Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Русе, 15.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети
януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Наталия Тодорова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2032 по описа
за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба от М.Х.М. срещу Наказателно постановление № 11-01-183 / 20.12.2020
г. на директора на АДФИ, с което за нарушение на разпоредбата на 128 от ЗПФ му
е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв.
Иска се от съда наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно, поради неправилно приложение на материалния закон.
В проведеното съдебно заседание заедно
с процесуалния си представител, поддържат изложените в жалбата аргументи.
Въззиваемата
страна, редовно призована, изпраща представител, който пледира наказателното
постановление да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител
и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, обсъди изложените от
страните становища и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от
процесуално легитимирано лице и е допустима.
По същество се явява основателна.
При извършена проверка от инспектори към АДФИ било установено, че на
21.12.2016 г. жалбоподателят в качеството си на председател на Общински съвет –
Ветово, сключил договор за правна защита и съдействие на стойност 1600 лева, с
което поел ангажимент за разход за 2016 г., на същата стойност, който не е
предвиден в Годишния бюджет на Общината за 2016 г.
Затова срещу него бил съставен АУАН, а впоследствие и издадено обжалваното
пред съда наказателно постановление.
Настоящият съд при изпълнение на задължението си служебно да следи както за
материалната, така и за процесуалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, намира, че при съставянето на АУАН и издаване на
наказателното постановление не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила на ЗАНН, което да го опорочава до такава степен, че да
води до отмяната му.
При извършената проверка на материалноправната законосъобразност на НП, съдът
констатира, че същото е неправилно, тъй като жалбоподателят, като председател
на Общински съвет Ветово не е субект на вмененото му административно нарушение.
Жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл.128 ЗПФ (сега чл.128, ал.1 ЗПФ) съгласно който : „не се допуска извършването на разходи,
натрупването на нови задължения за разходи и/или поемането на ангажименти за
разходи, както и започването на програми или проекти, които не са предвидени в
годишния бюджет на общината“. Съгласно § 1, т.27 от ДР към ЗПФ „Поети ангажименти за разходи“ са клаузи на
договори, разпоредби на нормативни и административни актове, съдебни и
арбитражни решения, които обвързват бюджетните организации с бъдещи плащания за
разходи и/или нови задължения за разходи с определима стойност, с изключение
на: разходите за персонал, пенсии и приравнени на тях плащания, лихви по дълга
(включително по гарантирания от държавата и общините дълг), както и разходите
за данъци и други публични държавни и общински вземания.
Според ЗМСМА общинският съвет не е юридическо лице със самостоятелно правно
и финансово съществуване и няма самостоятелен бюджет. Всички разходи по
неговата издръжка са предвидени в общинския бюджет. Съгласно чл.11, ал.3 ЗПФ
първостепенен разпоредител с бюджет по бюджета на общината (включващ и
средствата за ОбС) е кметът на общината. Законодателят не е придал качество на
разпоредител с бюджет (първостепенен или второстепенен) на общинския съвет или
неговия председател, нито пък е предвидена възможност за придобиване на такова
качество, чрез делегиране по арг. чл.11, ал.8 и ал.10 ЗПФ.
Практиката на ВАС неизменно и последователно поддържа становището, че
общинският съвет не е правосубектна единица, различна от общината и не може
чрез своя председател да встъпва в гражданскоправни отношения с облигационен
характер по арг. от чл.25 и чл.21, ал.1, т.3 от ЗМСМА. Доколкото Общинският съвет е административен
орган и съответно като такъв - страна по административни дела, той има правото да вземе решение за организиране на
защитата си по тях, вкл. чрез ангажиране на адвокат, като пълномощното се
подписва от председателя, като представляващ този орган. Кметът на общината е
органът, който изпълнява решенията на общинския съвет, организира изпълнението
на общинския бюджет и осигурява организационно-техническото му обслужване,
съгласно разпоредбите на чл.44,ал.1,т.5,т.7 ЗМСМА и чл.29а ЗМСМА.
Горните изводи са в съответствие и с нормата на чл.122 ЗПФ, в която е
уредено, че изпълнението на общинския бюджет (включващ и бюджета на ОбС) се организира от кмета на общината чрез
кметовете на кметства, райони и чрез ръководителите на бюджетни звена,
финансирани от и чрез общинския бюджет.
При така изложените от съда аргументи, председателят на общинския съвет не
може да понесе административнонаказателна отговорност по чл.128 ЗПФ, тъй като
не е субект на административноправни задължения по посочената норма.
Въз основа на изложеното обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 11-01-183 / 20.12.2020 г. на директора
на АДФИ.
ОСЪЖДА АДФИ да заплати на М.Х.М. сумата от 360 (триста и шестдесет) лева,
направени по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му пред Русенския административен съд.
Районен съдия: