№ 527
гр. Пловдив, 20.03.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХXХI – касационен състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и седми февруари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА МИХАЙЛОВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
1. МАРИЯ НИКОЛОВА |
|
При секретар |
РОЗАЛИЯ ПЕТРОВА |
и с участието |
|
на прокурора |
МАРИЯ ТОДОРОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по к.адм. дело № 25
по описа на съда за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от АПК.
Делото е образувано е по касационни
жалби на О.А.К. ***/ и на ГДИН София срещу решение № 2010/11.11.2022 г. по адм. д. 1038/22 на
Административен съд Пловдив.
С подадената от К. жалба се обжалва
решението в отхърлителната част. Иска отмяната му, като се постанови друго по
съществото на спора, с което се уважи предявения от него иск в претендирания
размер.
С подадената от ГДИН гр. София
касационна жалба се оспорва решението в осъдителната част. Иска се изменянето
му и намаляване на размера на присъденото на ищеца обезщетение от 8380 лв. на
4200 лв.
В съдебно заседание, касаторът М. се представлява
от адв. Н.Д.,която поддържа жалбата.
Касаторът ГДИН София не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура
дава заключение за неоснователност на подадените касационни жалби. Счита оспореното
решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да се остави в сила.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.
211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в
обжалваните му част, поради което са процесуално допустими. Разгледана по
същество, жалбите са неоснователни.
Производството пред АС Пловдив е образувано и се е развило
по искова молба от на О.А.К. ***/, чрез адв. Н.Д. против ГД“Изпълнение на наказанията„- София. Искът е предявен за
неимуществени вреди за периода от 2014 г. до 18.04.2022 г. в размер на 100 000
лв. В исковата молба са изложени твърдения, че за посочения период ищецът е
претърпял неимуществени вреди при престоя му в Затвора Пловдив, изразяващи се в
болки, страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване на чувство за
малоценност в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване наказанието „лишаване от свобода“: липса
на достатъчна жилищна площ /пренаселеност на килиите - падат се под 3 кв. м.
нетна площ на човек/ като се сочи конкретно, че при пребиваването на ищеца в
килия № 39 били общо около тридесет човека; липсвал въздух и пространство;
прекалено горещо през летния сезон и студено през зимния; без санитарен възел
на определените и задължителни места; лоша хигиена - наличие на хлебарки,
дървеници и гризачи и други; липсвали баня и тоалетна в коридора, общата баня
се намирала на двора. Посочва се още, че в Затвора Пловдив липсвал лекар и не
са оказвани медицински грижи за л.св. Ищецът сочи, че когато се разболял от Covid 19 не е бил изолиран и лекуван, както и че му отказано настаняване в лечебно
заведение. Сочи се също от страна на К., че в 24-та килия е пребивавал с лице с
психично заболяване, което не се къпе, напикава се, маже стените на килията с
изпражнения, вие през нощта, а управата
на затвора отказва да го настани за лечение. В 3-та килия на шести пост ищецът твърди,
че около година и половина е пребивавал с друго лице с психично заболяване,
който също не се къпе, проявява агресия през нощта и с това си поведение
предизвиква изключителен стрес, погнуса, безпокойство, напрежение и тормоз у К..
В 4-та килия на трети пост ищецът сочи, че е пребивавал с лосв. болен от ХИВ и
страдащ от болки, причинени от заболяването му, което депресирало и потискало К..
Често му прилошавало от гледката. В периода 2020 г. - 2021 г. в килия № 4
(преходна на килия № 3), били настанени лишени от свобода, които извършвали
сексуални контакти помежду си пред останалите лишени от свобода, поради което
ищецът изпитвал погнуса и отвращение. Същият сочи, че л.св. Ч. имал краста и поради общо ползване на мивката, имало
опасност от заразяване. Излагат се твърдения, че докато К. работил (за една
година като домакин и за две години като работник в пералнята на Затвора) не му
е разрешавано да ползва „каре“. Към момента на подаване на ИМ се посочва, че в
Затвора няма пералня и лишените от свобода перат дрехите си на ръка като и
простират в килиите, в резултата на което в същите има влага, мухъл и плесен.
Отделно от това килия № 3 на шести пост, се сочи да е обгоряла при пожар,
небоядисвана и с лоша миризма, което допълнително потискало ищеца и създавало
неблагоприятни условия за пребиваването му.
С оглед
обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните
в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, съдът е събрал
относимите към предмета на спора доказателства. Със събирането им решаващият
съд е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на установените по
делото факти, при обсъждане доводите на страните е направил своите правни
изводи.
С решението си по делото административният съд е осъдил
ГДИН София да заплати на ищеца сумата от 8380 лв. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за периода 17.12.2014 до 18.04.2022, като отхвърлил иска
над тази сума до пълно предявения размер от 100 000 лв. като
неоснователен.
За да постанови този резултат, съдът е приел от
фактическа страна следното:
О.А.К. *** на 17.12.2014г. като
няма запазени данни относно стаята в Приемно отделение и условията, при които е
пребивавал до разпределянето му в група осъдени - становище на л.79. В Затвора л.св. и до момента изтърпява едно
общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20г. по присъди по НОХД
45/2010г. и НОХД 305/2012г. по описа на ОС Стара Загора. В посочения период
(17.12.2014г. – 18.04.2022г.) за пребиваването на л.св. К. *** се установява
следното: за периода 17.12.2014г. до 31.12.2018г. (вкл.) не е налична, респ. не
е представена от страна на ГДИН информация за настаняването на К. ***; през
периода от 01.01.2019г. до 17.03.2020г. (вкл.) лицето е обитавало спално
помещение № 24 на пост № 3 (в трета група), което е с площ 30.95 кв.м., с два
отваряеми прозореца и санитарен възел. В посоченото помещение в периода на
пребиваване на ищеца, заедно с него са били настанени още от 6 до 10 лишени от
свобода, като подробни данни за броя на тези лица са представени в табличен вид
в становище на л.94. На 17.03.2020г. л.св. К. е преместен на 6-ти пост в спално
помещение № 18, което е с два отваряеми прозореца и с площ 26,32 кв.м. В
посоченото помещение от 17.03.2020г. до 26.03.2020г. (вкл.) са били настанени
общо шестима лишени от свобода. На 27.03.2020г. К. е преместен в стая № 3 на
6-ти пост, където пребивава до момента на подаване на ИМ. Стая № 3, според
данните представени от ГДИН е с площ 15,81 кв.м., представлява преходно
помещение към стая № 4, където е позициониран санитарния възел. Помещението има
прозорец за достъп до дневна светлина. В същото за периода от 27.03.2020г. до
18.04.2022г. са пребивавали от 1 до 4 лишени от свобода, като подробни данни са
представени в становище на л.80.
От правна страна, първоинстанционния
съд е приел, че в проведеното исково производство са установени 1476 денонощия,
в периода 17.12.2014 г. до 18.04.2018 г., в които касаторът пребивавал в
пренаселени килии, в които са се падали по- малко от 4 кв. м. площ на лишена от
свобода. Освен пренаселеността, съдът не
е констатирал други нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, в резултат на действия или
бездействия на затворническата администрация. Преценил е, че обезщетение в
размер на 8380 лв. съответства на критериите за справедливост, визирани в чл.
52 от ЗЗД.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата
обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора
доказателства, при приложението на чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната
взаимна връзка и при съобразяване разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е
направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или
задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в
резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал. 1 предвижда, че тези лица не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
извършване на административна дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите
по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното.
Правилен е изводът, на
първоинстанцинния съд, установен от доказателствената съвкупност и при правилно
разпределена доказателствена тежест, че установеното нарушение, в резултат на
бездействието на администрацията на затвора да осигури на касатора достатъчно
жилищна площ, се установява за 1476 денонощия. Стъпвайки на общоприетите житейски критерии за справедливост в
чл. 52 от ЗЗД и съобразявайки актуалната практика на Съда по правата на човека,
законосъобразно първоинстанционният съд е определил и размера на полагащото се
на касатора обезщетение от 8380 лв. за спорния период.
Правилно не са кредитирани свидетелските
показания на св. К., св. М. и св. В., тъй като същите не са преки очевидци на
по- голямата част от наведените в исковата молба твърдения, доколкото са
пребивавали в различни килии с К., а друга част от показанията им се оборват от
представените по делото писмени доказателства.
Относно твърдението в касационната
жалба на К. за наличие на хлебарки и дървеници следва да се посочи, че в
Затвора Пловдив редовно са провеждани мероприятия по дезинфекция, дезинсекция и
дератизация и дори и да е имало такива, не може да се твърди виновно
бездействие на затворническата администрация в тази насока. Следва да се
отбележи, че наличието на хлебарки в килиите до голяма степен зависи и от
личната хигиена на лишените от свобода.
Неоснователно е възражението, в
касационната жалба на К., че съдът е игнорирал част от твърденията на ищеца,
като задимеността, невъзможността за ползване на пералня, липсата на медицинска
грижа, настаняване с болни от заразни болести, както и със сериозни психически
проблеми. Първоинстанционното решение е изключително подробно и в него съдът с
пространни разсъждения е обсъдил всеки един довод в исковата молба.
Обстоятелството, че съдът не е възприел тези доводи не означава, че ги е
игнорирал, а че ги е отхвърлил след като ги е приел за неоснователни, съпоставяйки
фактическите твърдения в исковата молба с кредитираната доказателствена
съвкупност.
Неоснователни са и доводите, залегнали
в бланкетната касационна жалба на ГДИН София. В нея от една страна се твърди,
че не се установява причинно следствена връзка между бездействие на
административния орган и причинени вреди, а от друга страна се иска единствено
намаляване на размера на обезщетението, вместо отхвърляне в цялост на исковата
претенция. Не се изложени никакви съображения, от които да се направи извод, че
определяйки размера на дължимото обезщетение, съдът не се е съобразил с
изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Напротив, съдът е обосновал бездействие на
ответника да осигури на М. достатъчна жилищна площ за част от спорния период и
е определил справедливо обезщетение, като съображенията за това напълно се
споделят от касационната инстанция и на основание чл. 221 ал.2 от АПК следва да
се препрати в тази част към мотивите на първоинстанционното решение.
Обобщено казано, касационната инстанция
заключава, че при разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на
решението му. Решението на Административен съд - Пловдив следва да бъде
оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна - без уважение.
Водим от изложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд гр. Пловдив, XХХI – състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2010/11.11.2022 г. по адм. д. 1038/22 на Административен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.