№ 260001 / 7.4.2025г.
гр. Девня
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМО ЦОЛОВ
при протоколист Антоанета
Станева, като разгледа докладваното гр.
дело №381/2019 г. по опис на РС Девня, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК. Всяка от ищците В. С. и М. П. твърди, че въз основа на депозирани на 12.12.2018 г. заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 ГПК са образувани ч. гр. дело №1431/2018 г. и ч. гр. дело №1430/2018 г. на PC Девня, срещу
Земеделска кооперация „Прогрес”, ЕИК ********* с. Стефан Караджа, за суми по 15000.00 лв за всяка
от тях, представляващи виновно неизпълнение на задължения на ЗК „Прогрес” за изплащане на дялов капитал, дължим
на В. С. и М. П., ведно с
акцесорните последици от подадените заявления, направените съдебно-деловодни разноски и възнаграждение
за процесуален представител в общ размер по 1015.00 лв за всяка
от тях, от които по 300.00 лв държавна такса и по 715.00 лв адвокатско възнаграждение. Твърдят, че са наследници по закон на лицето М.Г.М., п. 04.10.2017 г. и че наследодателят
е притежавал следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Стефан
Караджа, обл. Варна: 1. ПИ - нива с идентификатор *********, м. „Б. п.”, площ 10000 кв.м. по скица и данъчна оценка, а по
документ за собственост 9999 кв.м., категория втора, номер по предходен план
078002, при граници и съседи – имоти с идентификатори *************, *********,
*********, *********9, *********3, придобит от наследодателя чрез договор за
доброволна делба №196, том 6 от 04.09.2013 г.; 2. ПИ - нива с идентификатор *********,
м. „К.”, площ 3403 кв.м., категория втора, номер по
предходен план 062034, при граници и съседи - имоти с идентификатори *********,
*******, **********, **********, придобит от наследодателя чрез договор за
доброволна делба на наследствени земеделски имоти възстановени по ЗСПЗЗ от
05.10.1999 г.; 3. ПИ – нива с идентификатор **********, м. „К. П.”, площ 8201 кв.м. по скица и данъчна оценка, а по
документ за собственост 8200 кв.м., категория трета, номер по предходен план
023038, при граници и съседи – имоти с идентификатори **********, **********, **********,
**********, **********, **********, придобит от наследодателя чрез Решение
№0329-1 от 08.02.2006 г. на ОС „Земеделие и гори” гр. Вълчи дол. Ищците твърдят, че наследодателят е влязъл в ЗК „Прогрес” с. Стефан
Караджа, при нейното създаване, като е участвал със земя, дялов капитал и лично
участие, като първоначално е влязъл с двете ниви, посочени в т.2 и т.3, а в
последствие е внесал и нивата по т.1. Твърдят, че след смъртта на техния баща, в качеството
на негови наследници и с оглед обстоятелството, че същият е бил
член-кооператор, на 16.11.2017 г. подали молба за изплащане от ответника на дяловия капитал,
собственост на баща им. Твърдят още, че към 12.12.2018 г. - датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК не им е изплатена полагащата се част от дяловия капитал.
Посочват, че съобразно чл.19, ал.2 от Устава на ЗК „Прогрес”,
дяловите вноски на член-кооператорите се наследяват, като съгласно ал.3
дяловите вноски при смърт се връщат на техните наследници след приемане на
годишния финансов отчет за годината, през която са прекратени членствените
отношения. Твърдят, че тези разпоредби не са спазени в настоящия случай.
Сочат, че след завеждане на ч. гр. дело №1431/2018 г. и №1430/2018 г. на PC
Девня получили от кооперацията сумата по 1000.00 лв като част от дължимия дялов капитал. Заявяват, че този факт доказва, че кооперацията не оспорва, че
в качеството на наследници на М. М., бивш член-кооператор, им се полага изплащане на дяловия му капитал, но към
настоящия момент, същият не е изплатен в цялост. Молят съда, да приеме за установено, че ответникът дължи
сумата по 15000.00 лв за всяка
от тях, представляваща виновно неизпълнение на задълженията
на ЗК „Прогрес” за изплащане на дължим дялов капитал, ведно с акцесорните
последици от подаденото Заявление - направените съдебно-деловодни разноски и
възнаграждение за процесуален представител в общ размер по 1015.00 лв, от които по 300.00 лв държавна такса и по 715.00 лв адвокатско възнаграждение. Претендират съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
В срока по чл.131 ГПК са постъпили отговори на исковите молби. Ответникът излага становище за неоснователност и
недопустимост на предявения иск, като го оспорва изцяло и по размер. Оспорва
изцяло твърденията на ищците. Твърди, че наследодателят на ищците е бил
член-кооператор към датата на смъртта си и неговото членствено правоотношение
се прекратява с неговата смърт. Излага, че ищците В. С. и М. П. също са член-кооператори на ЗК „Прогрес” към датата на образуване на
заповедното производство по чл.410 ГПК, и към датата на предявяване на
процесния установителен иск. Твърди, че с приемане на наследството, дяловият
капитал на ищците като член-кооператори е следвало да се увеличи с 1/2 за всяка от тях от
придобитите дялове от наследодателя М. М., след актуализацията им. Посочва, че
ищците са представили пред ЗК „Прогрес” молба вх.№25 от 17.11.2017 г. за
изплащане по равно на дяловия капитал на баща им М. М.. Изтъква, че съгласно ЗК
и чл.19, ал.2 от Устава на ЗК „Прогрес”, дяловите вноски на
членовете-кооператори се наследяват, както и че съобразно ал.3 от устава,
дяловите вноски се връщат на бившия член-кооператор, а при смърт - на неговите
наследници, след приемане на годишния финансов отчет за годината, през която са
прекратени членствените правоотношения, ако той е погасил всички свои
задължения към кооперацията, както и че, когато кооператорът има непогасени
задължения към кооперацията, тя може да прихване вземането му, а също и че,
наследствен дял не може да се дели, ако резултатът е по-малък от средно
аритметичен дял и дяловите вноски се изплащат на напусналите кооператори в
продължение на три години. Изтъква също, че съобразно ал.5 от устава,
давностния срок за получаване на дялова вноска е пет години от прекратяване на
членствените отношения. Посочва, че последната актуализация преди Решението на
УС на ЗК „Прогрес”, е извършена към 31.12.2010 г. и е приета през 2012 г. от ОС
на ЗК „Прогрес”. Ответникът излага, че за да е коректно установен дяловият
капитал, както на наследодателя на ищците, така и на останалите кооператори, е свикано и
проведено заседание на УС на ЗК „Прогрес” на 15.06.2018 г. с дневен ред
подробно описан в Протокол №3. Твърди че, незачитайки взетите Решения на УС на
15.06.2018 г., ищците са завели преждевременно заповедни производства за
виновно неиздължаване на дяловете на техния наследодател като и двете
наследници са присъствали при вземане на решенията на УС, а ищцата В. С. е и гласувала за
това като член на УС. Твърди, че годишният финансов отчет за годината на
прекратяване на членствените правоотношения с наследодателя на ищците – 2017 г., е приет на 02.04.2018 г. от ОС на ЗК
„Прогрес” и е обявен на 23.11.2018 г. в ТР. Твърди също, че съгласно чл.14 ЗК,
при смърт на член-кооператор, вноските му се изплащат на неговите наследници в
тригодишен срок, но само след приемане на годишния счетоводен отчет. Изтъква,
че отчета за 2017 г. е приет на 02.04.2018 г., но тъй като е налице неяснота по
отношение на актуализираните дялове на ЗК – факт, известен на ищците, актуализацията на дяловете е извършена към
21.12.2018 г. и същата е приета на проведеното ОС от 21.04.2019 г.,
удостоверено с Протокол №38 на ОС на ЗК „Прогрес”, от който момент е налице
яснота и за размера на дяловете на наследодателя М. М. и е налице и дължимо
увеличаване на дяловете на наследниците. Ответникът счита, че не е допусната
забава и виновно неизпълнение от ЗК „Прогрес” и е недължима сумата,
претендирана от всяка от ищците. Също така, ответникът оспорва твърденията, че М. М.
е внесъл свои земи в кооперецията като изтъква, че чл.10, ал.3 от Устава на ЗК
„Прогрес”, регламентира редът, по който член-кооператор предоставя земеделска
земя за съвместно обработване, арендоване или под наем, където е разписано, че
член-коператорът: 1. „запазва собствеността си върху нея в реални граници”; 2.
„получава рента в размери, определени от ОС”; 3. „може за получава част от
рентата в натура като земеделска продукция”. Изтъква, че дяловият капитал на
наследодателя М. М., актуализиран към 31.12.2018 г., е в общ размер 7801.78 лв
след актуализация, изготвена в изпълнение на Решение на УС от 15.06.2018 г.,
приета от ОС на ЗК „Прогрес” на 21.04.2019 г., на което е присъствала и
гласувала и ищцата В. С.. Твърди, че наследственият дял на ищците е в размер по 1/2 от дяловия капитал на М. М., т.е. 1/2 от 7801.78
лв или по 3900.89 лв, като от тази сума са платени по 1000.00 лв и дължимата разлика е по 2900.89 лв. Изтъква, че съгласно Устава на ЗК
„Прогрес” и ЗК, срокът за плащане е три години от настъпване на събитието,
довело до необходимост от връщане на дяловата вноска и след приемане на ГФО за
2017 г., приет на 02.04.2018 г., срокът следва да е до 02.04.2021 г., при което
ЗК „Прогрес” ще изпадне в забава едва на 02.04.2021 г. Не оспорва, че дялова
вноска се дължи, но твърди, че се дължи не в размер по 15000.00 лв, а в по-малък размер – по 3900.89 лв, явяващ се по 1/2 от 7801.78 лв, и след приспадне на платената
авансово сума по 1000.00 лв, дължимият остатък е в размер по 2900.89 лв като подлежи на плащане в посочения
тригодишен срок. Твърди, че претендираните суми са недължими, искът е
неоснователен и преждевремено предявен в нарушение на взети решения на органа
на управление – УС. Моли съда, да отхвърли изцяло предявения иск като
недопустим и недоказан по основание и размер, както и да приеме за установено,
че ответникът не дължи претендираните от ищците суми. Претендира съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважена исковата претенция с посоченото правно
основание ищците пълно и главно следва да докажат, освен че през процесния
период наследодателят им е бил член на ответната кооперация, но и че е
осъществен фактическият състав на претендираното от него право, с чието
възникване законът свързва пораждането на вземането за получаване дялов
капитал, а именно изтичането на съответната финансова година, приемане на
годишния счетоводен отчет. Липсата на който и да е от елементите на фактическия
състав води до неоснователност на предявения иск.
В тежест на ответника е установяването на всички
правопогасяващи, правоотлагащи, правоунищожаващи и правоизключващи възражения,
които прави в производството, включително че е изплатил на всяка от ищците
сумите по 1000.00 лв, като полагащ се дял от дяловия капитал за техния
наследодател М. М..
Страните не спорят, че ищците В. С. и М. П. са законни
наследници на М. М., бивш жител ***, починал на 04.10.2017 г., както и че на 16.11.2017 г. ищците
са предявили пред ответната кооперация искане за изплащане на полагащите им се
след прекратяване на членственото правоотношение на наследодателя им дялова
вноска и дивидент.
Съобразно чл.14,
ал.1 ЗК бившите кооператори или техните наследници им имат право на
внесените дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения
нормативен ред, на припадащия се дивидент, както и на заемите, предоставени на
кооперацията по реда на чл.31, ал.6 ЗС, включително припадащите се лихви.
Вноските, дивидентът, заемите и лихвите се изплащат на бившите кооператори или
на наследниците им след приемане на годишния финансов отчет и ако са погасили
всички свои задължения към кооперацията. В случай на непогасени задължения може
да се извърши прихващане с вземанията им.
Съдът счита, че моментът на настъпване изискуемостта на
вземанията на наследниците на кооператорите по чл.14,
ал.1 ЗК, възниква от деня на прекратяване на членството им. Ищците, в
качеството им на законни наследници на баща им М. М. имат право да търсят и
получат дяловата му вноска и припадащи му се дивиденти, което право е
възникнало от деня на прекратяване на членственото му правоотношение - 04.10.2017
г. От материалите по делото се установява, че годишният финансов отчет на ЗК
„Прогрес“ за 2017 г. е приет с решение на общото събрание от 02.04.2018 г. и
от този момент вземанията на ищците са станали изискуеми.
Относно размера на полагащия се при прекратяване на
членство дялов капитал съдът взе предвид, че съгласно чл.14,
ал.1 ЗК бившите кооператори или наследниците им имат право на внесените
дялови, допълнителни и целеви вноски, актуализирани по установения нормативен
ред. Съгласно ТР №4 от 2016 г. на ВКС, кооперацията, при всичките й особености
и по специално предназначение (като сдружение само на физически лица, създадено
с цел задоволяване на икономически, социални и културни интереси на членовете
й, при което се акцентира на личните усилия на членовете й да оказват
сътрудничество и взаимопомощ за осъществяване на дейността), е търговец и
извършва търговска дейност. В ЗК е уреден капитала (дяловия капитал). Този
капитал е променлив и по същество това е имуществото на кооперацията. Капиталът
е разделен на дялове между членовете. Особеното е, че както капитала, така и
дяловете са променливи величини и се изменят непрекъснато. При учредяването
капиталът е равен на имуществото и на дяловете. След това капиталът не е равен
на сбора от дяловете. Всяка година капиталът и имуществените дялове се
актуализират - съобразно заделените средства за инвестиции, амортизации,
дивиденти, ликвидационни дялове и т. н. Имуществото и капиталът се формират на
базата на вноски, които са: 1) встъпителни вноски - правят се, за да се покрият
разходите по учредяването и не се включват в капитала и 2) дялова вноска -
формира капитала и определя дяловото участие на всеки член- кооператор
(дяловата вноска в зависимост от изменението и във времето). Всеки член
кооператор има право да получи дела си при прекратяване на членството. Това е
вземане, подобно на ликвидационния дял при търговските дружества. За целите на
ЗДДФЛ дяловата вноска се третира като ликвидационен дял, а съгласно §1, т.6,
б.“в“ от ДР на ЗДДФЛ е разпределението на дял от имуществото от едно лице при
прекратяването му в полза на друго лице или при прекратяване на членството на
това друго лице. При наложилата се практика, съдът счита, че размерът на
дяловите вноски на бивши член-кооператори, дължими им се по чл.14,
ал.1 ЗК, се определя според процентното съотношение на имуществото на
кооперацията към момента, когато е прекратено членството към имуществото на
кооперацията към момента на внасяне на дяловия капитал и така се актуализира
размера на имуществения дял на бившия членкооператор. Дяловото участие на
член-кооператора към момента на прекратяване на членственото му правоотношение
е база за определяне стойността на подлежащия на заплащане дялов капитал на
неговите наследници, а не съставлява размер на задължението по чл.14,
ал.1 ЗК. Правоимащите имат право да получат припадащата се на техния
наследодател част от чистата стойност на капитала, респ. разликата между
активите и пасивите на кооперацията към съответната дата, определена по
баланса, съставен към края на месеца, в който е настъпило прекратяване на
членственото правоотношение.
Методологията, която следва да бъде използвана за
актуализирането на дяловата вноска, на която имат право бившите кооператори и
техните наследници при прекратяване на членството в кооперация, следва да е
сходна с тази, която се използва при уреждането на имуществените последици от
прекратяване на членството в търговско дружество, и в частност в събирателното
дружество или дружеството с ограничена отговорност. При тази методология се
изчислява чистата стойност на капитала към момента на прекратяване на
членството, като разлика между стойността на реалните активи и реалните пасиви,
съобразно данните от съответния счетоводен баланс, изготвен към дата на
прекратяването при търговските дружества или към края на годината, в която е
настъпило прекратяването при кооперациите. Въз основа на така изчислената чиста
стойност на капитала, съобразно притежаваната част от основния капитал на
дружеството се определя стойността на дружествения дял, на който имат право
съдружниците в търговски дружества при прекратяване на членството, а съобразно
притежаваната част от дяловия капитал на кооперацията, се определя
актуализирания размер на дяловата вноска, на която имат право бившите
кооператори или техните наследници при прекратяването на членството в
кооперация. Разликата, отчитаща спецификите на кооперациите, отличаващи ги от
търговските дружества, се състои в това, че от чистата стойност на капитала се
изваждат и т. нар. неделими фондове, и едва след тази операция се определя
актуализирания размер на дяловата вноска, съобразно притежаваната част от
дяловия капитал.
Определянето на актуализирания размер на дяловата вноска,
въз основа на чистата стойност на капитала на кооперацията, след приспадане на
неделимите фондове, съответства и на начина, по който е формирано нейното
имущество /активи/, респективно по който е образувана чистата стойност на
капитала.
В чл.13, ал.2 от Устава на ЗК „Прогрес“ е прието, средствата
на вътрешните фондове на кооперацията и преоценъчните фондове да са
неразпределяеми и да не се вземат предвид при актуализиране на дяловите вноски
на бившите членове кооператори, а чл.58, ал.1 е предвидено вътрешните фондове
на кооперацията да са фонд „Резервен, фонд „Инвестиции“ и фонд „Социален“.
За определяне размера на дяловия капитал за наследодателя
на ищците в хода на производството са приобщени две единични и две тройни
експертизи, всяко от които сочи различна стойност за тази величина като
основните различия се състоят именно при тези варианти на изчисленията, които
включват фонда „Инвестиции“ в размера на дяловия капитал. Първоначалната
единична експертиза вх.№2822 от 22.05.2020 г. не се кредитира от съда, защото
борави с данни от изготвен от „Одит – АН“ ЕООД проект за актуализиране на
дяловия капитал на ЗК „Прогрес“, който не е приет от ОС и не е осчетоводен в
кооперацията. Първоначалната тройна експертиза вх.№261091 от 21.09.2021 г. сочи
размер 8811.91 лв на дяловия капитал за наследодателя М. М., без да е включен
фонд „Инвестиции“, както и размер 29052.55 лв с включване на този фонд към
параметрите на оценката. Втората единична експертиза вх.№260025 от 23.01.2023
г. посочва представя в първи вариант стойност 7372.00 лв на дялов капитал за
наследодателя М. М. с приложен коефициент за актуализация на дяловия капитал,
както и вариант втори в размер 423.16 лв, без приложен коефициент за
актуализация. Втората тройна експертиза вх.№260191 от 16.09.2024 г. също сочи
размер 8811.91 лв на дяловия капитал за наследодателя М. М., без да е включен
фонд „Инвестиции“, както и размер 12275.07 лв с включване на този фонд към
параметрите на оценката.
При тези констатации по съответните експертни заключения
и като съобрази, че регламентираното с Устава на ЗК „Прогрес“ правило, съгласно
което вътрешния фонд „Инвестиции“ е изключен от формиращия дяловите вноски на
член-кооператорите капитал на кооперацията, не противоречи на закона, както и
че приетия от ОС устав е задължителен в отношенията между кооперацията и всеки
един от член-кооператорите, съдът намира, че не е налице основание за включване
на средствата от фонд „Инвестиции“ при определяне на дяловия капитал за
наследодателя М. М. и че следва да се кредитират идентичните в съответната част
заключения по пъвтата и втората тройни експертизи, сочещи размера 8811.91 лв за
дялов капитал на наследодателя на ищците или по 4405.96 лв за всяка от тях. Предвид
потвърденото от всяка от ищците авансово плащане само на сумата по 1000.00 лв
за всяка от тях, предявените искове следва да бъдат уважени до стойността
3405.96 лв. За разликата над тази стойност до претеднираните размери – по
15000.00 лв, предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на спора, съобразно чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно
на уважената част от иска в полза на всяка от ищците следва да се присъдят
сумите по 573.42 лв, представляващи сторени от всяка от ищците разноски,
включващи за всяка от тях по 300.00 лв държавни такси, по 790.00 лв
възнаграждения за адвокат в първоинстанционното прозиводство съобразно
представени бланкови разписки, по 1435.35 лв възнаграждения за експертизи.
Предвид само частичното уважаване на исковите претенции, на съответна редукция
съобразно уважената част на всеки от исковете подлежат и сторените от ищците
разноски по заповедното производство – по 68.12 лв за платена такса и по 162.35 лв за
възнаграждение на адвокат. Също така, съразмерно на уважената част от
съответните искове, в тежест на ответника следва да се възложат и сумите по 86.28 лв,
представляващи сторени от всяка от ищците разноски за възнаграждение на адвокат
в производството по частна въззивна жалба срещу съответната заповед за изпълнение.
Съответно, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове, в тежест на всяка от ищците следва да присъдят сумите по 1024.14 лв, представляващи
сторени от ответника разноски, включващи 1000.00 лв възнаграждение за адвокат и
1650.00 лв възнаграждение за експертиза. Също така, съразмерно на отхвърлената част
от съответните искове, в тежест на всяка от ищците следва да се възложат и
сумите по 166.18 лв, представляващи сторени от ответника разноски за държавна
такса и възнаграждение на адвокат в производството по частна въззивна жалба
срещу съответната заповед за изпълнение.
Също така, съразмерно на уважената и съответно – на
отхвърлената част от предявените искове, между страните следва да се
разпределят и платените от бюдежета на съда разноски за втората тройна
експертиза, както следва – по 1882.66 лв за всяка от ищците и 1106.12 лв за
ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Кооперация „Прогрес“ с. Стефан Караджа“, обл.
Варна, ЕИК *********, ДЪЛЖИ
на В.М.С., ЕГН **********,
сумите: 3405.96 лв (три
хиляди четиристотин и пет лева, 96 ст), представляваща
виновно неизпълнение на задължение на ЗК „Прогрес” за изплащане на дължим дялов капитал; 68.12 лв (шестдесет
и осем лева, 12 ст.), представляваща
съразмерно на уважената част от иска платена държавна такса в заповедното
производство; 162.35 лв (сто
шестдесет и два лева, 35 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от
иска възнаграждение за адвокат в заповедното производство, които вземания са
част стойностите по издадена Заповед №2805 от 14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №1431/2018 г. на РС Девня, на основание чл.124,
ал.1, вр. чл.422, ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от В.М.С., ЕГН **********, срещу Кооперация „Прогрес“ с. Стефан Караджа“, обл. Варна, ЕИК
*********, в часттта за установяване дължимост на следните парични вземания по Заповед №2805 от 14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №1431/2018 г. на РС Девня: разликата над сумата 3405.96 лв до претендирания размер 15000.00 лв, представляваща
задължение за изплащане на дължим дялов капитал;
разликата над сумата 68.12 лв до претендирания размер
300.00 лв,
представляваща платена държавна такса в заповедното производство; разликата
над сумата 162.35 лв до претендирания размер 715.00 лв за възнаграждение на
адвокат в заповедното производство, на
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Кооперация „Прогрес“ с. Стефан Караджа“, обл. Варна,
ЕИК *********, ДЪЛЖИ
на М.М.П., ЕГН **********,
сумите: 3405.96 лв (три
хиляди четиристотин и пет лева, 96 ст.), представляваща
виновно неизпълнение на задължение на ЗК „Прогрес” за изплащане на дължим дялов капитал; 68.12 лв (шестдесет
и осем лева, 12 ст.),
представляваща съразмерно на уважената част от иска платена държавна такса в
заповедното производство; 162.35 лв (сто шестдесет
и два лева, 35 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска
възнаграждение за адвокат в заповедното производство, които вземания са част
стойностите по издадена Заповед №2804 от 14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №1430/2018 г. на РС Девня, на основание чл.124, ал.1, вр. чл.422,
ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от М.М.П., ЕГН **********, срещу Кооперация „Прогрес“ с. Стефан Караджа“, обл. Варна, ЕИК
*********, в часттта за установяване дължимост на следните парични вземания по Заповед №2805 от 14.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. дело №1431/2018 г. на РС Девня: разликата над 3405.96 лв до претендирания размер 15000.00 лв, представляваща
задължение за изплащане на дължим дялов капитал;
разликата над 68.12 лв до претендирания размер 300.00 лв,
представляваща платена държавна такса в заповедното производство;
разликата над 162.35 лв до претендирания размер 715.00 лв за възнаграждение на
адвокат в заповедното производство, на
основание чл.422, вр. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Прогрес“ с. Стефан Караджа, обл. Варна, ЕИК
*********, да заплати на В.М.С., ЕГН **********, сумата 659.70 лв (шестстотин петдесет и девет лева, 70 ст.),
представляваща съразмерно на уважената част от иска обезщетение за сторени
разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Прогрес“ с. Стефан Караджа, обл. Варна, ЕИК
*********, да заплати на М.М.П., ЕГН **********,
сумата 659.70 лв (шестстотин петдесет
и девет лева, 70 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от иска
обезщетение за сторени разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.М.С., ЕГН **********, да заплати на ЗК „Прогрес“ с.
Стефан Караджа, обл. Варна, ЕИК *********, сумата 1190.32 лв (хиляда сто и деветдесет лева, 32 ст.), представляваща
обезщетение за сторени разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.М.П., ЕГН **********, да заплати на ЗК „Прогрес“ с.
Стефан Караджа, обл. Варна, ЕИК *********, сумата 1190.32 лв (хиляда сто и деветдесет лева, 32 ст.), представляваща
обезщетение за сторени разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
В.М.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС Девня,
сумата 1882.66 лв (хиляда осемстотин
осемдесет и два лева, 66 ст.), представляваща съразмерно на уважената част от
иска възнаграждение за експертиза.
ОСЪЖДА
М.М.П., ЕГН **********,
да заплати по сметка на РС Девня, сумата
1882.66 лв (хиляда осемстотин осемдесет и два лева, 66 ст.), представляваща
съразмерно на уважената част от иска възнаграждение за експертиза.
ОСЪЖДА ЗК „Прогрес“ с. Стефан Караджа, обл. Варна, ЕИК
*********, да заплати по сметка на РС Девня сумата 1106.12 лв (хиляда сто и шест лева, 12 ст.), представляваща
съразмерно на отхвърлената част от исковете възнаграждение за експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в двуседмичен срок от
съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: