Р Е Ш Е Н И Е
№ 422
гр. Горна Оряховица, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, Х
състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Илина Джукова
при секретаря Силвия Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 588 по описа на Районен съд – Горна Оряховица
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
Ищците Х.М.П. и Й.М.Б.
твърдят, че на 27.08.2013 г. тяхната майка С.Й.П.прехвърлила на ответницата Т.Х.С.
– дъщеря на първия ищец и внучка на прехвърлитЕ.та, недвижим имот, находящ се в
с.********************, представляващ дворно място от 830 кв.м., за което е
отреден урегулиран поземлен имот II-389 в квартал 52 по плана на селото, с
уредени регулационни отношения, заедно с построените в него жилищна сграда
/къща/ и стопански постройки, срещу задължението на ответницата да се грижи и
да издържа прехвърлитЕ.та, като й доставя всичко необходимо за един скромен
живот, като храна, отопление, осветление, лични грижи и медицинска помощ при
нужда и при поискване от нейна страна, а след смъртта й – да я погребе според
обичая. Твърди се, че ищецът Х.М.П. не поддържал връзка с дъщеря си Т. след
раздялата между него и майка й. Той заживял в друго село с друга жена, която С.П.не
одобрявала. Това охладило отношенията между ищеца и майка му и когато ищецът я
посещавал в с.Б., идвал сам. Ищецът П. бил единственият, който при нужда
помагал на С.П., тъй като ищцата Й.Б. живеела в Португалия. Твърди се, че от
месец септември 2017 г. С.П.боледувала, а от месец ноември 2017 г. била на легло и не можела да се грижи сама за
себе си – не можела да диша самостоятелно и използвала помпа, нямала сили да
върви. Това наложило ищецът и съпругата му да се преместят да живеят при нея.
Твърди се, че Х.П. я хранил, обличал я, къпал я, водил я на лекар в Горна
Оряховица и Велико Търново и бил единственият, който е грижил за нея и я е
издържал. Чувал телефонни разговори между майка му и ответницата, в които П.
описвала състоянието си, че не може да се грижи сама за себе си и че парите от
пенсията не й стигат. На 13.12.2017 г. С.П.починала и оставила за свои нейни
наследници по закон двамата ищци. След смъртта на П. ищците научили за
прехвърлянето на имота. Молят за постановяване на решение, с което договорът,
сключен между С.П.и ответницата бъде развален, както и за присъждане на
сторените в производството разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответницата не е подала
отговор на исковата молба. В първото по делото открито съдебно заседание
признава сключването на договора, твърдяната родствена връзка с ищците и със С.П.,
както и че от месец септември 2017 г. С.П.е била трудно подвижна и трудно се е
обслужвала сама, а от месец ноември 2017 е била на легло. Оспорва твърдяното
неизпълнение на договора, като сочи, че закупувала за баба си дрехи, дърва за
огрев, лекарства, предоставяла и е пари, приготвяла й е зимнина и е осигурявала
всичко необходимо по покана на С.П.и по своя преценка. Твърди, че е извършила е
със свои средства ремонт на имота, както и че при хоспитализацията на С.П.през
месец януари 2017 г. и месец март-април 2017 г., чрез трети лица осигурила
транспорт до болницата и закупуване на лекарства. Признава, че от лятото на
2017 г. ищецът Х.П. живее в процесния имот, но се оспорва това да е по причина да
се грижи за майка си. Твърди се, че уговорката между С.П.и Х.П. е била С.П.да
поеме разходите за сметки, а Х.П. да й помага в ежедневието. Твърди се, че в
последните дни от живота на Стояна П., Х.П. и ответницата са поддържали контакти
по телефона, а след смъртта на С.П., ответницата е изпратила 260 лева за
погребение, която сума е получена от
ищеца, и е изпратила 60 лева за помена на 40 дни от смъртта й. Моли се за отхвърляне
на предявения иск и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът,
след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ответницата е дъщеря
на ищеца Х.П.. От свидетелските показания на свид. Д. П. – съпруга на ищеца и
майка на ответницата, се установява, че ответницата е била на четири години
когато родителите й са се разделили. Тя не поддържала връзка с баща си и не
познавала баба си по бащина линия – С.Й.П..
С.П.живяла заедно с бившия си съпруг М. П. ***. Дъщеря
й – ищцата Й.Б. заживяла в Португалия, не се връщала в България и не поддържала
контакти с родителите си. Признанията на ищеца Х.П. в исковата молба,
подкрепени от показанията на свид.П. и свид.Н.С.– съпруг на ответницата,
установяват, че П. не била в добри отношения със сина си заради раздялата му
със свид.П. и връзката му със свид.Д. – настоящата му съжитЕ.. Той живеел в
различни квартири в селото, често оставал без работа – справката му за трудови
договори и осигурителен стаж показва, че в периода от 2013 г. до 2016 г. е бил
трудово зает за по няколко месеца на година, като дори П. е търсила работа за
него в земеделската кооперация в селото (показанията на свид.С.).
От показанията на свид.П. се установява, че когато
ответницата била студентка в Свищов, С.П.се свързала с нея по телефона и
поискала да се срещнат. От свидетелските показания на свидетелите Й., С., П., Д.
и С. се установява, че ответницата започнала да посещава баба си често в с.Б.. П.
посрещала ответницата на автобуса и свид.С. ги закарвала с автомобила си до
къщата. С нейния транспорт ходили заедно и на пазар в С.. Свид.П. също
започнала да ходи при свекърва си в Б. и да поддържа връзка с нея. От нейните
показания се установява, че при посещенията си ответницата помагала на баба си
с прането и почистването, защото нямало вода и канализация, а домакинството се
обслужвало с кладенец (показанията на свид.С., П. и С.).
В края на месец юни 2013 г. ответницата се запознала
със свид.Н.С.и двамата заживели на семейни начала в Лясковец. От показанията му
се установява, че той карал ответницата и майка й до с.Б. събота и неделя. При
посещенията си те помагали в домакинството и градината, закупували за П.
лекарства и хранителни продукти, които не били налични в селото. През 2013 г. ответницата
закупила дърва за огрев и фреза за обработване на земята. Неоснователни са
възраженията на ищеца, че фрезата е била подарък от П. за него, тъй като от
показанията на свидетелите, а и от неговите признания, се установява, че по
времето, когато фрезата е закупена, те не са живели заедно и не са били в добри
отношения.
От
показанията на свидетелите С., П. и С. се установява, че ответницата решила да
направи ремонт на къщата със свои пари, спестени от бригада в Шотландия. Наела
свои познати, които сменили част от дограмите и вратите, обособили кухня, била
закупена готварска печка, била прокарана вода и килерът бил приспособен за баня,
бил поставен бойлер. Стойността на този ремонт била около 7 000 лв.
При едно от посещенията на ответницата и С., П. му споделила,
че иска да препише къщата на ответницата, защото я смята за най-близка. Видно
от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка №
1014, том VI, рег. № 11241/27.08.2013 г., дело № 965/2013 г. на Нотариус №
296-НК, с район на действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по
вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4333/27.08.2013 г., акт
154, том 15, дело № 2009/2013 г., на 27.08.2013 г. С.П.прехвърлила на
ответницата собствеността върху дворно място, находящо се в с.Б., община С., с
площ от 830 кв.м., за което е отреден урегулиран поземлен имот II-389 в
квартал 52 по плана на селото, с уредени регулационни отношения, заедно с
построените в имота жилищна сграда /къща/ и стопански постройки, при граници на
имота: от изток – поземлен имот III-386, от запад – поземлен имот I-413, от
север – улица, от юг – поземлен имот V-390 и III-386 срещу задължение на
ответницата да се грижи и издържа прехвърлитЕ.та, като й доставя всичко необходимо за един скромен живот, като
храна, отопление, осветление, лични грижи и медицинска помощ, при нужда и при
поискване от нейна страна, а след смъртта й да я погребе според обичая, като П.
запазила правото на пожизнено обитаване и ползване на имота.
Свид.С. закарал ответницата и баба й до Горна
Оряховица за да сключат сдЕ.та. Те му споделили, че условията на договора са
ответницата да се грижи за баба си когато има нужда и поиска да й бъде
помогнато. За сдЕ.та П. казала на свид.Й. и на свид.С., но ги помолила за
дискретност, като обяснила, че ищецът не трябва да знае. Споделила също и на
бившия си съпруг, че къщата е станала собственост на ответницата (показанията
на свид.С.).
През 2014 г. свид.Н.С.бил приет да учи в Дания и
това наложило да се премести с ответницата в чужбина. Преди заминаването
ответницата споделила на майка си, че има ангажимент към баба си и не може да
отиде в Дания. Те се срещнали с П. и обяснили, че ответницата и С. трябва да
заминат. П. отговорила, че в България няма живот – няма работа и всичко е скъпо
и щом те ще са добре в чужбина и тя ще е добре. Показанията на П. и С.
установяват, че преди да замине ответницата оставила на баба си мобилен
телефон.
Свид.С. установява, че след заминаването си,
ответницата и П. се чували всяка вечер и винаги когато е имала нужда от нещо се
обръщала съм нея и към свид.П.. От неговите показания и от референции изпращане
на паричен превод от 17.08.2015 г., 22.09.2015 г., 30.11.2015 г., 30.11.2015
г., 22.12.2015 г., 29.01.2016 г., 29.02.2016 г., 21.04.2016 г., 27.06.2016 г.,
13.07.2016 г., 13.09.2016 г., 17.10.2016 г., 21.11.2016 г., 19.12.2016 г., 04.04.2017
г., 15.05.2017 г., 15.06.2017 г. и 18.07.2017 г. се установява, че свид.Н.С.е
изпращал на майка си Т.С. ежемесечно за С.П.суми в различен размер – между
65,13 лв. и 248,20 лв. П. знаела предварително каква сума да очаква и родителите
на С. й предавали сумите лично като я посещавали в селото. Този факт, изводим
от показанията на свид.С., не се разколебава от това, че свидетелите Й. и Д. не
познават родителите на съпруга на ответницата и не са ги виждали в селото,
защото от показанията на Й., П. и С. се установява, че С.П.се е стремила да
скрие отношенията си с ответницата и получаваните от нея суми дори до степен,
че родителите на С. не давали пари на П. пред П..
Показанията на П. установяват, че ответницата
изпращала пари за П. и на нея – по 80 и по 100 лв. месечно. По молба нейна
молба свид.П. посещавала П. почти всяка седмица събота и неделя, като понякога
пътувала и с родителите на свид.С.. П. помагала на П. в градината и
домакинството и за приготвяне на зимнина, пазарувала с парите, получени от
ответницата, закупувала лекарства от Горна Оряховица, за което П. й
предоставила рецепта и предавала изпратените от ответницата средства. Случвало
се П. да вземе пари на заем от свид.Й. и да пазарува „на вересия“ от магазина
(свид.С.), но винаги връщала това, за което се е задължила.
През месец март 2016 г. свид.С. се върнал в България
за да подготви организацията за сватбата с ответницата. Посетил П. в с.Б. за да
я покани й оставил сумата от 200 лв. Преди сватбата ответницата закупила за
баба си подходящи дрехи, обувки и чанта. Сватбата се състояла през месец май
2016 г. П. присъствала, била в добро здраве и танцувала.
От представената медицинска документация се установява,
че С.П.страдала от артериална хипертония, установена от 10 години, провеждала
редовно лечение и ежемесечно посещавала личния си лекар д-р Райна Койчева за
профилактични прегледи, като на няколко пъти през 2016 г. имала оплакване от кашлица,
температура и втрисане, за което било предписано допълнително лечение.
На 15.12.2016 г. била прегледана от екип на Спешна
медицинска помощ (лист за спешна медицинска помощ № 1448/15.12.2016 г.) и била
насочена към личния лекар за планова хоспитализация. На същата дата посетила
личния лекар и той издал направление за хоспитализация. От представената
епикриза от МБАЛ „Св.Иван Рилски Горна Оряховица“ ЕООД се установява, че
болничният престой бил от 15.12.2016 г. до 22.12.2016 г. с поставена диагноза „Застойна
сърдечна недостатъчност ФК III Хипертонично сърце със СН“.
П. била изписана с предписано медикаментозно лечение.
От амбулаторен лист № 00131/26.01.2017 г. и
направление за хоспитализация от същата дата е видно, че при преглед на
посочената дата С.П.се оплаквала от задух и отоци по краката и била насочена за
хоспитализация. На 01.02.2017 г. била приета в „СБАЛ по кардиология“ ЕАД –
Велико Търново с диагноза изострена сърдечна недостатъчност. До болницата я
придружил ищеца, който осигурил превоз с автомобила на свид.Г. срещу 20 лв. От
разпита на свид.П. и свид.С. и от референция за паричен превод от 02.02.2017 г.
се установява, че на посочената дата свид.Н.С.е изпратил на Т.Д. – приятЕ. на
ответницата, сумата от 261,24 лв. Тя предала сумата на П., която я занесла на С.П.в
болницата с уговорката да се чуе с ответницата по телефона и да потвърди
получаването на парите. П. била изписана на 08.02.2017 г. с предписания за
медикаментозна терапия и диета.
През лятото на 2017 г. С.П.приютила за няколко
месеца в къщата жена на име Е.. Тя не изисквала от нея да й заплаща наем, а да
й помага в поддържането на домакинството (свид.Й. и Д.), като през това лято
двете правили зимнина (свид.П.).
Страните не спорят, че в края на лятото на 2017 г.
ищецът и съжитЕ.та му – свид.Д. се върнали да живеят в къщата при С.П.. Тъй
като ищецът по това време бил без работа (справка за трудовите му договори и
показанията на П.) и трябвало да напусне квартирата, която бил наел (свид.Д.),
поискал от майка си да живее в къщата със семейството си. Уговорката между тях
била ищецът да не плаща наем, но да заплаща сметките и да се грижи за
домакинството, за нея и за баща си. От показанията на свид.С. и П. се
установява, че ответницата знаела за тази уговорка, както и че баща й ще живее
в имота.
Не може да се приеме за установен мотивът за
връщането на ищеца в къщата, сочен от него – че е трябвало да се грижи за майка
си. По това време П. е била посещавана редовно от свид.П. и родителите на С., които
й носили парични суми от ответницата, лекарства и различни продукти, а свид.П.
й помагала в домакинството, но престанала да идва именно заради това, че ищецът
и свид.Д. се преместили в къщата. От друга страна здравословното състояние на П.
към този момент не предполагало непременно чужда помощ (амбулаторни листи от
27.07.2017 г., 11.08.2017 г., 04.09.2017 г. от контролни прегледи, съгласно
които по анамнеза П. се чувства добре и няма оплаквания).
Не могат да се приемат за достоверни и показанията
на Й. в частта, в която сочи, че П. се принудила да потърси сина си, защото ответницата
е отказала да я гледа. СвидетЕ.та разказва, че е присъствала на телефонен
разговор между П. и ответницата, в който П. й казала, че иска да я гледа „по
договора“, а ответницата отказала заради преместване в друга квартира и
раждането на детето й. На първо място показанията на П. и С. и на самата свидетЕ.
