага самолетния билет.
За да бъде привлечен като обвиняем и разпитан от разследващия орган, на
07.12.2018г., след получена призовка на 04.12.2018г. на постоянния адрес, С. е длъжен да се
прибере в България и яви в РУ-Троян. Прави разход за двупосочен самолетен билет, с дати
06.12.2018г. полет от Бирмингам до София и обратно от София до Бирмингам на
08.12.2018г.,за които заплаща 100.96 GBP, които по курса на БНБ за 06.12.2018г. се равняват
на 222 лева. Прилага самолетния билет и справка от валутен калкулатор.
3
За да присъства на разпоредителното заседание по НОХД № 118/2019г., за което
явяването му е задължително,с оглед постановената мярка за неотклонение „Подписка"
(постановена с Постановление за привличане на обвиняем на 07.12.2018г.) С. се завръща в
България на 20.04.2019г. със самолетен полет до София и връща обратно на 23.04.2019г., с
полет от София до Бирмингам. За двупосочния самолет билет е заплатил сумата 151.41 GBP,
която по курса на БНБ за 19.04.2019г. е в размер на 342.47лв.Прилага самолетния билет и
справка от валутен калкулатор.
С. пристига от Великобритания на насроченото първо съдебно заседание по
НОХД №118/2019г.на РС-Троян,където присъствието му е задължително, заради
постановената мярка за неотклонение „подписка", на 25.05.2019г. със самолетен полет
Бирмингам-София, за което заплаща 114.66 GBP,съотв. по курса на БНБ в размер на
254.55лв. За обратния полет на 28.05.2019г. заплаща 106.55 GBP, по курса на БНБ -
226.27лв. Общата заплатена сума е в размер на 480.82лв. В съдебното заседание ищецът е
поискал и районният прокурор Шолев се съгласил, С. да не пътува от чужбина и присъства
на следващите съдебни заседания, въпреки постановената мярка за неотклонение
„подписка". Така имуществените разходи на ищеца за самолетни билети до и от България са
преустановени по водените наказателни дела.
Имуществена вреда за ищеца е и заплатеното адвокатско възнаграждение по
Договор за правна защита и съдействие № **********/07.12.2018г. по НОХД № 118/2019г. в
размер на 400 лева, реално заплатени в брой 300лв. и Договор за правна защита и
съдействие № **********/05.04.2019г., с реално заплатени в брой 300лв. Така общата сума
реално заплатена в брой по двата договора, е в размер на 600лв. За С. това е имуществена
вреда, реално заплатена, поради необходимостта от процесуална защита поради незаконно
повдигнатото му обвинение, по което е оправдан с присъда, влязла в законна сила на
19.05.2021г., ведно със законната лихва, считано от момента на влизане на оправдателната
присъда, по аргумент от т.4 от TP № 3/2005 г. на ОСГК, където е посочено, че отговорността
на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента
на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление в хипотезата на
чл.2, т.З, изр І-во от ЗОДОВ, въз основа на образуваното НОХД № 225/2020г. В случая това
е датата 19.05.2021г. и на основание чл.86 от ЗЗД от тази дата се дължи и законна лихва.
Претенцията под № 7 е за претърпени от С. имуществени вреди, изразяващи се в
пропусната полза в периода 28.11.2019г. до 11.05.2020г., в размер общо на 53 083лв.,поради
оставането му без работа с оглед отнето СУМПС № STEYA801118D99KY (ЗПАМ №18-
0359-000539/22.09.2018г. на РУ„Полиция"-Троян) и се връща със семейството си в
България. Поради невъзможността да работи (шофира) в транспортната си фирма, С.
прекратява дейността й и се завръща в България, докато си вземе обратно СУМПС и
регистрира нова транспортна фирма. В подкрепа на твърдението прилага три справки,
подробно описани и уважени от съда и прокуратурата и приложени към делото като
писмени доказателства. С първата справка доказва датата на връщане на свидетелството за
управление. Срокът на отнетото СУМПС е потвърден с Присъда № 4/28.01.2020г. по НОХД
4
№ 118/2019г. - „на основание чл.343г, във вр.с чл.37,ал.1,т.7 от НК е лишен да управлява
МПС за срок от 1 година и 6 месеца". По делото е налична Справка от ОД на МВР- гр.
Ловеч, Сектор „Пътна полиция", т.е. периодът е 19 месеца и 19 дена (22.09.2018г. до
11.05.2021г.). Срокът на първоначалното отнемане е определен в заповедта, а крайният срок
се определя от съда с присъдата, тъй като се касае за транспортно престъпление от общ
характер и е длъжен контролният орган да отнеме свидетелството за управление, докато
съдът реши делото. Тъй като първата присъда е отменена и срокът по заповедта изтекъл,
ищецът по силата на заповедта си е върнал обратно свидетелството, без да е необходимо за
изчаква образуването на новото дело и постановяване на нова присъда. Поради това
счита,че Прокуратурата няма как да не отговаря за причинените имуществени вреди на
ищеца от незаконно отнетото му свидетелство за управление, защото задължително се
отнема от контролния орган при извършено транспортно престъпление и образувано
досъдебно производство. Компетентността на контролния орган се изчерпва при образуване
на досъдебно производство.
В предоставените заверено копие от НОХД № 225/2020г. на РС-Троян и
административна преписка от РУ-Троян, е видно, че в доказателствения материал е
приобщен оригиналният писмен документ за регистрираната транспортна фирма на ищеца –
„М. Т. Л."ЕООД от 09.11.2016г., с предмет на дейност- пътен транспорт за товарни превози.
С него доказва,че по време на увреждането С. е имал регистрирана транспортна фирма във
Великобритания, т.е към 22.09.2018г. ищецът е с трудова дейности и регистрирана
транспортна фирма във Великобритания- държавата, в която има постоянен статут на
пребиваване.
По делото е приложена и Справка от АИС на МВР- ОД на МВР-Ловеч, изх.
№535/18.01.2022г. за пътуване на лице-български гражданин,от която е видно, че С. е влязъл
с лекия си автомобил в РБългария, през ГПКК- Видин- Дунав мост, на 28.11.2019г. в 01:47ч.,
излязъл е от РБ през ГКПП-Видин- Дунав мост,на 19.06.2020г. в 15:17ч., с лекия си
автомобил. От справката на НАП- ТД-Велико Търново, офис Ловеч, е видно, че С. през
периода 22.09.2018г. до 30.06.2020г. няма сключени трудови договори на територията на
страната и няма данни за осигуряване за посочения период. Към 19.01.2022г. няма
изискуеми публични задължения. Тази справка доказва, че при престоя си в страната С. не е
упражнявал трудова дейност под никаква форма, а е изчаквал да изтече срока и да си вземе
обратно отнетото свидетелство за управление на лек автомобил. Ищецът пояснява, че база
за изчисление на увреждането, е средномесечното трудово възнаграждение за месец юни
2018г. - 4344.00 GBP и юли 2018г. в размер на 5196.00 GBP. Тъй като разликата за двата
месеца е голяма (заработката е седмична), в размер на 852.00 GBP, изчислява
средноаритметичен сбор от заработките за двата месеца юни и юли, и дели на две. Прилага
изчислението.
Обяснява,че на 16.06.2020г е регистрирал нова транспортна фирма – „JSD
ТРАНСПОРТ РЕФРИДЖЪРЕЙШЪН“, с фирмен номер ********, предмет на дейност-
Пътен транспорт за товарни превози, данъчен номер № *********, която работи и в момента
5
(съгл.предоставен по делото легализиран сертификат).
Претенцията под № 8 е за периода 02.11.2018г. до 28.11.2019г., което е 13 месеца,
през които търпи вреди в размер на 138 016лв., поради невъзможността да осъществява
предмета на дейност на транспортната му фирма и това довежда до фалирането й. Срокът,
посочен в ЗПАМ № 18-0359-000539/22.09.2018г., е 18 месеца до изясняване на случая и е
инструктивен, не е задължителен за съда. С Присъда № 4/28.01.2020г.,пост.по НОХД
№118/2019г.на РС-Троян съдът го лишава от права за срок от 1 година и 6 месеца,
престъплението е транспортно, тя е отменена от въззивната инстанция. Така контролният
орган задължително отнема СУМПС, а прокуратурата поддържа искането за лишаване от
право да управлява МПС, и съдът постановява връщането му. Обяснява,че с присъдата
съдът може да го лиши от право за управлява превозно средство до 3 години, а при
определени случаи и повече. Осъдителната присъда е отменена от въззивната инстанция и
делото е върнато за образуване на ново производство. Ищецът се позова на изтеклия срок в
заповедта пред КАТ и свидетелството му е върнато, без е необходимо да чака постановяване
на нов съдебен акт. Обяснява,че през този период ищецът търси начини за друга работа, за
издръжка на семейството си, но неудачно, изкарваните средства не са достатъчни за
покриване на задължителните разходи. Затова твърди, че незаконосъобразното отнемане на
СУМПС по образувано транспортно престъпление, е имуществена вреда за него, довела до
финансови загуби и фалит на фирма. Това е причината да се завърне със семейството си в
България и след като си взема свидетелството, се връща и регистрира нова транспортна
фирма, работеща и в момента. За С. вредата е за периода 02.11.2018г. до 28.11.2019г., т.е. 13
месеца. База за изчисляване на вредата е отново средноаритметичният сбор от фактурите за
трудови възнаграждения за м.юни 2018г. и м.юли 2018г., който е в размер на 4 770.00 GBP(
4 770.00 GBP х 13 месеца- 02.11.2018г. до 28.11.2019г. = 62 010 GBP, Курс на БНБ за
11.05.2020г. - 2.2257 BGN, 62 010 GBP х 2.2257 = 138 016 BGN.
На следващо място(т.9 от ИМ) ищецът твърди,че е претърпял и търпи и
неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение, по което е оправдан, за
периода 22.09.2018г. до 19.05.2021г., в размер на 5 средномесечни трудови възнаграждения,
в размер на 54 093лв. База за изчисления са трудовите възнаграждения отразени във фактури
- месец юни и юли 2018г.(приложени по делото)- 4 770.00 GBP ( м.06 и 07.2018г. х 5
(месеца) = 23 850.00 GBP, Курс на БНБ за 19.05.2021 г. -2.26808 BGN, 23 850.00 GBP х
2.26808 = 54 093.00 BGN.
Позовава се на т.8 на ГТПВС №4/1968г. на ВС,където е прието, че понятието
„справедливост" по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие и са изброени обстоятелствата,
свързани с преценка на конкретно обстоятелство по делото. Във всички случай на
приложение на чл.52 ЗЗД и не само по искове с правно основание чл.2 от ЗОДОВ, за база
при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат
стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането. Затова е определил и изчисленията за причинени
неимуществени вреди са на база средномесечното му трудово възнаграждение по време на
6
възникване на увреждането.
Неимуществените вреди определя като: притеснения, неудобство, негативни
емоции и остра стресова реакция продължила повече от 1 месец, причинена от незаконното
обвинение, а в последствие проявени симптоми на реакции на стрес с изразени психични
смущения, което се е отразило на поведението му и е ограничило ежедневните му контакти.
Твърди,че С. се затворил в себе си, избягвал близките си, приятели, познати, съседи, освен
най-близкия кръг от семейството, което ги лишило от издръжка, дължима им по закон.
Обяснява,че станал нервен, притеснен от невъзможността да се върне на работа във
Великобритания и издържа семейството си, да изплаща лекия автомобил и къща, бил в
постоянно безпокойство и терзание. От жизнен, енергичен и ангажиран човек, се превърнал
в човек съсипан физически и психически. Изпитвал силно напрежение, нервност от
създалата се фактическа обстановка, тревожност, нарушение на съня- стоял буден по цяла
нощ. Променило се и отношението на познати и съседи към него, като част от тях спрели да
го поздравяват и познават. Минавайки по улицата се подсмивали, гледайки на двора
паркирания скъп лек автомобил със свалени номера. Проведеното наказателното
производство и незаконно повдигнатото обвинение е рефлектирало върху професионалната
и обществена сфера, поведение, начин на живот, социални контакти, емоционално
състояние и трудова дейност. Всички тези обстоятелства оказват негативно отношение на
ищеца и се отразяват на дейността на транспортна му фирма, която е доведена до фалит.
Психическото и психологическото му състояние и поведение е обяснено при разпита на
баща му – св.Ст. Д. Ст..
Обяснява, че назначената съдебно-токсикологична медицинска експертиза във
ВМА се забавила и през този период С. ежедневно е търсен за работа от
Великобритания,като се чудел как да обясни, че не може да се върне и работи. Да не навреди
на работата си във Великобритания, премълчава за образуваното досъдебно производство и
отнето свидетелство за управление и търси ежедневни причини да оправдае престоя си в
страната. Не може и да посочи дата на връщане. Твърди,че в този труден за него период, е
подложен на ежедневен стрес, неудобство от създалата се обстановка, накърнено име, чест и
достойнство в обществото, семейството, познати и приятели, при английския работодател и
колеги. Лишава семейството си от издръжка, която им дължи. През този финансово труден
период за него се ражда и втората му дъщеря на 17.08.2019г., като разходите се увеличават.
Като единствен **** на фирмата си, с предмет на дейност- превоз на товари, с отнето
свидетелство за управление я довежда до фалит. Прибира се България, за да изчака
изтичането на срока и си вземе свидетелството, след което се връща във Великобритания и
регистрира новата транспортна Фирма на 16.06.2020г. Разходите за семейството му във
Великобритания са ежедневни, изплаща лизингови вноски за автомобил, наем на къща,
консумативи, счетоводител на фирмата, пътува за работа, връща се и пазарува с такси,
издържа семейството си, което се увеличава с още една дъщеря.
По изложените съображения, след направените в съдебно заседание уточнения,
моли да се уважи претенцията му,като Прокуратурата на РБългария се осъди да му заплати
7
общо сумата 209 876лв., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2021г. до
окончателното изплащане на сумата и обезщетение за причинени неимуществени вреди в
размер на 54 093лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.05.2021г. до
окончателното изплащане. Претендира и съдебно-деловодни разноски- държавна такса в
размер на 83лв. лева за легализиране на писмени документи за образуване на делото.
Изразява надежда,че съдът ще е обективен, безпристрастен и непредубеден и с
волеизявлението си ще постанови правилно съдебно решение, ще се ориентира в
хронологията на фактическата обстановка, ще формира правилни фактически, правни и
доказателствени изводи. Надява се съдът да не изврати доказателства по делото, да не
наруши прилагането правилата на логическото мислене, науката и опита, да не се подаде на
внушенията на Прокуратурата, която в невъзможността си за адекватна защита и правилно
прилагане на закона, твърди неистини, представя доказателства по делото, който не са
относими, допустими и необходими по арг. на чл.146, ал.4 от ГПК /криминалистическа
регистрация и справка за съдимост /, бърка процесуалния ред на гражданското дело с
наказателно, показва пълно непознаване на фактическата обстановка и писмени
доказателства по делото, вади избирателно думи от показанията при разпита на свидетеля С.
и му вменява факти, който той не е казал, видно от пледоариите в устните състезания-факт
опасен за правото.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си по чл.32,т.2 от
ГПК- майка – И.П. Р. – С.а, която поддържа иска и моли да се уважи изцяло. Представя
подробна писмена защита.
В срока по чл.131 от ГПК постъпи отговор от Окръжна прокуратура-Ловеч, като
представител на Прокуратурата на Република България. Оспорва иска като недоказан по
размер. Възразява, че ищецът не е представил надлежни и безспорни доказателства за датата
на влизане в сила на оправдателния съдебен акт, от който черпи права. Оспорва изцяло
имуществените претенции за пропуснати доходи от трудови възнаграждения, тъй като на
овъзмездяване подлежат само реални щети, а не хипотетични пропуснати ползи. Счита,че не
са представени доказателства за реалната му трудова заетост и обема й непосредствено
преди образуването на наказателното производство,нито такива, че тя е преустановила
дейност само и единствено поради воденото наказателно производство.
Оспорва и иска за неимуществени вреди с неоснователно завишен размер,
несъответстващ на принципа за справедливост,съгл.чл.52 от ЗЗД и със социално-
икономическите условия в страната. Счита,че неимущественият характер на вредите
изключва размерът им да се определя на база на „брутни трудови заработки“, както се иска
от ищеца. Възразява,че не са представени доказателства за емоционални проблеми на
ищеца, които да надхвърлят обичайните такива и които да са в пряка причинно-следствена
връзка с воденото срещу него наказателно производство. Няма доказателства за конкретни
негативни емоционални преживявания,а цялата претенция е основана на предполагаемия и
недоказан като обективно възможен, трудов доход на ищеца.
Възразява срещу претенцията за възстановяване на направените транспортни
8
разходи,тъй като не са ангажирани доказателствата,че пътуванията са свързани именно с
действия на ищеца по водените наказателни производства.
Възразява срещу ангажирането на Прокуратурата за действия на
административен орган- МВР, във връзка с отнемане на СУМПС и снемане регистрацията
на автомобила. Акцентира, че наказателното разследване е преминало в разумен срок.
Сочи,че отговорността на държавата по ЗОДОВ е с обективен характер, но това не
означава,че ищецът не носи доказателствената тежест по отношение на твърдените от него
вреди, размера им, наличието на пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му
обвинение.
В съдебно заседание Прокуратурата на РБългария поддържа отговора.
От събраните по делото писмени доказателства, преценени по отделно и в
съвкупност, съдът приема за установено следното:
Не се спори по делото,че на 22.09.2018г., по описа на РУ на МВР-Троян, е
образувано по ДП № 289/2018г., срещу Д. СТ. СТ. от гр.Троян, за извършено престъпление
по чл.343б,ал.3 от НК. С Постановление от 15.11.2018г. му е повдигнато обвинение за това,
че на 22.09.2018г., в 13.30ч.,в с.Орешак, Лов.област,по ул.“Стара планина“№245,с посока на
движение от с.Орешак към с.Черни Осъм, е управлявал лек автомобил с марка „БМВ
530Д“,с рег.№ *******, негова собственост, след употреба на наркотични вещества-
амфетамин и метамфетамин, установено по надлежен ред със Съдебно-химическа
(токсикологична) експертиза с изх.№И-9208/06.11.2018г. на Специализирана
токсикологична лаборатория към „ВМА“-София. С постановлението е привлечен в
качеството на обвиняем и му е взета мярка за неотклонение „Подписка“. Постановлението за
привличане е от 07.12.2018г., когато е проведен и разпита му като обвиняем, в присъствието
на негов защитник- адв.Е. Цв.. Приложен е Договор за правна защита и съдействие и
пълномощно,с вписан като реално изплатен на адв.Цв. хонорар в размер на 300лв., за
представителство по ДП №289/2018г. (л.107).
По образуваното НОХД №118/2019г.по описа на РС-Троян е проведено
разпоредително заседание на 22.04.2019г.,на което подсъдимият се е явил лично и с двама
пълномощници-по реда на чл.32,т.2 от ГПК-майка му И.Р.-С.а и адв.В . Кр.-ЛАК. Делото е
насрочено за разглеждане на 28.05.2019г. и С. отново се е явил в съдебно заседание.
