№ 131
гр. Кюстендил, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Галина Г. Кирилова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500212 по описа за 2022 година
Образувано е по въззивна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, предходно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД, чрез юрисконсулт И.П. срещу решение № 120/18.02.2022 г.
по гр.д. № 2251/2021 г. на КРС, в частта, в която е осъден да заплати на С. СТ.
Г. неимуществени вреди в размер на 200 лв. и разноски по делото.
Според въззивника съдът неправилно е приел, че не са налице
форсмажорни обстоятелства. Сочи, че в общите условия са посочени
случаите, в които дружеството не носи отговорност, като такъв е настоящия,
при който е имало непреодолима сила. Излага, че съдът не е приложил
актуална съдебна практика при решаване на делото, според която при
договорна отговорност не може да се търси обезщетение за неимуществени
вреди. Счита, че решението е немотивирано, неправилно, не са обсъдени
събраните доказателства. моли решението да бъде отменено в тази част и на
дружеството да бъдат присъдени разноски за двете инстанции, в това число
юрисконсултско възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на въззивна жалба от С. СТ. Г., чрез адв.
А.И.. Последният счита жалбата за неоснователна, а решението за правилно.
Сочи, че в хода на процеса не са представени доказателства за наличието на
форсмажорни обстоятелства. Излага, че с ТР № 4 от 29.01.2013 г. по т.д. №
4/2012 г. на ВКС е решено, че е допустимо претендирането на неимуществени
вреди при договорна отговорност. Освен това, практиката, която сочи другата
страна е постановена, преди постановяване на ТР № 4.
1
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е допустима, подадена в законния срок и срещу подлежащ
на обжалване акт, от лице, имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение.
При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Въззивната инстанция, в съответствие с правомощията си по чл. 269 от
ГПК, извърши служебно проверка на валидността на обжалваното решение и
прецени допустимостта му, в резултат на която проверка намира, че същото
представлява валиден и допустим съдебен акт.
1. От фактическа страна:
Кюстендилският окръжен съд, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка.
В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени и преценени и от тях се установяват релевантните за спора факти и
обстоятелства.
2. От правна страна:
Пред районния съд е бил предявен иск с правна квалификация чл. 79,
във вр. с чл. 82 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди и иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 52 ЗЗД
за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени
от неизпълнение на договорно задължение за електроразпределителното
дружество за предоставяне на електроенергия.
Районният съд е осъдил „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ АД да заплати на ищеца неимуществени вреди в размер на 200 лв. и
разноски по делото, като е отхвърлил иска за имуществени вреди като
недоказан – решението в тази му част не е обжалвано.
III. По направените възражения във въззивната жалба на
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД:
1. Възражението на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ
ЗАПАД“ АД, че при неизпълнение на договора не може да се търси
обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно.
1.1. Съгласно приетото в ТР № 4/2012 г., по описа на ВКС, ОСГТК
отговорността на обществения снабдител – енергийно предприятие, когато
неправомерно – в нарушение на предвидените предпоставки в общите
условия към договора – е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е
2
договорна и на това основание може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а когато е установена недобросъвестност на длъжника –
обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
При липсата на обща уредба на вредата от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения и наличието на общи
правила за пределите на отговорността за обезщетение на имуществени вреди
в чл. 82 ЗЗД и за начина на определяне на обезщетението за неимуществени
вреди в чл. 52 ЗЗД, следва да се приеме, че и нарушаването на общата забрана
да се вреди другиму, и нарушаването на договорно задължение може да
причинят неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Когато неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или
неточното изпълнение) на договорни задължения, на обезщетяване подлежат
вредите, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника
(знание на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) - обезщетението
е за всички преки и непосредствени неимуществени вреди.
1.2. За да възникне правото на обезщетение на основание чл. 79, ал. 1
вр. чл. 52 ЗЗД, следва в обективната действителност да са осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличие на
действително облигационно правоотношение за продажба на ел. енергия; 2.
неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника; 3.
настъпването на неимуществени вреди, и 4. причинна връзка между
виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на
вредоносен резултат.
В разглеждания случай при съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства настоящият състав на въззивния съд намира, че по делото е
установено наличието на облигационно отношение между ищеца и ответното
дружество по договор за пренос и разпределение на електрическа енергия.
Установи се, че потребителят е бил запознат с общите условия на договорите
за използване на електроразпределителните мрежи на ответното дружество.
Събрани са достатъчно доказателства (показанията на свидетеля Борислав
Георгиев, както и справката представена от ответното дружество), от които да
се направи извод, че имота на С. СТ. Г. е останал без електричество, за период
от 30 часа. Последното представлява неизпълнение на договорното
задължение на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, по
смисъла на чл. 12, т. 1, т. 3, т. 4, т. 6; чл. 17, т. 8 от общите условия.
В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя
е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва
задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу
задължението на потребителя да я заплаща.Това отношение е породено от
сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът -
чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин.
3
Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи
условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението
- договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на
одобрение от административен орган. Отговорността на доставчика за
прекъсване на електроснабдяването не може да бъде квалифицирана като
деликтна, тъй като вредите не са причинени от нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму. В случая снабдяването с електроенергия се
определя от Закона за енергетиката /ДВ, бр. 107/09.12.2003 г./ като услуга в
обществен интерес, но доставката се осъществява по силата на индивидуален
договор (чл. 95а ЗЕ). Прекъсването на снабдяването с електроенергия в
нарушение на предпоставките, предвидени в закона (чл. 122 - 124 ЗЕ) и в
общите условия, е неизпълнение на договора.
В хода на делото ищеца доказа, че от прекъсването на електричеството
в имота му, за него са настъпили неимуществени вреди – изразяващи се в
претърпени негативни емоции, притеснение, неудобство, силно
разочарование от създалата се ситуация и необходимостта семейството му да
ползва електричество от генератор за ток. Предвид възрастта на ищеца – 84
години, продължителността на спирането на тока – повече от 24 часа, според
въззивния съд определеното обезщетение за неимуществени вреди от
районния съд, в размер на 200 лв. е справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и
отговаря на обема и тежестта на претърпените вреди.
2. Страните спорят отношение на това дали отговорността на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД може да бъде
ангажирана, по-конкретно дали представлява виновно неизпълнение на
договорно задължение или не може да бъде ангажирана, тъй като е налице
форсмажорно обстоятелство - неблагоприятни метеорологични явления,
представляващи непреодолима сила.
Въззивния съд намира за неоснователно възражението на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, че отговорността му
не може да бъде ангажирана, поради наличието на непреодолима сила.
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД, не установи
наличието на обстоятелства, водещи до отпадане на отговорността му, по
конкретно на заявеното от него такова на непреодолима сила по смисъла на
чл. 34, т. 1 от общите условия и чл. 306, ал. 2 ТЗ. В доказателствена тежест на
ответника е доказването на правоизключващото си възражение.
На първо място, твърдението на ответното дружество, че
електрозахранването в имота на ищеца е спряно поради „лоши
метеорологични условия“ е общо и неконкретизирано. В отговора на искова
молба не се сочи конкретно настъпило природно бедствие, не се сочи каква е
каква е връзката между него и невъзможността за изпълнение на договорните
задължения на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД.
На второ място, не се доказа настъпването на която и да е от хипотезите
на чл. 122, ал. 2 от ЗЕ, при която операторът на електропреносната мрежа и
операторите на електроразпределителни мрежи имат право да преустановят
временно преноса на електрическа енергия през съответната мрежа без
4
предварително предизвестие.
На трето място, съда споделя мотивите на районния съд, че
представената от ответника справка от дневник за смущенията и нарушенията
в електроразпределителната мрежа представлява частен свидетелстващ
документ и не е достатъчен да обоснове настъпването на лоши
метеорологични условия.
3. Предвид съвпадението на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
IV. По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба на въззивника не следва
да бъдат присъдени разноски, на въззиваемия Г. трябва да се присъдят
разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за
правна защита и съдействие, в размер на 300 лв.
Мотивиран от изложеното, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 120/18.02.2022 г. по гр.д. № 2251/2021 г.
на КРС, в частта, в която „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“
АД, предходно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК **********************, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл.
БенчМарк Бизнес център, е осъдено да заплати на С. СТ. Г., ЕГН **********,
адрес: гр. Кюстендил, ул. „19-ти февруари“ № 16, сумата от 200 лв.,
представляваща неимуществени вреди вследствие на липсата на
електрозахранване в имота му в с. Чудинци, за период от 30 часа на
22.10.2021 г. и на 23.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
05.11.2021 г. до окончателното изплащане, като до пълния размер от 500 лв. е
отхвърлил иска като неоснователен, както и е осъдено да заплати на С. СТ. Г.
разноски по делото в размер на 122.38 лв., съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“ АД,
предходно наименование „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: гр. София,
п.к. 1784, район Младост, бул. «Цариградско шосе» № 159, бл. БенчМарк
Бизнес център, ДА ЗАПЛАТИ на С. СТ. Г., ЕГН **********, адрес: гр.
Кюстендил, ул. „19-ти февруари“ № 16, сумата от 300 лв., представляваща
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решение № 120/18.02.2022 г. по гр.д. № 2251/2021 г. на КРС, в частта, в
която КРС е отхвърлил иска на С. СТ. Г. за имуществени вреди като не е
обжалвано и е влязло в сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6