установяват, че П. обичала много ответницата, защото била кръстена на нейно име
и й било мъчно, че след раздялата на родителите й не е поддържала връзка с нея,
радвала се, че се срещат, разчитала на нея за всичко и искала къщата да бъде
нейна. Искането на П., отправено по цитирания от свидетЕ.та начин, е явно
несъответно на отношението й към внучката й и характера на контактите между
тях. На следващо място писмените доказателства установяват, че П. не е знаела дори
какви лекарства приема ежедневно (епикриза от 08.02.2017 г.), а свидетелските
показания – че не можела да изтегли пари от банкова сметка, ***о. При това
обичайно за човек на нейната възраст ниво на възприятие и способности е трудно
мислимо да е искала именно изпълнение „по договора“. От друга страна обективно
не е възможно свидетЕ.та да чуе отговора на ответницата в телефонен разговор,
поради което няма как да цитира точните й думи. Разговор със соченото от Й.
съдържание противоречи и на установеното от показанията на С., че П. не е имала
нужда от личното присъствие на Т. в България, а напротив – казвала е, че щом те
са добре в чужбина, тя също е добре, защото могат да й помагат. Тези думи на П.,
изразяващи цялостното й отношение към пребиваването на ответницата в чужбина, сочи
и свид.П..
От показанията на свид.Д., подкрепени от тези на Й.
се установява, че след като семейството на ищеца заживяло при П., те започнали
да заплащат сметките и да купуват храна от техните доходи и пенсията на М. П.,
а лекарствата на С.П.били закупувани с нейната пенсия - 294,74 лв. (удостоверение
изх. № 1021-04-494#1/27.06.2019 г. на ТП на НОИ – Велико Търново). Свид Д.
установява, че ищецът ходил до Горна Оряховица да купува лекарства, а когато не
достигали пари – давал от своите. Д. започнала да се грижи за домакинството и
градината, а след месец октомври 2017 г. – къпала свид.П. и й помагала с
придвижването. Д. и ищеца закупили и дърва за огрев. През месец октомври наели
жена да сменя памперсите на П. срещу 200 лв. месечно.
Ответницата признава, а и показанията на свид.С.
установяват, че тя е знаела за здравословното състояние на баба си. Свид.Д.
разказва, че П. се обаждала на ищцата и й казвала, че не е добре и има нужда да
я види. Казвала, че ищецът се грижи за нея, но ходи и на работа.
От 25.08.2017 г. до 02.09.2017 г. и от 04.10.2017 г.
до 09.10.2017 г. П. била лекувана в МБАЛ“ Св.Иван Рилски“ Горна Оряховица“ ЕООД
от бактериална пневмония и оплаквания от обостряне на хроничен бронхит. Свид. Й.,
Д. и Г. установяват, че за транспорт до и от болницата се използвал превоз с
кола на хора от селото срещу заплащане от около 20-30 лв. Показанията на свид.Г.,
че е карал на три пъти П. до болницата са неустановени по време и не могат да
се свържат непременно с тези хоспитализации. Изключение прави единствено
транспорта, който се прие за установено той да е осигурил в началото на 2017 г.
– заради данните, че по това време е бил в България, било е зима и е имало
много сняг, краката на П. са били подути (оплакване заради което е
хоспитализирана) и че тогава не я е върнал в селото, защото е била приета в
болницата.
През месец ноември 2017 г. свид.Н.С.се върнал в
България. По това време ответницата се възстановявала от тежка бременност и
раждане и се грижила за детето си, което било с инфекция, поради което нямала
възможност да дойде с него. С. посетил С.П.по предварителна уговорка когато в
къщата нямало никой друг за да се избегнат конфликти. П. била отслабнала,
пожълтяла и видимо не била добре. Трудно ходела сама, повече лежала, но можела
да става. Споделила му, че е разочарована от грижите, които ищецът и съжитЕ.та
му полагат за нея и бившият й съпруг и не получава това, за което са се
уговорили когато са се преместили в къщата. При това посещение С. й предал
сумата от 250 лв.
Съгласно показанията на Д., П. и С., П. не можела да
става от леглото около една седмица преди да почине (свид.Д. уточнява, че С.П.„паднала“
на 03.12.2017 г.). От удостоверение за
наследници изх.№ 030/05.02.2019 г. на Община С. се установява, че С.П.починала
на 13.12.2017 г. и оставила за свои наследници по закон децата си – ищците Х.П.
и Й.Б..
Свид.Д.
установява, че погребението на С.П.струвало около 700 лв., като тя имала
заделени 400 лв. От показанията на свид.П. се установява, че ответницата
помолила баща си да вземе заем за да уреди погребението, с уговорката, че тя ще
му върне парите. Свид.Д. разказва, че за погребението не достигали около 300
лв., заради което тя взела заплатата си предварително и било закупено всичко
необходимо за погребението от С.. От показанията на свид.П. се установява, че
на 19.12.2017 г. П. получила превод от 250 лв. от ответницата по нейна сметка в
„Булбанк“ АД, които трябвало да предаде на ищеца за да върне заема за
погребението. Срещнала се с него в банката в гр.Горна Оряховица, изтеглила
сумата и по нейна молба банковата служитЕ. изготвила разписка за предаването й
– представеното писмено доказателство разписка от 19.12.2017 г., неоспорено от
ищеца по авторство.
Установеното
от показанията на свидетелите и писменото доказателство изключва верността на
твърдението на ищеца, че получените от ответницата 250 лв. са връщане на заем
към него. Установено по делото и безспорно между страните е, че преди смъртта
на П., ищецът Х.П. и ответницата не са поддържали никаква връзка, не са се
чували по телефона и не са се виждали, като той сам твърди, че не е знаел къде
се е омъжила и къде живее дъщеря му. Това прави житейски необосновано и дори
невъзможно ищецът да дал пари на заем на дъщеря си по друг повод, преди смъртта
на С.П.. От друга страна, ако се приеме, че частичното плащане на погребението
от него съставлява даване на заем на ответницата, то това съставлява признание,
че задължението да уреди погребението е нейно, както и че това задължение е
изпълнено.
Въз основа
на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл.87,
ал.3 ЗЗД за разваляне на договор, с който се прехвърлят вещни права върху
недвижим имот. В случая ищците твърдят и в тяхна тежест е установяването, че наследодатЕ.та
им С.П.е прехвърлила на ответницата правото на собственост върху процесния имот
срещу задължението й да се грижи и издържа прехвърлитЕ.та, като й доставя всичко
необходимо за един скромен живот, като храна, отопление, осветление, лични
грижи и медицинска помощ, при нужда и при поискване от нейна страна, а след
смъртта й да я погребе според обичая. Сключването на този договор със соченото
от ищците съдържание не е спорно между страните и се установи от
доказателствата по делото. Спорен и от фактическа, и от правна страна е
въпросът дали ответницата е изпълнила задължението си точно и пълно според
уговореното, установяването на което е в нейна тежест. Отговорът на този въпрос
е предпоставен от определяне на съдържанието на поетото от нея задължение и
съпоставката на дължимото с реално престираното.
Съдържанието на насрещното задължение на приобретателя
по неуредения в закона договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за гледане и издръжка се определя само от действителната обща воля на страните,
ограничена съобразно чл.9 ЗЗД от повелителните правни норми и добрите нрави. Така
предметното съдържание на постигнатото съгласие трябва да бъде установено чрез
тълкуване на договора по правилата на чл.20 ЗЗД (така Решение № 82/05.04.2011
г. по гр.д. № 1313/2009 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 26/2009 г. по гр.д. №
5524/2007 г. на II Г.О. на ВКС; Решение № 70/2011 г. по гр.д. № 612/2010 г. на
III Г.О. на ВКС; Решение № 20/22.07.2015 г. на по гр.д. № 1853/2014 г. на IV Г.О.
на ВКС). В случая от договорната клауза е видно, че съдържанието на задължението
на ответницата да се грижи и да издържа баба си е уговорено в конкретен обем –
осигуряване стандарт на живот, определен от страните като скромен и дефиниран
чрез изброяване на необходимото за него – храна, отопление, осветление, лични
грижи и медицинска помощ, т.е. от ответницата се изисква доставяне на грижи и
средства в такъв обем, че да бъде задоволен поставеният стандарт. Тази част от
задължението е уговорена да се дължи при нужда и при поискване от страна на
прехвърлитЕ.та, т.е. в случай, че тя сама не може да си осигури посочения в договора
стандарт и поиска това от ответницата. Уговорена е и безусловна натурална
престация – след смъртта на прехвърлитЕ.та ответницата да я погребе според
обичая.
Ответницата лично и след 2014 г. – чрез трети лица –
нейната майка, съпруга си и родителите му, предоставяла на баба си парични
средства, помощ в домакинството, храна и лекарства, за които признава, че са
осъществени по нейна преценка и когато прехвърлитЕ.та поискала това. По този
начин й била осигурена храна – донесена от ответницата или третите лица и
зимнина, дърва за огрев, парични средства, медицински грижи – ежемесечни
посещения на личния лекар, парични средства когато е била хоспитализирана,
закупуване на ежедневно необходимите лекарства. Няма данни С.П.приживе да е
изразила недоволство от полаганите грижи.
Обстоятелството, че не ответницата, а трети лица по
нейно поръчение са осъществявали действията, съставляващи грижа и са предоставяли
парични средства в случая не съставлява неизпълнение на задължението й. Макар
задължението да е с оглед личността на длъжника и изпълнението му да дължи той,
щом кредиторът, макар да не е бил длъжен, е приел изпълнението от трети лица
вместо длъжника и е удовлетворен, това изпълнение освобождава длъжника. Това е
така, защото задължението за лична престация ползва кредитора, съответно той
може да се откаже от нея чрез изрично – чрез предвиждане в договора или
мълчаливо – чрез приемането му. Така наследниците на кредитора не могат да
претендират последиците на такова неточно неизпълнение, защото длъжникът не
може да се държи отговорен за това, че не е изпълнил нещо, което кредиторът му
не е желал (в посочения смисъл Решение № 863 от 22.12.2010 г. по гр. д. №
1534/2009 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 217 от 26.05.2011 г. по гр.д. №
999/2010 г. на III Г.О. на ВКС; Решение №
21/14.08.2012 г. по гр.д. № 16/2011 г. на IV Г.О. на ВКС; Решение № 20/13.03.2019 г. по гр.д. №
2298/2018 г. на IV Г.О. на ВКС).
Не може да се приеме за основателен и довода на
ищците, наведен в писмената защита, че ответницата не е изпълнила задълженията
си, тъй като не е живяла съвместно с баба си, защото такова задължение не е
поето и то не може да се изведе и от обстоятелствата, при които е сключен
договора, а неговото възникване не може да се предполага (така Решение № 912/30.12.2008
г. по гр.д. № 3136/2007 г. г. на I Г.О. на ВКС; Решение № 82/05.04.2011 г. по
гр.д. № 1313/2009 г. на IV Г.О. на ВКС).
Именно предвид условието на договорната клауза ответницата
да осигури на баба си храна, отопление, осветление, лични грижи и медицинска
помощ, при нужда и при поискване от нейна страна, в тежест на ищците бе
възложено установяването, че в претендирания от тях период на неизпълнение
(уточнен в хода на производството – от месец септември 2017 г.), С.П.е имала
нужда от грижи (с оглед твърденията им – не е можела да се обслужва сама и се е
нуждаела от ежедневна чужда помощ), както и че е поискала от ответницата пари и
полагане на грижи. Невъзможност у С.П.да се грижи сама за себе си и
необходимост от чужда помощ в ежедневието и личното й обслужване е била налице
след месец септември 2017 г., когато по твърдения и на двете страни и съгласно
медицинската документация и свидетелските показания, здравословното й състояние
се влошило, а смъртта й настъпила след 3 месеца – през декември 2017 г.
Искане от страна на прехвърлитЕ.та ответницата да
полага грижи за нея, обаче, не се установи – С.П.не е искала от ответницата да
се върне в България за да се грижи за нея. За такава покана не може да се
приеме споделеното от П. в телефонен разговор, че искала да види ответницата.
Така изразеното желание на прехвърлитЕ.та категорично не може да се счете като
израз на нужда от материални грижи и отправяне на искане към нея да ги полага
лично. Действително, в периода, в който С.П.е имала необходимост от чужда помощ,
за нея се е грижил ищецът. Това не променя извода за липса на неизпълнение на
задълженията на ответницата, защото при липса на поискване от страна на П., такова
не може да има, а и защото ищецът е бил морално и юридически задължен да се
грижи за своята болна и нетрудоспособна майка (арг. от чл.124, ал.5 СК), дори
извън уговорката с нея.
Задължението на ответницата да погребе баба си според
обичая съставлява задължение да се осигури необходимото да бъде спазен обреда
според традицията. Това задължение е изпълнено – с парите, отделени от С.П.и
предоставени от ответницата, са закупени вещите и платени услугите за да се
състои погребението и да се спази ритуала. Задължението на ответницата съгласно
сключения договор не включва непременно личното й присъствие на погребението,
поради което е ирелевантно, че тя не се е върнала в България за това.
В обобщение на изложеното, не е налице твърдяното от
ищците неизпълнение, доколкото договорното задължение на ответницата е
предвидено да възникне при нужда и поискване от С.П., а осъществяване и на
двете предпоставки в твърдения от тях период не се установи. Посоченото, заедно
с установеното изпълнение на задължението за осигуряване на погребение според
обичая, налага извод за неоснователност на иска и предпоставя неговото
отхвърляне.
По
присъждане на направените разноски:
Предвид изхода на спора и по аргумент от чл.78, ал.3 ГПК ответницата има право да й се присъдят направените разноски. Тя е направила
такова искане и е представила доказателства да е сторила разноски в
производството в общ размер 610 лв. (10 лв. за съдебни удостоверения и 600 лв.
за адвокатско възнаграждение), поради което тази сума следва да й бъде
заплатена от ищците.
На основание чл.258, ал.1 ГПК решението подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Х.М.П., ЕГН **********,*** и Й.М.Б.,
ЕГН **********,*** срещу Т.Х.С., ЕГН **********,*** иск за разваляне на
сключения между С.Й.П.и Т.Х.С. договор за прехвърляне на недвижим имот – дворно място,
находящо се в с.Б., община С., с площ от 830 кв.м., за което е отреден
урегулиран поземлен имот II-389 в квартал 52 по плана на селото, с уредени
регулационни отношения, заедно с построените в имота жилищна сграда /къща/ и
стопански постройки, при граници на имота: от изток – поземлен имот
III-386, от запад – поземлен имот I-413,
от север – улица, от юг – поземлен имот V-390 и III-386, срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
Нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 1014, том VI,
рег. № 11241/27.08.2013 г., дело № 965/2013 г. на Нотариус № 296-НК, с район на
действие Районен съд – Горна Оряховица, вписан в Служба по вписванията при
Районен съд – Горна Оряховица с вх.№ 4333/27.08.2013 г., акт 154, том 15, дело
№ 2009/2013 г.
ОСЪЖДА Х.М.П., ЕГН **********,*** и Й.М.Б.,
ЕГН **********,*** да заплатят на Т.Х.С.,
ЕГН **********,*** сумата от 610 лв. /шестстотин и десет лева/, представляваща направени разноски в първоинстанционното
производство за такса за издаване на съдебни удостоверения и адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчване
на преписи на страните.
Препис от решението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: