Определение по дело №641/2018 на Окръжен съд - Сливен

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е     N

гр. Сливен, 02.01.2019 г.

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание в състав:                

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:                                                          МАРТИН САНДУЛОВ                                                                                                                                           

                                                                      мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА

като разгледа докладваното от  Надежда Янакиева въззивно ч. гр. д.  N 641 по описа за 2018  год., за да се произнесе, съобрази следното:

Поизводството е образувано по частна жалба против определение с което е уважено възражение за местна неподсъдност на спора и се движи по реда на гл. ХХІ  от ГПК.

Жалбоподателят твърди, че съдът незаконосъобразно  е тълкувал понятието място на работа като седалището на предприятието. В случая мястото н аработа на ищеца било шофьорското му място в кабината на автомобила, тъй като той извършвал дейност като шофьор в страните на ЕС и не полага труд на територията на РБ. Поради това счита, че е налице особена местна изборна подсъдност на трудовия спор и той е избрал делото да се гледа по постоянния му адрес, който е в гр. Сливен. Моли СлОС да отмени атакуваното определение и вместо това държи ново, с което постанови разглеждането на делото от СлРС.

В законовия срок няма подаден отговор на частната жалба.

Въззинвната инстанция счита, че частната жалба е  допустима, но неоснователна.

Обективно съединените искове касаят трудово правоотношение и са предявени  по местоживеенето на ищеца - пред СлРС, против работодател със седалище и адрес на управление на дейността с. Марково, обл. Пловдив. Дружеството няма клонове. Длъжността е „шофьор на товарен автомобил /международни превози/“, няма изрично уговорена месторабота. При това положение следва да се приеме, че щом местоизпълнението на трудовите задължения на ищеца е вариативно – на територията на различни държави от ЕС, то липсва „обичайно“ такова по смисъла на чл. 114 от ГПК. В такъв случай за споровете, породени от трудовото правоотношение, следва да се прилага  освен общото правило на чл. 105 от ГПК и това на чл. 108 от ГПК – като в двата случая местно компетентният първоинстанционен съд е този по седалището на търговеца-работодател.

Искът е предявен пред съда, в чийто район е постоянният адрес на ищеца, в законовия срок по чл. 119 ал. 3 от ГПК ответникът е направил надлежно възражение  за местна неподсъдност, което правилно е уважено от първостепенния съд, който е прекратил пред себе си производството и го е изпратил по компетентност на РС – Пловдив.

С оглед изложеното частната жалба е неоснователна и не следва да се уважава. Атакуваното определение от 19.11.2018г. за изпращане на делото по местно подсъдния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

 

 

                                                            О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

 

ОСТАВЯ  БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 7645/28.12.2018г. подадена от Д.Г.М. против определение №3883 от 19.11.2018г. по гр.д. № 5399/18г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №3883 от 19.11.2018г. по гр.д. № 5399/18г. на СлРС като  ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

 

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: