РЕШЕНИЕ
№ 2623
гр. Варна, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110101506 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод молба с вх. № 10243/06.02.2024 г., подадена от
З. Д. З., ЕГН **********, против Г. Г. Б., ЕГН **********, в която е обективирано искане по
чл. 59, ал. 9 от СК за постановяване на съдебно решение, с което да бъде изменено решение
№ 711 от 06.03.2023 г., постановено по гр. д. № 9824 по описа за 2022 г. на РС-Варна, в
следния смисъла:
- да му бъде предоставено упражняването на родителските права над децата Б. З. З. с
ЕГН **********, роден на 06.11.2017 г. и А. З.а З.а, ЕГН **********, родена на 26.06.2019
г.;
- местоживеенето на децата бъде определено при него в *;
- да се осъди майката Г. Г. Б., ЕГН **********, да заплаща в полза на децата чрез него
месечна издръжка в размер на по 240.00 лева за всяко едно от децата, с падеж пето число на
месеца, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на влизане
на решението в сила до настъпване на законовите основания за нейното прекратяване или
изменение;
- да бъде определен режим на лични отношения с майката, както е посочено в
исковата молба.
В сезиралата съда молба се твърди, че ищецът и ответницата са бивши съпрузи,
чийто брак е прекратен с влязло в законна сила решение № 711/06.03.2023 г. по описа на
Районен съд – Варна. От брака имат родени две деца - Б. З. З., роден на 06.11.2017 г. и А. З.а
З.а, родена на 26.06.2019 г., като с горепосоченото решение упражняването на родителските
права е предоставено съвместно на двамата родители и е постановено децата да живеят
седем дни в дома на майката и седем дни в дома на бащата.
Твърди се, че след развода Г. Б. заживяла при своя приятел Ц. Ц. в гр. Д., кв. „П.“.
Сочи се, че причината за развода им са били извънбрачните връзки на бившата съпруга,
което във времето е довело и до дезинтересиране от нейните деца. Ищецът излага, че
ответницата продължава да има укоримо поведение по отношение на контактите си с другия
пол, тъй като поддържа комуникация с различни мъже, въпреки факта, че се намира във
1
връзка, както и предлага платени сексуални услуги онлайн, за които получава плащане по
банков път и по И., както и снима порно клипове с приятеля си в дома им и на публични
места. Ищецът твърди, че майката извършва платени сексуални услуги и снима
порнографски клипове, докато децата са в дома й и съществува реален риск да я видят.
Излага притеснения, че жилището, което майката обитава и което децата посещават, се
намира в ромския квартал в града, като самото жилище е нехигиенично. Твърди, че майката
не полага достатъчно грижи за децата, не следи за техните хигиенни навици, децата ходят с
мръсни дрехи и мръсно бельо, не се занимава с тяхното възпитание и обучение. Бащата
счита, че притежава по-голям родителски капацитет, разполага с добра работа, добро място
за отглеждането им, има добро социално обкръжение и широк кръг от роднини, които могат
да му помагат в грижите за децата.
В исковата молба се сочи още, че майката страда от биполярно афективно
разстройство – умерена или лека депресия, за което й е било предписано лечение, което е
спряла да приема.
В отговора на насрещната искова молба се оспорва посоченото от Г. Б.
обстоятелство, че бракът между страните е прекратен по вина на съпруга поради неговото
деспотично и манипулативно отношение към нея. Изложени са факти и обстоятелства,
отнасящи се за периода преди прекратяване на брака между страните, които не са относими
към настоящото производство. Посочва, че от средата на 2022 г. до днес Г. Б. не се
интересувала от децата си, неглижирала и забележките на бащата относно техни
здравословни проблеми (варицела, фимоза, зъбни болки, плоско стъпало, шум в сърцето).
Сочи се, че бащата е родителят, който основно полага грижи за здравето на децата, следи го,
води ги на прегледи, физиотерапия. Твърди се отново, че майката е страдала от психично
разстройство, изразявала е многократно мисли за самоубийство, свидетел на които е ставала
и сестра й Биляна Б.. Твърди, че майката не се занимава с децата, не контактува с тях, не
играе с тях, не предприема действия за техните извънкласни занимания и бащата е този,
който ги е записал на такива курсове, които заплаща самостоятелно.
В отговора на насрещния иск е посочено, че аморалното поведение на майката датира
още от периода преди развода на страните, като посочва, че е откривал нейна чат
кореспонденция с множество мъже, снимки на голи мъже на нейния телефон. В отговора се
твърди, че Ц. Ц., с когото Г. Б. живее на семейни начала в негов апартамент в кв. П., гр. Д.,
многократно е обиждал и е крещял на децата, което е било споделено на бащата от самите
тях. Всеки път, когато децата трябвало да ходят в дома им, синът им се разстройвал,
започвал да плаче и да се съпротивлява, като към момента детето посещавало психолог
заради поведенческите си проблеми. По отношение на наведената с насрещната искова
молба твърдения относно извънбрачната връзка на бащата с Ж. К. се сочи, че такава не е
съществувала и че страните са започнали връзка, след като и двамата са били разведени и че
настоящият партньор на бащата е в много добри отношения с децата и полага грижи за тях.
Ищецът посочва, че работи в „Б.“ ЕАД в североизточно регионално звено в гр. В.,
ходи до работното си място с личен автомобил, няма проблем да ползва болничен или
отпуска при нужда. Претендира определяне на месечна издръжка, платима от майката чрез
него, до пето число на месеца, в размер на по 240.00 лева за всяко едно от децата.
Претендира присъждане на съдебно – деловодни разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК, ответницата Г. Б. е депозирала
отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. По отношение на
основателността му посочва, че същият е неоснователен и съдържа неверни твърдения.
Оспорва посоченото обстоятелство, че страда от биполярно афективно разстройство, като
твърди, че е страдала от умерено тежък депресивен епизод заради стресовата ситуация в
брака им и съмненията, че ищецът има извънбрачна връзка с нейна близка приятелка.
Твърди, че след прекратяване на брака им е преодоляла тревожния синдром и депресията и е
създала постоянна връзка с Ц. Ц., който я подкрепял и подпомагал в грижите за децата.
Оспорва твърденията за липса на хигиена в дома им, както и за неглижиране на хигиенните
и здравните нужди на децата. Сочи, че бащата никога не е посещавал дома на майката,
поради което няма как да установи липсата на добра хигиена в него, както няма и преки
възприятия относно комуникацията между децата и майката или между тях и партньора на
2
майката. Противопоставя се и на твърденията, че се е дезинтересирала от децата и не се
интересува от психо-емоционалното им състояние, не контактува и не се занимава
достатъчно с тях, като твърди, че посреща с индивидуален подход нуждите им. Възразява
срещу твърденията, че тя е настоявала бащата да взема децата постоянно. Оспорват се
категорично твърденията, че ответницата извършва платени сексуални услуги, както и че е
получавала пари, свързани с това по банков път или по И.. Излага, че бащата настройва
децата срещу нея.
Твърди, че притежава висок родителски капацитет, подпомагана е от настоящия си
сериозен партньор в грижите за децата, упражнява труд по постоянен трудов договор и
успява да осигури добри условия за отглеждане на децата.
С оглед на гореизложеното предявява насрещни претенции по чл. 59, ал. 9 от СК,
като също обективира искане за изменение на бракоразводното решение в частта досежно
отглеждането, възпитанието и издръжката на децата, като претендира присъждане на
родителските права, определяне местоживеенето на децата при нея, определяне на режим на
личен контакт между децата и техния баща, както и присъждане на месечна издръжка в
полза на децата, платима от техния баща чрез нея, в размер на 350.00 лева за детето Б. З.,
предвид факта, че детето ще бъде ученик в първи клас през 2024 г., което обуславя
увеличаване на разходите, свързани с отглеждането му и месечна издръжка в размер на
250.00 лева за детето А. З.а, и двете с падеж първо число на месеца, считано от датата на
предявяване на молбата, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до настъпване
на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Претендират се разноски.
В хода на откритото съдебно заседание ищецът З. З. се явява лично и чрез адв. Б. Б.
поддържа исковата молба и отговора на насрещната искова молба.
ОтветницатаГ. Б. също се явява лично в о.с.з. и чрез своя процесуален представител
адв. Е. М. и адв. Г. В. поддържа отговора на исковата молба и насрещната искова молба.
Контролиращата страна ДСП-гр. В. не се представлява в о.с.з.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото не се спори, че З. Д. З. и Г. Г. Б. са родители на децата Б. З. З., роден на
06.11.2017 г. и А. З.а З.а, родена на 26.06.2019 г. от брака между страните; че бракът между
страните е прекратен с влязло в законна сила на 06.03.2023 г. Решение № 711/06.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 9824/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, с който са уредени и
небрачните върпоси касателно отглеждането, възпитанието и издръжката на двете деца, като
е постановено родителските права над двете деца да се упражняват съвместно от двaмата
родители; постановено e двете деца да живеят седем дни в дома на бащата и седем дни в
дома на майкта; бащата е осъден да заплаща по 100.00 лева месечна парична издръжка в
полза на всяко едно от децата чрез майката; уредени са и имуществените последици от
развода.
По делото е представена кореспонденция, водена чрез мобилно приложение „вайбър“,
от която е видно, че ответницата и ищца по насрещната молба Г. Б. през различни периоди
от време е пращала интимни снимки на различни мъже срещу заплащане.
Кореспонденцията е оспорена по реда на чл. 193 от ГПК.
Във връзка с оспорването е назначена СКТЕ. От експетното заключение се установи,
че приложените по делото съобщения представляват екранни снимки на приложение за
комуникация „вайбър“. Не е възможно към момента на изготвяне на СКТЕ само по такъв
тип снимки да се установи IP адреса и съответно титуляра му както на изпращача, така и на
получателя. Съдържанието на хартиената разпечатка съответства на това, което е в
електронната кореспонденция. Вещото лице при огледа на мобилните апарати на страните е
установило и допълнително съдържание, което не е разпечатано и приложено на хартиен
носител към делото. Допълнителното съдържание е представено в електронен вариант на
оптичен носител компактдиск към заключението на вещото лице /л. 356/. След запознаване
3
със съдържанието на представения компактдиск съдът констатира непосредтсвено, че в
действителност ищцата е водила множество кореспонденции с различни мъже, вкл. са
изпращани и снимкови материали с интимно съдържание, вкл. е заснет и порнографски
видеоматериал на публично място – тоалетната на търговски център. От кореспонденция,
водена между Г. Б. и новия й партньор Ц. Ц. се констатира, че целта на заснемането на
видеото с порногравски елементи е спечелването на доходи. От кореспонденцията, водена
между Г. Б. и Ц. Ц., който също има едно дете от предходната му връзка, се констатира още,
че и двамата са напрегнати, когато децата са при тях и че искат да са без тях, за да могат на
спокойствие да снимат съответните видеа с цел печалба. Видно е още от кореспонденцията
между тях и тази, водена между Г. Б. и З. З., че Г. Б. не винаги изпълнява постановения
режим на личен контакт, а именно седем дни децата да са при нея в нейния дом, като често
ги връща по-рано или не ги взима. Констатират се още и много други факти и обстоятелства,
които не са част от предмета на доказване по делото.
По делото са ангажирани и множество амбулаторни листи, от които е видно, че децата
често страдат от съпътстващи израстването им заболявания като хроничен и остър тонзилит
/ангина/.
От представеното удостоверение от 23.03.2024 г. на л. 111 е видно, че Б. З. посещава
извънкласни занимания, а именно участва в заниманията по * в Академия „Н. Т.“ – гр. В..
Присъствието на детето в заниманията се заплаща и осигурява от баща му З. З..
Представено е и удостоверение от работодателя на З. З. „Б.“ ЕАД, от което е видно, че
за периода от 2020 г. до 2024 г. бащата е ползвал общо пет пъти през различни периоди от
време болничен за придружаване и гледане на дете до 18-годишна възраст.
По делотро са извършени 2 бр. справки в ЕИСС за наложени мерки по ЗЗДН по
отношение на лицата З. Д. З. и Г. Г. Б., от които е видно, че страните по делото не са били
страни в производство по ЗЗДН.
Видно е от изисканата справка от ТП на НАП – гр. В., че З. З. за последните 24
календарни месеца е реализирал доходи от трудова дейност в средномесечен размер от 4
971.68 лева.
Не се спори по делото, а и по реда на чл. 176 от ГПК се установява по несъмнен
начин, че към настоящия момент Г. Б. е бременна в четвъртия месец и не реализира доходи
от трудова дейност, като последното е в унисон и със справката изискана от ТП на НАП-гр.
В..
Видно е от ангажираните на л. 320 и следв. от делото писма, че Г. Б. и Ц. Ц. са
търсени и от „С. К.“ ЕООД, което дружество е ноторно известно като небанкова финансова
инситуция, че отпуска т. нар. "бързи" кредити срещу високи лихви, такси и неустойки.
От служебно изисканите справки от ТП на НОИ – гр. В. е видно, че и двамата
родители не получават пенсия. На Г. Б. са изплатени в периода от м.01.2022 г. до м.06.2024 г.
парични обезщетения за временна неработоспособност, вкл. и обезщетение за безработица.
От справката изискана от БНБ е видно, че З. З. има открити една спестовна и три
разплащателни сметки, а Г. Б. една спестовна и две разплащателни сметки, като с оглед
размера на претенцията за издръжка и цялата доказателствена съпкупност по делото, съдът
не е разпоредил разкриването на банковите им тайни по реда на чл. 62, ал. 5, т. 3 от ЗКИ.
От изисканите справки от Агенция по вписванията е видно, че по време на брака Г. Б.
и З. З. са закупили самостоятелен обект в жилищна сграда, представляващ апартамент с
идентификатор № *, находящ се в гр. В., който видно от бракоразводното решение е
поставен в дял и изключителна собственост на З. З., ведно с трите гаража, срещу
съответното парично уравнение на дяловете. Видно е от справката от АВ още, че З. З. е
собственик и на други недвижими имоти в гр. В..
От изисканите справки от КАТ е видно, че З. З. е собственик и на пътрни превозни
средства, а Г. Б. не притежава такива, доколкото придобитите по време на брака с
бракоразводното решение също са поставени в дял и изключителна собственост на З. З..
Постъпило е по делото и писмо от Община В., Дирекция „Местни данъци“, от което е
видно, че лицата З. Д.а З. и Г. Г. Б. не са подавали лично декларации по чл. 14 и чл. 54 от
4
ЗМДТ за последните пет календарни години. Декларации по чл. 14 от ЗМДТ са подадени по
електронен път от Агенция по вписванията с вх. рег. № 7752/22.03.2023 г. под формата на
сканирано съдебно решение № 711/06.03.2023 г. на ВРС, съгласно което придобитото по
време на брака на гореописаните лица недвижимо имущество се предоставя на З. Д. З..
Декларации по чл. 54 от ЗМДТ са подадени автоматизирано от КАТ за съответните
автомобили на горепосочените лица. Лицата не са подавали декларации по чл. 49, ал. 3 от
ЗМДТ в периода от пет календарни години назад.
По делото са постъпили и справка за съдимост на лицето З. Д. З., от която е видно, че
същият е неосъждан и справка за съдимост на лицето Г. Г. Б., от която е видно, че същата е
неосъждана.
По делото е постъпила от ОД на МВР – В. справка, от която е видно, че не са
установени депозирани жалби и сигнали срещу лицата З. Д. З. и Г. Г. Б..
По делото е постъпила справка от Районна прокуратура – В., от която е видно, че не
са установени жалби срещу лицата З. Д. З. и Г. Г. Б..
По делото е постъпила справка от УМБАЛ „С. М.“ ЕАД – В., от която е видно, че в
болничната информационна система няма данни лицата З. Д. З. и Г. Г. Б. да са настанявани за
лечение в Психиатричните клиники на УМБАЛ „Св. М.“ ЕАД – гр. В..
По делото е представена и справка от „И.“ АД, от която е видно, че в периода от
05.01.2021 г. до 12.11.2023 г. в полза на Г. Б. в различно време са правени парични преводи,
шест от които от майка й А. С. М., видно от служебно извършената справка в НБД
„Население“, един превод от З. З. Ц., един превод от С. Н. Ц. и един превод от И. Д. В..
От ангажирания социален доклад, изготвен от ДСП-гр. В. се констатира, че детето Б.
З. е ученик в първи клас в ОУ „Г. С. Р.“ – гр. В.. Редовно посещава учебните занятия.
Занимава се с извънкласна дейност – посещава курс по Лего роборика веднъж седмично.
Детето А. З.а е в трета група „Гъбка“ в ДГ № * „С.“ – гр. В.. По данни на служител на
детското заведение детето А. е водено на детска градина от бащата, в негово отсъствие от
неговата съжителка или майката на детето. Между децата и бащата е налице силна
емоционална и доверителна връзка. Към настоящия момент основни грижи за децата полага
баща им З. З.. Б. посещавал дома на майка си веднъж на около две седмици, без преспиване.
А. продължавала да се отглежда спрямо договорения между родителите режим, който бил
съобразен с посещението на детето в детско заведение. Жилището, в което се отглеждат
децата от около две години, представлява апартамент в жилищен блок, находящ се в *.
Жилището е собственост на новата партньорка на З. З., която има две дъщери от предходна
връзка на 15 години и на 9 години. Състои се от хол, трапезария, две детски стаи и
санитарно помещение. Условията в апартамента са добри и подходящи за отглеждане на
децата. Има достатъчно пространство и подходящи мебели, необходими за правилното
отглеждане и възпитание на децата. З. З. и нейната партньорка имат близки и роднини на
територията на гр. В.. З. З. в отглеждането на децата може да разчита и на своите родители,
които живеели в гр. В..
От ангажирания социален доклад, изготвен от ДСП-гр. Д. се констатира, че Г. Б.
живее в тристаен апартамент, находящ се в гр. Д., кв. „П.“, *, собственост на новия й
партньор Ц. Д. Ц.ов. Едната стая била кухня, другата била спалня, хола бил обзаведен с
разтегателен диван. Апартаментът бил с две тераси, килер, коридор и санитарни помещения.
Жилището било чисто, проветрено и уютно. Хигиената била на много добро ниво. Към
настоящия момент Г. Б. разчитала на спестени пари и на подкрепа от страна на нейния нов
партньор. Отдела за закрила на детето гр. Д. няма преки наблюдения върху
взаимоотношението между децата и Г. Б., поради което не изразява становище досежно
емоционално-доверителната връзка между тях.
По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на водените от двете
страни свидетели.
В показанията си свид. Ж. К. К. сочи, че живее на семейни начала със З. З.. За децата
след раздялата 90% от времето преки и непосредствени грижи полагал бащата и тя. Г. Б.
нямала желание да взема и да гледа децата. Г. Б. обичала да си освобождава съботите и
неделите и за това оставяла децата при З. З. дори и в дните, в които е неин ред да
5
осъществява режим на личен контакт. Когато децата били при З. З., Г. Б. не се обаждала по
телефона да пита как са децата, да се поинтересува от тях, болни ли са, здрави ли са. Г. Б.
нямала никаква представа как детето Б. се справя в училище, като дори нямала изтеглено
приложение „Школо“ – електронният дневник. Имало е случаи, в които Г. Б. е обещавала, че
ще вземе децата и след това не е изпълнявала обещанието си, като децата оставали
изключително разочаровани от това поведение на майка им. Г. Б. не е участвала по никакъв
начин и в издръжката на децата нито е давала парична издръжка, нито е купувала подаръци
или някакви вещи необходими за децата, дори не се е обаждала да пита дали децата имат
нужда от нещо, още повече че детето Б. е бил първокласник, което налагало и допълнителни
разходи за учебни пособия, униформа и т. н. Свид. К. сочи, че децата Б. и А. живеят заедно с
нейните две деца в нейния апартамент в гр. В., като за всяко дете е имало обособен кът и
място. Нейните две деца били в едната спалня, а Б. и А. били в другата спалня. Б. посещавал
извънкласни занимания по роботика и карате. А. все още не посещавала извънкласни
занимания. Бащата е водил и вземал Б. както на училище, така и на извънкласните
занимания.
В показанията си свид. Г. П. П. сочи, че живее на семейни начала с брата на З. З.. За
децата преимуществено грижи полагал бащата. Майката все по-рядко виждала децата. З. З.
не е ограничавал срещите на децата с тяхната майка, напротив същият ги е насърчавал, но Г.
Б. е била тази, която не е спазвала определения от съда режим на лични контакти с децата.
В показанията си свид. И. А. А. сочи, че е приятел на Г. Б.. Отношенията между
последната и децата били нормални. Такива били отношенията и между новия й партньор
Ц. Ц. и децата. Не знае З. З. да е създавал пречки при осъществяването на контакта между
децата и тяхната майка.
В показанията си свид. Г. Т. П. сочи, че е съпруг на сестрата на Г. Б.. Децата, когато
били при Г. били спокойни, отношенията им с майка им били нормални. Децата
преимуществено се отглеждали от З. З., въпреки че съдът бил постановил споделено
родителство. Не знае З. да е ограничавал контактите на децата с майка им.
По делото е изслушана и КСППЕ. От експертното заключение на д-р М. Т. и
клиничен психолог Р. Г. се установява по несъмнен начин, че и двамата родители имат
капацитет за отглеждане и възпитанието на децата си, съобразно установеното към момента
психическо и психологично състояние на всеки един от тях. Те могат да полагат адекватни
грижи за децата си, да вземат адекватни решения за отглеждането и възпитанието им към
настоящия момент, но поотделно. Липсата на комуникация и невъзможността за вземане на
съвместни решения относно възпитанието и развитието на децата, понижават качеството на
родителския им капацитет. Факта, че не са преработили партньорските си отношения и
родителския конфликт, повишава тревожността и вътрешното напрежение у децата.
Констатира се още от КСППЕ, че всеки един от родителите е формирал нагласа и
отношение към децата малко или повече повлияно от необработените емоции при
партньорските им отношения. Г. Б. е разочарована и ядосана на З. З. поради факта, че той не
споделя своите решения относно децата и ги „взема еднолично", а последният изнася
негативното си отношение спрямо Г. Б. във връзка с това, че тя е родител, който не се грижи
за децата си пълноценно /занемарила е хигиената, не спазва точния режим на свиждане/ и
това влияе върху отношението им към децата. Например Б. има предпочитания към баща си
и това показва на майката, а детето А. има значима потребност от своята биологична майка.
Бащата се чувства повече задължен като родител към по-голямото дете, а майката проявява
слабост към по-малкото дете. Това са не толкова осъзнавани от двамата родители нагласи,
които следва да се коригират от професионалист. Разбирането и отговорът на родителите
към потребностите на децата им са основополагащи за тяхното благополучие и развитие.
Това включва не само задоволяване на физическите, но и внимание към емоционалните,
социалните и когнитивните потребности. Всеки един от родителите има ясна представа за
потребностите на децата и знае как да бъдат задоволени.
Вещите лица сочат в експертното заключение, че е важно и двамата родители да
бъдат ангажирани и информирани относно нуждите на децата. Ефективната комуникация и
сътрудничество между родителите са ключови за осигуряване на цялостна и последователна
подкрепа за децата. В този смисъл необработените емоционални турболентности от
6
раздялата им, повлиява задоволяването на психологичните потребности на децата
/потребност от обичта и вниманието на двамата родители, които да се разбират, независимо,
че са разделени/. Децата са изградили емоционална връзка и привързаност с всеки от
двамата си родители. Емоционалната връзка между децата и техните родители е
основополагаща за психичното и социално развитие. Тя се формира и укрепва чрез
последователни, подкрепящи и отзивчиви взаимодействия. Родителският стил играе
решаваща роля в този процес, като влияе на чувството за сигурност и обич, което детето
изпитва. Споделеното родителство може да бъде благоприятно за децата, ако се осигури
стабилна, подкрепяща и последователна среда. Ключовият фактор в качеството на
родителските отношения е способността на родителите да поставят нуждите на децата Б. и
А. З.и на първо място. В този смисъл вещите лица поддъраж в заключението, че настоящият
режим на споделено родителство не е най-подходящият за децата Б. и А., тъй като
родителите не са готови да изпълняват съвместно и пълноценно родителската роля, предвид
това което е констатирано и цитирано по отношение на партньорските им отношения.
Същият се отразява неблагоприятно върху децата като е въздействал върху тяхното психо-
емоционално състояние - станали са по-неспокойни и вътрешно напрегнати, особено когато
се засегне болезнената за тях тема - семейство. Поставили са си цензура и искат да останат
лоялни към двамата родители, но факта, че в момента силният родител за тях е бащата,
искат и да останат лоялни предимно към него. Това обстоятелство създава голямо
напрежение, поставя ги в позицията на избор, който е непосилен товар в момента за тяхната
крехка възраст.
И двете деца са с нормално физическо, психическо, интелектуално, социално и
нравствено развитие, но са видимо напрегнати и тревожни, особено когато се засегне
болезнената за тях тема - семейство; като при А. тревожността е по-висока и поведенческите
маркери по-изразени /опозиционна, трудно структурираща се..
Травматичен за децата е родителският конфликт в който те са въвлечени и ако няма
промяна в комуникацията и интеракциите на родителите, които да обуславят качествено
трансформиране на партньорските отношения и са от изключително важно значение за
пълноценното изпълнение на родителската роля. Отбелязаните от вещите лица смущения
във функционирането на децата, биха имали последици за психо-емоционалното им
развитие.
Няма анамнестични данни и клинични признаци на психични заболявания и при
двамата родители. И двамата не съобщават за прием на психофармакологични медикаменти.
Родителският капацитет на всеки един от родителите е достатъчен, но
необработените партньорски отношения са довели до липсата на синхрон в изпълнението на
родителската роля, а съответно и понижават техния родителски капацитет. Личностовите
профили на двамата родители са в рамките на нормата, като всеки един от тях има
потребност да се представи в благоприятна светлина при освидетелстването, което е
характерно за здравата в интелектуално отношение личност, поставена в подобни условия.
Констатира се още от експертното заключение по назначената КСППЕ, че майката и
бащата не страдат от дефицити в родителското си поведение, но стилът на възпитателният
подход на бащата е по-директен и авторитарен, докато майката има по-либерален подход.
При съвместното родителстване, разминаването между двата подхода би могло да създава
напрежения.
Детето Б. възприема баща си, съзнавано, като по-загриженият родител, но в същото
време и като силната фигура в семейството, т.е. цензурира своето отношение към майка си.
Въпреки това има потребност от нея. Факта, че А. е момиче и е в предучилищна възраст, тя
има още по-голяма потребност от своята майка и я показва под формата на протести и
пренасяне на агресия към друго лице, в случая към вещите лица в процеса на
освидетелстването, т.е. не е в състояние да я изнесе към баща си.
На този етап няма целенасочени действия от страна на бащата, насочени към
отчуждаване на децата от родната им майка. В желанието си да санкционира майката
поради нейното „неглижиращо отношение" на родител, според неговите разбирания, З. З.
транспортира това отношение към нея, на децата. Отрицателно въздействие върху психиката
на децата оказва не режимът на лични контакти с майката, а въвличането им в родителския
7
конфликт и необработените емоционални турболенции от раздяла на родителите Децата са
неспокойни и вътрешно напрегнати, когато се засяга болезнена за тях тема - раздялата на
родителите, негативно влияние което оказва върху психиката на децата ясно личи от
поведенческите симптоми, които продуцират.
В о.с.з. вещите лица поддържат заключението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът може да измени
постановените по-рано мерки и да определи нови. Основателността на молбата по чл. 59, ал.
9 от СК се предпоставя от изменeние на обстоятелствата по смисъла на Постановление № 1
от 12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г. на Пленума на ВС, което понастоящем не е загубило
своето значение, при които са били предприети мерките с предходното съдебно решение,
настъпили след влизането му в сила.
Настоящият съдебен състав намира, че от предходното произнасяне на съда с
решение № 711/06.03.2023 г. постановено по гр. д. № 9824 по описа за 2022 г. на РС-Варна, е
настъпила съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 от СК, която е
свързана с установения по делото по несъмнен начин изначална липса на добро
функциониране на определения режим на лични контакти между децата и тяхната майка,
което обстоятелство се констатира от показанията на свид. Ж. К. и свид. Г. П., на които съдът
дава вяра, тъй като са последователни, логични, вътрешнонепротиворечиви, взаимно
допълващи се, както и от експертното заключение по изслушаната КСППЕ, което съдът
кредитира като компетентно изготвено, пълно, ясно, обективно, синдром на родителско
отчуждение, който е в тежка степен.
Правоотношенията между децата и техните родители се пораждат от юридическия
факт на установения по надлежен ред произход на детето от родителя или от осиновяването.
В конкретния случай не е спорно, а и по несъмнен начин се установява от представеното
удостоверения за раждане, че именно З. З. и Г. Б. са родители на децата Б. и А. З.и.
Семейното правоотношение между родителя и детето е самостоятелно и отделно от брачната
връзка между родителите и нейната липса или преустановяване със съдебна санкция не се
отразява на родителското им качество. Независимо дали са в брак помежду си, двамата
родители са самостоятелни носители на родителски права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие техни деца – арг. от чл. 122, ал. 1 от СК. Родителите имат
равни родителски права и задължения, които те упражняват заедно или поотделно в
интерес на децата – арг. от чл. 122, ал. 2 и чл. 123, ал. 1, изр. 1-во от СК. Предоставянето на
родителските права на единия родител при невъзможност те да бъдат упражнявани
общо от двамата не е равнозначно на отнемане на родителските права на другия
родител по смисъла на чл. 132 и сл. от СК.
Раздялата на родителите и създалите се отношения между тях след раздялата налагат
родителските права и задължения да се предоставят за упражняване на единия, при
невъзможност за съвместното им споделяне. Изборът на родител за непосредствено
упражняване на родителските права е детерминиран от редица конкретни за случая фактори,
които следва да бъдат преценявани в духа на водещия принцип за максимална защита на
интересите на детето /чл. 59, ал. 4 вр. чл. 3, т. 3 от ЗЗДет и КЗПД/, при зачитане на
заложените в т. II от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. критерии, сред които възпитателските
качества на родителите; моралния облик на родителите, който е свързан с наличието на
нравствени добродетели у родителя и способността му да изгражда такива у децата, като
пречка за предоставяне на родителските права са морално падение, алкохолизъм, престъпни
и други антиобществени прояви; полаганите до момента грижи и отношението на
родителите към децата, т. е. личните усилия на родителя по отглеждане, надзора и
възпитанието на детето; желанието на родителите – изявената готовност родителят да поеме
отглеждането и възпитанието на детето; привързаността на детето към родителите; полът на
детето; възрастта на децата – деца в ниска възраст, /пеленачета и в първите няколко години/
се нуждаят от непосредствена майчина грижа; възможностите за помощ от страна на трети
лица /баба, дядо, близки/ при отглеждането и възпитанието на децата; социалното
обкръжение, като под „обкръжение“ се разбират членовете на семейството на родителя, с
8
когото ще живее детето, неговите близки, приятели, с които постоянно дружи или работи,
преценени не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата;
жилищно-битовите и други материални условия на живот.
В спора относно отглеждането, възпитанието и издръжката на детето, включително и
режима на лични отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на родителите,
още повече в случаите, когато липсата на нормална комуникация между тях и напрежение в
отношенията им е довела до затруднена или прекъсната връзка с единия родител.
Производството по чл. 59, ал. 9 от СК е по спорна съдебна администрация, като съдът
не разрешава правен спор между родителите на детето със сила на пресъдено нещо, породен
от накърнени субективни материални притезателни или потестативни права, а администрира
семейноправните им отношения по повод детето, с оглед липсата на градивен и
конструктивен диалог между страните по горепосочените въпроси, при съобразяване на
установената по делото фактическа обстановка и приложимо право.
Относно упражняването на родителските права и местоживеенето на децата:
Съдът, като взе предвид доказателствената съвкупност по делото – експертното
заключение по назнчената КСППЕ, социалните доклади – изготвени от компетентните
длъжностни лица при ДСП-гр. В. и ДСП-гр. Д. в рамките на предоставените им от закона
правомощия, показанията на свидетелите, водени от двете страни, ценени при условията на
чл. 172 от ГПК като последователни, логични, взаимнодопълващи се, счита, че е в интерес
на децата сложилото се във времето фактическо положение да се запази, като родителските
права над децата да бъдат предоставени на бащата, местоживеенето им да бъде определено
при него, на майката да се определи режим на личен контакт с децата, вкл. в полза на
последните да се присъди парична издръжка, платима от майката чрез бащата.
Между З. З. и децата е изградена силна емоционално-доверителна връзка. Същият
разполага с подкрепяща среда – новата му партьорка, разпитана в хода на съдебното дирене -
свид. Ж. К., която се установи по делото, че е в добри отношения с двете деца и полага
грижи за тях; родителите на З. З., които са в близост до гр. В., а именно в гр. В., брат му,
който живее в гр. В. и е семеен. Бащата разполага и с подходящи жилищно-битови условия –
живее с децата в жилището, което е собственост на свид. К., като за децата е осигурена
самостоятелна стая, освен това З. З. притежава и други недвижими имоти на територията на
гр. В. и гр. В.. Съдът счита, че З. З. е в състояние да задоволи както материалните
потребности на децата от подслон, дрехи, храна, лекарства, екскурзии и образование, така и
нематериалните им потребности от обич, грижа, любов, внимание, увереност, самочувствие,
принадлежност към рода и семейството, което обуславя високия му родителски капацитет.
При тези данни съдът намира, че изцяло в интерес на Б. и А. З.и е да се запази актуалното
състояние, като децата продължат да се отглеждат от бащата в позната и усвоена среда, в
която те растат спокойни и щастливи и в която имат нужното усещане за подкрепа и
сигурност, както е било до сега след раздялата на родителите, имайки предвид
обстоятелството, че от социалните доклади и показанията на свид. К. и свид. П. се
констатира по несъмнен начин, че децата въпреки постановеното споделено родителстване
преимуществено се отглеждат и възпитават от техния баща – З. З.. Последното е в унисон и
с чат кореспонденцията, водена между Г. Б. и новия й партньор Ц. Ц.ов, в която същите ясно
и еднозначно заявяват, че децата им пречат да снимат горепосочените видеа. Буди и
сериозно недоумение обстоятелството, че Ц. Ц., като съжителстващ с Г. Б. и като човек, за
който се твърди, че подкрепя Г. Б. при отглеждането на децата, не се яви в о.с.з. да подкрепи
тези твърдения с показанията си, за разлика от свид. К., която застана пред съда и
недвусмислено в показанията си посочи, че както З. З., така и децата могат да разчитат на
нейната подкрепа. Отделно, при избора за това кой да бъде титуляр на родителските права
над децата, съдът съобрази и обстоятелството, че Г. Б. живее в гр. Д., кв. „П.“, а децата учат
в гр. В.; Г. Б. към датата на устните състезания е бременна в четвъртия месец, като й
предстои да стане родител за трети път, като ноторно известно е какви грижи следва да
полага една майка в първите от две до три години при отглеждането на детето; Г. Б. не
реализира доходи от трудова дейност, като няма данни и за нейния партньор Ц. Ц. да
реализира такива, напротив по делото се представиха съобщения, адресирани до тях от „С.
К.“ ЕООД, които пораждат обоснованото съмнение у съда, че Г. Б. и нейния партньор към
настоящия момент са неизправни длъжници по договори за отпускане на бързи кредити; Г.
9
Б. няма и подкрепяща среда в гр. Варна – родителите й са в гр. Ш., а сестра й е в гр. Б..
Поради гореизложеното родителските права следва да се предоставят на бащата, а на
майката следва да се определи режим на лични контакти с децата. Следва ясно, точно и
еднозначно да се посочи, че участието на Г. Б. във видеоматериали с порногравко
съдържание и изпращането на интимни снимки на други мъже сами по себе си не са
достатъчни да компроментират родителския й капацитет, но в съвкупност с останалите
данни по делото, обуславят крайния извод на съда, че бащата е по-годен да упражнява
преките и непосредствени грижи за децата към настоящия момент.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 СК изключва възможността родителските права да бъдат
предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне
споразумение по упражняването им – арг. от тълкувателната практика на ВКС, обективирана
в ТР № 1/2016 г. на ГК на ВКС, която е задължителна за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи,
които издават административни актове, на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ.
Относно режима на личен контакт между децата и другия родител:
Безспорна е нуждата на всяко дете от редовен контакт с двамата му родители, в т. ч. с
този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, при липса на
вредоносно спрямо детето поведение. Личните отношения между детето и родителя, комуто
не се предоставя упражняването на родителските права, се осъществява в съответствие с
мерките, определени от съда. В т. IV от ППВС № 1 от 12.11.1974 г. пленумът на ВС е дал
принципни указания, че неправилно е съдът да постанови, че родителят може да вижда
детето „когато пожелае“, тъй като това внася неопределеност и поражда конфликт в
отношенията между родителите, от една страна, и от друга – между тях и детето. Но също
толкова неправилно е изкуствено да се съкращава времето на контакт на детето с
другия родител или да се утежнява предаването му с излишни условности.
Съдът счита, че ограничаването на контактите на децата с тяхната майка е вредно за
тях, доколкото това не би спомогнало за разрешаването на проблема, напротив, би го
задълбочил. И А. и Б. имат нужда от своята биологична майка, като редовното и регулярно
присъствие на майката в живота на децата, ще спомогне на последните да се изградят и
оформят като личности и да се подготвят за бъдещите предизвикателства, които им
предстоят в живота. В крайна сметка, чрез режима на личните отношения целта, която
трябва да се постигне, е да се осигури възможност А. и Б. З.и да растат и да се развиват под
грижата и с подкрепата и на двамата родители – З. З. и Г. Б..
Предвид всичко изложено, настоящият състав намира, че на майката следва да бъде
определен разширен режим на лични отношения с децата, доколкото от експертното
заключение по назначената КСППЕ се констатира, че между нея и децата съществува силна
емоционална и доверителна връзка, която не следва да бъде прекъсвана, както следва:
- Всяка нечетна седмица от месеца /като първата пълна-седемдневна седмица в
годината се приема за нечетна/ за времето от 16:00 часа в петък или след учебните занятия в
учебно време до 10:00 часа в понеделник или до началото на учебните занятия в учебно
време – с преспиване, като бащата ще взема децата от учебното заведение или от дома на
майката и ще ги връща обратно в учебното заведение или дома на майката;
- Ако родителите не постигнат съгласие за организиране на личните празници на
децата и майката по повод рождените им дни, съдът постановява следния режим:
1./ всяка четна година на рождените дни на децата: от 16:00 часа или след учебните
занятия в учебно време на 06.11./шести ноември/ до 10:00 часа или до началото на учебните
занятия в учебно време на 07.11. /седми ноември/ и от 16:00 часа или след учебните занятия
в учебно време на 26.06./двадесет и шести юни/ до 10:00 часа или до началото на учебните
занятия в учебно време на 27.06. /двадесет и седми юни/- с преспиване, като майката ще
взема децата от дома на бащата или учебното заведение и ще ги връща обратно на
следващия ден в дома на бащата или учебното заведение;
2./ на рождения ден на майката 16.12. /шестнадесети декември/ от 16:00 часа или
след учебните занятия в учебно време до 10:00 часа или до началото на учебните занятия в
учебно време на 17.12. /седемнадесети декември / - с преспиване, като майката ще взема
10
децата от дома на бащата или учебното заведение и ще ги връща обратно на следващия ден
в дома на бащата или учебното заведение;
- Ако родителите не постигнат съгласие за режима на децата по повод официалните
празници, съдът постановява следния режим:
1./ на всички национални празници /официални почивни дни/ през първата половина
на годината всяка четна година от 10:00 часа на първия ден на 03.03 /трети март/, 01.05
/първи май/, 06.05 /шести май/, 24.05 /двадесет и четвърти май/ до 18:00 часа на последния
ден от почивните дни – с преспиване, като майката ще взема децата от дома, където се
отглеждат и ще ги връща обратно;
2./ на всички национални празници /официални почивни дни/ през втората половина
на годината всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден на 06.09 /шести септември/,
22.09 /двадесет и втори септември/, 01.11 /първи ноември/ до 18:00 часа на последния ден от
почивните дни – с преспиване, като майката ще взема децата от дома, където те се отглеждат
и ще ги връща обратно;
3./ през великденските празници /официални почивни дни/ всяка четна година от
10:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя – с преспиване, а всяка нечетна година от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в понеделник – с преспиване, като майката ще взема децата от
дома, където те се отглеждат и ще ги връща обратно;
4./ през коледната ваканция всяка четна година от 10:00 часа на 23.12. /двадесет и
трети декември/ до 18:00 часа на 29.12. /двадесет и девети декември/ - с преспиване и всяка
нечетна година от 10:00 часа на 30.12 /тридесети декември/ до 18:00 часа на 03.01 /трети
януари/ - с преспиване, като майката ще взема децата от дома, където те се отглеждат и ще
ги връща обратно;
- Ако родителите не постигнат съгласие за режима на децата по повод лятната
ваканция, съдът постановява следния режим: през лятната ваканция, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, от 10:00 часа на 01.07 /първи юли/ до 20:00 часа на 15.07
/петнадесети юли/; от 10:00 часа на 01.08 /първи август/ до 20:00 часа на 15.08 /петнадесети
август/, като майката ще взема децата от дома, където се отглеждат и ще ги връща обратно.
И двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и
преодолеят разногласията помежду си относно децата, като осъзнаят, че това в най-пълна
степен би осигурило спокойствието и благополучието на собствените им деца. За това е
необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на
родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо
пътя на диалога помежду си, а ако е необходимо – и услугите на семеен терапевт, в каквато
насока е и експертното заключение по делото или ДСП-гр. В..
Следва да се отбележи, че при проява на добросъвестност от страна и на двамата
родителите и постигане на изрично споразумение между тях, в интерес на децата ще е те да
имат контакти с майката или дори с двамата родители едновременно, и в дни, извън тези по
определения с настоящото решение режим.
В заключение и за пълнота на изложението съдът намира за нужо да посочи, че
и майката, и бащата трябва да се постараят в името на децата си да не се връщат
назад в проблемите на миналото си, а с общи усилия да създадат условия и
възможност занапред децата им пълноценно да общуват и с двамата и да знаят, че
винаги може да разчитат на тяхната подкрепа.
Относно дължимата парична издръжка за в бъдеще:
Нормата на чл. 143, ал. 1 от СК вменява на всеки родител задължение за издръжка на
своето непълнолетно дете, независимо дали са работоспособни и могат да се издържат от
имущество си, т.е. задължението за издръжка е безусловно. По отношение на размера й
следва да бъдат съобразени потребностите на децата, възможностите на родителите,
обстоятелството кой от тях полага непосредствена грижа за децата, обществено –
икономическата обстановка в страната и други /ППВС 5/1970 г./.
В конркетния случай с исковата молба се претендира издръжка в размер на 240.00
лева в полза на всяко дете. Съгласно чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно
11
дете е равна на една четвърт от размера на на минималната работна заплата. Считано от
01.01.2025 г., съгласно ПМС № 359/23.10.2024 г., минамалната работна заплата за страната е
1 077.00 лева, т.е. минималната парична издръжка в полза на всяко дете е в размер на по
269.25 лева. Материалноправната норма, обективирана в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ГПК, е императивна и за нейното спазване съдът следи служебно – арг. от т. 1 от ТР №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилагането й не води до произнасяне при условията на т. нар.
„свръхпетитум“.
Доколкото в конкретния казус претенцията за издръжка е дори под законоустановения
минимум, то съдът не следва да обсъжда събраните по делото доказателства досежно
нуждите на децата и възможностите на родителите, тъй като задължението за плащане на
издръжка в минималния размер е безусловно и е безпредметно да се обсъждат ангажираните
писмени и гласни доказателсва, обуславящи присъждането на по-висок размер, с оглед
принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, следва да се постанови предварително
изпълнение на решението, в частта, досежно присъдената парична издръжка в полза на
всяко едно от децата.
Относно съдебно-деловодните разноски:
Съдът счита, че в настоящото производство общото правило за присъждане на
разноски съобразно с изхода на спора не важи по арг. от ТР № 3/2023 г. на ОСГК на ВКС.
Предвид изхода от спора Г. Б. следва да заплати в полза на съдебната власт по сметка
на РС-Варна сумата в общ размер на 775.44 лева – държавна такса дължима по претенцията
за издръжка, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т.
7 от ГПК.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ насрещната молба, подадена от Г. Г. Б., ЕГН ********** против З. Д. З.,
ЕГН **********, в която е обективирано искане за постановяване на съдебно решение, с
което да се измени решение № 711 от 06.03.2023 г., постановено по гр. д. № 9824 по описа за
2022 г. на РС-Варна, както следва:
- да се предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Б.
З. З. с ЕГН ********** и А. З.а З.а, ЕГН ********** на тяхната майка Г. Г. Б., ЕГН
**********;
- да се постанови местоживеенето на децата при тяхната майка;
- да се определи режим на лични контакти между децата Б. З. З. с ЕГН ********** и
А. З.а З.а, ЕГН ********** и техния баща З. Д. З., ЕГН **********;
- да се осъди бащата З. Д. З., ЕГН ********** да заплаща в полза на децата Б. З. З. с
ЕГН **********, роден на 06.11.2017 г. и А. З.а З.а, ЕГН **********, родена на 26.06.2019
г. чрез тяхната майка месечна издръжка в размер на 350.00 лева в полза на детето Б. З. и
250.00 лева в полза на детето А. З.а, считано от датата на завеждане на насрещната искова
молба в съда до настъпване на законно основание за нейното изменяване или прекратяване,
с падеж първо число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска.
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 59, ал. 9 от СК, решение № 711 от 06.03.2023 г.,
постановено по гр. д. № 9824 по описа за 2022 г. на РС-Варна, КАТО
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Б. З.
З. с ЕГН ********** и А. З.а З.а, ЕГН ********** на техния баща З. Д. З., ЕГН **********.
12
ПОСТАНОВЯВА местоживеенето на двете деца Б. З. З., ЕГН ********** и А. З.а З.а,
ЕГН ********** при техния баща З. Д. З., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на личен контакт между децата Б. З. З., ЕГН **********
и А. З.а З.а, ЕГН ********** и тяхната майка Г. Г. Б., ЕГН **********:
- Всяка нечетна седмица от месеца /като първата пълна-седемдневна седмица в
годината се приема за нечетна/ за времето от 16:00 часа в петък или след учебните занятия в
учебно време до 10:00 часа в понеделник или до началото на учебните занятия в учебно
време – с преспиване, като майката ще взема децата от учебното заведение или от дома на
бащата и ще ги връща обратно в учебното заведение или дома на бащата;
- Ако родителите не постигнат съгласие за организиране на личните празници на
децата и бащата по повод рождените им дни, съдът постановява следния режим:
1./ всяка четна година на рождените дни на децата: от 16:00 часа или след учебните
занятия в учебно време на 06.11./шести ноември/ до 10:00 часа или до началото на учебните
занятия в учебно време на 07.11. /седми ноември/ и от 16:00 часа или след учебните занятия
в учебно време на 26.06./двадесет и шести юни/ до 10:00 часа или до началото на учебните
занятия в учебно време на 27.06. /двадесет и седми юни/- с преспиване, като майката ще
взема децата от дома на бащата или учебното заведение и ще ги връща обратно на
следващия ден в дома на бащата или учебното заведение;
2./ на рождения ден на майката 16.12. /шестнадесети декември/ от 16:00 часа или
след учебните занятия в учебно време до 10:00 часа или до началото на учебните занятия в
учебно време на 17.12. /седемнадесети декември / - с преспиване, като майката ще взема
децата от дома на бащата или учебното заведение и ще ги връща обратно на следващия ден
в дома на бащата или учебното заведение;
- Ако родителите не постигнат съгласие за режима на децата по повод официалните
празници, съдът постановява следния режим:
1./ на всички национални празници /официални почивни дни/ през първата половина
на годината всяка четна година от 10:00 часа на първия ден на 03.03 /трети март/, 01.05
/първи май/, 06.05 /шести май/, 24.05 /двадесет и четвърти май/ до 18:00 часа на последния
ден от почивните дни – с преспиване, като майката ще взема децата от дома, където се
отглеждат и ще ги връща обратно;
2./ на всички национални празници /официални почивни дни/ през втората половина
на годината всяка нечетна година от 10:00 часа на първия ден на 06.09 /шести септември/,
22.09 /двадесет и втори септември/, 01.11 /първи ноември/ до 18:00 часа на последния ден от
почивните дни – с преспиване, като майката ще взема децата от дома, където те се отглеждат
и ще ги връща обратно;
3./ през великденските празници /официални почивни дни/ всяка четна година от
10:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя – с преспиване, а всяка нечетна година от 10:00
часа в събота до 18:00 часа в понеделник – с преспиване, като майката ще взема децата от
дома, където те се отглеждат и ще ги връща обратно;
4./ през коледната ваканция всяка четна година от 10:00 часа на 23.12. /двадесет и
трети декември/ до 18:00 часа на 29.12. /двадесет и девети декември/ - с преспиване и всяка
нечетна година от 10:00 часа на 30.12 /тридесети декември/ до 18:00 часа на 03.01 /трети
януари/ - с преспиване, като майката ще взема децата от дома, където те се отглеждат и ще
ги връща обратно;
- Ако родителите не постигнат съгласие за режима на децата по повод лятната
ваканция, съдът постановява следния режим: през лятната ваканция, когато бащата не е в
платен годишен отпуск, от 10:00 часа на 01.07 /първи юли/ до 20:00 часа на 15.07
/петнадесети юли/; от 10:00 часа на 01.08 /първи август/ до 20:00 часа на 15.08 /петнадесети
август/, като майката ще взема децата от дома, където се отглеждат и ще ги връща обратно.
13
ПОСТАНОВЯВА през описаните ваканции и празници да се прилага само режимът
на лични отношения през конкретно описаната ваканция или празник, без да се прилага
останалият режим на лични отношения.
ОБЯВЯВА, че във всеки друг случай срещите между децата Б. и А. З.и и майка им Г.
Б. могат да се осъществяват и извън определения от съда режим на лични контакти при
проявена добросъвестност и общо съгласие между родителите.
РАЗПОРЕЖДА на родителите Г. Б. и З. З., както и на техните близки да оказват
съдействие на служителите при Дирекция „Социално подпомагане” – гр. В..
ОСЪЖДА майката Г. Г. Б., ЕГН ********** да заплаща парична издръжка в полза
на всяко едно от децата Б. З. З., ЕГН ********** и А. З.а З.а, ЕГН ********** чрез техния
баща З. Д. З., ЕГН ********** в размер на по 269.25 лева, с падеж пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от датата на
влизане на решението в сила до настъпване на законовите основания за нейното
прекратяване или изменение, КАТО издръжката следва да бъде заплатена по банков път по
следната банкова сметка: IBAN: *.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на
решението в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Г. Г. Б., ЕГН ********** да заплати в полза на съдебната власт по сметка
на РС-Варна държавна такса по претенцията за издръжка в размер на 775.44 лева, на осн.
чл. 78, ал. 6 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за ДТ по ГПК вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Варна в двуседмичен срок от
получаване на съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
14