Решение по дело №177/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на чл. 208 и сл. и чл. 229 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е на основание постъпила касационна жалба от „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, ЕИК *********, [населено място] поле, община Елин Пелин, представлявано от управителите М. Е. Д.-Д. и Л. М. Х., чрез пълномощника юрисконсулт П. Т. против Решение от № 29 от 23.02.2024 г. по АНД № 61/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана, с което е изменено Наказателно постановление № 003594 от 19.12.2023 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/ и наложената имуществена санкция от 35000 лв. е намалена на 7000 лева. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на Комисия за защита на потребителите направените по водене на делото разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното Решение като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон. Според касатора неправилно PC Монтана приема за ирелевантни възраженията, че преетикетирането на хранителни продукти под температурен режим в търговска зала или в склад, където този режим не може да бъде спазен, е на практика невъзможно поради нарушение на други законови изисквания. След като се позовава на „трайна практика", според която „законосъобразността на самите указания" е предмет на друго производство, PC Монтана не сочи, нито конкретни решения, които формират въпросната „трайна практика", нито пояснява кое точно производство, различно от обжалването на наказателното постановление, има предвид. Когато един индивидуален административен акт, посредством своята разпоредителна част, възлага задължения, чието изпълнение води до риск за потребителите и за неизпълнение на тези задължения бъде издадено наказателно постановление, то единственият начин санкционираното лице да търси начин да зашити своя и на потребителите интерес е като обжалва въпросното наказателно постановление. В случая, нито PC Монтана, нито Административен съд Монтана са обвързани от Решение № 96/2020г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9644/2018г. и имат право и задължение сами да преценят доколко описаното в обстоятелствената част на НП действително представлява административно нарушение. В този смисъл моля Административен съд Монтана да вземе предвид всички доводи, изложени в жалбата до PC Монтана относно рисковете, които нарушаването на температурния режим крие за потребителите. Неправилно PC Монтана ограничава преценката си относно наличието на нелоялна търговска практика единствено до констатацията, че изписаната върху опаковката на процесния продукт информация за цената е невярна. Фактическият състав на нелоялната търговска практика по чл. 68д ЗЗП изисква допълнителното настъпване и на субективен момент, а именно в резултат на несъответствието да е налице създаване на неверни представи в съзнанието на средния потребител, в резултат на които той да вземе търговско решение, което не би взел, ако не беше изложен на въздействието на нелоялната търговска практика. За целта трябва да се изследва съвкупният ефект върху сетивата и представите на средния потребител от цялата предоставена от Лидл информация. Нито КЗП, нито PC Монтана изследват по какъв начин коректно обявената цена на ценова табела и наличието на указателна табела, обясняваща по ясен и достъпен начин причината за несъответствието, както и коя цена следва да се счита за валидна и наличието на прайз чекър, който позволява на потребителя да направи независима проверка на актуалната цена, могат да заблудят средния потребител. Считаме, че по отношение на „средния потребител" такава заблуда е изключена, тъй като цялата предоставена от Лидл информация изключва възможността той да си създаде неверни представи единствено на база информацията от етикета. Фактът, че конкретен потребител е подал жалба в КЗП по никакъв начин не оборва това принципно разсъждение, тъй като не е ясно, нито какви са възможностите за възприятие на конкретния потребител, нито дали той наистина се е заблудил или е решил да уведоми контролните органи за установено формално несъответствие, което е установил още в обекта и което не е довело до формиране на грешно търговско решение у него. Още веднъж обръщаме внимание върху обстоятелството, че в случая меродавният критерий за преценка на наличието на заблуждаващо действие от страна на тьрговеца е възприемчивостта на средния потребител. Фигурата на средния потребител е израз на разбирането на европейския законодател, че потребителите трябва да носят отговорност за своето пазарно поведение. Тя е развита от Съда на Европейския Съюз и е възприета в Директива 2005/29 относно нелоялните търговски практики. В своята практика СЕС приема, че основните характеристики на средния потребител са: сравнително добра информираност, сравнително добра наблюдателност, предпазливост в избора. В този смисъл са например решенията по дело С-210/96 Gut Springenheide GmbH, no дело C-315/92 Verband sozialer Wettbewerb e. V./Clinique L.aboratoires SNC and Estee Lauder Cosmetics GmbH и по дело C-122/10 Konsumentenombudsmannen / Ving Sverige AB. Лице, отговарящо на посочените по-горе качества, разработени от СЕС, със сигурност би се запознало с поставената в непосредствена близост до стоката информационна табела и би ориентирало поведението си съобразно нейните указания, т.е. неговото търговско решение не би се повлияло от разминаването в цените, тъй като то ще знае със сигурност коя цена е меродавна. При това положение отпадна най-същественият елемент от фактическия състав на нелоялната търговска практика, а именно наличието на заблуда. Не приема и аргументите, с които PC Монтана отхвърля доводите за неправилно приложение на материалния закон. PC Монтана е длъжен да изследва законосъобразността на НП в неговата цялост. Това означава и проверка на съставомерността на деянието. В случая той не е обвързан от констатациите на ВАС по повод потвърждаването на Заповедта на председателя на КЗП, заложени в цитираното по-горе решение. И в двата случая българските съдилища пренебрегват важно изискване на европейското право, намерило нормативен израз в § 1а от ДР на ЗЗП, а именно, че когато в законодателството са предвидени специални състави на административни нарушения, те имат приоритет пред общите разпоредби относно нелоялните търговски практики. Разпоредбите на глава четвъртата, раздел III „Нелоялни търговски практики" на ЗЗП транспонират в българското право изискванията на Директива 2005/29 относно нелоялните търговски практики. Директивата е от категорията на стриктните. Тя трябва да бъде транспонирана и прилагана по идентичен начин във всички държави-членки, като същите са обвързани от тълкуванията на ЕС и на СЕС. Според т. 10 от преамбюла на Директива 2005/29, тя се прилага само дотолкова, доколкото няма специфични законодателни разпоредби, регулиращи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, като например, информационни изисквания и правила за начина за предоставяне на информацията на потребителя. Това ограничение в приложното поле на правната уредба е развито в чл. 3, пар. 4 от Директива 2005/29: „в случай на противоречие между разпоредбите на настоящата директива и други разпоредби на Общността, уреждащи специфични аспекти на нелоялни търговски практики, вторите имат предимство и се прилагат спрямо тези специфични аспекти. Това принципно положение относно ограниченията в приложното поле на Директива 2005/29 и транспониращото я национално законодателство е развито в т. 3 на публикуваните на 29.12.2021 г. в Официален вестник на Европейския съюз С 526/130 Насоки относно тълкуването и прилагането на член 6а от Директива 98/6/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на потребителите при обозначаването на цените на стоките, предлагани на потребителите. То е развито и от СЕС в Решението по дело С-476/14 С. К. ГмбХ. В това свое решение СЕС изрично подчертава, че нарушения, свързани с обявяването на цените, трябва да бъдат квалифицирани като такива по Директива 98/6 относно обявяването на цените, транспонирана в чл. 15 - 23 и в чл. 63 - 66 на ЗЗП, а не по Директива 2005/29 относно нелоялните търговски практики. Доколкото PC Монтана формира своите изводи единствено на база несъответстваща информация от един носител - етикета върху опаковката на продукта и напълно игнорира коригиращата информация от ценовата табела, информационната табела и прайзчекъра, то еднозначно следва да приложи специалните разпоредби относно обявяването на цените в чл. 15-19 ЗЗП, а не общите за нелоялните търговски практики. В този смисъл решението на PC Монтана е в пряко противоречие с § 1а от ДР на ЗЗП и с изискванията на правото на ЕС, поради което и моли за неговата отмяна, като вместо него се постанови цялостна отмяна на Наказателното постановление. Алтернативно моли наложената имуществена санкция да бъде намалена до законово установения минимум. Моли присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски.

От ответника Комисия за защита на потребителите – Главна дирекция „Контрол на пазара“, Регионална дирекция за областите Видин, Монтана, Враца, чрез ст. юрк. С. П., е постъпило становище за неоснователност на касационната жалба, като счита решението на въззивния съд за законосъобразно. Заявява, че твърденията в касационната жалба са навеждани и пред първоинстанционния съд, по които същият се е произнесъл. Счита, че въззивният съд е извел правилни и законосъобразни изводи за осъществения състав на нарушението. Твърди, че нарушението е точно и правилно квалифицирано. Счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството при ангажиране отговорността на дружеството. От страна на касатора не са представени доказателства, които да опровергаят нарушението, нито пред районния съд, нито в касационната жалба и изложените доводи не са основание за квалифицирането му като маловажно. Сочи, че задължението за обозначаване на продажната цена върху стоките и цената за единица мярка, които са предварително опаковани от производителя е единствено и само на търговеца, а не на производителя. Търговецът е длъжен във всички случаи да посочи точна и вярна информация за реалната продажна цена върху всяка опаковка от нея и именно тази цена да бъде маркирана на касата. Това, че си е позволил да ползва невярна цена, твърдейки, че е поставена от производителя е негово нарушение, защото е трябвало да я промени, а не да я използва. Посещавайки обекта, потребителите очакват обозначената цена да бъде действителната. В случая се касае за един от най-големите обекти за продажба на хранителни стоки, посещаван от голям брой посетители, решили да направят своя избор за покупка, поради което счита, че не са налице обстоятелства за прилагане нормата на чл. 28 от ЗАНН, както и с оглед тежестта на деянието. Прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, надвишаващ минимално предвидените размери поради липса на фактическа и правна сложност по делото, като моли да се определи минимален такъв. Претендира разноски за юрисконсултко възнаграждение в размер на 120 лв.

Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на МРС е правилно. Счита, че в хода на проведеното административнонаказателно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Извършеното нарушение приема за доказано по несъмнен и категоричен начин, като правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице. Решението на районния съд е обосновано и мотивирано. Предлага решението на РС Монтана да бъде потвърдено.

Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадени в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, поради което настоящата инстанция приема същата за подадена в срок. Подадена е от надлежна страна против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустими за разглеждане по същество.

С обжалваното съдебно решение въззивният съд изменя Наказателно постановление № К-002542 от 31.07.2023 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, като намалява размера от 25 000 лв. на 2 000 лв. Районният съд приема за безспорно установено, че описаното в НП нарушение, а именно: на дата 23.03.2023 г. търговецът „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД в търговски обект в [населено място], [улица], предлага за продажба на потребителите стоки - салам крайни парчета цели сурово-сушен, дистрибутор „Б. БЪЛГАРИЯ" АД, варено пушено пилешко бутче „Градус" и филе „Елена", производител „КФМ" ООД в разфасовки с различно тегло, като на етикети, поставени върху всяка от тях е посочена цена за единица мярка и продажна цена, които са по-ниски от маркираните на касата и не са действителни. В разглеждания случай със Заповед № 115/19.02.2018 г. на Председателя на КЗП, влязла в сила на 06.01.2020 г., на дружеството било забранено, при упражняването на неговата дейност, да използва описаната в заповедта търговска практика, счетена за нелоялна и заблуждаваща такава по смисъла на ЗЗП. От събраните по делото доказателства и конкретно от приложения Констативен протокол № К-2743127 съдът приема, че дружеството е приложило практика, аналогична на визираната в заповедта - същото отново е обозначило на предлагани за продажби разфасовки на стоки цена, несъответстваща на заплащаната (следователно и невярна), като не е посочило на опаковките реалната цена за един кг, която се маркира на касите в обекта. В нарушение на указанията в заповедта потребителите са били ангажирани и да проверяват цените на стоките чрез информационни табели с информация: "Уважаеми клиенти, Актуалната цена на артикула за кг, е посочената върху ценовата табелка. Актуалната продажна цена на отделна разфасовка можете да видите като използвате уреда за проверка на цена (прайсчекър). Моля, попитайте служител в магазина да Ви упъти до уреда. Моля да ни извините за причиненото неудобство". Видно от изготвения Констативен протокол, табела с посоченото съдържание (аналогично на описаното в заповедта) отново е била поставена в близост до стоките, чиято реална цена не е била обозначена на опаковката. Следователно дружеството действително не е изпълнило издадената по реда на чл. 68л, ал.1 от ЗЗП заповед, с което е осъществило състава на вмененото му нарушение. За осъществяването на нарушение по чл.210в от ЗЗП от обективна страна е необходимо и достатъчно да се установи факта на неизпълнение от страна на адресата на дадените му със съответната заповед указания, а в случая такова неизпълнение безспорно се установява. Изложените в жалбата доводи, че поставянето на нови етикети върху опаковките носи риск за качеството на храните, са правно ирелевантни. Дружеството е санкционирано за неизпълнение на заповед, издадена по реда на чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП. Издадената заповед представлява индивидуален административен акт, който е бил обжалван, но е оставен в сила с Решение № 96/06.01.2020г. на ВАС по адм. дело № 9644/2018г. и представлява стабилен акт, обвързващ своите адресати. Трайна е практиката на съдилищата в подобни случаи, че законосъобразността на самите указания е предмет на друго производство и не следва да бъде обсъждана в настоящото, поради което доводи в подобна насока са ирелевантни и нямат връзка със законосъобразността на издаденото НП. Санкционираното лице е обвързано от указанията, дадени с влязлата в сила заповед, за неизпълнението на които следва да носи административно-наказателна отговорност. След като отбелязаната върху опаковката цена е невярна, тъй като е различна от цената на стоката, която се начислява на касата на магазина, то това въвежда в заблуждение потребителя и съставлява нелоялна търговска практика. Съдът не споделя изложеното в жалбата становище, че като специални следва да бъдат приложени нормите на чл. 15-29 ЗЗП. В случая не се касае за неяснота при изписването на продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите стоки, а за неизпълнение на влязла в сила заповед на председателя на КЗП. Поради това цитираните норми са неотносими към процесното деяние. Нарушението правилно е квалифицирано като такова по смисъла на чл. 68л, ал.1 на ЗЗП. Не е налице и нарушение по чл. 34 от ЗАНН. Съдът констатира, че са спазени и всички процесуални изисквания при установяване на нарушението, без да са допуснати каквито и да е съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на обжалваното НП. При условията на чл. 210в от ЗЗП правилно е наложена имуществена санкция на виновното юридическо лице извършило нарушение по смисъла на чл.68л, ал.1 на ЗЗП. Извършвайки цялостен съдебен контрол в т. ч. и за законосъобразността на преценката за маловажност на случая, въззивният съд установява, че административно-наказващия орган правилно не е приложил чл.28 от ЗАНН имайки предвид тежестта на нарушението и значимостта му - защита правата на потребителите, което е основна функция на европейското законодателство. Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Не се установява и наличието на някакви особени извинителни обстоятелства около извършването на деянието, във връзка с които тежестта на нарушението да бъде оценена като по-малка от типичната. В същото време съдът намира, че административнонаказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е наложена в размер, значително над минималния, предвиден в закона, като наказващият орган се е мотивирал с имущественото състояние на дружеството. Имотното състояние на нарушителя обаче е последното от посочените в чл.27, ал.1 от ЗАНН обстоятелства, които се вземат предвид при определянето на наказанието. С по-съществено значение са тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Видно от писмо изх. № М - 03-152/25.01.2024г. на РД КЗП със седалище Монтана за същото нарушение има издадени и други НП спрямо продесния търговец, но нито едно от тях не е влязло в сила, поради което и предвид мотивът за извършването му (отразен в текста на жалбата) съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да е малко над минималния размер, предвиден в закона, а именно 7000 лева. При този изход на делото, на АНЛ не се дължат разноски, а същият дължи юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева.

Предмет на касационна проверка са въззивното решение и съответствието му с материалния закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.

Настоящият тричленен състав намира решението на въззивния съд за валидно и допустимо, постановено при правилно прилагане на закона. При разглеждане на делото от първата инстанция не са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалния закон. Наведените от касатора мотиви за незаконосъобразност са напълно идентични с тези изложени пред въззивната инстанция, която ги е обсъдила и обосновано невъзприела като основателни. Правните аргументи на въззивния съд са пълни, изцяло обхващащи фактическата обстановка, поради което се споделят от настоящия състав, като на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, без да е необходимо тяхното преповтаряне в мотивите на настоящото съдебно решение, този състав препраща към тях.

В допълнение към мотивите на въззивния съд и изложените в касационната жалба възражения, този състав следва да отбележи, че законодателят, в нормата на чл. 16 от ЗЗП, изрично и императивно изисква търговците да обозначават, както продажната цена, така и цената за единица мярка, които следва да бъдат недвусмислени, лесно разбираеми, ясно и четливо изписани и да не въвеждат потребителя в заблуждение. Наличието на различна продажна цена от поставената върху етикета, изисква нейното ясно посочване. Не е спорно, че търговецът е този, който определя каква да бъде продажната цена, но същата следва да бъде недвусмислена и ясна, както по отношение на пакетираното количество, т.е. за съответната разфасовка, така и по отношение на цената за единица мяра, като тези две цени следва да са съответни. В случая не е установено такова съответствие, което на практика води до заблуждение на потребителите, респ. до нарушение на издадената и влязла в сила Заповед на Председателя на КЗП.

Нормата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски практики, а чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП, че търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. С оглед на тези правни норми и безспорно установената фактическа обстановка, правилно и обосновано се приема, че касаторът, за посоченото време и място, е използвал нелоялна/заблуждаваща търговска практика, с което деяние е нарушил Заповед № 115 от 19.02.2018г. на председателя на КЗП, влязла в законна сила с решение № 96/06.01.2020 г. на Върховен административен съд по адм. дело № 9644/2018 г., за което обосновано е санкциониран. Обозначените върху етикетите на отделните разфасовки цена за единица мярка и продажна цена въвеждат в заблуждение потребителите, тьй като са различни /по-висосоки/ от тези, които се маркират на касата. В тази връзка поставените в обекта устройства за проверка на цената не го освобождават от задължението за поставяне на чл. 19, ал. 2 от ЗЗП, цената се обявява за съответната мерна единица и разфасовката, ако е различна от нея, или за брой. Без правно значение са възраженията как точно търговецът ще създаде условия за изпълнението на нарушените и други законови разпоредби, така че да е в състояние да ги спазва.

С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и направеното в срок искане от ответника за присъждане на разноски, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да заплати на ответника исканите разноски за процесуално представителство, същите в размер на 120 лв.

По отношение на искането за присъждане на разноски, следва да се има предвид Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н.д. 98/1984 г. ОСНК, когато наказателното постановление бъде потвърдено или изменено, разноските се възлагат на нарушителя, защото с виновното си поведение е станал причина те да бъдат направени. Въпросът за разноските в съдебното производство по административнонаказателни дела е изрично уреден в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съгласно която в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 ЗАНН, страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в текста на чл. 143, като съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски се дължат единствено при отмяна на обжалвания акт. Поради което не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение на административнонаказаното лице, тъй като оспорваното наказателно постановление е изменено, а не е отменено и нарушителят с поведението си е станал причина те да бъдат направени. В случая е неприложима разпоредбата на чл. 136 от АПК, тъй като няма уважена част от оспорен акт по реда и условията на АПК. В производствата пред въззивната инстанция, както и пред касационната инстанция по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления и на касационни жалби пред административен съд, се прилагат разпоредбите на НПК, в който смисъл е чл. 84 от ЗАНН. Наказателното постановление не е индивидуален административн акт по смисъла на чл. 21 от АПК, а е акт, с който се налага санкция, която макар и по административен ред остава с характер на санкция. С оглед на това и разноски на наказаното лице по административен ред, не се дължат, след като има валиден акт, с който е установено извършено нарушение, макар и размерът на санкцията да е намален от съда.

По изложените съображения на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН и във вр. чл. 250, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от № 29 от 23.02.2024 г. по АНД № 61/2024 г. по описа на Районен съд – Монтана.

ОСЪЖДА „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД, ЕИК *********, [населено място] поле, община Елин Пелин, ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за защита на потребителите сумата от 120 лв., представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.