Следващо заседание е проведено на 28.01.2020г., където С. не се е явил,а е представляван от
пълномощници. РС-Троян е постановил Присъда №4/28.01.2020г. и е признал Д. СТ. СТ.,
роден на 11.01.1988г., в гр.Троян, с постоянен адрес в гр.Троян, настоящ адрес Обединено
Кралство Великобритания, гр.Т., български гражданин, с висше образование, неженен-
живее на семейни начала със Силвия Кирилова Захариева, работи в транспортна фирма в
Обединеното Кралство Великобритания, реабилитиран, с ЕГН **********, за виновен в
това, че на 22.09.2018г.,около 13.30ч., с.Орешак, Ловешка област,по ул.“Стара
планина“,пред Дом №245,с посока на движение от с.Орешак към с.Черни Осъм, управлявал
лек автомобил- марка „БМВ 530Д“ с гр.Троян, рег.№ *******, негова собственост, след
9
употреба на наркотични вещества- амфетамин и метамфетамин, установено по надлежен ред
със Съдебно-химическа (токсикологична) експертиза с изх.№И-9208/06.11.2018г. на
Специализирана токсикологична лаборатория към „ВМА“-София,поради което и на
основание чл.343б,ал.3 и чл.54от НК, му е определено наказание 1 година лишаване от
свобода и глоба в полза на Държавата в размер на 1000лв. Изтърпяването на наказанието е
отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. На основание
чл.37,ал.1,т.7 от НК С. е лишен от правото да управлява МПС за срок от 1г. и 6 месеца. По
делото е представен Договор за правна защита и съдействие и пълномощно,с вписан като
реално изплатен на адв.Кр. хонорар в размер на 300лв., за представителство по
НОХД№118/2019г.на РС-Троян(л.108).
Присъдата е обжалвана и по образуваното ВНОХД №144/2020г. е постановено
Решение №35/30.06.2020г.,по описа на ОС-Ловеч,с което съдът е отменил
първоинстанционния акт, като е приел,че са допуснати съществени процесуални нарушения,
върнал е делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.
Пред РС-Троян е образувано НОХД №225/2020г.,с насрочено разпоредително
заседание на 20.08.2020г. Подсъдимият С. се е явил лично и с пълномощник-майка И. Р.-С.а.
Съдебни заседания са проведени на 11.09.2020г., 20.10.2020г., 23.11.2020г., 07.12.2020г.,
28.01.2021г., 25.02.2021г.,на които подсъдимият не се е явявал. Постановена е Присъда
№260001/25.02.2021г.,с която Д. СТ. СТ. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото
му обвинение. На 26.02.2021г.е подаден Протест от РП-Троян срещу присъдата, оставен без
движение с Разпореждане №260053/21.04.2021г. на РС-Троян,а с Разпореждане
№260056/10.05.2021г.е върнат обратно поради неотстраняване на нередовности. Присъдата е
влязла в законна сила на 19.05.2021г.
Не се спори,че на 22.09.2018г.,за същия случай, е издадена Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка с №18-0359-000538,по чл.171,т.2а,б.“б“ от ЗДвП,
от РУ на МВР-Троян,с която на Д.С. е наложена мярка- „Прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 190дни и са отнети документи- СУМПС с №80956690154 и 2бр.
регистрационни табели с № *******. От приложените доказателства се установява, че тази
ПАМ е отменена – Определение №515/08.06.2020г.,пост.по ч.адм.д.№7/2020г.на АС-
Ловеч,съотв. с Решение №359Р-13279/29.06.2020г.на Началника на РУ на МВР-Троян.
На 22.09.2018г., за същия случай, е издадена и Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка с №18-0359-000539 по чл.171,т.1,б.“б“ от ЗДвП, от РУ
на МВР-Троян,с която на Д.С. е наложена мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС с № ***************. Съгласно писмо с изх.906000-449/18.01.2022г.от
ОД на МВР-Ловеч-С“ПП“, свидетелството за управление на МПС е върнато на Д.С.
11.05.2020г.(л.168).
Установява се, че на 09.11.2016г., във Великобритания, Д. СТ. СТ. е регистрирал
дружество с ограничена отговорност с №10471058, съгласно Закон за дружествата 2006,с
наименование „М.Т.Л.“ (съгл. У-ние, приложено на л.99 от НОХД №225/2020г.на РС-
Троян). Там е приложена и Фактура №6036/22.03.2018г. за продажба на превозно средство
10
от – „БМW 530 Sall Bic“, с рег.№ *******, с купувач Д.С..(л.109), с уговорено разсрочено
плащане на цената.
Представен е и в оригинал и заверен превод „Сертификат за узаконяване на
частна компания с ограничена отговорност фирмен № ********, за регистрирано във
Великобритания, на 16.06.2020г., от Д.С., дружество с наименование „JSD ТРАНСПОРТ
РЕФРИДЖЪРЕЙШЪН“,с предмет на дейност –„пътен транспорт за товарни превози“(л.64).
За обосноваване на претенцията си за пропуснати трудови доходи поради
отнетото свидетелство за управление на МПС, ищецът представя фактури(на английски и в
заверен превод), издадени в месеците,предхождащи образуването на наказателното
производство- Фактура4/03.06.2018г.-на стойност 1044 GBP, Фактура №5/10.06.2018г., на
стойност 1212 GBP, Фактура №6/17.06.2018г., на стойност 1044 GBP, Фактура
№7/24.06.2018г., на стойност 1044 GBP, Фактура №8/01.07.2018г., на стойност 1044 GBP,
Фактура №9/08.07.2018г., на стойност 1044 GBP, Фактура №10/15.07.2018г., на стойност 876
GBP, Фактура №11/22.07.2018г., на стойност 1116 GBP, Фактура №12/29.07.2018г., на
стойност 1116 GBP, Фактура №13/05.08.2018г., на стойност 1116 GBP, Фактура
№14/12.08.2018г., на стойност 1296 GBP, Фактура №15/19.08.2018г., на стойност 924 GBP. С
всички фактури е удостоверено извършването от „М. Т. Л.“ транспортни услуги на клиент
М. М.. Отразено е,че в стойностите на услугите е включен и ДДС.
За обосноваване на претенцията за имуществени вреди –пътни разходи, във
връзка с явяване на С. пред разследващите и съдебните органи, представя копия от
самолетни билети(оригинал и заверен превод), на „RYANAIR“, за полет от София до
Бирмингам, на 01.11.2018г.,на стойност 264.31 евро, съгласно справка от електронен
калкулатор за равностойността- 516.95лв. Прилага самолетен билет за полет от Бирмингам
до София-на 06.12.2018г. и обратно на 08.12.2018г.,на обща стойност 100.96 GBP-
равностойност на 222лв. Прилага самолетен билет за полет от Бирмингам до София-на
20.04.2019г. и обратно на 23.04.2019г.,на обща стойност 151.41 GBP-равностойност на
324.47лв. Прилага самолетен билет за полет от Бирмингам до София-на 25.05.2019г., на
стойност 114.66 GBP- равностойност на 254.55лв. За обратния полет (София-Ливърпул) на
28.05.2019г. представя самолетен билет на стойност 106.55 GBP- равностойност на 226.27лв.
По искане на ищеца е представена Справка за преминаване на държавната
граница на Д. СТ. СТ. за периода 22.09.2018г.-30.06.2020г.,с която се потвърждават
твърденията за извършенитe пътувания със самолет.
От изисканата справка от ТД на НАП-Велико Търново се установи,че Д.С. няма
регистрирани трудови договори и данни за осигуряване за периода от 22.09.2018г. до
30.06.2020г. Няма подавани годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ за
финансовите 2018г., 2019г. и 2020г. Няма данни за изплатени суми по чл.73,ал.1 от ЗДДФЛ
за периода 2018г.-2020г. Към 19.01.2022г. С. няма изискуеми публични
задължения,събирани от НАП.
По инициатива на отв.Прокуратурата на РБългария е представена справка от
11
информационните масиви на МВР,от която се установява,че от 2006г. са налице заявителски
и съдебни регистрации по отношение на Д. СТ. СТ.. Приложено е и свидетелство за
съдимост,от което се установява, че е осъждан два пъти, като и по двете е настъпила
реабилитация.
Ищецът ангажира показания на свидетел-св.Ст. Д. Ст.-негов баща. Свидетелят
разказва хронологията на задържането на сина му на 22.09.2018г., когато му се обадил
притеснен, така и го заварил на мястото, защото „..знаеше какво ще следва. Трепереше,
защото му предстоеше излагане пред обществото..“. Обяснява,че 40 дни поел част от
издръжката на семейството на сина си,защото последният не могъл да замине за
Англия,където работи. Наложило се синът му да лъже работодателите си в Англия,че има
проблем с колата и затова не може да се върне. Опасявал се,че ако разберат,че колата му е
отнета заради наркотици, няма да може да работи в Англия. Колата му без регистрационни
номера,стояла в двора и съседите им се присмивали. Синът му започнал да пие кафе и да
пуши цигари,защото „..това беше натоварване за него.“. Забавянето на резултатите от
кръвните проби също водело до безпокойство у сина му. Бил нервен от липсата на
информация и очакването какво ще се случи с разследването. Обяснява,че не е спокоен и в
момента,защото все още продължават да текат дела. Притеснявал се от отношението на
колегите му в Англия,когато разберат за проблема му -„..Начинът на мислене в Англия е по-
различен от тук,хората са мнителни..“. Нямал възможност да работи и да покрива
разходите на семейството си в Англия. Върнал се там и опитал да работи без колата,с
наемане на такси,но издържал 2-3 месеца и преустановил,тъй като не е възможно да се
справи с големите разстояния, на които са обектите му- „ В последствие затвори фирмата,
защото не можеше да я обслужва без книжка. Той е ********,с това си изкарва хляба и
издържа семейството… Не работиш ли си извън борда..“. Обяснява,че работата му била
да обезпечи логистиката-осигуряването на автомобили и товари на фирмата,на която той
предоставя транспортни услуги. Синът му е “..**** със статут на самоосигуряващ се..“.
Свидетелят твърди,че в Англия С. му живее на квартира, с месечен наем от 1000 паунда, с
допълнителните разходи стават 1200 паунда. Стоейки в България нямало от къде да изкарва
тези пари и това го притеснявало. Съпругата му също не работела, защото имали малко дете
и се грижела за него. Свидетелят обяснява,че семейството им не са разгласявали
информация по случая, включително и за оправдателната присъда, защото след задържането
на сина им настъпило отдръпване у познатите им- техни и на сина им. Сега също не
обясняват и избягват да говорят за това. По време на разследването изрично
предупреждавали сина им да внимава къде ходи,с кого се среща,какво прави, какво
консумира, защото „..очаквахме случка и беше удобен на полицията да бъде скроен,за да си
вържат по-убедително тезата..“. Свидетелят обяснява,че е работил в системата на МВР и
се страхувал „..да не скроят нещо на сина ми и на мен..“. Не знае синът му да има
криминалистични регистрации.
Съдът преценява показанията на свидетеля по правилото на чл.172 от ГПК, като
отчита наличието на явна пристрастност като баща на ищеца. Въпреки това не се откриват
12
съществени разминавания с останалите ангажирани доказателства, с изключение наличието
на криминалистични регистрации на сина му. Показанията следва да се кредитират по
отношение свидетелството за емоционалните преживявания на ищеца по време на
разследванията и след постановяване на оправдателната присъда.
При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните изводи:
По допустимостта.
С определението по чл.140 от ГПК съдът прие,че претенциите са допустими.
По същество.
Съобразявайки изложените в исковата молба твърдения съдът приема, че е
сезиран с иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3, пр.1-во,вр.с чл.4 от ЗОДОВ, с искане за
присъждане на обезщетение за претърпени от ищеца вреди,от които:
-имуществени вреди – пропуснати ползи от оставането му без работа, поради
образуваното досъдебно производство №289/2018г.по описа на РУ на МВР-Троян(ПП
№966/2018г.на РП-Троян) и отнемане на свидетелството му за управление на МПС със
ЗПАМ № 18-0359-000539/22.09.2018г.на РУ на МВР-Троян, за периода от 22.09.2018г. до
01.11.2018г., в размер на 16 614.46лв.
-имуществени вреди,изразяващи се в направени разходи за самолетни билети,
направени във връзка с необходимостта да се явява в наказателното производство, в
качеството му на обвиняем, съотв. подсъдим по НОХД №118/2019г. по описа на РС-Троян,
в общ размер от 1562.24лв. (516.95лв.+222лв.+342.47лв.+480.82лв.)
-имуществени вреди- направен разход за заплатени адвокатски хонорари за
процесуално представителство по ДП №289/2018г.на РУ на МВР-Троян-300лв. и по НОХД
№118/2019г.на РС-Троян- 300лв.,общо 600лв.
-имуществени вреди-пропуснати ползи в периода от 28.11.2019г. до 11.05.2020г.,
в общ размер на 53 083лв., представляващи пропуснати ползи от оставането му без
работа,поради отнетото свидетелство за управление на МПС с №
***************,постановено със ЗППАМ с №18-0359-000539 от РУ на МВР-Троян.;
-имуществени вреди-пропуснати ползи в периода от 02.11.2018г. до 28.11.2019г.,
в общ размер на 138 016лв.,поради невъзможността да осъществява предмета на търговска
дейност на дружеството си „М. Т. Л.“ЕООД, поради отнетото свидетелство за управление на
МПС.
-неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение,по което е
оправдан с Присъда №260001/25.02.2021г., пост.по НОХД № 225/2020г.по описа на РС-
Троян, за периода от 22.09.2018г.до 19.05.2021г.,в общ размер на 54 093лв.
-претендира се присъждане и на законната лихва върху претендираните
обезщетения, с начало от влизане в сила на оправдателната Присъда №260001/25.02.2021г.,
пост.по НОХД № 225/2020г.по описа на РС-Троян, на 19.05.2021г. до окончателното им
изплащане.
13
Претенцията е предявена срещу Прокуратурата,като органът предприел
действията по иницииране и провеждане на наказателното производство в досъдебното
производство и в съдебна инстанция. С оглед признато с влязло в сила решение за
„незаконосъобразно” действие на ответника по см.на чл.7 от ЗОДОВ, изразяващо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление,за което лицето е
оправдано, то е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника.
Ищецът търси отговорност от Прокуратурата и за вредите,които е претърпял от
наложената му принудителна административна мярка със Заповед с №18-0359-000539 от РУ
на МВР-Троян.
На първо място съдът намира,че за вредите,които ищецът твърди,че е претърпял
от наложената му принудителна административна мярка със Заповед с №18-0359-000539 от
РУ на МВР-Троян-отнемане на свидетелството за управление на МПС, за периода от
22.09.2018г.до 11.05.2020г., е насочил претенцията си срещу ненадлежен орган. Мярката,от
която твърди,че е претърпял преки и непосредствени вреди, изразяващи се в оставане без
работа, не е наложена от Прокуратурата на РБългария. Мярката е наложена от
Министерство на вътрешните работи, като орган, осъществяващ административното
наказване по ЗДвП. При твърдение,че е претърпял вреди от тази дейност,ищецът следва да
насочи претенцията си към органа,ангажирал административно-наказателната му
отговорност. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът следва да се предяви срещу органите, от чиито
незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Прокуратурата на
РБългария не може да носи отговорност за последиците от действията на служителите на
МВР,във връзка с налагане на принудителни административни мерки,тъй като не
осъществява контрол върху тази дейност. Правомощията й се простират в рамките на
образуваното досъдебно производство,съотв.с оглед оправдаването- носи отговорност за
последиците от развилото се съдебно наказателно производство(чл.2,ал.3,пр.1 от ЗОДОВ), в
което ищецът е бил оправдан.
(Освен това-не са представени доказателства тази административна мярка да
е била призната за незаконосъобразна,което е основна предпоставка за търсене на
отговорност от иницииралия налагането на санкцията орган по реда на ЗОДОВ. Както е
посочено в справката от ОД на МВР-Ловеч- свидетелството за управление е върнато след
изтичане на срока,за който е отнето, на 11.05.2020г., т.е.след изпълнение на наложената
мярка.)
По изложените съображения съдът намира,че претенциите за претърпени вреди от
отнемане на свидетелството за управление на ищеца, следва да се отхвърлят,тъй като са
насочени срещу ненадлежен орган и се явяват неоснователно предявени срещу
Прокуратурата на Република България. Това са претенциите по т.1 , т.7 и т.8 от исковата
молба.
В претенцията по т.1 от исковата молба ищецът е заявил,че е претърпял вреди –
пропуснати ползи и от невъзможността да работи поради образуваното Досъдебно
производство №289/2018г.по описа на РУ на МВР-Троян (ПП №966/2018г.на РП-Троян).
14
Съдът намира,че претенцията, макар насочена срещу надлежен орган-
Прокуратурата на РБългария, като орган,който ръководи разследването и осъществява
надзор за законосъобразното му провеждане, е неоснователна. Твърди се че е претърпял
вреди от оставането му без работа,което няма пряка връзка с воденото досъдебно
производство. Видно от представените от ищеца документи-наложената по това
производство санкция е мярката за неотклонение, наложената му с постановление от
07.12.2018г. Известно е,че тази мярка поставя изискване към обвиняемия да не напуска
местоживеенето си без разрешение на съответния орган(чл.60 НПК). Тук –в претендираният
период от 22.09.2018г. до 01.11.2018г. спрямо ищеца все още не е била предприета мярка за
неотклонение и не е имал ограничение да пътува. Не е имал такова и в последствие,тъй като
се установява,че в този период е пребивавал във Великобритания и се е връщал в България
за процесуалните действия,изискващи присъствието му. Или-не се установява образуваното
досъдебно производство-пряко и непосредствено да е ограничило ищеца във възможността
да работи в посочения период, поради което претенцията за вреди,насочена срещу
Прокуратурата,следва да се отхвърли,като неоснователна и недоказана.
Не може да се приеме,че има основание за ангажиране на отговорността на
Прокуратурата, с оглед постановеното с Присъда №4/28.01.2020г., пост.по НАОХД
№118/2019г. на РС-Троян, лишаване по чл.37,ал.1,т.7 от НК на С. от правото да управлява
МПС за срок от 1г. и 6 месеца, тъй като се установи,че реално тази санкция вече е била
наложена от МВР като принудителна административна мярка, а също видно от справката-
скоро след постановяване на присъдата-на 11.05.2020г., свидетелството е върнато на С.-
или- не е имало реално изпълнение на това наказание, в последствие отменено изцяло.
Претенцията за направени разходи за самолетни билети за пътуванията на
ищеца,във връзка с процесуалните действия по досъдебното производство и съдебното по
НОХД №118/2019г.на РС-Троян, съдът намира за основателна и доказана. Категорично се
установява,че всяко от пътуванията е относимо към датите, на които спрямо С. са
извършвани процесуални действия в наказателното производство в двете му фази-
досъдебна и съдебна. С оглед признаването на това производство за незаконосъобразно,то
тези разходи се явяват лишени от законно основание и ищецът следва да бъде обезщетен за
тях.
Представени са доказателства за извършване на разходите и стойността им,
справката за пътуванията на С. ги потвърждават,поради което съдът намира,че претенцията
е основателна и доказана.
Не може да се сподели възражението на ответника за избора на транспорт, тъй
като при лишаване на ищеца от свидетелство за управление, същият е бил в невъзможност
да се придвижва с автомобил, ангажирането на **** би довело до нарастване на разходите,а
продължителността на това, също и пътуването с автобус и при съобразяване на взетата в
последствие мярка за неотклонение „подписка“, би създало несигурност на
местонахождението на обвиняемия/подсъдим.
15
По изложените съображения съдът приема,че претенцията за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за самолетни билети, направени във връзка с необходимостта да се
явява в наказателното производство, в качеството му на обвиняем,съотв.подсъдим по НОХД
№118/2019г. по описа на РС-Троян, в общ размер от 1562.24лв.
(516.95лв.+222лв.+342.47лв.+480.82лв.), е основателна и доказана и следва да се уважи.
Основателна е и претенцията имуществени вреди- направен разход за заплатени
адвокатски хонорари за процесуално представителство по ДП №289/2018г. на РУ на МВР-
Троян-300лв. и по НОХД №118/2019г.на РС-Троян- 300лв., общо 600лв.
Установи се с категоричност,че във връзка с воденото досъдебно производство С.
е ангажирал за процесуално представителство и защита адв.Цв. и му е заплатил сумата от
300лв. Представен е договор за правна защита и съдействие,в които изрично е вписано,че
уговореният хонорар от по 300лв. е изплатен изцяло и в брой. Представени са и
доказателства за ангажирането и на адв.Кр. за процесуална защита по НОХД №118/2019г. по
описа на РС-Троян,като е приложен договор за правна защита и съдействие,в които изрично
е вписано,че уговореният хонорар от по 300лв. е изплатен изцяло и в брой. Съгласно т.1 от
ТРеш.№6 от 06.11.2013г.,пост.по т.д.№6/2012г.на ОСГТК на ВКС, вписването в договора за
направеното плащане е достатъчно като доказателство и има характер на разписка.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното производство,
приключило с оправдателна присъда са имуществена вреда за лицето, подложено на
неоснователна наказателна репресия, тъй като то има право на адвокатска защита във всеки
стадий на това производство- ТРеш. №1/2017г.от 15.11.2018г.на ОСГК на ВКС. Не се
установи и не се твърди ищецът,като подсъдим,сам с поведението си да е допринесъл за
повдигане и поддържане на признатото в последствие за незаконно обвинение.
По претенцията за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно
повдигнатото му обвинение,по което е оправдан с Присъда №260001/25.02.2021г., пост.по
НОХД № 225/2020г.по описа на РС-Троян, за периода от 22.09.2018г.до 19.05.2021г.,в общ
размер на 54 093лв.,съдът намира, че е частично основателна. С оглед оправдаването на
ищеца по повдигнатото му обвинение, претенцията е доказана по основание. Спорен е
размерът й и се обуславя от изживяванията на ищеца, интензитета им и последиците на
наказателното производство върху живота му.
Съдът приема за доказано и житейски приемливо твърдението,че наказателното
производство, е имало негативно отражение в личния и професионалния живот на ищеца.
Следва да се съобрази, че С. е млад човек, отговорен към семейството си, явно
предприемчив- намерил реализация и развиващ бизнес в чужбина. Започналото наказателно
производство е променило съществено живота му- в период от време над 2 годни е имало
несигурност с оглед ангажирането на наказателната му отговорност, с присъщите от това
репресивни последици. Съдът приема, че е доказано обременяването в този период от време
на живота на ищеца с притеснения и несигурност как ще завърши производството, какви
последици ще има за него. Неминуемо е довело до негативно отражение във всички сфери
на живота му-свидетелят обясни,че е синът му е станал нервен, притеснявал се е за
16
издръжката на семейството си, за авторитета му в средите,в които работи в Англия, полагал
е усилия и е търсел адекватно обяснение за отсъствието си там. В България е ограничил
контактите си с познати, преживявал е надсмешките по повод ограничаването му да работи
с автомобила. От обясненията на баща му стана ясно,че общественото мнение и авторитет
са били от значение за С., а разследването е довело до съмнения в почтеността му,
дискредитиране на личността му, което е предизвикало негативни емоции, неудобство и
срам. Макар да се установи,че това не е първият контакт на ищеца с органите на реда-не
може да не се отбележи,че криминалистичните му регистрации са още от 2006г.,като се е
стигнало до две осъждания, но към момента вече е настъпила реабилитация, разбираемо е че
ангажирането отново на отговорността му е предизвикало повторение на негативните
преживявания, опасения и очаквания.
При изложените аргументи съдът приема,че ищецът е доказал по основание
претенцията си за претърпени неимуществени вреди в резултат на воденото срещу него
наказателно производство.
Не се представиха доказателства за твърдението за изживяна остра стресова
реакция-нито медицински документи,нито показанията на свидетеля описаха проявления на
типичните симптоми на тази реакция на стреса. Не може да се приеме,че наказателното
производство е „лишило семейството му от издръжка“, както се твърди. Макар да не е имал
възможност да работи във Великобритания, ищецът е могъл да търси реализация-дори и
временна и в България и така да обезпечи доходи за семейството си. Следва да се
съобрази,че през целия период на разследване е бил с най-леката мярка за
неотклонение-„подписка“, която не го е ограничавала във възможността да полага труд.
При преценката си за размера на дължимо обезщетение съдът е задължен да
съобрази поставения в чл.52 от ЗЗД критерий на справедливост. В ППВС №4/68г.- т.8 е
прието,че понятието „справедливост” не е абстрактно,а изисква преценка на конкретните
обстоятелства и изживявания на ищеца. Определящи са и съществуващата икономическа
конюнктура, също и общественото възприемане на справедливостта на дадения етап от
развитието на обществото. Затова при преценката за размера на полагащото се обезщетение
освен посочените по-горе морални измерения на негативните изживявания на ищеца, се
отчитат и конкретните икономически условия към настъпването на вредите му. По
изложените съображения съдът не споделя предложения от ищеца аналог за определяне на
размера на обезщетението му- да бъде на база средномесечното му трудово възнаграждение,
тъй като то е относимо към евентуални имуществени вреди, не и към неимуществените.
След анализ на посочените релевантни факти- негативното отражение върху
личния и професионален живот, обременяването им за продължителен период от време с
несигурност и напрежение,а от друга страна факта,че на ищеца е била наложена най-лека
мярка за принуда, съдът приема за справедлив размерът от 4 000лв., да възмезди ищеца за
понесените неимуществени вреди. Искът до пълния претендиран размер от 54 093лв.,като
неоснователен и недоказан, следва да се отхвърли.
Върху всички уважени претенции следва да се присъди и законната лихва, с
17
начало от влизане в сила на оправдателната Присъда №260001/25.02.2021г., пост.по НОХД
№ 225/2020г.по описа на РС-Троян, на 19.05.2021г. , до окончателното им изплащане.
По изложените съображения и на основание чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во и във вр.с чл.4
от ЗОДОВ, следва да се отхвърлят предявените от Д. СТ. СТ. претенции за осъждане на
Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за- имуществени вреди –
пропуснати ползи от оставането му без работа,поради отнемане на свидетелството му за
управление на МПС със ЗПАМ № 18-0359-000539/22.09.2018г.на РУ на МВР-Троян, за
периода от 22.09.2018г. до 01.11.2018г., в размер на 16 614.46лв.; -имуществени вреди-
пропуснати ползи в периода от 28.11.2019г. до 11.05.2020г., в общ размер на
53 083лв.,представляващи пропуснати ползи поради оставането му без работа, поради
отнетото свидетелство за управление на МПС с № ***************, постановено със
ЗППАМ с №18-0359-000539 от РУ на МВР-Троян.; -имуществени вреди-пропуснати ползи в
периода от 02.11.2018г. до 28.11.2019г., в общ размер на 138 016лв.,поради невъзможността
да осъществява предмета на търговска дейност на дружеството си „М. Т. Л.“ЕООД, поради
отнетото свидетелство за управление на МПС, като неоснователни и недоказани. Следва да
се отхвърли и претенцията на Д. СТ. СТ. за осъждане на Прокуратурата на Република
България да му заплати обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи за оставането
му без работа, поради образуваното досъдебно производство №289/2018г.по описа на РУ на
МВР-Троян(ПП №966/2018г.на РП-Троян), като неоснователна и недоказана.
Следва да се уважат претенциите на Д. СТ. СТ. срещу Прокуратурата на
Република България и се осъди да му заплати следните обезщетения- -имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за самолетни билети,направени във връзка с
необходимостта да се явява в наказателното производство, в качеството му на
обвиняем,съотв.подсъдим по НОХД №118/2019г. по описа на РС-Троян, в общ размер от
1562.24лв.(516.95лв.+222лв.+342.47лв.+480.82лв.); - за имуществени вреди- направен разход
за заплатени адвокатски хонорари за процесуално представителство по ДП №289/2018г.на
РУ на МВР-Троян-300лв. и по НОХД №118/2019г.на РС-Троян- 300лв.,общо 600лв.
Прокуратурата на Република България следва да се осъди да заплати на Д. СТ. СТ.
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение,
по което е оправдан с Присъда №260001/25.02.2021г., пост.по НОХД № 225/2020г.по описа
на РС-Троян, за периода от 22.09.2018г.до 19.05.2021г.,в размер на 4 000лв.,а иска до пълния
претендиран размер от 54 093лв.,като неоснователен и недоказан,следва да се отхвърли.
Върху всички уважени претенции следва да се присъди и законната лихва,с начало от
влизане в сила на оправдателната Присъда №260001/25.02.2021г., пост.по НОХД №
225/2020г.по описа на РС-Троян, на 19.05.2021г. , до окончателното им изплащане.
При този изход на процеса по правилото на чл.10,ал.3 от ЗОДОВ ответникът
следва да заплати на ищеца внесената държавна такса в размер на 10лв. От разноските за
превод на приложените документи(на стойност 83лв.) следва да се присъди частта,
съответстваща на уважената част от иска, а именно- 2лв. Установява се, че ищецът е внесъл
такса от 20лв.,поради което след представяне на сертификат за банкова сметка сумата от
18
10лв. следва да му се върне от Счетоводния отдел на съда.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. СТ. СТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в
гр.***, настоящ адрес ***, срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
претенции по чл.2,ал.1,т.3,пр.1-во и във вр.с чл.4 от ЗОДОВ, за присъждане на
обезщетение за:
- имуществени вреди – пропуснати ползи от оставането му без работа, поради
отнемане на свидетелството му за управление на МПС със ЗПАМ № 18-0359-
000539/22.09.2018г.на РУ на МВР-Троян, за периода от 22.09.2018г. до 01.11.2018г., в
размер на 16 614.46лв.;
-имуществени вреди-пропуснати ползи в периода от 28.11.2019г. до 11.05.2020г.,
в общ размер на 53 083лв.,представляващи пропуснати ползи от оставането му без работа,
поради отнетото свидетелство за управление на МПС с № ***************, постановено
със ЗППАМ с №18-0359-000539 от РУ на МВР-Троян.;
-имуществени вреди-пропуснати ползи в периода от 02.11.2018г. до 28.11.2019г.,
в общ размер на 138 016лв.,от невъзможността да осъществява предмета на търговска
дейност на дружеството си „М. Т. Л.“ЕООД, поради отнетото свидетелство за управление на
МПС.;
- имуществени вреди- пропуснати ползи за оставането му без работа, поради
образуваното досъдебно производство №289/2018г.по описа на РУ на МВР-Троян(ПП
№966/2018г.на РП-Троян), като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ.
СТ. с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*************, настоящ адрес ******,
обезщетения за:
-имуществени вреди, изразяващи се в разходи за самолетни билети, направени във
връзка с необходимостта да се явява в наказателното производство, в качеството му на
обвиняем,съотв.подсъдим по НОХД №118/2019г. по описа на РС-Троян, в общ размер от
1562.24лв.(хиляда петстотин шейсет и два лева и двайсет и четири стотинки), ведно със
законната лихва,с начало от 19.05.2021г., до окончателното изплащане.
- за имуществени вреди- направен разход за заплатени адвокатски хонорари за
процесуално представителство по ДП №289/2018г.на РУ на МВР-Троян-300лв. и по НОХД
№118/2019г.на РС-Троян- 300лв., общо 600(шестстотин) лева, ведно със законната лихва,с
начало от 19.05.2021г., до окончателното им изплащане.
- за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение,
по което е оправдан с Присъда №260001/25.02.2021г., пост.по НОХД № 225/2020г.по описа
на РС-Троян, за периода от 22.09.2018г.до 19.05.2021г.,в размер на 4 000(четири
хиляди)лева, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от 19.05.2021г.до
19
окончателното й изплащане, а иска до пълния претендиран размер от 54 093лв.,като
неоснователен и недоказан- ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на Д. СТ.
СТ.,с горните данни, сумата 10 (десет)лева, представляваща внесена държавна такса и
сумата 2(два)лева- разноски по съразмерност.
ДА СЕ ВЪРНЕ обратно на Д. СТ. СТ. ,с горните данни, сумата 10(десет) лева,
представляваща надвнесената държавна такса, след представяне на сертификат за наличие
на банкова сметка.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд-Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
20