РЕШЕНИЕ

гр. София, …………….. г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІV „Д” въззивен състав, в закрито заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЗДРАВКА ИВАНОВА

 ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА

                                                                        Мл. съдия      БИЛЯНА КОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Коева  ч. гр. дело № 7828 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК

Образувано е по жалба на “Ч.е.Б.” АД  чрез юрк. В.И.срещу постановление за разноските по изп. дело № 20198510400594 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано в ПДИ от 09.04.2019 г., в частта на “такси към тарифата към ЗЧСИ, дължими към 23.04.2019 г., за размера над 55 лв. и в частта на “банкови такси и комисионни”.

Жалбоподателят поддържа, че таксите посочени в ПДИ са неправилно изчислени от ЧСИ в размера над 55 лв. без ДДС, тъй като по т.1 от ТТЗЧСИ – таксата е от 20 лв. за образуване на изп.дело и по т. 5 – такса от 20 лв. за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение. Сочи се, че дори и да се дължи пропорционална такса по т. 26 от ТТЗЧСИ, това не е върху размера на възнаграждението за процесуално представителство, а единствено и само върху сумата, за която е удостоверено правото на принудително изпълнение, поради което за вземането от 10 лв., таксата е 15 лв. Поддържа се, че не се дължат разноски и за банкови такси.  Жалбоподателят  счита, че таксите следва да бъдат намалени до размера от 55 лева в съотвествие с Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ. Претендират се разноски за производството пред СГС.

В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило възражение по жалбата от страна на взискателя “М.Г.” ЕООД, в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.

В мотивите си ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС излага съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че разноските се дължали в пълен размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20198510400594 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС е образувано въз основа на молба от “М.Г.” ЕООД от 08.04.2019 г. срещу “Ч.е.Б.” АД, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума в размер на 10 лв., за която е издаден на 09.05.2018г.  изпълнителен лист по  гр.д.  № 19840/2014г. по описа на СГС. Молбата е депозирана чрез адв. К.Б., като в същата е претендиран адвокатски хонорар по изпълнителното дело. Представено е споразумение за правна защита и съдействие от 03.04.2019 г., в което е посочено, че договореното възнаграждение е 280 лв.. В молбата за образуване на изпълнително дело е направено искане да бъде наложен запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите имоти и запор на притежаваните от длъжника дружествени дялове.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на 403, 52 лв., от които: 10 лв. присъдени разноски, 280 лв. разноски по изпълнителното дело, 5 лв. държавна такса за издаване на изпълнителен лист, 1 лв. банкови такси и конисионни, 107, 52 лв. такси по ТТЗЧСИ, дължими към 23.04.2019 г.

            Настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол – арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част I „Общи правила“. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските от изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК. освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесното изпълняемо право е било погасено от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди инцииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

 По отношение на доводите за неправилно определяне размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ: 

Съдебният изпълнител, съобразно изложеното в мотивите депозирани по настоящото дело е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата върху цялото вземане на взискателя, включващо присъдените в изпълнителния лист суми в размер на 10 лв., адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело в размер на 230 лв., заплатена такса за издаване на изпълнителен лист и банкова такса за заплатените към ЧСИ авансови такси.

 Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение, представляващо задължителна съдебна практика, постановено по чл. 290 от ГПК - решение № 640/04.10.2010г- по гр.д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т.н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/. С оглед изложеното, не могат да се споделят доводите на жалбоподателя за недължимост на пропорционалната такса.

Настоящият съдебен състав обаче, намира за основателни оплакванията отнсоно начина на изчисление на пропорционалната такса, поради следните съображения:

Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират. 

Ето защо, дължимата в настоящия случай пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за паричното вземане в размер от 10 лв., попада в хипотезата на б. “а” от същата, а именно до 100 лв.  се дължи пропорционална такса от 10 лв.

Съобразно изложеното дължимите такси, както следва са 20 лв. – на осн. т. 1 от ТТРЗЧСИ – за образуване на изпълнителното дело, 20 лв. – на основание т. 5 за изготвяне и връчване на покана за доброволно изпълнение, както и пропорционална такса в размер на 10 лв. върху материалния интерес.

Съдът приема, че ЧСИ неправилно е начислил такса за налагане на запор в тежест на длъжника в размер на 15 лв. без ДДС. Действително, тази такса е заплатена авансово от взискателя, но запор не е установено да е наложен. За да е дължима тази сума от длъжника следва да се установи, че тази такса е послужила за осъществяване на способ, посредством който е събрана сумата. Авансовото внасяне на таксата само по себе си не е достатъчно, за да се приеме, че тя може да се събере от длъжника. Следва да се установи, че таксата е за действие, което е част от изпълнителен способ, който е довел до събиране на сумите. Следва да се отбележи, че няма пречка в последствие, ако са налице основанията за налагане на запор и събиране на сума по делото въз основа на него, тази такса да се постави в тежест на длъжника.

Съдът приема, че неправилно ЧСИ е начислил такса за справка за наличието на публични задължения на длъжника в тежест на длъжника в размер на 6 лв. с ДДС. Такава такса не е предвидена в Тарифата и не следва да се начислява в тежест на длъжника, още повече че в случая резултат от справка е показал, че такива задължения няма.

С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се уважи частично, като се измени постановлението в частта за таксите по изпълнителното дело и същите се намалят на този етап до размера от 60 лв. с ДДС.

По отношение на разноските в настоящото производство: 

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е частично уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК. 

 

Така мотивиран, Софийският градски съд,

 

  

 

                                            Р Е Ш И:

 

 ОТМЕНЯ постановление по изп. дело № 20198510400594 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС, в което са определени разноските по изпълнителното дело, обективирано в поканата за доброволно изпълнение изх. № 189771/09.04.2019 г в частта за сумата над 60 лв. до сумата от 107,52 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ и такса по т. 26 от същата и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Постановление за разноски, обективирано в поканата за доброволно изпълнение изх. № 189771/09.04.2019  по  изп. дело № 20198510400594 г. на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие СГС като:

 НАМАЛЯВА разноските, начислени по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ  до сумата от общо 60 лв, с вкл. ДДС.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исканията по частната жалба в останалата част.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:  1.                                  2.