РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІI „В” въззивен
състав, в публичното заседание на двадесети
март през две хиляди и деветнадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното
от мл. съдия Коева гр. дело № 12863 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 20.04.2018 г.,
постановено по гр. дело № 83094/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав, са частично
уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу И.К.И., като е признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 1358,45 лв. представляваща
цена за доставена топлинна енергия за имот – апартамент № 94, находящ се в гр.
София, ж.к. “*********за периода от 01.07.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва, считано от 18.08.2017 г. до окончателното плащане и сумата от 5,29 лв. –
главница за дялово разпределение за периода 07.2014 г. – 04.2016 г., ведно със
законната лихва считано от 18.08.2017 г. до окончателното плащане и сумата от
285,18 лв. – обезщетение за забава за плащането на задължения за доставена
топлинна енергия за периода 15.08.2014 г. – 08.08.2017 г. и сумата от 1,12 лв. –
обезщетение за забава на задълженията за дялово разпределение за периода
15.08.2014 г. – 08.08.2017 г., като исковете са отхвърлени над сумата от
1358,45 лв. до пълния предявен размер от 1462,32 лв. и за периода 01.05.2013 г.
– 30.06.2014 г. и за сумата над 5,92 лв.
до пълния предявен размер от 5,99 лв. и за периода 01.05.2013 г. – 30.06.2014
г. и за сумата над 1,12 лв. до пълния предявен размер от 1,27 лв.
Срещу така постановеното
решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за
неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в частта, с която са отхвърлени
исковете срещу ответника. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че част от
исковата сума е погасена по давност, като не е съобразена разпоредбата на чл.
33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.
Третото лице помагач “Х.Р.”
ЕООД не взима становище по жалбата.
Ответникът И.К.И. е обжалвал
първоинстанционното решение в частта, в която СРС е уважил предявените
кумулативно обективно съединени установителни искове, като навежда доводи за неправилност
и необоснованост на решението, както и допуснати нарушения на
съдопроизводствените правила. Поддържа, че по делото не е доказано наличие на
сключен договор между него и ищцовото дружество, не са му били връчени сметките
и в производството не е участвал топлинния счетоводител. Иска се отмяна на
решението на СРС и отхвърляне на предявените искове.
В законоустановения срок не
е постъпил отоговор на въззивната жалба от “Т.С.” ЕАД.
Третото лице помагач “Х.Р.”
ЕООД не взима становище по жалбата.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбите са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно.
СРС, 157 състав
е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, както и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената
претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия през процесния
период; използването от ответника на претендираното количество топлинна
енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени
от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Съдържанието на
този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които
обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ.
Договорът е сключен при
предварително установени от ищеца общи условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
По делото е представен
Нотариален акт №97 от 04.04.2002, рег. № 3053, дело. № 79 на нотариус с рег. №
039 на НК към РС София, от който се установява, че ответникът И.К.И. и неговата
сестра С.К.С.са учредили в полза на трето лице договорна ипотека върху съсобствения
си недвижим имот, а именно: апартамент № 94, находящ се в гр. СОфия, ж.к. “********.
По делото е представена
Молба-декларация с вх. № 24369/253 от 18.01.2000 г., с която И.К.И. е поискал
от ищцовото дружество да му бъде открита партида за процесния имот.
По
конкретно наведеното във въззивната жалба оплакване следва да се отбележи, с подадената
молба декларация ответникът е направил изрично искане пред ищцовото дружество
да му бъде открита партида, посочвайки,
че неговото домакинство се състои от 2 члена. По своето правно естество Молба-декларацията
представлява предложение (оферта) за сключване на договор за доставка на
топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, входирал го е
при себе си, открил е партида и е продължил да доставя топлинна енергия до
процесния апартамент ищцовото дружество е приело предложението на И.К.И. за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия, в който смисъл са и
правните съображения изложени в т. 1 на Тълкувателно решение 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС, според което клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика,
респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива
качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по
смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида.
Съобразно изложеното,
настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на
въззиника-ответник, че по делото не било установено да има договорно
правоотношение между страните.
Предвид приетата облигационна връзка между страните и
доколкото по делото е установено реално потребеното количество топлинна енергия
за процесния период – съобразно допуснатата и неоспорена от ответника СТЕ,
чието заключение настоящият състав кредитира като пълно и компетентно
изготвено, съдът намира, че са неотносими оплакванията на ответника дали са му
били връчвани сметки, като връчването на сметка/фактура не представялва
правопораждащ вземането за стойност на доставена топлинна енетгия юридически
факт.
Във въззивната жалба на въззивника-ответник не са
изложени други конкретни доводи за неправилност на решението на СРС, поради
което дейността на въззивната инстанция е изчерпана по оношение не правилността
на решението в уважителната му част.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
въззивната жалба на въззивника – ищец “Т.С.” ЕАД, поради следните съображения:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение
№ ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР месечните вноски за част от процесния период (до
приемането на последващите общи условия през месец февруари 2014 г.) са дължими
в 30-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения
са срочни като по силата на чл. 114, ал.
1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване
на изискуемостта, т. е. от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза
на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, одобрени с
решение № ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат
месечните вноски в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението
и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал.
2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след
покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало, т. е за процесиите главници, по отношение на които се прилагат
общите условия, приети през месец февруари 2014 г., давността тече от
деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ
изтичането на съответния месец.
Последната редакция на ОУ за продажба на ТЕ, одобрени
с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 14.03.2014 г., чл. 32 и чл.
33 дават следната регламентация:
В чл. 32, ал. 2 от ОУ е посочено, че след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, Продавачът издава за отчетния период КИ на стойността на фактурите
по ал. 1 и фактура за потребено количество ТЕ за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки. Според чл. 33, ал. 2 Клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество ТЕ за
отчетния период в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на Продавача. Според чл. 33, ал. 4 Продавачът начислява обезщетение
за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2,
ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока,
в който месечните вноски стават дължими, а следователно и момента, от който
започва да тече погасителната давност за тях. Съгласно разясненията,
дадени с Тълкувателно решение № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент
от чл. 155 и цитираните по-горе разпоредби от общите условия вземанията на топлофикационното
дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Следователно и вземанията на
"Т.С. " ЕАД към потребителите за заплащане на цената на използваната
за битови нужди топлинна енергия се погасяват с изтичане на
3-годишен давностен срок. Тригодишният срок, посочен в чл. 111, б.
"в" ЗЗД, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо- чл. 114, ал.
1 ЗЗД.
С оглед на изложените съображения прогнозните месечни
вноски за периода 05.2013 г. - м. 04. 2014 г. се явяват погасени
по давност, доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК е подадено на 18.08.2017 г. и тригодишната погасителна давност е
изтекла по отношение всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 18.08.2014
г. като това обстоятелство не може да бъде променено от последващо издаване на
нова обща/и фактура/и през месец юли 2014 г. Издаването на такава фактура/и не
променя настъпването на изискуемостта по отношение на месечните вноски. В тази
връзка следва да бъде посочено, че по делото не е доказано възникването на ново
вземане след издаването на изравнителната сметка, т. е. в резултат от
изравняването да е възникнало задължение за доплащане, чиято изискуемост би
настъпила в по-късен момент съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия,
приети през 2014 г., а именно в 30-дневен срок от датата на публикуване на
фактурата на интернет страницата на дружеството.
Тъй като СРС
е достигнал до същите фактически изводи, обжалваното решение трябва да бъде
потвърдено, а предявените жалби отхвърлени.
По разноските:
С оглед неоснователността
на двете въззивни жалба, разноските следва да останат за страните, така както
са сторени.
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 20.04.2018 г., постановено по гр. дело № 83094/2017
г. по описа на СРС, I ГО, 157 състав.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на третото лице помагач “Х.Р.” ЕООД на страна на
ищеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.