Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 19.06.2017
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на деветнадесети
юни през две хиляди и седемнадесета година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Стела Цветкова
като разгледа докладваното от
съдия Томова гражданско дело № 3943 по описа на съда за 2017 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за
защита от домашното насилие.
В ***е постъпила молба от А.А.К. с ЕГН **********,*** против М.Г.К. с ЕГН
**********,***, в която се твърди, че страните съжителстват на съпружески
начала от 2002г., като от това съжителство имали родени ***Н.М.К.. и М.М.К., на
М.М.К.. Сочи се, че Н.бил Н. Н. и Н.Н.. Твърди се, че Н.била Н.от страна на
ответника, което се Н.в годината, ревнувал я, държал й сметка за всичко, всяка
вечер употребявал алкохол. Излага се, че ***. Ответникът се държал обвинително
спрямо молителката, упреквал я, че нямала материален принос за вещите в
жилището, че след градина се грижел за децата, докато тя била на работа и
съседите му се присмивали за това; вменявал й вина за всичко случващо се;
обвинявал я, че не била намерила друга работа, за да се прибира по-рано в къщи.
***по *** ***; наричал я с обидни думи; *** и ***. Твърди се, че в повечето
случаи децата били свидетели на конфликтите между родителите си и в резултат на това, Н.започнал да си ***, а при
всяко щракане на врата в дома децата се стряскали. Излага се, че последния акт
на насилие спрямо молителката от страна на ответника бил на 29.05.2017г., около
23 часа. Същият ден той бил взел децата от детската градина, а през деня Н.бил
с температура 37,5 градуса, която в къщи се повишила до 39 градуса. След като
молителката се прибрала от работа се опитвала да свали температурата на Н.с
медикаменти. М. си легнала да спи в детската стая, а Н.— на спалнята, при нея.
Често го преобличала, защото се потял, а късно вечерта се успокоил и заспал.
Сочи се, че тогава ответника се прибрал, като бил М. Установил, че Н.бил потен и започнал да
крещи, обиждал молителката с думите - М.; ходел из апартамента, М.. След това
се надвесил над молителката, която била легнала на спалнята при детето Н.,
ударил я с ръка в областта на главата и врата, а след това повторил удара.
Твърди се, че детето Н.станало свидетел на това насилие спрямо майка си. Излага
се, че след скандала и упражненото насилие, ответника слязъл в гаража при колата и свалил акумулатора й, за да възпрепятства излизането
на молителката. Сочи се, че през това време тя взела най - необходимите й вещи
и излязла от блока, за да потърси помощ. Подала сигнал за упражнено насилие
спрямо нея на Н.. След това звъннала на своя приятелка, за да я приюти. Излага
се, че Н.пристигнали след 15- 20 минути на адреса и молителката в тяхно
присъствие напуснала жилището с децата и отишла при приятелката си.
Като следствие от
изложеното, молителката отправя искане за предприемане на мерки за защита,
както следва: 1.задължаване на
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката
и двете деца; 2.забрана извършителя да приближава молителката и децата и
сочените адреси, на които те пребивават; 3.временно определяне местоживеенето
на децата при майката; 4. задължаване на ответника да посещава специализирани
програми за извършители на насилие.
С молба от 05.06.2017г. молителката
отправя искане и за постановяване като мярка за закрила и отстраняване на
извършителя на домашно насилие от съвместно обитаваното жилище, находящо се в Н.
Ответникът М.Г.К. оспорва твърденията
на молителката, че е упражнил насилие спрямо нея и децата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата,
намира за установено следното:
Безспорно е между страните, че са
живели на съпружески начала и от това съжителство имат родени две деца близнаци
– Н.и М., род. на ***г., като това е видно и от приложените удостоверения за
раждане.
Безспорно е също така, че жилището в
Н. в което са живели родителите и децата е собственост на ответника М.К., като
това се установява и от представения препис на нот.акт за дарение на недвижим Н.,
Н.
Безспорно е, че детето Н.е със *** ***
и Н.Н., поради което му е призната 60% вид и степен на увреждане без чужда
помощ, като това е видно и от приложеното експертно решение на ***
Към молбата е приложено медицинско
направление/искане от 30.05.2017г., ***, в което като анамнеза е отразено
изявлението на молителката пред лекаря, твърдяно и в настоящото производство,
че около 23,00ч. предходния ден е била ударена с ръка няколко пъти в областта
на шията в дясно от мъжа, с когото съжителствала на съпружески начала. В
частта, в която е отразено обективното състояние на пациентката е посочено, че
в областта на шията се виждала ***., ***. Представеното медицинско направление,
в частта, в която е отразена снета анамнеза представлява частен свидетелстващ
документ, т.к. отразява единствено изявления на пациента и като такъв няма
обвързваща съда материална доказателствена сила. Установява единствено, че
молителката е заявила пред лекаря отразеното в документа. В частта, в която е
посочено констатирано обективно състояние, документът е официален
свидетелстващ, т.к. представлява констатация на лекаря за видимото здравословно
състояние на пациента и като такъв е годен да установи удостоверените факти.
Безспорно е, че въз основа на това писмено доказателство не могат да бъдат
направени изводи, че заявените от молителката факти действително са се
осъществили, както и наличието на причинно-следствена връзка между физически
действия на ответника и увреждания на ищцата. Въпреки това, обаче, документът
подлежи на обсъждане от съда в съвкупност с всички други събрани в
производството по делото доказателства.
От приложения ***от *** – *** се
установява, че молителката А.К. е потърсила подкрепа в *** споделяйки
обстоятелствата за упражнено физическо насилие, които са изложени и в молбата,
с която е сезиран съда.
От представените писмени доказателства,
съхранявани при ***е видно, че през *** молителката А.К. е била клиент на социалната услуга *** по
нейна заявка за оказване ***и п*** от преживяно домашно насилие, упражнено от
съжителя й М.К..
От приложения препис на образувана при
*********се установява, че ***молителката е подала сигнал в полицейското
управление, по който са работили служителите П.Б. и Н.В., които са посетили
адреса, на който са живели страните, снети са били писмени обяснения и съставен
***, с който ответника бил предупреден да не нанася психически и физически
тормоз на молителката и да решават всичките си спорни въпроси по съдебен ред.
Към
молбата е приложена и изискуемата се по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН
декларация, в която молителката е декларира, че на ***ответника М.К. е упражнил
насилие спрямо нея при изложените в исковата молба обстоятелства – крещял,
обиждал ***„М.“, надвесил се над нея,
както била легнала в леглото с детето Н.и я ударил с ръка в областта на главата
и врата, а след това повторил удара.
По делото е изготвен писмен социален
доклад от *** от който се установява, че при социалното проучване са били
проведени срещи с молителката и ответника, които са заявили пред социалния
работник същите обстоятелства, касаещи отношенията им и процесния случай, посочени в исковата молба и писмения отговор.
Установява се също така, че е било проведено изслушване на двете деца, които
заявили, че се чувстват добре и били видимо спокойни. В разговора описвали
ситуации, в които чували родителите им да се карат. Детето Н.споделило, че било
видяло баща му да удря шамар на майка му в областта на лицето в последната
вечер, в която били в жилището на ответника. Споделил също, че според него баща
му си мислел, че той спи и нямало да чуе. Детето М. казало, че тогава била чула
само как родителите й се карат, но не била разбрала по каква причина. И двете
деца заявили, че към момента не искали да се срещат със своя баща.
В хода на производството по делото
са събрани и гласни доказателства, ангажирани от страните.
Свидетелите П.Б. и Н.В. излагат в
показанията си, че са ***при ***и са посетили адреса на страните по повод
подаден сигнал от молителката А.К.. Твърдят, че когато отишли там, тя ги чакала
пред блока и била видимо разстроена и плачела. Обяснила им, че имала проблем с
мъжа си, който ***я и тя се чувствала застрашена. Споменала, че я бил ударил. Помолила
ги да се качат с нея в жилището, т.к. се страхувала и да й помогнат да вземе
децата и да се изнесат. Твърдят също, че когато отворила вратата на апартамента
и извикала ответника, той се появил без дрехи и бельо, казал, че се намира в
дома си и ще стои както си иска, но след направена му забележка от Н.се
облякъл. Излагат, че изчакали на входната врата, а молителката събрала някакъв
багаж и взела децата, след което слезли пред блока. Тя се опитала да потегли с
автомобила си, при което установили, че бил отстранен акумулатора и кабела за запалване. Молителката обяснила, че
и в други случаи, когато искала да си тръгне, ответника също бил отстранявал
акумулатора. След това била повикала такси и тръгнала с децата, като казала, че
ще отиде при нейна приятелка.
Свидетелките Б.З.К.Р.Е.Д.и Г.?И.П.твърдят
в показанията си, че молителката А.К. им разказала за случилото се, като им
изложила същите обстоятелства, които твърди и в молбата, с която сезира съда –
че била легнала с детето Н., което било болно, ответника се прибрал, видял, че
детето било изпотено, събудил я, възникнал скандал, при който я обиждал и я
ударил. Разказала им и за идването на Н.и изнасянето й от жилището.
Свидетелките Б.К.и Г.П.излагат, че още през нощта били получили съобщение по
телефон от молителката, в което им пишела, че е възникнал конфликт с ответника
и се била изнесла с децата. Излагат още, че и преди процесната дата молителката
им споделяла за подобни конфликти и агресивно поведение на ответника, като св.К.сочи,
че в някои от тези случаи, А. е идвала да преспива в дома й. Св.П.твърди, че
молителката споделяла с нея, че ответника бил отправял при подобни конфликти
заплахи, че ще убие нея и децата и ще се самоубие, като тя се страхувала много
да не изпълни тези заплахи. Същата свидетелка сочи, че видяла децата на
31.05.2017г., когато заедно с молителката отишли в жилището на ответника, за да
вземат багаж и тогава те изглеждали стресирани. Свидетелката Р.Д.излага, че
след случая молителката и децата живеят в дома й. Твърди, че детето Н.само
изявило желание да й разкаже защо са се изнесли от дома си, при което й казало
„***
Свидетелите Д.Й.Б., С.Б. И.и Л.Д.Б.излагат
в показанията си, че познават страните и са съседи на жилището, в което са
живели. Твърдят, че ответника полагал грижи за децата си, като ги водел и
прибирал от детска градина, занимавал се с тях вечер, докато молителката се прибере
от работа. Сочат, че и двете деца били привързани към баща си. Твърдят още, че
за тях семейството на страните изглеждало в нормални отношения, не били
свидетели и не са чували за конфликти между тях, както и че ответника не са го
виждали злоупотребил с алкохол.
Съдът възприема показанията на
разпитаните свидетели, които не противоречат помежду си и на събрани по делото
писмени доказателства. Свидетелите, сочени от молителката и ответника излагат в
показанията си различни факти, някои от които са възприели непосредствено, а
други са им споделени от страните. Свидетелите П.Б. и Н.В. излагат лични
възприятия от посещението си на адреса на страните, с които кореспондира
декларираното от молителката по отношение на събитията, случили се в
присъствието на полицейските служители. Свидетелките Б.К., Р.Д.и Г.П.излагат
основно факти, които са им споделени от молителката, но те в по-голямата си
част кореспондират със съставените писмени документи от ***, както и с
показанията на свидетелите Б. и В. относно фактите, които са били възприети от
последните. Свидетелите Д.Б., С.И. и Л.Б.излагат възприети от тях факти,
касаещи отношенията между бащата и децата, които също се възприемат от съда, но
обстоятелството, че тези свидетели не са видели да има конфликти между страните
и проява на агресия от страна на ответника, не може да обоснове извод, че
такива не са възниквали. Още повече, че скандалите в семейството и проявата на
агресия не е задължително да са толкова шумни, че да бъдат чути от съседите, а
и техни свидетели често остават само членовете на семейството.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 2 от Закона за защита
от домашното насилие, домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които
обитават едно жилище. А съгласно разпоредбата на чл.10 от ЗЗСДН, молбата за
издаване на заповед се подава в срок от един месец от акта на домашно насилие.
В настоящият случай се
търси защита за лица, попадащи в законоустановения кръг по чл.3 от ЗЗДН и
молбата е подадена в преклузивния срок по чл.10 от ЗЗДН.
Въз основа на обсъдените писмени и гласни
доказателства, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се, както и въз
основа на приложената декларация по чл.
9, ал. 3 от ЗЗДН, съдът приема за установено, че на 29.05.2017г., около 23.00часа, ответника
е упражнил психическо и физическо насилие спрямо молителката А.К. – Л.Б. Това се
е случило в присъствието на малолетния им син Н., а дъщеря им М. е чула
скарването между родителите си. Следва да се посочи, че по смисъла на чл.13,
ал.3 от ЗЗДН декларацията на пострадалата е достатъчна за издаване на заповед
за защита, когато няма други доказателства, а в случая има такива, подкрепящи
декларираното от молителката.
Доколкото децата са възприели упражненото
от ответника насилие спрямо молителката – детето Н.не само е чуло караницата,
но е видяло и удрянето на майка му от баща му, а детето М. е чуло
скандала, то се налага извод, че и
спрямо тях е било извършено психическо насилие. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално
насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие. Законът не допуска каквото и да е насилие – физическо или
психическо, да бъде осъществявано в присъствието на деца, независимо дали са
очевидци на случващото се или са в друга стая на жилището, но възприемат дори
слухово какво се случва между родителите им. Това е така, т.к. всяко такова
насилие застрашава нормалното им психическо развитие.
Предвид приетото, че ответника е упражнил физическо
и психическо насилие спрямо молителката А.К. и психическо насилие спрямо децата Н.и М.,
основателна се явява молбата за предприемане на мерки за защита по реда на
Закона за защита от домашното насилие. Съдът счита, че адекватни се явяват
мерките по чл.5, ал.1, т.1, т.2, т.3, т.5 и т.6 от ЗЗДН.
Ответникът следва да бъде задължен на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН да
се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката А.К. и малолетните
деца Н.и М.. Тази мярка не е обвързана с някакъв срок, а следва постоянно да се
спазва от ответника.
На основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН
ответника следва да бъде отстранен от съвместно обитаваното с молителката
жилище, находящо се в Н. Установи се от ангажираните доказателства, че жилището
е собственост на ответника, но това не е пречка за налагане на тази мярка.
Срокът й обаче следва да бъде определен в минималния, предвиден в закона – 3
месеца, който ще позволи на молителката да изнесе вещите си от жилището и да
установи местоживеенето си на друго място.
Следва също така да бъде наложена на основание чл.5,
ал.1, т.3 от ЗЗДН забрана ответника да приближава молителката А.К., жилището на посочения адрес, местоработата й и
местата за социални контакти и отдих на молителката, детската градина на
децата, като за конкретизация на забраната следва да се определи, че не може да
я приближава на разстояние по-малко от
Относно мярката по чл.5, ал.1, т.3
от ЗЗДН по отношение на двете деца, съдът счита, че срокът й следва да бъде
определен на три месеца, през който ответника да осъзнае поведението си спрямо
майката и ефекта му върху децата.
Неприложима в случая е исканата
мярка по чл.5, ал.1, т.4 от ЗЗДН, с оглед забраната по чл.5, ал.3 от ЗЗДН,
предвиждаща, че мярката по ал. 1, т. 4 не се налага при висящ съдебен спор
между родителите по упражняване на родителските права, по определяне
местоживеенето на детето или режима на личните отношения.
Съдът счита също така, че подходяща
е и мярката по чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН и следва да бъде задължен ответника да посещава
специализирана програма за извършители на насилие по местоживеене ***, при ******.
Съдът намира, че посещаването на такава програма би помогнало на ответника да
овладее проявяваната агресия.
Следва да се приложи и
мярката по чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН - насочване на пострадалите лица към
програми за възстановяване при ******.
При този изход на процеса и на
основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН ответника следва да бъде осъден да заплати
държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ***и глоба в размер на 200лв. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден да заплати в полза на
молителката направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 600лв. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното от молителката адвокатско възнаграждение, с оглед извършените от
пълномощника процесуални действия и обема ангажирани доказателства.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на основание
чл.5, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.5,
ал.1, т.1 от ЗЗДН М.Г.К. с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА
ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо А.А.К. с ЕГН ********** и децата Н.М.К.. с ЕГН **********
и М.М.К. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА на основание
чл.5, ал.1, т.2 от ЗЗДН М.Г.К. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с А.А.К.
***, ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, считано от датата на постановяване на настоящото
решение и издаване на заповедта въз основа на него.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на М.Г.К. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 50
метра А.А.К. с ЕГН **********,***, къщата на молителката в ***, работното място на молителката - *** детската
градина на децата ***, а също така да не доближава местата за социални контакти
и отдих на молителката, ЗА СРОК ОТ ДВАНАДЕСЕТ МЕСЕЦА, считано от 31.05.2017г.,
когато е издадена заповедта за незабавна защита с изключение на случаите, когато страните се явяват в Съдебната палата по
водените между тях дела, както и в случаите, когато след изтичане на
определения по-долу срок ще бъдат предавани децата за осъществяване на лични
контакти с бащата.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
на М.Г.К. с ЕГН ********** ДА ПРИБЛИЖАВА децата Н.М.К.. с ЕГН ********** и М.М.К.
с ЕГН **********, ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА, считано от 31.05.2017г., когато е
издадена заповедта за незабавна защита.
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН, М.Г.К. с ЕГН **********, да посещава специализирана програма за извършители на
насилие по местоживеене ***, ******.
НАСОЧВА, на основание чл.5, ал.1, т.6 от ЗЗДН, А.А.К. с ЕГН ********** и
децата Н.М.К.. с ЕГН ********** и М.М.К. с ЕГН ********** към програми за
възстановяване по местоживеене ***, ******.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за постановените мерки за
закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание чл. 16 ал. 3
от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от полицейските
органи по местоживеене на молителката и на ответника.
В случай на неизпълнение на заповедта, М.Г.К. с
ЕГН **********, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН,
за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4 и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, М.Г.К. с ЕГН **********, да заплати по сметка на ***глоба в размер на
200.00 лв. и държавна такса за производството в размер на 25.00 лв., както и
5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М.Г.К. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на А.А.К. с ЕГН **********
деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.
Решението може да се обжалва пред *** в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от
него да се изпрати на ******.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: