и за да се произнесе, взе предвид: С присъда № 45/2006 г., постановена по НОХД №133/2005г., Районен съд – гр.Момчилград е признал подсъдимите Исмаил Ахмедали Муса, живущ в с Дюлица, община Кирково, с ЕГН: **********, Мехмед Мюмюн Осман живущ в с Дюлица, община Кирково, с ЕГН: **********, Тунджер Шази Мюмюн, живущ в с.Фотиново, община Кирково, с ЕГН: ********** за виновни в това, че на 18.10.2003г. в с.Кирково, област Кърджали, тримата в съучастие като извършители, причинил средна телесна повреда на Здравко Кирчев Чакъров, изразяваща се в нараняване на шията, протекло при затегнат оздравителен период, с болки при пасивното и активното й раздвижване, установени след повече от един месец от травмата и довело до трайно затрудняване на движението на врата, поради което и на основание чл.129 ал.1 във вр. с чл.20 във вр. с чл.54 от НК ги е осъдил: Исмаил Ахмедали Муса на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложенето наказание за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила, Мехмед Мюмюн Осман на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложенето наказание за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила, а Тунджер Шази Мюмюн на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложенето наказание за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил е подсъдимите да заплатят солидарно по сметка на Районен съд – гр.Момчилград сумата в размер на 180 лева, представляваща разноски по делото. От така постановената присъда са останали недоволни подсъдимте Исмаил Ахмедали Муса и Мехмед Мюмюн Осман. Същите я обжалват чрез защитника си, който сочи в жалбата, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована. Съдът неправилно признал подзащитните му за виновни в това, че на 18.10.2003 г. в с. Кирково, общ. Кирково в съучастие като извършители с Тунджер Шази Мюмюн са причинили средна телесна повреда на Здравко Кирчев Чакъров от с. Завоя, общ. Кирково, изразяваща се в нараняване на шията протекло със затегнат оздравителен период с болки при пасивното и активното й раздвижване, установени след повече от един месец от травмата, което е довело до трайно затрудняване на движението на врата - престъпление по чл. 129, ал.1, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. В хода на предварителното производство и по време на съдебното производство не се установило по безспорен и категоричен начин, че подсъдимите са причинили описаното увреждане на пострадалия и кой от тримата именно го е сторил. Самият Чакъров, при разпита му като свидетел не бил в състояние да посочи кой му е причинил описаното телесно увреждане. Той твърдял, че и тримата подсъдими са му нанасяли удари по тялото и главата, но от тези удари е последвала лека телесна повреда, с оглед на което деянието било несъставомерно по чл. 129 от НК. Евентуално един от подсъдимите наранил шията на пострадалия с кабел. Този факт, обаче не бил установен от събраните по делото доказателства. Освен това в хода на предварителното производство не било намерено такова вещественно доказателство, кабел не бил иззет, и не бил прио6щен към делото. Не можело само и единственно присъдата да се гради на показанията на пострадалия от деянието Чакъров, които били непоследователни и не конкретни. Една осъдителна присъда следвало да почива на категорични и необорими доказателства. Тя не можела да се гради на съмнения и предположения. Намира наказанието за явно несправедливо. Моли на основание чл. 334, ал.1, т. 3 от НК, във вр. с чл. 332 т. 2 от НК да бъде отменена цитираната първоинстанционна присъда и подсъдимите да бъдат признати за невиновни и да бъдат оправдани, а алтернативно на осн. чл. 333 ал.1 т.1 във вр. с чл. 332 т. 1 от НПК да бъда отменена присъдата и да се върне делото за ново разглеждане на прокурора или на първоинстанционния съд. В съдебно заседание жалбодателите не се явяват. Представляват се от адв.Алексиев, който поддържа изцяло жалбата. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура - Кърджали счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли съда да постанови решение, с което да потвърди обжалваната присъда на Момчилградския районен съд. Окръжен съд, при извършена проверка изцяло на правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 ал.1 и следващите от НПК, и с оглед оплакванията, изложени в жалбата на подсъдимите, констатира следното: Жалбата е процесуано допустима, подадена е в срока по чл.318 ал.1 от НПК/отм./, а разгледана по същество е частично основателна. Производството пред първа инстанция е било образувано въз основа на внесен от Районна прокуратура – гр.Момчилград обвинителен акт срещу Исмаил Ахмедали Муса, Мехмед Мюмюн Осман и Тунджер Шази Мюмюнс който им е било предявено обвинение за извършването на 18.10.2003 г. в с. Кирково, общ. Кирково на престъпление по чл. 129 ал.1 във вр. с чл.20 ал.2 от НК – причиняването на средна телесна повреда на Здрвако Кирчв Чакъров от с.Завоя, община Кирково, изразяваща се в нараняване на шията, протекло при затегнат оздравителен период, с болки при пасивното и активното й раздвижване, установени след повече от един месец от травмата и довело до трайно затрудняване на движението на врата. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е събрал исканите и посочените от страните доказателства. Въз основа на събраните от първоинстанционния съд доказателства, както и след извършения самостоятелен анализ на същите, въззивната инстанция приема за установено от фактическа страна следното: Тримата подсъдими се познавали от преди и били в приятелски отношения. На 18.10.2003г. по повод кончината на майката на подсъдимия Исмаил Муса тримата подсъдими отишли в с.Шумнатица, където имало банцинг, собственост на пострадалия Здравко Чакъров, за да „разбичат” трупи Ýа дъски за говчег. Свидетелят Узунов забелязъл, че трупите не са маркирани и нямали документ от горското и им отказал да ги нареже без разрешението на управителя Чакъров. След малко на обекта пристигнал управителя Чакъров със своя шофьор и подсъдимите провели разговор с първия относно възможността да им бъдат разбичени трупите, които превозвали в микробуса, с който пристигнали в селото. Пострадалият им обяснил, че не може да стори това, тъй като дървеният материал бил немаркиран и ако той направи това може да бъде санкциониран. Подсъдимите помолили нееднократно пострадалия да извърши това действие, били проведени и разговори с шефа на лесничейството в с.Кирково от подсъдимия Мюмюн и св.Арнаудов, но св.Чакъров отказал категорично да извърши исканата услуга. Казал им, че могат да отидат в друго село, а именно Чакаларово, и ако неговият колега се съгласи, да разбичат трупите. Подсъдимите и пострадалият се разделили, като до този момент нямало спречкавания между тях. Подсъдимите отишли до въпросното село, където се съгласили да им разбичат трупите и им казали да се върнат след около два часа. Те отишли в с.Кирково, за да изчакат направата на дъските. По това време пострадалия Чакъров се предвижил от банцига до с.Кирково, където оставил своя шофьор пред дома му и отишъл до офиса си в същото село. Спирайки пред офиса, той забелязъл тримата подсъдими, които дошли при него и започнали разговор със заканителен тон, че за този отказ свидетеля „ще бъде унищожен” и „ще бъде запознат министъра на земеделието”. Тримата го заобградили, като по време на разговора подсъдимият получил удар от лявата страна от подсъдимия Мехмед Осман, след което започнал да получава удари от тримата подсъдими. В един момент успял да се отскубне и се опитал да набере телефон 166, но подсъдимите го настигнали и продължили да му нанасят удари, като подсъдимия Тунджер Мюмюн го държал, а другите двама му нанасяли удари. Ударите основно били в областта на главата, като в един момент около врата му бил навит кабел, който бил стегнат. В този момент пострадалият паднал и за кратно време загубил представа за случващото се с него. Спомнял си, че някой го обърнал и започнал да плюе кръв и пълзешком тръгнал към офиса си, където успял да пусне кучето си. Подсъдимите се изплашили, качили се на микробуса и си тръгнали. В микробуса те забелязали, че GSM – a на пострадалия е у тях, спряли и го оставили в близкия сервиз на свидетелите Алучев и Маринов, работници в същия. Последният познал, че телефона е на Чакъров и двамата отишли до офиса му да му го върнат. Там те намерили пострадалия в „тежко състояние”, като той „викал” от болка и бил целия „ужилен”. Свидетелите не могли да укажат помощ, тъй като кучето на Чакъров било пуснато. Малко след това на място дошли полиция и спешна помощ – Кирково, като свидетелят Караиванов – фелдшер в последната, прегледал пострадалия и констатирал подутина в лявата област на главата, кръв около устата, охлузна рана в дясната страна на врата и болки в стомаха. Закарали пострадалия в спешна помощ в Кирково, където престоял около 30 – 40 минути, след което го откарали в МБАЛ – гр.Кърджали. Там Чакъров прекарал около 12 дни, като му била поставена яка на Шандс, която носел около 2 месеца. В резултат на тези удари от страна на подсъдимите, пострадалият бил настанен в болницата в гр.Кърджали, където лежал 12 дни и му била поставена яка на Шандс, която носил около два месеца. Травмата, която получил пострадалия е довела до трайно затрудняване движението на врата, тъй като същият дори и след снемането на яката на Шандс е имал болки и страдания при движение на врата. Вещото лице е категорично, че това увреждане е довело до наличието на болки у пострадалия и преди поставянето на яката и след свалянето й. Назначената по делото съдебно – медицинска експертиза констатирала, че в резултат на нанесения побой на пострадалия били причинени кръвонасядания и охлузвания на кожата на лицето, лигавицата на лявата буза, шията, корема и крайниците, сътресение на мозъка, навяхване на шията, наложили болнично лечение и наблюдение.От заключението на вещото лице се установява, че навяхването на шията е протекло със затегнат оздравителен период, с болки при пасивното и активнотото й раздвижване, установени след повече от един месец от травмата и е довело до трайно затрудняване на движението на шията за около 45 – 50 дни. Сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, е довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и страдание. Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото доказателства, а именно: частично от обясненията на подсъдимите Мехмед Мюмюн Осман и Тунджер Шази Мюмюн, свидетелските показания на Здравко Чакъров, Валери Узунов, Златко Арнаудов, Стефан Маринов, Ясен Алучев и Румен Караиванов, съдебно – медицинската експертиза, съдебномедицинско удостоверение № 380/2003г., допълнително заключение към съдебно - медицинско удостоверение № 380/2003г., свидетелства за съдимост на подсъдимите. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимите в частта, в която същите твърдят, че не са нанасяли удари на пострадалия. На първо място обясненията им противоречат на останалите доказателства по делото – показанията на Чакъров, Маринов, Алучев, Караиванов, Арнаудов, на съдебно – медицинската експертиза. От друга страна самите обяснения си противоречат помежду си, както е отбелязъл и първоинстанционният съд. Подсъдимият Осман в обясненията си посочва, че Чакъров им е викал още при банцинга, а в последствие, че пострадалия е дошъл на площада при подсъдимите и започнал да им приказва нещо, при което Муса се ядосал и го бутнал, докато подсъдимия Мюмюн в обясненията си посочва, че докато са били в центъра в Кирково посрадалия е минал покрай тях с джипа си и подсъдимия Муса е отишъл към него и го попитал защо не им „разбичил” трупите. От друга страна обясненията на подсъдимте противоречат на всички останали доказателства по делото. В показанията си свидетелите Алучев и Маринов посочват, че веднага след като им бил даден телефона от подсъдимите отишли към офиса на Чакъров и го намерили в „тежко състояние”. Краткото разстояние между офиса на Чакъров и мястото, на което са били е допълнителна индиция, че именно подсъдимите са извършители на деянието. Свидетелят Арнаудов пък сочи, че е бил с пострадалия почти през целия ден, преди да го остави до дома му и през това време не му се е случвало нищо. Съпоставени с показанията на пострадалия Чакъров тези доказателства дават една пълна картина на случилото се в последователност, която съдът изцяло възприема. От друга страна, както правилно е отчел и първоинстанционният съд, обяснения на подсъдимите са преди всичко средство за защита и следва да се разглеждат в съвкупност с всички доказателства по делото. От така установената фактическа обстановка настоящия състав на Окръжен съд – гр.Кърджали намира, че с деянието си подсъдимите от обективна и субективна страна са осъществили състава на чл.129 ал. 1 от НК. От обективна страна безспорно се установява, че подсъдимите в съучастие са нанесли множество удари на пострадалия Чакъров и са го душили с кабел, от които на същия са причинени навяхване на врата, протекло със затегнат оздравителен период, с болки при пасивното и активнотото й раздвижване, установени след повече от един месец от травмата и е довело до трайно затрудняване на движението на шията за около 45 – 50 дни, сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на съзнанието, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и 129 от НК, както и травматични увреждания, които са причинили болка и страдание.Що се отнася до субективната страна на престъплението - при съизвършителство всеки от съучастниците отговаря за причинения с общи усилия престъпен резултат. Обстоятелството, кой точно е нанесъл средната телесна повреда, няма значение за квалификацията на поведението на съизвършителите. Приносът на всеки един от тях за настъпване на престъпния резултат следва да се отчете при индивидуализацията на наказанието. С оглед на това не следва да се сподели твърдението на защитата на подсъдимите, че е следвало да се изследва точно кой е причинил средната телесна повреда, кой е душил пострадалия с кабел. Настоящият състав намира, че след като безспорно се установява, че тримата подсъдими в съучастие са извършили деянието, следва тримата да отговарят и за причинения вредоносен резултат. Безспорно е в практиката и теорията, че когато деяние е извършено в съучастие, при което не може да се определи точното разпределение на ролите и кой от причинителите е нанесъл вредоносния резултат, следва съучас‗ниците да отговарят солидарно за извършеното. Фактът, който се изтъква от защитата на подсъдимия, че не е намерен кабелът – средство на престъплението, не прави доказателствената теза на обвинението непълна. Показанията на пострадалия Чакъров изцяло съвпадат и се потвърждават от съдебно - медицинската експертиза и са от естество да бъдат причинени по описания начин. Те са в единство и с останалите доказателства по делото, с оглед на което съдът изцяло ги кредитира. Относно регистрираното противоречие в показанията на пострадалия дадени при първоначалното разглеждане на делото и това предмет на обжалване в момента, следва да се отчете, че последващото поведение на подсъдимия Мюмюн е било фактора, подсъдимият да си промени показанията и да се опита да го оневини. Така аргументиран настоящият състав приема, че от субективна страна извършителите са действали с пряк умисъл, съзнавали са, че ударите и душенето с кабел са от естество да причинят вредоносен резултат, като са целяли настъпването му. Относно наказуемостта на деянието и неговата индивидуализация, разпоредбата на чл.129 ал.1 от НК предвижда за средна телесна повреда наказание до 5 години. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Муса, първоинстанционният съд е преценил, че превес имат отегчаващите отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на дянието, с оглед на големия брой увреждания на пострадалия, както и, че се касае за престъпление, насочено срещу личността , високата обществена опасност на дееца, и е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като е отложил изпълнението на същото на основание чл.66 от НК за срок от 4 години. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Осман, първоинстанционният съд е преценил, че превес имат отегчаващите отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на дянието, с оглед на големия брой увреждания на пострадалия, както и, че се касае за престъпление, насочено срещу личността , високата обществена опасност на дееца, и е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година, като е отложил изпълнението на същото на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Мюмюн първоинстанционният съд е преценил, че превес имат смекчаващите отговорността обстоятелства – последващото появедение на дееца, и е определил наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, като е отложил изпълнението на същото на основание чл.66 от НК за срок от 3 години. Настоящият състав намира, че правилно са определени наказанията по отношение на подсъдимите Осман и Мюмюн, макар и не поради доводите посочени от първоинстанционния съд. Неправило съдът е посочил, че превес имат отегчаващите вината обстоятелства, а е определил наказания към минимума предвиден в чл.129 ал.1 от НК. Протест, обаче, от прокуратурата в тази част няма. Действително обществената опасност на деянието е значителна, но с оглед съдебното минало на подсъдимите, тяхното семейно и обществено положение, обществената опасност на извършителите не е голяма, с оглед на което наказанията правилно са определени към посочения в закона минимум. Не са законосъобразни изводите на първоинстанционният съд в тази им част. От друга страна първоинстанционният съд не е посочил причините, поради които е определил различни наказания на подсъдимите за извършеното от тях деяние. С оглед разпоредбата на чл.21 ал.1 от НК „Всички съучастници се наказват с наказанието, предвидено за извършеното престъпление, като се вземат предвид характерът и степента на тяхното участие.” Съдът е следвало да изложи доводи, защо приема, че характерът и степента на участие на подсъдимите е различна и на същите следва да се наложат различни наказания. Настоящият състав намира, че с оглед на разпоредбата на чл. 21 ал.1 от НК следва да се намали наказанието на подсъдимия Муса. При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът съобрази, както данните за неговата личност, така и степента на обществена опасност на деянието. Приетите от съда за установени фактически положения налагат извода, че по-голяма активност при осъществяване на деянието са проявили подсъдимите Муса и Осман, с оглед на което същите следва да понесат еднакво наказание. Първият е бил ядосан поради отказа на пострадалия и се е насочил към него, като е бил последван от приятелите си, докато подсъдимият Осман първи е ударил пострадалия, в последствие на което се е стигнало до включване и на останалите подсъдими. С оглед на изложеното двамата следва да носят еднаква отговорност за извършеното. Видно от представеното по делото свидетелство за съдимост, подсъдимият Муса не е осъждан, има добри характеристични данни, женен е. Следва да се отчете и състоянието, в което се е намирал същия, имайки в предвид, че същия ден е следвало да погребва майка си.Аргументиран от изложеното, настоящият състав намира, че с оглед обществената опасност на деянието и личността на дееца следва на подсъдимия Муса да бъде определено наказание за извършеното престъпление по чл.129 ал.1 във вр. с чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно наказание „лишаване от свобода” за период от 1 година. С оглед размера на наказанието съдът намира, че за постигане на целите на наказанието и за поправяне на осъдения не е наложително ефективното му изтърпяване и същото следва да се отложи на основание чл.66 от НК за период от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. С оглед на горните разсъждения присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена в тази част, като се намали накзанието на подсъдимия Муса. В останалата си част присъдата на Районен съд – гр.Момчилград следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Предвид изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 във вр.с чл.334 т.3 от НПК, Кърджалийски окръжен съд:
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВАприсъда № 45/2006 г., постановена по НОХД №133/2005г., Районен съд – гр.Момчилград, В ЧАСТТА, с която Исмаил Ахмедали Муса, живущ в с. Дюлица, община Кирково, с ЕГН: ********** е признат за виновни в това, че на 18.10.2003г. в с.Кирково, област Кърджали, в съучастие с Мехмед Мюмюн Осман живущ в с Дюлица, община Кирково, с ЕГН: **********, Тунджер Шази Мюмюн, живущ в с.Фотиново, община Кирково, с ЕГН: **********, като извършител, причинил средна телесна повреда на Здравко Кирчев Чакъров, изразяваща се в нараняване на шията, протекло при затегнат оздравителен период, с болки при пасивното и активното й раздвижване, установени след повече от един месец от травмата и довело до трайно затрудняване на движението на врата, поради което и на основание чл.129 ал.1 във вр. с чл.20 във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, като на основание чл. 66 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание за срок от 4 години от влизане на присъдата в сила, КАТО: НАМАЛЯВАнаказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия Исмаил Ахмедали Муса, със снета по – горе самоличност, от 1г. и 6 м. /една година и шест месеца/ на 1 г. / една година/ , както и срока за който е отложено изтърпяването на така наложеното наказание на основание чл.66 от НК от 4 г. /четири години/ на 3 г. / години/. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: Членове : 1.
|