Р Е Ш Е Н И Е
№ 2042/25.11.2019 година, град Б.,
Административен съд – Б.,
в съдебно заседание на деветнадесети ноември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.С., разгледа адм.д. № 1647/2018 година.
Производството е по реда
на глава ХІХ от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Е.“
ЕООД – София с ЕИК ********* и съдебен адрес ***, офис № 2, против ревизионен акт №
Р-02000217007569-091-001/19.03.2018 година (РА) на ТД – Б. на НАП, потвърден с
решение № 122/07.06.2018 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Б. (ОДОП) при ЦУ на НАП.
С РА на жалбоподателя са
определени задължения за данък върху добавената стойност – главница и лихви,
както следва: за данъчен период декември 2015 година в размер на 101 042,87
лева главница и 13 017,87 лева лихва; за февруари 2016 година в размер на 8
406,21 лева лихва; за март 2016 година в размер на 185,56 лева лихва и за
август 2016 година в размер на 8 358,30 лева главница и 1279,39 лева лихва.
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на РА и потвърждаващото го решение. Според
жалбоподателя, определянето на задълженията е резултат от еднотипни
немотивирани констатации на органите по приходите по отношение на един –
единствен доставчик, чиито предходни доставчици не са били открити при
ревизията, на действията на управителя на този доставчик, както и на липсата на
материален и персонален капацитет да достави стоките, чиято продажба е
фактурирал. Жалбоподателят твърди, че отношенията на конкретния доставчик с
предходни негови доставчици са ирелевантни за спора. Заявява, че е установен
начина на заплащане на получените стоки и реалността на извършените плащания,
на съхранението, товаренето/разтоварването и транспортирането на доставените
материали, които, обаче, не са взети предвид от ревизионния екип. Поотделно
изброява доказателствата, с които се обосновава реалността на всяка доставка.
Цитира практика на Съда на Европейския съюз (СЕС).
Иска отмяна на РА.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата, като поддържа, че не са допуснати
нарушения при издаване на РА. Представя преписката и подробни писмени бележки.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, съдът приема
следното.
Жалбата е подадена пред
надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по
чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
Ревизионният акт отговаря
на изискванията за форма.
В ревизионното
производство не са допуснати процесуални нарушения. Извършени са множество
насрещни проверки на трети лица, за резултатите от които са съставени надлежни
протоколи. Дружеството – жалбоподател е запознато с констатациите в ревизионния
доклад (РД) и в РА и се е възползвало пълноценно от възможността да оспорва
изводите на ревизионния екип и издателите на акта.
Компетентността на
издателите на РА се установява от заповед № РД – 5/03.01.2017 година и заповед
№ РД – 1/02.01.2018 година на директора на ТД – Б. на НАП, както и от заповедите
за възлагане на ревизия и за изменение на ревизията (ЗВР). Със заповедта на
директора на ТД – Б. на НАП се определят органите, които могат да възлагат
извършването на ревизии. Сред тях е и Галя Димитрова Петкова – началник на
сектор „Ревизии“ в ТД – Б. на НАП. Съответно, вторият издател на РА – Емилия
Калчева, старши инспектор по приходите – черпи компетентността си от ЗВР, с
които е определена за ръководител на екипа, извършил ревизията.
Предметният и времеви
обхват на ревизията съответства на установеното по РА по отношение на ревизираното
лице.
По материалната
законосъобразност на ревизионния акт, съдът приема следната фактическа
обстановка.
„Е.“ ЕООД е регистрирано
през 2004 година, а по ЗДДС – през 2006 година. През ревизираните данъчни
периоди дружеството е извършвало разнородна дейност, съществена част от която е
свързана с монтаж, обслужване и технически контрол на електрически инсталации и
електрозахранващи системи. „Е.“ ЕООД е вписано в Камарата на строителите в България
с удостоверения, според които е разполагало с капацитет за извършване на СМР за
строежи трета група, пета група и трета категория. Отделно е било сертифицирано
за изграждане на системи за електрозахранване, улично осветление и електрически
инсталации за напрежение до 110 кВт. През
ревизираните периоди за дейността си е използвало три производствени помещения
и е имало назначени шестнадесет лица по трудово правоотношение. Балансовата стойност на дълготрайните
материални активи на лицето (недвижими имоти, превозни средства, машини, стоки
и стопански инвентар) е 2 000 021,60 лева.
В хода на ревизията, наред
с проверката по ЗДДС на другите доставчици на „Е.“ ЕООД, ревизиращият екип е
проверил и реалността на доставките по фактури, издадени от „Т.К.Е.“ ЕООД с ЕИК
********* (ТКЕ).
При ревизията за проверени
доставки по следните фактури:
фактура
№ 10…013/11.12.2015 година с предмет доставка на 635
бр. LED панели за открит монтаж и вграждане, както и 280
бр. LED SMO осветителни тела за
открит монтаж с обща данъчна основа 75 720 лева и начислен данък 15 144,03 лева (лист 109 и 352);
фактура
№ 00…020/16.12.2015 година с предмет доставка на 22
(двадесет и две) отделни позиции електрически проводници, описани по метраж,
вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо
напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 78 041,50 лева и начислен данък
15 608,30 лева (лист 113 стр. 2 и 353 стр. 2);
фактура
№ 10…016/17.12.2015 година с предмет доставка на
общо 685 бр. LED осветителни тела, индивидуализирани по своя вид („луна“, „панел“,
„прожектор“, „улично осветително тяло“), начин на вграждане, сечение, брой за
всеки отделен вид и максимална мощност с обща данъчна основа 70 574,** лева и
начислен данък 14 114,85 лева (лист 121 стр. 2);
фактура
№ 10…018/18.12.2015 година с предмет доставка на 11
(единадесет) отделни позиции електрически проводници, описани по метраж, вид,
сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо
напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 64 972,80 лева и начислен данък 12
994,56 лева (лист 126 и 356 стр. 2);
фактура
№ 10…019/21.12.2015 година с предмет доставка на 8
(осем) отделни позиции електрически проводници, описани по метраж, вид,
сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо
напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 50 799,15 лева и начислен данък
10 159,83 лева (лист 131 стр. 2 и 358);
фактура
№ 00…0**/22.12.2015 година с предмет доставка на 16
(шестнадесет) отделни позиции електрически проводници, описани по метраж, вид,
сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо
напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 80 649,45 лева и начислен данък 16
169,89 лева (лист 136 и 359 стр. 2);
фактура
№ 10…022/**.12.2015 година с предмет доставка на 18
(осемнадесет) отделни позиции електрически проводници, описани по метраж, вид,
сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо
напрежение за всеки вид с обща данъчна основа 63 865,85 лева и начислен данък
12 773,17 лева (лист 141 стр. 2 и 361);
фактура
№ 00…025/29.12.2015 година с предмет доставка на 3
(три) отделни позиции електрически проводници, описани по метраж, вид, сечение,
единична цена на линеен метър и максимално допустимо електрическо напрежение за
всеки вид с обща данъчна основа 20 391,20 лева и начислен данък 4 078,24 лева
(лист 148 стр. 2 и 363);
фактура
№ 110…014/03.08.2016 година с предмет доставка на 6
(шест) отделни позиции стоки – ключове за гипскартон
(„ГК“), ПВЦ мрежа, разклонителни и конзолни кутии за ГК, както и поцинковано оградно пано с обща данъчна основа 36 702,60 лева и
начислен данък 6 117,10 лева (лист 168 стр. 2 и 367);
фактура
№ 0…072/04.08.2016 година с предмет доставка на 10 (десет) отделни позиции стоки - електрически
осветителни тела, описани по вид, напречно сечение, мощност; електрически проводници,
индивидуализирани по вид, сечение и метраж, кабелни канали с конкретни размери
за всеки вид и 12 (дванадесет) бр. дамски блузи с обща данъчна основа 3324,60
лева и начислен данък 664,92 лева (лист 172 стр. 2 и 365);
фактура
№ 0…074/08.08.2016 година с предмет доставка на 13 (тринадесет) отделни позиции – фасадна боя (фасаген,) електрически проводници и кабели, описани по
метраж, вид, сечение, единична цена на линеен метър и максимално допустимо
електрическо напрежение за всеки вид, автоматични прекъсвачи, описани по вид и
максимална големина на тока, с обща данъчна основа 7881,42 лева и начислен
данък 1576,28 лева (лист 164 и 364);
За удостоверяване
реалността на доставките ревизионният екип е изискал обяснения от ревизираното
лице и доказателства от доставчика ТКЕ.
От страна на „Е.“ ЕООД е
представено подробно писмено обяснение, в което е посочено – по фактури – какви
документи са съпровождали съответната доставка, с кое (конкретно) превозно
средство и от кое физическо лице е извършен транспорта, кога и как е извършено
плащането на стоките, кога и по кои счетоводни сметки е било извършено
заприходяването на получените стоки, как тези стоки са били използвани
впоследствие в дейността на търговеца. Дружеството е посочило, че доставките са
се извършвали въз основа договор за продажба на стоки, сключен с ТКЕ на 06.06.2015 година. Стоките по конкретната доставка са били
уточнявани поотделно, като контактите
между управителя на „Е.“ ЕООД и управителя на ТКЕ (К.И.) са се осъществявали по
телефона на база предходно лично познанство на заявки за материали. Като лица,
непосредствено извършвали транспорта, са посочени упълномощените лица Д.
Георгиев З. и И.Я.С., описани са марката, модела и регистрационния номер на
всяко МПС, което те са управлявали по всяка конкретна доставка, както и
товарителниците, стоковите разписки и пътните листове, придружаващи стоката
(лист 81 – 83 и 107 стр. 2 - 108).
Представени са седмични
отчети за движението по сметките на дружеството, с които е удостоверено
извършването на плащанията към доставчика, мемориални ордери и заявки за
материали, счетоводни справки, справки за недвижимите
имоти, МПС и притежавани машини и съоръжения от „Е.“ ЕООД.
За удостоверяване на
реалността на доставката по фактура № 10…013/11.12.2015 година от ревизираното
лице са представени заявка за материали, складова разписка, товарителница,
пътен лист и складова разписка за заприходяване на стоката в склада на
получателя с дати 09 – 11.12.2015 година. Приложено е и пълномощно на името на Д.З.
да представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ във връзка с конкретната доставка по
заявката (лист 109 - 113).
За удостоверяване на
реалността на доставката по фактура № 0…020/15.12.2015 година от дружеството са
представени заявка за материали, складова разписка, товарителница, пътен лист и
складова разписка за заприходяване на стоката в склада на получателя с дати 03
– 05.08.2015 година. Приложено е и пълномощно на името на Д.З. да представлява
„Е.“ ЕООД пред ТКЕ във връзка с доставката (лист 113 - 121).
За удостоверяване на
реалността на доставката по фактура № 10…016/17.12.2015 година от ревизираното
лице са представени идентични доказателства - заявка за материали, складова
разписка, товарителница, пътен лист и складова разписка за заприходяване на
стоката в склада на получателя с дати 04 – 08.09.2015 година. Приложено е и
пълномощно на името на Д.З. да представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ във връзка с
доставката (лист 122 – 125 стр. 2).
За удостоверяване на
реалността на доставката по фактура № 10…018/18.12.2015 година от търговеца са представени, като доказателства - заявка за
материали, складова разписка, товарителница, пътен лист и складова разписка за
заприходяване на стоката в склада на получателя с дати 10 – 12.08.2015 година.
Приложено е и пълномощно на името на Д.З. да представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ
(лист 126 стр. 2 – 131).
За удостоверяване на
реалността на доставката по фактура № 10…019/21.12.2015 година от ревизираното
лице са представени заявка за материали, складова разписка, товарителница,
пътен лист и складова разписка за заприходяване на стоката в склада на
получателя с дати 14 – 16.09.2015 година. Приложено е и пълномощно на името на Д.З.
да представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ във връзка с доставката (лист 132 – 135 стр.
2).
За удостоверяване на
реалността на доставката по фактура № 00…0**/22.12.2015 година от „Е.“ ЕООД са
представени доказателства, идентични с доказателствата, представени за
предходните доставки - заявка за материали, складова разписка, товарителници,
пътен лист и складова разписка за заприходяване на стоката в склада на
получателя с дати 28 – 30.09.2015 година. Приложено е и пълномощно на името на Д.З.
да представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ (лист 136 стр. 2 – 141).
Реалността на доставката по
фактура № 10…022/**.12.2015 година е удостоверена от дружеството със заявка за материали,
складова разписка, товарителница, пътен лист и складова разписка за
заприходяване на стоката в склада на получателя с дати 16 – 19.10.2015 година.
Приложено е и пълномощно на името на Д.З. да представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ
(лист 141 – 148).
По доставката, оформена с
фактура № 00…025/29.12.2015 година „Е.“ ЕООД е представило заявка за материали,
складова разписка, товарителници, пътен лист и складова разписка за
заприходяване на стоката в склада на получателя с дати 25 – 27.11.2015 година.
Приложено е и пълномощно на името на Д.З. да представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ
(лист 149 – 152 стр. 2).
За доставката с фактура №
110…014/03.08.2016 година към обясненията си дружеството е приложило заявка за
материали, приемателно – предавателен протокол,
складова разписка, товарителници, пътен лист с дати 29.07 – 03.08.2016
година. Приложено е и пълномощно на името на З. да представлява „Е.“ ЕООД пред
ТКЕ (лист 169 – 172).
Реалността на доставката
по фактура № 00…072/04.08.2016 година е удостоверена от дружеството със заявка за материали,
складова разписка, товарителница, пътен лист, приемателно - предавателен
протокол и складова разписка за заприходяване на стоката в склада на получателя
с дати от периода 01 – 04.08.2016 година. Приложено е и пълномощно на З. да
представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ (лист 173 – 176).
По отношение на последната
проверявана доставка – тази по фактура № 00…074/08.08.2016
година – ревизираното дружество е представило, както за другите доставки,
заявка за материали, складова разписка, товарителница, пътен лист и приемателно
- предавателен протокол с дати от периода 05 – 08.08.2016
година. Приложено е и пълномощно на З. да представлява „Е.“ ЕООД пред ТКЕ (лист
164 стр. 2 – 168).
За последващото
разпореждане със стоките, които са били придобити по доставките от ТКЕ, „Е.“
ЕООД е представило мемоарни ордери, искания за изписване на електроматериали,
счетоводни справки и инвентаризационен опис към декември 2015 година (лист 155
– 162 и 177 стр. 2 - 181).
За допълнителна проверка на
представените доказателства ревизионният екип е извършил насрещни проверки на
лицата, които са представлявали ТКЕ към периода на доставките към „Е.“ ЕООД и
към периода на извършване на ревизията – К.И. и Кольо Пердов.
И. не е открита в хода на ревизията, но е открит нейния съпруг – С.И., който е
заявил в писмено обяснение, че дружеството е прехвърлено на трето лице, а
документите, съставени във връзка с осъществяваната дейност, са били предадени
на новия собственик (лист 637 - 648). Управителят Кольо Пердов
не е открит при извършената насрещна проверка. Към материалите по ревизията са
приобщени негови подробни писмени обяснения, ведно с множество доказателства,
дадени за същите доставки от ТКЕ към „Е.“
ЕООД. Пердов е посочил, че дружеството няма собствени
помещения, а използва наето помещение в град В. – на булевард „П.“ № ** с
наемодател Александър Александров. Представил е приемателно – предавателни
протоколи и складови разписки, посочил е поименно лицата, фактически извършвали
транспорта на материалите, доставени на „Е.“ ЕООД, както и регистрационните
номера на превозните средства, с които е осъществяван превоза. Заявил е, че
плащанията от ревизираното лице към ТКЕ са били извършвани единствено по банков
път, приложил е извлечения от движение по банкови сметки на доставчика. Към
доставчиците на ТКЕ плащанията са били извършвани както по банков път, така и в
брой от управителя И.. Пердов е приложил заверени
копия от договори за доставка, фактури, издадени от негови доставчици и
фактури, издадени на получателя „Е.“ ЕООД, заявки за материали, оборотни
ведомости, хронологични аналитични счетоводни справки по см. 304, 503 и 501 по
месеци. В периода на извършване на доставките към ревизираното лице, ТКЕ е било
наемател на магазин и склад с обща площ от 38,92 м², разположени на адрес –
град В., булевард „П.“ № **, за които е заплащало съответен месечен наем от 350
лева, оформен с разписки за наем (лист 649 – 654 и лист 312 - 478).
При насрещните проверки на
доставчиците на ТКЕ, посочени от новия управител Кольо Пердов,
органите по приходите не са открили съответните лица, представляващи
дружествата.
Проверката на доставките
от ТКЕ към „Е.“ ЕООД е продължила и с насрещна проверка на ЕТ „Ж. Ж.“, за
когото е установено, че е свързано лице с дружеството (Ж. Ж. е баща на С. Ж.,
управител на „Е.“ ЕООД) и чиито МПС и водачи са били използвани за
транспортирането на част от получените стоки от В. до Б.. Констатирано е, че
като шофьори, извършили доставките, са посочени Д. Георгиев З. (служител на ЕТ)
и И.Я.С. (служител на ревизираното лице). Самите доставки са били извършвани с
МПС „Фиат Д.“ рег. № А 3310 МР (собственост на „Е.“ ЕООД) и „Д. ФА 1700“ с рег.
№ А 6986 ВК и „И. Мл 180“ с рег. № А 7725 МС (собственост на ЕТ), по силата на
договор за транспорт от 05.08.2015 година, сключен между двамата търговци и във
връзка с рамков договор за СМР от 05.01.2016 година и договор за продажба на
стоки от 01.06.2015 година, сключен между същите лица. Третото лице Ж. е
предоставило на органите по приходите доказателства за движението на стоките,
получени от ревизираното лице, до крайните обекти, в които са били извършвани
СМР, изискващи влагането на материалите – договори с трети лица, за извършване
на различни СМР, еднолично - по възложение или съвместно с „Е.“ ЕООД,
товарителници, пътни листове – към всяка издадена фактура, мемориални ордери за
гориво и отпускане на електроматериали от складови наличности също към всяка
отделна фактура (лист 189 - 310).
След като съпоставили
представените доказателства от ревизираното лице и неговия доставчик,
движението на сумите по извършените плащания, липсата на назначен персонал у
доставчика ТКЕ, данните от товарителниците и пътните листове за извършените
превози на стоки, както и от дейността на доставчиците на ТКЕ, издателите на РА
приели, че сделките между ТКЕ и „Е.“ ЕООД имат привиден характер, че стока
(електроматериали) по тях не е предавана, приемана и транспортирана, а са
съставени неистински документи с цел ползване на данъчен кредит, без да е
настъпило данъчно събитие (лист 54 - 57).
Ревизираното лице се е
възползвало от правото да обжалва по административен ред издадения РА. В
жалбата дружеството оспорило изследването в хода на ревизията на реалността на
доставките между ТКЕ и неговите доставчици, като неотносимо към спора. Според него
липсата на назначени работници при доставчика ТКЕ не можело да се приеме като
индиция за липса на реалност на доставките, защото естеството им не налагало
назначаването на работници по трудово правоотношение. Ревизираното лице е
оспорило и твърдението на ревизионния екип, че е установено разминаване в
часовете на товарене, разтоварване и извършване на транспорта, предвид липсата
на конкретика в тази насока както в РД, така и в издадения РА. Според
жалбоподателя, издаването на част от фактурите по съответната доставка след
изтичането на срока по чл. 113 ал. 4 от ЗДДС не е доказателство за липса на
реалност на доставките, защото в хода на ревизията са били събрани достатъчно
доказателства за реалното товарене, транспортиране и предаване на фактурираните
стоки. От страна на дружеството е направен анализ на всяка от доставките
поотделно, в това число и на доказателствата, приложени за установяване на
нейната реалност (лист 40 - 50).
Предвид съдържанието на подадената
жалба и аргументите в нея, решаващият орган е изискал допълнителни
доказателства от „Е.“ ЕООД и от ЕТ „Ж. Ж.“ в хода на административната фаза на
обжалването на РА.
От ревизираното лице са
изискани доказателства за начина, по който дружеството се е разпоредило
впоследствие с материалите, получени от ТКЕ, по фактури - за обекти „Саниране
на бл. 476 в ж.к. „М.Р.“, Б.“, „Рехабилитация на ЖП гара - Б.“, „Интегриран
градски транспорт Плевен“ и „Гранична ограда участък Горно Ябълково“. Изискани
са хронологични счетоводни справки, месечни аналитични оборотни ведомости,
както и информация използвани ли са подизпълнители при влагането на получените
материали (лист 655).
В отговор на искането от
ревизираното лице е представено подробно писмено обяснение с множество доказателства
към него. Към фактурите, изрично посочени от решаващия орган, са приложени
„искания“ за изписване на електроматериали от склада на дружеството, протоколи
за констатиране на реалното изпълнение на СМР, подлежащи на плащане, мемориални
ордери, актове образец № 19 за приемане на СМР, декларации относно качеството
на закупени материали, счетоводни справки за извършени прихващания на насрещно
дължими суми, хронологични счетоводни записи по сметка 611 „Разходи“ - за
основната дейност на предприятието, фактури от подизпълнители, използвани от „Е.“
ЕООД за извършване на част от възложените му СМР, аналитични счетоводни
ведомости и разпечатки от счетоводна
сметка 302 „Материали“ за 2015 – 2016 година (лист 657 - 1047).
От ЕТ „Ж. Ж.“ решаващият орган е изискал
доказателства за изпълнението на договори, подписани с ревизираното дружество,
като изпълнител, както и доказателства за начина и обектите, в които са били
вложени електроматериали, закупени от „Е.“ ЕООД (лист 1059).
Едноличният търговец е
представил писмени обяснения, към които е приложил доказателства за търговските
си взаимоотношения с „Е.“ ЕООД – рамкови договори за СМР и технически контрол,
подготовка на документи за търгове, фактури, искания, мемориални ордери, актове
и протоколи за приемане на електромонтажни работи и количествено – стойностни
сметки (лист 1062 - 1288).
Решаващият орган е
анализирал доказателствата, събрани в хода на ревизията, както и
доказателствата, представени в производството по обжалването на РА по
административен ред. Констатирал е, че по седем от доставките на ТКЕ към „Е.“
ЕООД доказателствата за приемане и транспортиране на стоката значително
предхождат по време издадените фактури, че доставчиците на ТКЕ не са открити и
няма данни изобщо да са притежавали стоките, които – от своя страна – са
фактурирали на това дружество, а то – на ревизираното лице, че управителят на
ТКЕ К.И. е изтегляла в брой сумите, получени по банков път от „Е.“ ЕООД след
всяка доставка, че доставчикът ТКЕ не е имал нает персонал, а помещенията,
ползвани от него, за били с недостатъчна площ да съхранят всички стоки, които
са били доставяни на „Е.“ ЕООД. Отделно,
решаващият орган е възприел извода на издателите на РА, че при преглед на
документите (пътни листове и товарителници), отразяващи товаренето и
транспортирането на всяко отделна доставка, има несъответствия с изявленията на
„Е.“ ЕООД в ревизионното производство. От представените му извлечения от
хронологични аналитични счетоводни справки по сметка 304 „Стоки“ и сметка 302 „Материали“ на „Е.“ ЕООД и на
доставчика ТКЕ органът е направил извод, че стоките са заприходени
от доставчика през декември 2015 година, а от получателя през август – ноември
2015 година, т.е. ТКЕ не е разполагало с тези стоки, към датите на доставянето
им на „Е.“ ЕООД. Относно водачите на автомобилите и самите транспортни средства
, с които са извършвани доставките, е прието, че водачът С. е нает като
електромонтьор в „Е.“ ЕООД, а водачът З. е нает като шофьор, но от ЕТ „Ж. Ж.“,
съответно – въпреки, че две от превозните средства са били собственост на ЕТ,
всички пътни листове и товарителници са били издавани от името на „Е.“ ЕООД.
Констатирано е разминаване в хронологичната последователност на два от пътните
листове за лек автомобил „Фиат Д.“ с рег. № А 3310 МР и водач И.С.– лист №
0009889 е с дата 19.10.2015 година е лист № 0009871 е от 05.08.2015 година.
Представените складови разписки, с които стоките са били заприходявани
в счетоводството на „Е.“ ЕООД са анализирани и тяхната достоверност е поставена
под съмнение с оглед съдържащите се в тях подписи на управителите на доставчика
и получателя, и изявленията на ревизираното лице, че непосредствен получател на
стоката е бил съответния шофьор, командирован до В. за нейното получаване.
Решаващият орган е анализирал движението на стоките, получени от „Е.“ ЕООД и
вложени в СМР в изпълнение на договори с изпълнител ЕТ „Ж. Ж.“, като е
установил разлики между фактурираните вещи и вложените в дейността на ЕТ – по
обекти, вид и количества. Така, въз основа на съвкупния преглед на
доказателствата от ревизията и допълнително събраните доказателства в
административното производство по обжалването, решаващият орган е потвърдил РА.
В съдебното производство
като свидетели са разпитани Иван С., К.И., Д.З. и С.И..
И.С.потвърждава, че е през
процесните данъчни периоди е работил като служител на „Е.“ ЕООД
(електромонтьор). С. заявява, че е извършвал доставки на „ел.материали, кабели,
предпазители, различни, каквото са поръчали“ от В. – от обекта на ТКЕ на „ул.
„Приморска“ № **“. Свидетелят конкретизира местоположението на склада на ТКЕ
като го обвързва с разположен наблизо плувен басейн, описва разположението на
помещенията на обекта (магазин отгоре и склад в подземието), сочи начина на
товарене на стоката (лично и с „работници момчета“), поддържа, че е контактувал
предимно с К.И., получавал е документите, придружаващи стоката, но не е
разписвал нищо, а е извършвал пряка проверка на полученото по артикули и
количества. Свидетелят поддържа, че при посещенията си в град В. е управлявал
единствено „малкото камионче – Фиат Д.“, защото не е
имал друга „категория“, освен „В“ (израз, който съдът тълкува като
„правоспособност за съответната категория“). На въпрос на съда сочи, че времето
на натоварване на стоките е било с различна продължителност (лист 1714 - 1715).
Свидетелят И. заявява, че
в процесните периоди ТКЕ се е занимавало с търговия с електроматериали, като с
този бизнес се е занимавал предимно съпруга ѝ, а тя е стояла в офиса е и
приемала документите. Тя заявява, че не ТКЕ е продавало електроматериали на „Е.“
ЕООД, а ревизираното дружество е продавало тези стоки на ТКЕ. Познава свидетеля
С. като шофьор и поддържа, че той е карал стока по заявка на ТКЕ. И. сочи, като
обект на дружеството в град В., обекта на булевард „П.“ № ** и поддържа, че,
докато е била управител, в ТКЕ са „работили“ тя, съпруга ѝ и
счетоводителката, а без трудов договор са наемали работници за товаро – разтоварни операции, като на последните е било
заплащано „на ръка“. От 2017 година И. живее в град София (лист 1715 стр. 2 -
1716).
С.И. потвърждава, че ТКЕ е
било собственост на съпругата му К.И. през 2015 – 2016 година, като твърди, че
преобладаващата част от дейността на дружеството е била извършвана реално от
него („над 50 % от работата съм я вършил аз“). И. сочи, че той изцяло е
осъществявал логистиката и търговските контакти на ТКЕ като е познавал както
вносители на материали така и клиенти, на които да продаде получената стока. За
съпругата си – И. – той заявява, че тя е водила „административната част“,
контактувала със счетоводителя, приемала и изпращала заявки, занимавала се е с
„неми и договори“. На въпроси на съда за естеството на търговските
взаимоотношения между ТКЕ и „Е.“ ЕООД, И. твърди, че познава лично управителя
на ревизираното лице от дълъг период от време и многократно е посещавал офиса и
склада му в град Б. (на улица „Я.К.“), а стоката, която е продавана на „Е.“
ЕООД е била товарена основно от обекта на булевард „П.“ № ** във В.. И.
поддържа, че предмет на доставките към „Е.“ ЕООД са били „изцяло ел. материали,
всякакъв вид, който е необходим за една сграда“ – кабели на рула различни
сечения, крушки, LED – осветление, прекъсвачи, предпазители,
автоматични защити и др. Свидетелят описва обекта на булевард „П.“ като „заличка“ от 20 м², под която има склад с площ от около
50 м², разпознава по малко име („господинът, който влезе сега съм го
виждал и си припомних, че е Митко“) явилият се като свидетел Д.З. и поддържа,
че освен З. е имало и още един шофьор, получаващ доставките, чието име не си
спомня. Според И., Д.З. е управлявал едрогабаритните МПС при получаване на
стоката („И.“ и „Д.“), а другият водач – по – малкия товарен автомобил („караше едно по – мъничко мисля, че е Фиат Д.“).
Товаренето на стоката, според свидетеля, се е извършвало лично от него и
съпругата му, а при необходимост и от наети работници, на които се е плащало на
ръка, почасово. Тежките материали са се товарели с помощта на бордови кран, с
който са били снабдени автомобилите „И.“ и „Д.“, използвани при транспорта. В отговор на подробни уточняващи и контролни въпроси
от процесуалния представител на ответника, И. описва механизма, по който е
получавал стоките, продадени впоследствие на ТКЕ – контактувал е с вносители,
които са му продавали стоката през различни дружества („работят с примерно 25 –
30 дружества, чрез които внасят стоката и я продават“, „поне 10 фирми ми
фактурираха“), след това е присъствал на преобладаващата част от доставките към
„Е.“ ЕООД („на около 2/3 от доставките съм присъствал лично“). Свидетелят
поддържа, че доставките към ревизираното лице са били съгласувани предварително
с управителя Ж. по телефона, като при невъзможност за доставка на някои от
търсените артикули, той изрично е уведомявал Ж., за да ги търси при друг
доставчик. По – тежките и обемисти материали са били товарени от нает открит
склад в квартал „А.“ във В.. На водача на МПС са били предавани стокова
разписка и приемателно – предавателен протокол в два екземпляра, разписани от
името на ТКЕ, а от тях единият екземпляр е бил връщан обратно от управителя на
„Е.“ ЕООД при следващата доставка или при други срещи (лист 17** стр. 2 – 1725
стр. 2).
Свидетелят Д.З. заявява,
че е работил за ЕТ „Ж. Ж.“ като шофьор, електротехник, монтьор и багерист.
Въпреки назначението си при ЕТ, той е изпълнявал и работа за „Е.“ ЕООД. Относно
пътуванията до В. за материали по доставките от ТКЕ, З. поддържа, че дейността
на ЕТ и ревизираното лице е тясно преплетена („просто са в едно фирмите, те се
познават и си вършат услуги и работа“), а той е получавал разпореждания от С. Ж.
при изпълнение на задълженията си към ЕТ. Свидетелят е управлявал и трите
превозни средства, посочени от ревизираното дружество като МПС, с които са били
осъществявани доставките. Според З. товарните камиони „Д.“ и „И.“ са
разполагали с кранове за вдигане на тежки товари и са били използвани именно в
тези случаи. З. описва мястото, на което е бил разположен магазина – склад на
ТКЕ в град В. – на бул. „П.“ № **, а също и базата в кв. „А.“. Разпознава С.И.
като „С.“ („имам предвид този, който току що излезе преди мен. С. се казваше.
Работеше с жена си.“). Излага механизъм за натоварване на стоката, идентичен с
вече описания от И. и С. – с личните усилия на водача и присъстващите лица, а в
отделни случаи и на наети работници („…плащаше почасово на разни цигани“),
отделно – в откритата площадка/база в А. е използвал подемните кранове на
бордовите МПС („там ме пращаха, защото товарният автомобил беше с кран, качваха
се барабани с по – тежки проводници“ на „…големи барабани“). Подобно на С., З. заявява,
че не е подписвал приемателно – предавателни протоколи при получаване на
стоката, а ги е получавал от доставчика в два екземпляра, които е предавал на С.
Ж. *** при пристигане. Свидетелят изтъква, че складовата база в Б., в която е
разтоварвал получените материали, е обща за „Е.“ ЕООД и за ЕТ „Ж. Ж.“.
По делото са допуснати и
приети две съдебни експертизи – техническа и счетоводна.
Експертът по техническата експертиза е
проверил електроматериалите по доставките, получени от ТКЕ и ги е съпоставил с
електроматериалите, които са актувани от ревизираното лице към негови
възложители, за да се установи липсата или наличието на идентичност между
получените и изразходваните стоки. Вещото лице се е запознало с договорите на „Е.“
ЕООД с „Бул рууф“ ООД, „б.с.“ ЕООД, „Ал ге инвест“ ООД и ЕТ „Ж. Ж.“ във
връзка с изграждане на слаботокови електрически инсталации при извършване на
СМР, електроизграждане, доставка на материали,
консумативи и работна ръка. Проверило е съставени актове образец № 19 за
установяване завършването и заплащане на различни видове СМР и искания за
изписване на материали от склад. Коментирало е използването на различни видове
кабели и проводници в различните видове СМР, с оглед тяхното предназначение,
количество и условията, при които се очаква да изпълняват функциите си (вид
монтаж, открит/закрит, без/с опасност от механични повреди,
възможност/невъзможност за подмяна със сроден електроматериал от друга
разновидност). В табличен вид експертът е описал вложените материали и е приел,
че изписаните от склад съответстват на посочените по протоколите образец № 19,
т.е. налице е съпоставимост между актуваните СМР и материалите за тяхното
изпълнение (лист 1729 - 1740).
Разпитан в съдебно
заседание, експертът сочи, че е извършил проверката единствено по документи, а
не е посещавал строителните обекти, за които е извършено актуването. Експертът
заявява, че не са му били представени актове за скрити работи и анализ на
единичните цени на видовете СМР, но според него това не е непременно необходимо
условие, предвид твърдата договорена стойност на договорите за изпълнение. В
заседанието експертът е подложен на детайлен разпит от процесуалния
представител на ответника за изясняване нивото му на компетентност и
способността му да различи отделните видове електроматериали според стандартите
за изработването им, възможностите за тяхната взаимозаменяемост и спецификата
на условията, при които те подлежат на вграждане (лист 1744 - 1748).
Експертът по счетоводната
експертиза е изследвал начина на отчитане на фактурите, издадени на
жалбоподателя в счетоводните му регистри, начислен ли е дължимия ДДС, отчетен
ли е приход и има ли съпоставимост между отчетените приходи и разходи на „Е.“
ЕООД. Изследвал е материалната и ресурсна обезпеченост на доставчика да извърши
доставката, както и документалната обоснованост на транспортните операции във
връзка с фактическото получаване на стоките в Б.. Вещото лице е проследило и
счетоводното отразяване на вече получените електроматериали при извършването на
последващи доставки на стоки и услуги с тях. Експертът е констатирал, че
фактурите, издадени от ТКЕ, са включени в дневника за продажби и подадените
справки – декларации на дружеството – за съответния данъчен период, като са
били отразени и в счетоводните регистри на доставчика по дебита на сметка 411 1
„Клиенти“ (по аналитичната партида на „Е.“ ЕООД) и по кредита на сметка 702 1
„Приходи от продажба на стоки на едро“, съответно по кредита на сметка 453 2
„Начислен данък за продажби“, с което е извършено надлежно отчитане на прихода
от продажбите и начисляването на ДДС като задължение към бюджета. Вещото лице е
изследвало хронологичната аналитична счетоводна справка на сметка 304 „Стоки“
на доставчика ТКЕ и е установило заприхождаване на
закупените стоки по вид, количество, единична цена и стойност, а получените
приходи от продажбите са участвали при формиране на финансовия резултат на
дружеството за съответния период и е налице съпоставимост между отчетените
приходи и разходи. Експертът е констатирал, че ТКЕ няма назначен персонал и
материални активи. Във връзка с транспорта на стоките от В. до Б., са
изследвани документите, съпътстващи всяка от процесните фактури. Посочени са и
счетоводните отразявания, направени при последващото изписване на материалите
във връзка с влагането им в обекти, изпълнявани от ревизираното лице
(последващи облагаеми доставки) или при продажбата им на трети лица. Вещото лице е установило, че една част от материалите са вложени в СМР по
договори с възложители, а друга част са продадени (лист 1756 – 1768).
Разпитано в съдебното
заседание, на въпрос от процесуалния представител на ответника за допустимостта
на установеното разминаване между датите на осем от процесните фактури и
документите за реалното извършване на доставките, вещото лице сочи, че
заприходяването на стоките при получателя „Е.“ ЕООД е извършено на база
съставените складови разписки, а не на фактурите, издадени впоследствие, за
които – при представянето им в счетоводството на получателя – е осчетоводен
единствено дължимия данък (лист 1773).
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е подадена пред
надлежен съд в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК, отговаря на изискванията по
чл.149, във връзка с чл.145 от ДОПК, налице е правен интерес от обжалването,
предвид установените публичноправни задължения, поради което е допустима.
РА съдържа всеки един от
реквизитите, посочени в чл.120 от ДОПК, затова съдът приема, че са спазени
определените в закона изисквания за форма при издаването му.
В жалбата не се оспорва
компетентността на издателя на РА.
В съответствие с
предписанието на чл.160 ал.2 от ДОПК, което задължава съда да извърши служебна
проверка на компетентността, настоящият състав приема следното.
Съгласно чл. 119 ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя
на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на
срока за подаване на възражение. Когато установяването на задължения или
отговорности в конкретното производство е недопустимо, производството се
прекратява със заповед.
Ревизията е започнала със
заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) от 03.11.2017 година (лист 1780 - 1781) и
е била продължена със ЗВР от 11.01.2018 година (лист 1782 – 1783), а като краен
срок за приключването ѝ е определен 13.02.2018 година.
С последната ЗВР за
ръководител на ревизионния екип е определена Емилия Калчева – старши инспектор
по приходите. РА е издаден именно от Емилия Калчева и от възложилата ревизията
Г. П. – началник на сектор в ТД – Б. на НАП. Петкова е оправомощена да възлага
ревизии по силата на т. I.7 от заповед № РД – 1/02.01.2018 година на директора
на ТД – Б. на НАП (лист 22 - 25).
В конкретния случай, РА е
издаден съвместно от органа, възложил ревизията и от ръководителя на
ревизионния екип, затова съдът приема, че РА е издаден в съответствие с
изискването за компетентност по чл. 119 ал.2 от ДОПК.
В ревизионното
производство не са допуснати процесуални нарушения.
Издаденият РА и решението
на решаващия орган са съобщени на жалбоподателя чрез изпращане по интернет на
посочена от него електронна пощенска кутия, като в законоустановения срок той
се е възползвал от възможността на обжалва актовете на приходната
администрация.
РА е бил обжалван по
административен ред. Решаващият орган се е съобразил с предметния обхват на
жалбата и се е произнесъл по нея с мотивирано решение в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК. В решението са обсъдени поотделно и в съвкупност доводите на ревизираното
лице, като е направен анализ както на доказателства, събрани в ревизионното производство,
така и на доказателствата, получени в хода на оспорването по административен
ред.
Неоснователно е възражението
на жалбоподателя за произволно/превратно тълкуване на факти от ревизионния екип
и решаващия орган при издаването на РА и потвърждаващото го решение. Както в
ревизионното производство, така и при административното обжалване на акта,
съответният орган е изложил еднопосочно, систематично и логически издържано
мотивите си, защо на дружеството следва да бъде определени публичноправни
задължения по ЗДДС. Несъгласието на жалбоподателя с фактите по ревизията,
възприети от издателите на РА като релевантни и игнорирането – за тяхна сметка
- на други, както и с правните квалификации и тяхната интерпретация от
администрацията не прави доводите на ответника
„произволни“.
По материалната
законосъобразност на РА съдът приема следното.
Спорът в настоящото
производство е съсредоточен върху реалността на доставките от ТКЕ към „Е.“
ЕООД. Въз основа на приетата нереалност на тези доставки, на ревизирания
търговец са определени задължения за ДДС – главница и лихви за данъчен период
декември 2015 година; лихви за февруари и март 2016 година (поради прието с РА
неправомерно приспадане на суми от ДДС за възстановяване към декември 2015
година); а също - главница и лихви за август 2016 година с доводи, идентични с
доводите, изложени за данъчен период декември 2015 година. Предвид изложеното,
настоящият съдебен състав приема за ненужно да обсъжда доставките от ТКЕ към „Е.“
ЕООД поотделно – по данъчни периоди, а приема, че при сходност на
обстоятелствата за всички данъчни периоди следва да изложи общи мотиви по
съществото на спора.
Приходната администрация
твърди отрицателни факти в ревизионното производство - че доставки не са били
извършени, а само са били съставяни документи с цел използване на право на
приспадане на данъчен кредит от получателя. В този смисъл, доказателствената
тежест в процеса е възложена върху жалбоподателя, който следва да докаже
наличието на предпоставките за реалност на сделките с ТКЕ с всички допустими
доказателствени средства. Именно в тази насока е било и процесуалното поведение
на „Е.“ ЕООД, във връзка с което са допуснати и разпитани свидетелите, и са назначени
и приети двете експертизи, оспорени от ответника.
Съгласно чл. 68 ал. 1 т. 1
и ал. 2 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка. Правото на приспадане на данъчен кредит
възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата
на данъчното събитие.
Нормата на чл. 25 ал. 1 -
2 от ЗДДС сочи, че данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стоки или
услуги, извършена от данъчно задължени лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16 от ЗДДС. Данъчното събитие
възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или
услугата е извършена.
Според чл. 14 т. 1 от
Директива 2006/112/ЕО, „доставка на стоки" означава прехвърлянето на
правото за разпореждане с материална вещ като собственик, а чл. 70 ал. 5 от ЗДДС отрича правото на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен
неправомерно от данъчно задълженото лице.
Разпоредбата на чл. 68 ал.
2 ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит с настъпването на
данъчно събитие. При доставката на стоки, съгласно чл. 25 ал. 2 ЗДДС, правопораждащият юридически факт за настъпване на данъчно
събитие е прехвърлянето на правото на собственост върху стоката при
съобразяване с обстоятелството че договорът за покупко – продажба на вещи, като
процесните, има неформален характер и писмената му форма е само форма за
доказване, а не форма за действителност. За да се признае на получателя по
облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл. 68
от ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл. 71 от ЗДДС,
като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит,
винаги трябва да се държи сметка за това налице ли е облагаема доставка по
смисъла на чл. 6 ал. 1 или чл. 9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява
изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл. 71 от ЗДДС.
В конкретния случай,
всички процесни доставки, фактурирани от ТКЕ на „Е.“
ЕООД, са облагаеми доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ал. 1 от ЗДДС.
На първо място, издателите
на РА са формирали извод за недоказаност на реалността на доставките, поради
проследеното предходно движение на стоките, при което е констатирано, че не
могат да бъдат открити доказателства за притежаването им от предходните
доставчици на ТКЕ. Доказателства по делото, обаче, включително и фактическите
констатации на вещите лица обосновават извод за реално извършване на по голямата
част от спорните доставки. Действително, дружествата – доставчици на ТКЕ не са
открити в хода на насрещните проверки, които са извършени, но настоящият състав
приема, че това обстоятелство е ирелевантно за установяване реалността на
доставките от ТКЕ към „Е.“ ЕООД. В ревизионното производство не е била
изследвана (а и не се твърди да има) неформална връзка между доставчиците на
ТКЕ - от една страна, а от друга – ревизираното дружество, като по този начин да
се обоснове тезата за верига от дружества, които чрез поредица от фиктивни
сделки получават незаконосъобразно признаване на право на приспадане на данъчен
кредит, а оттам – възможността ревизираното лице да е било наясно с евентуално
неправомерно поведение на предходните доставчици. В РА са изложени пространни
доводи за липсата на дейност, материална и техническа обезпеченост на
доставчиците на ТКЕ, но не е изследван въпроса за взаимоотношенията им с
ревизираното лице, а установяването на такива взаимоотношения е основание да се
презюмира, че „Е.“ ЕООД е било длъжно да се увери, че
не е част от действия, свързани с данъчна измама.
По делото се установява,
че фактурите отговарят на изискванията на чл. 114 ЗДДС, а стойността по тях е
платена по банков път на доставчика ТКЕ. Установено е, че данъкът е начислен
според изискванията на чл. 86 ал.1 ЗДДС, като в тази връзка по делото са
представени самите данъчни фактури, в които данъкът е отразен на отделен ред, а
страните не спорят, че те са включени в съответните справки - декларации и дневниците
за продажби, в които фактурите са посочени. В разпоредбите на ЗДДС касаещи
правото на данъчен кредит няма изискване да бъде установен произхода на
стоката. Въпреки липсата на легално определение за понятието „произход на
стоката", в установената практика за целите на данъчното облагане се
приема, че за стока с установен произход се приема тази, за която е доказано
наличието на производител или вносител. Установяването на такъв произход на
стоката обаче не е предвидено като предпоставка за признаване право на данъчен
кредит, а невъзможността да бъде установен произхода на стоката не обуславя
извода, че въпросната стока въобще не съществува и не може да бъде предмет на
доставки и съответно, че не са осъществени реални доставки на тази стока. В
тази връзка следва да се посочи Решение на СЕС от 21.06.2012 година по
съединени дела С – 80/11 и С-142/11, с което Съдът приема, че чл. 167, чл. 168,
б. „А“, чл. 178 б. „А“, чл. 220, т.1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28.11.2006 година относно общностната
система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че
не се допуска национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да
признае право на приспадане поради това, че данъчното задълженото лице не се е
уверило, че издателят на фактурата за стоките, предмет на доставката, във
връзка с което се иска уважаване на това право е разполагал със стоките,
предмет на доставката и е бил в състояние да ги достави. Освен това СЕС е
приел, че данъчно задълженото лице не е длъжно да притежава други документи
освен фактурата, за да може да докаже наличието на сделка, както и че
прехвърлянето от данъчните власти на задължението за контрол относно наличието
на ресурс у доставчика (или неговите доставчици – както е в случая) за изпълнение
на доставката върху данъчно задълженото лице е недопустимо (виж § 61,62 и 65 от
Решението).
По делото са разпитани
множество свидетели. Всички те – с едно изключение (бившият управител на ТКЕ К.И.)
– описват еднотипна фактическа обстановка по извършването на транспорта,
товаренето и разтоварването на стоките, описани във фактурите. Показанията на
двамата водачи, посочени от ревизираното лице и доставчика му – С. и З.
(разпитани поотделно в различни съдебни заседания), са в абсолютно съзвучие. С.,
разпознат и от И., е управлявал единствено товарния автомобил „Фиат Д.“, който
не е разполагал с технически възможности за повдигане и натоварване на по –
тежките фактурирани товари, а работата с големите транспортни средства („И.“ и
„Д.“), съоръжени с необходимото оборудване (бордови „7 - тонен
кран“ – лист 1726) е била възложена на Д.З., чиято професионална квалификация
да ги управлява не е била поставена под съмнение от страните по делото. И
двамата шофьори описват едно и също основно място за получаване на
фактурираните доставки – В., булевард „П.“ № **, а З., като единствен водач на
тежкотоварни МПС, сочи и открита база в квартал „А.“, от която е получавал
артикулите, изискващи подемна техника. З., извършил основната част от превозите,
не е бил служител на ревизираното дружество през процесните периоди, а на ЕТ „Ж.
Ж.“, но предвид свързаността на двамата търговци, както с родствената връзка на
представляващите ги лица, така и с предмета на дейност (договор за доставка на
материали 01.06.2015 година – лист 1045-1047) и общата материална база, която
използват, съдът приема за достоверно изявлението му, че за транспортните
операции по получаване на стоки от ТКЕ е бил инструктиран и изпращан от С. Ж.
(управителя на „Е.“ ЕООД ), а не от непосредствения си работодател – бащата на С.
Ж.. Логично, с оглед договора от 01.06.2015 година между търговците,
документите, придружаващи стоката при транспорта до/от В., са били оформяни от
името на „Е.“ ЕООД.
Показанията на двамата
шофьори съвпадат и с показанията на разпитания свидетел С.И.. Доставчикът ТКЕ
формално е бил собственост на съпругата му – К.И., но преобладаващата част от
дейността на дружеството е била извършвана от И.. Този свидетел описва логичен
начин на получаване материали от предходни доставчици – неформално от едни и
същи лица, но през различни търговски дружества, контролирани от тях. Изяснява
взаимодействието си с получателя „Е.“ ЕООД и го обяснява с предходно
изградената трайна връзка на доверени отношения, която е възникнала между
съконтрахентите през годините. Описва действията по товарене/разтоварване на
материалите и документалното оформяне на отделните доставки, които по нищо не
се различават от обичайната търговска практика – водачът на съответното
транспортно средство носи два екземпляра от документите (стокова разписка, премателно – предавателен протокол), като съответната част
от тях се оформя от доставчика, а останалата – от получателя при пристигане на
доставката в Б., след което екземплярите на доставчика се връщат обратно. По
този начин е опроверган един от основните доводи на ревизионния екип за липса
на реалност на доставките между ТКЕ и „Е.“ ЕООД – че няма как документите, съпътстващи
товара, да са били подписани и от двете лица, представляващи дружествата,
защото във В. стоката е била приемана единствено от шофьора - получател. Свидетелят
ясно разграничава функциите, които са изпълнявали отделните шофьори със
съответните превозни средства и разпознава именно З. („Митко“) като човека,
който е извършвал превозите на тежките и обемни товари със специалните
автомобили, разполагащи със съответните възможности – в пълно съответствие с
показанията на разпитания по – рано С., който отрича да е управлявал друго МПС
освен лекотоварния „Фиат Д.“.
Свидетелят И., като цяло,
описва идентична картина на начина на работа на ТКЕ с едно основно изключение –
според нея „Е.“ ЕООД е доставяло електроматериали на ТКЕ, а не обратното, както
заявяват останалите свидетели и в каквато насока са доказателствата,
представени в ревизионното производство. Съдът не кредитира показанията на И. –
в тази им част. От обстойните показания на съпруга ѝ (И.) се установява,
че в дейността на ТКЕ тя е изпълнявала предимно „административни“ функции, а не
е участвала непосредствено в оперативното ръководство на доставките – от кого
пристига конкретната стока и за кого се извършва товарене/разтоварване. Предвид
значителния период от време, който е изминал от 2015 – 2016 година до момента
на разпита ѝ в съдебното заседание, съдът намира за естествено И. да
допусне грешка относно цитирания факт.
Показанията на свидетелите (с изключение на И. – в цитираната част)
кореспондират напълно и със съдържанието на писмените доказателства,
представени към отделните фактури от ревизираното дружество и неговия
доставчик, за установяване реалността на доставките. В пътните листове като
водачи са описани именно свидетелите С. и З. (за чиято професионална
квалификация да ги управляват няма спор), а регистрационните номера на МПС
съответстват на тези, които „Е.“ ЕООД е посочило като средства, с които е
извършен превоза. Действително, за част от доставките по документи се
установява, че са били извършвани на няколко курса в рамките на едно денонощие
от един и същ водач – обстоятелство, което те не си припомниха при контролните
въпроси от процесуалния представител на ответника. Това обстоятелство, обаче,
само по себе си не може да постави под съмнение достоверността на конкретната
доставка при наличието на множество други факти, които я потвърждават.
Субективните възможности на едно лице да запомни подробностите по доставки,
извършени преди значително време, следва да бъдат оценявани с оглед останалите
доказателства по делото и процесуалното му поведение по време на разпита. От
разпита на двамата водачи се установява, че те са категорични и еднопосочни в
показанията си относно механизма на транспорта, товаренето и разтоварването на
стоката, получена от ТКЕ.
Съдът кредитира
заключенията на вещите лица по делото.
Експертът по техническата
експертиза е изложил в табличен вид установените обстоятелства по възложените
му задачи като при подробния разпит от процесуалния представител на ответника е
обяснил и констатираните различия при влагането на проводници и други
електроматериали – в протоколите за СМР и изписаните от склада на ревизираното
дружество. Съдът намира, че квалификацията на вещото лице (строителен инженер)
не го е възпрепятствала да отговори обективно и компетентно на поставените му
въпроси, защото вещото лице е изследвало влагането на фактурираните
електроматериали в процес на строителство, а именно като строителен инженер то притежава
необходимите специални знания.
Експертът по счетоводната
експертиза е използвал изводите на вещото лице по техническата експертиза и е анализирал
предходното движение на стоките, осчетоводяването им при прекия доставчик и
последващото им прехвърляне към жалбоподателя. Ревизираното лице и неговият
пряк доставчик са представили изисканите от тях документи - сключени договори
за покупко - продажба, приемателно - предавателни протоколи, извлечения от
счетоводната документация за заприходяване на стоките и последващото им
изписване от склад, платежни документи за извършените плащания по доставките и
складови разписки. По естеството си тези доказателства представляват частни
свидетелстващи документи, които имат само формална доказателствена сила, но преценени
с оглед на релевантните факти по делото, не се намират в противоречие с тях и
обосновано са били използвани от експерта при формиране на изводите му. Заключението
е последователно, компетентно и мотивирано, а в съдебното заседание вещото лице
е отговорило изчерпателно на поставените му въпроси, включително и относно
установеното при ревизията разминаване между датите на счетоводно заприходяване
на получените електроматериали от „Е.“ ЕООД и значително по – късната дата на
издаване на фактурите от неговия доставчик ТКЕ.
Съдът констатира, че в
хода на ревизионното производство, а и в производството по обжалване на
издадения РА по административен и съдебен ред, процесът на оборване на
констатациите на администрацията от жалбоподателя е бил съсредоточен върху
събиране на доказателства за реалното извършване на доставките на
електроматериали и строителни материали от ТКЕ за „Е.“ ЕООД. Наред с доставката
на тези вещи, ТКЕ е фактурирало на „Е.“ ЕООД, като продадени, и 12 (дванадесет)
бр. дамски блузи с единична цена 46 лева/бр. и обща цена 552 лева, без ДДС.
Това е сторено с фактура № 00…072/04.08.2016 година (лист 356). За тази част от
доставката ревизираното лице не е ангажирало каквито и да е доказателства. От
друга страна, доставчикът ТКЕ не е представил каквито и да е доказателства, че
е притежавал – към момента на доставката – подобни вещи, за да ги продаде на „Е.“
ЕООД. Търговецът – получател не излага твърдения, че е получил такава стока и
не сочи по какъв начин се е разпоредил впоследствие с този материален актив – в
каква дейност го е вложил или на кого го е прехвърлил. Фактурираните блузи са
вещи, които очебийно се различават от останалите фактурирани стоки
(електроматериали, бои и консумативи), затова разпитаните свидетели би следвало
лесно да възпроизведат спомените си за тази част от доставката. За предаването,
транспортирането и получаването на такива вещи, обаче, И., С. и З. мълчат.
Самите блузи са описани твърде общо с родовите си признаци – „дамски блузи“,
без каквито и да е други данни, даващи възможност от описанието да бъде
извлечена информация, чрез която да се идентифицират. В този вид доставката
няма как да бъде проверена за нейната реалност. Доколкото доказателствената
тежест по установяване на предпоставките за признаване на право на приспадане
на данъчен кредит за доставката на блузите е възложена върху жалбоподателя, а
той не е доказал, че доставката – в тази ѝ част – е реално извършена,
настоящият съдебен състав приема, че жалбата на дружеството - в тази ѝ
част – се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По изложените мотиви
констатациите в РА за данъчен период август 2016 година следва да бъдат
изменени, а жалбата – по отношение на останалите данъчни периоди, в които на
дружеството са определени задължения – уважена. Данъчната основа на
фактурираните блузи по фактура № 00…072/04.08.2016 година е 552 лева, а
размерът на дължимия ДДС – 110,40 лева. Така в РА за констатираното задължение
за август 2016 година – вместо главница в размер на 8 358,30 лева и 1279,39
лева лихва – следва да бъде определено задължение в размер на 110,40 лева и
лихва в размер на 16,89 лева.
Съгласно чл. 161 ал.1 от ДОПК, на жалбоподателя се присъждат разноските по делото и възнаграждението за
един адвокат за всяка инстанция съразмерно уважената част на жалбата. На
ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата. На
администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция
юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един
адвокат.
Изходът от оспорването
обуславя разпределяне на разноските между страните в производството съобразно
уважената част от жалбата. От жалбоподателя са представени доказателства за
заплатени държавна такса 50 лева за разглеждане на спора по същество,
адвокатско възнаграждение 3 900 лева, възнаграждение на вещи лица в общ размер 1350
лева, от които 850 лева за експерта по съдебно – техническата експертиза и 500
лева за вещото лице – счетоводител (лист 1699, 1705, 1718 и 1751). С
представения списък на разноските процесуалният представител на жалбоподателя
претендира още 200 лева, предвид определението на съда, с което е задължен да
довнесе тази сума, за допълнително възнаграждение на експерта по съдебно –
счетоводната експертиза. Към момента на постановяване на решението
жалбоподателят не е внесъл допълнително определеното възнаграждение и
претендираната сума от 200 лева не съставлява част от разноските на дружеството
в настоящото производство. Затова на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер 5 202 (пет хиляди двеста и два) лева, а на ответника
разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер 98 лева.
По изложените съображения,
на основание чл.160 от ДОПК, съдът,
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ ревизионен акт №
Р-02000217007569-091-001/19.03.2018 година на ТД – Б. на НАП, потвърден с
решение № 122/07.06.2018 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Б. при ЦУ на НАП, в
частта относно определени задължения за ДДС (главница и лихви) за данъчни
периоди декември 2015 година, февруари 2016 година и март 2016 година.
ИЗМЕНЯ ревизионен акт №
Р-02000217007569-091-001/19.03.2018 година на ТД – Б. на НАП, потвърден с
решение № 122/07.06.2018 година на директора на дирекция “Обжалване и данъчно –
осигурителна практика” – Б. при ЦУ на НАП, в частта относно определените
задължения за ДДС (главница и лихви) за данъчен период август 2016 година, КАТО
ВМЕСТО задължения - главница 8 358,30 лева и лихва 1 279,39 лева, ОПРЕДЕЛЯ
задължения - главница 110,40 лева и 16,89 лева лихва.
ОСЪЖДА „Е.“ ЕООД - София с ЕИК ********* да заплати на Националната агенция
за приходите сумата от 98 (деветдесет и осем) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на„Е.“ ЕООД - София с ЕИК ********* сумата от 5 202 (пет хиляди
двеста и два) лева – разноски по делото.
Решението може да бъде
обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд
СЪДИЯ: